Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
716
резултата от
47
текста в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Газообразно състояние
'.
1.
АГРИПА ОТ НЕТЕСХАЙМ И ТЕОФРАСТ ПАРАЦЕЛЗИЙ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Такъв човек не е в
състояние
да вижда духовното по духовен начин; ето защо той задоволява своята нужда за съществуване на духа по един сетивен начин.
Той лишава от дух обикновените сетивни явления, за да счита направо като дух нещо рядко, изненадващо, необикновено. Той не разбира, че това, което живее като "дух на природата", се разкрива на пример при сблъскването на две еластични топки на онзи, който умее да вижда духа; а не да се търси духът едва при онези процеси, които смайват чрез тяхната радост и чиято естествена връзка не може веднага да бъде съзряна. Но спиритистът снижава и духа в една по-нисша сфера. За да обясни нещо, което става в пространството и което той възприема чрез сетивата, чрез сили и процеси, които също са възпримаеми пространствено и сетивно, той прибягва до "духове", които поставя на равнището на сетивно-възприемаемото. На основата на подобен начин на мислене стои липсата на духовна способност на схващане на нещата.
Такъв човек не е в състояние да вижда духовното по духовен начин; ето защо той задоволява своята нужда за съществуване на духа по един сетивен начин.
На такива хора духът не показва никакъв дух; затова те го търсят със сетивата. Както виждат да летят облаците във въздуха, така те биха искали да виждат, че летят и духовете. Агрипа от Нетесхайм води борба за една истинска естествена наука, която не иска да обяснява природните явления чрез духовни същества, които бродят в сетивния свят, но която иска да вижда в природата само природни явления, а в духа духовни явления. Естествено Агрипа ще бъде съвсем криво разбран, ако се сравни неговата естествена наука с тази на следващите векове, която разполага със съвършено други опитности. При такова едно сравнение лесно може да изглежда, че това, което почива само на природни отношения или на лъжлива опитност, той го свързва направо с действия на духове.
към текста >>
Настъпило е онова
състояние
, когато Всемирният Дух вижда самия себе си в човека.
Следователно в него оживява "Разсъдъчната душа". Той се вглъбява в своите собствени духовни произведения, научава се да познава духа като дух. Така той се е издигнал до степента на "Духовната душа". На края той познава, че в тази духовна душа изживява най-дълбоката Първопричина на света, на мировото съществуване; духовната душа престава да бъде индивидуална, отделна. Ражда се познанието, за което Екхарт говореше, когато човек чувства да говори в него не той самият, а Първичното същество.
Настъпило е онова състояние, когато Всемирният Дух вижда самия себе си в човека.
Парацелзий е изразил това чувство в простите думи: "А това великото, което трябва да помислите: Няма нищо на небето и на земята, което да не е в човека. И Бог, който е на небето, той е в човека". Парацелзий не иска да изрази с тези седем основни части на човешката природа нищо друго, освен факти навъншното и вътрешно изживяване. Остава неоспоримо, че на полето на една по-висша действителност човекът е единство, въпреки че за човешката опитност той се разлага на седем члена и се представя като едно множество. Но именно за това съществува висшето познание: Да покаже единството във всичко, което за човека, поради неговата телесна и духовна организация, се явява като множество в непосредственото изживяване.
към текста >>
Едва този последен век беше в
състояние
да вижда в пълен научен смисъл явленията на живите същества в такава връзка, че тяхното естествено родство и фактически произход изпъкват пред погледа чак до човека.
"По-тънката плът", която прави човека способен за духовна работа, не е съществувало от самото начало в човека. Той е бил "груба плът" както животното, плът, която "може да бъде свързана и хваната, както дървото и камъкът". Следователно в естественонаучен смисъл и душата е едно придобито качество /свойство/ на "грубата плът". Това, което естественикът на 19-ия век има предвид, когато говори за наследените части от животинския свят, това има предвид Парацелзий, когато употребява думата "плът произхождаща от Адама". Естествено чрез такова разглеждане на нещата съвсем не трябва да се заличава разликата между един естественик от 16-ия век и един такъв от 19-ия век.
Едва този последен век беше в състояние да вижда в пълен научен смисъл явленията на живите същества в такава връзка, че тяхното естествено родство и фактически произход изпъкват пред погледа чак до човека.
Естествената наука вижда само един природен процес там, където още Лине през 18-ия век виждаше един духовен процес и го беше охарактеризирал със следните думи: "Съществуват толкова видове живи същества, колкото различни форми са били създадени от самото начало." Следователно, докато у Лине духът трябва да бъде пренесен още в пространствения свят и да му се възложи задача да създаде духовно формите на живота, "да ги сътвори", естествената наука на 19-ия век можа да отдаде на природата това, което е на природата, а на духа това, което е на духа. На самата природа се предоставя да обясни своите творения; а духът може да се вглъби в себе се там, където той единствено може да бъде намерен, във вътрешността на човека. Обаче, въпреки че в известен смисъл Парацелзий мисли напълно в духа на своето време, той все пак е схванал по един дълбокомислен начин отношението на човека към природата по отношение на развитието, ставането. Той не виждаше в Първичното същество на света нещо, което съществува някъде като нещо завършено, а схващаше Божественото в ставане, в развитие. Благодарение на това той можа да припише на човека действително една самотворческа дейност.
към текста >>
Ние не наричаме вече тези четири "елемента" елементи, а агрегатни състояния и имаме за тях наименованията: Твърдо, течно,
газообразно
, етернообразно.
Той иска да изследва химическата закономерност, за да действува в своя смисъл като алхимик. Той счита, че всички тела са съставени от три основни вещества, от сол, сяра и живак. Естествено това, което той нарича така, не се покрива с онова, което по-късната химия назовава с тези имена, също както и това, което Парацелзий схваща като основно вещество, не е такова в смисъла на развилата се по-късно химия. През различните времена различни неща са назовавани със същите имена. Това, което древните наричаха четири елемента: земя, вода, въздух и огън, съществува и в наше време.
Ние не наричаме вече тези четири "елемента" елементи, а агрегатни състояния и имаме за тях наименованията: Твърдо, течно, газообразно, етернообразно.
Например за древните хора земята не беше Земя, а "твърдото" състояние. Ние познаваме също трите основни вещества на Парацелзий със съвременни понятия, но не ги назоваваме със същите имена. За Парацелзий разтварянето в една течност и горенето са двата химически процеса, които той употребява. Когато едно тяло е разтворено или изгорено, то се разлага на своите части. Нещо остава като остатък: Нещо се разтваря или изгаря.
към текста >>
Например за древните хора земята не беше Земя, а "твърдото"
състояние
.
Той счита, че всички тела са съставени от три основни вещества, от сол, сяра и живак. Естествено това, което той нарича така, не се покрива с онова, което по-късната химия назовава с тези имена, също както и това, което Парацелзий схваща като основно вещество, не е такова в смисъла на развилата се по-късно химия. През различните времена различни неща са назовавани със същите имена. Това, което древните наричаха четири елемента: земя, вода, въздух и огън, съществува и в наше време. Ние не наричаме вече тези четири "елемента" елементи, а агрегатни състояния и имаме за тях наименованията: Твърдо, течно, газообразно, етернообразно.
Например за древните хора земята не беше Земя, а "твърдото" състояние.
Ние познаваме също трите основни вещества на Парацелзий със съвременни понятия, но не ги назоваваме със същите имена. За Парацелзий разтварянето в една течност и горенето са двата химически процеса, които той употребява. Когато едно тяло е разтворено или изгорено, то се разлага на своите части. Нещо остава като остатък: Нещо се разтваря или изгаря. За не го остатъкът е сол, разтворимото /течното/ е живак; това, което изгаря, то се нарича сяра.
към текста >>
2.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Когато в хода на ретроспективното наблюдение стигаме до този момент, виждаме, че при своето идване „Азът" заварва определено
състояние
на Земята, при което астралното, жизненото и физическото тяло са вече развити и се намират в сложни взаимни връзки.
Науката за Духа както още бихме могли да наричаме свръхсетивното познание или „Тайната Наука" проследява тази връзка с помощта на познание, което черпи своите данни от един по-различен вид възприятия, допълнително изострени чрез духовните органи. Тя проследява човека в хода на неговото развитие, само че в обратната посока и установява, че истинската духовна същност на човека минава през цяла поредица от съществувания на тази Земя. Духовното изследване стига до един период от далечното минало, когато духовната същност на човека за пръв път навлиза във външния физически свят. Още от първото земно въплъщение „Азът" започва своята дейност в трите тела астралното, жизненото и физическото. След това Азът пренася плодовете от тази си работа в следващия живот.
Когато в хода на ретроспективното наблюдение стигаме до този момент, виждаме, че при своето идване „Азът" заварва определено състояние на Земята, при което астралното, жизненото и физическото тяло са вече развити и се намират в сложни взаимни връзки.
Така „Азът" за пръв път се свързва с едно същество, което се състои от тези три тела. От сега нататък той участвува в развитието на трите тела. По-рано те съществуваха без такъв човешки Аз; сега обаче Азът се присъединява към тях. Възникват и други въпроси: Как трите тела стигат до такава степен от развитието си, при която могат да приемат „Аза" в себе си? Как възниква самият Аз?
към текста >>
Виждаме как от това, което преди беше само вода, сега се сгъсти ледът; по сходен начин но на една по-висока степен духовното наблюдение може да проследи как от едно предхождащо духовно
състояние
, като че ли се сгъстяват материалните неща, процеси и същества.
За него всички метаморфози на материята са откровения на духовни сили, скрити зад веществата. В своето ретроспективно изследване на Земята и нейния живот, този човек стига до една точка от развитието, когато материалният свят се появява за пръв път. Тук той вижда как материалният свят възниква от духовния свят. Зад тази точка от развитието, духовното изследване открива само духовни процеси, които в хода на времето един вид бавно се сгъстяват. Все едно, че имаме съд с вода, в който след постепенно изкуствено охлаждане, започват да се образуват парченца лед.
Виждаме как от това, което преди беше само вода, сега се сгъсти ледът; по сходен начин но на една по-висока степен духовното наблюдение може да проследи как от едно предхождащо духовно състояние, като че ли се сгъстяват материалните неща, процеси и същества.
Физическата планета Земя се е развила от една мирова, космическа духовна същност; и всичко, което е материално свързано със Земята, възниква като един вид сгъстяване на тази духовна същност. Обаче не трябва да си представяме, че на времето целият духовен свят се е превърнал в материален; а че в последния винаги могат да се от крият само метаморфозирали части от първичния духовен свят. Духовният принцип остава решаващ дори и по време на физическите периоди от развитието. Естествено, онзи начин на мислене, който се опира само на сетивните физически процеси и на логично произтичащи те от тях следствия, не е в състояние да се произнесе по въпросите на Духа. Нека да си представим, че едно същество би имало само такива сетива, чрез които може да възприеме леда, но не и по-финото състояние на водата, от която е възникнал ледът.
към текста >>
Естествено, онзи начин на мислене, който се опира само на сетивните физически процеси и на логично произтичащи те от тях следствия, не е в
състояние
да се произнесе по въпросите на Духа.
Все едно, че имаме съд с вода, в който след постепенно изкуствено охлаждане, започват да се образуват парченца лед. Виждаме как от това, което преди беше само вода, сега се сгъсти ледът; по сходен начин но на една по-висока степен духовното наблюдение може да проследи как от едно предхождащо духовно състояние, като че ли се сгъстяват материалните неща, процеси и същества. Физическата планета Земя се е развила от една мирова, космическа духовна същност; и всичко, което е материално свързано със Земята, възниква като един вид сгъстяване на тази духовна същност. Обаче не трябва да си представяме, че на времето целият духовен свят се е превърнал в материален; а че в последния винаги могат да се от крият само метаморфозирали части от първичния духовен свят. Духовният принцип остава решаващ дори и по време на физическите периоди от развитието.
Естествено, онзи начин на мислене, който се опира само на сетивните физически процеси и на логично произтичащи те от тях следствия, не е в състояние да се произнесе по въпросите на Духа.
Нека да си представим, че едно същество би имало само такива сетива, чрез които може да възприеме леда, но не и по-финото състояние на водата, от която е възникнал ледът. За подобно същество водата не би съществувала; то ще възприеме водата едва тогава, когато тя се превърне в лед. Така и за един човек, разчитащ само на физическите сетива, духовните сили зад планетарните процеси остават невидими и скрити. Когато такъв човек тръгва от физическите факти и разсъждава логически за древните състояния на Земята, той стига само до онази точка от развитието, при която духовният свят вече се е сгъстил и материята е вече налице. Споменатият начин на мислене не вижда нито предхождащия духовен свят, нито скритите в материята духовни сили.
към текста >>
Нека да си представим, че едно същество би имало само такива сетива, чрез които може да възприеме леда, но не и по-финото
състояние
на водата, от която е възникнал ледът.
Виждаме как от това, което преди беше само вода, сега се сгъсти ледът; по сходен начин но на една по-висока степен духовното наблюдение може да проследи как от едно предхождащо духовно състояние, като че ли се сгъстяват материалните неща, процеси и същества. Физическата планета Земя се е развила от една мирова, космическа духовна същност; и всичко, което е материално свързано със Земята, възниква като един вид сгъстяване на тази духовна същност. Обаче не трябва да си представяме, че на времето целият духовен свят се е превърнал в материален; а че в последния винаги могат да се от крият само метаморфозирали части от първичния духовен свят. Духовният принцип остава решаващ дори и по време на физическите периоди от развитието. Естествено, онзи начин на мислене, който се опира само на сетивните физически процеси и на логично произтичащи те от тях следствия, не е в състояние да се произнесе по въпросите на Духа.
Нека да си представим, че едно същество би имало само такива сетива, чрез които може да възприеме леда, но не и по-финото състояние на водата, от която е възникнал ледът.
За подобно същество водата не би съществувала; то ще възприеме водата едва тогава, когато тя се превърне в лед. Така и за един човек, разчитащ само на физическите сетива, духовните сили зад планетарните процеси остават невидими и скрити. Когато такъв човек тръгва от физическите факти и разсъждава логически за древните състояния на Земята, той стига само до онази точка от развитието, при която духовният свят вече се е сгъстил и материята е вече налице. Споменатият начин на мислене не вижда нито предхождащия духовен свят, нито скритите в материята духовни сили. За пътищата, които позволяват на човека да развие духовните си възприемателни способности и да отправя поглед към предишните състояния на Земята, ще говорим едва в последните глави на тази книга.
към текста >>
Ще проследим метаморфозите на нашата планета до онова
състояние
на живота, в което тя се намира днес.
Тези непреходни следи от всички духовни процеси ще наричаме "Акашова хроника", като в случая „Акаша" означава трайната духовна същност на мировите събития, за разлика от преходните форми на видимите процеси и събития. Отново ще повторим, че изследвания в свръхсетивните области на съществуването могат да се правят само с помощта на духовните възприятия, в случая само с „четенето" в „Акашовата хроника". Тук важи същото, което вече казахме за подобни неща в тази книга. Свръхсетивните факти могат да бъдат изследвани само чрез свръхсетивното възприятие; но след като са вече изследвани и съобщени от Тайната Наука, те могат да бъдат разбрани от обикновеното мислене, стига то да е съхранило своята непредубеденост. В следващите страници ще опишем състоянията през които според свръхсетивното познание е минала Земята в хода на своето развитие.
Ще проследим метаморфозите на нашата планета до онова състояние на живота, в което тя се намира днес.
Когато човек разглежда видимия свят с помощта на сетивните възприятия, и после се запознава с данните на свръхсетивното познание, простиращи се до най-далечното минало, при едно наистина безпристрастно и обективно мислене, той може да заяви: Най-напред това, което свръх сетивното познание съобщава, е напълно логично; второ, ако приема свръхсетивното изследване за вярно, аз мога да разбера защо външният свят е стигнал до формите, които има днес. В този смисъл, когато говорим за „логика" не смятаме, че едно описание на свръхсетивното изследване не би могло да съдържа логически грешки. За „логичното" и тук трябва да говорим така, както правим това в обикновения живот на физическия свят. Както тук изискваме логика при едно описание, въпреки че отделен автор лесно може да изпадне в логическа грешка, така стоят нещата и при свръхсетивното изследване. Възможно е дори следното: един изследовател на свръхсетивните области да допусне логически грешки в своето описание и после да бъде коригиран от друг човек, който изобщо няма свръхсетивни възприятия, но притежава способността за здраво мислене.
към текста >>
Ретроспективното духовно-научно изследване на Земното развитие ни отвежда към едно чисто духовно
състояние
на нашата планета.
Разбира се, в тази книга не се посочват всички подробности, които свръхсетивното познание може да посочи за развитието на Земята. Далеч от подобно намерение бяхме още, когато споменахме, че скритите сили могат да бъдат издирени навсякъде в техните видими действия. Напротив, всичко в света може да стане ясно и понятно, само ако човек го разглежда в светлината на Тайната Наука. В следващите страници ще посочим само единични примери, за да онагледим как във видимия физически свят и практически навсякъде в живота действуват скритите духовни сили. * * * * *
Ретроспективното духовно-научно изследване на Земното развитие ни отвежда към едно чисто духовно състояние на нашата планета.
Ако обаче проследим развитието още по-назад, ще открием, че това духовно състояние вече е преминало един период на физическо въплъщение. Така ние стигаме до едно предишно физическо въплъщение на нашата планета, което по-късно преминава в духовно състояние, а след това отново добива материална форма и се превръща в сегашната Земя. Следователно нашата Земя е една преродена древна планета. Обаче Тайната Наука може да стигне още по-нататък. И тогава тя открива, че целият този процес се е повторил още два пъти.
към текста >>
Ако обаче проследим развитието още по-назад, ще открием, че това духовно
състояние
вече е преминало един период на физическо въплъщение.
Далеч от подобно намерение бяхме още, когато споменахме, че скритите сили могат да бъдат издирени навсякъде в техните видими действия. Напротив, всичко в света може да стане ясно и понятно, само ако човек го разглежда в светлината на Тайната Наука. В следващите страници ще посочим само единични примери, за да онагледим как във видимия физически свят и практически навсякъде в живота действуват скритите духовни сили. * * * * * Ретроспективното духовно-научно изследване на Земното развитие ни отвежда към едно чисто духовно състояние на нашата планета.
Ако обаче проследим развитието още по-назад, ще открием, че това духовно състояние вече е преминало един период на физическо въплъщение.
Така ние стигаме до едно предишно физическо въплъщение на нашата планета, което по-късно преминава в духовно състояние, а след това отново добива материална форма и се превръща в сегашната Земя. Следователно нашата Земя е една преродена древна планета. Обаче Тайната Наука може да стигне още по-нататък. И тогава тя открива, че целият този процес се е повторил още два пъти. С други думи, нашата Земя е минала през три планетарни състояния,разделени от междинни периоди на чисто духовно съществувание.
към текста >>
Така ние стигаме до едно предишно физическо въплъщение на нашата планета, което по-късно преминава в духовно
състояние
, а след това отново добива материална форма и се превръща в сегашната Земя.
Напротив, всичко в света може да стане ясно и понятно, само ако човек го разглежда в светлината на Тайната Наука. В следващите страници ще посочим само единични примери, за да онагледим как във видимия физически свят и практически навсякъде в живота действуват скритите духовни сили. * * * * * Ретроспективното духовно-научно изследване на Земното развитие ни отвежда към едно чисто духовно състояние на нашата планета. Ако обаче проследим развитието още по-назад, ще открием, че това духовно състояние вече е преминало един период на физическо въплъщение.
Така ние стигаме до едно предишно физическо въплъщение на нашата планета, което по-късно преминава в духовно състояние, а след това отново добива материална форма и се превръща в сегашната Земя.
Следователно нашата Земя е една преродена древна планета. Обаче Тайната Наука може да стигне още по-нататък. И тогава тя открива, че целият този процес се е повторил още два пъти. С други думи, нашата Земя е минала през три планетарни състояния,разделени от междинни периоди на чисто духовно съществувание. И колкото по-назад във времето проследяваме поредните въплъщения на Земята, толкова по-фина и по-фина става материята.
към текста >>
После от това духовно съществувание възникна новото физическо планетарно
състояние
, а именно сегашната Земя.
Тази форма не би могла да се появи, ако не би била подготвена в хода на едно продължително развитие. Подготовката бе извършена благодарение на това, че в предишните планетарни въплъщения се развиха Същества, които от сегашните четири съставни части, притежаваха само три: физическо тяло, жизнено тяло и астрално тяло. Тези Същества, които в известен смисъл можем да наречем предшественици на човека, все още не притежаваха никакъв „Аз", обаче те бяха развили другите три тела до такава степен, че тези тела узряха за възможността да приемат по-късно „Аза" в себе си. Така в предишното планетарно въплъщение, предшественикът на човека беше достигнал определена зрелост на своите три тела. По-късно този етап премина в едно чисто духовно съществувание.
После от това духовно съществувание възникна новото физическо планетарно състояние, а именно сегашната Земя.
В него се съдържаха като един вид зародиши, узрелите предшественици на човека. Благодарение на обстоятелството, че цялата планета беше преминала през един духовен период и сега притежаваше съвсем нов облик, тя можеше да предложи на съдържащите се в нея зародиши е физическо, жизнено и астрално тяло не само възможността да стигнат върха на своето развитие, но и нещо друго: След като са превзели този връх, да се издигнат над себе си чрез приемането на Аза. И така, развитието на Земята се разделя на две части. През първия период самата Земя се появява като превъплъщение на предишното планетарно състояние. Това повторение обаче поради междувременно настъпилия чисто духовен период се намира на по-висока степен от предишното въплъщение.
към текста >>
През първия период самата Земя се появява като превъплъщение на предишното планетарно
състояние
.
По-късно този етап премина в едно чисто духовно съществувание. После от това духовно съществувание възникна новото физическо планетарно състояние, а именно сегашната Земя. В него се съдържаха като един вид зародиши, узрелите предшественици на човека. Благодарение на обстоятелството, че цялата планета беше преминала през един духовен период и сега притежаваше съвсем нов облик, тя можеше да предложи на съдържащите се в нея зародиши е физическо, жизнено и астрално тяло не само възможността да стигнат върха на своето развитие, но и нещо друго: След като са превзели този връх, да се издигнат над себе си чрез приемането на Аза. И така, развитието на Земята се разделя на две части.
През първия период самата Земя се появява като превъплъщение на предишното планетарно състояние.
Това повторение обаче поради междувременно настъпилия чисто духовен период се намира на по-висока степен от предишното въплъщение. Така Земята носи в себе си зародишите на човешките предшественици от предишната планета. Първоначално тези зародиши се развиват до онази висота, до която бяха стигнали по-рано. В този момент приключва и първият период от Земното развитие. Но сега, поради своята по-напреднала степен от развитието си, Земята довежда зародишите до една още по-висока точка, а именно до приемането на „Аза".
към текста >>
Но понеже съвременното човешко същество не може да бъде разбрано без да се върнем до Сатурновото
състояние
, налага се тези описания да бъдат направени.
По време на Лунното въплъщение бяха в сила все пак такива отношения, които са подобни на земните. И който се опитва да опише тези отношения, в тяхното сходство със съвременните земни отношения, ще открие сигурни опорни точки, за да изрази в ясни представи своите свръхсетивни възприятия. Обаче не е така, когато описваме развитието на Сатурн и на Слънцето. Това, което сега се разиграва пред погледа на ясновидеца, е във висша степен различно от предметите и съществата, които днес заобикалят човека. И тази разлика изключително силно затруднява формулирането на далечните факти от страна на свръхсетивното съзнание.
Но понеже съвременното човешко същество не може да бъде разбрано без да се върнем до Сатурновото състояние, налага се тези описания да бъдат направени.
Те едва ли ще бъдат зле разбрани от този, който държи сметка за посочените трудности и за обстоятелството, че в някой случаи имаме по-скоро загатване и намек за определени факти, а не буквалното им и точно описание. Впрочем лесно може да се посочи едно противоречие между казаното тук и на по-предните страници. Някой би могъл да помисли: Никъде няма данни, че наред със Земята съществуват и предишните състояние на Сатурн, Слънце и Луна; няма и нито една човешка форма, както се говори тук, която да е съществувала през предишните планетарни въплъщения. Разбира се, покрай днешния човек не тичат сатурнови, слънчеви и лунни човеци така, както покрай петдесетгодишни хора може да потичва едно тригодишно дете. Обаче вътре в съвременния човек предишните състояния на човечеството могат да бъдат наблюдавани по свръхсетивен начин.
към текста >>
Някой би могъл да помисли: Никъде няма данни, че наред със Земята съществуват и предишните
състояние
на Сатурн, Слънце и Луна; няма и нито една човешка форма, както се говори тук, която да е съществувала през предишните планетарни въплъщения.
Това, което сега се разиграва пред погледа на ясновидеца, е във висша степен различно от предметите и съществата, които днес заобикалят човека. И тази разлика изключително силно затруднява формулирането на далечните факти от страна на свръхсетивното съзнание. Но понеже съвременното човешко същество не може да бъде разбрано без да се върнем до Сатурновото състояние, налага се тези описания да бъдат направени. Те едва ли ще бъдат зле разбрани от този, който държи сметка за посочените трудности и за обстоятелството, че в някой случаи имаме по-скоро загатване и намек за определени факти, а не буквалното им и точно описание. Впрочем лесно може да се посочи едно противоречие между казаното тук и на по-предните страници.
Някой би могъл да помисли: Никъде няма данни, че наред със Земята съществуват и предишните състояние на Сатурн, Слънце и Луна; няма и нито една човешка форма, както се говори тук, която да е съществувала през предишните планетарни въплъщения.
Разбира се, покрай днешния човек не тичат сатурнови, слънчеви и лунни човеци така, както покрай петдесетгодишни хора може да потичва едно тригодишно дете. Обаче вътре в съвременния човек предишните състояния на човечеството могат да бъдат наблюдавани по свръхсетивен начин. За да ги опознае, човек трябва да е усвоил известна способност за разграничаване на нещата, която се простира в рамките на ежедневния живот. Както наред с петдесетгодишния човек съществува и тригодишното дете, така и наред с живия, буден човек съществува мъртвият труп, спящият човек и сънуващият човек. Въпреки че тези различни проявления на човешкото същество такива, каквито са, видимо да не изглеждат като различни степени от развитието, за здравия разум те са именно такива.
към текста >>
За целта Сатурн първо трябваше да навлезе в едно чисто духовно
състояние
и после да се превъплъти като Слънце.
На Сатурн това физическо тяло е имало съвършено различна форма от физическото тяло на днешния човек. По своята природа, това земно човешко физическо тяло може да съществува само благодарение на връзките си с жизненото, астралното тяло и Аза, както беше описано в първата част на тази книга. Такава връзка на Сатурн не е съществувала. Там физическото тяло минаваше през своята първа степен на развитие без участието на човешкото жизнено, астрално тяло и Аза. По време на Сатурновото развитие то узряваше, за да приеме в себе си жизненото тяло.
За целта Сатурн първо трябваше да навлезе в едно чисто духовно състояние и после да се превъплъти като Слънце.
В хода на Слънчевото въплъщение, като от един запазен зародиш, отново се развива това, което беше изградено на Сатурн като физическо тяло; едва сега то можеше да се проникне от етерното тяло. Чрез това включване на етерното тяло се променя самата природа на физическото тяло; то се издига към втората степен на съвършенството. Нещо подобно става и по време на Лунното развитие. Предшественикът на човека, преминавайки, от Слънцето на Луната, присъедини към себе си астралното тяло. Така физическото тяло беше преобразено за трети път и се издигна на третата степен от своето съвършенство.
към текста >>
Науката за Духа е в
състояние
да покаже, че голяма част от всички болести се дължи на грешките и заблужденията в астралното тяло, които се предават на етерното тяло и от там по заобиколен път разрушават хармонията на физическото тяло.
Лесно би могло да се установи, че в своята природа етерното тяло е по-съвършено от астралното, но по-несъвършено от физическото тяло. Що се отнася до самото ядро " на човешкото същество „Азът", днес той се намира едва в началото на своето развитие. Защото, какво е постигнал засега този Аз в своята мисия да преобрази останалите съставни части на човека така, че те да се превърнат в истинско откровение на неговата собствена същност? Към външното наблюдение, последователят на Тайната Наука ще прибави и нещо друго. Някой би могъл да изтъкне, че физическото тяло се атакува от болести.
Науката за Духа е в състояние да покаже, че голяма част от всички болести се дължи на грешките и заблужденията в астралното тяло, които се предават на етерното тяло и от там по заобиколен път разрушават хармонията на физическото тяло.
Научният подход, който се ограничава само в областта на физическите сетивни факти, не може да открие по-дълбоката връзка, за която тук само ще загатнем, нито пък истинската причина за болестните процеси. В повечето случаи свръхсетивното наблюдение установява, че една увреда в астралното тяло води след себе си болестни отклонения на физическото тяло не в този живот, когато е получена увредата, а в един следващ живот. Ето защо, законите, за които тук става дума, имат значение само за този, който приема прераждането. Дори и някой да не се интересува от такива дълбоки познания, най-обикновеният поглед към ежедневието ще потвърди, че човек се отдава на прекалено много удоволствия и страсти, които подкопават хармонията на физическото тяло. А насладите, удоволствията, страстите и т.н.
към текста >>
Ако най-напред насочим духовните възприемателни органи не към началото или края, а към средния период на Сатурновото въплъщение, там ще открием едно
състояние
, което общо взето се състои главно от „топлина".
Съществата на тези три царства възникват едва в по-късните периоди от развитието. От съществата, които възприемаме на Земята днес с нашите физически сетива, тогава е съществувал само човекът, и то само физическото му тяло в онази форма, която ни предстои да опишем. Но и днес към Земята принадлежат не само представителите на минералното, растителното, животинското и човешкото царство, но и други Същества, които не се проявяват във физическо тяло. Точно такива Същества действуваха по време на Сатурновото развитие. И тяхната дейност върху арената на Сатурн имаше за последица по-късното развитие на човека.
Ако най-напред насочим духовните възприемателни органи не към началото или края, а към средния период на Сатурновото въплъщение, там ще открием едно състояние, което общо взето се състои главно от „топлина".
Там няма и следа от газообразни, течни или твърди елементи. Тези агрегатни състояния възникват през следващите планетарни въплъщения. Да предположим, че един човек, надарен с днешните сетивни органи, би се приближил като наблюдател към това Сатурново състояние. Там той не би имал никакви сетивни възприятия с изключение на усещането за топлина. Да предположим, че един човек би се приближил до Сатурн.
към текста >>
Да предположим, че един човек, надарен с днешните сетивни органи, би се приближил като наблюдател към това Сатурново
състояние
.
Точно такива Същества действуваха по време на Сатурновото развитие. И тяхната дейност върху арената на Сатурн имаше за последица по-късното развитие на човека. Ако най-напред насочим духовните възприемателни органи не към началото или края, а към средния период на Сатурновото въплъщение, там ще открием едно състояние, което общо взето се състои главно от „топлина". Там няма и следа от газообразни, течни или твърди елементи. Тези агрегатни състояния възникват през следващите планетарни въплъщения.
Да предположим, че един човек, надарен с днешните сетивни органи, би се приближил като наблюдател към това Сатурново състояние.
Там той не би имал никакви сетивни възприятия с изключение на усещането за топлина. Да предположим, че един човек би се приближил до Сатурн. Навлизайки в заетото от Сатурн пространство, той би усетил, че тук топлината е по-различна от тази на обкръжаващата среда. Освен това, Сатурновото пространство не би показвало равномерна топлина, а една сложна смяна на по-топли и по-студени части. В определени линии той би възприемал лъчиста топлина.
към текста >>
Той ще заяви: Има твърди, течни и газообразни тела; топлината означава само определено
състояние
, в което се намира едно от тези три тела.
В определени линии той би възприемал лъчиста топлина. Но тези линии не са само прави, а поради топлинната разлика образуват неправилни и сложни форми. Сякаш човек би имал пред себе си едно небесно тяло, едно мирово Същество, състоящо се само от подвижна и променлива топлина. Несъмнено за съвременния човек ще бъде трудно да си представи нещо, което е изградено само от топлина, понеже е свикнал да схваща топлината не като нещо самостоятелно, а само като температурна стойност, отнасяща се към определени газообразни, течни или твърди предмети. Човек, възпитан в съвременните представи на физиката, ще сметне подобна трактовка на „топлината" за пълна безсмислица.
Той ще заяви: Има твърди, течни и газообразни тела; топлината означава само определено състояние, в което се намира едно от тези три тела.
Когато най-малките частици на един газ са в движение, това движение се възприема като топлина. Където няма газ, там няма движение, следователно не може да има и никаква топлина. За духовния изследовател нещата не стоят така. За топлината той говори по същия начин, както и за газове, течни и твърди тела. За него тя е само една по-фина субстанция отколкото даден газ.
към текста >>
А
газообразно
то вещество за него е сгъстена топлина, както приблизително течността е сгъстена пара, а твърдото тяло сгъстена течност.
Когато най-малките частици на един газ са в движение, това движение се възприема като топлина. Където няма газ, там няма движение, следователно не може да има и никаква топлина. За духовния изследовател нещата не стоят така. За топлината той говори по същия начин, както и за газове, течни и твърди тела. За него тя е само една по-фина субстанция отколкото даден газ.
А газообразното вещество за него е сгъстена топлина, както приблизително течността е сгъстена пара, а твърдото тяло сгъстена течност.
Духовният изследовател говори за топлинни тела, както говори за газообразни, парообразни тела и т.н. Ако искаме да вървим след духовния изследовател, необходимо е само да допуснем, че съществуват духовни възприемателни органи. В природния свят топлината действително е състояние на твърдите, течните и газообразни вещества, обаче това състояние е само външната страна на топлината или нейното действие, физиците говорят само за това действие на топлината, а не за нейната вътрешна природа. Нека да се абстрахираме от всяко външно топлинно усещане и да си представим онова вътрешно изживяване, което имаме при думите: „Чувствувам се топъл", „чувствувам се студен". Само това вътрешно изживяване може да ни даде представа за това, което е представлявал Сатурн в горепосочения период от неговото развитие.
към текста >>
В природния свят топлината действително е
състояние
на твърдите, течните и газообразни вещества, обаче това
състояние
е само външната страна на топлината или нейното действие, физиците говорят само за това действие на топлината, а не за нейната вътрешна природа.
За топлината той говори по същия начин, както и за газове, течни и твърди тела. За него тя е само една по-фина субстанция отколкото даден газ. А газообразното вещество за него е сгъстена топлина, както приблизително течността е сгъстена пара, а твърдото тяло сгъстена течност. Духовният изследовател говори за топлинни тела, както говори за газообразни, парообразни тела и т.н. Ако искаме да вървим след духовния изследовател, необходимо е само да допуснем, че съществуват духовни възприемателни органи.
В природния свят топлината действително е състояние на твърдите, течните и газообразни вещества, обаче това състояние е само външната страна на топлината или нейното действие, физиците говорят само за това действие на топлината, а не за нейната вътрешна природа.
Нека да се абстрахираме от всяко външно топлинно усещане и да си представим онова вътрешно изживяване, което имаме при думите: „Чувствувам се топъл", „чувствувам се студен". Само това вътрешно изживяване може да ни даде представа за това, което е представлявал Сатурн в горепосочения период от неговото развитие. Бихме могли да пребродим цялото заемано от Сатурн пространство и никъде не бихме открили никакъв газ, който би упражнил някакво налягане, никакво твърдо или течно тяло, което да остави някакво светлинно впечатление. Но във всяка точка от това пространство и без никакъв външен източник на топлина, ние бихме имали вътрешното усещане: тук е налице тази или онази топлинна степен. В едно небесно тяло с подобни качества няма никакви условия за представителите на днешното животинско, растително и минерално царство.
към текста >>
Ако искаме да охарактеризираме това
състояние
, бихме могли да го сравним само следно човешко качество, а именно с човешката воля.
Преди да стигнат до осмисляне на своя собствен живот, отразен от топлинните тела на Сатурн, те трябваше да подготвят тези топлинни тела и да ги направят годни за отразяването. Ето защо тяхната дейност започва веднага след началото на Сатурновото развитие. Преди това събитие, тялото на Сатурн е представлявало една неорганизирана материя, която не би могла да отразява нищо. Наблюдавайки духовно тази неорганизирана материя, ние се пренасяме в самото начало на Сатурновото развитие. Това, което може да се наблюдава сега, няма по-късния топлинен характер.
Ако искаме да охарактеризираме това състояние, бихме могли да го сравним само следно човешко качество, а именно с човешката воля.
Тук няма нищо друго освен воля. Следователно, при Сатурн ние имаме работа с едно чисто душевно състояние. Ако проследим откъде идва тази „воля", ще установим, че тя възниква като един вид еманация от страна на определени духовни Същества; в хода на едно развитие, чиито степени можем само да предполагаме, те са напреднали до там, че в началото на Сатурновото развитие можеха да излъчват „волята" от самите себе си. След като това излъчване продължи известно време, „Духовете на Мъдростта" бяха в състояние да се свържат с волята. Благодарение на това, първоначално лишената от всякакви качества воля, постепенно до би свойството да отразява живот в небесното пространство.
към текста >>
Следователно, при Сатурн ние имаме работа с едно чисто душевно
състояние
.
Преди това събитие, тялото на Сатурн е представлявало една неорганизирана материя, която не би могла да отразява нищо. Наблюдавайки духовно тази неорганизирана материя, ние се пренасяме в самото начало на Сатурновото развитие. Това, което може да се наблюдава сега, няма по-късния топлинен характер. Ако искаме да охарактеризираме това състояние, бихме могли да го сравним само следно човешко качество, а именно с човешката воля. Тук няма нищо друго освен воля.
Следователно, при Сатурн ние имаме работа с едно чисто душевно състояние.
Ако проследим откъде идва тази „воля", ще установим, че тя възниква като един вид еманация от страна на определени духовни Същества; в хода на едно развитие, чиито степени можем само да предполагаме, те са напреднали до там, че в началото на Сатурновото развитие можеха да излъчват „волята" от самите себе си. След като това излъчване продължи известно време, „Духовете на Мъдростта" бяха в състояние да се свържат с волята. Благодарение на това, първоначално лишената от всякакви качества воля, постепенно до би свойството да отразява живот в небесното пространство. Съществата, които в началото на Сатурновото развитие изпитваха един вид върховно щастие от това да излъчват воля, ще наречем „Духове на Волята" (Езотеричното християнство ги нарича „Престоли"). След като Сатурн постига определена степен от своето развитие чрез взаимодействието между „Волята" и „Живота", се намесват и други Същества, които също пребивават в обкръжението на Сатурн.
към текста >>
След като това излъчване продължи известно време, „Духовете на Мъдростта" бяха в
състояние
да се свържат с волята.
Това, което може да се наблюдава сега, няма по-късния топлинен характер. Ако искаме да охарактеризираме това състояние, бихме могли да го сравним само следно човешко качество, а именно с човешката воля. Тук няма нищо друго освен воля. Следователно, при Сатурн ние имаме работа с едно чисто душевно състояние. Ако проследим откъде идва тази „воля", ще установим, че тя възниква като един вид еманация от страна на определени духовни Същества; в хода на едно развитие, чиито степени можем само да предполагаме, те са напреднали до там, че в началото на Сатурновото развитие можеха да излъчват „волята" от самите себе си.
След като това излъчване продължи известно време, „Духовете на Мъдростта" бяха в състояние да се свържат с волята.
Благодарение на това, първоначално лишената от всякакви качества воля, постепенно до би свойството да отразява живот в небесното пространство. Съществата, които в началото на Сатурновото развитие изпитваха един вид върховно щастие от това да излъчват воля, ще наречем „Духове на Волята" (Езотеричното християнство ги нарича „Престоли"). След като Сатурн постига определена степен от своето развитие чрез взаимодействието между „Волята" и „Живота", се намесват и други Същества, които също пребивават в обкръжението на Сатурн. Ще ги наречем „Духовете на Движението" (Според езотеричното християнство: „Динамис", т.е. „Сили").
към текста >>
В това Сатурново
състояние
се включват и такива Същества, чиято най-низша съставна част също е астралното тяло, които обаче са на такава степен от развитието си, че астралното тяло може да действува като един съвременен човешки „Аз".
Докато последните предават на отразения живот само най-обща и недиференцирана сетивност, „Духовете на формата" и по-точно тяхното астрално тяло, действува така, че тази недиференцирана сетивност, тези най-общи проявления са отпратени в мировото пространство като от съвсем отделни Същества. Бихме могли да кажем, че „Духовете на Движението" позволяват на Сатурн да изглежда като едно одушевено Същество. „Духовете на Формата" разпределят този живот на отделните Същества, така че сега Сатурн изглежда като една формация от такива душевни Същества. За да имаме нагледен образ, нека си представим как плодът на една къпина или малина е съставен от отделни зрънца. В описвания период от развитието си, за свръхсетивното познание Сатурн е съставен от отделни Сатурнови Същества, които впрочем нямат нито собствен живот, нито собствена душевност, а отразяват живота и душевността на обитаващите в тях Същества.
В това Сатурново състояние се включват и такива Същества, чиято най-низша съставна част също е астралното тяло, които обаче са на такава степен от развитието си, че астралното тяло може да действува като един съвременен човешки „Аз".
Чрез тези Същества „Азът" свежда поглед от мировите пространства към самия Сатурн. „Азът" предоставя своята природа на отделните Сатурнови Същества. Така от Сатурн се отделя нещо, което поема към обкръжението и всичко това изглежда като отправленията на човешката индивидуалност в съвременния свят. Съществата, които причиняват това, означаваме като „Духове на Индивидуалността" или „Духове на Личността". (Според езотеричното християнство: „Архаи", т.е.
към текста >>
Но как се отнасят тези прояви на Сатурн към епохата преди топлинното
състояние
?
А навън в небесното пространство същото явление наподобява една „личност", която не се ръководи от вътрешния Аз, а се регулира отвън като машина. Регулаторите са „Духовете на Волята". Ако обобщим казаното дотук, става ясно, че започвайки от средната епоха на Сатурновото развитие, степените на това развитие можаха да бъдат онагледени чрез сравняването на техните действия със сетивните усещания, характерни за съвременния свят. Вече казахме: Сатурновото развитие се проявява като топлина, после се прибавят светлинни явления, и след тях вкусовите и звуковите явления. Накрая настъпва нещо, което в дълбините на Сатурн се проявява като мирисни усещания, а навън като механично действуващ човешки Аз.
Но как се отнасят тези прояви на Сатурн към епохата преди топлинното състояние?
Тези отношения не могат да се сравнят с нещо, което е достъпно за външните възприятия. Топлинното състояние се предхожда от такова, което днес човек може да изживее само вътре в себе си. Когато човек се отдава на представи, изградени в самата му душа и без намесата на външни впечатления, той се добира до нещо, което е недосегаемо за физическите сетива, а е достъпно само за висшето виждане. Топлинното състояние на Сатурн се предхожда от епохи и състояния, чиито откровения са достъпни само да свръхсетивните възприятия. Ще отбележим три такива състояния: чисто душевна Топлина, която не може да бъде доловена външно, чисто духовна Светлина, която външно е тъмнина, и чисто духовна Същност, която е съвършена в себе си и не се нуждае от никакви външни условия, за да има съзнание за себе си.
към текста >>
Топлинното
състояние
се предхожда от такова, което днес човек може да изживее само вътре в себе си.
Ако обобщим казаното дотук, става ясно, че започвайки от средната епоха на Сатурновото развитие, степените на това развитие можаха да бъдат онагледени чрез сравняването на техните действия със сетивните усещания, характерни за съвременния свят. Вече казахме: Сатурновото развитие се проявява като топлина, после се прибавят светлинни явления, и след тях вкусовите и звуковите явления. Накрая настъпва нещо, което в дълбините на Сатурн се проявява като мирисни усещания, а навън като механично действуващ човешки Аз. Но как се отнасят тези прояви на Сатурн към епохата преди топлинното състояние? Тези отношения не могат да се сравнят с нещо, което е достъпно за външните възприятия.
Топлинното състояние се предхожда от такова, което днес човек може да изживее само вътре в себе си.
Когато човек се отдава на представи, изградени в самата му душа и без намесата на външни впечатления, той се добира до нещо, което е недосегаемо за физическите сетива, а е достъпно само за висшето виждане. Топлинното състояние на Сатурн се предхожда от епохи и състояния, чиито откровения са достъпни само да свръхсетивните възприятия. Ще отбележим три такива състояния: чисто душевна Топлина, която не може да бъде доловена външно, чисто духовна Светлина, която външно е тъмнина, и чисто духовна Същност, която е съвършена в себе си и не се нуждае от никакви външни условия, за да има съзнание за себе си. Чиста вътрешна Топлина съпровожда появата на „Духовете на Движението", чиста духовна Светлина появата на „Духовете на Мъдростта", и чиста вътрешна Същност е свързана с първата еманация на „Духовете на Волята". Следователно, с появата на Сатурновата топлина, нашето развитие преминава от вътрешния живот, от чисто духовните отношения, в едно външно проявяващо се съществувание.
към текста >>
Топлинното
състояние
на Сатурн се предхожда от епохи и състояния, чиито откровения са достъпни само да свръхсетивните възприятия.
Накрая настъпва нещо, което в дълбините на Сатурн се проявява като мирисни усещания, а навън като механично действуващ човешки Аз. Но как се отнасят тези прояви на Сатурн към епохата преди топлинното състояние? Тези отношения не могат да се сравнят с нещо, което е достъпно за външните възприятия. Топлинното състояние се предхожда от такова, което днес човек може да изживее само вътре в себе си. Когато човек се отдава на представи, изградени в самата му душа и без намесата на външни впечатления, той се добира до нещо, което е недосегаемо за физическите сетива, а е достъпно само за висшето виждане.
Топлинното състояние на Сатурн се предхожда от епохи и състояния, чиито откровения са достъпни само да свръхсетивните възприятия.
Ще отбележим три такива състояния: чисто душевна Топлина, която не може да бъде доловена външно, чисто духовна Светлина, която външно е тъмнина, и чисто духовна Същност, която е съвършена в себе си и не се нуждае от никакви външни условия, за да има съзнание за себе си. Чиста вътрешна Топлина съпровожда появата на „Духовете на Движението", чиста духовна Светлина появата на „Духовете на Мъдростта", и чиста вътрешна Същност е свързана с първата еманация на „Духовете на Волята". Следователно, с появата на Сатурновата топлина, нашето развитие преминава от вътрешния живот, от чисто духовните отношения, в едно външно проявяващо се съществувание. За съвременното съзнание ще бъде особено трудно да приеме и твърдението, че заедно със Сатурновата топлина се явява за пръв път и това, което наричаме „време". Предходните състояние не са имали нищо общо с времето.
към текста >>
Предходните
състояние
не са имали нищо общо с времето.
Топлинното състояние на Сатурн се предхожда от епохи и състояния, чиито откровения са достъпни само да свръхсетивните възприятия. Ще отбележим три такива състояния: чисто душевна Топлина, която не може да бъде доловена външно, чисто духовна Светлина, която външно е тъмнина, и чисто духовна Същност, която е съвършена в себе си и не се нуждае от никакви външни условия, за да има съзнание за себе си. Чиста вътрешна Топлина съпровожда появата на „Духовете на Движението", чиста духовна Светлина появата на „Духовете на Мъдростта", и чиста вътрешна Същност е свързана с първата еманация на „Духовете на Волята". Следователно, с появата на Сатурновата топлина, нашето развитие преминава от вътрешния живот, от чисто духовните отношения, в едно външно проявяващо се съществувание. За съвременното съзнание ще бъде особено трудно да приеме и твърдението, че заедно със Сатурновата топлина се явява за пръв път и това, което наричаме „време".
Предходните състояние не са имали нищо общо с времето.
Те принадлежат към онази област, която Тайната Наука нарича „Вечност". Ето защо всичко, което тази книга загатва за състоянията от „областта на Вечността", трябва да се разбира така, че да е ясно: изразите, отнасящи се до времеви отношения са употребени само за сравнение и по-добро вникване в описанията на Тайната Наука. Човешкият език може да опише това, което предхожда „времето" само с изрази, които съдържат представа за времето. Въпреки че първото, второто и третото Сатурново състояние не протичат „едно след друго" в съвременния смисъл на думата, ние не можем да ги опишем по друг начин, освен „едно след друго". Въпреки тяхната „Вечност" и „едновременност", те дотолкова зависят едно от друго, че тази зависимост може да бъде сравнена с едно редуване във времето, с една хронология.
към текста >>
Въпреки че първото, второто и третото Сатурново
състояние
не протичат „едно след друго" в съвременния смисъл на думата, ние не можем да ги опишем по друг начин, освен „едно след друго".
За съвременното съзнание ще бъде особено трудно да приеме и твърдението, че заедно със Сатурновата топлина се явява за пръв път и това, което наричаме „време". Предходните състояние не са имали нищо общо с времето. Те принадлежат към онази област, която Тайната Наука нарича „Вечност". Ето защо всичко, което тази книга загатва за състоянията от „областта на Вечността", трябва да се разбира така, че да е ясно: изразите, отнасящи се до времеви отношения са употребени само за сравнение и по-добро вникване в описанията на Тайната Наука. Човешкият език може да опише това, което предхожда „времето" само с изрази, които съдържат представа за времето.
Въпреки че първото, второто и третото Сатурново състояние не протичат „едно след друго" в съвременния смисъл на думата, ние не можем да ги опишем по друг начин, освен „едно след друго".
Въпреки тяхната „Вечност" и „едновременност", те дотолкова зависят едно от друго, че тази зависимост може да бъде сравнена с едно редуване във времето, с една хронология. С тези указания за първите периоди от Сатурновото развитие, ние донякъде отговаряме и на всякакви въпроси от рода на: „откъде" идват тези състояния? Естествено, от чисто логична гледна точка е напълно възможно за всяка причина след вникването в една причинна връзка винаги отново да питаме за „причината на тази причина". Обаче спрямо фактите този подход е неприложим. Нека си послужим с пример.
към текста >>
Подемът трае до установяването на топлинното
състояние
.
Колкото повече напредва тяхната дейност, толкова по-големи стават техните способности. Последицата от това е, че след осъществената дейност, за тях настъпва нещо, което е подобно на човешкия сън. Техните активни периоди на Сатурн се заменят с периоди, през които те живеят, така да се каже, в други светове. Тяхната дейност престава да е свързана със Сатурн. Ето защо в описаното Сатурново развитие, ясновиждащият поглед открива подем и след това спад.
Подемът трае до установяването на топлинното състояние.
С появата на светлинните явления настъпва едно „оттичане", едно „отделяне". След като човеците-фантоми получат своята форма чрез „Духовете на Волята", духовните Същества постепенно се оттеглят: Сатурновото развитие замира; то чисто и просто изчезва. Настъпва един вид почивен период, пауза. Зародишът на човека преминава като в състояние на разтвореност; той не изчезва, а става подобен на растително семе, което е заровено в почвата и очаква своето израстване. Така и зародишът на човека лежи в лоното на света и очаква своето пробуждане.
към текста >>
Зародишът на човека преминава като в
състояние
на разтвореност; той не изчезва, а става подобен на растително семе, което е заровено в почвата и очаква своето израстване.
Ето защо в описаното Сатурново развитие, ясновиждащият поглед открива подем и след това спад. Подемът трае до установяването на топлинното състояние. С появата на светлинните явления настъпва едно „оттичане", едно „отделяне". След като човеците-фантоми получат своята форма чрез „Духовете на Волята", духовните Същества постепенно се оттеглят: Сатурновото развитие замира; то чисто и просто изчезва. Настъпва един вид почивен период, пауза.
Зародишът на човека преминава като в състояние на разтвореност; той не изчезва, а става подобен на растително семе, което е заровено в почвата и очаква своето израстване.
Така и зародишът на човека лежи в лоното на света и очаква своето пробуждане. Когато настъпва мигът на пробуждането, описаните духовни Същества вече са постигнали при други условия способността да „обработват" по-нататък зародишите на човека. В своето етерно тяло. „Духовете на Мъдростта" са добили способността не само да приемат отражението на живота, както на Сатурн; сега те могат да излъчват живот от себе си и да го даряват на други същества. „Духовете на Движението" сега са на степента, на която на Сатурн се намираха „Духовете на Мъдростта".
към текста >>
И така, в края на Сатурн човешкият зародиш се намира в един вид разтворено
състояние
.
„Духовете на Движението" сега са на степента, на която на Сатурн се намираха „Духовете на Мъдростта". Там тяхната най-низша съставна част беше астралното тяло. Сега те притежават етерно, или жизнено тяло. Съответно и другите духовни Същества напредват в своето развитие. Ето защо те могат да действуват върху развитието на човешкия зародиш по съвършено друг начин, отколкото на Сатурн.
И така, в края на Сатурн човешкият зародиш се намира в един вид разтворено състояние.
Напредналите в развитието си духовни Същества могат да продължат своята работа оттам, където са прекъснали само при едно условие: човешкият зародиш трябва накратко да повтори степените, изминати от него на Сатурн. Свръхсетивното наблюдение се натъква точно на този факт. Човешкият зародиш напуска своето укритие и в рамките на собствените си възможности, и чрез вложените в него сили през епохите на Сатурн, слага началото на своето развитие. Той изскача от мрака като едно същество изтъкано от воля, издига се до „привидния" живот и стига до степента на онази „машиноподобна личност", която бе характерна за него в края на Сатурновото развитие. * * * * *
към текста >>
През „Слънчевия период" човешкото същество се издига до едно по-висше
състояние
на съзнанието, отколкото притежаваше по времето на Сатурн.
Свръхсетивното наблюдение се натъква точно на този факт. Човешкият зародиш напуска своето укритие и в рамките на собствените си възможности, и чрез вложените в него сили през епохите на Сатурн, слага началото на своето развитие. Той изскача от мрака като едно същество изтъкано от воля, издига се до „привидния" живот и стига до степента на онази „машиноподобна личност", която бе характерна за него в края на Сатурновото развитие. * * * * * Вторият колосален период от развитието е този на т.нар. „Слънце".
През „Слънчевия период" човешкото същество се издига до едно по-висше състояние на съзнанието, отколкото притежаваше по времето на Сатурн.
Сравнени с днешното човешко съзнание, нещата на „Слънцето" носят по-скоро белезите на „безсъзнанието". А то е налице, когато човек спи и е напълно лишен от сънища. Човешкото съзнание през Слънчевия период можем да сравним още и с онази низша степен на съзнание, в която днес е потопен и дреме днешният растителен свят. От свръхсетивна гледна точка „безсъзнание" не съществува; има само различни степени на съзнание. Всичко в света е съзнателно.
към текста >>
По време на Слънчевото развитие тази топлинна субстанция се сгъстява до
състояние
, което може да се сравни с днешното
газообразно
и парообразно
състояние
.
Тогава влизат в действие „Духовете на Движението". Те пронизват етерното тяло на човешкото същество с потоците на своето собствено астрално тяло. По този начин етерното тяло добива способността да осъществява определи вътрешни движения във физическото тяло. Тези движения можем да сравним с движенията на соковете в едно днешно растение. Тялото на Сатурн се състоеше от чиста топлинна субстанция.
По време на Слънчевото развитие тази топлинна субстанция се сгъстява до състояние, което може да се сравни с днешното газообразно и парообразно състояние.
Това е състояние, което можем да определим като „въздух". Първите наченки на подобно състояние се проявяват след като „Духовете на Движението" са започнали своите действия. Пред свръхсетивното съзнание се очертава следната гледка: Всред топлинната субстанция възникват фини формации, които чрез силите на етерното или жизнено тяло започват да извършват известни „правилни" и закономерни движения. Тези формации представляват физическото тяло на човешкото същество в съответствуващата му за момента степен на развитие. Те са изцяло проникнати от топлина и са обвити като в една топлинна капсула.
към текста >>
Това е
състояние
, което можем да определим като „въздух".
Те пронизват етерното тяло на човешкото същество с потоците на своето собствено астрално тяло. По този начин етерното тяло добива способността да осъществява определи вътрешни движения във физическото тяло. Тези движения можем да сравним с движенията на соковете в едно днешно растение. Тялото на Сатурн се състоеше от чиста топлинна субстанция. По време на Слънчевото развитие тази топлинна субстанция се сгъстява до състояние, което може да се сравни с днешното газообразно и парообразно състояние.
Това е състояние, което можем да определим като „въздух".
Първите наченки на подобно състояние се проявяват след като „Духовете на Движението" са започнали своите действия. Пред свръхсетивното съзнание се очертава следната гледка: Всред топлинната субстанция възникват фини формации, които чрез силите на етерното или жизнено тяло започват да извършват известни „правилни" и закономерни движения. Тези формации представляват физическото тяло на човешкото същество в съответствуващата му за момента степен на развитие. Те са изцяло проникнати от топлина и са обвити като в една топлинна капсула. От физическа гледна точка, сега човешкото същество се представлява от тези топлинни формации и присъединени към тях въздушни форми, като последните се намират в непрекъснато движение.
към текста >>
Първите наченки на подобно
състояние
се проявяват след като „Духовете на Движението" са започнали своите действия.
По този начин етерното тяло добива способността да осъществява определи вътрешни движения във физическото тяло. Тези движения можем да сравним с движенията на соковете в едно днешно растение. Тялото на Сатурн се състоеше от чиста топлинна субстанция. По време на Слънчевото развитие тази топлинна субстанция се сгъстява до състояние, което може да се сравни с днешното газообразно и парообразно състояние. Това е състояние, което можем да определим като „въздух".
Първите наченки на подобно състояние се проявяват след като „Духовете на Движението" са започнали своите действия.
Пред свръхсетивното съзнание се очертава следната гледка: Всред топлинната субстанция възникват фини формации, които чрез силите на етерното или жизнено тяло започват да извършват известни „правилни" и закономерни движения. Тези формации представляват физическото тяло на човешкото същество в съответствуващата му за момента степен на развитие. Те са изцяло проникнати от топлина и са обвити като в една топлинна капсула. От физическа гледна точка, сега човешкото същество се представлява от тези топлинни формации и присъединени към тях въздушни форми, като последните се намират в непрекъснато движение. Ето защо, ако отново прибегнем към сравнението с днешното растение, трябва да сме наясно, че в случая нямаме работа с някаква компактна растителна форма, а с една въздухообразна или газообразна форма, чиито движения наподобяват движението на соковете при днешните растения.
към текста >>
Тогава човекът ще възприема около себе си не само това, което му предлагат днешните физически сетива, а ще бъде в
състояние
да наблюдава в образи вътрешните душевни процеси на обкръжаващите го Същества.
Но тогава в Слънчевото развитие настъпват съвършено нови условия. Сега стигаме до онази точка, където Слънчевият период се намира в средата на своето развитие. Това е моментът, когато „Духовете на Личността", които на Сатурн бяха постигнали своята човешка степен, се издигат до една по-висока степен на съвършенство. Те надхвърлят своята човешка степен и постигат съзнание, каквото нормално развитият съвременен човек на Земята все още не притежава.Той ще достигне това съзнание, когато Земята т.е. четвъртото поред планетарно въплъщение ще е постигнала своята цел и ще е навлязла в следващия планетарен период.
Тогава човекът ще възприема около себе си не само това, което му предлагат днешните физически сетива, а ще бъде в състояние да наблюдава в образи вътрешните душевни процеси на обкръжаващите го Същества.
Той ще притежава едно образно съзнание при пълно запазване на себесъзнанието. В неговото образно виждане няма да има никакви следи от неяснота и фантастност. Човек ще възприема душевните процеси в образи така, сякаш те са израз на реални факти, каквито днес са физическите цветове и звуци. Съвременният човек може да постигне такова „виждане" единствено по пътя на духовно-научното или антропософско обучение. За него ще говорим по-нататък в тази книга.
към текста >>
И точно поради това, сега, по време на Слънчевия период те са в
състояние
да действуват върху новообразуваното етерно тяло на човешкото същество по приблизително същия начин, както по времето на Сатурн те действуваха върху физическото тяло.
В неговото образно виждане няма да има никакви следи от неяснота и фантастност. Човек ще възприема душевните процеси в образи така, сякаш те са израз на реални факти, каквито днес са физическите цветове и звуци. Съвременният човек може да постигне такова „виждане" единствено по пътя на духовно-научното или антропософско обучение. За него ще говорим по-нататък в тази книга. В средата на Слънчевия период „Духовете на Личността" имат подобно „виждане" като нещо естествено и нормално.
И точно поради това, сега, по време на Слънчевия период те са в състояние да действуват върху новообразуваното етерно тяло на човешкото същество по приблизително същия начин, както по времето на Сатурн те действуваха върху физическото тяло.
Както там тяхната собствена „личност" беше отразявана от топлината, така сега газообразните формации отразяват към тях образите на тяхното ясновиждащо съзнание, а контурите на тези образи се очертават всред блясъка на светлината. Сега те виждат по свръхсетивен начин какво става на Слънцето. Това в никакъв случай не е едно обикновено наблюдение, а е така, сякаш в образите, които струят от Слънцето, се проявява нещо от онази сила, която земният човек нарича любов. И ако в душевен смисъл се вгледаме още по-отблизо, ние ще открием и причината за това явление. В излъчваната от Слънцето светлина се намесват с дейността си и друг вид духовни Същества.
към текста >>
Това са топлинни формации, които не са в
състояние
да се сгъстят по съответния начин до това, което е характерно за Слънцето като „въздух".
Далеч не всички човешки физически тела постигат на Сатурн онази зрялост, която на Слънцето би им позволила да станат носители на самостоятелно етерно тяло. Последицата от това е, че на Слънцето идват Същества и формации, които не отговарят на тамошните условия. По време на Слънчевия период те трябва да наваксат това, което са пропуснали на Сатурн. Ето защо по време на Слънчевия период може да се наблюдава по свръхсетивен начин следното: Когато Духовете на Мъдростта започват вливането на етерното тяло, Слънчевият организъм някак помътнява. Той е пронизвай от формации, които всъщност би трябвало да принадлежат на Сатурн.
Това са топлинни формации, които не са в състояние да се сгъстят по съответния начин до това, което е характерно за Слънцето като „въздух".
Това са изостаналите на Сатурновата степен човешки същества; те не могат да станат носители на едно нормално изградено етерно тяло. Всичко, което остава от Сатурн като топлинна субстанция, на Слънцето се разделя на две части. Едната част ще бъде един вид всмукната от човешките тела; отсега нататък вътре в човешкото същество тя ще изгражда една по-низша негова природа. Така на Слънцето човешкото същество приема в своето тяло нещо, което всъщност отговаря на Сатурновата степен; както сатурновото човешко тяло даде възможност на „Духовете на Личността" да се издигнат до човешката степен, така сега и на Слънцето тази сатурнова част от човека прави същото за „Духовете на Огъня". Те се издигат до човешката степен като вливат и връщат своите сили в тази сатурнова част на човешкото същество, както това правеха на Сатурн „Духовете на Личността".
към текста >>
Всичко онова, което бе образувано на Слънцето, преминава в едно
състояние
, което може да се сравни с това на растението, когато неговите растежни сили почиват в семето.
Същото става и при вътрешните неприятни усещания. Така чрез всички гореописани процеси се постига и същинският смисъл на Слънчевото развитие за човешкото същество. То се добира до една по-висока степен на съзнание спрямо Сатурновото съзнание. След известно време настъпва такъв момент от развитието, когато свързаните със Слънчевата степен висши Същества трябва да преминат в други сфери, за да преработят това, което са добили чрез действията си върху самото човешко същество. Настъпва един огромен почивен период, подобен на този между Сатурновото и Слънчево развитие.
Всичко онова, което бе образувано на Слънцето, преминава в едно състояние, което може да се сравни с това на растението, когато неговите растежни сили почиват в семето.
И както тези растежни сили един ден се проявяват в новото растение, така след почивния период, всичко, което представляваше „живот" на Слънцето, отново излиза от „лоното на света" и така започва едно ново планетарно съществувание. Ако отправим духовен поглед към определен вид духовни Същества, например към „Духовете на Мъдростта", ние лесно ще вникнем в смисъла на подобен почивен период. На Сатурн те още не бяха в състояние да излъчат от себе си едно или друго етерно тяло. Едва след изживяванията, които имаха на Сатурн, те можеха да направят това.
към текста >>
На Сатурн те още не бяха в
състояние
да излъчат от себе си едно или друго етерно тяло.
Настъпва един огромен почивен период, подобен на този между Сатурновото и Слънчево развитие. Всичко онова, което бе образувано на Слънцето, преминава в едно състояние, което може да се сравни с това на растението, когато неговите растежни сили почиват в семето. И както тези растежни сили един ден се проявяват в новото растение, така след почивния период, всичко, което представляваше „живот" на Слънцето, отново излиза от „лоното на света" и така започва едно ново планетарно съществувание. Ако отправим духовен поглед към определен вид духовни Същества, например към „Духовете на Мъдростта", ние лесно ще вникнем в смисъла на подобен почивен период.
На Сатурн те още не бяха в състояние да излъчат от себе си едно или друго етерно тяло.
Едва след изживяванията, които имаха на Сатурн, те можеха да направят това. През почивния период те преформират всичко, което по-късно ще се превърне в действителни способности. Така на Слънцето те са напред нали дотам, че вече могат да излъчат от себе си „живот", т.е. да надарят човешкото същество с негово собствено етерно тяло. * * * * *
към текста >>
На Сатурн в него действуваха само силите на топлинното тяло; сега в него са и силите на изработеното
газообразно
тяло.
Следователно, в този момент етерните тела не са свързани със съответните физически човешки тела. Първоначално физическите тела съществуват сами за себе си и не са проникнати от етерните тела. Разбира се, те носят всичко, което беше изработено в тях на Сатурн и на Слънцето, но са лишени от етерното или жизнено тяло. Те не могат веднага да приемат това етерно тяло в себе си, защото през почивния период самото то е претърпяло известно развитие, към което те все още не са приспособени. И така, това, което настъпва сега в началото на Лунното развитие, за да се постигне съответното приспособяване, е първоначално само едно повторение на Сатурновите процеси, физическото човешко същество повтаря Сатурновите степени, но при съвършено други условия.
На Сатурн в него действуваха само силите на топлинното тяло; сега в него са и силите на изработеното газообразно тяло.
Последните обаче не се включват веднага в хода на Лунното развитие. Сега всичко изглежда така, сякаш човешкото същество е изградено само от топлинна субстанция, а всред нея дремят газовите сили. После идва време, когато те започват да се проявяват все по-ясно. И на края, в последната част на Сатурновото повторение, човешкото същество вече изглежда по същия начин, както и в своето „живо състояние" на Слънцето. И все пак целият този живот се оказва само привиден.
към текста >>
И на края, в последната част на Сатурновото повторение, човешкото същество вече изглежда по същия начин, както и в своето „живо
състояние
" на Слънцето.
И така, това, което настъпва сега в началото на Лунното развитие, за да се постигне съответното приспособяване, е първоначално само едно повторение на Сатурновите процеси, физическото човешко същество повтаря Сатурновите степени, но при съвършено други условия. На Сатурн в него действуваха само силите на топлинното тяло; сега в него са и силите на изработеното газообразно тяло. Последните обаче не се включват веднага в хода на Лунното развитие. Сега всичко изглежда така, сякаш човешкото същество е изградено само от топлинна субстанция, а всред нея дремят газовите сили. После идва време, когато те започват да се проявяват все по-ясно.
И на края, в последната част на Сатурновото повторение, човешкото същество вече изглежда по същия начин, както и в своето „живо състояние" на Слънцето.
И все пак целият този живот се оказва само привиден. Първо настъпва един почивен период, подобен на кратките почивни периоди от Слънчевото развитие. После отново започва вливането на етерното тяло, за което сега физическото тяло е вече узряло. Както и Сатурновото повторение, това вливане на етерното тяло се извършва в три различни една от друга епохи. През втората от тях човешкото същество е вече достатъчно приспособено към новите условия на Луната, така че „Духовете на Движението" могат да превърнат придобитата от тях способност в определено дело.
към текста >>
На Сатурн физическото тяло на човешкото същество беше едно топлинно тяло; на Слънцето то се сгъстява до газовото
състояние
, до „въздух".
Но след тяхната намеса тези променливи чувства се преобразяват. В човешкото същество се появява следа от „желанието". Живо то същество се стреми към едно повторение на това, което му причинява удоволствие и да отбягва това, което причинява антипатия. Но тъй като „Духовете на Формата" не са предоставили своята собствена същност на човешкото същество, а само своите двупосочно действуващи сили, тези желания са лишени от дълбочина и от самостоятелност. Те се направляват от „Духовете на Формата" и имат чисто инстинктивен характер.
На Сатурн физическото тяло на човешкото същество беше едно топлинно тяло; на Слънцето то се сгъстява до газовото състояние, до „въздух".
Чрез вливането на астралното тяло по време на Лунното развитие, в определен момент физическата субстанция се сгъстява още повече и стига до едно състояние,което може да се сравни със съвременната течност. Ще обозначим това състояние като „вода". С това нямаме предвид агрегатното състояние на днешната вода, а всяка течна форма на съществуване. Постепенно физическото човешко тяло приема една форма, която е съставена от три различни субстанции. Най-гъсто е „водното тяло"; то е пронизвано от въздушни потоци, а всичко това е изпълнено с топлина.
към текста >>
Чрез вливането на астралното тяло по време на Лунното развитие, в определен момент физическата субстанция се сгъстява още повече и стига до едно
състояние
,което може да се сравни със съвременната течност.
В човешкото същество се появява следа от „желанието". Живо то същество се стреми към едно повторение на това, което му причинява удоволствие и да отбягва това, което причинява антипатия. Но тъй като „Духовете на Формата" не са предоставили своята собствена същност на човешкото същество, а само своите двупосочно действуващи сили, тези желания са лишени от дълбочина и от самостоятелност. Те се направляват от „Духовете на Формата" и имат чисто инстинктивен характер. На Сатурн физическото тяло на човешкото същество беше едно топлинно тяло; на Слънцето то се сгъстява до газовото състояние, до „въздух".
Чрез вливането на астралното тяло по време на Лунното развитие, в определен момент физическата субстанция се сгъстява още повече и стига до едно състояние,което може да се сравни със съвременната течност.
Ще обозначим това състояние като „вода". С това нямаме предвид агрегатното състояние на днешната вода, а всяка течна форма на съществуване. Постепенно физическото човешко тяло приема една форма, която е съставена от три различни субстанции. Най-гъсто е „водното тяло"; то е пронизвано от въздушни потоци, а всичко това е изпълнено с топлина. И по време на Слънчевия период не всички създания достигат възможната зрелост.
към текста >>
Ще обозначим това
състояние
като „вода".
Живо то същество се стреми към едно повторение на това, което му причинява удоволствие и да отбягва това, което причинява антипатия. Но тъй като „Духовете на Формата" не са предоставили своята собствена същност на човешкото същество, а само своите двупосочно действуващи сили, тези желания са лишени от дълбочина и от самостоятелност. Те се направляват от „Духовете на Формата" и имат чисто инстинктивен характер. На Сатурн физическото тяло на човешкото същество беше едно топлинно тяло; на Слънцето то се сгъстява до газовото състояние, до „въздух". Чрез вливането на астралното тяло по време на Лунното развитие, в определен момент физическата субстанция се сгъстява още повече и стига до едно състояние,което може да се сравни със съвременната течност.
Ще обозначим това състояние като „вода".
С това нямаме предвид агрегатното състояние на днешната вода, а всяка течна форма на съществуване. Постепенно физическото човешко тяло приема една форма, която е съставена от три различни субстанции. Най-гъсто е „водното тяло"; то е пронизвано от въздушни потоци, а всичко това е изпълнено с топлина. И по време на Слънчевия период не всички създания достигат възможната зрелост. Ето защо на Луната се намират създания, които стоят едва на Сатурновата степен, и такива, които са напреднали само до Слънчевата степен.
към текста >>
С това нямаме предвид агрегатното
състояние
на днешната вода, а всяка течна форма на съществуване.
Но тъй като „Духовете на Формата" не са предоставили своята собствена същност на човешкото същество, а само своите двупосочно действуващи сили, тези желания са лишени от дълбочина и от самостоятелност. Те се направляват от „Духовете на Формата" и имат чисто инстинктивен характер. На Сатурн физическото тяло на човешкото същество беше едно топлинно тяло; на Слънцето то се сгъстява до газовото състояние, до „въздух". Чрез вливането на астралното тяло по време на Лунното развитие, в определен момент физическата субстанция се сгъстява още повече и стига до едно състояние,което може да се сравни със съвременната течност. Ще обозначим това състояние като „вода".
С това нямаме предвид агрегатното състояние на днешната вода, а всяка течна форма на съществуване.
Постепенно физическото човешко тяло приема една форма, която е съставена от три различни субстанции. Най-гъсто е „водното тяло"; то е пронизвано от въздушни потоци, а всичко това е изпълнено с топлина. И по време на Слънчевия период не всички създания достигат възможната зрелост. Ето защо на Луната се намират създания, които стоят едва на Сатурновата степен, и такива, които са напреднали само до Слънчевата степен. Така че наред с нормално развитото човешко царство, възникват и две други царства.
към текста >>
По време на този почивен период по-грубите съставни части на трите Лунни царства остават в
състояние
на покой; по-фините части, а именно астралните тела на човешките същества, се освобождават от тези по-груби форми.
Както през Слънчевият период съществуваше силно привличане между изостаналите Сатурнови царства и Духовете на Личността от новия Сатурн, така и сега възниква подобно привличане между тези небесни тела и съответните Лунни Същества. Би трябвало да отидем твърде далеч, ако искаме да опишем всяко от възникналите по този начин небесни тела. Достатъчно е само да посочим причината, поради която от първоначално цялостната небесна формация, каквато е Сатурн в зората на човешката еволюция, постепенно се отделят едно след друго цяла поредица от небесни тела. След като Духовете на Формата се намесиха в развитието на Луната, то продължи още известно време според описания горе начин. После отново настъпи един почивен период.
По време на този почивен период по-грубите съставни части на трите Лунни царства остават в състояние на покой; по-фините части, а именно астралните тела на човешките същества, се освобождават от тези по-груби форми.
Те преминават в едно ново състояние, при което висшите сили на напредналите Слънчеви Същества могат да работят върху тях особено силно. След почивния период те отново проникват в онези части на човешкото същество, които са изградени от по-груби субстанции. Благодарение на това, че през почивния период в свободно състояние те са приели Слънчевите сили, сега тези по-груби субстанции стават достъпни за влиянията, които след известно време ще се упражнят върху тях от нормално прогресиралите „Духове на Личността" и „Духове на Огъня". Междувременно „Духовете на Личността" се издигат до една степен, при която те добиват „инспиративно съзнание". Сега те могат не само да възприемат в образи вътрешните състояния на други същества както това беше при предишното образно съзнание, а и самата им вътрешна същност с помощта на един вид духовен звуков говор.
към текста >>
Те преминават в едно ново
състояние
, при което висшите сили на напредналите Слънчеви Същества могат да работят върху тях особено силно.
Би трябвало да отидем твърде далеч, ако искаме да опишем всяко от възникналите по този начин небесни тела. Достатъчно е само да посочим причината, поради която от първоначално цялостната небесна формация, каквато е Сатурн в зората на човешката еволюция, постепенно се отделят едно след друго цяла поредица от небесни тела. След като Духовете на Формата се намесиха в развитието на Луната, то продължи още известно време според описания горе начин. После отново настъпи един почивен период. По време на този почивен период по-грубите съставни части на трите Лунни царства остават в състояние на покой; по-фините части, а именно астралните тела на човешките същества, се освобождават от тези по-груби форми.
Те преминават в едно ново състояние, при което висшите сили на напредналите Слънчеви Същества могат да работят върху тях особено силно.
След почивния период те отново проникват в онези части на човешкото същество, които са изградени от по-груби субстанции. Благодарение на това, че през почивния период в свободно състояние те са приели Слънчевите сили, сега тези по-груби субстанции стават достъпни за влиянията, които след известно време ще се упражнят върху тях от нормално прогресиралите „Духове на Личността" и „Духове на Огъня". Междувременно „Духовете на Личността" се издигат до една степен, при която те добиват „инспиративно съзнание". Сега те могат не само да възприемат в образи вътрешните състояния на други същества както това беше при предишното образно съзнание, а и самата им вътрешна същност с помощта на един вид духовен звуков говор. „Духовете на Огъня" обаче се бяха издигнали до онази степен на съзнание, която „Духовете на Личността" имаха на Слънцето.Така че и двете категории Духове можеха да действуват в напредващия живот на човешкото същество.
към текста >>
Благодарение на това, че през почивния период в свободно
състояние
те са приели Слънчевите сили, сега тези по-груби субстанции стават достъпни за влиянията, които след известно време ще се упражнят върху тях от нормално прогресиралите „Духове на Личността" и „Духове на Огъня".
След като Духовете на Формата се намесиха в развитието на Луната, то продължи още известно време според описания горе начин. После отново настъпи един почивен период. По време на този почивен период по-грубите съставни части на трите Лунни царства остават в състояние на покой; по-фините части, а именно астралните тела на човешките същества, се освобождават от тези по-груби форми. Те преминават в едно ново състояние, при което висшите сили на напредналите Слънчеви Същества могат да работят върху тях особено силно. След почивния период те отново проникват в онези части на човешкото същество, които са изградени от по-груби субстанции.
Благодарение на това, че през почивния период в свободно състояние те са приели Слънчевите сили, сега тези по-груби субстанции стават достъпни за влиянията, които след известно време ще се упражнят върху тях от нормално прогресиралите „Духове на Личността" и „Духове на Огъня".
Междувременно „Духовете на Личността" се издигат до една степен, при която те добиват „инспиративно съзнание". Сега те могат не само да възприемат в образи вътрешните състояния на други същества както това беше при предишното образно съзнание, а и самата им вътрешна същност с помощта на един вид духовен звуков говор. „Духовете на Огъня" обаче се бяха издигнали до онази степен на съзнание, която „Духовете на Личността" имаха на Слънцето.Така че и двете категории Духове можеха да действуват в напредващия живот на човешкото същество. „Духовете на Личността" действуват върху астралното тяло, а „Духовете на Огъня" върху етерното тяло на човешкото същество. По този начин астралното тяло добива характера на индивидуален, личностен характер.
към текста >>
По този начин Лунният човек е в
състояние
да насочва своето поведение според възникващите в неговото съзнание образи, както съвременният човек прави това според своите възприятия.
Тези образи можем да сравним с образите на сънищното съзнание, т.е. с образите, които съвременният човек има по време на своите сънища. Когато например един предмет пада на земята, спящият човек не възприема действителното събитие, а даден образ: Примерно, че някой стреля. Само че образите на лунното съзнание не са произволни като тези на съвременните човешки сънища; те са един вид символи и съответстват на външните процеси. Определен външен процес се съпровожда от точно определен образ.
По този начин Лунният човек е в състояние да насочва своето поведение според възникващите в неговото съзнание образи, както съвременният човек прави това според своите възприятия.
Нека само добавим, че в последния случай поведението подлежи на известен волев контрол, докато поведението, детерминирано от посочените образи следва един неясен подтик. Но това образно съзнание регистрира не само външни физически процеси; с помощта на образите то създава определени представи както за скритите зад физическите факти духовни Същества, така и за техните действия. Например в елементите на растително-животинското царство стават видими самите „Духове на Личността"; зад и е минерално- растителните процеси просветват „Духовете на Огъня"; а „Синовете на Живота" се явяват на човека без никаква връзка с физическия свят, като един вид етерно-душевни образи. Въпреки че представите на лунното съзнание са само символи на външният свят, те имаха много по-голямо въздействие върху вътрешния свят на човешкото същество, отколкото съвременните представи на човека, които се изграждат въз основа на сетивните възприятия. Представите на лунното съзнание можеха да приведат в движение и действие целия вътрешен свят на човешкото същество.
към текста >>
Първото
състояние
е по-смътно, но в замяна на това по-безкористно: Човекът е отдаден на външния свят, на отразения в Слънцето Космос.
За сметка на това съзнанието отстъпва на заден план. Когато в своя живот човешкото същество се отвръща от Слънцето, тогава то се заема със своята собствена природа. Точно в този момент започва и едно вътрешно раздвижване в астрално то тяло. Напротив, външната форма изостава в своето развитие. И така, по време на Лунното развитие са налице две характерни, ясно разграничени състояния на съзнанието, които непрекъснато се редуват: Едно по-смътно по време на Слънчевото действие, и друго по-ясно, свързано с епохите, през които животът е насочен предимно към самия себе си.
Първото състояние е по-смътно, но в замяна на това по-безкористно: Човекът е отдаден на външния свят, на отразения в Слънцето Космос.
Налице е също една смяна в състоянията на съзнанието, която може да се сравни със смяната между съня и будността при съвременния човек, както и със смяната между неговия живот от раждането до смъртта и този от смъртта до едно ново раждане. Пробуждането на човека върху Луната, след като Слънчевият период постепенно престава, би могло да се охарактеризира като нещо средно между пробуждането на съвременния човек всяка сутрин и състоянието му в мига на раждането. Постепенното затъмняване на съзнанието при наближаването на Слънчевия период прилича на нещо средно между заспиването и умирането. Защото на Луната не съществуваше такова съзнание за раждането и смъртта, каквото е присъщо на съвременния човек. С настъпването на Слънчевия период, човек се отдаваше на бликащата от този вид живот наслада.
към текста >>
Пробуждането на човека върху Луната, след като Слънчевият период постепенно престава, би могло да се охарактеризира като нещо средно между пробуждането на съвременния човек всяка сутрин и
състояние
то му в мига на раждането.
Точно в този момент започва и едно вътрешно раздвижване в астрално то тяло. Напротив, външната форма изостава в своето развитие. И така, по време на Лунното развитие са налице две характерни, ясно разграничени състояния на съзнанието, които непрекъснато се редуват: Едно по-смътно по време на Слънчевото действие, и друго по-ясно, свързано с епохите, през които животът е насочен предимно към самия себе си. Първото състояние е по-смътно, но в замяна на това по-безкористно: Човекът е отдаден на външния свят, на отразения в Слънцето Космос. Налице е също една смяна в състоянията на съзнанието, която може да се сравни със смяната между съня и будността при съвременния човек, както и със смяната между неговия живот от раждането до смъртта и този от смъртта до едно ново раждане.
Пробуждането на човека върху Луната, след като Слънчевият период постепенно престава, би могло да се охарактеризира като нещо средно между пробуждането на съвременния човек всяка сутрин и състоянието му в мига на раждането.
Постепенното затъмняване на съзнанието при наближаването на Слънчевия период прилича на нещо средно между заспиването и умирането. Защото на Луната не съществуваше такова съзнание за раждането и смъртта, каквото е присъщо на съвременния човек. С настъпването на Слънчевия период, човек се отдаваше на бликащата от този вид живот наслада. За този период от време той беше откъснат от своя собствен живот. Той живееше предимно в духовен смисъл.
към текста >>
Съвсем не трябва да смятаме, че от родителското тяло произлизат нови дъщерни форми; просто ядрото на човешкото същество преминава от едното
състояние
в другото.
Основното ядро на неговата същност не минаваше нито през едно истинско раждане, нито през истинска смърт; то само преминаваше от едно духовно звуково съзнание при което оставаше отдадено на външния свят към едно друго съзнание, при което беше обърнато предимно към своя вътрешен свят. Човек сякаш сменяше своята кожа. Старото тяло ставаше неизползваемо; то беше изхвърляно, а после обновявано. Ето че стигаме до едно по-точно описание на това, което вече охарактеризирахме като един вид размножение и посочихме голямата му близост с образуването на представите. Така човешкото същество възпроизвежда свои подобия по отношение на определени части от физическото и етерно тяло.
Съвсем не трябва да смятаме, че от родителското тяло произлизат нови дъщерни форми; просто ядрото на човешкото същество преминава от едното състояние в другото.
Родителското тяло не произвежда ново същество; то възпроизвежда самото себе си в нова форма. Така лунният човек изпитва една смяна на съзнанието. Когато наближи Слънчевият цикъл, неговите образни представи стават все по-бледи и по-бледи; изпълва се с една блажена всеотдайност, а в притихналия му вътрешен свят прозвучават хармониите на Космоса. Към края на този цикъл образите в астралното тяло оживяват; то започва все повече и повече да усеща себе си. Човекът изживява един вид пробуждане от тихото блаженство и покоя, в които беше потопен през Слънчевия цикъл.
към текста >>
Обаче когато казваме, че физическото тяло се превръща в етерно, не трябва да си представяме, че при подобни
състояние
не можем да говорим за физическо тяло.
В резултат на всичко това Луната узря до там, че след известно време можеше отново да се съедини със Слънцето. От духовна гледна точка тези процеси изглеждат по следния начин: „Падналите Лунни Същества" постепенно са завладени от Слънчевите Същества и сега трябва да се присъединят към тях така, че техните действия да се включат в действията на Слънчевите Същества и да им се подчинят. Впрочем това стана след като бяха изтекли продължителни периоди от време, през които Лунните цикли ставаха все по-кратки, а Слънчевите все по-дълги. Настъпва епоха, когато Слънцето и Луната отново стават една небесна формация. Там човешкото физическо тяло е напълно етеризирано.
Обаче когато казваме, че физическото тяло се превръща в етерно, не трябва да си представяме, че при подобни състояние не можем да говорим за физическо тяло.
Това, което през епохите на Сатурн, Слънце и Луна беше из градено като физическо тяло, то се запазва. Важното е да познаваме физическото състояние не само там, където то се проявява под външна физическа форма, физическото може да съществува и под етерна, дори под астрална форма. Трябва да правим разлика между външното явление и вътрешната закономерност. Едно физическо явление може да се етеризира, да се астрализира и въпреки това да запази своите физически закономерности. Точно такъв е случаят, когато на Луната физическото тяло на човека достигна определена степен от своето съвършенство.
към текста >>
Важното е да познаваме физическото
състояние
не само там, където то се проявява под външна физическа форма, физическото може да съществува и под етерна, дори под астрална форма.
Впрочем това стана след като бяха изтекли продължителни периоди от време, през които Лунните цикли ставаха все по-кратки, а Слънчевите все по-дълги. Настъпва епоха, когато Слънцето и Луната отново стават една небесна формация. Там човешкото физическо тяло е напълно етеризирано. Обаче когато казваме, че физическото тяло се превръща в етерно, не трябва да си представяме, че при подобни състояние не можем да говорим за физическо тяло. Това, което през епохите на Сатурн, Слънце и Луна беше из градено като физическо тяло, то се запазва.
Важното е да познаваме физическото състояние не само там, където то се проявява под външна физическа форма, физическото може да съществува и под етерна, дори под астрална форма.
Трябва да правим разлика между външното явление и вътрешната закономерност. Едно физическо явление може да се етеризира, да се астрализира и въпреки това да запази своите физически закономерности. Точно такъв е случаят, когато на Луната физическото тяло на човека достигна определена степен от своето съвършенство. То добива етерна форма. Но свръхсетивното съзнание, което може да наблюдава такива неща, установява как едно такова етеризирано тяло е проникнато не от законите на етерния, а от тези на физическия свят.
към текста >>
Едно същество, което би притежавало достатъчно развити познавателни способности, за да наблюдава всички подробности от Лунното и Земно развитие, все пак не би било в
състояние
да вижда и това, което става между тези развития.
Но следва да имаме предвид, че границите между тези цикли при Слънцето, а още повече при Сатурн, са заличени. А колкото повече развитието напредва към Земната епоха, толкова тези граници стават все по-ясни. * * * * * След като описаното Лунно развитие приключва, всички Същества и сили, за които стана дума, преминават в една по-духовна форма на съществувание. Тя заема съвършено различна степен от тази на Лунната епоха, както и от тази на бъдещата Земя.
Едно същество, което би притежавало достатъчно развити познавателни способности, за да наблюдава всички подробности от Лунното и Земно развитие, все пак не би било в състояние да вижда и това, което става между тези развития.
За подобно същество, в края на Лунната епоха Съществата и силите просто биха изчезнали като в едно нищо, за да се появят отново след известно време от мрака на мировото лоно. Само едно същество с още по-висши способности би могло да проследи духовните факти, които се проявяват в междинния период. В края на междинния период Съществата, които участвуваха в еволюционните процеси на Сатурн, Слънцето и Луната, се явяват с нови способности. Стоящите над човека Същества благодарение на своите предишни дейности бяха постигнали способността да го тласнат още по-напред в неговото развитие. А цел на това развитие е: през Земната епоха, която идва след Лунната епоха, да се развие нов вид съзнание, издигащо се с една степен над характерното за Луната образно съзнание.
към текста >>
Всички Същества и сили отново се намират в едно чисто духовно
състояние
.
След като то е достатъчно напреднало в своето развитие, всички Същества трябва отново да преминат в една по-висша форма на битие, преди етерното тяло да осъществи напредък в своята еволюция, физическото тяло трябва да бъде един вид претопено, за да може през следващата епоха да приеме в себе си напредналото етерно тяло. След този междинен период, посветен на една по-висша форма на съществувание, настъпва известно повторение на Слънчевото развитие, само че на по-високо равнище. То цели усъвършенствуване на етерното тяло. След нов промеждутък от време, същото става и с астралното тяло в едно повторение на Лунния период. Сега да насочим поглед върху събитията след приключването на третото от описаните повторения.
Всички Същества и сили отново се намират в едно чисто духовно състояние.
Те се издигат в по-висшите светове. А най-низшият от световете, в който може да се възприеме нещо от тях по време на това чисто духовно състояние, е този, в който съвременният човек пребивава между смъртта и едно ново раждане. Това са области от царството на Духа. После Съществата отново слизат в по-низшите светове. Преди да започне физическото Земно развитие, те са слезли вече толкова ниско, че техните най-низши проявления могат да бъдат виждани в астралния или душевен свят.
към текста >>
А най-низшият от световете, в който може да се възприеме нещо от тях по време на това чисто духовно
състояние
, е този, в който съвременният човек пребивава между смъртта и едно ново раждане.
То цели усъвършенствуване на етерното тяло. След нов промеждутък от време, същото става и с астралното тяло в едно повторение на Лунния период. Сега да насочим поглед върху събитията след приключването на третото от описаните повторения. Всички Същества и сили отново се намират в едно чисто духовно състояние. Те се издигат в по-висшите светове.
А най-низшият от световете, в който може да се възприеме нещо от тях по време на това чисто духовно състояние, е този, в който съвременният човек пребивава между смъртта и едно ново раждане.
Това са области от царството на Духа. После Съществата отново слизат в по-низшите светове. Преди да започне физическото Земно развитие, те са слезли вече толкова ниско, че техните най-низши проявления могат да бъдат виждани в астралния или душевен свят. Всичко, което съществува от човека през този период, се намира още в астрална форма. За да вникнем в тогавашното състояние на човечеството, трябва да обърнем внимание на факта, че макар и човек да притежава физическо, етерно и астрално тяло, физическото и етерното тяло не са съответно във физическа и етерна, а в астрална форма.
към текста >>
За да вникнем в тогавашното
състояние
на човечеството, трябва да обърнем внимание на факта, че макар и човек да притежава физическо, етерно и астрално тяло, физическото и етерното тяло не са съответно във физическа и етерна, а в астрална форма.
А най-низшият от световете, в който може да се възприеме нещо от тях по време на това чисто духовно състояние, е този, в който съвременният човек пребивава между смъртта и едно ново раждане. Това са области от царството на Духа. После Съществата отново слизат в по-низшите светове. Преди да започне физическото Земно развитие, те са слезли вече толкова ниско, че техните най-низши проявления могат да бъдат виждани в астралния или душевен свят. Всичко, което съществува от човека през този период, се намира още в астрална форма.
За да вникнем в тогавашното състояние на човечеството, трябва да обърнем внимание на факта, че макар и човек да притежава физическо, етерно и астрално тяло, физическото и етерното тяло не са съответно във физическа и етерна, а в астрална форма.
Това, което придава физическа характеристика на физическото тяло е не физическата форма, а фактът, че наред с астралните си качества, то съдържа в себе си и физическите закони. В случая става дума за физически закономерности в душевна форма. Същото се отнася и за етерното тяло. Пред духовния поглед тази степен от развитието на Земята се представя най-вече като едно небесно тяло от душа и Дух; едно тяло, в което физическите и етерни сили се проявяват в чисто душевни измерения. Тази мирова или небесна формация съдържа заложбите на всичко онова, което по-късно ще метаморфозира в създанията на физическата Земя.
към текста >>
Резултатът от него е, че след известно време всред душевната формация се появява една огнена форма, наподобяваща Сатурн в неговото най-гъсто
състояние
.
Пред духовния поглед тази степен от развитието на Земята се представя най-вече като едно небесно тяло от душа и Дух; едно тяло, в което физическите и етерни сили се проявяват в чисто душевни измерения. Тази мирова или небесна формация съдържа заложбите на всичко онова, което по-късно ще метаморфозира в създанията на физическата Земя. Тя свети, обаче нейната светлина е такава, че физическите очи дори и да съществуваха там не биха могли да я възприемат. Тя свети само в една душевна светлина, която може да различи единствено ясновидецът. Сега в тази небесна формация става нещо, което може да се нарече сгъстяване.
Резултатът от него е, че след известно време всред душевната формация се появява една огнена форма, наподобяваща Сатурн в неговото най-гъсто състояние.
Тази огнена форма е пронизана от действията на различни Същества, които участвуват в развитието. Взаимодействието между тези Същества и небесното тяло може да бъде сравнено с потапяне на Съществата в Земната огнена сфера. Ето защо Земната огнена сфера не представлява някаква еднородна субстанция, а един душевен и одухотворен организъм. Онези Същества, чието предназначение е да станат земни човеци в съвременния смисъл на думата, почти не вземат участие в потопяването на силите и Съществата в огненото тяло. Те все още са в лоното на по-висшите духовни светове.
към текста >>
Разбира се, не трябва да си мислим, че през онова далечно минало движението на Земята около Слънцето е наподобявало днешното
състояние
на нещата.
През втория етап душите се отдръпват от нея и там остават само телата. Заедно с човешките същества тя потъва в сън. През тези епохи от прадалечното минало на Земята, възникват денят и нощта, (физически-пространствено това се изразява във факта, че поради взаимодействието между Слънчевите и Земни Същества, Земята започва да се движи по отношение на Слънцето; стига се до споменатата по-горе смяна на деня с нощта. Денят се проявява, когато Земната повърхност, върху която се развива човекът, е обърната към Слънцето; а нощта, т.е. времето, през което човекът е потънал в чисто душевно съществуване тогава, когато тази повърхност е отвърната от Слънцето.
Разбира се, не трябва да си мислим, че през онова далечно минало движението на Земята около Слънцето е наподобявало днешното състояние на нещата.
Отношенията бяха съвсем различни. Обаче има смисъл още сега да загатнем, че движенията на небесните тела възникват като последица от отношенията, в които влизат обитаващите ги духовни Същества. По силата на духовно-душевни причини, небесните тела са поставени в такива положения и движения, че духовните състояния да бъдат изживени на физическо равнище.) Обърнем ли поглед към Земята и нейната нощ, бихме оприличили тялото и като нещо подобно на труп. Защото по това време, в голямата си част тя се състои от разлагащи се човешки тела, чиито души се намират в други форми на съществуване.
към текста >>
Защото земните елементи бяха примесени към тях в най-фино
състояние
, подобно на разпръснатите във въздуха микроскопични частици от даден предмет, които днешният човек може да долови само с обонянието.
По това време той беше свободен и независим от тялото. Неговият „Аз" се намираше в лоното на тези Същества. Сега „Азът" застава пред него дори и по време на физическото въплъщение, също както всичко останало от обкръжаващата го среда. Сега на Земята се намират самостоятелни копия, самостоятелни отражения от душевно- духовната същност на човека. Сравнени със сегашните човешки тела, тези формации бяха съставени от много по-фина материя.
Защото земните елементи бяха примесени към тях в най-фино състояние, подобно на разпръснатите във въздуха микроскопични частици от даден предмет, които днешният човек може да долови само с обонянието.
Човешките тела бяха подобни на сенки. Но понеже бяха разпространени навсякъде, те попадаха под въздействията на Земята, които в различните и части имаха коренно различен характер. Докато по-рано телесните копия съответстваха на оживотворяващите ги човешки души и затова бяха общо взето почти еднакви по цялата Земя, сега между човешките форми настъпиха различия. С това се подготвя настъпилото по-късно различие между расите. След като телесният човек става самостоятелен, предишната силна връзка между Земния човек и духовно-душевния свят в известен смисъл се разхлабва.
към текста >>
Той идваше на Земята в едно фино
състояние
и постепенно привличаше към себе си по-твърдите части.
Тези потомци също започват да се променят. В едната потомствена група действува предимно зародишната сила на духовно-душевния свят, в другата група предимно оживотворяващата зародишна сила. Това се получи поради факта, че с излизането на Луната от Земята, силата на земния елемент рязко отслабна. Сега взаимодействието между двете сили стана много по-нежно, отколкото когато ставаше само в едно тяло. В резултат на това, по-нежен и фин ставаше и потомъкът.
Той идваше на Земята в едно фино състояние и постепенно привличаше към себе си по-твърдите части.
С това завръщащата се на Земята човешка душа отново намираше възможност да се съедини с тялото. Сега вече тя не го оживотворяваше отвън, защото оживотворяването ставаше на самата Земя. Но все пак душата се съединяваше с тялото и предизвикваше неговия растеж. Впрочем пред този растеж бяха поставени известни граници. С отделянето на Луната, човешкото тяло за определено време става по-гъвкаво; но колкото повече то израстваше на Земята, толкова повече втвърдяващите сили вземаха надмощие.
към текста >>
Понеже етерното тяло се сгъстява до огнено
състояние
, то може сега чрез предварително вложените в него сили на физическото тяло да се свърже с разредените до огнено
състояние
субстанции на физическата Земя.
Най-напред от Земния огън се възпламенява астралното тяло, а то съдържа в себе си като разтворени както етерното, така и физическото тяло. После това астрално тяло се разделя на една по-фина астрална част, Сетивната Душа, и на една по-груба, етерна, която влиза в досег със земния елемент. Сега вече се проявява предварително изграденото етерно или жизнено тяло. И докато в астралното тяло се изграждаха Разсъдъчната и Съзнаващата Душа, в етерното тяло се групираха по-грубите части, които са чувствителни спрямо звука и светлината. В момента, когато етерното тяло се сгъстява още повече, така че от светлинно тяло то се превръща в огнено или топлинно тяло, настъпва и онази степен от развитието, през която, както вече беше описано, частите на твърдия земен елемент се присъединяват към човека.
Понеже етерното тяло се сгъстява до огнено състояние, то може сега чрез предварително вложените в него сили на физическото тяло да се свърже с разредените до огнено състояние субстанции на физическата Земя.
То обаче не би могло да внася въздушните субстанции в междувременно втвърденото тяло. Тогава идват, както посочихме по-горе, висшите Същества, чиято арена е Слънцето, и вдъхват в него въздуха. Благодарение на своето минало, човек притежаваше силата да се прониква със Земния огън, докато въздухът в неговото тяло трябва да се направлява от по-висши Същества. Преди втвърдяването, етерното тяло на човека като звукоприемател направляваше въздушния поток. То изпълваше своето физическо тяло с живот.
към текста >>
Това ставаше, когато от чисто духовното си, безплътно
състояние
той се спускаше към въплъщение.
Тъкмо в тези течения той усеща влиянието, идващо от „Духовете на Формата". Когато около човека възникват мощни топлинни процеси, душата усеща: сега духовните Същества разпалват обкръжението на Земята; една искра литва от там и сгрява моя вътрешен свят. В светлинните процеси човек все още не различава по същия начин тяхната външна и вътрешна характеристика. Когато около него възникват светлинни образи, те не винаги пораждат в душата на Земния човек същото чувство. Имаше времена, когато той усещаше тези светлинни образи като нещо външно.
Това ставаше, когато от чисто духовното си, безплътно състояние той се спускаше към въплъщение.
Това беше и периодът на неговото израства не в условията на Земята. А когато наближава времето, през което от зародиша започваше изграждането на новия Земен човек, тогава образите избледняваха. От тях човек запазваше само нещо като свои вътрешни паметови представи. Тези светлинни образи носеха в себе си делата на „Огнените Духове" (Архангели). Те се явяваха на човека като служители на топлинните Същества, които бяха внесли огнената искра в неговия вътрешен свят.
към текста >>
Но дори и тогава те се явяваха на душата като спомени от изживяванията по време на безплътното
състояние
.
От звуците, в него оставаха паметовите представи. А в тях бяха откровенията на „Синовете на Живота" (Ангелите). Когато към края на своя живот човекът се усещаше вътрешно свързан с тези сили, тогава, подражавайки им, той можеше да предизвиква могъщи пориви във водния елемент на Земята. Под неговото въздействие водите бушуваха във и над Земята. Вкусови представи човек имаше само през първата четвърт от своя земен живот.
Но дори и тогава те се явяваха на душата като спомени от изживяванията по време на безплътното състояние.
Докато човек разполагаше с тези спомени, продължаваше и втвърдяването на неговото тяло чрез приемането на външните субстанции. През втората четвърт от земния живот растежът все още продължаваше, макар че самата форма беше завършена. През тази епоха човек можеше да възприема и други живи Същества покрай себе си благодарение на техните топлинни, светлинни и звукови действия. Защото той все още не беше способен да си представя твърдия елемент. През първата четвърт от своя живот той получаваше описаните вкусови усещания само чрез водния елемент.
към текста >>
Външната телесна форма представляваше едно отражение на вътрешното душевно
състояние
на човека.
Докато човек разполагаше с тези спомени, продължаваше и втвърдяването на неговото тяло чрез приемането на външните субстанции. През втората четвърт от земния живот растежът все още продължаваше, макар че самата форма беше завършена. През тази епоха човек можеше да възприема и други живи Същества покрай себе си благодарение на техните топлинни, светлинни и звукови действия. Защото той все още не беше способен да си представя твърдия елемент. През първата четвърт от своя живот той получаваше описаните вкусови усещания само чрез водния елемент.
Външната телесна форма представляваше едно отражение на вътрешното душевно състояние на човека.
Онези части, които съдържаха заложбите на по-късната форма на главата, бяха най-напреднали в развитието си. Другите органи изглеждаха само като придатъци. Те бяха недиференцирани и подобни на сенки. И все пак Земните човеци се различаваха по своята форма. Имаше например такива, които според земните условия, всред които живееха, притежаваха повече или по-малко развити придатъци.
към текста >>
По-рано, когато Земята не беше сгъстена до въздухообразното
състояние
, те изживяваха съприкосновението с огнения елемент.
И все пак Земните човеци се различаваха по своята форма. Имаше например такива, които според земните условия, всред които живееха, притежаваха повече или по-малко развити придатъци. Тези части бяха различни в зависимост от местата, които човеците обитаваха. Там където човеците бяха прекомерно вплетени в земния свят, придатъците изпъкваха на преден план. Онези човеци, които в началото на физическото Земно развитие бяха най-напреднали и узрели благодарение на своето предишно развитие, имаха известни особености.
По-рано, когато Земята не беше сгъстена до въздухообразното състояние, те изживяваха съприкосновението с огнения елемент.
Сега те можеха да изградят началните заложби на главата в най-съвършен вид. Те бяха най-хармоничните в себе си човеци. Други бяха готови за среща с огнения елемент едва, когато Земята беше образувала въздуха. Последните зависеха в по-голяма степен от външните условия отколкото първите. Благодарение на топлината първите човеци ясно усещаха „Духовете на Формата".
към текста >>
През своя земен живот те чувствуваха как са запазили спомена, че са били едно цяло с тези Духове и че са били свързани с тях в своето безплътно
състояние
.
Сега те можеха да изградят началните заложби на главата в най-съвършен вид. Те бяха най-хармоничните в себе си човеци. Други бяха готови за среща с огнения елемент едва, когато Земята беше образувала въздуха. Последните зависеха в по-голяма степен от външните условия отколкото първите. Благодарение на топлината първите човеци ясно усещаха „Духовете на Формата".
През своя земен живот те чувствуваха как са запазили спомена, че са били едно цяло с тези Духове и че са били свързани с тях в своето безплътно състояние.
Вторият вид човеци нямаше толкова ясен спомен за своето чисто духовно, безплътно състояние; те усещаха връзката си с духовния свят предимно чрез светлинните действия на „Огнените Духове" (Архангели). Трети вид човеци беше още по-дълбоко вплетен в Земните условия. Те бяха онези, които можаха да се срещнат с огнения елемент едва след като Земята се бе отделила от Слънцето и бе приела в себе си водния елемент. Усещането им за взаимна връзка с духовния свят, особено в началото на Земния живот, беше твърде ограничено. Те се добраха до тази връзка, едва когато действията на Архангелите, и по-специално на Ангелите, проникнаха във вътрешния живот на техните представи.
към текста >>
Вторият вид човеци нямаше толкова ясен спомен за своето чисто духовно, безплътно
състояние
; те усещаха връзката си с духовния свят предимно чрез светлинните действия на „Огнените Духове" (Архангели).
Те бяха най-хармоничните в себе си човеци. Други бяха готови за среща с огнения елемент едва, когато Земята беше образувала въздуха. Последните зависеха в по-голяма степен от външните условия отколкото първите. Благодарение на топлината първите човеци ясно усещаха „Духовете на Формата". През своя земен живот те чувствуваха как са запазили спомена, че са били едно цяло с тези Духове и че са били свързани с тях в своето безплътно състояние.
Вторият вид човеци нямаше толкова ясен спомен за своето чисто духовно, безплътно състояние; те усещаха връзката си с духовния свят предимно чрез светлинните действия на „Огнените Духове" (Архангели).
Трети вид човеци беше още по-дълбоко вплетен в Земните условия. Те бяха онези, които можаха да се срещнат с огнения елемент едва след като Земята се бе отделила от Слънцето и бе приела в себе си водния елемент. Усещането им за взаимна връзка с духовния свят, особено в началото на Земния живот, беше твърде ограничено. Те се добраха до тази връзка, едва когато действията на Архангелите, и по-специално на Ангелите, проникнаха във вътрешния живот на техните представи. Затова пък в началото на Земния период те бяха преизпълнени с мощни импулси за такъв род действия, които са осъществими именно в земни условия.
към текста >>
Това отделяне даде възможност на човешките форми, които тогава все още можеха да бъдат изпълвани с човешки души, да избегнат прякото влияние на идващи те от Земята Лунни сили и да не го допуснат до човешкия зародиш, докато той сам ще е в
състояние
на приеме тези сили.
За по-нататъшното развитие на тези души възниква „Сатурн". Така в хода на Земното развитие броят на човешките форми все повече намаляваше; появиха се форми, в които човешките души не можеха да се въплъщават. Те можеха да приемат в себе си само астрални тела, какъвто беше случая на Старата Луна с физическите и етерни тела на човека. И докато Земята опустяваше откъм своите човешки обитатели, започнаха да я населяват тъкмо тези Същества. Ако не беше станало отделянето на Луната, всички човешки души би трябвало да напуснат Земята.
Това отделяне даде възможност на човешките форми, които тогава все още можеха да бъдат изпълвани с човешки души, да избегнат прякото влияние на идващи те от Земята Лунни сили и да не го допуснат до човешкия зародиш, докато той сам ще е в състояние на приеме тези сили.
Докато зародишът се изграждаше вътре в човека, той беше под действието на такива Същества, които ръководени от своя най-издигнат предводител, отделиха Луната от Земята, за да преведат последната отвъд една критична точка в нейното развитие. Когато Земята изгради в себе си въздушния елемент, в смисъла на горепосоченото, имаше и такива астрални Същества, които бяха един вид остатък от Старата Луна и в своето развитие бяха по-назад от най-низшите човешки души. Те се превърнаха в души на онези форми, които трябваше да бъдат напуснати от човек още преди отделянето на Слънцето. Тези Същества бяха предшествениците на животинското царство. В хода на времето те развиха предимно онези органи, които у човека съществуваха само като придатъци.
към текста >>
И едва след като Съзнаващата Душа е напреднала дотам, че по време на земния живот е в
състояние
да си изгради подходящо за тази цел тяло, едва тогава „Духовете на формата" изпращат на човека искрата от своя огън.
Винаги когато на Земята настъпваше слънчевият период, астралната част на Слънцето стимулираше тези форми по такъв начин, че от етерния свят на Земята те започваха да си изграждат свое етерно тяло. А когато Слънцето се отвръщаше от Земята, това етерно тяло отново се разтваряше в общата маса на Земята. И в резултат на взаимодействието между астралния свят на Слънцето и етерния свят на Земята, от водния елемент се по явиха онези физически форми, които са предшествениците на съвременните растения. На Земята човек се превръща в едно индивидуализирано душевно същество. Неговото астрално тяло, което „Духовете на Движението" бяха влели в него на Луната, се организира на Земята в Сетивна, Разсъдъчна и Съзнаваща Душа.
И едва след като Съзнаващата Душа е напреднала дотам, че по време на земния живот е в състояние да си изгради подходящо за тази цел тяло, едва тогава „Духовете на формата" изпращат на човека искрата от своя огън.
„Азът" пламва в човека. И така, винаги когато човекът напускаше своето физическо тяло, той навлизаше в духовния свят, където срещаше Съществата, които през Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие му бяха дали физическото, етерното и астралното тяло и които го издигнаха до степента на Земята. Но откакто в Земния живот пламна искрата на „Аза", настъпи промяна и в чисто духовния, безплътния живот. Преди този момент от своето развитие, човекът нямаше никаква самостоятелност спрямо духовния свят. Всред него той се усещаше не като отделно същество, а като подчинена частица от един величествен организъм, изграден от стоящи над него духовни Същества.
към текста >>
В своето безплътно
състояние
той отново намира „Духовете на Формата", но в една по-висша форма отколкото преди, на Земята, когато възприемаше техните откровения чрез искрата на своя „Аз".
Преди този момент от своето развитие, човекът нямаше никаква самостоятелност спрямо духовния свят. Всред него той се усещаше не като отделно същество, а като подчинена частица от един величествен организъм, изграден от стоящи над него духовни Същества. Извоюваното на Земята „Азовото изживяване" се отрази също и в духовния свят. Сега вече човек не чувствува в известен смисъл като отделна единица в този свят. Но наред с това усеща, че е непрекъснато свързан с него.
В своето безплътно състояние той отново намира „Духовете на Формата", но в една по-висша форма отколкото преди, на Земята, когато възприемаше техните откровения чрез искрата на своя „Аз".
С отделянето на Луната от Земята, за обитаващата извън тялото човешка душа, т.е. в нейния духовен свят, настъпиха друг вид изживявания. Те бяха свързани с това отделяне. На Земята стана възможно изграждането на човешки форми, които са в състояние да приемат индивидуалността на душата и това бе постигнато, само защото една част от формиращите сили бяха пренесени от Земята на Луната. По този начин човешката индивидуалност по падна в областта на Лунните Същества.
към текста >>
На Земята стана възможно изграждането на човешки форми, които са в
състояние
да приемат индивидуалността на душата и това бе постигнато, само защото една част от формиращите сили бяха пренесени от Земята на Луната.
Но наред с това усеща, че е непрекъснато свързан с него. В своето безплътно състояние той отново намира „Духовете на Формата", но в една по-висша форма отколкото преди, на Земята, когато възприемаше техните откровения чрез искрата на своя „Аз". С отделянето на Луната от Земята, за обитаващата извън тялото човешка душа, т.е. в нейния духовен свят, настъпиха друг вид изживявания. Те бяха свързани с това отделяне.
На Земята стана възможно изграждането на човешки форми, които са в състояние да приемат индивидуалността на душата и това бе постигнато, само защото една част от формиращите сили бяха пренесени от Земята на Луната.
По този начин човешката индивидуалност по падна в областта на Лунните Същества. Дори и в чисто духовно, безплътно състояние, отзвукът върху земната индивидуалност можеше да съществува само поради това, че душата оставаше в сферата на могъщите Духове, които осъществиха отделянето на Луната. При този процес установяваме, че непосредствено след напускане на земното тяло, душата можеше да вижда висшите Слънчеви Същества само като в един отразен от Лунните Същества отблясък. Едва когато чрез съзерцаването на този отблясък душата беше достатъчно подготвена, тя можеше да отправи взор към самите Слънчеви Същества. Минералното царство на Земята също възникна чрез отделяне в хода на човешкото развитие.
към текста >>
Дори и в чисто духовно, безплътно
състояние
, отзвукът върху земната индивидуалност можеше да съществува само поради това, че душата оставаше в сферата на могъщите Духове, които осъществиха отделянето на Луната.
С отделянето на Луната от Земята, за обитаващата извън тялото човешка душа, т.е. в нейния духовен свят, настъпиха друг вид изживявания. Те бяха свързани с това отделяне. На Земята стана възможно изграждането на човешки форми, които са в състояние да приемат индивидуалността на душата и това бе постигнато, само защото една част от формиращите сили бяха пренесени от Земята на Луната. По този начин човешката индивидуалност по падна в областта на Лунните Същества.
Дори и в чисто духовно, безплътно състояние, отзвукът върху земната индивидуалност можеше да съществува само поради това, че душата оставаше в сферата на могъщите Духове, които осъществиха отделянето на Луната.
При този процес установяваме, че непосредствено след напускане на земното тяло, душата можеше да вижда висшите Слънчеви Същества само като в един отразен от Лунните Същества отблясък. Едва когато чрез съзерцаването на този отблясък душата беше достатъчно подготвена, тя можеше да отправи взор към самите Слънчеви Същества. Минералното царство на Земята също възникна чрез отделяне в хода на човешкото развитие. Минералните, форми са онези, които останаха втвърдени, след като Луната се отдели от Земята. Към тези форми се усещаше привличана само онази част от душевния свят, която беше изостанала на Сатурновата степен, следователно тази, на която беше присъщо да образува физически форми.
към текста >>
Би се получило така, че след смъртта на физическото тяло (респективно още при неговото разпадане), този земен Аз би се нанесъл в друго физическо тяло, в тялото на един потомък, без да осъществи връзка с висшите духовни Същества, понеже не би минал през безплътното
състояние
.
Те бяха онези, които при отделянето на Слънцето напуснаха Земята, за да търсят под ръководството на своя Предводител друго обиталище. Ако посочената част от етерното тяло би останала свързана с астралното тяло, човекът би използувал за свои цели онези свръхсетивни сили, над които по-рано той имаше известна власт. Той би разпрострял луциферическото влияние и върху тези сили. По този на чин постепенно би се откъснал напълно от Слънчевите Същества. Неговият Аз би се превърнал в един чисто земен Аз.
Би се получило така, че след смъртта на физическото тяло (респективно още при неговото разпадане), този земен Аз би се нанесъл в друго физическо тяло, в тялото на един потомък, без да осъществи връзка с висшите духовни Същества, понеже не би минал през безплътното състояние.
Така човек би достигнал единствено до съзнанието за своя „земен аз". Всичко това беше отклонено поради онзи процес в етерното тяло, който бе предизвикан от Земно-Лунните Същества. По същата причина, същинският индивидуален Аз беше освободен от земния Аз и по време на земния живот се чувствуваше индивидуален Аз само отчасти, сякаш неговият земен Аз беше едно продължение на земния Аз на неговите предшественици в хода на поколенията. В земния живот душата чувствуваше един вид „групов Аз", простиращ се до далечните прадеди, а самият човек се чувствуваше като член от групата. Само в безплътното състояние индивидуалният Аз можеше да се чувствува като самостоятелно същество.
към текста >>
Само в безплътното
състояние
индивидуалният Аз можеше да се чувствува като самостоятелно същество.
Би се получило така, че след смъртта на физическото тяло (респективно още при неговото разпадане), този земен Аз би се нанесъл в друго физическо тяло, в тялото на един потомък, без да осъществи връзка с висшите духовни Същества, понеже не би минал през безплътното състояние. Така човек би достигнал единствено до съзнанието за своя „земен аз". Всичко това беше отклонено поради онзи процес в етерното тяло, който бе предизвикан от Земно-Лунните Същества. По същата причина, същинският индивидуален Аз беше освободен от земния Аз и по време на земния живот се чувствуваше индивидуален Аз само отчасти, сякаш неговият земен Аз беше едно продължение на земния Аз на неговите предшественици в хода на поколенията. В земния живот душата чувствуваше един вид „групов Аз", простиращ се до далечните прадеди, а самият човек се чувствуваше като член от групата.
Само в безплътното състояние индивидуалният Аз можеше да се чувствува като самостоятелно същество.
Обаче това уединяване беше нарушавано от обстоятелството, че Азът запазваше спомените от земното съзнание (земния Аз). Това помрачаваше погледа за духовния свят, който през периода между смъртта и раждането започна да се скрива под плътна завеса. Физическият израз на всички промени, които ставаха в духовния свят, докато развитието на човека напредваше по описания начин, беше съсредоточен в постепенното регулиране на взаимните отношения между Слънцето, Луната и Земята (а в по-широк смисъл и на другите небесни тела). Като едно от последствията на тези нови отношения ще посочим ритмичната смяна между деня и нощта. Движенията на небесните тела се регулират от обитаващите ги Същества.
към текста >>
Сега душите, които след земната смърт напускаха тялото, запазваха в безплътното
състояние
отзвука от земната индивидуалност като един вид спомен.
Така, както сега действуваха силите на земната Луна, те упражняваха такова влияние, под което човешките тела се изграждаха напълно годни за въплъщаването на човешките души. Сега душите, които преди бяха изнесени на Марс, Юпитер и т. н. се насочиха отново към Земята. По този начин за всеки човешки потомък, който се раждаше в редицата на поколенията, имаше една душа. Това продължи дълго и притокът на души към Земята съответстваше на увеличения брой човеци.
Сега душите, които след земната смърт напускаха тялото, запазваха в безплътното състояние отзвука от земната индивидуалност като един вид спомен.
Този спомен действуваше по такъв начин, че когато на Земята отново се раждаше подходящо за тях тяло, те отново се въплъщаваха в него. Впоследствие всред човешките потомци се появиха и такива индивиди, които поемаха в се бе си души, слизащи за пръв път на Земята, както и други души, минали вече през многократни прераждания на Земята. В хода на Земното развитие, броят на младите души, слизащи за пръв път на Земята, ставаше все по-малък, а броят на превъплътените души непрекъснато растеше. За дълги периоди от време човешкият род се състоеше от тези два човешки вида. А на Земята човек продължаваше да се усеща свързан със своите предци чрез общия групов Аз.
към текста >>
Докато индивидуалният Аз беше изживяван предимно в безплътното
състояние
между смъртта и едно ново раждане.
Този спомен действуваше по такъв начин, че когато на Земята отново се раждаше подходящо за тях тяло, те отново се въплъщаваха в него. Впоследствие всред човешките потомци се появиха и такива индивиди, които поемаха в се бе си души, слизащи за пръв път на Земята, както и други души, минали вече през многократни прераждания на Земята. В хода на Земното развитие, броят на младите души, слизащи за пръв път на Земята, ставаше все по-малък, а броят на превъплътените души непрекъснато растеше. За дълги периоди от време човешкият род се състоеше от тези два човешки вида. А на Земята човек продължаваше да се усеща свързан със своите предци чрез общия групов Аз.
Докато индивидуалният Аз беше изживяван предимно в безплътното състояние между смъртта и едно ново раждане.
Онези души, които слизаха от небесното пространство и се вмъкваха в човешките тела, не бяха в същото положение, както тези, които имаха зад себе си един или повече земни живота. Като души, първите сваляха в земния живот само онези условия, на които те бяха подчинени в духовния свят, както и своите опитности, натрупани в сферите извън Земята. Другите прибавяха към споменатите условия и тези от своите предишни съществувания на Земята. Съдбата на първите души се определяше само от факти, лежащи извън новите земни отношения. Съдбата на превъплътените души, на душите минали през различен брой прераждания, се определяше също и от онова, което те бяха извършили в предишните си земни съществувания.
към текста >>
Разграничаването на будното и сънно
състояние
у човека имаше особени последствия за атлантското човечество.
А епохата преди още Лунните сили да бяха проявили своите основни качества, наричаме „хиперборейска". Тя се предхожда от друга, която съвпада със самото начало от физическото развитие на Земята. В библейското предание времето преди проявленията на Луциферическите Същества е означено като „Рай", а слизането върху Земята и вплитането на, човека в сетивния свят като „изгонване от Рая".) Развитието върху Атлантида фактически беше времето, когато човеците се разделиха на сатурнови, слънчеви, юпитерови и марсови. Преди бяха налице само предпоставките за това разделяне.
Разграничаването на будното и сънно състояние у човека имаше особени последствия за атлантското човечество.
Нощно време астралното тяло и Азът на човека се намираха в сферата на по-високо издигнатите Същества, стигайки нагоре до „Духовете на Личността". Благодарение на онази част от своето етерно тяло, която не беше свързана с физическото тяло, човекът можеше да възприема „Синовете на Живота" (Ангели) и „Духовете на Огъня" (Архангели). Защото по време на съня той можеше да остане свързан тъкмо с тази част на етерното тяло. Впрочем „Духовете на Личността" не бяха ясно доловими точно поради луциферическото влияние, В това състояние обаче, заедно с Ангелите и Архангелите, за човека станаха видими и онези Същества, които поради своята изостаналост на Слънцето и Луната, не можеха да участвуват в развитието на Земята. Ето защо те трябваше да останат в душевно- духовния свят.
към текста >>
Впрочем „Духовете на Личността" не бяха ясно доловими точно поради луциферическото влияние, В това
състояние
обаче, заедно с Ангелите и Архангелите, за човека станаха видими и онези Същества, които поради своята изостаналост на Слънцето и Луната, не можеха да участвуват в развитието на Земята.
Преди бяха налице само предпоставките за това разделяне. Разграничаването на будното и сънно състояние у човека имаше особени последствия за атлантското човечество. Нощно време астралното тяло и Азът на човека се намираха в сферата на по-високо издигнатите Същества, стигайки нагоре до „Духовете на Личността". Благодарение на онази част от своето етерно тяло, която не беше свързана с физическото тяло, човекът можеше да възприема „Синовете на Живота" (Ангели) и „Духовете на Огъня" (Архангели). Защото по време на съня той можеше да остане свързан тъкмо с тази част на етерното тяло.
Впрочем „Духовете на Личността" не бяха ясно доловими точно поради луциферическото влияние, В това състояние обаче, заедно с Ангелите и Архангелите, за човека станаха видими и онези Същества, които поради своята изостаналост на Слънцето и Луната, не можеха да участвуват в развитието на Земята.
Ето защо те трябваше да останат в душевно- духовния свят. Но чрез луциферическата същност, човекът ги привлече в областта на своята отделена от физическото тяло душа. По този начин той влезе в допир с такива сили, които действуваха върху него във висша степен изкушаващо. Те увеличиха неговата склонност към грешки и заблуждения, и най-вече към злоупотреба с растежните и размножителни сили, които поради отделянето на етерното от физическото тяло, минаха в негова власт. През Атлантската епоха само отделни човеци можаха да се предпазят от прекалено силното навлизане в сетивния свят.
към текста >>
С помощта на това влияние те бяха в
състояние
да развият познанието за земните неща по-рано, отколкото това би било възможно иначе.
Но чрез луциферическата същност, човекът ги привлече в областта на своята отделена от физическото тяло душа. По този начин той влезе в допир с такива сили, които действуваха върху него във висша степен изкушаващо. Те увеличиха неговата склонност към грешки и заблуждения, и най-вече към злоупотреба с растежните и размножителни сили, които поради отделянето на етерното от физическото тяло, минаха в негова власт. През Атлантската епоха само отделни човеци можаха да се предпазят от прекалено силното навлизане в сетивния свят. Благодарение на тях луциферическото влияние беше превърнато от пречка, в средство за по-нататъшен напредък.
С помощта на това влияние те бяха в състояние да развият познанието за земните неща по-рано, отколкото това би било възможно иначе.
При това тези човеци се стремяха да премахнат грешките от своите представи и да вникнат в първоначалните цели на духовните Същества. Те бяха свободни от насочените към сетивния свят инстинкти и страсти на астралното тяло. Така те все повече се освобождаваха от своите заблуждения. Всичко това ги доведе до такива състояния, при които можеха да възприемат предимно с онази част от етерното тяло, която според описания начин беше отделена от физическото тяло. При тези състояния, възприемателната способност на физическото тяло беше като угаснала, а самото то като мъртво.
към текста >>
Поради луциферически повлияното си астрално тяло, те трябваше да минат през една по-тежка подготовка и чак тогава, намирайки се в едно по-несвободно
състояние
на тялото, можеха да им се открият не откровенията на Христос, а тези на други висши Същества.
Техните посветени се издигаха само до онези Същества, които можеха да им се открият като съответни „висши Азове" в техните етерни тела. Така възникнаха последователи на Сатурновата, Юпитеровата, Марсовата мъдрост. Напред с тези методи на посвещение имаше и такива за хора, които бяха приели твърде много от луциферическите влияния, за да постигнат отделянето на толкова голяма част от етерното тяло, както направиха слънчевите хора спрямо физическото тяло. При тях астралното тяло задържаше голяма част от етерното тяло в рамките на физическото тяло, така че съответните пропорции бяха различни от тези на слънчевите хора. Ето защо те не можеха да стигнат чрез споменатите състояния до каквито и да е Христови откровения.
Поради луциферически повлияното си астрално тяло, те трябваше да минат през една по-тежка подготовка и чак тогава, намирайки се в едно по-несвободно състояние на тялото, можеха да им се открият не откровенията на Христос, а тези на други висши Същества.
Имаше такива Същества, които при отделянето на Слънцето бяха напуснали Земята, но не бяха достатъчно напреднали, за да участвуват в развитието на Слънцето. След отделянето на Слънцето и Земята, те си обособиха от Слънцето едно обиталище, а именно планетата Венера. Техен водач стана Съществото, което се превърна във „висш Аз" за описаните Посветени и техните последователи. Нещо сходно стана и с ръководещия Дух на Меркурий, и съответно за една друга категория хора. Така възникнаха оракулите на Венера и Меркурий.
към текста >>
Посветени те виждаха как след безплътното
състояние
, душата минава от едно въплъщение в друго.
По-късните поколения можеха да си спомнят само за близките прадеди, но не и за далечните. Споменът за този или онзи предшественик се появяваше само в съноподобни състояния, когато хората влизаха в допир с духовния свят. И тогава те се смятаха за едно цяло с този предшественик, за когото вярваха, че се е преродил в тях. Това беше една погрешна идея за прераждането, която се разпростирани през последните времена на Атлантида. Истинското учение за прераждането можеше да се намери само в школите на Посветените.
Посветени те виждаха как след безплътното състояние, душата минава от едно въплъщение в друго.
Само те можеха да предадат на своите ученици истината по този въпрос. През тези далечни епохи, за които става дума тук, физическият облик на човека беше твърде различен от днешния. До голяма степен този облик беше израз на душевните качества. Тогавашният човек беше изграден от една по-фина и нежна материя. Ако днешните му органи са плътни и втвърдени, тогава те бяха все още меки, гъвкави и пластични.
към текста >>
Също и онези представители на този народ, които все още притежаваха остатъци от старото сумрачно ясновидство, проявяващо се в гореописаното междинно
състояние
между будността и съня, се чувствуваха силно привлечени към низшите Същества от духовния свят.
Можем да ги наречем магове. Това, което те бяха запазили като свръхсетивно познание и свръхсетивни сили от старите епохи, беше твърде незначително в сравнение със свръхсетивните възможности на човека от прадалечното минало. Обаче то приемаше всевъзможни форми, като се започне от благородните изкуства, имащи за цел само доброто на хората и се стигне до най-осъдителни практики. Луциферическият принцип беше застъпен в тези хора по твърде особен начин. Те бяха свързани с всичко, което отклонява човек от намеренията на висшите Същества, които сами биха ръководили човечестното, ако не беше се намесил Луцифер.
Също и онези представители на този народ, които все още притежаваха остатъци от старото сумрачно ясновидство, проявяващо се в гореописаното междинно състояние между будността и съня, се чувствуваха силно привлечени към низшите Същества от духовния свят.
Този народ имаше нужда от духовен тласък, който да го отклони от споменатите тенденции. И той получи своя предводител от същия източник, от който беше възникнал и духовният живот на индийците, а именно от пазителя на тайните на Слънчевия оракул. Водачът на древно-персийската духовна култура, който бе даден на този народ от пазителя на Слънчевия оракул, е познат в историята като Заратустра или Зороастър. Трябва само да изтъкнем, че личността, за която става дума, принадлежи към много по-древни епохи, отколкото тези, които историята сочи за носителя на това име. Тук става дума не за официална историческа версия, а за истинско духовно-научно изследване.
към текста >>
През следатлантската епоха човешкият живот между раждането и смъртта имаше своето отражение и върху без плътното
състояние
след смъртта.
Там се подготвиха ученици, които можеха да бъдат привеждани в онези състояния на съзнанието, позволяващи съзерцателния достъп в духовния свят. (По-големи подробности за тези Мистерии на древността могат да се намерят в моята книга „Християнството като мистичен факт".) От тези центрове на посвещението, мъдростта поемаше към хората, които се грижеха за духовните тайни в Мала Азия, Гърция и Италия. (В Гърция възникнаха орфическите и елевзински Мистерии. В окултната школа на Питагор действуваха великите учения на мъдростта и нейните методи от древността. По време на големите си пътешествия Питагор беше посветен в тайните на най-различни Мистерии.)
През следатлантската епоха човешкият живот между раждането и смъртта имаше своето отражение и върху без плътното състояние след смъртта.
Колкото повече човек насочваше своите интереси към физическия сетивен свят, толкова по-голяма възможност имаше Ариман да проникне в душата му по време на земния живот и да за пази своята власт и след смъртта. При народите от древна Индия тази опасност беше нищожна. Защото по време на земния живот те усещаха физическия свят като една илюзия. Ето защо след смъртта те се изтръгваха от властта на Ариман. Но толкова по-голяма ставаше опасността за древноперсийските народи.
към текста >>
По време на гръко-римската епоха голяма част от човечеството се намираше тъкмо в това
състояние
.
В земния живот те довеждаха грижата за сетивно-физическото си битие до пълен разцвет. С това те се осъждаха на едно привидно, мнимо битие след смъртта. Ето защо и гърците действително усещаха живота след смъртта като нещо подобно на сянка. И когато отдаденият на сетивата герой от тази епоха казва: „По-добре просяк на Земята, отколкото цар в царството на сенките", това не е случайна реплика, а дълбоко усещане на истината. Тази особеност беше още по-силно под чертана при онези азиатски народи, които в своето обожание насочваха погледа си единствено към сетивните феномени, а не към техните духовни първообрази.
По време на гръко-римската епоха голяма част от човечеството се намираше тъкмо в това състояние.
Виждаме как мисията на следатлантския човек, състояща се в завладяване на физическия сетивен свят, по необходимост трябваше да го доведе до отчуждаване от духовния свят. Така величието от една страна, е по необходимост свързано с упадъка от друга. Връзката между човека и духовния свят се култивираше в Мистериите. Намирайки се в особени душевни съотношения, Посветените можеха да приемат откровения от този свят. Малко или много, те бяха приемници на Атлантските оракули.
към текста >>
По-рано тази мъдрост имаше преди всичко задачата, да пренесе човека в такова душевно
състояние
, че да съзерцава царството на Слънчевия Дух извън Земята.
В светкавиците и грохота на Синай, Мойсей се срещна не само с физическите явления, но и с откровенията на посочения Дух. Наред с това обаче, върху душата му действуваше и другият вид мистерийни тайни, така че в астралните видения той долавяше как чрез „Аза" свръхчовешкият елемент се преобразява в чисто човешки. Така пред Мойсей се откри и то от две различни страни онзи, който трябваше да дойде като най-висш израз на „Аза". В „Христос" доби човешки облик това, което висшият Слънчев Дух беше подготвил като величествен образец на Земния човек. С неговото появяване цялата мистерийна мъдрост трябваше в известен смисъл да приеме нова форма.
По-рано тази мъдрост имаше преди всичко задачата, да пренесе човека в такова душевно състояние, че да съзерцава царството на Слънчевия Дух извън Земята.
Отсега нататък мистерийната мъдрост пое друга мисия: да възпита човека така, че той да познае Христос в неговия човешки облик, и от този център на всяка мъдрост, да вникне както в природния, така и в духовния свят. От онзи момент на своя живот, когато астралното тяло на Христос Исус имате в себе си всичко, което намесата на Луцифер можеше да прикрие, Христос стана Учител на човечеството. От този момент в човешкото земно развитие беше вложена възможността човек да се открие за онази мъдрост, чрез която той постепенно ще постигне физическата цел на Земята. В мига, когато стана събитието на Голгота, в човечеството беше вложена и другата възможност, чрез която влиянието на Ариман ще може да бъде преобразявало за постигане на доброто. Сега вече, напускайки живота и минавайки през Портата на смъртта, човек може да взема със себе си това, което го избавя от изолацията в духовния свят.
към текста >>
Между тях имаше много хора, които до висока степен бяха съхранили наследството от древното сумрачно ясновидство, изразяващо се в междинно
състояние
между будността и съня.
Тя продължава и днес. Това е петата следатлантска културна епоха. Народите, които след различни преселения и превратности на съдбата станаха носители на тази епоха, бяха потомци на онези атлантци, които останаха най-незасегнати от събитията, разиграли се през четирите предхождащи културни епохи. Те не бяха проникнали до областите, където се кореняха посочените култури. Напротив, те продължаваха да култивират атлантските култури по свой собствен начин.
Между тях имаше много хора, които до висока степен бяха съхранили наследството от древното сумрачно ясновидство, изразяващо се в междинно състояние между будността и съня.
Такива хора имаха собствени опитности от духовния свят и можеха да описват духовните процеси на своите себеподобни. Така възникна един цял свят от предания за духовни събития и духовни Същества. Първоначалният източник на съкровището от народни приказки и сказания, се корени точно в такива духовни изживявания. Защото сумрачното ясновидство у много хора продължи до времена, които не са твърде далеч от нашето съвремие. Имаше и други хора, които наистина изгубиха ясновидството, но изградиха такива способности за овладяване на сетивно-физическия свят, съответствуващи на присъщите за ясновидството чувства и усещания.
към текста >>
3.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
Но даже такива изпъкващи мислители като Лесинг отначало не бяха стигнали с просветлението така далеч, освен до едно умствено преобразуване на получените по предание вероучения от
състояние
то на "самопровиненото непълнолетие".
Този духовен живот се явява в един важен симптом в становището на Лесинг /1729-1781 г./ към светогледните въпроси. Лесинг резюмира своето вероизповедание в думите: "Развитието на истините дадени чрез откровение в истини на разума е направо необходимо, ако с това искаме да помогнем на човешкия род". 18-ият век е бил наречен век на просветлението. Духовете на Германия разбираха просветлението в смисъла на Лесинговото изказване. Кант обясни просветлението като "Излизане на човека от неговото непълнолетие, и което той се намираше по собствена вина", и посочва като негов девиз: "Имай смелост да си служиш със своя собствен ум".
Но даже такива изпъкващи мислители като Лесинг отначало не бяха стигнали с просветлението така далеч, освен до едно умствено преобразуване на получените по предание вероучения от състоянието на "самопровиненото непълнолетие".
Те не бяха стигнали още до един чист възглед на разума както Спиноза. Върху такива духове учението на Спиноза, когато то бе познато в Германия, трябваше да направи дълбоко впечатление. Спиноза действително предприе да си служи със собствения ум, но при това той беше стигнал до познания съвършено различни от тези на германските просветители. Неговото влияние трябваше да бъде толкова по-значително, колкото по-голяма убедително сила имаха неговите заключения изградени по математически начин, докато светогледното направление на Лайбниц, действаше върху духовете на епохата по начина, както то бе "развито по-нататък" от Волф. Как това мислително направление действащо чрез представите на Волф въздействаше на по-дълбоките духове, за това можем да добием една представа от Гьотевото съчинение "Поезия и Истина".
към текста >>
Той вярваше да е показал, че можем да си представим цялата наша планетарна система произлязла от едно
газообразно
кълбо, което се върти около своята ос.
Чрез изложенията на Юм Кант бе събуден от неговия сън, в който, според неговата изповед, го беше потопила идейната посока на Волф. Как Разумът може да произнесе съждения върху Бога, Свободата и Безсмъртието, когато неговите изисквания върху най-простите събития почиват във толкова несигурни закони? Душата, която Кант трябваше да предприеме сега срещу знанието на разума, се простираше много по-далеч отколкото този на Якоби. Този последният може поне да остави на знанието възможността, да разбира природата и нейните необходими връзки. Кант извърши едно важно дело в областта на природознанието с неговия излязъл през 1755 година труд "Обща история на природата и теория на небето".
Той вярваше да е показал, че можем да си представим цялата наша планетарна система произлязла от едно газообразно кълбо, което се върти около своята ос.
Чрез строго необходими математически и физически сили сред това кълбо са се сгъстили слънцето и планетите и са приели движенията, които те имат съгласно ученията на Коперник и Кеплер. Следователно Кант беше доказал плодовитостта на Спинозовия начин на мислене, според който всичко става със строга математическа необходимост, чрез едно свое голямо откритие в една специална област. Той беше така убеден от тази плодотворност, че в гореспоменатия труд стига до изказването: "Дайте ми материя а от нея аз ще ви построя един свят". И безусловната сигурност на математическите истини беше за него така здраво установена, че в своята книга "Начални основи на естествената наука" той изказва твърдението: Същинската наука е само онази, в която е възможно прилагането на математиката. Ако Юм би бил прав, тогава не би искало да става дума за една сигурност на математическите и природонаучните познания.
към текста >>
Когато имам усещането за един червен цвят, "червено" е без съмнение едно
състояние
, един процес в мене; но аз трябва да имам един повод, за да усещам "червено".
Математиката и естествената наука съдържат не закони на външния свят, а такива на нашия духовен организъм. Ето защо ние трябва да изследваме само този последния, ако искаме да познаем безусловно истинното. "Умът не черпи своите закони от външния свят, от природата, а ги предписва на тази последната". В това изречение Кант резюмира своето убеждение. Обаче духът създава своя вътрешен свят не без подтика или впечатлението отвън.
Когато имам усещането за един червен цвят, "червено" е без съмнение едно състояние, един процес в мене; но аз трябва да имам един повод, за да усещам "червено".
Следователно съществуват "вещи в себе си, вещи за себе си". Обаче ние не знаем нищо за тях, освен че те съществуват. Всичко, което наблюдаваме, са явления в нас. Следователно, за да спаси сигурността на математическите и природонаучните истини, Кант е приел целия свят на наблюдението в човешкия дух. Но с това той е поставил също непреодолими граници на познавателната способност.
към текста >>
Но как бихме били ние в
състояние
да следваме едно такова задължение, ако не бихме имали една свободна воля?
Ако сега долавяме от някоя друга страна нещо върху тези неща не ни пречи да приемем тяхното съществуване. Само че не можем да знаем нищо върху тях. До тези най-висши истини съществува само един достъп. А това е гласът на дълга, който ясно и гласно говори в нас: Ти трябва да направиш това и това. Този "категоричен императив" ни поставя едно задължение, от което не можем да избегнем.
Но как бихме били ние в състояние да следваме едно такова задължение, ако не бихме имали една свободна воля?
Наистина ние не можем да познаем устройството на нашата душа, но ние трябва да вярваме, че тя е свободна, за да може да следва своя вътрешен глас на дълга. Следователно ние нямаме върху свободата никаква познавателна сигурност както върху обектите на математиката и на естествената наука; но в замяна на това имаме една морална сигурност. Следването на категорическия императив води до добродетелта. Само чрез добродетелта може човек да постигне своето определение. Той става достоен за щастието.
към текста >>
Не съществува ли едно
състояние
в човека, в което и двете подбуди, тази на сетивата и тази на духа, да се намират в хармония?
Ако човек се изостави на подбудата на сетивата, той е една играчка на желанията и страстите, накратко казано на своя егоизъм. Ако се отдаде напълно на подтика на разума, тогава той е един роб на строгата повеля на този разум, на неговата неумолима логика, на него вия категорически императив. Един човек, който иска да живее само според подбудите на сетивата, трябва да наложи мълчание на разума в себе си; един такъв, който иска да служи само на разума, трябва да умъртви сетивния живот. Ако въпреки това първи чуе разума, той му се подчинява недоброволно; ако последният чуе гласа на своите желания, той ги чувства като товар върху своя път на добродетелта. Следователно изглежда, че физическата и духовна природа на човека живеят в едно фатално раздвоение.
Не съществува ли едно състояние в човека, в което и двете подбуди, тази на сетивата и тази на духа, да се намират в хармония?
Шилер отговаря на този въпрос с "да". Това е състоянието, в което красивото се твори и се чувства. Който създава едно произведение на изкуството, той следва един свободен природен подтик. Той върши това от наклонност. Обаче тук няма никакви физически страсти, които да го подбуждат; това е фантазията, духът.
към текста >>
Това е
състояние
то, в което красивото се твори и се чувства.
Един човек, който иска да живее само според подбудите на сетивата, трябва да наложи мълчание на разума в себе си; един такъв, който иска да служи само на разума, трябва да умъртви сетивния живот. Ако въпреки това първи чуе разума, той му се подчинява недоброволно; ако последният чуе гласа на своите желания, той ги чувства като товар върху своя път на добродетелта. Следователно изглежда, че физическата и духовна природа на човека живеят в едно фатално раздвоение. Не съществува ли едно състояние в човека, в което и двете подбуди, тази на сетивата и тази на духа, да се намират в хармония? Шилер отговаря на този въпрос с "да".
Това е състоянието, в което красивото се твори и се чувства.
Който създава едно произведение на изкуството, той следва един свободен природен подтик. Той върши това от наклонност. Обаче тук няма никакви физически страсти, които да го подбуждат; това е фантазията, духът. Същото и положението и с онзи, който се отдава на наслаждението на едно произведение на изкуството. Той задоволява същевременно своя дух, като действа върху своята сетивност.
към текста >>
В това
състояние
е човекът и детето, което при своите действия следва наклонността и не пита, дали тази наклонност противоречи на законите на разума; "Чрез красотата сетивния човек е... насочен към мисленето; чрез красотата духовният човек е отново доведен при материята и предаден на сетивния свят".
Той върши това от наклонност. Обаче тук няма никакви физически страсти, които да го подбуждат; това е фантазията, духът. Същото и положението и с онзи, който се отдава на наслаждението на едно произведение на изкуството. Той задоволява същевременно своя дух, като действа върху своята сетивност. Човек може да следва своите желания, без да съблюдава по-висшите закони на духа; той може да изпълнява своя дълг, без да го е грижа за сетивността; едно красиво произведение на изкуството действа върху неговото задоволство, без да събужда неговите желания; и то го пренася в един духовен свят, в който той пребивава от наклонност.
В това състояние е човекът и детето, което при своите действия следва наклонността и не пита, дали тази наклонност противоречи на законите на разума; "Чрез красотата сетивния човек е... насочен към мисленето; чрез красотата духовният човек е отново доведен при материята и предаден на сетивния свят".
/Осемнадесето писмо върху естетическото възпитание на човека/. "висшата свобода и спокойствието на духа, свързани със сила и бодрост, това е настроението, в което трябва да ни остави едно истинско произведение на изкуството, и не съществува по-сигурен пробен камък на истинското естетическо добро. Ако след едно наслаждение от този род ние се намираме настроени към някой особен начин на чувства не или на действане, а напротив към някое друго несръчни и неразположени, това служи като едно сигурно доказателство, че не сме изпитали никакво чисто естетическо въздействие, независимо дали това се дължи на самия предмет или на нашия начин на чувстване или /какъвто е почти винаги случаят/ и на двете". /Двадесет и второ писмо върху Естетическото възпитание/. Понеже чрез красотата човекът не е роб нито на сетивността, нито на разума, а чрез нея и двете действат заедно в неговата душа, Шилер сравнява подбудата към красота с тази на детето, което в своята игра не подчинява своя дух на законите на разума, а го използва свободно, според неговата наклонност.
към текста >>
Интересът не трябва да угасва, когато стоим пред произведението на изкуството; напротив ние трябва да бъдем в
състояние
да можем да проявим нашия интерес и към това, което е излияние на духа.
Красивото трябва да бъде нещо напълно "лишено от интерес", то трябва да предизвика една такава напълно лишена от интерес наслада. Нека чуем, колко предано, колко "заинтересован" застава Шилер пред едно творение, в което той се възхищава на най-висшата степен на художественото. Той казва върху "вилхелм Майстер" /роман от Гьоте, бележка на превод./: "Не мога да изразя по-добре чувството, което ме прониква и завладява при четенето на това съчинение, и това вън все по-нарастваща степен, колкото по-нататък отивам, освен чрез едно благо и вътрешно задоволство, чрез едно чувство на духовно и телесно здраве, и бих искал да гарантирам, че то трябва да бъде същото в цялост за всички читатели. Аз си обяснявам това удоволствие идващо от царуващите там навсякъде спокойна яснота, гладкост и прозрачност, които не изоставят и най-малкото от това, което да остави душата незадоволена и неспокойна и движението на тези качества не води по-далече отколкото е нужно, за да за палят в човека един радостен живот и да го подържат". Така не говори някой, който вярва в лишеното от интерес удоволствие, а един човек, който счита радостта изпитана при красивото за способна да произведе едно такова облагородяване, че не означава никакво понижение човек да се отдаде изцяло на тази радост.
Интересът не трябва да угасва, когато стоим пред произведението на изкуството; напротив ние трябва да бъдем в състояние да можем да проявим нашия интерес и към това, което е излияние на духа.
И този вид интерес за красивото "истинският" човек трябва да го има и по отношение на моралните представи. В едно писмо до Гьоте Шилер пише: "Заслужава действително да бъде отбелязано, че заспалостта по отношение на естетическите неща все повече се показва свързана с моралната заспалост и че чистият, строг стремеж към висшата красота, при най-висшата либералност спрямо всичко, което е природата, ще произведе в себе си строгостта в моралната област". Шилер чувстваше така силно отчуждаването от природата във светогледа, в цялата култура на епохата, в която той живее, че направи от него обект на една разглеждане в статията "Върху наивната и сантиментална поезия". Той сравнява възгледа за живота на неговото време с онзи на гърците и се запитва: "Как става, че ние, които във всичко, което е природа, сме така безкрайно много превъзхождане от древните, можем да се прекланяме пред природата в една по-висока степен, да се привързваме по-сърдечно към нея и да обръщаме даже неживия свят с най-топлото чувство? " И на този въпрос той отговаря: "Това става затова, че при нас природата е изчезнала от човечеството и ние я намираме отново само вън от това човечество и ние я намираме отново само вън от това човечество, в неодушевения свят в нейната истинност.
към текста >>
Не нашата по-голяма природосъобразност, а съвсем обратно, противоестествеността на нашите отношения,
състояние
и нрави ни подбуждат да създадем едно задоволяване във физическия свят на събуждащия се стремеж към истина и простота, който, както и моралната заложба, от която произтича, живее неподкупно и неунищожимо във всяко човешко сърце, на което задоволяване не можем да се надяваме в моралната област.
И този вид интерес за красивото "истинският" човек трябва да го има и по отношение на моралните представи. В едно писмо до Гьоте Шилер пише: "Заслужава действително да бъде отбелязано, че заспалостта по отношение на естетическите неща все повече се показва свързана с моралната заспалост и че чистият, строг стремеж към висшата красота, при най-висшата либералност спрямо всичко, което е природата, ще произведе в себе си строгостта в моралната област". Шилер чувстваше така силно отчуждаването от природата във светогледа, в цялата култура на епохата, в която той живее, че направи от него обект на една разглеждане в статията "Върху наивната и сантиментална поезия". Той сравнява възгледа за живота на неговото време с онзи на гърците и се запитва: "Как става, че ние, които във всичко, което е природа, сме така безкрайно много превъзхождане от древните, можем да се прекланяме пред природата в една по-висока степен, да се привързваме по-сърдечно към нея и да обръщаме даже неживия свят с най-топлото чувство? " И на този въпрос той отговаря: "Това става затова, че при нас природата е изчезнала от човечеството и ние я намираме отново само вън от това човечество и ние я намираме отново само вън от това човечество, в неодушевения свят в нейната истинност.
Не нашата по-голяма природосъобразност, а съвсем обратно, противоестествеността на нашите отношения, състояние и нрави ни подбуждат да създадем едно задоволяване във физическия свят на събуждащия се стремеж към истина и простота, който, както и моралната заложба, от която произтича, живее неподкупно и неунищожимо във всяко човешко сърце, на което задоволяване не можем да се надяваме в моралната област.
Ето защо чувството, с което се привързваме към природата, е близко родствено с чувството, с което при напреднала възраст съжаляваме за детството. Нашето детство е единствено неосакатената природа, ко ято още намираме в цивилизованото човечество, поради което нищо чудно, когато всяка следа на природата вън от нас ни връща към нашето детство". При гърците това беше съвършено различно. Всичко, което те вършеха, идваше от тяхното естествено мислене, чувстване и усещане. Те бяха вътрешно свързани с природата.
към текста >>
Съгласуването на неговото усещане и мислене, което в първото
състояние
действително ставаше, сега съществува само идеално; то не е вече в него, а вън от него, като една мисъл, която тепърва трябва да бъде осъществена, а не като факт на неговия живот.
"Докато човекът е чиста, разбира се, не сурова, груба природа, той действа като неделено сетивно единство и като едно хармонизиращо цяло. Сетива и разум, възприемателна и самодейна способност, не са се разделили още в тяхната работа, още по-малко те се намират в противоречие една с друга. Усещанията на човека не са безформена игра на способността за образуване на представи; първите произлизат от законите на необходимостта, вторите от действителността. Ако човек е навлязъл в съответното на културата и ако изкуството е сложило ръка на него, онази сетивна хармония в него е премахната и той може още да се проявява като морално единство, т.е. като стремящ се към единство.
Съгласуването на неговото усещане и мислене, което в първото състояние действително ставаше, сега съществува само идеално; то не е вече в него, а вън от него, като една мисъл, която тепърва трябва да бъде осъществена, а не като факт на неговия живот.
"Основното настроение на гръцкия дух беше наивно, това на модерния е сантиментално; ето защо светогледът на първия трябваше да бъде реалистичен. Защото при него природното не беше още отделено от духовното; за него природата още включваше духа. Ако се изоставяше на природата, това ставаше по отношение на изпълнената с дух природа. Не така е при модерния човек. Той е откъснал духа от природата, издигнал го е в сивото царство на отвлечеността.
към текста >>
А такъв един връх той изкачва в описаното от Шилер естетическо
състояние
, при което сетивността и разумът се намирали своето съзвучие.
Ако би се отдал на своята природа, той бил сторил това по отношение на лишената от дух природа. Ето защо неговият най-висш стремеж трябва да бъде обърнат към идеала; чрез стремежа към този идеал той отново ще примири духа с природата. Шилер намери в духовния способ на Гьоте нещо сродно с гръцкия способ. Гьоте вярваше, че вижда с очите си своите идеи и мисли, защото чувстваше действителността като неразделно единство на духа и природата. Според мнението на Шилер той си е запазил нещо, до което сантименталният човек отново ще стигне, когато достигне върха на своя стремеж.
А такъв един връх той изкачва в описаното от Шилер естетическо състояние, при което сетивността и разумът се намирали своето съзвучие.
С изказването, което Шилер прави по отношение на Гьоте в своето писмо от 23 август 1794 година същността на по-новото развитие на светогледите е знаменателно охарактеризирано: "Ако... бихте се родили като един грък и ако още от люлката би ви заобикаляла една подбрана природа и едно идеализиращо изкуство, вашият път би бил направен излишен. Тогава още при първото съзерцаване на нещата вие бихте при ели необходимото и с вашите първи опитности във вас би се развил вашият велик стил. А сега... тъй като вашият гръцки дух е бил хвърлен в това северно сътворение, не ви оставаше никакъв избор, освен или сам да станете един северен човек на изкуството или да замените това, което действителността държи пред вашето въображение, с помощта на мислителната сила и по този начин да родите от вътре по рационален път една Гърция". Шилер чувства това разкриват тези негови изречения хода на развитието на душевния живот от гръцката епоха до неговата. В мислителния живот за гръка се разкриваше душевният живот; и той можеше да приеме това разкриване, защото за него мисълта беше едно възприятие, каквото са цветовете или звуците.
към текста >>
4.
5. Какво има да каже астрономията върху възникването на света; Берлин, 16. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Защо да не бъдем в
състояние
да приемем на мястото на тези сили на привличане, в които хората бяха вярвали като в нещо непоклатимо, защо да не можем да приемем на тяхно място и такива между атомите и молекулите?
Познавах един училищен директор, който беше отличен човек, също и като училищен директор. Обаче през време на своята останала училищна дейност, още от началото на 70-те години на 19-тия век той се беше занимавал да измисли една такава система на природата, в която човек може да се лиши от силата на привличане и отблъскване, приета като меродавна още от Нютоново време. Така щото този училищен директор, който се наричаше Хайнрих Шрам, чиито трудове са забележителни, се опита в своя труд "Общото движение на материята като основна причина на всички природни явления", наред с всичко, което беше вече изхвърлено от астрономическото познание, да изхвърли и това, което дотогава се наричаме сила на привличане, с която се привличат материите в пространството. Много интересно беше това, което този човек се опита да постигне по определен гениален начин, което по-късно бе подражаване. Защото щом вярваме, че светлината не е нищо друго, освен движение на много малки материални частици, че звукът и тонът както и топлината не са нищо друго освен движение на много малки материални частици, щом астрономическото познание може да осветли навсякъде, защо трябва да допускаме тогава още онези странни, мистични сили: от Слънцето към Земята през празното пространство?
Защо да не бъдем в състояние да приемем на мястото на тези сили на привличане, в които хората бяха вярвали като в нещо непоклатимо, защо да не можем да приемем на тяхно място и такива между атомите и молекулите?
Защо да не можем да установим такъв един факт? Действително този човек успя да разбере привличането на небесните тела и на атомите помежду им, без да вземе на помощ някаква сила на привличане, като показа: Когато в пространството две тела стоят едно срещу друго, не е необходимо да предположим, че те се привличат, защото мислеше Шрам онзи, който не вярва в нещо подобно, което минава през пространството като подаващи се ръце, не предполага едно такова привличане. Единственото, което бихме могли да предположим, е, че там се намира малка, движена материя, която тласка от всички страни като малки топки, така щото малки топки тласкат от всички страни двете големи топки. Когото се постъпва точно в изчислението и не се прави никаква грешка, намира се, че просто поради причината, че ударите между двете кълба и тези, които са предизвикани отвън, дават една разлика, силите, които иначе са били приети като сили на привличане отвън, могат да бъдат заменени с ударите от вън. Така щото на мястото на силата на привличане бихме могли да поставим ударните сили, които привличат материята.
към текста >>
В тази реч Дю Боа-Реймонд възхвали във всички нюанси този идеал на астрономическото познание и каза, че истинска естествена наука има само там, където сме в
състояние
да сведем отделните природни явления към една астрономия на атомите и молекулите, а всичко останало не важи като обяснение на природата.
Така хората мислят, че могат да обгърнат и да проникнат с погледа всичко. И впечатлението на астрономическото познание беше толкова голямо, че то можеше да даде една такава цел. Но ние трябва да кажем, че чрез всички тези мисли бе добито първоначално твърде малко за една теория за възникването на света. Защо? За да не попаднем още от самото начало на това, което Духовната наука има да каже и което лесно може да бъде атакувано от противниците, трябва да хвърлим поглед върху идеите, които са имали такива хора, които са стояли сред духовния живот и сред идеалите на онова време. Можем да се убедим по най-прост начин за това, как са се разиграли тези неща, ако насочим по-отблизо поглед върху онази реч "Върху границите на природопознанието", която Дю Боа-Реймонд е държал на 14 август 1872 година на събранието на естествениците в Лайпциг.
В тази реч Дю Боа-Реймонд възхвали във всички нюанси този идеал на астрономическото познание и каза, че истинска естествена наука има само там, където сме в състояние да сведем отделните природни явления към една астрономия на атомите и молекулите, а всичко останало не важи като обяснение на природата.
Следователно според това изказване някой би обяснил природонаучно човешкия душевен живот, ако би успял да покаже, как трябва да се групират в човека атомите и молекулите по образеца на астрономическите движения, за да направят да се яви един човешки мозък. Обаче същевременно Дю Боа-Реймонд обърна вниманието на това, че всъщност за обяснението на душата и на нейните факти не е направено още нищо чрез едно такова астрономическо обяснение, защото казваше той: Да предположим, че бихме постигнали идеала, че бихме могли действително да кажем: така и така стават движенията на атомите в човешкия мозък според образеца на астрономическите движения: при възприятието на тона до диез бихме видели този комплекс от движения, при възприятието на червения цвят един друг комплекс тогава от гледището на естествената наука ние бихме задоволили нашата причинна нужда. Обаче никой човек, подчерта Дю Боа-Реймонд, не би могъл да разбере, защо определен вид движения се превръща в нашия душевен живот именно в изживяването: виждам червено, чувам оргелов тон, изпитвам миризма на рози или тем подобни. Защото Дю Боа-Реймонд обърна вниманието върху нещо, което всъщност още Лайбниц беше подчертал и срещу което не може да се възрази нищо: Да си представим ако въпросът би се касаел само за движение да си представим човешкия мозък уголемен до огромни размери, така щото тогава бихме го имали пред нас така, че бихме могли да ходим из него като из една фабрика, където можем да наблюдаваме всички движения на колелетата и на ремъците и бихме могли да покажем: тук има определено движение него бихме могли тогава да нарисуваме и да го изчислим, както можем да изчислим движенията на планетите около Слънцето. Обаче никой човек не би знаел, ако не би го познавал от други неща: това движение, което аз наблюдавам, отговаря в душата на изживяването: аз виждам червенокоси не би могъл да извлече това, а само би могъл да открие закони на движението и да си каже: така и така протича движението, това и това става в пространството, но не би могъл да намери връзката между тези мислени по образеца на астрономията движения и същинското изживяване: виждам червено, чувам оргелов тон, помирисвам розово ухание.
към текста >>
Ето защо, за разлика от астрономията, Духовната наука ни обръща вниманието на нещо, което многократно разглеждахме в тези сказки: че човекът е в
състояние
да развие и повиши своите познавателни сили до други степени, различни от тези, които той има в нормалния живот.
Щом е вярно и правилно е да приемем това като вярно -, че когато в смисъла на Лайбниц и на Дю Боа-Реймонд увеличим нашия мозък толкова много /по-добре казано: ако си го представим увеличен толкова много/, че бихме могли да ходим из него и да гледаме движенията в него както гледаме движенията на небесните тела, и щом в тези движения на нашия мозък не възприемаме нищо от насрещните образи на тези движения, никак не трябва да се чудим, че когато стоим в един така увеличен мозък а именно в образа на света също не можем да намерим моста между движенията на звездите в небесното пространство и евентуалните душевни и духовни дейности, които пронизват мировото пространство и биха се намирали в същото отношение към движенията на звездите, както нашите мисли, чувства и душевни изживявания към движенията на нашата мозъчна материя. Тогава когато Дю Боа-Реймонд изказа това за всеки, който можеше да мисли, беше възможно заключението, което обаче оттогава насам никой не е направил: Ако е вярно това, на което с определена сигурност обърна вниманието Дю Боа-Реймонд, трябва също да кажем: Щом нещо душевно, нещо духовно изпълва пространството, тогава никаква астрономия, никакво астрономическо познание особено тогава, когато то изпълнява споменатия идеал на 19-тия век не може да говори по някакъв начин за или против духовното или душевното, което изпълва пространството, защото от движенията не може да се заключи за духовното. С това бе дадена необходимостта да кажем: Астрономът трябва да се ограничи в описанието на това, което става в небесното пространство, а във връзка с това, което стана в небесното пространство, той ни най-малко не може да се произнесе, дали към движенията на звездите в голям мащаб принадлежат душевни изживявания от душевно естество, както към нашите движения на материалните частици в мозъка принадлежат нашите душевни изживявания. С това още през 70-те години на 19-тия век бяха посочени границите на астрономията. Обаче би трябвало да се пита по начин съвършено различен от този на Дю Боа-Реймонд, а именно: Съществува ли някаква възможност да се проникне по някакъв друг начин, за да се намерят изпълващите космическото пространство душевни и духовни същества?
Ето защо, за разлика от астрономията, Духовната наука ни обръща вниманието на нещо, което многократно разглеждахме в тези сказки: че човекът е в състояние да развие и повиши своите познавателни сили до други степени, различни от тези, които той има в нормалния живот.
Едва тогава, когато тези познавателни сили са били издигнати до една по-висока степен, е възможно да намерим в пространството и във времето нещо различно от това, което се считаше като най-идеалното постижение за времето и пространството в 19-тия век: астрономически установяеми движения на силите и атомите в пространството. Но ние не трябва да подценяваме и това, което външната естествена наука има да каже върху развитието на света. Защото фактите на естествената наука, които развити в една радикална и фантастична форма доведоха до идеала на едно астрономическо-молекулярно и атомно познание, от друга страна през 19-то столетие са изхвърлили от себе си нещо, което трябва да считаме като образец на природонаучен, осветляващ дълбоко тайните на съществуването факт. И въпреки че този факт има ограничено значение, все пак той е от първостепенно естество. Днес ние можем само да загатнем за него, защото това, за което се касае при него, е отговорът на въпроса: "Какво има да каже Астрономията върху възникването на света?
към текста >>
Но понеже при превръщането винаги остава един остатък от топлина, не е трудно да се разбере, че най-после крайното
състояние
на това развитие, в което се намираме като в едно материално развитие, ще бъде превръщането на цялата двигателна енергия, на цялата друга работа в природата в топлина.
Това познание, че наистина двигателната енергия се превръща без остатък в топлина, обаче не и обратно топлината да се превърне без остатък в двигателна енергия, е станало и във външно отношение едно от най-плодоносните познания за науката на 19-то столетие. Защото всичко, за което сега съществуват преподавателски катедри, върху което съществуват цели библиотеки върху термодинамиката -, почива единствено на това познание. Така щото една голяма част от нашата съвременна физика е изградена върху това, което именно тук охарактеризирахме като познание, че не може безусловно топлината да се превърне в двигателна енергия, но че винаги остава един остатък от топлина, която се излъчва. Това е неопровержимо доказано чрез такива изследвания като например тези на физика Клаузиус, който обобщи този принцип, така щото той трябва да важи за всички процеси във вселената. Ето защо при всички процеси на превръщане, където навсякъде топлината играе, нейната роля, ние имаме работа с превръщането на топлината в работа, което превръщане става именно при фактите на нашата природа.
Но понеже при превръщането винаги остава един остатък от топлина, не е трудно да се разбере, че най-после крайното състояние на това развитие, в което се намираме като в едно материално развитие, ще бъде превръщането на цялата двигателна енергия, на цялата друга работа в природата в топлина.
Това е последното, което трябва да се получи: Всички други природни процеси трябва да се превърнат накрая в топлина, защото винаги остава един остатък от топлина. И така всички процеси в света протичат по такъв начин,докато все още дълго време ще стават природни процеси, които можем да наречем "природна работа" -, че топлината ще се увеличава все повече и повече, тази топлина, която ще се получи като остатък, и накрая ще трябва да имаме резултата, че всички процеси на движение ще бъдат превърнати в топлина. Следователно тогава бихме имали работа с един голям световен хаос, който би се състоял само от топлина, но която топлина не ще може вече да бъде превърната в други енергии. Следователно всичко, което нашето Слънце произвежда като жизнени процеси върху Земята, оставя остатъци от топлина, всичко, което се излъчва от Слънцето към нас, клони накрая да премине в една топлинна смърт, в една всеобща топлина смърт. Това е знаменитата "топлинна смърт на Клаузиус", в която трябва да се влее цялото материално развитие на вселената.
към текста >>
Ако бихме били в
състояние
, да видим, как движението се превръща в топлина, ние бихме могли да кажем: Назад и напред вселената би могла да бъде безкрайна, тя не би имала край.
Следователно всичко, което нашето Слънце произвежда като жизнени процеси върху Земята, оставя остатъци от топлина, всичко, което се излъчва от Слънцето към нас, клони накрая да премине в една топлинна смърт, в една всеобща топлина смърт. Това е знаменитата "топлинна смърт на Клаузиус", в която трябва да се влее цялото материално развитие на вселената. И тук за този, който въобще разбира нещо от познание, физиката е доставила едно такова познание, което е неопровержимо, против което не може да се възрази нищо от гледна точка на физиката. Нашата материална вселена се стреми към топлинната смърт, в която всичко, което съществува като природни процеси, ще бъде някога погребано. Тук от самата физика ние имаме нещо, което можем да пренесем върху цялата астрономия.
Ако бихме били в състояние, да видим, как движението се превръща в топлина, ние бихме могли да кажем: Назад и напред вселената би могла да бъде безкрайна, тя не би имала край.
Обаче физиката ни показва от втория главен принцип на механическата теория на топлината, че материалните процеси във вселената се стремят към топлинната смърт. Можем да бъдем убедени: Ако не би било така трудно, ако не би било необходимо да имаме толкова много предварителни математически познания и да навлезем в трудни физически процеси, тогава днес би имало много повече хора, които да знаят нещо за топлинната смърт на Клаузиус, отколкото действително се случва. Тук ние имаме в астрономическия образ на света внесено нещо, което означава така да се каже развитие. Представете си, колко фатално трябва да бъде за едно материалистично познание, да остави човек да му въздействува този неопровержим резултат! Следователно, който счита че духовното и душевното са само съпровождащи явления на материалните движения, той трябва непосредствено да приеме, че всичко духовно и душевно ще бъде погребано в хаоса от топлина, към който отива нашият материален свят.
към текста >>
Това налягане, което е един вид такова нещо, което небесните тела изпращат в пространството, е в
състояние
да отвежда със себе си много малки частици материя, които са отхвърлени от едно небесно тяло.
Обаче когато се вземе под внимание това, което Арениус се опитва да допринесе, трябва все пак да кажем: всичко това съвсем не е убедително. Тук ще охарактеризираме само накратко това, което се принася от тази страна за преодоляването на всеобщата топлинна смърт. Разбира се не може да се отрече, че една слънчева система като нашата слънчева система се стреми към всеобщата топлинна смърт. Но наред с това Арениус застъпва и една друга идея, която се основава на определени хипотези на Максуел и на неговото така наречено налягане на лъчението. Това е нещо, което е насочено против предишната сила на привличане на небесните маси, което постоянно действува в пространството от отделните небесни тела и прониква в другите небесни тела като лъчение на най-различните природни сили, които произвеждат налягане.
Това налягане, което е един вид такова нещо, което небесните тела изпращат в пространството, е в състояние да отвежда със себе си много малки частици материя, които са отхвърлени от едно небесно тяло.
Това става, понеже налягането е една излъчваща се в мировото пространство сила. Сега Арениус се опита чрез всякакъв вид разсъждения да покаже, че е самопонятно, докато не настъпят особени отношения, тези явления предизвикани от лъчевото налягане да не могат по никакъв начин да попречат на всеобщата топлинна смърт. Но Арениус вярва, че такива особени отношения ще бъдат произведени чрез това, че някакси този миров прах ще бъде отнесен и доведен до образуващи се мирови мъглявини, които ще се намират в съвършено особени материални състояния например благодарение на това, че в една такава мирова мъглявина ще навлезе от някоя страна някоя звезда, която ще вземе със себе си материята, ще я свие, с това ще произведе едно повишение на температурата. Следователно, ако би било възможно една такава звезда, която навлиза в една такава мирова мъглявост, при своето навлизане да привлече материята, която се намира там, и да я сгъсти: и понеже чрез едно такова сгъстяване се предизвиква едно повишение на температурата, ние бихме имали отново едно повишение на температурата в мировото пространство и следователно такава топлина, която отново може да бъде превърната в работа! Арениус показва по един остроумен начин, че мировият прах, който се събира в една такава формация от мирова мъглявост, се намира в едно различно положение един вид той е увлечен в едно такова положение, в което е изтръгнат от всеобщия стремеж към топлинната смърт.
към текста >>
И може да се докаже привидно с пълна правота -, че студът, благодарение на който определени растителни и животинския семена могат да бъдат запазени от загиване, служи именно за пренасяне в живо
състояние
на тези зародиши от едно небесно тяло на друго.
Аз можах да покажа само бегло това, което е посочено несъстоятелно в трудовете на Арениус. Обаче по същество онзи, който се задълбочи в това, което е довело до хипотезата на всеобщата топлинна смърт, не може да не допусне, че възможността е само илюзорна, когато се счита, че в една мирова мъглявост, може и когато чрез проникването на една звезда става едно повишение на температурата, топлинната смърт би могла да бъде задържана. Защото това са само погрешни заключения, и законът за всеобщата топлинна смърт е толкова всеобщ, че, ако правилно постъпваме, трябва да допуснем: Според законите на физиката звездите, които се сблъскват с една мирова мъглявина, поради това, че са съществували и по-рано и са изразходвали толкова много от своята енергия, трябва да донесат със себе си само остатъка от тяхното минало съществуване. Така щото и тези процеси, които стават в мировата мъглявина, трябва да бъдат обхванати от стремежа за отиване на вселената към всеобщата топлинна смърт. Но характерно е, че Арениус отива още по-далече и включва в своята идея за лъчевото налягане възможността чрез това лъчево налягане да бъдат пренесени семена на живи същества от едно небесно тяло в други.
И може да се докаже привидно с пълна правота -, че студът, благодарение на който определени растителни и животинския семена могат да бъдат запазени от загиване, служи именно за пренасяне в живо състояние на тези зародиши от едно небесно тяло на друго.
Това би могло да се изчисли например за пътя от Земята до Марс. По този начин Земята бива освободена от задължението да е създала някога първите живи форми на съществуване, както искат да докажат това физиката, геологията и т.н. , защото тогава можем да кажем: следователно съвсем не е нужно Земята да е създала някога някакъв живот, защото този живот може би е бил пренесен върху нея от други небесни тела. От всичко това не излиза нещо особено. Защото какво особено ще добием с това, че пренасяме възникването на живота върху други небесни тела?
към текста >>
Отивайки по този начин назад в миналото, ние можахме също да се приближим все повече и повече до едно друго
състояние
на съзнанието, при което човекът е бил свързан с духовния свят по един съновиден начин, образно.
При животното преобладава видовосъобразното, обаче видовосъобразното преминава в човешката природа. Колкото по-назад отиваме в течението на времената по което течение ние вървяхме, когото разгледахме великите духове -, толкова повече намираме, че човекът също е едно видовосъобразно същество и виждаме как все повече и повече индивидуалното израства от видовосъобразното. Индивидуалното израства върху почвата на видовосъобразното. Пред нас стои един идеал на бъдещето на човечеството, който ни казва: В течение на земното развитие индивидуалното, азовата природа на всеки човек ще победи напълно видовосъобразното. Обаче отивайки назад в миналото на човечеството, ние виждаме на основата на човешкото развитие именно видовосъобразното.
Отивайки по този начин назад в миналото, ние можахме също да се приближим все повече и повече до едно друго състояние на съзнанието, при което човекът е бил свързан с духовния свят по един съновиден начин, образно.
Така щото трябва да разглеждаме като принадлежащи едно към друго тези две неща: видовосъобразното съществуване и образното, съновидно съзнание на древните времена от една страна, а от друга страна развитието на индивидуалността и свързано с развитието на индивидуалността преминаването на нашето индивидуално съзнание през това, което човекът усвоява в течение на времената. Едно такова израстване на индивидуалното от видовосъобразното, на интелектуалното, осветлено от ума съзнание от ясновидско-съновидното съзнание, това трябва да търсим в неговия произход в цялото мирово развитие. Защото както така да се каже камъкът, който пада на Земята, стои под общите закони на света, така и това възникване на човешката индивидуалност и на човешката интелектуалност от видовосъобразното и ясновидското състояние на човека стои във връзка с великите космически закони, които действуват навсякъде в пространството. В това отношение ние сме направили вече една крачка, когато можахме да охарактеризираме значението на геологията за Духовната наука. Там можехме да покажем, как можем да проследим в миналото Земята до едно такова състояние, при което са земни такива процеси, които днес стават само тогава, когато нашите мисли и нашите чувства действуват като разлагащи сили в нашия организъм.
към текста >>
Защото както така да се каже камъкът, който пада на Земята, стои под общите закони на света, така и това възникване на човешката индивидуалност и на човешката интелектуалност от видовосъобразното и ясновидското
състояние
на човека стои във връзка с великите космически закони, които действуват навсякъде в пространството.
Пред нас стои един идеал на бъдещето на човечеството, който ни казва: В течение на земното развитие индивидуалното, азовата природа на всеки човек ще победи напълно видовосъобразното. Обаче отивайки назад в миналото на човечеството, ние виждаме на основата на човешкото развитие именно видовосъобразното. Отивайки по този начин назад в миналото, ние можахме също да се приближим все повече и повече до едно друго състояние на съзнанието, при което човекът е бил свързан с духовния свят по един съновиден начин, образно. Така щото трябва да разглеждаме като принадлежащи едно към друго тези две неща: видовосъобразното съществуване и образното, съновидно съзнание на древните времена от една страна, а от друга страна развитието на индивидуалността и свързано с развитието на индивидуалността преминаването на нашето индивидуално съзнание през това, което човекът усвоява в течение на времената. Едно такова израстване на индивидуалното от видовосъобразното, на интелектуалното, осветлено от ума съзнание от ясновидско-съновидното съзнание, това трябва да търсим в неговия произход в цялото мирово развитие.
Защото както така да се каже камъкът, който пада на Земята, стои под общите закони на света, така и това възникване на човешката индивидуалност и на човешката интелектуалност от видовосъобразното и ясновидското състояние на човека стои във връзка с великите космически закони, които действуват навсякъде в пространството.
В това отношение ние сме направили вече една крачка, когато можахме да охарактеризираме значението на геологията за Духовната наука. Там можехме да покажем, как можем да проследим в миналото Земята до едно такова състояние, при което са земни такива процеси, които днес стават само тогава, когато нашите мисли и нашите чувства действуват като разлагащи сили в нашия организъм. Така щото, когато се върнем в миналото до възникването на Земята, намираме такива епохи, в които Земята се намираше в един процес на разлагане. Тук онова познание, което в тези сказки бе охарактеризирано в тези сказки, ни показва нещо, което е по-точно описано в "Тайната Наука" -, че един вид цялата Земя е била предпазена от един прекалено далече отиващ процес на разлагане благодарение на това, че е отделила от себе си Луната. Следователно, за да бъде преодоляно онова състояние, което може да бъде описано като един процес на разрушение в развитието на Земята, от нашата Земя трябваше да бъде отделена Луната.
към текста >>
Там можехме да покажем, как можем да проследим в миналото Земята до едно такова
състояние
, при което са земни такива процеси, които днес стават само тогава, когато нашите мисли и нашите чувства действуват като разлагащи сили в нашия организъм.
Отивайки по този начин назад в миналото, ние можахме също да се приближим все повече и повече до едно друго състояние на съзнанието, при което човекът е бил свързан с духовния свят по един съновиден начин, образно. Така щото трябва да разглеждаме като принадлежащи едно към друго тези две неща: видовосъобразното съществуване и образното, съновидно съзнание на древните времена от една страна, а от друга страна развитието на индивидуалността и свързано с развитието на индивидуалността преминаването на нашето индивидуално съзнание през това, което човекът усвоява в течение на времената. Едно такова израстване на индивидуалното от видовосъобразното, на интелектуалното, осветлено от ума съзнание от ясновидско-съновидното съзнание, това трябва да търсим в неговия произход в цялото мирово развитие. Защото както така да се каже камъкът, който пада на Земята, стои под общите закони на света, така и това възникване на човешката индивидуалност и на човешката интелектуалност от видовосъобразното и ясновидското състояние на човека стои във връзка с великите космически закони, които действуват навсякъде в пространството. В това отношение ние сме направили вече една крачка, когато можахме да охарактеризираме значението на геологията за Духовната наука.
Там можехме да покажем, как можем да проследим в миналото Земята до едно такова състояние, при което са земни такива процеси, които днес стават само тогава, когато нашите мисли и нашите чувства действуват като разлагащи сили в нашия организъм.
Така щото, когато се върнем в миналото до възникването на Земята, намираме такива епохи, в които Земята се намираше в един процес на разлагане. Тук онова познание, което в тези сказки бе охарактеризирано в тези сказки, ни показва нещо, което е по-точно описано в "Тайната Наука" -, че един вид цялата Земя е била предпазена от един прекалено далече отиващ процес на разлагане благодарение на това, че е отделила от себе си Луната. Следователно, за да бъде преодоляно онова състояние, което може да бъде описано като един процес на разрушение в развитието на Земята, от нашата Земя трябваше да бъде отделена Луната. Сега вече ние нямаме просто само един механо-физически процес, но в отделянето на Луната трябва да виждаме един такъв процес, който е станал необходим чрез това, че изтласквайки Луната от себе си. Земята се предпази от един прекалено далече отиващ процес на разлагане.
към текста >>
Следователно, за да бъде преодоляно онова
състояние
, което може да бъде описано като един процес на разрушение в развитието на Земята, от нашата Земя трябваше да бъде отделена Луната.
Защото както така да се каже камъкът, който пада на Земята, стои под общите закони на света, така и това възникване на човешката индивидуалност и на човешката интелектуалност от видовосъобразното и ясновидското състояние на човека стои във връзка с великите космически закони, които действуват навсякъде в пространството. В това отношение ние сме направили вече една крачка, когато можахме да охарактеризираме значението на геологията за Духовната наука. Там можехме да покажем, как можем да проследим в миналото Земята до едно такова състояние, при което са земни такива процеси, които днес стават само тогава, когато нашите мисли и нашите чувства действуват като разлагащи сили в нашия организъм. Така щото, когато се върнем в миналото до възникването на Земята, намираме такива епохи, в които Земята се намираше в един процес на разлагане. Тук онова познание, което в тези сказки бе охарактеризирано в тези сказки, ни показва нещо, което е по-точно описано в "Тайната Наука" -, че един вид цялата Земя е била предпазена от един прекалено далече отиващ процес на разлагане благодарение на това, че е отделила от себе си Луната.
Следователно, за да бъде преодоляно онова състояние, което може да бъде описано като един процес на разрушение в развитието на Земята, от нашата Земя трябваше да бъде отделена Луната.
Сега вече ние нямаме просто само един механо-физически процес, но в отделянето на Луната трябва да виждаме един такъв процес, който е станал необходим чрез това, че изтласквайки Луната от себе си. Земята се предпази от един прекалено далече отиващ процес на разлагане. Чрез това Земята създаде възможността да навлезе в едно ново отношение със Слънцето. Защото докато имаше Луната вътре в себе си, този процес на разлагане в Земята беше такъв, че ако си представим тогавашната атмосфера на Земята действието на Слънцето не можеше да проникне през земната атмосфера. Ето защо първо трябваше да бъде произведено едно ново състояние, за да могат Земята и Слънцето да станат видими взаимно.
към текста >>
Ето защо първо трябваше да бъде произведено едно ново
състояние
, за да могат Земята и Слънцето да станат видими взаимно.
Следователно, за да бъде преодоляно онова състояние, което може да бъде описано като един процес на разрушение в развитието на Земята, от нашата Земя трябваше да бъде отделена Луната. Сега вече ние нямаме просто само един механо-физически процес, но в отделянето на Луната трябва да виждаме един такъв процес, който е станал необходим чрез това, че изтласквайки Луната от себе си. Земята се предпази от един прекалено далече отиващ процес на разлагане. Чрез това Земята създаде възможността да навлезе в едно ново отношение със Слънцето. Защото докато имаше Луната вътре в себе си, този процес на разлагане в Земята беше такъв, че ако си представим тогавашната атмосфера на Земята действието на Слънцето не можеше да проникне през земната атмосфера.
Ето защо първо трябваше да бъде произведено едно ново състояние, за да могат Земята и Слънцето да станат видими взаимно.
С това добиване на видимост на Земята по отношение на Слъ-нцето и обратно, с пречистването на земната атмосфера което стана възможно едва чрез излизането на Луната настъпи онова състояние на силите, което постепенно доведе до постепенното превръщане на старото видовосъобразно съзнание в азовото съзнание, в интелектуалното съзнание. Така ние виждаме, как отделянето на Луната е свързано с цялото развитие на човечеството, виждаме, как с това общо развитие на човечеството е свързано пречистването на земната атмосфера и чрез това е установяването на едно пряко отношение на Слънцето към Земята. Но ние бихме могли да отидем още по-далече в миналото и бихме намерили едно такова състояние на Земята в нейното развитие, при което Земята още беше свързана със Слънцето. По-нататък бихме открили, че отделянето на Земята и Слънцето е станало поради това, за да бъде създадена възможността за явяването на съзнателни същества въобще на Земята. Само чрез изхвърлянето на Земята от Слънцето са възникнали такива системи от сили, които са направили възможно съществата да могат да стигнат в самите себе си до едно изживяване и до едно съзнание.
към текста >>
С това добиване на видимост на Земята по отношение на Слъ-нцето и обратно, с пречистването на земната атмосфера което стана възможно едва чрез излизането на Луната настъпи онова
състояние
на силите, което постепенно доведе до постепенното превръщане на старото видовосъобразно съзнание в азовото съзнание, в интелектуалното съзнание.
Сега вече ние нямаме просто само един механо-физически процес, но в отделянето на Луната трябва да виждаме един такъв процес, който е станал необходим чрез това, че изтласквайки Луната от себе си. Земята се предпази от един прекалено далече отиващ процес на разлагане. Чрез това Земята създаде възможността да навлезе в едно ново отношение със Слънцето. Защото докато имаше Луната вътре в себе си, този процес на разлагане в Земята беше такъв, че ако си представим тогавашната атмосфера на Земята действието на Слънцето не можеше да проникне през земната атмосфера. Ето защо първо трябваше да бъде произведено едно ново състояние, за да могат Земята и Слънцето да станат видими взаимно.
С това добиване на видимост на Земята по отношение на Слъ-нцето и обратно, с пречистването на земната атмосфера което стана възможно едва чрез излизането на Луната настъпи онова състояние на силите, което постепенно доведе до постепенното превръщане на старото видовосъобразно съзнание в азовото съзнание, в интелектуалното съзнание.
Така ние виждаме, как отделянето на Луната е свързано с цялото развитие на човечеството, виждаме, как с това общо развитие на човечеството е свързано пречистването на земната атмосфера и чрез това е установяването на едно пряко отношение на Слънцето към Земята. Но ние бихме могли да отидем още по-далече в миналото и бихме намерили едно такова състояние на Земята в нейното развитие, при което Земята още беше свързана със Слънцето. По-нататък бихме открили, че отделянето на Земята и Слънцето е станало поради това, за да бъде създадена възможността за явяването на съзнателни същества въобще на Земята. Само чрез изхвърлянето на Земята от Слънцето са възникнали такива системи от сили, които са направили възможно съществата да могат да стигнат в самите себе си до едно изживяване и до едно съзнание. Така старото ясновидско съзнание стана възможно чрез изхвърлянето на Земята от Слънцето -, а развитието до едно по-висше съзнание, до едно интелектуално съзнание стана възможно чрез изхвърлянето на Луната от Земята.
към текста >>
Но ние бихме могли да отидем още по-далече в миналото и бихме намерили едно такова
състояние
на Земята в нейното развитие, при което Земята още беше свързана със Слънцето.
Чрез това Земята създаде възможността да навлезе в едно ново отношение със Слънцето. Защото докато имаше Луната вътре в себе си, този процес на разлагане в Земята беше такъв, че ако си представим тогавашната атмосфера на Земята действието на Слънцето не можеше да проникне през земната атмосфера. Ето защо първо трябваше да бъде произведено едно ново състояние, за да могат Земята и Слънцето да станат видими взаимно. С това добиване на видимост на Земята по отношение на Слъ-нцето и обратно, с пречистването на земната атмосфера което стана възможно едва чрез излизането на Луната настъпи онова състояние на силите, което постепенно доведе до постепенното превръщане на старото видовосъобразно съзнание в азовото съзнание, в интелектуалното съзнание. Така ние виждаме, как отделянето на Луната е свързано с цялото развитие на човечеството, виждаме, как с това общо развитие на човечеството е свързано пречистването на земната атмосфера и чрез това е установяването на едно пряко отношение на Слънцето към Земята.
Но ние бихме могли да отидем още по-далече в миналото и бихме намерили едно такова състояние на Земята в нейното развитие, при което Земята още беше свързана със Слънцето.
По-нататък бихме открили, че отделянето на Земята и Слънцето е станало поради това, за да бъде създадена възможността за явяването на съзнателни същества въобще на Земята. Само чрез изхвърлянето на Земята от Слънцето са възникнали такива системи от сили, които са направили възможно съществата да могат да стигнат в самите себе си до едно изживяване и до едно съзнание. Така старото ясновидско съзнание стана възможно чрез изхвърлянето на Земята от Слънцето -, а развитието до едно по-висше съзнание, до едно интелектуално съзнание стана възможно чрез изхвърлянето на Луната от Земята. Когато чрез едно по-висше познание се издигнем по пътя на ясновиждането до онова, което една външна астрономия не може да ни даде, тогава в космическите сили ние имаме причините за това, което е станало в отделянето на Слънцето, а също и на другите планети от Земята т.е. стигаме до духовни причини!.
към текста >>
Сега вече ние не се намираме при това, на което преди повече от едно столетие астрономията ни обърна вниманието чрез използуването само на законите на физиката и каза: По-рано Земята е била съединена със Слънцето в едно голямо
газообразно
кълбо, това кълбо е започнало да се върти и чрез това планетите, а също и Земята, са се отделили, като още по-късно Луната се е отделила от Земята.
Естествено всеки би могъл да запита: Нима човекът съществуваше вече, когато Земята и Слънцето се отделиха? Без съмнение той съществуваше, само че при други условия. Че така както живее при сегашните условия човекът не би бил възможен, когато Слънцето и Земята образуваха едно тяло, това е твърде естествено. Но това не би било никакво възражение. Следователно ние получаваме за движенията на небесните тела духовни причини.
Сега вече ние не се намираме при това, на което преди повече от едно столетие астрономията ни обърна вниманието чрез използуването само на законите на физиката и каза: По-рано Земята е била съединена със Слънцето в едно голямо газообразно кълбо, това кълбо е започнало да се върти и чрез това планетите, а също и Земята, са се отделили, като още по-късно Луната се е отделила от Земята.
Сега вече ние не стигаме до там да твърдим, че подобно нещо става само въз основа на законите на механиката и на физиката, а трябва да съществуват вътрешни, духовни причини, които са произвели отделянето на Земята от Слънцето. Така Земята бе отделена от Слънцето, за да бъде издигнат човекът до съзнателното изживяване, и така Луната бе отделена от Земята, за да може човекът да се издигне до едно по-висше съзнание. Накратко казано: ние започваме да внасяме в астрономическия образ на света това, което трябва да внесем, а именно и в астрономическия образ на малкия мозък онова, което трябва да внесем, когато искаме да преминем от простото движение на мозъчните атоми до познанието: аз виждам червено, чувам оргелов тон, мириша розово ухание и т.н. Така трябва да постъпим, когато искаме да намерим прехода от това, което може да ни даде популярната астрономия, към онова, което съставлява причините на събитията в небесното пространство. Ето защо онези, които искат да останат на почвата на външната физика, трябва да се ограничат да изследват само това, което са движения или което са сили, следователно което може да бъде познато астрономически; те трябва да признаят, че в познанието е необходим един съвършено друг напредък, ако астрономията иска да стигне до едно обяснение на развитието на света, би трябвало да признаят в себе си, че като представители на една рационалистична и емпирична астрономия трябва да спрат пред едно обяснение на развитието на света.
към текста >>
Там е показано, че нашата Земя е минала през едно предишно планетарно
състояние
, това последното също е минало през едно още по-предишно планетарно
състояние
, като миналото на нашата Земя може да бъде проследено до едно
състояние
, което там е наречено "Старият Сатурн" но как е наречено това
състояние
, не е важното.
Така трябва да постъпим, когато искаме да намерим прехода от това, което може да ни даде популярната астрономия, към онова, което съставлява причините на събитията в небесното пространство. Ето защо онези, които искат да останат на почвата на външната физика, трябва да се ограничат да изследват само това, което са движения или което са сили, следователно което може да бъде познато астрономически; те трябва да признаят, че в познанието е необходим един съвършено друг напредък, ако астрономията иска да стигне до едно обяснение на развитието на света, би трябвало да признаят в себе си, че като представители на една рационалистична и емпирична астрономия трябва да спрат пред едно обяснение на развитието на света. Когато това се вземе под внимание, тогава ще се установи, че великите и действително забележителните резултати на модерната астрономия могат да бъдат съединени по един чудесен начин с образа на света, който Духовната наука ни дава. Вземете в ръцете си книгата "Тайната наука". Там е показано, как нашата Земя се е развила постепенно, как тя точно както отделният човек минава през редуващи се земни съществувания минава през степени на развитието, как и една планета сама минава през степени на развитието.
Там е показано, че нашата Земя е минала през едно предишно планетарно състояние, това последното също е минало през едно още по-предишно планетарно състояние, като миналото на нашата Земя може да бъде проследено до едно състояние, което там е наречено "Старият Сатурн" но как е наречено това състояние, не е важното.
С това име не се разбира днешният Сатурн, а един планетарен предтеча на нашата Земя. Същото духовно познание ни показва, независимо от всяка физика и независимо от всяка спекулация -, нещо, което може да се види в самота гореспомената книга, че един съответен предшественик на нашата Земя, именно този стар Сатурн, се е намирал в едно топлинно състояние, състоял се е само от топлина и че в това топлинно състояние са действували духовни Сили, духовни Същества, които са завладели хаоса от топлина. Чрез това цялото развитие е придвижено напред до нашата днешна Земя. По-нататък Духовната наука ни показва, че фактически материята под нашите нозе се намира в един процес на умиране. В сказката "Какво има да каже Геологията върху възникването на света?
към текста >>
Същото духовно познание ни показва, независимо от всяка физика и независимо от всяка спекулация -, нещо, което може да се види в самота гореспомената книга, че един съответен предшественик на нашата Земя, именно този стар Сатурн, се е намирал в едно топлинно
състояние
, състоял се е само от топлина и че в това топлинно
състояние
са действували духовни Сили, духовни Същества, които са завладели хаоса от топлина.
Когато това се вземе под внимание, тогава ще се установи, че великите и действително забележителните резултати на модерната астрономия могат да бъдат съединени по един чудесен начин с образа на света, който Духовната наука ни дава. Вземете в ръцете си книгата "Тайната наука". Там е показано, как нашата Земя се е развила постепенно, как тя точно както отделният човек минава през редуващи се земни съществувания минава през степени на развитието, как и една планета сама минава през степени на развитието. Там е показано, че нашата Земя е минала през едно предишно планетарно състояние, това последното също е минало през едно още по-предишно планетарно състояние, като миналото на нашата Земя може да бъде проследено до едно състояние, което там е наречено "Старият Сатурн" но как е наречено това състояние, не е важното. С това име не се разбира днешният Сатурн, а един планетарен предтеча на нашата Земя.
Същото духовно познание ни показва, независимо от всяка физика и независимо от всяка спекулация -, нещо, което може да се види в самота гореспомената книга, че един съответен предшественик на нашата Земя, именно този стар Сатурн, се е намирал в едно топлинно състояние, състоял се е само от топлина и че в това топлинно състояние са действували духовни Сили, духовни Същества, които са завладели хаоса от топлина.
Чрез това цялото развитие е придвижено напред до нашата днешна Земя. По-нататък Духовната наука ни показва, че фактически материята под нашите нозе се намира в един процес на умиране. В сказката "Какво има да каже Геологията върху възникването на света? " ние показахме, как Геологията е стигнала до там да ни даде право, че земната кора се намира в един процес на умиране. Всичко, което познаваме от земната кора, ние го разбираме добре само тогава, когато го разбираме като нещо намиращо се в процес на умиране.
към текста >>
Но както в началото на съществуването на нашата Земя духовни Същества завладяха топлинното
състояние
и го обработиха, така и от мировите мъглявини, в които ще са се превърнали слънчевите системи чрез топлинната смърт, духовни Същества ще превърнат и преведат мировите мъглявини от топлинната смърт в нови слънчеви системи.
Всичко, което познаваме от земната кора, ние го разбираме добре само тогава, когато го разбираме като нещо намиращо се в процес на умиране. Но на това се дължи както ни показва Духовната наука -, че духовното се освобождава от материалното. Когато под нашите нозе материята на планетата умира, от нея се освобождава духът. Сега ние имаме една друга възможност! Ние можем да говорим за мировата мъглявина но тук вече не правим никакви спекулации по образеца на физиците материалисти, които въпреки всичко не искат да спрат пред топлинната смърт и можем да кажем: Без съмнение, ние имаме тук форми на съществуване, в които предстои превръщането на всички други процеси в топлина.
Но както в началото на съществуването на нашата Земя духовни Същества завладяха топлинното състояние и го обработиха, така и от мировите мъглявини, в които ще са се превърнали слънчевите системи чрез топлинната смърт, духовни Същества ще превърнат и преведат мировите мъглявини от топлинната смърт в нови слънчеви системи.
Няма нищо по-изненадващо от съгласуваността на един от най-чудните закони на 19-то столетие в неговото приложение към астрономията както приложението на втория главен принцип на механическата теория на топлината с положителните, фактически резултати на света на астрономическите наблюдения. Ако вземете не това, което може да се измисли чрез спекулация върху всякакъв вид лъчево налягане, но когато изходите от това, което може да се получи действително в спектроскопа или чрез фотографирането на небесните формации, вие ще видите, че всичко до последната част се съгласува, съвпада с това, което може да се добие от Духовната наука като развитие и ставане на света, показвайки, как това, което виждаме като астрономически образ на пространството, е резултат духовен резултат от действието на духовни Същества. Ние можем да кажем, за разлика от съвременните астрономически физици: Човекът няма никакво основание, никаква причина да се бори срещу топлинната смърт или да се страхува от нея, защото той знае, че от това ще се разцъфти един нов живот, както от стария топлинен хаос се е разцъфтял животът, който сега имаме пред нас. Той няма такава причина поради това, защото само така е възможно едно действително повторение и повишение на живота а не само от това, което Арениус мисли, като казва, че животът ще се развие отново като в един отново навит часовник в новосъздадената мирова мъглявина но той ще се развие само когато един духовен елемент преработи едно топлинно състояние в друго. Само тогава е възможно едно развитие.
към текста >>
Той няма такава причина поради това, защото само така е възможно едно действително повторение и повишение на живота а не само от това, което Арениус мисли, като казва, че животът ще се развие отново като в един отново навит часовник в новосъздадената мирова мъглявина но той ще се развие само когато един духовен елемент преработи едно топлинно
състояние
в друго.
Ние можем да говорим за мировата мъглявина но тук вече не правим никакви спекулации по образеца на физиците материалисти, които въпреки всичко не искат да спрат пред топлинната смърт и можем да кажем: Без съмнение, ние имаме тук форми на съществуване, в които предстои превръщането на всички други процеси в топлина. Но както в началото на съществуването на нашата Земя духовни Същества завладяха топлинното състояние и го обработиха, така и от мировите мъглявини, в които ще са се превърнали слънчевите системи чрез топлинната смърт, духовни Същества ще превърнат и преведат мировите мъглявини от топлинната смърт в нови слънчеви системи. Няма нищо по-изненадващо от съгласуваността на един от най-чудните закони на 19-то столетие в неговото приложение към астрономията както приложението на втория главен принцип на механическата теория на топлината с положителните, фактически резултати на света на астрономическите наблюдения. Ако вземете не това, което може да се измисли чрез спекулация върху всякакъв вид лъчево налягане, но когато изходите от това, което може да се получи действително в спектроскопа или чрез фотографирането на небесните формации, вие ще видите, че всичко до последната част се съгласува, съвпада с това, което може да се добие от Духовната наука като развитие и ставане на света, показвайки, как това, което виждаме като астрономически образ на пространството, е резултат духовен резултат от действието на духовни Същества. Ние можем да кажем, за разлика от съвременните астрономически физици: Човекът няма никакво основание, никаква причина да се бори срещу топлинната смърт или да се страхува от нея, защото той знае, че от това ще се разцъфти един нов живот, както от стария топлинен хаос се е разцъфтял животът, който сега имаме пред нас.
Той няма такава причина поради това, защото само така е възможно едно действително повторение и повишение на живота а не само от това, което Арениус мисли, като казва, че животът ще се развие отново като в един отново навит часовник в новосъздадената мирова мъглявина но той ще се развие само когато един духовен елемент преработи едно топлинно състояние в друго.
Само тогава е възможно едно развитие. И когато материята на нашите светове ще бъде погребана в гробницата на топлината, духът ще е напреднал с една степен по-нагоре и ще произведе от топлинния хаос една нова формация, един по-висш живот. Ето защо в книгата "Тайната наука" крайното състояние на земните въплъщения състоянието Вулкан е онова, което ни показва това, което ни гледа като нов живот от гроба на топлинната смърт. Ето защо е употребено името "Вулкан". Когато вземем под внимание астрономическия възглед, можем да видим именно от резултатите на съвременната астрономия, колко дълбоко външната наука съвпада с това, което Духовната наука може да ни даде.
към текста >>
Ето защо в книгата "Тайната наука" крайното
състояние
на земните въплъщения
състояние
то Вулкан е онова, което ни показва това, което ни гледа като нов живот от гроба на топлинната смърт.
Ако вземете не това, което може да се измисли чрез спекулация върху всякакъв вид лъчево налягане, но когато изходите от това, което може да се получи действително в спектроскопа или чрез фотографирането на небесните формации, вие ще видите, че всичко до последната част се съгласува, съвпада с това, което може да се добие от Духовната наука като развитие и ставане на света, показвайки, как това, което виждаме като астрономически образ на пространството, е резултат духовен резултат от действието на духовни Същества. Ние можем да кажем, за разлика от съвременните астрономически физици: Човекът няма никакво основание, никаква причина да се бори срещу топлинната смърт или да се страхува от нея, защото той знае, че от това ще се разцъфти един нов живот, както от стария топлинен хаос се е разцъфтял животът, който сега имаме пред нас. Той няма такава причина поради това, защото само така е възможно едно действително повторение и повишение на живота а не само от това, което Арениус мисли, като казва, че животът ще се развие отново като в един отново навит часовник в новосъздадената мирова мъглявина но той ще се развие само когато един духовен елемент преработи едно топлинно състояние в друго. Само тогава е възможно едно развитие. И когато материята на нашите светове ще бъде погребана в гробницата на топлината, духът ще е напреднал с една степен по-нагоре и ще произведе от топлинния хаос една нова формация, един по-висш живот.
Ето защо в книгата "Тайната наука" крайното състояние на земните въплъщения състоянието Вулкан е онова, което ни показва това, което ни гледа като нов живот от гроба на топлинната смърт.
Ето защо е употребено името "Вулкан". Когато вземем под внимание астрономическия възглед, можем да видим именно от резултатите на съвременната астрономия, колко дълбоко външната наука съвпада с това, което Духовната наука може да ни даде. Без съмнение хората винаги ще казват: Вие хората на Духовната наука сте фантазьори, защото истинските резултати на точната наука противоречат на това, което смятате, че можете да получите чрез Духовната наука. И по-нататък някой би могъл да каже: Ти неотдавна говори даже сериозно за Мойсей, но ние знаем все пак, че всичко това е вече остаряло. Защото тържествуващата естествена наука отдавна ни е научила, колко много сме се издигнали ние вече над онова развитие на света, за което говори Мойсей.
към текста >>
5.
ХІІ. Деваканичният свят (продължение)
GA_92 Езотерична космология
Ние знаем, че материята може да преминава от най-твърдото до най-разреденото
състояние
: твърдо, течно,
газообразно
.
Човешкият глас произнася думи, които създават звукови вълни, прониквайки през ушите в мозъка на другите, където се пораждат образи и мисли. Всяка от тези думи е звукова вълна с абсолютно дефинирана форма, която - ако можехме да я видим - е различна от всички останали. Нека си представим тези думи втвърдени, както водата замръзва в лед при внезапен и силен студ. В такъв случай думите биха слезли на Земята като втвърден въздух и ние бихме могли да разпознаем всяка дума по нейната форма. А сега, вместо процес на втвърдяване, нека си представим обратното.
Ние знаем, че материята може да преминава от най-твърдото до най-разреденото състояние: твърдо, течно, газообразно.
Материята може да става все по-фина до точката, при която сме отведени към "негативната" материя - Акаша. Земните събитията се отпечатват в тази акашова субстанция и там могат да бъдат преоткрити дори и онези, случили се през много отдалечени минали епохи. Акашовите картини не са статични и неподвижни. Те се разгръщат пред окото на ясновидеца като жива панорама, където предметите и личностите се движат и дори говорят. Астралната форма на Данте би говорила така, както той е говорил в своето обкръжение.
към текста >>
6.
ХІІ. Деваканичният свят (продължение).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Ние знаем, че материята може да преминава от най-твърдото до най-разреденото
състояние
: твърдо, течно,
газообразно
.
Човешкият глас произнася думи, които създават звукови вълни, прониквайки през ушите в мозъка на другите, където се пораждат образи и мисли. Всяка от тези думи е звукова вълна с абсолютно дефинирана форма, която ако можехме да я видим е различна от всички останали. Нека си представим тези думи втвърдени, както водата замръзва в лед при внезапен и силен студ. В такъв случай думите биха слезли на Земята като втвърден въздух и ние бихме могли да разпознаем всяка дума по нейната форма. А сега, вместо процес на втвърдяване, нека си представим обратното.
Ние знаем, че материята може да преминава от най-твърдото до най-разреденото състояние: твърдо, течно, газообразно.
Материята може да става все по-фина до точката, при която сме отведени към “негативната” материя Акаша. Земните събитията се отпечатват в тази акашова субстанция и там могат да бъдат преоткрити дори и онези, случили се през много отдалечени минали епохи. Акашовите картини не са статични и неподвижни. Те се разгръщат пред окото на ясновидеца като жива панорама, където предметите и личностите се движат и дори говорят. Астралната форма на Данте би говорила така, както той е говорил в своето обкръжение.
към текста >>
7.
Развитие на Земята и човека
GA_98 Природни и духовни същества
Знаем също как да си представим сатурновото
състояние
.
Можем да нарисуваме сто картини от едно и също дърво и винаги ще сме нарисували същото дърво, но картините ще са различни. Така, ако искаме да си изработим едно широко понятие, ще трябва да описваме от различни изходни точки. И след като сме спечелили много характеристики, те ще се обединят, както различните снимки от различни пространствени точки на наблюдението. Днес ще опишем земното развитие, както то се представя пред духовните очи. Знаем, че сегашното въплъщение на Земята се предхожда от три други – Старият Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна.
Знаем също как да си представим сатурновото състояние.
Не можем да си представяме, че той е бил изграден от материя, подобна на нашата днешна материя. Ние различаваме като твърда материя нашата материална Земя, течната материя – нашата вода, газообразната – въздуха, и първото фино състояние – топлината. Ако бихме се доближили до Стария Сатурн, щяхме да го забележим само поради това, че се намираме в по-топло пространство, като в една печка. В тази огнена материя се поражда първата заложба на физическото тяло. Това обаче е било само огледално отражение, което се отпечатва в космическото пространство.
към текста >>
Ние различаваме като твърда материя нашата материална Земя, течната материя – нашата вода, газообразната – въздуха, и първото фино
състояние
– топлината.
И след като сме спечелили много характеристики, те ще се обединят, както различните снимки от различни пространствени точки на наблюдението. Днес ще опишем земното развитие, както то се представя пред духовните очи. Знаем, че сегашното въплъщение на Земята се предхожда от три други – Старият Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна. Знаем също как да си представим сатурновото състояние. Не можем да си представяме, че той е бил изграден от материя, подобна на нашата днешна материя.
Ние различаваме като твърда материя нашата материална Земя, течната материя – нашата вода, газообразната – въздуха, и първото фино състояние – топлината.
Ако бихме се доближили до Стария Сатурн, щяхме да го забележим само поради това, че се намираме в по-топло пространство, като в една печка. В тази огнена материя се поражда първата заложба на физическото тяло. Това обаче е било само огледално отражение, което се отпечатва в космическото пространство. След една пралая Старият Сатурн преминава в Старото Слънце. Материята се сгъстява и става газообразна.
към текста >>
Физиците казват, че Земята се е развила от едно огнено
състояние
.
Този образ на Старата Луна се оформя едва след отделянето на Слънцето, тя започва да го обкръжава. След това отново се извършва съединяване и след една пралая изплува нашата Земя. Тя повтаря предишните състояния – сатурновото, слънчевото и лунното. Едва тогава достига до своята собствена земна форма. Че тя е имала огнено естество, е нещо, което се е запазило като полуспомен.
Физиците казват, че Земята се е развила от едно огнено състояние.
Но огненото състояние не е било газообразно, както си представяте, а съвсем различно от газ. Там вътре отново се формира първата заложба на физическото тяло. Това, което се поражда там, е различно от Стария Сатурн. Защото то вече е узрявало в предишните състояния – сатурновото, слънчевото и лунното. Сега то е резултат от предишните състояния – сложна човешка заложба от фина етерна субстанция.
към текста >>
Но огненото
състояние
не е било
газообразно
, както си представяте, а съвсем различно от газ.
След това отново се извършва съединяване и след една пралая изплува нашата Земя. Тя повтаря предишните състояния – сатурновото, слънчевото и лунното. Едва тогава достига до своята собствена земна форма. Че тя е имала огнено естество, е нещо, което се е запазило като полуспомен. Физиците казват, че Земята се е развила от едно огнено състояние.
Но огненото състояние не е било газообразно, както си представяте, а съвсем различно от газ.
Там вътре отново се формира първата заложба на физическото тяло. Това, което се поражда там, е различно от Стария Сатурн. Защото то вече е узрявало в предишните състояния – сатурновото, слънчевото и лунното. Сега то е резултат от предишните състояния – сложна човешка заложба от фина етерна субстанция. Земята е представлявала конгломерат от такива човешки заложби.
към текста >>
Този орган е преобразуване на един орган от огненото
състояние
на Земята.
Около средата от развитието на човечеството там се е протягал навън един вид топлинен орган, пламъци като пипала, като една етерна латерна – циклопското око. Не е било обаче око, а топлинен орган. Човекът е употребявал този орган, за да се ориентира. По това време той живее в по-топли и по-студени течни елементи. Този орган му е казвал коя околност е полезна или вредна за него.
Този орган е преобразуване на един орган от огненото състояние на Земята.
От него трябва да си представим излизащи силови линии към сърцето, едно обособяване, без да са съществували още другите органи, така че то е изглеждало като един вид латерна, от която излизат пипала като лъчи надолу, превърнали се по-късно в кръвоносните съдове. Това е човекът от топлина. В това първо време на земната топлина Земята е още съединена със Слънцето, Луната и другите планети. По-късно става втвърдяване. Топлинното материално състояние преминава в газообразно състояние.
към текста >>
Топлинното материално
състояние
преминава в
газообразно
състояние
.
Този орган е преобразуване на един орган от огненото състояние на Земята. От него трябва да си представим излизащи силови линии към сърцето, едно обособяване, без да са съществували още другите органи, така че то е изглеждало като един вид латерна, от която излизат пипала като лъчи надолу, превърнали се по-късно в кръвоносните съдове. Това е човекът от топлина. В това първо време на земната топлина Земята е още съединена със Слънцето, Луната и другите планети. По-късно става втвърдяване.
Топлинното материално състояние преминава в газообразно състояние.
Тази степен на земното развитие има голямо значение за хората. Защото при преминаването от топлина към въздух въздушните потоци се присъединяват към силовите линии от топлина и в земното развитие се появява дихателният процес. Появява се и много важен факт. Винаги, когато от една страна топлинна материя се сгъстява до въздушна материя, от друга страна тя се разрежда до още по-фино състояние, до светлина. Така е било още когато Старият Сатурн се преобразува в Старото Слънце.
към текста >>
Винаги, когато от една страна топлинна материя се сгъстява до въздушна материя, от друга страна тя се разрежда до още по-фино
състояние
, до светлина.
По-късно става втвърдяване. Топлинното материално състояние преминава в газообразно състояние. Тази степен на земното развитие има голямо значение за хората. Защото при преминаването от топлина към въздух въздушните потоци се присъединяват към силовите линии от топлина и в земното развитие се появява дихателният процес. Появява се и много важен факт.
Винаги, когато от една страна топлинна материя се сгъстява до въздушна материя, от друга страна тя се разрежда до още по-фино състояние, до светлина.
Така е било още когато Старият Сатурн се преобразува в Старото Слънце. Газообразното състояние е било проникнато от светлина, излъчваща се в космическото пространство. Така е и сега, когато Земята се сгъстява до въздушното състояние. Тя се прониква от светлина и я излъчва в космическото пространство. Земята става, така да се каже, слънце.
към текста >>
Газообразно
то
състояние
е било проникнато от светлина, излъчваща се в космическото пространство.
Тази степен на земното развитие има голямо значение за хората. Защото при преминаването от топлина към въздух въздушните потоци се присъединяват към силовите линии от топлина и в земното развитие се появява дихателният процес. Появява се и много важен факт. Винаги, когато от една страна топлинна материя се сгъстява до въздушна материя, от друга страна тя се разрежда до още по-фино състояние, до светлина. Така е било още когато Старият Сатурн се преобразува в Старото Слънце.
Газообразното състояние е било проникнато от светлина, излъчваща се в космическото пространство.
Така е и сега, когато Земята се сгъстява до въздушното състояние. Тя се прониква от светлина и я излъчва в космическото пространство. Земята става, така да се каже, слънце. Светлината е причина за нещо друго, то прониква в тъмната топлинна материя. Първите човешки заложби не са светели, можело е най-много да се почувстват чрез топлинните разлики.
към текста >>
Така е и сега, когато Земята се сгъстява до въздушното
състояние
.
Защото при преминаването от топлина към въздух въздушните потоци се присъединяват към силовите линии от топлина и в земното развитие се появява дихателният процес. Появява се и много важен факт. Винаги, когато от една страна топлинна материя се сгъстява до въздушна материя, от друга страна тя се разрежда до още по-фино състояние, до светлина. Така е било още когато Старият Сатурн се преобразува в Старото Слънце. Газообразното състояние е било проникнато от светлина, излъчваща се в космическото пространство.
Така е и сега, когато Земята се сгъстява до въздушното състояние.
Тя се прониква от светлина и я излъчва в космическото пространство. Земята става, така да се каже, слънце. Светлината е причина за нещо друго, то прониква в тъмната топлинна материя. Първите човешки заложби не са светели, можело е най-много да се почувстват чрез топлинните разлики. Сега светлината облъчва и обгръща цялата система – топлия кръвен поток.
към текста >>
Тя стига до воднисто
състояние
, но е по-гъста от нашата морска вода, защото в нея се е съдържало всичко, което днес е в твърдо
състояние
.
И цялата Земя е светела навън в космическото пространство. Настъпва времето, когато Слънцето отново се отделя от Земята. Най-фините субстанции и същества образуват самостоятелно мирово тяло, така че нашата Земя обкръжава Слънцето. С излизането на най-фините субстанции е свързано сгъстяването на останалата материя. От една страна, навън излиза финото светещо слънчево тяло, от друга страна, материята на Земята става много по-гъста.
Тя стига до воднисто състояние, но е по-гъста от нашата морска вода, защото в нея се е съдържало всичко, което днес е в твърдо състояние.
С втечняването се появява един нов елемент. Когато се поражда водата, навън от Космоса и от Земята прозвучава музиката на сферите, мировите тонове. Тя не е като днешната музика, която се разпространява чрез въздуха. Развитието на Земята стои под влиянието на мировата музика. Субстанциите се обособяват като отделни вещества от недиференцираната обща материя.
към текста >>
Проследим ли цялото развитие на Земята, виждаме Земята първо в топлинно
състояние
.
Това става в края на лемурийската епоха. Сега човекът трябва да развие на Земята този свой аз с помощта на останалите членове. Това развитие става в края на лемурийската епоха, в атлантската и в наше време. Човешкият аз обаче може да започне да се самоуправлява само бавно и постепенно. В началото, когато тялото се опложда с аза, азът не е можел да вземе развитието в ръцете си.
Проследим ли цялото развитие на Земята, виждаме Земята първо в топлинно състояние.
Тогава тя още не е била отделена от другите планети, които са принадлежали към нейната система. Физиката също познава този изходен момент, но само по физически начин. Тя говори за едно мъртво газово кълбо. Откъде е дошъл животът, тя не отговаря. Представя се пораждането на една планетна система като капка олио във вода.
към текста >>
Духовни същества са били свързани с това
газообразно
тяло, с топлинната материя.
Представя се пораждането на една планетна система като капка олио във вода. В капката се пъхва една карта, която се върти с игла. Тогава се отделят и малки капки. Тези, които правят експеримента, забравят обаче, че те стоят там и въртят. Как би изглеждал експериментът без тях, не казват.
Духовни същества са били свързани с това газообразно тяло, с топлинната материя.
Причината защо планетите са се отделили, са, че на нашата Земя са се развивали не само хора, но и същества, стоящи по-високо или по-ниско от хората. На Стария Сатурн е имало вече същества, които са прекарвали там своята човешка степен. Днес те са надминали човешката степен. Огнените духове на Старото Слънце се намират днес две степени по-високо, а лунните хора са една степен по-високо от хората. Хората на Сатурн са били духовете на личността, но тогава там са живели и още по-висши същества, които по-преди са били хора.
към текста >>
По време на повторението на сатурновото
състояние
от Земята се отделят Уран и Сатурн.
Това е нова картина на еволюцията. Чрез описанието от различни гледни точки се получава правилна представа за реалността. В момента, когато се догматизира, не може да се проникне в истинския окултизъм. Духовният живот може да се види постепенно в неговата реалност, когато се търси да се спечели общ поглед, както беше казано в началото. Преглед:
По време на повторението на сатурновото състояние от Земята се отделят Уран и Сатурн.
По време на повторението на слънчевото състояние от Земята се отделя Юпитер. След отделянето от Земята, Слънцето отцепва Меркурий и Венера. След отделянето от Слънцето, Земята отцепва Луната. Нептун не принадлежи към нашата слънчева система.
към текста >>
По време на повторението на слънчевото
състояние
от Земята се отделя Юпитер.
Чрез описанието от различни гледни точки се получава правилна представа за реалността. В момента, когато се догматизира, не може да се проникне в истинския окултизъм. Духовният живот може да се види постепенно в неговата реалност, когато се търси да се спечели общ поглед, както беше казано в началото. Преглед: По време на повторението на сатурновото състояние от Земята се отделят Уран и Сатурн.
По време на повторението на слънчевото състояние от Земята се отделя Юпитер.
След отделянето от Земята, Слънцето отцепва Меркурий и Венера. След отделянето от Слънцето, Земята отцепва Луната. Нептун не принадлежи към нашата слънчева система.
към текста >>
8.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 2 юни 1907 г. Развитие на планетите / І част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Ние най-добре ще си изясним пътя на човечеството през трите въплъщения на Земята до сега, на Сатурн, Слънце и Луна,ако още веднъж разгледаме човека в
състояние
на сън.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ Мюнхен, 2. 6. 1907 г.
Ние най-добре ще си изясним пътя на човечеството през трите въплъщения на Земята до сега, на Сатурн, Слънце и Луна,ако още веднъж разгледаме човека в състояние на сън.
Когато човек спи, ясновидецът може да наблюдава, как астралното тяло и включеният в него "Аз" как плуват над физическото тяло. Тогава астралното тяло се намира извън физическото и етерно тяло, но остава свързано с тях. То сякаш изпраща нишка или, по-добре да се каже, течение в общото тяло на Вселената и сякаш е потопено в него. Така, спящият човек има физическо, етерно и астрално тяло, но астралното е протегнало някаква нишки-пипала във великото астрално тяло. Ако ние си представим това състояние като трайно и ако тук на Земята имаше хора, физическите тела на които биха били проникнати от етерните тела, а над тях би плувала астралната душа и "Аза", то бихме имали състоянието, в което се е намирало човечеството на Луната.
към текста >>
Ако ние си представим това
състояние
като трайно и ако тук на Земята имаше хора, физическите тела на които биха били проникнати от етерните тела, а над тях би плувала астралната душа и "Аза", то бихме имали
състояние
то, в което се е намирало човечеството на Луната.
Ние най-добре ще си изясним пътя на човечеството през трите въплъщения на Земята до сега, на Сатурн, Слънце и Луна,ако още веднъж разгледаме човека в състояние на сън. Когато човек спи, ясновидецът може да наблюдава, как астралното тяло и включеният в него "Аз" как плуват над физическото тяло. Тогава астралното тяло се намира извън физическото и етерно тяло, но остава свързано с тях. То сякаш изпраща нишка или, по-добре да се каже, течение в общото тяло на Вселената и сякаш е потопено в него. Така, спящият човек има физическо, етерно и астрално тяло, но астралното е протегнало някаква нишки-пипала във великото астрално тяло.
Ако ние си представим това състояние като трайно и ако тук на Земята имаше хора, физическите тела на които биха били проникнати от етерните тела, а над тях би плувала астралната душа и "Аза", то бихме имали състоянието, в което се е намирало човечеството на Луната.
Само че на Луната астралното тяло не било толкава силно отделено от физическото тяло, а до каквато степен то се простирало в Космоса, дотолкова се потапяло във физическото тяло. Ако вие си представите състоянието, точно съответстващо на днешния сън, който при това са невъзможни сънищата, то ще получите това състояние, в което човечеството пребивавало на Слънцето. Ако сега вие си представите, че човекът е умрял че от него е излязло етерното тяло, съединено с астралното тяло и с "Аза", но връзката при това не съвсем е прекъсната и всичко, което излязло от тук се намира в обкръжаващата космическа маса, изпраща свои лъчи надолу и работи над физическото тяло,тогава вие ще получите това състояние, в което човечеството пребивавало на Сатурн. На Сатурн долу съществувало само това, което се съдържа в нашите чисто физически тела. Сатурн бил обкръжен от етерно-астрална атмосфера, в която се намирали човешките "Азове".
към текста >>
Ако вие си представите
състояние
то, точно съответстващо на днешния сън, който при това са невъзможни сънищата, то ще получите това
състояние
, в което човечеството пребивавало на Слънцето.
Тогава астралното тяло се намира извън физическото и етерно тяло, но остава свързано с тях. То сякаш изпраща нишка или, по-добре да се каже, течение в общото тяло на Вселената и сякаш е потопено в него. Така, спящият човек има физическо, етерно и астрално тяло, но астралното е протегнало някаква нишки-пипала във великото астрално тяло. Ако ние си представим това състояние като трайно и ако тук на Земята имаше хора, физическите тела на които биха били проникнати от етерните тела, а над тях би плувала астралната душа и "Аза", то бихме имали състоянието, в което се е намирало човечеството на Луната. Само че на Луната астралното тяло не било толкава силно отделено от физическото тяло, а до каквато степен то се простирало в Космоса, дотолкова се потапяло във физическото тяло.
Ако вие си представите състоянието, точно съответстващо на днешния сън, който при това са невъзможни сънищата, то ще получите това състояние, в което човечеството пребивавало на Слънцето.
Ако сега вие си представите, че човекът е умрял че от него е излязло етерното тяло, съединено с астралното тяло и с "Аза", но връзката при това не съвсем е прекъсната и всичко, което излязло от тук се намира в обкръжаващата космическа маса, изпраща свои лъчи надолу и работи над физическото тяло,тогава вие ще получите това състояние, в което човечеството пребивавало на Сатурн. На Сатурн долу съществувало само това, което се съдържа в нашите чисто физически тела. Сатурн бил обкръжен от етерно-астрална атмосфера, в която се намирали човешките "Азове". На Сатурн всъщност вече имало хора, но те се намирали в много, много тъмно състояние на съзнанието. Тези души имали задача да поддържат в дейно състояние това, което принадлежало към тях там долу.
към текста >>
Ако сега вие си представите, че човекът е умрял че от него е излязло етерното тяло, съединено с астралното тяло и с "Аза", но връзката при това не съвсем е прекъсната и всичко, което излязло от тук се намира в обкръжаващата космическа маса, изпраща свои лъчи надолу и работи над физическото тяло,тогава вие ще получите това
състояние
, в което човечеството пребивавало на Сатурн.
То сякаш изпраща нишка или, по-добре да се каже, течение в общото тяло на Вселената и сякаш е потопено в него. Така, спящият човек има физическо, етерно и астрално тяло, но астралното е протегнало някаква нишки-пипала във великото астрално тяло. Ако ние си представим това състояние като трайно и ако тук на Земята имаше хора, физическите тела на които биха били проникнати от етерните тела, а над тях би плувала астралната душа и "Аза", то бихме имали състоянието, в което се е намирало човечеството на Луната. Само че на Луната астралното тяло не било толкава силно отделено от физическото тяло, а до каквато степен то се простирало в Космоса, дотолкова се потапяло във физическото тяло. Ако вие си представите състоянието, точно съответстващо на днешния сън, който при това са невъзможни сънищата, то ще получите това състояние, в което човечеството пребивавало на Слънцето.
Ако сега вие си представите, че човекът е умрял че от него е излязло етерното тяло, съединено с астралното тяло и с "Аза", но връзката при това не съвсем е прекъсната и всичко, което излязло от тук се намира в обкръжаващата космическа маса, изпраща свои лъчи надолу и работи над физическото тяло,тогава вие ще получите това състояние, в което човечеството пребивавало на Сатурн.
На Сатурн долу съществувало само това, което се съдържа в нашите чисто физически тела. Сатурн бил обкръжен от етерно-астрална атмосфера, в която се намирали човешките "Азове". На Сатурн всъщност вече имало хора, но те се намирали в много, много тъмно състояние на съзнанието. Тези души имали задача да поддържат в дейно състояние това, което принадлежало към тях там долу. Подобно на охлюва, строящ своя дом, те са отвън, като някакъв инструмент, създават телесните органи.
към текста >>
На Сатурн всъщност вече имало хора, но те се намирали в много, много тъмно
състояние
на съзнанието.
Само че на Луната астралното тяло не било толкава силно отделено от физическото тяло, а до каквато степен то се простирало в Космоса, дотолкова се потапяло във физическото тяло. Ако вие си представите състоянието, точно съответстващо на днешния сън, който при това са невъзможни сънищата, то ще получите това състояние, в което човечеството пребивавало на Слънцето. Ако сега вие си представите, че човекът е умрял че от него е излязло етерното тяло, съединено с астралното тяло и с "Аза", но връзката при това не съвсем е прекъсната и всичко, което излязло от тук се намира в обкръжаващата космическа маса, изпраща свои лъчи надолу и работи над физическото тяло,тогава вие ще получите това състояние, в което човечеството пребивавало на Сатурн. На Сатурн долу съществувало само това, което се съдържа в нашите чисто физически тела. Сатурн бил обкръжен от етерно-астрална атмосфера, в която се намирали човешките "Азове".
На Сатурн всъщност вече имало хора, но те се намирали в много, много тъмно състояние на съзнанието.
Тези души имали задача да поддържат в дейно състояние това, което принадлежало към тях там долу. Подобно на охлюва, строящ своя дом, те са отвън, като някакъв инструмент, създават телесните органи. Ние ще опишем, как изглеждало това, над което отгоре работели душите. Ние трябва не много да опишем този физичен Сатурн, изобщо този Сатурн. Аз вече казах, че от физическото тяло там били образувани само зародиша на органите на сетивата.
към текста >>
Тези души имали задача да поддържат в дейно
състояние
това, което принадлежало към тях там долу.
Ако вие си представите състоянието, точно съответстващо на днешния сън, който при това са невъзможни сънищата, то ще получите това състояние, в което човечеството пребивавало на Слънцето. Ако сега вие си представите, че човекът е умрял че от него е излязло етерното тяло, съединено с астралното тяло и с "Аза", но връзката при това не съвсем е прекъсната и всичко, което излязло от тук се намира в обкръжаващата космическа маса, изпраща свои лъчи надолу и работи над физическото тяло,тогава вие ще получите това състояние, в което човечеството пребивавало на Сатурн. На Сатурн долу съществувало само това, което се съдържа в нашите чисто физически тела. Сатурн бил обкръжен от етерно-астрална атмосфера, в която се намирали човешките "Азове". На Сатурн всъщност вече имало хора, но те се намирали в много, много тъмно състояние на съзнанието.
Тези души имали задача да поддържат в дейно състояние това, което принадлежало към тях там долу.
Подобно на охлюва, строящ своя дом, те са отвън, като някакъв инструмент, създават телесните органи. Ние ще опишем, как изглеждало това, над което отгоре работели душите. Ние трябва не много да опишем този физичен Сатурн, изобщо този Сатурн. Аз вече казах, че от физическото тяло там били образувани само зародиша на органите на сетивата. Онова, което живеело в човека в качеството на такъв зародиш, душите обработвали отвън на повърхността на Сатурн.
към текста >>
Най-плътното
състояние
на Сатурн, каквото изобщо можело да се достигне, не притежавало даже плътността на сегашния въздух.
Сатурн бил обкръжен от цяло множество висши духове. Всичко, което християнската езотерика нарекла вестители Божии, Ангели, Архангели, Начала, Откровения,всичко това се съдържало в атмосферата на Сатурн. Както ръката принадлежи на организма, така и човешките души принадлежали към тези същества, и както ръката не притежава самостоятелно съзнание, така и в тези души не е имало свое съзнание. Те работели съобразно съзнанието на висшите духове, висшето мирово съзнание, и формирали образите на своите органи на сетивата, станали творящи, а също формирали и сатурновата маса. Тази сатурнова маса вие не трябва да си представяте като нещо такова плътно, като днешната човешка плът.
Най-плътното състояние на Сатурн, каквото изобщо можело да се достигне, не притежавало даже плътността на сегашния въздух.
Сатурн също станал физически, но достигнал само до тази степен на плътност, която се нарича плътност на огъня, на топлината. На тази същата топлина, в която съвременната физика дори не вижда материя. А топлината за окултиста се явява много по-фин материал, от газовете, тя притежава свойството постоянно да се разпространява. Доколкото Сатурн се е състоял от този материал, той имал способност да се разширява отвътре и всичко да излъчва или отразява. Такова тяло излъчва от себе си всичко, то няма необходимост да съхранява в себе си каквото и да било.
към текста >>
Тя, така да се каже, повече не съществува и преминава в
състояние
на сън, от който след това излиза.
Благородното свободолюбие се превръща изопачавайки се в своя антитеза. Това са духовете на съблазните, с които е трудно да се справиш; те водят до отрицателен егоизъм. И сега все още те са около нас, тези лоши сатурнови духове. Всичко лошо има своята сила от тези духове. Всяка планета, завършвайки своето развитие, отново става духовна.
Тя, така да се каже, повече не съществува и преминава в състояние на сън, от който след това излиза.
Така и Сатурн. Неговото следващо въплъщение е Слънце, това Слънце, което вие бихте получили, ако бихте смесили, като в котле, това, което има на Слънцето, на Луната и на Земята, всички земни и духовни същества. Слънчевото развитие се характеризира с това, че етерното тяло навлиза в подготвените долу физически човешки тела. На Слънцето телесността вече е по-плътна отколкото на Сатурн, тя може да бъде сравнена с гъстотата на нашия въздух. Човешката физическа телесност, вашето собствено тяло, което вие сте сформирали за себе си и което е видимо на Слънцето, е проникнато от етерно тяло.
към текста >>
За това и вашите собствени тела са били на Слънцето в растително
състояние
.
Неговото тяло, проникнато от етерното тяло, правило същото, което прави днес растението със слънчевата светлина: то възприема слънчевата светлина, прониква се от нея, а след това я отдава. Ако поставим растение на тъмно, то загубва цвета си и увяхва. Без светлина няма зелен цвят. Така е било с вашите собствени тела на Слънцето: те се прониквали от светлината, но и от другите съставки, и както растението отразява светлината, получавайки сила от него, точно така и Слънцето някога отразявало светлината, преработвайки я вътре в себе си. Но то се прониквало не само от светлината, а и от вкус, мирис, топлина и т.н., а след това излъчвало всичко това обратно.
За това и вашите собствени тела са били на Слънцето в растително състояние.
Те изглеждали не така, както растенията в нашия смисъл, понеже тези последните, са се образували едва на Земята. Това, което вие носите в себе си днес,жлезите, органите, които се наричат органи на растежа и размножаването,това е било на самото Слънце, подобно горите и скалите на нашата Земя. Вие сте работили над тях, както днес се трудят, създавайки не голяма градина. Слънцето отразявало съставящото мировото пространство. То сияело във великолепни цветове.
към текста >>
Уплътнилата се част образувала
газообразно
то Слънце, а това, което не могло да се сгъсти, останало огнено море.
Все още в тях не се е съдържал десети принцип, затова най-долу при тях било астралното тяло. Такива били духовете, които работили на Слънцето те водиха цялата астрална работа. Те се различавали от днешния човек с това, че човекът диша въздух, доколкото Земята е обкръжена от въздух, а те дишали топлина, или огън. Самото Слънце било един вид въздушна маса. Това, което го обкръжавало, било материалът, от който по-рано бил образуван самия Сатурн,това било топлина, огън.
Уплътнилата се част образувала газообразното Слънце, а това, което не могло да се сгъсти, останало огнено море.
Тези същества, по този начин, можели да живеят на Слънцето вдишвайки и издишвайки топлина и огън. За това, тези двете, се наричат духове на Огъня. На Слънцето те били на стадий на развитие на човечеството и служили на човечеството. Тези същества се наричат слънчеви или огнени духове. Човекът тогава имал дълбоко сънно съзнание.
към текста >>
След това Слънцето преминало в
състояние
на сън и се превърнало в това, което ние наричаме Луна в окултен смисъл.
Това е последния уплътнен отглас на предишните лъчения, които били на Слънцето и след това станали плътна субстанция. От тук и името слънчев сплит /plexus solaris/. Вие трябва да си представите вашите тела на Слънцето така, като че ли в тях отгоре прониквали лъчи от светлина, сплитайки се дървовидно. Така това Слънце се изобразява под формата на безброй разклонения, които има в слънчевия сплит на човека. Тези разклонения в немската митология се изобразявали под формата на мировия ясен, който, впрочем има и други значения.
След това Слънцето преминало в състояние на сън и се превърнало в това, което ние наричаме Луна в окултен смисъл.
Тук имаме работа с третото въплъщение на Земята, в което отново ще открием централен дух-управител. Както висшият управител на Сатурн, духът на Аза се явявал под формата на Бог-Отец, а висшия управител, висшия бог на Слънцето, или Слънчевия Бог под формата на Христос, така управителят на лунното въплъщение на Земята се явява под формата на Светия Дух. Неговото войнство, което християнската езотерика нарича вестители на Бога, Ангелите. И така, ние завършихме разговора за двата дни на Сътворението, които на езотеричен език се наричат dies saturui /деня на Сатурн/ и dies solis /ден на Слънцето/. След тях следва dias lunae ден на Луната.
към текста >>
9.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / І част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Достигнахме в нашето разглеждане до този момент, когато Земята преминала така нареченото лунно
състояние
.
ЕДИНАДЕСАТА ЛЕКЦИЯ Мюнхен, 4. 6. 1907 г.
Достигнахме в нашето разглеждане до този момент, когато Земята преминала така нареченото лунно състояние.
Ние видяхме също, че след това лунно състояние на Земята последвало състояние на сън на цялата система. Това трябва да си го представите, разбира се, така, че всички същества, които живеели на тази планета, също минали през тези преходни и междинни състояния и изживели, намирайки се в тях, това по-различно, от период на външно развитие. Трябва да разгледаме тези различно неща, които преживявали тези същества и промеждутъка между лунното развитие на Земята и нейното собствено земно развитие. Ние видяхме, че на Луната живеели три вида същества, които били по един своеобразен начин физически предци на нашите сегашни природни царства. Там живели някакви минералорастения, животнорастения и човекоживотни.
към текста >>
Ние видяхме също, че след това лунно
състояние
на Земята последвало
състояние
на сън на цялата система.
ЕДИНАДЕСАТА ЛЕКЦИЯ Мюнхен, 4. 6. 1907 г. Достигнахме в нашето разглеждане до този момент, когато Земята преминала така нареченото лунно състояние.
Ние видяхме също, че след това лунно състояние на Земята последвало състояние на сън на цялата система.
Това трябва да си го представите, разбира се, така, че всички същества, които живеели на тази планета, също минали през тези преходни и междинни състояния и изживели, намирайки се в тях, това по-различно, от период на външно развитие. Трябва да разгледаме тези различно неща, които преживявали тези същества и промеждутъка между лунното развитие на Земята и нейното собствено земно развитие. Ние видяхме, че на Луната живеели три вида същества, които били по един своеобразен начин физически предци на нашите сегашни природни царства. Там живели някакви минералорастения, животнорастения и човекоживотни. Самият човек пребивавал на Старата Луна в състояние на все още неразвито съзнание за своя "Аз".
към текста >>
Самият човек пребивавал на Старата Луна в
състояние
на все още неразвито съзнание за своя "Аз".
Ние видяхме също, че след това лунно състояние на Земята последвало състояние на сън на цялата система. Това трябва да си го представите, разбира се, така, че всички същества, които живеели на тази планета, също минали през тези преходни и междинни състояния и изживели, намирайки се в тях, това по-различно, от период на външно развитие. Трябва да разгледаме тези различно неща, които преживявали тези същества и промеждутъка между лунното развитие на Земята и нейното собствено земно развитие. Ние видяхме, че на Луната живеели три вида същества, които били по един своеобразен начин физически предци на нашите сегашни природни царства. Там живели някакви минералорастения, животнорастения и човекоживотни.
Самият човек пребивавал на Старата Луна в състояние на все още неразвито съзнание за своя "Аз".
Човекът още не бил достигнал до "Аза", който би живял в него. И ето, в междинното състояние станало нещо много важно с това, което аз бих нарекъл, така да се каже, духовната част на човека. Ако ние правилно си представим старата планета Луна, то бихме могли да я наречем в определен смисъл такова същество, което само притежава някакъв живот, подобно на дървото, върху което живеят различни същества. Нали самата Луна била един вид единно минералорастение. Нали нейните скали били само уплътнение на минерало-растителната маса, нейните животнорастения израствали от тази маса, а това, което ние можем да наречем човекоживотни, кръжало над Луната.
към текста >>
И ето, в междинното
състояние
станало нещо много важно с това, което аз бих нарекъл, така да се каже, духовната част на човека.
Трябва да разгледаме тези различно неща, които преживявали тези същества и промеждутъка между лунното развитие на Земята и нейното собствено земно развитие. Ние видяхме, че на Луната живеели три вида същества, които били по един своеобразен начин физически предци на нашите сегашни природни царства. Там живели някакви минералорастения, животнорастения и човекоживотни. Самият човек пребивавал на Старата Луна в състояние на все още неразвито съзнание за своя "Аз". Човекът още не бил достигнал до "Аза", който би живял в него.
И ето, в междинното състояние станало нещо много важно с това, което аз бих нарекъл, така да се каже, духовната част на човека.
Ако ние правилно си представим старата планета Луна, то бихме могли да я наречем в определен смисъл такова същество, което само притежава някакъв живот, подобно на дървото, върху което живеят различни същества. Нали самата Луна била един вид единно минералорастение. Нали нейните скали били само уплътнение на минерало-растителната маса, нейните животнорастения израствали от тази маса, а това, което ние можем да наречем човекоживотни, кръжало над Луната. Едновременно с това трябва да си изясним: това, което било съзнание на "Аза", още се намирало повече или по-малко в атмосферата на Луната, в тази огнена мъгла, т.е. било още част, член на висшето същество в което пребивавали всички тези "Азове", които сега живеят в телата, отделени един от друг от кожата.
към текста >>
В следствие на това било необходимо, предишните
състояние
Сатурн, Слънце и Луна да се повторят, за да се възстанови такова съответствие.
В обкръжението на това отново възкръснало Слънце се намирали същества, които сега съставят вашите души. Те се намирали там, действайки по такъв начин, че в междинния период включили в етерното и астралното тяло съзнанието за "Аза". Във физическото тяло такова съзнание в миналото не съществувало, то продължило за сега да бъде такова човекоживотно, каквото било на Луната. По този начин, се загубило съответствието, което имало място на Луната. Това, което се потопило в астралното и етерно тяло, повече не подхождало на физическото, което се намирало долу.
В следствие на това било необходимо, предишните състояние Сатурн, Слънце и Луна да се повторят, за да се възстанови такова съответствие.
Така произлезли трите повторения, и едва след тях се появила всъщност нашата Земя. В началото се появило сатурновото въплъщение с физически тела човекоживотни, но в някои отношения те били вече не така прости, както на Сатурн. Тогава сетивните органи били в зародишно състояние, сега към тях били добавени жлезите и нервите, но и в такъв вид те били неспособни да приемат това, което било горе. Било необходимо да стане кратко повторение на сатурновото състояние. Над физическите тела трябвало да работят духовете на Аза и Самостоятелността, за да внедрят в тези тела способността да възприемат "Аза".
към текста >>
Тогава сетивните органи били в зародишно
състояние
, сега към тях били добавени жлезите и нервите, но и в такъв вид те били неспособни да приемат това, което било горе.
По този начин, се загубило съответствието, което имало място на Луната. Това, което се потопило в астралното и етерно тяло, повече не подхождало на физическото, което се намирало долу. В следствие на това било необходимо, предишните състояние Сатурн, Слънце и Луна да се повторят, за да се възстанови такова съответствие. Така произлезли трите повторения, и едва след тях се появила всъщност нашата Земя. В началото се появило сатурновото въплъщение с физически тела човекоживотни, но в някои отношения те били вече не така прости, както на Сатурн.
Тогава сетивните органи били в зародишно състояние, сега към тях били добавени жлезите и нервите, но и в такъв вид те били неспособни да приемат това, което било горе.
Било необходимо да стане кратко повторение на сатурновото състояние. Над физическите тела трябвало да работят духовете на Аза и Самостоятелността, за да внедрят в тези тела способността да възприемат "Аза". по същият начин било необходимо да се мине през слънчевото състояние, за да станат тези физически тела способни да поместят "Аза" в тези органи, които се сформирали на Слънцето, а след това трябвало да последва и лунно състояние, за да стане същото и с нервната система. И така, отначало станало известно повторение на сатурновото състояние. При него, съществата, които по-рано били човекоживотни, започнали да бродят по Земята подобно на автомати или машини.
към текста >>
Било необходимо да стане кратко повторение на сатурновото
състояние
.
Това, което се потопило в астралното и етерно тяло, повече не подхождало на физическото, което се намирало долу. В следствие на това било необходимо, предишните състояние Сатурн, Слънце и Луна да се повторят, за да се възстанови такова съответствие. Така произлезли трите повторения, и едва след тях се появила всъщност нашата Земя. В началото се появило сатурновото въплъщение с физически тела човекоживотни, но в някои отношения те били вече не така прости, както на Сатурн. Тогава сетивните органи били в зародишно състояние, сега към тях били добавени жлезите и нервите, но и в такъв вид те били неспособни да приемат това, което било горе.
Било необходимо да стане кратко повторение на сатурновото състояние.
Над физическите тела трябвало да работят духовете на Аза и Самостоятелността, за да внедрят в тези тела способността да възприемат "Аза". по същият начин било необходимо да се мине през слънчевото състояние, за да станат тези физически тела способни да поместят "Аза" в тези органи, които се сформирали на Слънцето, а след това трябвало да последва и лунно състояние, за да стане същото и с нервната система. И така, отначало станало известно повторение на сатурновото състояние. При него, съществата, които по-рано били човекоживотни, започнали да бродят по Земята подобно на автомати или машини. След това настъпило времето, когато това повторение на сатурновото състояние преминало в слънчево състояние.
към текста >>
по същият начин било необходимо да се мине през слънчевото
състояние
, за да станат тези физически тела способни да поместят "Аза" в тези органи, които се сформирали на Слънцето, а след това трябвало да последва и лунно
състояние
, за да стане същото и с нервната система.
Така произлезли трите повторения, и едва след тях се появила всъщност нашата Земя. В началото се появило сатурновото въплъщение с физически тела човекоживотни, но в някои отношения те били вече не така прости, както на Сатурн. Тогава сетивните органи били в зародишно състояние, сега към тях били добавени жлезите и нервите, но и в такъв вид те били неспособни да приемат това, което било горе. Било необходимо да стане кратко повторение на сатурновото състояние. Над физическите тела трябвало да работят духовете на Аза и Самостоятелността, за да внедрят в тези тела способността да възприемат "Аза".
по същият начин било необходимо да се мине през слънчевото състояние, за да станат тези физически тела способни да поместят "Аза" в тези органи, които се сформирали на Слънцето, а след това трябвало да последва и лунно състояние, за да стане същото и с нервната система.
И така, отначало станало известно повторение на сатурновото състояние. При него, съществата, които по-рано били човекоживотни, започнали да бродят по Земята подобно на автомати или машини. След това настъпило времето, когато това повторение на сатурновото състояние преминало в слънчево състояние. Тогава човешките тела станали подобни на спящи растения. После, когато Слънцето вече се отделило, настъпило повторение на лунното състояние.
към текста >>
И така, отначало станало известно повторение на сатурновото
състояние
.
В началото се появило сатурновото въплъщение с физически тела човекоживотни, но в някои отношения те били вече не така прости, както на Сатурн. Тогава сетивните органи били в зародишно състояние, сега към тях били добавени жлезите и нервите, но и в такъв вид те били неспособни да приемат това, което било горе. Било необходимо да стане кратко повторение на сатурновото състояние. Над физическите тела трябвало да работят духовете на Аза и Самостоятелността, за да внедрят в тези тела способността да възприемат "Аза". по същият начин било необходимо да се мине през слънчевото състояние, за да станат тези физически тела способни да поместят "Аза" в тези органи, които се сформирали на Слънцето, а след това трябвало да последва и лунно състояние, за да стане същото и с нервната система.
И така, отначало станало известно повторение на сатурновото състояние.
При него, съществата, които по-рано били човекоживотни, започнали да бродят по Земята подобно на автомати или машини. След това настъпило времето, когато това повторение на сатурновото състояние преминало в слънчево състояние. Тогава човешките тела станали подобни на спящи растения. После, когато Слънцето вече се отделило, настъпило повторение на лунното състояние. Останало всичко това, което по-рано се отделило като Луна.
към текста >>
След това настъпило времето, когато това повторение на сатурновото
състояние
преминало в слънчево
състояние
.
Било необходимо да стане кратко повторение на сатурновото състояние. Над физическите тела трябвало да работят духовете на Аза и Самостоятелността, за да внедрят в тези тела способността да възприемат "Аза". по същият начин било необходимо да се мине през слънчевото състояние, за да станат тези физически тела способни да поместят "Аза" в тези органи, които се сформирали на Слънцето, а след това трябвало да последва и лунно състояние, за да стане същото и с нервната система. И така, отначало станало известно повторение на сатурновото състояние. При него, съществата, които по-рано били човекоживотни, започнали да бродят по Земята подобно на автомати или машини.
След това настъпило времето, когато това повторение на сатурновото състояние преминало в слънчево състояние.
Тогава човешките тела станали подобни на спящи растения. После, когато Слънцето вече се отделило, настъпило повторение на лунното състояние. Останало всичко това, което по-рано се отделило като Луна. Така се повторил отново целия цикъл на лунното развитие, с тази разлика, че съществата придобили способност да приемат в себе си "Аза". Това повторение на лунния кръговрат било за Земята, ако може така да се изразя, лошо време, понеже от духовна гледна точка в човешкото тяло, което се състояло само от физическо, етерно и астрално тела бил внесен "Аза" без изчистване на мисленето.
към текста >>
После, когато Слънцето вече се отделило, настъпило повторение на лунното
състояние
.
по същият начин било необходимо да се мине през слънчевото състояние, за да станат тези физически тела способни да поместят "Аза" в тези органи, които се сформирали на Слънцето, а след това трябвало да последва и лунно състояние, за да стане същото и с нервната система. И така, отначало станало известно повторение на сатурновото състояние. При него, съществата, които по-рано били човекоживотни, започнали да бродят по Земята подобно на автомати или машини. След това настъпило времето, когато това повторение на сатурновото състояние преминало в слънчево състояние. Тогава човешките тела станали подобни на спящи растения.
После, когато Слънцето вече се отделило, настъпило повторение на лунното състояние.
Останало всичко това, което по-рано се отделило като Луна. Така се повторил отново целия цикъл на лунното развитие, с тази разлика, че съществата придобили способност да приемат в себе си "Аза". Това повторение на лунния кръговрат било за Земята, ако може така да се изразя, лошо време, понеже от духовна гледна точка в човешкото тяло, което се състояло само от физическо, етерно и астрално тела бил внесен "Аза" без изчистване на мисленето. В епохата, когато Слънцето вече се отделило, а Земята още не била изхвърлила Луната, човекът се намирал в такова състояние, че неговото астрално тяло било носител на най-дивите желания, понеже всички лоши сили влезли в него, а не съществувала тяхна противоположност. След отделяне на Слънцето се получила, ако изразим това със сегашния език, такава маса, в която хората все още напълно били групова душа, и при това крайно сладострастна и с най-лоши влечения.
към текста >>
В епохата, когато Слънцето вече се отделило, а Земята още не била изхвърлила Луната, човекът се намирал в такова
състояние
, че неговото астрално тяло било носител на най-дивите желания, понеже всички лоши сили влезли в него, а не съществувала тяхна противоположност.
Тогава човешките тела станали подобни на спящи растения. После, когато Слънцето вече се отделило, настъпило повторение на лунното състояние. Останало всичко това, което по-рано се отделило като Луна. Така се повторил отново целия цикъл на лунното развитие, с тази разлика, че съществата придобили способност да приемат в себе си "Аза". Това повторение на лунния кръговрат било за Земята, ако може така да се изразя, лошо време, понеже от духовна гледна точка в човешкото тяло, което се състояло само от физическо, етерно и астрално тела бил внесен "Аза" без изчистване на мисленето.
В епохата, когато Слънцето вече се отделило, а Земята още не била изхвърлила Луната, човекът се намирал в такова състояние, че неговото астрално тяло било носител на най-дивите желания, понеже всички лоши сили влезли в него, а не съществувала тяхна противоположност.
След отделяне на Слънцето се получила, ако изразим това със сегашния език, такава маса, в която хората все още напълно били групова душа, и при това крайно сладострастна и с най-лоши влечения. И в този преходен период, в този истински ад, под влиянието на отделеното изчистено Слънце не само физическото Слънце, а и слънчевите същества се отделили със Слънцето,тази повтаряща се планета Луна постепенно узряла дотолкова, че успяла да изхвърли от себе си ужасните влечения и сили и да запази на Земята това, което било способно за развитие. С отделяне на днешната Луна са се отделили и всички тези сили на сладострастието. За това на сегашната Луна се намират в това число и в духовен смисъл остатъци от тези лоши влияния, които тогава присъствали в човешкия свят, и поради тази причина с лунното битие е свързано със понижено влияние. По този начин, това което останало на Земята, след отделянето на Слънцето и Луната, било способно за развитие.
към текста >>
Още преди това царство животнорастенията се развили до
състояние
то на днешното растително царство.
Как започнала да изглежда Земята, след като се освободила от Луната. Преди тя била обкръжена от огнена мъгла, все едно издигаща се пара от кипящ котел, после гъстите водни пари изчезнали. Сега Земята станала такава, че тя имала само тънко втвърдено покритие, под което се намирало това кипящо, клокочещо огнено море, което било остатък от огнената мъгла на старата атмосфера. После се появили постепенно малки островчета първите образования на нашето сегашно минерално царство. На Луната все още било царство на минералорастения; първите зачатъци на нашите камъни и скали сега се формират по пътя на уплътняване, на минерализиране огнената маса на Земята.
Още преди това царство животнорастенията се развили до състоянието на днешното растително царство.
Тези същите лунни същества, които били човекоживотни се разделили на две групи. Някои от тях се развили по-нататък и придобили човешки облик, но имало и такива които не преминали този стадий на еволюция. Това са днешните висши животни. Те останали на предишната степен на развитие, и, не били в състояние да вървят в крак с развитието, отишли все по-далече назад. Всички сегашни млекопитаещи и подобните, всъщност са това, което останало от спрелите в своето развитие лунни човекоживотни.
към текста >>
Те останали на предишната степен на развитие, и, не били в
състояние
да вървят в крак с развитието, отишли все по-далече назад.
На Луната все още било царство на минералорастения; първите зачатъци на нашите камъни и скали сега се формират по пътя на уплътняване, на минерализиране огнената маса на Земята. Още преди това царство животнорастенията се развили до състоянието на днешното растително царство. Тези същите лунни същества, които били човекоживотни се разделили на две групи. Някои от тях се развили по-нататък и придобили човешки облик, но имало и такива които не преминали този стадий на еволюция. Това са днешните висши животни.
Те останали на предишната степен на развитие, и, не били в състояние да вървят в крак с развитието, отишли все по-далече назад.
Всички сегашни млекопитаещи и подобните, всъщност са това, което останало от спрелите в своето развитие лунни човекоживотни. Така че вие в никакъв случай не трябва да си представяте, че човек е бил някога такива животни каквито са те сега. Телата на тези животни тогава не били способни да приемат в себе си "Аза" те спрели развитие на стадий на лунната групова душа. Последните, които, така да се каже, едва не достигнали човека на Земята, но все пак се оказали твърде слаби, за да притежават индивидуална душа, били сегашните маймуни. А и те никога не са били истински предци на хората, а представляват падналите на много по-ниско ниво на развитие същества.
към текста >>
И така, в далечното лемурийско време Земята била една огнена маса, в която сегашните минерали били в по-голямата си част разтворени, намирали се в течно
състояние
, както желязото в топилна пещ.
Всички сегашни млекопитаещи и подобните, всъщност са това, което останало от спрелите в своето развитие лунни човекоживотни. Така че вие в никакъв случай не трябва да си представяте, че човек е бил някога такива животни каквито са те сега. Телата на тези животни тогава не били способни да приемат в себе си "Аза" те спрели развитие на стадий на лунната групова душа. Последните, които, така да се каже, едва не достигнали човека на Земята, но все пак се оказали твърде слаби, за да притежават индивидуална душа, били сегашните маймуни. А и те никога не са били истински предци на хората, а представляват падналите на много по-ниско ниво на развитие същества.
И така, в далечното лемурийско време Земята била една огнена маса, в която сегашните минерали били в по-голямата си част разтворени, намирали се в течно състояние, както желязото в топилна пещ.
От това състояние започнали да се развиват първите острови от минерална маса. по нея бродили, отчасти подскачайки, отчасти реейки се, предците на хората. Духът-Себе се стараел постепенно да овладее човека. По този начин, ние трябва да си представяме древната огнена епоха на Земята като време, в което в известно отношение още присъствали последните отзвуци на лунни сили, които след това постепенно изчезнали. Тяхната проява се изявява в това, че човешката воля господства над субстанциите и природните сили.
към текста >>
От това
състояние
започнали да се развиват първите острови от минерална маса.
Така че вие в никакъв случай не трябва да си представяте, че човек е бил някога такива животни каквито са те сега. Телата на тези животни тогава не били способни да приемат в себе си "Аза" те спрели развитие на стадий на лунната групова душа. Последните, които, така да се каже, едва не достигнали човека на Земята, но все пак се оказали твърде слаби, за да притежават индивидуална душа, били сегашните маймуни. А и те никога не са били истински предци на хората, а представляват падналите на много по-ниско ниво на развитие същества. И така, в далечното лемурийско време Земята била една огнена маса, в която сегашните минерали били в по-голямата си част разтворени, намирали се в течно състояние, както желязото в топилна пещ.
От това състояние започнали да се развиват първите острови от минерална маса.
по нея бродили, отчасти подскачайки, отчасти реейки се, предците на хората. Духът-Себе се стараел постепенно да овладее човека. По този начин, ние трябва да си представяме древната огнена епоха на Земята като време, в което в известно отношение още присъствали последните отзвуци на лунни сили, които след това постепенно изчезнали. Тяхната проява се изявява в това, че човешката воля господства над субстанциите и природните сили. Известно е, че на Луната човек все още е бил много тясно свързан с природата; тогава груповата душа ръководела живота на човека.
към текста >>
Ако вие сега си спомните за това, че всичко, на Сатурн било огнена маса, обкръжена от много тънка атмосфера, след това на Слънцето било
газообразно
състояние
, а на Луната обкръжено от известни маси огнена мъгла,вие ще трябва да приемете процеса на развитие на Земята като изчистване, както развитието на човечеството се явява изчистване.
Тяхното християнско име е Ангели, теософията ги нарича също "Духове на Мрака". Техният най-виден вожд ние нарекохме Свети Дух, управителя на огнените духове Христос, а на сатурновите Дух-Отец. И така, последният, който творил тук със своето войнство, бил духът, който християните наричат Свети Дух, управителя на лунния стадий на развитие, духът, който присъствал още през времето на повторение на лунното време на Земята. Това бил същия този дух, който ръководил тогава строителството отвън, и сега изпратил, така да се каже, лъч от своето същество в човека. В началото на лемурийската епоха ние трябва да различаваме два вида духове: тези, които подготвяли нисшата телесност, внушавали на хората съзнание за техния собствен "Аз", формирали обвивката на хората, и този дух, който сам влязъл в човека в момента, в който той започвал да се учи да диша.
Ако вие сега си спомните за това, че всичко, на Сатурн било огнена маса, обкръжена от много тънка атмосфера, след това на Слънцето било газообразно състояние, а на Луната обкръжено от известни маси огнена мъгла,вие ще трябва да приемете процеса на развитие на Земята като изчистване, както развитието на човечеството се явява изчистване.
Това, днес наричаме въздух, само постепенно се изчиствало от всичко, което се изпълвало под формата на пара и дим. Ние трябва да изясним, че отделилото се тогава от атмосферата е субстанцията, от която се изградила всяка телесност. Въздухът е най-чистото от това, което останало. Той е най-добрата телесност за предвождащият духовете на Луната, които християнството нарича Ангели. За това човекът възприемал във въздуха, изчистеният и отделеният, телесността на новия предвождащ духовете на Земята, сегашният водач, Духът на Йехова.
към текста >>
10.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / ІІ част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Само в това време се появило това, което ние днес наричаме въплъщение, и едновременно с това това сегашно междинно
състояние
, което също някога ще се прекрати.
Когато човекът имал групова душа, битието се простирало от поколение в поколение без да се прекъсва от раждане и смърт. Сега възниква такова прекъсване и точно с това възможност за реинкарнация, за нови въплъщения. Преди синът бил само непосредствено продължение на бащата, бащата непосредствено продължение на дядото; съзнанието не се прекъсвало. Сега настъпило време, когато съзнанието започвало да се затъмнява зад пределите на раждане и смърт, и само това създало възможността за пребиваване в Камалока и Девакан. Това изменение, това пребиваване във висшите светове станало изобщо възможно само след отделяне на Слънцето и Луната.
Само в това време се появило това, което ние днес наричаме въплъщение, и едновременно с това това сегашно междинно състояние, което също някога ще се прекрати.
Ние стигнахме сега до епохата, когато стария двуполов организъм, представляващ със себе си един вид групова душа, се разделя на мъжко и женско същество, при което еднаквото, подобното се продължава благодарение на женското, а различното от мъжкото. В нашия човешки род ние действително виждаме в женското този принцип, който съхранява старите родови, расови и народни връзки, а в мъжкото постоянното разкъсване на тези връзки; водещото към индивидуализиране на човечеството. В човека се съчетава действието на старото, женското начало груповата душа и новото, мъжкото индивидуализиращия елемент. Работата върви към пълно изчезване на всички расови и родови връзки. Единият човек ще започне все повече да се различава от другия.
към текста >>
Бидейки окултисти, вие ще видите в това спомена на слънчевата епоха, когато
газообразно
то Слънце е приемало всичко, което идвало към него от Космоса, преработвало го в себе си, след това го отразявало, придавайки на отразеното своята собствена природа.
В душата на окултиста, виждащ това, възниква особено чувство. Чувствувайки така, той казва: моят образ се появява срещу мен от този ручей; това е знак за мен, че на Стария Сатурн всичко се отразявало в космическото пространство. Ако окултистът види в ручея своя образ, в него изплува спомена за Сатурн. Така е и в ехото, връщащо произнесения звук, се таи спомена за това, как на Сатурн всичко, което се огласяло в мировото пространство, се връщало обратно като ехо. Или пък виждате мираж отражение във въздуха, при което въздухът сякаш приема в себе си някакви картини, а след това ги предава на вас.
Бидейки окултисти, вие ще видите в това спомена на слънчевата епоха, когато газообразното Слънце е приемало всичко, което идвало към него от Космоса, преработвало го в себе си, след това го отразявало, придавайки на отразеното своята собствена природа.
На планетата Слънце вие бихте видели, че нещата там се подготвят във вид на мираж, във вид на някаква въздушна картина в газовата среда на слънчевото въплъщение. Така човекът се учи без всякаква фантастика за опознаване на света в неговото многообразие, и това е важно средство за развитие, за предвижване във висшите светове. В старите времена човекът в голяма степен е разбрал природата. Има голяма разлика да се живее в такъв въздух като сегашния и в такъв, какъвто е бил в атлантската епоха. Тогава във въздуха имаше тежка мъгла, Слънцето и Луната били обкръжени от гигантски ореоли от цветна дъга.
към текста >>
И това връщане към старото атлантско сънно
състояние
се запазило в източното обучение, как да се върне това предишно съзнание.
Самият този свят загинал, но тъгата по това, което в него се изразявало, останала в индийците. Ако атлантът можел да чува, как говори мъдростта на природата, то в индуса останала тъгата по това единство с природата, и характера на древноиндийската култура се проявява в това, че тя иска да се върне във времето, което преди е било естествено за човека. древният индус бил мечтател. Пред него се простирала това, което наричаме действителност, на сетивният свят в неговите очи бил "Майя". Което древният атлант още виждал в качеството на реещи се духове, това древният индус търсел в своята тъга по духовното съдържание на света по Брахман.
И това връщане към старото атлантско сънно състояние се запазило в източното обучение, как да се върне това предишно съзнание.
По-нататък на север ние откриваме медите и персите, протоперсийската култура. Докато индийската култура отива далече от действителността, персиецът осъзнава, че му се налага да се съобразява с нея. Човекът тук става работник, разбиращ, че със своите духовни сили той трябва да се стреми не просто към познание, но и че с тяхна помощ той трябва да преобразува земния свят. Земята за него по начало представлява враждебно начало. Той трябвало да овладее земята, и тази антитеза е изразена в противопоставянето на Ормузд и Ариман, доброто и злото божество, и в борбата между тях.
към текста >>
11.
9. Втора лекция, Щутгарт, 14.09.1907 г. За въздействието на сградите и формите върху човека.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Ако това
състояние
беше продължило, човек никога нямаше да притежава днешното си тяло.
Нека си представим най-напред един атлантец, той все още притежаваше ясновидско съзнание, което беше свързано с обкръжението, в което живееше, с изпълнената с мъгли атмосфера. Тя го караше да вижда нещата не в ясно очертани граници. За него те бяха по-скоро цветни образи, флуиди от цветове, които се преплитаха и му показваха душевните състояния на хората. Вместо предмета, който се приближаваше до него, атлантецът възприемаше една светлинна форма, синя за любовта, червена за страстта, яда и т.н. Около него се разпростираха душевните сили на хората.
Ако това състояние беше продължило, човек никога нямаше да притежава днешното си тяло.
Когато въздухът се освободи от водата и предметите изникваха все по-ясни и отчетливи и получиха днешните си очертания, беше настъпил моментът, в който душата на човека трябваше да приеме нови впечатления. Според тези впечатления тя оформи човешкото тяло. Тъй като според това, което мислите и чувствате се оформи тялото ви. Какво трябваше да почувства човешката душа, когато пристъпи в новия въздушен пейзаж, за да може тялото да получи днешната си форма? Човешката душа трябваше да е заобиколена от една такава форма, която има определена дължина, определена широчина и определена дълбочина, за да може тялото да се оформи според тях.
към текста >>
Нека разгледаме накратко как изглеждаше земята, когато се намираше в първото си въплъщение, когато беше в
състояние
то Сатурн.
Тези изображения също произхождат от духовните светове. Ако ме последвате за няколко минути в историята на развитието на човечеството, ще видите какви истини се съдържат в символите на змията и на рибата. Нека си спомним това, че земята също така е преминала през различни въплъщения както човека. Знаете, че преди да стане земя, тя беше Сатурн, Слънце и Луна. Човешкото тяло съществуваше по време на различните планетарни състояния, но Азът той прие едва през земното.
Нека разгледаме накратко как изглеждаше земята, когато се намираше в първото си въплъщение, когато беше в състоянието Сатурн.
Нещо подобно на скали или пръст не съществуваше тогава. Физическото тяло на човека съществуваше, но в едно много фино състояние. Едва постепенно то се уплътни до днешното си плътско състояние. Ако наблюдаваме днешните вещества наоколо, ние ще открием, че те имат различни състояния, твърди, течни, газообразни. В окултизма всички твърди тела се наричат "земя", под "вода" се разбират всички течни вещества, а под "въздух" всичко въздухоподобно, газообразно.
към текста >>
Физическото тяло на човека съществуваше, но в едно много фино
състояние
.
Нека си спомним това, че земята също така е преминала през различни въплъщения както човека. Знаете, че преди да стане земя, тя беше Сатурн, Слънце и Луна. Човешкото тяло съществуваше по време на различните планетарни състояния, но Азът той прие едва през земното. Нека разгледаме накратко как изглеждаше земята, когато се намираше в първото си въплъщение, когато беше в състоянието Сатурн. Нещо подобно на скали или пръст не съществуваше тогава.
Физическото тяло на човека съществуваше, но в едно много фино състояние.
Едва постепенно то се уплътни до днешното си плътско състояние. Ако наблюдаваме днешните вещества наоколо, ние ще открием, че те имат различни състояния, твърди, течни, газообразни. В окултизма всички твърди тела се наричат "земя", под "вода" се разбират всички течни вещества, а под "въздух" всичко въздухоподобно, газообразно. Още по-фино от останалите е състоянието "огън", топлината. Днешният физик може би няма да признае това за истинно.
към текста >>
Едва постепенно то се уплътни до днешното си плътско
състояние
.
Знаете, че преди да стане земя, тя беше Сатурн, Слънце и Луна. Човешкото тяло съществуваше по време на различните планетарни състояния, но Азът той прие едва през земното. Нека разгледаме накратко как изглеждаше земята, когато се намираше в първото си въплъщение, когато беше в състоянието Сатурн. Нещо подобно на скали или пръст не съществуваше тогава. Физическото тяло на човека съществуваше, но в едно много фино състояние.
Едва постепенно то се уплътни до днешното си плътско състояние.
Ако наблюдаваме днешните вещества наоколо, ние ще открием, че те имат различни състояния, твърди, течни, газообразни. В окултизма всички твърди тела се наричат "земя", под "вода" се разбират всички течни вещества, а под "въздух" всичко въздухоподобно, газообразно. Още по-фино от останалите е състоянието "огън", топлината. Днешният физик може би няма да признае това за истинно. Но окултистът знае, че "огънят" в действителност е нещо, което може да се сравни със земята, водата и въздуха, но е по-фино от тях.
към текста >>
В окултизма всички твърди тела се наричат "земя", под "вода" се разбират всички течни вещества, а под "въздух" всичко въздухоподобно,
газообразно
.
Нека разгледаме накратко как изглеждаше земята, когато се намираше в първото си въплъщение, когато беше в състоянието Сатурн. Нещо подобно на скали или пръст не съществуваше тогава. Физическото тяло на човека съществуваше, но в едно много фино състояние. Едва постепенно то се уплътни до днешното си плътско състояние. Ако наблюдаваме днешните вещества наоколо, ние ще открием, че те имат различни състояния, твърди, течни, газообразни.
В окултизма всички твърди тела се наричат "земя", под "вода" се разбират всички течни вещества, а под "въздух" всичко въздухоподобно, газообразно.
Още по-фино от останалите е състоянието "огън", топлината. Днешният физик може би няма да признае това за истинно. Но окултистът знае, че "огънят" в действителност е нещо, което може да се сравни със земята, водата и въздуха, но е по-фино от тях. Там където усещате топлина, е налице нещо, което е по-фино от въздуха. На Сатурн не съществуваше нищо от това, което обозначихме като земя, вода и въздух.
към текста >>
Още по-фино от останалите е
състояние
то "огън", топлината.
Нещо подобно на скали или пръст не съществуваше тогава. Физическото тяло на човека съществуваше, но в едно много фино състояние. Едва постепенно то се уплътни до днешното си плътско състояние. Ако наблюдаваме днешните вещества наоколо, ние ще открием, че те имат различни състояния, твърди, течни, газообразни. В окултизма всички твърди тела се наричат "земя", под "вода" се разбират всички течни вещества, а под "въздух" всичко въздухоподобно, газообразно.
Още по-фино от останалите е състоянието "огън", топлината.
Днешният физик може би няма да признае това за истинно. Но окултистът знае, че "огънят" в действителност е нещо, което може да се сравни със земята, водата и въздуха, но е по-фино от тях. Там където усещате топлина, е налице нещо, което е по-фино от въздуха. На Сатурн не съществуваше нищо от това, което обозначихме като земя, вода и въздух. Тези твърди, телесни състояния възникнаха едва на Слънцето, на Луната и на Земята.
към текста >>
Най-гъстото
състояние
на Сатурн беше топлината или "огън".
Днешният физик може би няма да признае това за истинно. Но окултистът знае, че "огънят" в действителност е нещо, което може да се сравни със земята, водата и въздуха, но е по-фино от тях. Там където усещате топлина, е налице нещо, което е по-фино от въздуха. На Сатурн не съществуваше нищо от това, което обозначихме като земя, вода и въздух. Тези твърди, телесни състояния възникнаха едва на Слънцето, на Луната и на Земята.
Най-гъстото състояние на Сатурн беше топлината или "огън".
В него живееше човешкото тяло, а пръстенът, който заобикаляше Сатурн тъй като всеки Сатурн си има пръстен това всъщност са изхвърлени, изоставени отражения, остатъци от огъня. Ако опишем това по-внимателно ще се отдалечим твърде много от днешната тема. Нека се прехвърлим от Сатурн на Слънцето. Там огънят се сблъсква с въздуха. На Старото Слънце най-твърдото състояние на материята беше въздуха.
към текста >>
На Старото Слънце най-твърдото
състояние
на материята беше въздуха.
Най-гъстото състояние на Сатурн беше топлината или "огън". В него живееше човешкото тяло, а пръстенът, който заобикаляше Сатурн тъй като всеки Сатурн си има пръстен това всъщност са изхвърлени, изоставени отражения, остатъци от огъня. Ако опишем това по-внимателно ще се отдалечим твърде много от днешната тема. Нека се прехвърлим от Сатурн на Слънцето. Там огънят се сблъсква с въздуха.
На Старото Слънце най-твърдото състояние на материята беше въздуха.
Това беше един вид въздушно Слънце. На Слънцето човекът беше въздушно същество и беше импрегниран с етерното тяло. Не съществуваха същества освен въздушните. През тези въздушни хора можеше да се преминава, те бяха "пропускливи", както въздуха. Биха могли да се сравнят с Фата Моргана, толкова леки и прозрачни бяха те.
към текста >>
На Старата Луна най-напред се появи водното
състояние
, и всичко, което съществуваше на тази Луна се образуваше от сгъстяването на водата.
На Слънцето човекът беше въздушно същество и беше импрегниран с етерното тяло. Не съществуваха същества освен въздушните. През тези въздушни хора можеше да се преминава, те бяха "пропускливи", както въздуха. Биха могли да се сравнят с Фата Моргана, толкова леки и прозрачни бяха те. Разбира се, на Старото Слънце въздухът беше по-плътен от днешния.
На Старата Луна най-напред се появи водното състояние, и всичко, което съществуваше на тази Луна се образуваше от сгъстяването на водата.
Медузи и безгръбначни живот ни, каквито могат да се срещнат и днес, ни дават представа за тези водни същества. Така бяха устроени тогава всички физически тела, и единствено тела от този порядък бяха способни да приемат в себе си астралното тяло. Развитието продължаваше. Така са свързани нещата помежду си, така е свързан човекът със земята, тъй като човекът принадлежи към планетата си. А сега нека разгледаме смисъла на това планетарно развитие.
към текста >>
Ако Луната беше поела сама по пътя си, тя нямаше да може да почерпи нови сили от повторното съединение със Слънцето, тогава най-висшето същество, което тя щеше да е в
състояние
да роди, щеше да е нещо като днешните змии.
[Празни места в записките.] висшите същества, които живееха на отделеното Слънце, трябваше да се разделят с Луната, за да могат да напреднат в собственото си развитие. Но сега тези изостанали на Луната същества, които се бяха укрепи ли там, трябваше да бъдат спасени. За тази цел слънцето трябваше отново да се събере с Луната. Нека сега се запитаме, какво би се случило, ако Слънцето и Луната не се бяха съединили, ако се бяхме развивали отделно. Тогава човекът никога не би получил днешната си форма.
Ако Луната беше поела сама по пътя си, тя нямаше да може да почерпи нови сили от повторното съединение със Слънцето, тогава най-висшето същество, което тя щеше да е в състояние да роди, щеше да е нещо като днешните змии.
Слънчевите същества пък ако бяха останали сами щяха да достигнат най-много до формата на рибата. Тялото на рибата е външният израз на същества, които се намират много по-високо от човека. Груповата душа на рибите в действителност и днес е много висша. Външната форма обаче е нещо съвсем различно от душата. Така че, откъде щяха да почерпят сили съществата на Старата Луна за да се издигнат над змията?
към текста >>
Как изглеждаха нещата, когато земята беше преминала от
състояние
то на Сатурн в това на Слънцето?
Това, което се е отделило като водна субстанция, се представя символизирано от рибата. На окултиста рибата се струва като нещо родено от водата. А кое е родено от въздуха, кое е родено от огъня? Това са области, в които нещата трудно се проследяват. Поне някои загатвания трябва да бъдат дадени тук.
Как изглеждаха нещата, когато земята беше преминала от състоянието на Сатурн в това на Слънцето?
Човекът беше едно въздушно същество, той не познаваше смъртта и умирането в днешния им смисъл. Той се преобразяваше. Нека си изясним с една схематична рисунка как човекът достигна до днешното си съзнание за смъртта и умирането. Когато земята премина от състоянието Сатурн в това на Слънцето, душата на човека живееше в заобикалящата Слънцето атмосфера, но тя беше във връзка с това, което се намираше като тяло долу. Както в днешно време през нощта астралното тяло на човека принадлежи към физическото му тяло, въпреки че го е напуснало, така беше и на Стария Сатурн и на Старото Слънце, с единствената разлика, че душата никога не се вмъкваше във физическото тяло.
към текста >>
Когато земята премина от
състояние
то Сатурн в това на Слънцето, душата на човека живееше в заобикалящата Слънцето атмосфера, но тя беше във връзка с това, което се намираше като тяло долу.
Поне някои загатвания трябва да бъдат дадени тук. Как изглеждаха нещата, когато земята беше преминала от състоянието на Сатурн в това на Слънцето? Човекът беше едно въздушно същество, той не познаваше смъртта и умирането в днешния им смисъл. Той се преобразяваше. Нека си изясним с една схематична рисунка как човекът достигна до днешното си съзнание за смъртта и умирането.
Когато земята премина от състоянието Сатурн в това на Слънцето, душата на човека живееше в заобикалящата Слънцето атмосфера, но тя беше във връзка с това, което се намираше като тяло долу.
Както в днешно време през нощта астралното тяло на човека принадлежи към физическото му тяло, въпреки че го е напуснало, така беше и на Стария Сатурн и на Старото Слънце, с единствената разлика, че душата никога не се вмъкваше във физическото тяло. Към едно определено тяло се числеше душа, която имаше духовно съзнание, но тя дирижираше тялото отвън. Представете си го така: Душата беше нещо "външно". Това тяло все още не беше подчинено на законите на смъртта. Хората още не знаеха нищо за умирането.
към текста >>
От един определен момент в Слънчевото
състояние
нататък човешката душа започна да си образува едно определено тяло, това означава, че тя го образуваше в сменящи се, различни форми.
Растежът и отмирането протичаха различно от днес. Тялото изгубваше определени части, но се обособяваха нови. Приблизително както гладът и храненето са взаимно свързани, така тогава се осъществяваха унищожаването и повторното възстановяване на физическото тяло. Душата живееше така дълги времена, докато тялото се преобразяваше. Не съществуваше умиране, не съществуваше смърт.
От един определен момент в Слънчевото състояние нататък човешката душа започна да си образува едно определено тяло, това означава, че тя го образуваше в сменящи се, различни форми.
Най-напред тя обособяваше тяло с определена форма, след това го променяше в друго, след това в трето и четвърто, след това формата се връщаше в първоначалното си състояние. През тези смени човекът запазваше едно и също съзнание. Формите се сменяха, и когато душата на човека се върнеше към първата форма, след като беше преминала през други три, тя се чувстваше наново въплътена. Вие ще видите този процес съхранен у пеперудите, които сменят четири форми: яйце, гъсеница, пашкул, пеперуда. Пеперудата е йероглифът, знакът на въздушното състояние на човека на Старото Слънце.
към текста >>
Най-напред тя обособяваше тяло с определена форма, след това го променяше в друго, след това в трето и четвърто, след това формата се връщаше в първоначалното си
състояние
.
Тялото изгубваше определени части, но се обособяваха нови. Приблизително както гладът и храненето са взаимно свързани, така тогава се осъществяваха унищожаването и повторното възстановяване на физическото тяло. Душата живееше така дълги времена, докато тялото се преобразяваше. Не съществуваше умиране, не съществуваше смърт. От един определен момент в Слънчевото състояние нататък човешката душа започна да си образува едно определено тяло, това означава, че тя го образуваше в сменящи се, различни форми.
Най-напред тя обособяваше тяло с определена форма, след това го променяше в друго, след това в трето и четвърто, след това формата се връщаше в първоначалното си състояние.
През тези смени човекът запазваше едно и също съзнание. Формите се сменяха, и когато душата на човека се върнеше към първата форма, след като беше преминала през други три, тя се чувстваше наново въплътена. Вие ще видите този процес съхранен у пеперудите, които сменят четири форми: яйце, гъсеница, пашкул, пеперуда. Пеперудата е йероглифът, знакът на въздушното състояние на човека на Старото Слънце. Днешната пеперуда, която живее при коренно различни условия, разбира се е една декадентна форма на тези състояния.
към текста >>
Пеперудата е йероглифът, знакът на въздушното
състояние
на човека на Старото Слънце.
От един определен момент в Слънчевото състояние нататък човешката душа започна да си образува едно определено тяло, това означава, че тя го образуваше в сменящи се, различни форми. Най-напред тя обособяваше тяло с определена форма, след това го променяше в друго, след това в трето и четвърто, след това формата се връщаше в първоначалното си състояние. През тези смени човекът запазваше едно и също съзнание. Формите се сменяха, и когато душата на човека се върнеше към първата форма, след като беше преминала през други три, тя се чувстваше наново въплътена. Вие ще видите този процес съхранен у пеперудите, които сменят четири форми: яйце, гъсеница, пашкул, пеперуда.
Пеперудата е йероглифът, знакът на въздушното състояние на човека на Старото Слънце.
Днешната пеперуда, която живее при коренно различни условия, разбира се е една декадентна форма на тези състояния. Пеперудата е символи за въздушното състояние, което човекът прекрачи. Затова тя се обозначава в окултизма като въздушно същество, така както змията се обозначава като земно същество, а рибата като водно. Защо птиците не се наричат въздушни същества ще бъде обяснено по-късно. Нека сега се върнем към първото състояние Сатурн, когато човекът беше едно духовно-душевно същество, което винаги имаше едно и също тяло, което знаеше, че е безсмъртно и непрестанно преобразуваше тялото си.
към текста >>
Пеперудата е символи за въздушното
състояние
, което човекът прекрачи.
През тези смени човекът запазваше едно и също съзнание. Формите се сменяха, и когато душата на човека се върнеше към първата форма, след като беше преминала през други три, тя се чувстваше наново въплътена. Вие ще видите този процес съхранен у пеперудите, които сменят четири форми: яйце, гъсеница, пашкул, пеперуда. Пеперудата е йероглифът, знакът на въздушното състояние на човека на Старото Слънце. Днешната пеперуда, която живее при коренно различни условия, разбира се е една декадентна форма на тези състояния.
Пеперудата е символи за въздушното състояние, което човекът прекрачи.
Затова тя се обозначава в окултизма като въздушно същество, така както змията се обозначава като земно същество, а рибата като водно. Защо птиците не се наричат въздушни същества ще бъде обяснено по-късно. Нека сега се върнем към първото състояние Сатурн, когато човекът беше едно духовно-душевно същество, което винаги имаше едно и също тяло, което знаеше, че е безсмъртно и непрестанно преобразуваше тялото си. Това състояние е съхранено в едно същество, което е своеобразно в своя комунален живот, и което, ако го разглеждаме като групова душа, в някои отношения е по-високопоставено от човека. Имам предвид пчелата.
към текста >>
Нека сега се върнем към първото
състояние
Сатурн, когато човекът беше едно духовно-душевно същество, което винаги имаше едно и също тяло, което знаеше, че е безсмъртно и непрестанно преобразуваше тялото си.
Пеперудата е йероглифът, знакът на въздушното състояние на човека на Старото Слънце. Днешната пеперуда, която живее при коренно различни условия, разбира се е една декадентна форма на тези състояния. Пеперудата е символи за въздушното състояние, което човекът прекрачи. Затова тя се обозначава в окултизма като въздушно същество, така както змията се обозначава като земно същество, а рибата като водно. Защо птиците не се наричат въздушни същества ще бъде обяснено по-късно.
Нека сега се върнем към първото състояние Сатурн, когато човекът беше едно духовно-душевно същество, което винаги имаше едно и също тяло, което знаеше, че е безсмъртно и непрестанно преобразуваше тялото си.
Това състояние е съхранено в едно същество, което е своеобразно в своя комунален живот, и което, ако го разглеждаме като групова душа, в някои отношения е по-високопоставено от човека. Имам предвид пчелата. Пчелният кошер не отделната пчела има едно духовно същество, което в някои отношения съвпада на по-нисшо ниво с човешкото същество на някогашния Сатурн, което на по-висше ниво човекът ще достигне едва на Венера. Тялото на пчелата е изостанало на нивото на Стария Сатурн. Трябва да направим разлика между пчелния кошер и отделната пчела.
към текста >>
Това
състояние
е съхранено в едно същество, което е своеобразно в своя комунален живот, и което, ако го разглеждаме като групова душа, в някои отношения е по-високопоставено от човека.
Днешната пеперуда, която живее при коренно различни условия, разбира се е една декадентна форма на тези състояния. Пеперудата е символи за въздушното състояние, което човекът прекрачи. Затова тя се обозначава в окултизма като въздушно същество, така както змията се обозначава като земно същество, а рибата като водно. Защо птиците не се наричат въздушни същества ще бъде обяснено по-късно. Нека сега се върнем към първото състояние Сатурн, когато човекът беше едно духовно-душевно същество, което винаги имаше едно и също тяло, което знаеше, че е безсмъртно и непрестанно преобразуваше тялото си.
Това състояние е съхранено в едно същество, което е своеобразно в своя комунален живот, и което, ако го разглеждаме като групова душа, в някои отношения е по-високопоставено от човека.
Имам предвид пчелата. Пчелният кошер не отделната пчела има едно духовно същество, което в някои отношения съвпада на по-нисшо ниво с човешкото същество на някогашния Сатурн, което на по-висше ниво човекът ще достигне едва на Венера. Тялото на пчелата е изостанало на нивото на Стария Сатурн. Трябва да направим разлика между пчелния кошер и отделната пчела. Душата на пчелния кошер не е обикновена групова душа, а е едно само по себе си особено същество.
към текста >>
Духовността, която човекът притежаваше, когато планетата се намираше още в огнено
състояние
[Сатурн], той ще добие отново, когато планетата стане огнена в
състояние
то Венера.
Трябва да направим разлика между пчелния кошер и отделната пчела. Душата на пчелния кошер не е обикновена групова душа, а е едно само по себе си особено същество. Отделната пчела е съхранила във формата си това, което човекът преживя на Стария Сатурн. Духът на пчелния кошер стои по-високо от духа на отделния човек, той днес вече е достигнал до съзнание-Венера. Пчелата е символ на Духа-Човек, който не познава смъртността.
Духовността, която човекът притежаваше, когато планетата се намираше още в огнено състояние [Сатурн], той ще добие отново, когато планетата стане огнена в състоянието Венера.
Затова в окултизма пчелата се посочва като топлинно или огнено същество. Изключително интересно е да проследим паралелността, за която физическата наука не би могла да каже много. Какво от сатурновото състояние човекът все още носи в себе си? Топлината! Топлината на кръвта.
към текста >>
Какво от сатурновото
състояние
човекът все още носи в себе си?
Духът на пчелния кошер стои по-високо от духа на отделния човек, той днес вече е достигнал до съзнание-Венера. Пчелата е символ на Духа-Човек, който не познава смъртността. Духовността, която човекът притежаваше, когато планетата се намираше още в огнено състояние [Сатурн], той ще добие отново, когато планетата стане огнена в състоянието Венера. Затова в окултизма пчелата се посочва като топлинно или огнено същество. Изключително интересно е да проследим паралелността, за която физическата наука не би могла да каже много.
Какво от сатурновото състояние човекът все още носи в себе си?
Топлината! Топлината на кръвта. Това, което тогава беше разпределено в целия Сатурн топлината се отдели и днес представлява топлата кръв на хората и животните. Ако изследвате температурата в пчелния кошер, вие ще откриете приблизително същата температура, която има и човешката кръв. Това означава, че целият пчелен кошер развива температура, която отговаря на тази на кръвта на човека, и която се съотнася към същото стъпало на развитие като човешката кръв.
към текста >>
12.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. 2. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
При това аз трябва да ви напомня за нееднократно споменавания факт: нашата Земя, преди да стане “Земя”, е преминала през други планетарни състояния; Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и едва след това е достигнала своето днешно земно
състояние
.
След това, ако достатъчно бързо се завърти иглата, то от капката масло ще започнат да се отделят малки капки, така че в умален вид ще се появи цялата мирова система, и може нагледно да се види това, което се е случило при образуването на мировата система в пространството. Но научният работник забравя едно: а именно, че сам е присъствал в това, че е направил всички необходими приготовления и е започнал да върти иглата, и че във великия Космос не може от само себе си да стене това, което и в малкия космос също не може да се случи от само себе си. А там, в пространството, по негово мнение, трябва да става от само себе си. Това никак не е трудно да се разбере; но правилните физични положения се използват по такъв начин, че който не може да види това, той и не вижда. И така при образуването на тези планети са действали духовни сили и духовни същества, и ние ще разгледаме нещо от тези деятелности.
При това аз трябва да ви напомня за нееднократно споменавания факт: нашата Земя, преди да стане “Земя”, е преминала през други планетарни състояния; Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и едва след това е достигнала своето днешно земно състояние.
Сега поставете достатъчно живо душата този древен, в безкрайното далечно минало царуващ в пространството Сатурн, който е бил първото въплъщение на Земята. Всъщност този древен Сатурн съвсем не е бил нещо такова, което виждаме около себе си като нашите растения, минерали и животни. Първоначално този Сатурн се е състоял само от най-първите зачатъци на човека. Ние не можем да говорим за него по друг начин, освен, че той се явявал като конгломерат на човешките същества, които са били тогава само зародиш на физическите тела. Само от едни физически човешки тела е бил съставен Стария Сатурн – приблизително така, както ягодата или къпината се състоят от отделни зърна.
към текста >>
Това е била атмосфера от чисто духовен вид, и в нея се е развивал в сатурново
състояние
човека в своя първоначален зародиш.
Всъщност този древен Сатурн съвсем не е бил нещо такова, което виждаме около себе си като нашите растения, минерали и животни. Първоначално този Сатурн се е състоял само от най-първите зачатъци на човека. Ние не можем да говорим за него по друг начин, освен, че той се явявал като конгломерат на човешките същества, които са били тогава само зародиш на физическите тела. Само от едни физически човешки тела е бил съставен Стария Сатурн – приблизително така, както ягодата или къпината се състоят от отделни зърна. И както сега нашата Земя е заобиколена от въздуха, от атмосферата, така Стария Сатурн е бил обкръжен от атмосфера, която в сравнение с тази, която днес ни е известна като наша земна атмосфера, е била духовна.
Това е била атмосфера от чисто духовен вид, и в нея се е развивал в сатурново състояние човека в своя първоначален зародиш.
След това е настъпило време, когато Сатурн е преминал в състояние, подобно на това, което човек изживява, когато между смъртта и ново раждане пребивава в деваканично състояние. Това състояние на мировите тела се нарича Пралайя. По този начин Сатурн преминал през един вид деваканично състояние и се появил след това, встъпвайки отново във външновъзприеманото битие, като второ планетарно състояние на Земята, Слънцето. Това слънчево състояние, на свой ред е придвижило човека напред. Някои изостанали същества сега се проявили като второ царство заедно с човешкото царство на Слънцето, така че тук ние имаме две царства.
към текста >>
След това е настъпило време, когато Сатурн е преминал в
състояние
, подобно на това, което човек изживява, когато между смъртта и ново раждане пребивава в деваканично
състояние
.
Първоначално този Сатурн се е състоял само от най-първите зачатъци на човека. Ние не можем да говорим за него по друг начин, освен, че той се явявал като конгломерат на човешките същества, които са били тогава само зародиш на физическите тела. Само от едни физически човешки тела е бил съставен Стария Сатурн – приблизително така, както ягодата или къпината се състоят от отделни зърна. И както сега нашата Земя е заобиколена от въздуха, от атмосферата, така Стария Сатурн е бил обкръжен от атмосфера, която в сравнение с тази, която днес ни е известна като наша земна атмосфера, е била духовна. Това е била атмосфера от чисто духовен вид, и в нея се е развивал в сатурново състояние човека в своя първоначален зародиш.
След това е настъпило време, когато Сатурн е преминал в състояние, подобно на това, което човек изживява, когато между смъртта и ново раждане пребивава в деваканично състояние.
Това състояние на мировите тела се нарича Пралайя. По този начин Сатурн преминал през един вид деваканично състояние и се появил след това, встъпвайки отново във външновъзприеманото битие, като второ планетарно състояние на Земята, Слънцето. Това слънчево състояние, на свой ред е придвижило човека напред. Някои изостанали същества сега се проявили като второ царство заедно с човешкото царство на Слънцето, така че тук ние имаме две царства. След това отново настъпва едно деваканно състояние, Пралайя, след което цялата планета се преобразува в състояние Луна, и след това, преминавайки през Пралайя, Луната се превръща в нашата Земя.
към текста >>
Това
състояние
на мировите тела се нарича Пралайя.
Ние не можем да говорим за него по друг начин, освен, че той се явявал като конгломерат на човешките същества, които са били тогава само зародиш на физическите тела. Само от едни физически човешки тела е бил съставен Стария Сатурн – приблизително така, както ягодата или къпината се състоят от отделни зърна. И както сега нашата Земя е заобиколена от въздуха, от атмосферата, така Стария Сатурн е бил обкръжен от атмосфера, която в сравнение с тази, която днес ни е известна като наша земна атмосфера, е била духовна. Това е била атмосфера от чисто духовен вид, и в нея се е развивал в сатурново състояние човека в своя първоначален зародиш. След това е настъпило време, когато Сатурн е преминал в състояние, подобно на това, което човек изживява, когато между смъртта и ново раждане пребивава в деваканично състояние.
Това състояние на мировите тела се нарича Пралайя.
По този начин Сатурн преминал през един вид деваканично състояние и се появил след това, встъпвайки отново във външновъзприеманото битие, като второ планетарно състояние на Земята, Слънцето. Това слънчево състояние, на свой ред е придвижило човека напред. Някои изостанали същества сега се проявили като второ царство заедно с човешкото царство на Слънцето, така че тук ние имаме две царства. След това отново настъпва едно деваканно състояние, Пралайя, след което цялата планета се преобразува в състояние Луна, и след това, преминавайки през Пралайя, Луната се превръща в нашата Земя. Когато нашата Земя е излезнала от чисто духовното, деваканното състояние, когато тя за първи път е получила външно възприемане на битието, тя не е била такава каквато е сега; била е такава, че за външното съзерцание било действително възможно да се възприеме като великата “първична мъглявина”, която се описва от външната физична наука.
към текста >>
По този начин Сатурн преминал през един вид деваканично
състояние
и се появил след това, встъпвайки отново във външновъзприеманото битие, като второ планетарно
състояние
на Земята, Слънцето.
Само от едни физически човешки тела е бил съставен Стария Сатурн – приблизително така, както ягодата или къпината се състоят от отделни зърна. И както сега нашата Земя е заобиколена от въздуха, от атмосферата, така Стария Сатурн е бил обкръжен от атмосфера, която в сравнение с тази, която днес ни е известна като наша земна атмосфера, е била духовна. Това е била атмосфера от чисто духовен вид, и в нея се е развивал в сатурново състояние човека в своя първоначален зародиш. След това е настъпило време, когато Сатурн е преминал в състояние, подобно на това, което човек изживява, когато между смъртта и ново раждане пребивава в деваканично състояние. Това състояние на мировите тела се нарича Пралайя.
По този начин Сатурн преминал през един вид деваканично състояние и се появил след това, встъпвайки отново във външновъзприеманото битие, като второ планетарно състояние на Земята, Слънцето.
Това слънчево състояние, на свой ред е придвижило човека напред. Някои изостанали същества сега се проявили като второ царство заедно с човешкото царство на Слънцето, така че тук ние имаме две царства. След това отново настъпва едно деваканно състояние, Пралайя, след което цялата планета се преобразува в състояние Луна, и след това, преминавайки през Пралайя, Луната се превръща в нашата Земя. Когато нашата Земя е излезнала от чисто духовното, деваканното състояние, когато тя за първи път е получила външно възприемане на битието, тя не е била такава каквато е сега; била е такава, че за външното съзерцание било действително възможно да се възприеме като великата “първична мъглявина”, която се описва от външната физична наука. И ние трябва да си мислим, че тази “първична мъглявина” е била огромна, нейните размери били много по-големи от днешната Земя и излизали далече зад пределите на най-крайните планети, принадлежащи сега към нашата слънчева система, далече зад пределите на Уран.
към текста >>
Това слънчево
състояние
, на свой ред е придвижило човека напред.
И както сега нашата Земя е заобиколена от въздуха, от атмосферата, така Стария Сатурн е бил обкръжен от атмосфера, която в сравнение с тази, която днес ни е известна като наша земна атмосфера, е била духовна. Това е била атмосфера от чисто духовен вид, и в нея се е развивал в сатурново състояние човека в своя първоначален зародиш. След това е настъпило време, когато Сатурн е преминал в състояние, подобно на това, което човек изживява, когато между смъртта и ново раждане пребивава в деваканично състояние. Това състояние на мировите тела се нарича Пралайя. По този начин Сатурн преминал през един вид деваканично състояние и се появил след това, встъпвайки отново във външновъзприеманото битие, като второ планетарно състояние на Земята, Слънцето.
Това слънчево състояние, на свой ред е придвижило човека напред.
Някои изостанали същества сега се проявили като второ царство заедно с човешкото царство на Слънцето, така че тук ние имаме две царства. След това отново настъпва едно деваканно състояние, Пралайя, след което цялата планета се преобразува в състояние Луна, и след това, преминавайки през Пралайя, Луната се превръща в нашата Земя. Когато нашата Земя е излезнала от чисто духовното, деваканното състояние, когато тя за първи път е получила външно възприемане на битието, тя не е била такава каквато е сега; била е такава, че за външното съзерцание било действително възможно да се възприеме като великата “първична мъглявина”, която се описва от външната физична наука. И ние трябва да си мислим, че тази “първична мъглявина” е била огромна, нейните размери били много по-големи от днешната Земя и излизали далече зад пределите на най-крайните планети, принадлежащи сега към нашата слънчева система, далече зад пределите на Уран. Духовнонаучно ние си представяме, че това образувание, излизащо от чисто духовно състояние, е било не само някакъв вид физична първична мъглявина.
към текста >>
След това отново настъпва едно деваканно
състояние
, Пралайя, след което цялата планета се преобразува в
състояние
Луна, и след това, преминавайки през Пралайя, Луната се превръща в нашата Земя.
След това е настъпило време, когато Сатурн е преминал в състояние, подобно на това, което човек изживява, когато между смъртта и ново раждане пребивава в деваканично състояние. Това състояние на мировите тела се нарича Пралайя. По този начин Сатурн преминал през един вид деваканично състояние и се появил след това, встъпвайки отново във външновъзприеманото битие, като второ планетарно състояние на Земята, Слънцето. Това слънчево състояние, на свой ред е придвижило човека напред. Някои изостанали същества сега се проявили като второ царство заедно с човешкото царство на Слънцето, така че тук ние имаме две царства.
След това отново настъпва едно деваканно състояние, Пралайя, след което цялата планета се преобразува в състояние Луна, и след това, преминавайки през Пралайя, Луната се превръща в нашата Земя.
Когато нашата Земя е излезнала от чисто духовното, деваканното състояние, когато тя за първи път е получила външно възприемане на битието, тя не е била такава каквато е сега; била е такава, че за външното съзерцание било действително възможно да се възприеме като великата “първична мъглявина”, която се описва от външната физична наука. И ние трябва да си мислим, че тази “първична мъглявина” е била огромна, нейните размери били много по-големи от днешната Земя и излизали далече зад пределите на най-крайните планети, принадлежащи сега към нашата слънчева система, далече зад пределите на Уран. Духовнонаучно ние си представяме, че това образувание, излизащо от чисто духовно състояние, е било не само някакъв вид физична първична мъглявина. Който описва онова, което е възникнало тогава само като някакъв вид физическа първична мъглявина и нищо повече, постъпва подобно на онзи който иска да опише човека, казвайки: човек се състои от мускули, кости и кръв – т.е., описва само физическото. Но в първичната мъглявина се съдържат множество духовни сили и духовни същества, които влизат в нейния състав; и това, което се случва в тази мъглявина е последствие от деянието на духовните същества.
към текста >>
Когато нашата Земя е излезнала от чисто духовното, деваканното
състояние
, когато тя за първи път е получила външно възприемане на битието, тя не е била такава каквато е сега; била е такава, че за външното съзерцание било действително възможно да се възприеме като великата “първична мъглявина”, която се описва от външната физична наука.
Това състояние на мировите тела се нарича Пралайя. По този начин Сатурн преминал през един вид деваканично състояние и се появил след това, встъпвайки отново във външновъзприеманото битие, като второ планетарно състояние на Земята, Слънцето. Това слънчево състояние, на свой ред е придвижило човека напред. Някои изостанали същества сега се проявили като второ царство заедно с човешкото царство на Слънцето, така че тук ние имаме две царства. След това отново настъпва едно деваканно състояние, Пралайя, след което цялата планета се преобразува в състояние Луна, и след това, преминавайки през Пралайя, Луната се превръща в нашата Земя.
Когато нашата Земя е излезнала от чисто духовното, деваканното състояние, когато тя за първи път е получила външно възприемане на битието, тя не е била такава каквато е сега; била е такава, че за външното съзерцание било действително възможно да се възприеме като великата “първична мъглявина”, която се описва от външната физична наука.
И ние трябва да си мислим, че тази “първична мъглявина” е била огромна, нейните размери били много по-големи от днешната Земя и излизали далече зад пределите на най-крайните планети, принадлежащи сега към нашата слънчева система, далече зад пределите на Уран. Духовнонаучно ние си представяме, че това образувание, излизащо от чисто духовно състояние, е било не само някакъв вид физична първична мъглявина. Който описва онова, което е възникнало тогава само като някакъв вид физическа първична мъглявина и нищо повече, постъпва подобно на онзи който иска да опише човека, казвайки: човек се състои от мускули, кости и кръв – т.е., описва само физическото. Но в първичната мъглявина се съдържат множество духовни сили и духовни същества, които влизат в нейния състав; и това, което се случва в тази мъглявина е последствие от деянието на духовните същества. Всичко, което описва физикът, е тази картина, която би могла да се види, ако се постави в мировото пространство стол и от него се наблюдава случващото се.
към текста >>
Духовнонаучно ние си представяме, че това образувание, излизащо от чисто духовно
състояние
, е било не само някакъв вид физична първична мъглявина.
Това слънчево състояние, на свой ред е придвижило човека напред. Някои изостанали същества сега се проявили като второ царство заедно с човешкото царство на Слънцето, така че тук ние имаме две царства. След това отново настъпва едно деваканно състояние, Пралайя, след което цялата планета се преобразува в състояние Луна, и след това, преминавайки през Пралайя, Луната се превръща в нашата Земя. Когато нашата Земя е излезнала от чисто духовното, деваканното състояние, когато тя за първи път е получила външно възприемане на битието, тя не е била такава каквато е сега; била е такава, че за външното съзерцание било действително възможно да се възприеме като великата “първична мъглявина”, която се описва от външната физична наука. И ние трябва да си мислим, че тази “първична мъглявина” е била огромна, нейните размери били много по-големи от днешната Земя и излизали далече зад пределите на най-крайните планети, принадлежащи сега към нашата слънчева система, далече зад пределите на Уран.
Духовнонаучно ние си представяме, че това образувание, излизащо от чисто духовно състояние, е било не само някакъв вид физична първична мъглявина.
Който описва онова, което е възникнало тогава само като някакъв вид физическа първична мъглявина и нищо повече, постъпва подобно на онзи който иска да опише човека, казвайки: човек се състои от мускули, кости и кръв – т.е., описва само физическото. Но в първичната мъглявина се съдържат множество духовни сили и духовни същества, които влизат в нейния състав; и това, което се случва в тази мъглявина е последствие от деянието на духовните същества. Всичко, което описва физикът, е тази картина, която би могла да се види, ако се постави в мировото пространство стол и от него се наблюдава случващото се. Той наистина описва като някакъв наблюдател, който отрича гнева и страстта и вижда една движеща се ръка. В крайна сметка, това, което става там – отделянето на мировите тела, на мировите кълба – е действие на духовните същества, така че в първичната мъглявина ние виждаме облеклото, външното откровение на духовните същества.
към текста >>
Тогава изобщо не е имало нищо твърдо и течно, а само
газообразно
и телата на Духовете на Огъня, макар да са се намирали в човешки стадий са били само газообразни.
Когато разглеждаме макар и само тези същества на четиричленната йерархия, то вече ние имаме пред себе си едно многообразие от различни същества на различни степени на развитие. Да вземем впредвид сега тези същества, които са минали своята “човешка степен” на Слънцето “Духове на Огъня”. Но не бива да си представяме, че тези Духове на Огъня, които са били хора на Старото Слънце, са изглеждали така, както изглеждат хората сега. Те са изминали своята човешка степен в друг външен облик. Старото Слънце се е състояло от извънредна тънка, лека материя, много по-лека от днешната.
Тогава изобщо не е имало нищо твърдо и течно, а само газообразно и телата на Духовете на Огъня, макар да са се намирали в човешки стадий са били само газообразни.
В космическото развитие, човешката степен може да се измине в най-различни форми. В плътно тяло я преминава само земния човек на Земята. В един вид водно състояние са я преминали тези същества, които са били хора на Луната, и които още тогава, на Луната, са стояли над човека. С тази първична мъглявина, която лежи в изходната точка на нашата слънчева система, са били свързани тези духове и множество още други духове. Така например вие лесно можете да си представите, че това, което за човека е започнало на Сатурн, за другите същества до известен смисъл е започнало на Слънцето.
към текста >>
В един вид водно
състояние
са я преминали тези същества, които са били хора на Луната, и които още тогава, на Луната, са стояли над човека.
Те са изминали своята човешка степен в друг външен облик. Старото Слънце се е състояло от извънредна тънка, лека материя, много по-лека от днешната. Тогава изобщо не е имало нищо твърдо и течно, а само газообразно и телата на Духовете на Огъня, макар да са се намирали в човешки стадий са били само газообразни. В космическото развитие, човешката степен може да се измине в най-различни форми. В плътно тяло я преминава само земния човек на Земята.
В един вид водно състояние са я преминали тези същества, които са били хора на Луната, и които още тогава, на Луната, са стояли над човека.
С тази първична мъглявина, която лежи в изходната точка на нашата слънчева система, са били свързани тези духове и множество още други духове. Така например вие лесно можете да си представите, че това, което за човека е започнало на Сатурн, за другите същества до известен смисъл е започнало на Слънцето. Както на Сатурн е било сложено началото на физическото тяло на човека, така на Слънцето са се появили други същества, минаващи, така да се каже, същата космическа азбука. В настоящето време те са достигнали такова състояние при своето физическо въплъщение, че се явяват нашите животни. На Луната към това се присъединява тези същества, които сега са растенията; а нашите съвременни минерали са възникнали за първи път само на Земята.
към текста >>
В настоящето време те са достигнали такова
състояние
при своето физическо въплъщение, че се явяват нашите животни.
В плътно тяло я преминава само земния човек на Земята. В един вид водно състояние са я преминали тези същества, които са били хора на Луната, и които още тогава, на Луната, са стояли над човека. С тази първична мъглявина, която лежи в изходната точка на нашата слънчева система, са били свързани тези духове и множество още други духове. Така например вие лесно можете да си представите, че това, което за човека е започнало на Сатурн, за другите същества до известен смисъл е започнало на Слънцето. Както на Сатурн е било сложено началото на физическото тяло на човека, така на Слънцето са се появили други същества, минаващи, така да се каже, същата космическа азбука.
В настоящето време те са достигнали такова състояние при своето физическо въплъщение, че се явяват нашите животни.
На Луната към това се присъединява тези същества, които сега са растенията; а нашите съвременни минерали са възникнали за първи път само на Земята. Такива са тези младши спътници на нашето развитие, чиито страдания и радости аз ви описах в една от предшестващите лекции. По този начин, в тази първична мъглявина са били не само отишлите напред същества, но също и такива същества, които още не са се намирали на човешка степен на развитие. Към съществата които аз сега ви изброих, се присъединяват още и такива, за които казахме, че са изостанали на известна степен в космическото развитие. Да вземем например Духовете на Огъня.
към текста >>
Всички вие помните, че Земята в самото начало на своето развитие се намирала в такова
състояние
, когато тя – и това напълно се съгласува с теорията за първичното мъглявина – представлявала едно тяло заедно със Слънцето и Луната.
Да вземем например Духовете на Огъня. Духовете на Огъня още на Слънцето са завършили своята човешка степен. Сега на Земята те се явяват високо извисени същества, с две степени над човека. Те са отишли толкова далече, че човек, само издигайки се през битието на Юпитер и Венера към битието на Вулкан, ще съзрее за това битие, каквото тези възвисени слънчеви Духове вече са имали, когато Земята започнала своето развитие. Но има същества, които са изостанали, т.е., такива, които на Слънцето са могли да отидат толкова далече, както Духовете на Огъня, но по известни причини са останали назад, не могли да се развият напълно до тази висота, до която стигнали Духовете на Огъня към този момент, когато Земята е била в началото на своето развитие.
Всички вие помните, че Земята в самото начало на своето развитие се намирала в такова състояние, когато тя – и това напълно се съгласува с теорията за първичното мъглявина – представлявала едно тяло заедно със Слънцето и Луната.
Така, че ако вие бихте смесили в едно гигантско космическо котле трите небесни тела, Земя, Слънце и Луна, то вие бихте получили тяло, което някога е съществувало в действителност. След това настъпил момента, когато Слънцето се е отделило, оставяйки Луната и Земята, а след това е настъпил момент, когато и Луната също се е отделила, и нашата Земя станала такава, каквато е сега, от едната страна в нейното обкръжение се намира Слънцето, от другата Луната. Ще се попитаме: за какво е станало това, от едно тяло са станали три тела? Лесно ще разберете защо е станало това, ако си припомните, че в – първичната мъглявина – свързани с външното битие на първичната мъглявина – са действували високо развити същества, които са били на две степени непосредствено над човека. Те нямали какво да правят на такава планета, каквато е сега нашата Земя; те се нуждаели от съвсем друга арена.
към текста >>
Гръцката митология нарича “хаос”
състояние
то, което е било до отделянето на Уран.
Всички други планети са предназначени да станат обител за вече по-развити същества. За съществата, които са възникнали последни през лунния период и поради това са останали на много ранен стадий на развитие, е трябвало да бъде отделена обител, която също така има само слаба връзка с нашето земно битие, така се е отделило мировото тяло, което означаваме като Уран. То е станало арена за действие за същества, които трябвало да останат на много далечна, изостанала степен на развитие. След това развитието продължило по-нататък. Всичко което го има в нашата мирова система, без да се счита Уран, в началото е било във вид на една смесена маса.
Гръцката митология нарича “хаос” състоянието, което е било до отделянето на Уран.
След отделянето на Уран, в останалото има още, така да се каже, в хаоса. В него тогава са пребивавали същества, които в своето развитие са се намирали на такава степен, на каквато сме се намирали ние, хората, когато нашата Земя е преминавала състоянието Сатурн. И именно за тях е била създадена особената арена на “Сатурн”, за да бъде възможно тяхното развитие. Така се е отделило мировото тяло Сатурн, което още виждате в световното пространство. Той е възникнал благодарение на това, че е имало същества, стоящи на тази степен, на каквато хората са били по време на сатурновото битие на Земята.
към текста >>
В него тогава са пребивавали същества, които в своето развитие са се намирали на такава степен, на каквато сме се намирали ние, хората, когато нашата Земя е преминавала
състояние
то Сатурн.
То е станало арена за действие за същества, които трябвало да останат на много далечна, изостанала степен на развитие. След това развитието продължило по-нататък. Всичко което го има в нашата мирова система, без да се счита Уран, в началото е било във вид на една смесена маса. Гръцката митология нарича “хаос” състоянието, което е било до отделянето на Уран. След отделянето на Уран, в останалото има още, така да се каже, в хаоса.
В него тогава са пребивавали същества, които в своето развитие са се намирали на такава степен, на каквато сме се намирали ние, хората, когато нашата Земя е преминавала състоянието Сатурн.
И именно за тях е била създадена особената арена на “Сатурн”, за да бъде възможно тяхното развитие. Така се е отделило мировото тяло Сатурн, което още виждате в световното пространство. Той е възникнал благодарение на това, че е имало същества, стоящи на тази степен, на каквато хората са били по време на сатурновото битие на Земята. И когато този Сатурн е възникнал като особено мирово тяло, в неговата първична маса се е съдържало в разреден вид всичко, което сега принадлежи на нашата планетарна система, включвайки също и Земята с всичките нейни същества. Отделно в пространството съществували само Уран и Сатурн.
към текста >>
Има същества, които не са се издигнали толкова високо, че действително да са в
състояние
да понесат слънчевото битие.
Аз особено говоря за това, защото някой би могъл да каже, че не бива да се говори за сходство на хлорофила с кръвта. Съвременната наука открива, че кръвта съдържа желязо, докато в хлорофила не се съдържа. Но това напълно се съгласува с това, което може да каже Духовната наука; само трябва да се разгледат нещата в правилната светлина. И така, по причини, за които вече споменахме, се отделя “Луната”; така че Земята остава сама, и около нея, като спътник се намира съвременната Луна. На Слънцето отиват всички същества, стоящи по своята природа над човека и са наречени от нас Духове на Огъня.
Има същества, които не са се издигнали толкова високо, че действително да са в състояние да понесат слънчевото битие.
Постарайте се да си изясните, какви са тези същества: това всъщност са същества високо стоящи над човека, макар и да не са стигнали толкова далече, че подобно на Духовете на Огъня да са в състояние да живеят на Слънцето. За тези същества е трябвало да се създаде арена на действие. Всички други арени за тях биха били непригодни, макар тези същества да би трябвало да бъдат причислени към Духовете на Огъня, но те не са изпълнили докрай съответствуващото космическо развитие и представят себе си главно като две групи изостанали духовни същества; за тях са били създадени специални арени чрез отделяне на Слънцето от другите две планети “Меркурий” и “Венера”. Меркурий и Венера всъщност са две планети, които са се отделили като арена за действие за тези Духове на Огъня, които стоят много над човешкото битие, но които не са могли да понесат слънчевия живот. Така вие имате в близост до Слънцето Меркурий като обител на такива същества, които не могат да пребивават на Слънцето заедно с Духовете на Огъня, и Венера като обител на същества, които в известно отношение са изостанали от съществата на Меркурий, но все пак са над човека.
към текста >>
Постарайте се да си изясните, какви са тези същества: това всъщност са същества високо стоящи над човека, макар и да не са стигнали толкова далече, че подобно на Духовете на Огъня да са в
състояние
да живеят на Слънцето.
Съвременната наука открива, че кръвта съдържа желязо, докато в хлорофила не се съдържа. Но това напълно се съгласува с това, което може да каже Духовната наука; само трябва да се разгледат нещата в правилната светлина. И така, по причини, за които вече споменахме, се отделя “Луната”; така че Земята остава сама, и около нея, като спътник се намира съвременната Луна. На Слънцето отиват всички същества, стоящи по своята природа над човека и са наречени от нас Духове на Огъня. Има същества, които не са се издигнали толкова високо, че действително да са в състояние да понесат слънчевото битие.
Постарайте се да си изясните, какви са тези същества: това всъщност са същества високо стоящи над човека, макар и да не са стигнали толкова далече, че подобно на Духовете на Огъня да са в състояние да живеят на Слънцето.
За тези същества е трябвало да се създаде арена на действие. Всички други арени за тях биха били непригодни, макар тези същества да би трябвало да бъдат причислени към Духовете на Огъня, но те не са изпълнили докрай съответствуващото космическо развитие и представят себе си главно като две групи изостанали духовни същества; за тях са били създадени специални арени чрез отделяне на Слънцето от другите две планети “Меркурий” и “Венера”. Меркурий и Венера всъщност са две планети, които са се отделили като арена за действие за тези Духове на Огъня, които стоят много над човешкото битие, но които не са могли да понесат слънчевия живот. Така вие имате в близост до Слънцето Меркурий като обител на такива същества, които не могат да пребивават на Слънцето заедно с Духовете на Огъня, и Венера като обител на същества, които в известно отношение са изостанали от съществата на Меркурий, но все пак са над човека. Вие виждате, как по вътрешни причини в резултат на духовно действуващите деятелности от първоначалната мъглявина се отделят различни мирови тела.
към текста >>
13.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 3. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
На Слънцето, което е било второто въплъщение на Земята, топлината вече се явява в такава плътност, че можем да говорим за
газообразно
– или въздухообразно
състояние
.
Ако още веднъж хвърлим бегъл поглед на далечната епоха на Стария Сатурн, то ще си припомним – за това вече говорихме, че от всички елементи и телесни състояния, които има сега на Земята, твърдо или земно, течно или водно, въздухообразно или огнено, на Стария Сатурн е било само огън, топлина. Правилно ще си представим битието на първото въплъщение на Земята, ако осъзнаем следното: Сатурн не е имал още в себе си нито газове, нито водни части, да не говорим за нещо твърдо. Ако бихте посетили, така да се каже, Стария Сатурн – при положение, че вие тогава сте можели да бъдете такива, каквито сме сега, то приближавайки се до Стария Сатурн, вие не бихте срещнали никаква течна или някаква друга материя, а само кълбо, което се е състояло изключително от топлина. Вие бихте го усетили само като преход в друга, топлинна област. И така, Старият Сатурн се е състоял изключително от топлина.
На Слънцето, което е било второто въплъщение на Земята, топлината вече се явява в такава плътност, че можем да говорим за газообразно – или въздухообразно състояние.
След това, на Старата Луна, в нейния начален период, имаме водно състояние на нашите субстанции; и както вече отбелязах, част от лунната субстанция, слънчевата субстанция се отделила, и след като се е отделила веднъж е станало силно уплътняване на всички лунни същества. Днес за нас е особено важно, напълно ясно да осъзнаем, че във всяко следващо състояние на развитието трябва по някакъв начин да се повтори по-ранното състояние. Когато разглеждаме миналото развитие на нашата Земя, то ние имаме в началото нещо от рода на Сатурн, именно повторение на състоянието на Сатурн, след това имаме един вид развитието на Слънцето, повторение състоянието на Слънцето; след това един вид лунно развитие, и чак тогава се започва действителното днешно развитие на нашата Земя. Когато нашата Земя е излязла от състоянието Пралайа, от сумрачното състояние, през което е минала след това когато е била Луна, то нашата Земя на свой ред е била само топлинно кълбо. Говорих вече за отделянето на другите планети.
към текста >>
След това, на Старата Луна, в нейния начален период, имаме водно
състояние
на нашите субстанции; и както вече отбелязах, част от лунната субстанция, слънчевата субстанция се отделила, и след като се е отделила веднъж е станало силно уплътняване на всички лунни същества.
Правилно ще си представим битието на първото въплъщение на Земята, ако осъзнаем следното: Сатурн не е имал още в себе си нито газове, нито водни части, да не говорим за нещо твърдо. Ако бихте посетили, така да се каже, Стария Сатурн – при положение, че вие тогава сте можели да бъдете такива, каквито сме сега, то приближавайки се до Стария Сатурн, вие не бихте срещнали никаква течна или някаква друга материя, а само кълбо, което се е състояло изключително от топлина. Вие бихте го усетили само като преход в друга, топлинна област. И така, Старият Сатурн се е състоял изключително от топлина. На Слънцето, което е било второто въплъщение на Земята, топлината вече се явява в такава плътност, че можем да говорим за газообразно – или въздухообразно състояние.
След това, на Старата Луна, в нейния начален период, имаме водно състояние на нашите субстанции; и както вече отбелязах, част от лунната субстанция, слънчевата субстанция се отделила, и след като се е отделила веднъж е станало силно уплътняване на всички лунни същества.
Днес за нас е особено важно, напълно ясно да осъзнаем, че във всяко следващо състояние на развитието трябва по някакъв начин да се повтори по-ранното състояние. Когато разглеждаме миналото развитие на нашата Земя, то ние имаме в началото нещо от рода на Сатурн, именно повторение на състоянието на Сатурн, след това имаме един вид развитието на Слънцето, повторение състоянието на Слънцето; след това един вид лунно развитие, и чак тогава се започва действителното днешно развитие на нашата Земя. Когато нашата Земя е излязла от състоянието Пралайа, от сумрачното състояние, през което е минала след това когато е била Луна, то нашата Земя на свой ред е била само топлинно кълбо. Говорих вече за отделянето на другите планети. Сега ще се спрем на Земята като образувание съдържащо в себе си само топлинен или огнен елемент.
към текста >>
Днес за нас е особено важно, напълно ясно да осъзнаем, че във всяко следващо
състояние
на развитието трябва по някакъв начин да се повтори по-ранното
състояние
.
Ако бихте посетили, така да се каже, Стария Сатурн – при положение, че вие тогава сте можели да бъдете такива, каквито сме сега, то приближавайки се до Стария Сатурн, вие не бихте срещнали никаква течна или някаква друга материя, а само кълбо, което се е състояло изключително от топлина. Вие бихте го усетили само като преход в друга, топлинна област. И така, Старият Сатурн се е състоял изключително от топлина. На Слънцето, което е било второто въплъщение на Земята, топлината вече се явява в такава плътност, че можем да говорим за газообразно – или въздухообразно състояние. След това, на Старата Луна, в нейния начален период, имаме водно състояние на нашите субстанции; и както вече отбелязах, част от лунната субстанция, слънчевата субстанция се отделила, и след като се е отделила веднъж е станало силно уплътняване на всички лунни същества.
Днес за нас е особено важно, напълно ясно да осъзнаем, че във всяко следващо състояние на развитието трябва по някакъв начин да се повтори по-ранното състояние.
Когато разглеждаме миналото развитие на нашата Земя, то ние имаме в началото нещо от рода на Сатурн, именно повторение на състоянието на Сатурн, след това имаме един вид развитието на Слънцето, повторение състоянието на Слънцето; след това един вид лунно развитие, и чак тогава се започва действителното днешно развитие на нашата Земя. Когато нашата Земя е излязла от състоянието Пралайа, от сумрачното състояние, през което е минала след това когато е била Луна, то нашата Земя на свой ред е била само топлинно кълбо. Говорих вече за отделянето на другите планети. Сега ще се спрем на Земята като образувание съдържащо в себе си само топлинен или огнен елемент. В това топлинно кълбо, състоящо се от огън, е бил заложен вече и човекът.
към текста >>
Когато разглеждаме миналото развитие на нашата Земя, то ние имаме в началото нещо от рода на Сатурн, именно повторение на
състояние
то на Сатурн, след това имаме един вид развитието на Слънцето, повторение
състояние
то на Слънцето; след това един вид лунно развитие, и чак тогава се започва действителното днешно развитие на нашата Земя.
Вие бихте го усетили само като преход в друга, топлинна област. И така, Старият Сатурн се е състоял изключително от топлина. На Слънцето, което е било второто въплъщение на Земята, топлината вече се явява в такава плътност, че можем да говорим за газообразно – или въздухообразно състояние. След това, на Старата Луна, в нейния начален период, имаме водно състояние на нашите субстанции; и както вече отбелязах, част от лунната субстанция, слънчевата субстанция се отделила, и след като се е отделила веднъж е станало силно уплътняване на всички лунни същества. Днес за нас е особено важно, напълно ясно да осъзнаем, че във всяко следващо състояние на развитието трябва по някакъв начин да се повтори по-ранното състояние.
Когато разглеждаме миналото развитие на нашата Земя, то ние имаме в началото нещо от рода на Сатурн, именно повторение на състоянието на Сатурн, след това имаме един вид развитието на Слънцето, повторение състоянието на Слънцето; след това един вид лунно развитие, и чак тогава се започва действителното днешно развитие на нашата Земя.
Когато нашата Земя е излязла от състоянието Пралайа, от сумрачното състояние, през което е минала след това когато е била Луна, то нашата Земя на свой ред е била само топлинно кълбо. Говорих вече за отделянето на другите планети. Сега ще се спрем на Земята като образувание съдържащо в себе си само топлинен или огнен елемент. В това топлинно кълбо, състоящо се от огън, е бил заложен вече и човекът. И както на Сатурн вече съществувал зачатък на човека, така и сега, при повторението на състоянието Сатурн на Земята, отново, само човекът е съществувал.
към текста >>
Когато нашата Земя е излязла от
състояние
то Пралайа, от сумрачното
състояние
, през което е минала след това когато е била Луна, то нашата Земя на свой ред е била само топлинно кълбо.
И така, Старият Сатурн се е състоял изключително от топлина. На Слънцето, което е било второто въплъщение на Земята, топлината вече се явява в такава плътност, че можем да говорим за газообразно – или въздухообразно състояние. След това, на Старата Луна, в нейния начален период, имаме водно състояние на нашите субстанции; и както вече отбелязах, част от лунната субстанция, слънчевата субстанция се отделила, и след като се е отделила веднъж е станало силно уплътняване на всички лунни същества. Днес за нас е особено важно, напълно ясно да осъзнаем, че във всяко следващо състояние на развитието трябва по някакъв начин да се повтори по-ранното състояние. Когато разглеждаме миналото развитие на нашата Земя, то ние имаме в началото нещо от рода на Сатурн, именно повторение на състоянието на Сатурн, след това имаме един вид развитието на Слънцето, повторение състоянието на Слънцето; след това един вид лунно развитие, и чак тогава се започва действителното днешно развитие на нашата Земя.
Когато нашата Земя е излязла от състоянието Пралайа, от сумрачното състояние, през което е минала след това когато е била Луна, то нашата Земя на свой ред е била само топлинно кълбо.
Говорих вече за отделянето на другите планети. Сега ще се спрем на Земята като образувание съдържащо в себе си само топлинен или огнен елемент. В това топлинно кълбо, състоящо се от огън, е бил заложен вече и човекът. И както на Сатурн вече съществувал зачатък на човека, така и сега, при повторението на състоянието Сатурн на Земята, отново, само човекът е съществувал. Човекът е първородния на Земята.
към текста >>
И както на Сатурн вече съществувал зачатък на човека, така и сега, при повторението на
състояние
то Сатурн на Земята, отново, само човекът е съществувал.
Когато разглеждаме миналото развитие на нашата Земя, то ние имаме в началото нещо от рода на Сатурн, именно повторение на състоянието на Сатурн, след това имаме един вид развитието на Слънцето, повторение състоянието на Слънцето; след това един вид лунно развитие, и чак тогава се започва действителното днешно развитие на нашата Земя. Когато нашата Земя е излязла от състоянието Пралайа, от сумрачното състояние, през което е минала след това когато е била Луна, то нашата Земя на свой ред е била само топлинно кълбо. Говорих вече за отделянето на другите планети. Сега ще се спрем на Земята като образувание съдържащо в себе си само топлинен или огнен елемент. В това топлинно кълбо, състоящо се от огън, е бил заложен вече и човекът.
И както на Сатурн вече съществувал зачатък на човека, така и сега, при повторението на състоянието Сатурн на Земята, отново, само човекът е съществувал.
Човекът е първородния на Земята. В началото на своето развитие не е имало нито растително царство, нито животинско царство, нито минерално царство,така че в същност и нашата Земя е била съставена само от човешки тела. Да, но къде е разликата между състоянието на Стария Сатурн и това състояние на Земята, което повтаря състоянието на Стария Сатурн? Има различие и то много съществено! И то се състои в това, че човешките тела – които излизат сега ,както новите растения се развиват от семената – са преминали през три предишни степени на развитие.
към текста >>
Да, но къде е разликата между
състояние
то на Стария Сатурн и това
състояние
на Земята, което повтаря
състояние
то на Стария Сатурн?
Сега ще се спрем на Земята като образувание съдържащо в себе си само топлинен или огнен елемент. В това топлинно кълбо, състоящо се от огън, е бил заложен вече и човекът. И както на Сатурн вече съществувал зачатък на човека, така и сега, при повторението на състоянието Сатурн на Земята, отново, само човекът е съществувал. Човекът е първородния на Земята. В началото на своето развитие не е имало нито растително царство, нито животинско царство, нито минерално царство,така че в същност и нашата Земя е била съставена само от човешки тела.
Да, но къде е разликата между състоянието на Стария Сатурн и това състояние на Земята, което повтаря състоянието на Стария Сатурн?
Има различие и то много съществено! И то се състои в това, че човешките тела – които излизат сега ,както новите растения се развиват от семената – са преминали през три предишни степени на развитие. Те са построени много по-разнообразно и сложно; понеже всички сили, които действали в Сатурн, съществуват в това първо състояние на Земята. В него има също и от Старото Слънце и от Старата Луна. Те се съединили в началото на земното развитие и станали отново едно тяло.
към текста >>
Те са построени много по-разнообразно и сложно; понеже всички сили, които действали в Сатурн, съществуват в това първо
състояние
на Земята.
Човекът е първородния на Земята. В началото на своето развитие не е имало нито растително царство, нито животинско царство, нито минерално царство,така че в същност и нашата Земя е била съставена само от човешки тела. Да, но къде е разликата между състоянието на Стария Сатурн и това състояние на Земята, което повтаря състоянието на Стария Сатурн? Има различие и то много съществено! И то се състои в това, че човешките тела – които излизат сега ,както новите растения се развиват от семената – са преминали през три предишни степени на развитие.
Те са построени много по-разнообразно и сложно; понеже всички сили, които действали в Сатурн, съществуват в това първо състояние на Земята.
В него има също и от Старото Слънце и от Старата Луна. Те се съединили в началото на земното развитие и станали отново едно тяло. Силите на Сатурн, Слънцето и Луната действали в него съвместно. Поради това, първото човешко същество в началото на земното развитие се явява много, много по-сложно, отколкото човешкото същество на Сатурн. На Сатурн всичко е било недифиринцирано, всичко е било сатурнов човек.
към текста >>
Единната топлинна материя се диференцирала, възникнала е материята на въздуха и в същото време част от топлинната материя останала в предишното топлинно
състояние
.
Това не е било точно око, и когато се изобразява във вид на око, то това не е вярно. Това е било един вид топлинен орган, който показвал в каква посока може да върви човек. Това бил фуниеобразен орган, който се разширявал надолу в първия зачатък на сърцето и който е бил обкръжен от един вид пипала, така човекът е имал горе нещо като цвете. Такъв е бил първоначално този орган. След това, в хода на земното развитие е станало нещо много важно: диференцирала се е материята, веществото.
Единната топлинна материя се диференцирала, възникнала е материята на въздуха и в същото време част от топлинната материя останала в предишното топлинно състояние.
Но при това трябва да вземете под внимание един закон, и трябва, както следва да го изясним, ако искате да разглеждате човешките образования в хода на развитието: когато топлинната материя се уплътнява до там, че да се образува въздух, то едновременно възниква и светлина. Топлинната материя е още тъмна материя, не е пронизана от светлина. Но когато в такава материя част от топлината се уплътнява до въздух или газ, то другата част от тази материя може да пропуска светлина. Така е и станало. И така, ние имаме Земята във второто състояние на нейното развитие.
към текста >>
И така, ние имаме Земята във второто
състояние
на нейното развитие.
Единната топлинна материя се диференцирала, възникнала е материята на въздуха и в същото време част от топлинната материя останала в предишното топлинно състояние. Но при това трябва да вземете под внимание един закон, и трябва, както следва да го изясним, ако искате да разглеждате човешките образования в хода на развитието: когато топлинната материя се уплътнява до там, че да се образува въздух, то едновременно възниква и светлина. Топлинната материя е още тъмна материя, не е пронизана от светлина. Но когато в такава материя част от топлината се уплътнява до въздух или газ, то другата част от тази материя може да пропуска светлина. Така е и станало.
И така, ние имаме Земята във второто състояние на нейното развитие.
Паралелно с това се развиват всички останали аспекти. Ние имаме сега Земя, която се състои от топлина,от въздух и която вътрешно е осветена. И това действително се отразява на човешкото развитие, на образуването на човека. Онова, което е било в своя зачатък само топлинен орган започва сега да свети. Преди няколко десетилетия вие бихте се учудили, че има светещи същества.
към текста >>
Вие трябва да си представите всичко това в цялост, че е било
газообразно
, и че в него е можело да има само съвсем тънки, ефирни въздушни потоци във вид на силови линии.
Появява се първият зачатък на органа – постепенно той продължава след това да се развива – за усвояване на обкръжаващия въздух, образува се началото на процеса дишане. И ние виждаме, че към предишния процес се присъединява един вид процес на дишане. Много важно е да се разбере, че с появата на въздуха на Земята възниква процеса на дишане, който се състои именно в това, към топлинната материя се присъединява въздух, който е пронизан от въздушни мехурчета. Това е действие на въздуха и е свързано с друго; тъй като освен това действа още и светлина и тя се проявява в образуването на първите зачатъци на нервната система, а именно на вътрешната нервна система. Но забележете, не физически изразена нервна система, а по-скоро силови линии, които достигат известно уплътнение.
Вие трябва да си представите всичко това в цялост, че е било газообразно, и че в него е можело да има само съвсем тънки, ефирни въздушни потоци във вид на силови линии.
Ние имаме сега, човешко образувание, което се явява изцяло ефирно, топлинно същество, въздушно същество, и същество, в което се започват първите зачатъци на нервната система. Ако вие се замислите над това, то ще ви бъде ясно, че е било това състояние на нашето земно развитие, когато Слънцето е било вътре в Земята. Без съмнение, то е било още в нея! Представете си, как би изглеждало това мирово тяло в мировото пространство, ако някой гледа това мирово тяло отвън. Всички същества, които описахме като първи човешки същества, излъчват по-отделно светлина, и тази светлина се слива в една светлина, която сияе в мировото пространство.
към текста >>
Ако вие се замислите над това, то ще ви бъде ясно, че е било това
състояние
на нашето земно развитие, когато Слънцето е било вътре в Земята.
Много важно е да се разбере, че с появата на въздуха на Земята възниква процеса на дишане, който се състои именно в това, към топлинната материя се присъединява въздух, който е пронизан от въздушни мехурчета. Това е действие на въздуха и е свързано с друго; тъй като освен това действа още и светлина и тя се проявява в образуването на първите зачатъци на нервната система, а именно на вътрешната нервна система. Но забележете, не физически изразена нервна система, а по-скоро силови линии, които достигат известно уплътнение. Вие трябва да си представите всичко това в цялост, че е било газообразно, и че в него е можело да има само съвсем тънки, ефирни въздушни потоци във вид на силови линии. Ние имаме сега, човешко образувание, което се явява изцяло ефирно, топлинно същество, въздушно същество, и същество, в което се започват първите зачатъци на нервната система.
Ако вие се замислите над това, то ще ви бъде ясно, че е било това състояние на нашето земно развитие, когато Слънцето е било вътре в Земята.
Без съмнение, то е било още в нея! Представете си, как би изглеждало това мирово тяло в мировото пространство, ако някой гледа това мирово тяло отвън. Всички същества, които описахме като първи човешки същества, излъчват по-отделно светлина, и тази светлина се слива в една светлина, която сияе в мировото пространство. Ако бихте могли да изследвате състоянието Сатурн, то бихте открили, че можете да се доближите до него без да го видите; той би бил почувстван само с топлината. Сега вие имате работа с вътрешно затоплено, но излъчващо своя светлина навън слънчево тяло.
към текста >>
Ако бихте могли да изследвате
състояние
то Сатурн, то бихте открили, че можете да се доближите до него без да го видите; той би бил почувстван само с топлината.
Ние имаме сега, човешко образувание, което се явява изцяло ефирно, топлинно същество, въздушно същество, и същество, в което се започват първите зачатъци на нервната система. Ако вие се замислите над това, то ще ви бъде ясно, че е било това състояние на нашето земно развитие, когато Слънцето е било вътре в Земята. Без съмнение, то е било още в нея! Представете си, как би изглеждало това мирово тяло в мировото пространство, ако някой гледа това мирово тяло отвън. Всички същества, които описахме като първи човешки същества, излъчват по-отделно светлина, и тази светлина се слива в една светлина, която сияе в мировото пространство.
Ако бихте могли да изследвате състоянието Сатурн, то бихте открили, че можете да се доближите до него без да го видите; той би бил почувстван само с топлината.
Сега вие имате работа с вътрешно затоплено, но излъчващо своя светлина навън слънчево тяло. След това, постепенно се приближил момента, който аз ви охарактеризирах като отделяне на Слънцето. Всички висши същества, които били свързани със Слънцето и които дали на човека описаните способности, всички тези същества се отделили заедно с по-тънка субстанция. Слънцето се отделило. То още не е светило, то още не е разливало светлина, но то е излязло от Земята.
към текста >>
И когато по-тънките субстанции се отделят, то ние виждаме как
газообразно
то
състояние
се уплътнява до вода.
То още не е светило, то още не е разливало светлина, но то е излязло от Земята. Сега ние имаме мирово тяло, което се състои от Земя и Луна; тъй като съвременната Луна по това време е била още в Земята. Тогава е станало нещо забележително. Благодарение на това, че всички по-тънки сили се отделили заедно със Слънцето, последвало – напълно естествено – много бързо втвърдяване. Това, което преди е било само силови линии сега вече се явява съвсем плътен образ.
И когато по-тънките субстанции се отделят, то ние виждаме как газообразното състояние се уплътнява до вода.
Всичко сега в цялост се състои не само от огън и въздух, но и от вода. Силата на светлината си отишла заедно с отделеното Слънце. На Земята станало отново тъмно; само една част от силите на светлината съществата на Земята задържали в себе си. Това е бил важен момент в човешкото развитие. Аз ви казах, че със силата на светлината е положена основата на нервната система.
към текста >>
Всичко това, ние имаме в началото на това
състояние
, когато Луната е била още в Земята, а Слънцето извън Земята.
Това е станало преди да се появи още първата отделна клетка. Клетката не е първична в организма, а първично се явява това, което аз току-що ви описах: това духовното, което имаме отначало като топлинно вещество, после се забелязва по-определено в силовите линии; после в тези силови линии се разпределя това, което възникнало от хармонията на сферите по пътя на съчетание на веществата, и сравнително по-късно, като последна в развитието се появила клетката. Клетката като последно обособена би трябвало да бъде рожба на вече живото същество. Никога не е било, организмите да се образуват от клетки, а, обратно, клетката се образувала вече от живото. Анатомически е винаги само последствие на съединения.
Всичко това, ние имаме в началото на това състояние, когато Луната е била още в Земята, а Слънцето извън Земята.
Но докато Луната продължавала да бъде заедно със Земята, ставало все по-голямо и силно уплътняване на белтъчните образувания, и, накрая би станало това, което аз описах като мумифициране, ако най-големите груби субстанции и същества не са се отделили от Земята. Последното, което се е образувало през това време в човешкото същество, били нервите, които отиват към сетивните органи. Но сетивните органи не са били открити. И тогава се отделя Луната заедно с най-грубите субстанции. В следствие, в тази степен от развитието станало това, че човекът е можел да премине постепенно към по-висше състояние, благодарение, че са се открили неговите сетивни органи, тъй както двете мирови тела, които са се намирали тогава извън Земята взаимно са се уравновесявали едно друго.
към текста >>
В следствие, в тази степен от развитието станало това, че човекът е можел да премине постепенно към по-висше
състояние
, благодарение, че са се открили неговите сетивни органи, тъй както двете мирови тела, които са се намирали тогава извън Земята взаимно са се уравновесявали едно друго.
Всичко това, ние имаме в началото на това състояние, когато Луната е била още в Земята, а Слънцето извън Земята. Но докато Луната продължавала да бъде заедно със Земята, ставало все по-голямо и силно уплътняване на белтъчните образувания, и, накрая би станало това, което аз описах като мумифициране, ако най-големите груби субстанции и същества не са се отделили от Земята. Последното, което се е образувало през това време в човешкото същество, били нервите, които отиват към сетивните органи. Но сетивните органи не са били открити. И тогава се отделя Луната заедно с най-грубите субстанции.
В следствие, в тази степен от развитието станало това, че човекът е можел да премине постепенно към по-висше състояние, благодарение, че са се открили неговите сетивни органи, тъй както двете мирови тела, които са се намирали тогава извън Земята взаимно са се уравновесявали едно друго.
Ако преди, когато те били свързани със Земята, съграждали човека, то сега действат върху него отвън, откриват неговите сетивни органи, правят го виждащо и чуващо същества, каквото ни се явява сега. Отделянето на Луната става в средата на древната Лемурийска епоха. Тогава имаме човек, чиито сетивни органи още не са открити, но който притежава силен ясновидски дар. Аз ви описах това: човек можел да запълва вътрешното пространство на съзнанието си с всевъзможни червеникави и топлинни образи, които винаги са много ценни и винаги означават нещо; но той още не възприемал предметите на външното пространство. Това започва след като Луната напуска Земята.
към текста >>
В края на този период от земното развитие, когато Земята е била още съединена с лунната субстанция, станало уплътняване на водното
състояние
до земно, и малко преди отделянето на Луната е настъпило това, което сега се нарича обикновено минерално царство, появило се твърдото от течното.
Ако вие вземете под внимание краткия преглед на земното развитие, който направих, ще видите, че човекът като земно същество, какъвто се явява сега, има своя изходна точка, всъщност, сърце. Разбира се, сърцето не е било тогава такъв орган, какъвто е сега. Този вид е придобило много по-късно: но зачатъкът на сърцето е възникнал от огъня. След това към него се присъединило породената от въздуха дихателна система. По-късно се включила протоплазмата в органите, която е направила всичко жива материя под влиянието на мировия звук, сгъстил различните субстанции до белтъчини.
В края на този период от земното развитие, когато Земята е била още съединена с лунната субстанция, станало уплътняване на водното състояние до земно, и малко преди отделянето на Луната е настъпило това, което сега се нарича обикновено минерално царство, появило се твърдото от течното.
И твърдото земно, всъщност, възникнало в самия край на тази епоха. По какъв начин? То възникнало благодарение на това, че под влияние на уплътняването – понеже тогава всичко се намирало в процес на непрекъснато сгъстяване – самите елементи станали материални. Припомнете си, началото на земното развитие. Какво е направила тогава топлинната материя?
към текста >>
Когато говорим за първичното топлинно
състояние
на Земята, то вие не бива да си мислите, че говорим за тази топлина, която се получава когато палим печка.
То възникнало благодарение на това, че под влияние на уплътняването – понеже тогава всичко се намирало в процес на непрекъснато сгъстяване – самите елементи станали материални. Припомнете си, началото на земното развитие. Какво е направила тогава топлинната материя? Тя е дала на вашето телесно същество онова, което пулсира сега във вашата кръв. Това не е била топлината, която съществувала в началото.
Когато говорим за първичното топлинно състояние на Земята, то вие не бива да си мислите, че говорим за тази топлина, която се получава когато палим печка.
Последното е минерален огън и минерална топлина. Ние говорим за тази топлина, за този огън, който пулсира в нашата кръв,това е жива топлина. Действително съществува не само тази минерална топлина, която се проявява в пространството; но съществува съвсем друга, жива топлина, която имате в себе си. Тя е била в началото на Земята и от нея се образувал първия зачатък на човека. Но с продължилото сгъстяване, тази жива топлина постепенно станала нежива топлина.Това било вързано с процеса на сгъстяване, който е настъпил когато Слънцето се отделило от Земята и само Луната останала съединена със Земята.
към текста >>
При все, че в началото можем да говорим за топлинно
състояние
, за
състояние
то огън, всъщност, за изгаряне, още не можем да говорим.
Действително съществува не само тази минерална топлина, която се проявява в пространството; но съществува съвсем друга, жива топлина, която имате в себе си. Тя е била в началото на Земята и от нея се образувал първия зачатък на човека. Но с продължилото сгъстяване, тази жива топлина постепенно станала нежива топлина.Това било вързано с процеса на сгъстяване, който е настъпил когато Слънцето се отделило от Земята и само Луната останала съединена със Земята. И топлината, която станала минерална топлина се проявява за първи път като процес на изгаряне. Тук стигаме до важно явление, на което, ви моля да обърнете внимание.
При все, че в началото можем да говорим за топлинно състояние, за състоянието огън, всъщност, за изгаряне, още не можем да говорим.
Това би било невярно. Не можем да говорим за нищо по-различно, освен само за тази топлина, която сега ние чувстваме пулсираща в кръвта ни. Топлината, която се развива при външно, минерално изгаряне, се появява едва след като Слънцето се е отделило и Земята останала само с Луната. И благодарение на това изгаряне, което по-рано изобщо не го е имало, в земната маса се отделили тези вещества, които в окултизма са наречени “пепел”. Когато нещо изгаряте остава пепел.
към текста >>
14.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
в едно
състояние
на съзнанието, в което човек не си служи със своите външни сетивни органи.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ Хамбург, 25. Май 1908 В тези лекции вече показахме, че в разговора между Христос Исус и Никодим става дума всъщност за това, че Христос се обръща към една личност, умееща да възприема отделни процеси извън физическото тяло, благодарение на развитите до известна степен по-висши познавателни органи. За онзи, който разбира подобни неща, това ясно е загатнато в Евангелието: Никодим отива при Христос Исус “нощем”, т.е.
в едно състояние на съзнанието, в което човек не си служи със своите външни сетивни органи.
Ние съвсем не искаме да останем при тривиалните тълкувания, които някои дават за тази дума “нощем”. Сега Вие знаете, че в този разговор става дума за новораждането на човека - “от вода и Дух”. Това, което Христос казва на Никодим за новораждането в глава 3., стих 4-5., е изключително важно. „Никодим Му казва: Как може човек, бидейки стар, да се роди отново ? Нима може втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди?
към текста >>
Единствената реалност на Стария Сатурн беше тази, че неговото топлинно
състояние
беше различно от това на обкръжението му.
Ние знаем, че тя е произлязла от Старата Луна, която нарекохме “Космос на Мъдростта”. На определена степен от своето развитие, тази Стара Луна не притежаваше твърдия земен елемент и трябва да сме наясно, че предишните въплъщения на нашата планета протичаха при съвършено други физически условия. Ако се върнем до Стария Сатурн, не трябва да си представяме условия, близки до тези на днешната Земя, и че там би имало скали, на които можем да стъпим, по които можем да се катерим. От всичко това там нямаше и следа. Ако идвайки от мировото пространство, бихте се приближили до Стария Сатурн, когато е бил в средата на своето развитие, Вие не бихте видели някакво особено небесно тяло да се носи в пространството; Вие бихте доловили нещо странно, а именно като че ли навлизате в една област, където усещате нещо сходно на това, ако се вмъквате в една гореща пещ.
Единствената реалност на Стария Сатурн беше тази, че неговото топлинно състояние беше различно от това на обкръжението му.
От Стария Сатурн не биха могли да бъдат възприемани никакви други качества. Окултизмът различава не само три състояния на материята, както съвременната физика, а и нещо повече. Физикът казва: Днес съществуват твърди, течни и газообразни тела. Обаче Старият Сатурн не е бил още газообразен. Газообразното състояние е много по-плътно от най-плътното състояние на Сатурн.
към текста >>
Газообразно
то
състояние
е много по-плътно от най-плътното
състояние
на Сатурн.
Единствената реалност на Стария Сатурн беше тази, че неговото топлинно състояние беше различно от това на обкръжението му. От Стария Сатурн не биха могли да бъдат възприемани никакви други качества. Окултизмът различава не само три състояния на материята, както съвременната физика, а и нещо повече. Физикът казва: Днес съществуват твърди, течни и газообразни тела. Обаче Старият Сатурн не е бил още газообразен.
Газообразното състояние е много по-плътно от най-плътното състояние на Сатурн.
В окултизма различаваме и друго, топлинно състояние, което е не просто свързано с движението на материалните частици, а представлява четвъртото състояние на материята. Старият Сатурн беше съставен само от топлина, и ако преминем от Стария Сатурн към Старото Слънце, ще установим и едно сгъстяване на тази древна огнена планета. Старото Слънце е първото газообразно въплъщение на нашата планета. Едва Старото Слънце е едно газообразно, въздухообразно тяло. На Старата Луна процесът на сгъстяване продължава.
към текста >>
В окултизма различаваме и друго, топлинно
състояние
, което е не просто свързано с движението на материалните частици, а представлява четвъртото
състояние
на материята.
От Стария Сатурн не биха могли да бъдат възприемани никакви други качества. Окултизмът различава не само три състояния на материята, както съвременната физика, а и нещо повече. Физикът казва: Днес съществуват твърди, течни и газообразни тела. Обаче Старият Сатурн не е бил още газообразен. Газообразното състояние е много по-плътно от най-плътното състояние на Сатурн.
В окултизма различаваме и друго, топлинно състояние, което е не просто свързано с движението на материалните частици, а представлява четвъртото състояние на материята.
Старият Сатурн беше съставен само от топлина, и ако преминем от Стария Сатурн към Старото Слънце, ще установим и едно сгъстяване на тази древна огнена планета. Старото Слънце е първото газообразно въплъщение на нашата планета. Едва Старото Слънце е едно газообразно, въздухообразно тяло. На Старата Луна процесът на сгъстяване продължава. Тя е вече едно течно тяло, което по-късно, след като Слънцето го напуска, става значително по-плътно.
към текста >>
Старото Слънце е първото
газообразно
въплъщение на нашата планета.
Физикът казва: Днес съществуват твърди, течни и газообразни тела. Обаче Старият Сатурн не е бил още газообразен. Газообразното състояние е много по-плътно от най-плътното състояние на Сатурн. В окултизма различаваме и друго, топлинно състояние, което е не просто свързано с движението на материалните частици, а представлява четвъртото състояние на материята. Старият Сатурн беше съставен само от топлина, и ако преминем от Стария Сатурн към Старото Слънце, ще установим и едно сгъстяване на тази древна огнена планета.
Старото Слънце е първото газообразно въплъщение на нашата планета.
Едва Старото Слънце е едно газообразно, въздухообразно тяло. На Старата Луна процесът на сгъстяване продължава. Тя е вече едно течно тяло, което по-късно, след като Слънцето го напуска, става значително по-плътно. Обаче същинското състояние, в което тя се намира, докато беше съединена със Слънцето, е именно течното състояние. Това, което днес наричаме минерална Земя, с нейните минерали, скални маси и т.н., на Старата Луна все още не съществуваше.
към текста >>
Едва Старото Слънце е едно
газообразно
, въздухообразно тяло.
Обаче Старият Сатурн не е бил още газообразен. Газообразното състояние е много по-плътно от най-плътното състояние на Сатурн. В окултизма различаваме и друго, топлинно състояние, което е не просто свързано с движението на материалните частици, а представлява четвъртото състояние на материята. Старият Сатурн беше съставен само от топлина, и ако преминем от Стария Сатурн към Старото Слънце, ще установим и едно сгъстяване на тази древна огнена планета. Старото Слънце е първото газообразно въплъщение на нашата планета.
Едва Старото Слънце е едно газообразно, въздухообразно тяло.
На Старата Луна процесът на сгъстяване продължава. Тя е вече едно течно тяло, което по-късно, след като Слънцето го напуска, става значително по-плътно. Обаче същинското състояние, в което тя се намира, докато беше съединена със Слънцето, е именно течното състояние. Това, което днес наричаме минерална Земя, с нейните минерали, скални маси и т.н., на Старата Луна все още не съществуваше. То кристализира едва на нашата Земя.
към текста >>
Обаче същинското
състояние
, в което тя се намира, докато беше съединена със Слънцето, е именно течното
състояние
.
Старият Сатурн беше съставен само от топлина, и ако преминем от Стария Сатурн към Старото Слънце, ще установим и едно сгъстяване на тази древна огнена планета. Старото Слънце е първото газообразно въплъщение на нашата планета. Едва Старото Слънце е едно газообразно, въздухообразно тяло. На Старата Луна процесът на сгъстяване продължава. Тя е вече едно течно тяло, което по-късно, след като Слънцето го напуска, става значително по-плътно.
Обаче същинското състояние, в което тя се намира, докато беше съединена със Слънцето, е именно течното състояние.
Това, което днес наричаме минерална Земя, с нейните минерали, скални маси и т.н., на Старата Луна все още не съществуваше. То кристализира едва на нашата Земя. Когато Земята започна своето развитие, тя отново трябваше да повтори всички предишни планетарни състояния. При една нова еволюционна степен, всяко тяло и всяко същество в Космоса винаги повтаря предишните състояния; така и нашата Земя повтаря, макар и в съкратен вид, Сатурновото, Слънчевото и Лунното състояние. Докато повтаря Лунното състояние, тя се състои от вода и водни пари, не от днешната вода, а от течна субстанция, подобна на водата; истинското течно състояние идва по-късно.
към текста >>
При една нова еволюционна степен, всяко тяло и всяко същество в Космоса винаги повтаря предишните състояния; така и нашата Земя повтаря, макар и в съкратен вид, Сатурновото, Слънчевото и Лунното
състояние
.
Тя е вече едно течно тяло, което по-късно, след като Слънцето го напуска, става значително по-плътно. Обаче същинското състояние, в което тя се намира, докато беше съединена със Слънцето, е именно течното състояние. Това, което днес наричаме минерална Земя, с нейните минерали, скални маси и т.н., на Старата Луна все още не съществуваше. То кристализира едва на нашата Земя. Когато Земята започна своето развитие, тя отново трябваше да повтори всички предишни планетарни състояния.
При една нова еволюционна степен, всяко тяло и всяко същество в Космоса винаги повтаря предишните състояния; така и нашата Земя повтаря, макар и в съкратен вид, Сатурновото, Слънчевото и Лунното състояние.
Докато повтаря Лунното състояние, тя се състои от вода и водни пари, не от днешната вода, а от течна субстанция, подобна на водата; истинското течно състояние идва по-късно. Това течно кълбо, което се носи в мировото пространство, е съставено не от днешната вода, а от смесени вода и водни пари, следователно от газов и воден елемент, и в тази среда е потопен човекът. Той се намира в това течно кълбо, понеже твърдите субстанции още не са отложени всред въз-душно-водните маси. От днешния човек там вече са неговият Аз и неговото астрално тяло. Обаче този Аз и това астрално тяло все още не се чувствуват като самостоятелни сили, а като че ли са вложени в недрата на божествено-духовните Същества; те все още не се чувствуват отделени от онова Същество, чието тяло е течната, газообразна Земя.
към текста >>
Докато повтаря Лунното
състояние
, тя се състои от вода и водни пари, не от днешната вода, а от течна субстанция, подобна на водата; истинското течно
състояние
идва по-късно.
Обаче същинското състояние, в което тя се намира, докато беше съединена със Слънцето, е именно течното състояние. Това, което днес наричаме минерална Земя, с нейните минерали, скални маси и т.н., на Старата Луна все още не съществуваше. То кристализира едва на нашата Земя. Когато Земята започна своето развитие, тя отново трябваше да повтори всички предишни планетарни състояния. При една нова еволюционна степен, всяко тяло и всяко същество в Космоса винаги повтаря предишните състояния; така и нашата Земя повтаря, макар и в съкратен вид, Сатурновото, Слънчевото и Лунното състояние.
Докато повтаря Лунното състояние, тя се състои от вода и водни пари, не от днешната вода, а от течна субстанция, подобна на водата; истинското течно състояние идва по-късно.
Това течно кълбо, което се носи в мировото пространство, е съставено не от днешната вода, а от смесени вода и водни пари, следователно от газов и воден елемент, и в тази среда е потопен човекът. Той се намира в това течно кълбо, понеже твърдите субстанции още не са отложени всред въз-душно-водните маси. От днешния човек там вече са неговият Аз и неговото астрално тяло. Обаче този Аз и това астрално тяло все още не се чувствуват като самостоятелни сили, а като че ли са вложени в недрата на божествено-духовните Същества; те все още не се чувствуват отделени от онова Същество, чието тяло е течната, газообразна Земя. И сега в тези астрални тела, надарени с Аз, се образуват нежните и фини заложби или наченки на човека.
към текста >>
Те изграждат в себе си и отделят навън първите наченки на човешкото физическо тяло, което заедно с етерното тяло, се намира в едно изключително фино
състояние
.
От днешния човек там вече са неговият Аз и неговото астрално тяло. Обаче този Аз и това астрално тяло все още не се чувствуват като самостоятелни сили, а като че ли са вложени в недрата на божествено-духовните Същества; те все още не се чувствуват отделени от онова Същество, чието тяло е течната, газообразна Земя. И сега в тези астрални тела, надарени с Аз, се образуват нежните и фини заложби или наченки на човека. Това е по сочено в първата рисунка. В нейната горна част са представени невидимите за външното наблюдение астрални тела и Азове, които са потопени в течното Земно кълбо.
Те изграждат в себе си и отделят навън първите наченки на човешкото физическо тяло, което заедно с етерното тяло, се намира в едно изключително фино състояние.
Ако проследите този процес с ясновиждащ поглед, ще видите как първите наченки на физическото и етерното тяло са като обгърнати от астралното тяло и Аза, както това е посочено на първата рисунка. Това, което днес Вие, заспивайки, оставяте в леглото, т.е. Вашето физическо и етерно тяло, изгражда първите си наченки точно в тази част от Земното развитие; този първичен човешки зародиш е напълно обгърнат от астралното тяло и Аза. Постепенно водно-въз-душните маси се сгъстяват. Астралното тяло и Азът дават повод за повсеместно прорастване на първите човешки наченки в тази първична течна Земя.
към текста >>
Ето, следователно, образът на тогавашния човек: Онази негова част, която днес у спящия човек остава в леглото, съществува в такъв вид зародиш-но
състояние
, което има плътността на въздуха и е пронизвана от силите на огъня.
Водата продължава да се сгъстява и сега, в известен смисъл, водата се отделя от въздуха; двете състояния не са смесени както по-рано. Последицата от това е, че човешкото тяло - физическото и етерното тяло -става още по-плътно. Понеже сега въздухът се отделя от водата, човешкото физическо тяло става въздухообразно и включва в себе си огнения елемент, така че онова, което преди беше течно, сега става въздухообразно. Сега физическо-етерният зародиш се състои от въздух, проникнат от силите на огъня; астралното тяло н Азът го обгръщат, и всичко това се движи ту във водата, ту във въздуха. (Виж рисунка 2)
Ето, следователно, образът на тогавашния човек: Онази негова част, която днес у спящия човек остава в леглото, съществува в такъв вид зародиш-но състояние, което има плътността на въздуха и е пронизвана от силите на огъня.
На всеки такъв човек принадлежи едно астрално тяло и един Аз. Те обаче са като потопени в недрата на божествения свят и, с други думи, не усещат себе си като един самостоятелен Аз. Върху тези подробности трябва да се замислим дълбоко. Защото описваните състояние се различават толкова много от днешното състояние на Земята, че за хората изглеждат непонятни или направо шокиращи. Лесно бихте могли да попитате: А какъв е този огън, който е поставен тук във въздуха?
към текста >>
Защото описваните
състояние
се различават толкова много от днешното
състояние
на Земята, че за хората изглеждат непонятни или направо шокиращи.
(Виж рисунка 2) Ето, следователно, образът на тогавашния човек: Онази негова част, която днес у спящия човек остава в леглото, съществува в такъв вид зародиш-но състояние, което има плътността на въздуха и е пронизвана от силите на огъня. На всеки такъв човек принадлежи едно астрално тяло и един Аз. Те обаче са като потопени в недрата на божествения свят и, с други думи, не усещат себе си като един самостоятелен Аз. Върху тези подробности трябва да се замислим дълбоко.
Защото описваните състояние се различават толкова много от днешното състояние на Земята, че за хората изглеждат непонятни или направо шокиращи.
Лесно бихте могли да попитате: А какъв е този огън, който е поставен тук във въздуха? Този огън, който притежаваше тогавашния човек, е жив и днес у Вас самите! Огънят, който стопля и движи Вашата кръв. Но и останките от древният въздух също живеят във Вашия организъм. Когато вдишвате и издишвате, тогава Вашето, иначе твърдо тяло, се среща с въздуха.
към текста >>
Това
състояние
продължи до идването на Атлантската епоха.
Представете си още, че този въздух прониква навсякъде в тялото, и че всички течни и твърди части изчезват, а остава само формата: една човешка форма, съставена само от въздух; един човек в процес на вдишване, изпращащ кислород до най-периферните телесни части. Пред Вас застава един образ, твърде подобен на човека, но изграден от въздух. Въздухът, който влиза в човека, приема изцяло формите на тялото. Да, пред Вас застава едно сянкообразно тяло, изградено от въздух и пронизвано от огън. Самите Вие в миналото сте представлявали точно такъв вид човеци: физическото и етерното тяло бяха обгърнати от Азът и астралното тяло.
Това състояние продължи до идването на Атлантската епоха.
Дълбоко греши всеки, който смята, че в началото на Атлантида човеците са изглеждали като днешните и че са можели да се движат като тях. Човеците постепенно слязоха от въздушните области в областите на по-гъстата материя. А преди всичко, животните бяха тези, които не можаха да изчакат своето физическо въплъщение и изостанаха, понеже Земята не беше достатъчно узряла, за да предостави “материал” на човеците. Животните изостанаха на по-низши степени, защото не можаха да изчакат своето слизане. Следващата степен в развитието на човека се свежда до това, че той обособи в своето физическо тяло три съставни части: въздушна, топлинна и течна; в окултен смисъл, той се превърна във воден човек.
към текста >>
Днес той може да си представи този процес само духовно, като поддържа съзнанието за бъдещето си телесно
състояние
.
Това е слизането в материята. Но както човекът слезе, така и той отново ще се издигне над материята. След опитностите, конто може да получи в условията на твърдия материален свят, той отново ще се издигне към сферите, където неговото физическо тяло е течно и въздухообразно. Човекът трябва да носи в себе си съзнанието, че ако иска отново - и съзнателно - да се свърже с Боговете, неговото истинско съществувание ще протича в сферите, от които той произхожда. И така, човекът се сгъстява от вода и въздух, но той отново ще се “разтвори”.
Днес той може да си представи този процес само духовно, като поддържа съзнанието за бъдещето си телесно състояние.
Обаче само по този начин хората получават необходимата сила, за да се доближат до това състояние още днес. Ако човекът постигне този вид съзнание, той вече е постигнал своята земна цел, вече е изпълнил своята земна мисия. Какво означава това? Това означава, че навремето човекът се е родил не от плът и кръв, а от въздух и вода. И по-късно, в Духа, той действително трябва да осъществи новото си раждане от въздух и вода.
към текста >>
Обаче само по този начин хората получават необходимата сила, за да се доближат до това
състояние
още днес.
Но както човекът слезе, така и той отново ще се издигне над материята. След опитностите, конто може да получи в условията на твърдия материален свят, той отново ще се издигне към сферите, където неговото физическо тяло е течно и въздухообразно. Човекът трябва да носи в себе си съзнанието, че ако иска отново - и съзнателно - да се свърже с Боговете, неговото истинско съществувание ще протича в сферите, от които той произхожда. И така, човекът се сгъстява от вода и въздух, но той отново ще се “разтвори”. Днес той може да си представи този процес само духовно, като поддържа съзнанието за бъдещето си телесно състояние.
Обаче само по този начин хората получават необходимата сила, за да се доближат до това състояние още днес.
Ако човекът постигне този вид съзнание, той вече е постигнал своята земна цел, вече е изпълнил своята земна мисия. Какво означава това? Това означава, че навремето човекът се е родил не от плът и кръв, а от въздух и вода. И по-късно, в Духа, той действително трябва да осъществи новото си раждане от въздух и вода. По времето, когато възникват Евангелията, смисълът на думите бил по-различен отколкото днес.
към текста >>
Човекът съзнава това, което денем потъва във физическите сетива и наблюдава физическия свят, а нощем изпада в безсъзнание, понеже е откъснат от
състояние
то, в което се е намирал по-рано.
Естествено, то не навлиза там до онази степен, в която се е намирало първоначално; иначе то отново би станало ясновиждащо. То запазва своята самостоятелност. Следователно, тази самостоятелна индивидуалност е нещо, което възниква в хода на Земното развитие. Кому дължи своето съществувание този индивидуален, вътрешен човешки живот, който търси подкрепа извън физическото и етерното тяло? Той дължи своето съществувание на човешкото физическо и етерно тяло, които са образувани постепенно в хода на Земното развитие.
Човекът съзнава това, което денем потъва във физическите сетива и наблюдава физическия свят, а нощем изпада в безсъзнание, понеже е откъснат от състоянието, в което се е намирал по-рано.
На окултен език това, което днес лежи в леглото, се нарича същинският земен човек. Точно това представляваше “човекът”. А това, в което денем и нощем се намира Азът, и което е родено от физическото и етерното тяло, се нарича “дете на човека” или “Син човечески”. Синът човечески е Азът и астралното тяло, така както те са възникнали в хода на Земното развитие от физическото и етерното тяло. За тази цел разполагаме с техническия израз “Син човечески”.
към текста >>
15.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 22 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Но и този Космос на Мъдростта или старата Луна не е друго освен превъплъщение на едно още по-предно
състояние
, което наричаме планета Слънце, т.е.
До сега ние се старахме да подчертаем, че Откровението на Йоана представлява едно посвещение, а именно християнското посвещение; че това християнско посвещение ни разкрива бъдещото на човечеството. Но сега ние ще можем да вникнем по-добре във всичко следващо, ако отново насочим нашия поглед назад и още веднъж обгърнем времената на миналото развитие на човечеството. И ние ще сторим това до толкова, доколкото то е необходимо за обяснение на Откровението. Ние вече познаваме основните черти на това, за което се касае тук. Вие знаете, че нашата Земя, така както тя днес съставлява место обиталището на човека, е започнала своето съществуване някога в нашето минало, но че като Земя тя е превъплъщение на една друга планетарна същност, която Окултизмът нарича "Луна" или също Космос на Мъдростта или планета на Мъдростта, противоположно на нашата днешна Земя, която наричаме Космос или планета на Любовта.
Но и този Космос на Мъдростта или старата Луна не е друго освен превъплъщение на едно още по-предно състояние, което наричаме планета Слънце, т.е.
не днешната неподвижна звезда Слънце, а едно минало състояние на нашата Земя, носещо името старото Слънце. А тази планета Слънце е също така превъплъщение на стария Сатурн (не днешната планета Сатурн), така че имаме четири редуващи се едно след друго състояния на нашето планетарно съществувание, които наричаме Сатурн, Слънце, Луна и Земя. Сега искам да опиша тези четири състояния на нашето планетарно съществуване, доколкото това е необходимо за обяснение на Откровението. Ако се пренесете с поглед на ясновидеца до старото Сатурново съществуване, вие бихте стигнали до една чудновата планета. Този стар Сатурн е едно небесно тяло, върху което не се намира още нищо от това, което днес наричаме минерали, твърди земни вещества.
към текста >>
не днешната неподвижна звезда Слънце, а едно минало
състояние
на нашата Земя, носещо името старото Слънце.
Но сега ние ще можем да вникнем по-добре във всичко следващо, ако отново насочим нашия поглед назад и още веднъж обгърнем времената на миналото развитие на човечеството. И ние ще сторим това до толкова, доколкото то е необходимо за обяснение на Откровението. Ние вече познаваме основните черти на това, за което се касае тук. Вие знаете, че нашата Земя, така както тя днес съставлява место обиталището на човека, е започнала своето съществуване някога в нашето минало, но че като Земя тя е превъплъщение на една друга планетарна същност, която Окултизмът нарича "Луна" или също Космос на Мъдростта или планета на Мъдростта, противоположно на нашата днешна Земя, която наричаме Космос или планета на Любовта. Но и този Космос на Мъдростта или старата Луна не е друго освен превъплъщение на едно още по-предно състояние, което наричаме планета Слънце, т.е.
не днешната неподвижна звезда Слънце, а едно минало състояние на нашата Земя, носещо името старото Слънце.
А тази планета Слънце е също така превъплъщение на стария Сатурн (не днешната планета Сатурн), така че имаме четири редуващи се едно след друго състояния на нашето планетарно съществувание, които наричаме Сатурн, Слънце, Луна и Земя. Сега искам да опиша тези четири състояния на нашето планетарно съществуване, доколкото това е необходимо за обяснение на Откровението. Ако се пренесете с поглед на ясновидеца до старото Сатурново съществуване, вие бихте стигнали до една чудновата планета. Този стар Сатурн е едно небесно тяло, върху което не се намира още нищо от това, което днес наричаме минерали, твърди земни вещества. Там не съществува още нищо от нашите земни животински и растителни светове, нищо от това, което наричаме течни вещества или вода; не съществува нищо от това, което днес познаваме като въздух или газове.
към текста >>
Ако бихте си представили, че с днешните очи които разбира се тогава не съществуваха бихте се намирали някъде в мировото пространство и бихте се приближили до този Сатурн, вие не бихте видели нищо в неговото начално
състояние
; защото той не светеше.
А тази планета Слънце е също така превъплъщение на стария Сатурн (не днешната планета Сатурн), така че имаме четири редуващи се едно след друго състояния на нашето планетарно съществувание, които наричаме Сатурн, Слънце, Луна и Земя. Сега искам да опиша тези четири състояния на нашето планетарно съществуване, доколкото това е необходимо за обяснение на Откровението. Ако се пренесете с поглед на ясновидеца до старото Сатурново съществуване, вие бихте стигнали до една чудновата планета. Този стар Сатурн е едно небесно тяло, върху което не се намира още нищо от това, което днес наричаме минерали, твърди земни вещества. Там не съществува още нищо от нашите земни животински и растителни светове, нищо от това, което наричаме течни вещества или вода; не съществува нищо от това, което днес познаваме като въздух или газове.
Ако бихте си представили, че с днешните очи които разбира се тогава не съществуваха бихте се намирали някъде в мировото пространство и бихте се приближили до този Сатурн, вие не бихте видели нищо в неговото начално състояние; защото той не светеше.
Следователно вие не бихте могли да видите отвън този Сатурн с вашите очи в първата половина на неговото съществуване. Ако бихте се приближили до него и бихте проникнали в пространството, което той заемаше, вие бихте почувствували (ако бихте могли да употребите вече вашите днешни сетива) -, като че се вмъквате в една пещ. Бихте могли да различите това пространство от останалото само чрез това, че това сферично пространство е по-топло от заобикалящата го среда. Топлината е единственото от днешните състояния, което ние бихме намерили на стария Сатурн. Обаче това е особен вид топлина.
към текста >>
Това е физическото
състояние
на този стар Сатурн.
Само че от външното пространство то се е пренесло във вашата вътрешност. Това е топлината на вашата кръв. Ако от топлината на вашата кръв бихте образували фигури, вие бихте имали един отзвук от това, което съществуваше от вашето физическо тяло на стария Сатурн. Топлината, която днес носите във вашата кръв, е първата заложба на физическото тяло, неговата най-стара част; така щото бихте могли също да кажете: целият Сатурн се състоеше от кръвна топлина. Но вие бихте могли да намерите също нещо подобно като фигурите, които бихте получили днес съединявайки различните пътища на вашата кръв според различните топлинни състояния.
Това е физическото състояние на този стар Сатурн.
От днешните състояния на материята там имаше само топлина. От всички същества, които днес населяват Земята, там съществуваше само човекът и то само тази заложба на неговото физическо тяло. Сатурн се състоеше само от такива зачатъци на физическите човешки тела, които бяха съставени от топлина. Както днес един къпинов плод се състои от отделни сферични зрънца, така беше съставен тогава Сатурн само от човеци, каквито описахме. В замяна на това той беше заобиколен от духовни Същества.
към текста >>
След това цялото това развитие преминава в една духовна сфера, в едно
състояние
, което външно не би могло да бъде възприемано от такива сетива като на днешния човек; след това възниква второто въплъщение на нашата планета Земя, а именно планетата Слънце или Старото Слънце.
Така на Сатурн ние имаме 7 вида Същества, които преминават там своята човешка степен, които са стигнали до човешката степен на развитие, които следователно на следващите степени нямат вече нужда да преминават отново тази човешка степен. Днешният човек не е още човек на Сатурн. Онези Същества, които на Сатурн са станали човеци, чиито представители са Духовете на Личността, тези Същества напредват по-нататък и днес те са далече високо над човека, съдържайки, така да се каже, човека в себе си. Те го носят в себе си като една минала степен на развитие. Развитието на Сатурн трае определено време.
След това цялото това развитие преминава в една духовна сфера, в едно състояние, което външно не би могло да бъде възприемано от такива сетива като на днешния човек; след това възниква второто въплъщение на нашата планета Земя, а именно планетата Слънце или Старото Слънце.
Тя е забележителна с това, че още от рано е толкова напреднала, щото излъчва светлина. Това се дължи на факта, че Старото Слънце не се състоеше само от топлина, а топлинната материя беше се сгъстила вече до газова или въздухообразна материя. На старото Слънце нямаше още никаква вода, никаква твърда материя. То се състоеше само от въздухообразна и топлинна маса. Но благодарение на това то беше вече в състояние да бъде едно светещо тяло.
към текста >>
Но благодарение на това то беше вече в
състояние
да бъде едно светещо тяло.
След това цялото това развитие преминава в една духовна сфера, в едно състояние, което външно не би могло да бъде възприемано от такива сетива като на днешния човек; след това възниква второто въплъщение на нашата планета Земя, а именно планетата Слънце или Старото Слънце. Тя е забележителна с това, че още от рано е толкова напреднала, щото излъчва светлина. Това се дължи на факта, че Старото Слънце не се състоеше само от топлина, а топлинната материя беше се сгъстила вече до газова или въздухообразна материя. На старото Слънце нямаше още никаква вода, никаква твърда материя. То се състоеше само от въздухообразна и топлинна маса.
Но благодарение на това то беше вече в състояние да бъде едно светещо тяло.
Едно днешно око би го виждало като една планета излъчваща светлина в мировото пространство. Сега, след като тази планета се беше развила да там, стана възможно към зачатъка на човешкото физическо тяло да бъде присъединено етерното или жизнено тяло. Следователно сега човешкото същество се състоеше от физическо и етерно тяло, докато на Сатурн то имаше само зачатъка на физическото тяло. Но човекът не беше достатъчно напреднал, за да има и астрално тяло. Ето защо човешките форми изглеждаха съвършено различно от днешните.
към текста >>
Сега отново настъпва един вид междинно
състояние
, когато светещата планета Слънце постепенно угасва за външното наблюдение /ако и такова да би съществувало тогава/, но тя изчезва също и за определено ясновидско наблюдение и съществува само за най-висшите форми на ясновидското наблюдение.
Те носят човека в себе си; те са изпитали в друга форма това, което днес човекът изпитва в земното съществуване. Но и Слънцето преминава в своето развитие през 7 епохи и във всяка една от тези епохи има Същества, които достигат степента на човечеството, така щото и през време на Слънчевото съществуване ние имаме 7 фази на развитие. Така тези Същества виждат, когато се върнат назад в своето собствено минало, че имат пред себе си една така да се каже космическа възраст, за която могат да кажат: "да, през онези далечни времена, макар и под мене да нямаше никаква твърда почва и никаква водна маса, все пак тогава аз съм изпитвал това, което днес човекът изпитва. Следователно аз мога да съчувствувам и да съизживявам това, което човекът изживява на земята." Това могат да кажат днес тези Същества. Те имат разбиране за това, защото също са изпитали в себе си това, което човекът изпитва в неговото земно съществуване.
Сега отново настъпва един вид междинно състояние, когато светещата планета Слънце постепенно угасва за външното наблюдение /ако и такова да би съществувало тогава/, но тя изчезва също и за определено ясновидско наблюдение и съществува само за най-висшите форми на ясновидското наблюдение.
След това отново се явява една нова форма на съществуване, едно трето планетарно състояние, което наричаме Лунно състояние. Това е третото въплъщение на нашата планета Земя, старата Луна. Сега тя е толкова напреднала в развитието на своята материя, щото това, което на Слънцето беше само газообразно, сега се сгъстява до течност. Чрез появяването на водния елемент човекът, който отново се развива както растението от семето, може да получи астралното тяло. Така щото сега човекът се състои от 3 части физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло.
към текста >>
След това отново се явява една нова форма на съществуване, едно трето планетарно
състояние
, което наричаме Лунно
състояние
.
Но и Слънцето преминава в своето развитие през 7 епохи и във всяка една от тези епохи има Същества, които достигат степента на човечеството, така щото и през време на Слънчевото съществуване ние имаме 7 фази на развитие. Така тези Същества виждат, когато се върнат назад в своето собствено минало, че имат пред себе си една така да се каже космическа възраст, за която могат да кажат: "да, през онези далечни времена, макар и под мене да нямаше никаква твърда почва и никаква водна маса, все пак тогава аз съм изпитвал това, което днес човекът изпитва. Следователно аз мога да съчувствувам и да съизживявам това, което човекът изживява на земята." Това могат да кажат днес тези Същества. Те имат разбиране за това, защото също са изпитали в себе си това, което човекът изпитва в неговото земно съществуване. Сега отново настъпва един вид междинно състояние, когато светещата планета Слънце постепенно угасва за външното наблюдение /ако и такова да би съществувало тогава/, но тя изчезва също и за определено ясновидско наблюдение и съществува само за най-висшите форми на ясновидското наблюдение.
След това отново се явява една нова форма на съществуване, едно трето планетарно състояние, което наричаме Лунно състояние.
Това е третото въплъщение на нашата планета Земя, старата Луна. Сега тя е толкова напреднала в развитието на своята материя, щото това, което на Слънцето беше само газообразно, сега се сгъстява до течност. Чрез появяването на водния елемент човекът, който отново се развива както растението от семето, може да получи астралното тяло. Така щото сега човекът се състои от 3 части физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло. Той още не е същински човек, защото в тези 3 тела няма още никакъв Аз.
към текста >>
Сега тя е толкова напреднала в развитието на своята материя, щото това, което на Слънцето беше само
газообразно
, сега се сгъстява до течност.
Следователно аз мога да съчувствувам и да съизживявам това, което човекът изживява на земята." Това могат да кажат днес тези Същества. Те имат разбиране за това, защото също са изпитали в себе си това, което човекът изпитва в неговото земно съществуване. Сега отново настъпва един вид междинно състояние, когато светещата планета Слънце постепенно угасва за външното наблюдение /ако и такова да би съществувало тогава/, но тя изчезва също и за определено ясновидско наблюдение и съществува само за най-висшите форми на ясновидското наблюдение. След това отново се явява една нова форма на съществуване, едно трето планетарно състояние, което наричаме Лунно състояние. Това е третото въплъщение на нашата планета Земя, старата Луна.
Сега тя е толкова напреднала в развитието на своята материя, щото това, което на Слънцето беше само газообразно, сега се сгъстява до течност.
Чрез появяването на водния елемент човекът, който отново се развива както растението от семето, може да получи астралното тяло. Така щото сега човекът се състои от 3 части физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло. Той още не е същински човек, защото в тези 3 тела няма още никакъв Аз. Но винаги на всяка степен на развитието изостават назад същества. Съществата, които бяха изостанали назад на Слънцето, които не можаха да достигнат Лунната степен и трябва да догонят своята Слънчева степен върху Луната, нямат сега никаква възможност да получат астрално тяло и на Луната те се състоят само от физическо и етерно тяло.
към текста >>
След това развитието навлиза във фаза на затъмнение, то минава през едно
състояние
, което обикновено окултистите наричат Пралая.
Зад такива легенди се крие една дълбока мъдрост. В този мит за Балдур и Локи ние навсякъде долавяме тази мъдрост. Ако бихте проучили нещата, вие бихте открили, че и в обичаите свързани с имела това, което се казва върху него, произхожда от една прадревна мъдрост. После през втората половина на Лунното развитие идва време, когато както слънчевите същества така и съществата останали на Луната достигат в тяхното развитие това, което трябваше да достигнат на Луната. Тогава те отново се съединяват Слънце и Луна продължават отново известно време тяхното развитие като едно единно тяло.
След това развитието навлиза във фаза на затъмнение, то минава през едно състояние, което обикновено окултистите наричат Пралая.
След преминаването на тази фаза, възниква нашето Земно развитие. Отначало възникващото небесно тяло съдържа в себе си не само това, което днес съставлява Земята, но това, което бихте получили, ако бихте размесили съставната материя на днешното Слънце, днешната Земя и днешната Луна в един огромен съд. Така приблизително бихте могли да си представите състоянието на развитие на нашата Земя в неговото начало. Това състояние на развитието е отначало един вид повторение на Сатурновото състояние, после на Слънчевото състояние и на Лунното състояние. Това, което преди всичко е важно сега за нас, е, че човекът става всъщност човек в днешния смисъл едвам в средата на Земното развитие.
към текста >>
Така приблизително бихте могли да си представите
състояние
то на развитие на нашата Земя в неговото начало.
После през втората половина на Лунното развитие идва време, когато както слънчевите същества така и съществата останали на Луната достигат в тяхното развитие това, което трябваше да достигнат на Луната. Тогава те отново се съединяват Слънце и Луна продължават отново известно време тяхното развитие като едно единно тяло. След това развитието навлиза във фаза на затъмнение, то минава през едно състояние, което обикновено окултистите наричат Пралая. След преминаването на тази фаза, възниква нашето Земно развитие. Отначало възникващото небесно тяло съдържа в себе си не само това, което днес съставлява Земята, но това, което бихте получили, ако бихте размесили съставната материя на днешното Слънце, днешната Земя и днешната Луна в един огромен съд.
Така приблизително бихте могли да си представите състоянието на развитие на нашата Земя в неговото начало.
Това състояние на развитието е отначало един вид повторение на Сатурновото състояние, после на Слънчевото състояние и на Лунното състояние. Това, което преди всичко е важно сега за нас, е, че човекът става всъщност човек в днешния смисъл едвам в средата на Земното развитие. В нашето Земно развитие ние също трябва да различим 7 състояния, 7 епохи. Ние се намираме в четвъртата епоха. 3 са изминали вече, а другите 3 ще последват.
към текста >>
Това
състояние
на развитието е отначало един вид повторение на Сатурновото
състояние
, после на Слънчевото
състояние
и на Лунното
състояние
.
Тогава те отново се съединяват Слънце и Луна продължават отново известно време тяхното развитие като едно единно тяло. След това развитието навлиза във фаза на затъмнение, то минава през едно състояние, което обикновено окултистите наричат Пралая. След преминаването на тази фаза, възниква нашето Земно развитие. Отначало възникващото небесно тяло съдържа в себе си не само това, което днес съставлява Земята, но това, което бихте получили, ако бихте размесили съставната материя на днешното Слънце, днешната Земя и днешната Луна в един огромен съд. Така приблизително бихте могли да си представите състоянието на развитие на нашата Земя в неговото начало.
Това състояние на развитието е отначало един вид повторение на Сатурновото състояние, после на Слънчевото състояние и на Лунното състояние.
Това, което преди всичко е важно сега за нас, е, че човекът става всъщност човек в днешния смисъл едвам в средата на Земното развитие. В нашето Земно развитие ние също трябва да различим 7 състояния, 7 епохи. Ние се намираме в четвъртата епоха. 3 са изминали вече, а другите 3 ще последват. 4-ят главен цикъл беше този, в който днешният човек трябваше да стане човек.
към текста >>
В момента, когато днешните човеци навлязоха в своята човешка степен, тогава на небесното тяло, което се намираше в едно
състояние
на материята междинно между това на старата Луна и на днешната Земя, възникват минералните маси, първите кристали.
И така тук ние отново намерихме 24-те Старци и вие виждате, как авторът на Откровението е скрил по един чудесен начин в своите образи това, което ние самите можем да намерим при разглеждане духовното развитие на света. Но на всяка степен бяха изостанали на зад определени същества; така щото изостаналите на Слънцето сатурнови същества се явяват като първите заложби за сегашното животинско царство, а изостаналите на лунната степен слънчеви същества се явяват като първите зачатъци на днешното растително царства. Едвам на Земята се ражда една нова степен на развитието, като минерално царство. Ние изтъкнахме, че на Луната не съществуваше още никакво минерално царство. На Луната не би могло още да се ходи по скали.
В момента, когато днешните човеци навлязоха в своята човешка степен, тогава на небесното тяло, което се намираше в едно състояние на материята междинно между това на старата Луна и на днешната Земя, възникват минералните маси, първите кристали.
Този беше моментът, когато възниква минералното царство. И вие намирате това възникване, това появяване на минералното царство описано по един чудесен начин в Откровението там, където се казва: "И около престола имаше море стъклено като кристал." Това стъклено море ни показва възникването, появяването на минералното царство в неговата първична форма. Така ние виждаме, че и тази тайна на космическото развитие е посочена в Откровението на Йоана. А с това ние се научихме да разбираме, че до тази степен авторът на Откровението не иска да ни опише в своите величествени образи нищо друго, освен това, което ние можем да познаем чрез развитието на духовния живот в развитието на Земята. Но с това авторът на Откровението още в самото начало на своята книга ни въведе до висините, от където човек може да вижда картините на бъдещите степени на развитието.
към текста >>
16.
Пета лекция: Развитието на троичността Слънце, Луна, Земя. Формиращият тон. Озирис и Тифон.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Днешните хора описват Слънцето така, като че ли то представлява само едно
газообразно
кълбо, което просто излъчва светлина.
Земята представляваше едно небесно тяло, населено от цяла йерархия по-низши и по-висши Същества. А това, което се излъчваше като светлина в мировото пространство, с което беше проникнато тялото на Земята, беше не само светлина, но също и това, което по-късно стана мисия на Земята: това беше силата на Любовта. Светлината съдържаше в себе си Любовта като своя най-важна съставна част. Следователно, трябва да си представим, че в мировото пространство се излъчваше не само светлината, не само физическа светлина, а че тази светлина беше одушевена, одухотворена със силата на Любовта. Една съвременна душа трудно може да си представи това.
Днешните хора описват Слънцето така, като че ли то представлява само едно газообразно кълбо, което просто излъчва светлина.
Днес по отношение на Слънцето господства една чисто материалистическа представа. Изключение от това правят само окултистите. Ако днес някой чете едно описание на Слънцето, каквото се дава в популярните книги, в книгите, осигуряващи духовната храна на безброй хора, той не научава нищо за истинската същност на Слънцето. Това, което се намира в тези книги, има по отношение на Слънцето същата стойност, каквато има и един труп по отношение на живия човек. Колкото далеч е трупът от живия човек, толкова далеч са и описанията на астрофизиката, които тя дава за Слънцето, от самото Слънце.
към текста >>
Макар и субстанциите на Луната да не бяха втвърдени до
състояние
на лава, каквито са те на днешната Луна, това бяха черни, тъмни сили.
Нека да си представим приблизително следното: една златна риба с фантастични растителни форми, изключително подвижна, но много тъжна, понеже светлината беше отнета от водата. У този предшественик на човека възникна един дълбок, много дълбок копнеж. Светлината вече не беше там; и желанието за светлина породи копнежа. В планетарното развитие на Земята имаше един момент, когато Слънцето все още не беше напълно отделено от Земята; тогава онази горна част от човешката форма, огрята и стоплена от светлината, оставаше на Слънчевата степен, а долната част запазваше формата на риба. Обаче поради факта, че с половината от своето същество човекът живееше в тъмнина, тази негова долна част беше от по-низша природа, защото в частта, която беше потопена във водната маса, той носеше също и Лунните сили.
Макар и субстанциите на Луната да не бяха втвърдени до състояние на лава, каквито са те на днешната Луна, това бяха черни, тъмни сили.
Там можеха да се утаят само най-лошите части на астралния свят. Обаче над тях се разполагаше споменатата форма от изпарения, от пари, така да се каже главовата част, в която се вливаше външната светлина, придавайки й определени очертания, така че човекът се състоеше от една по-низша и от една по-висша част. Той се придвижваше плувайки, носейки се в тази атмосфера от изпарения. Гъстата атмосфера от изпарения все още не беше въздух, а един вид пара; следователно, Слънцето не би могло да проникне през нея. Топлината можеше да проникне, но не и светлината.
към текста >>
Също и в лицето на Зигфрид, побеждаващ змея, ние имаме - впрочем доста видоизменен - образа на това, което тогава съществуваше като двуделно
състояние
на човешката природа.
Единствено Яхве остана на Земята; той пожертвува себе си, той беше този, чиято вътрешна същност звучеше в течната Земя като формиращ тон. Но понеже най-лошите сили останаха като съставни части на течната Земя, понеже тези сили са ужасни елементи, парообразната част на човека потъна все по-надолу и от някогашната растителна форма постепенно възникна едно земноводно същество, намиращо се на степента амфибия. В легендите и митовете тази форма, която стои много по-ниско от по-късното човечество, е описвана като дракон, като змей, като чудовище. А другата част на човека, която беше поданик на светлината, е представяна като едно същество, което не може да слезе долу, което води борба с низшата природа, като например Архангел Михаил, умъртвяващ Дракона, или борещия се със змея св. Георги и т.н.
Също и в лицето на Зигфрид, побеждаващ змея, ние имаме - впрочем доста видоизменен - образа на това, което тогава съществуваше като двуделно състояние на човешката природа.
В горната част на Земята, следователно също и в горната част на физическия човек проникваше топлината и образуваше там нещо като един огнен дракон. Обаче над него се издигаше етерното тяло, което носеше в себе си силата на Слънцето. Така ние имаме една форма, представена от Стария Завет много добре като съблазняващата змия, която също е едно земноводно същество. Но сега все повече наближаваше времето, когато най-низшите сили започнаха да бъдат изхвърляни от Земята. Мощни катастрофи разтърсваха Земята и за окултиста базалтовите образувания се явяват като останки от онези пречистващи сили, които разтърсваха тялото на Земята именно тогава, когато Луната трябваше да се отдели от Земята.
към текста >>
По-късно, едва много по-късно, от нея възникна въздухът, и постепенно Слънчевите лъчи, които по-рано не можеха да достигат самата Земя, сега вече бяха в
състояние
да проникват в нея.
Мощни катастрофи разтърсваха Земята и за окултиста базалтовите образувания се явяват като останки от онези пречистващи сили, които разтърсваха тялото на Земята именно тогава, когато Луната трябваше да се отдели от Земята. Но това беше също времето, когато течното ядро на Земята започна да се сгъстява все повече и повече, за да възникне нейното твърдо, минерално ядро. От една страна поради отделянето на Луната Земята се сгъсти, обаче от друга страна горните части на Земята се освободиха от по-тежките, груби субстанции, предавайки ги на по-долните части, и така горе все повече и повече се оформяше това, което - макар и да беше пропито от вода - постепенно се превръщаше във въздух. Така Земята постепенно получи едно твърдо ядро в средата, а около него бяха разположени водните маси. Първоначално мъглата беше непроницаема за Слънчевите лъчи, обаче поради обстоятелството, че мъглата се освободи от някои субстанции, тя ставаше все по-прозрачна.
По-късно, едва много по-късно, от нея възникна въздухът, и постепенно Слънчевите лъчи, които по-рано не можеха да достигат самата Земя, сега вече бяха в състояние да проникват в нея.
Да, нашата Земя навлезе в такъв етап от своето развитие, който ние искаме да опишем още по-точно. По-рано човекът беше потопен във водата, като само с горната си част се издигаше над мъглата; сега, поради сгъстяването на Земята, този „воден човек” постепенно получи възможността да сгъстява своята форма; така се стигна до неговата твърда костна система. Човекът постигна една вътрешна твърдост. По този начин горната част на човека се преобрази така, че той стана годен за настъпилите нови условия. А новото условие, което по-рано беше невъзможно, това беше дишането на въздуха.
към текста >>
17.
Седма лекция: Еволюционните процеси в човешкия организъм до отделянето на Луната. Озирис и Изис като ваятели на човешката форма.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Обаче наскоро след възникването на това
газообразно
тяло, от общата Земна маса произлязоха също и други зародиши, които бяха първите предшественици на днешното животинско царство.
Едва ли днес някой може да си изгради един образ за това, което беше някога. Той би могъл да стори това, само ако си представи, че нашата Земя е съставена от прозрачен въздух и че безбройните светулки в него разпръскват светлината си в мировото пространство. Приблизително така биха светили в мировото пространство първите наченки на човека, когато Земята все още беше съединена със Слънцето. И още нещо: приблизително в същото време около тази чашообразна форма започна да се оформя едно тяло, съставено от газ. В него бяха разтворени много субстанции, както и днес в животинските и човешки тела се намират различни течни и твърди субстанции, само че тогава те бяха въздухообразни.
Обаче наскоро след възникването на това газообразно тяло, от общата Земна маса произлязоха също и други зародиши, които бяха първите предшественици на днешното животинско царство.
Следователно, човешкото царство беше първото, след него се появиха зародишите на животинското царство. Естествено, цялата Земя все още се състоеше от една въздушна маса, от светещи светлинни тела, които лъчезаряха в мировото пространство. Всред тази въздушна маса възникнаха също и първите наченки на безполовите животни, които тогава се намираха на най-ниската степен от днешното животинско царство, и ние ще видим, че тези животни също имат определено значение за човека. Следователно, възникнаха първите зародишни наченки на животните и за нас е важно преди всичко, че тези животни, които възникнаха тогава, представляваха най-гъстите газообразни маси, един вид газообразни повлекла. Тези животни се развиха до известна степен, минавайки през най-различни форми; и в момента когато Слънцето напусна Земята, най-висшата животинска форма беше рибата, обаче не в нейния днешен вид.
към текста >>
Това екстатично
състояние
на душата беше един вид прелюдия към истинското виждане, едно въведение към виждането на това, което се разиграва в духовния свят.
Фактически той сънуваше легендата за Озирис и Изис. Всеки ученик сънуваше този сън за Озирис и Изис. Без този сън той не би могъл да стигне до виждането на истинските факти. Ученикът трябваше да мине през образа, през имагинацията. Легендата за Озирис и Изида беше вътрешно изживявана от всеки ученик.
Това екстатично състояние на душата беше един вид прелюдия към истинското виждане, едно въведение към виждането на това, което се разиграва в духовния свят.
Ученикът можеше да чете в хрониката Акаша това, което описахме днес, само ако беше посветен до такава висока степен, за каквато загатнахме днес и за която ще говорим утре. После ще се спрем и на другите образи от Зодиака и тяхното значение.
към текста >>
18.
2. Втора лекция, 12 Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
С думата "земя" хората обозначаваха едно
състояние
на материята, характерно за всички твърди тела.
Източното учение за огъня беше от решаващо значение за древното човешко познание, и ако искаме да разберем това учение за огъня, трябва поне отчасти да се вгледаме и в другите природни явления, респективно в обясненията, които откриваше за тях споменатото древно учение, чиито изводи обаче са напълно валидни и за нашата Духовна наука. Всички физически процеси и събития на Земята бяха извеждани от т. нар. четири елемента, които съвременната материалистическа наука отхвърля напълно. Всички Вие знаете имената на тези четири елемента: Земя, вода, въздух и огън. Обаче там, където процъфтяваше тогавашната Духовна наука, в думата "земя" хората влагаха съвсем друг смисъл, нямащ нищо общо с днешното разбиране на тази дума.
С думата "земя" хората обозначаваха едно състояние на материята, характерно за всички твърди тела.
Това, което днес ние наричаме "твърдо", окултизмът винаги е обозначавал като "земно". Следователно, окултизмът обозначава като "земно" всички твърди тела, независимо дали става дума започва, планински кристал, олово или злато. А под "вода" се разбира не само днешното агрегатно състояние вода, а всяко течно състояние на материята. Ако например Вие вземете парче желязо и го разтопите в пещта, тогава, според Духовната наука, то е вече "вода". Всички метали, когато преминат в течно състояние, са "вода".
към текста >>
А под "вода" се разбира не само днешното агрегатно
състояние
вода, а всяко течно
състояние
на материята.
Всички Вие знаете имената на тези четири елемента: Земя, вода, въздух и огън. Обаче там, където процъфтяваше тогавашната Духовна наука, в думата "земя" хората влагаха съвсем друг смисъл, нямащ нищо общо с днешното разбиране на тази дума. С думата "земя" хората обозначаваха едно състояние на материята, характерно за всички твърди тела. Това, което днес ние наричаме "твърдо", окултизмът винаги е обозначавал като "земно". Следователно, окултизмът обозначава като "земно" всички твърди тела, независимо дали става дума започва, планински кристал, олово или злато.
А под "вода" се разбира не само днешното агрегатно състояние вода, а всяко течно състояние на материята.
Ако например Вие вземете парче желязо и го разтопите в пещта, тогава, според Духовната наука, то е вече "вода". Всички метали, когато преминат в течно състояние, са "вода". А всичко онова, което днес наричаме "въздухообразно" или "газообразно", независимо дали става дума за кислород, водород или някакъв друг газ, окултистите наричат "въздух". Огънят представлява четвъртия елемент. Ако си припомните основните понятия на съвременната наука, Вие ще се съгласите, че тя не вижда никакъв смисъл да сравнява "огъня" с "въздуха", "водата" или "земята"; според нея тук става дума само за агрегатни състояния на материята.
към текста >>
Всички метали, когато преминат в течно
състояние
, са "вода".
С думата "земя" хората обозначаваха едно състояние на материята, характерно за всички твърди тела. Това, което днес ние наричаме "твърдо", окултизмът винаги е обозначавал като "земно". Следователно, окултизмът обозначава като "земно" всички твърди тела, независимо дали става дума започва, планински кристал, олово или злато. А под "вода" се разбира не само днешното агрегатно състояние вода, а всяко течно състояние на материята. Ако например Вие вземете парче желязо и го разтопите в пещта, тогава, според Духовната наука, то е вече "вода".
Всички метали, когато преминат в течно състояние, са "вода".
А всичко онова, което днес наричаме "въздухообразно" или "газообразно", независимо дали става дума за кислород, водород или някакъв друг газ, окултистите наричат "въздух". Огънят представлява четвъртия елемент. Ако си припомните основните понятия на съвременната наука, Вие ще се съгласите, че тя не вижда никакъв смисъл да сравнява "огъня" с "въздуха", "водата" или "земята"; според нея тук става дума само за агрегатни състояния на материята. Обаче в "топлината", или "огъня", Духовната наука вижда нещо субстанциално, и то в още по-разреден вид, отколкото го срещаме, примерно, във "въздуха". Точно както "земята" и твърдите тела могат да преминат в течна форма, така и според Духовната наука, "въздухът" може да премине в "огън".
към текста >>
А всичко онова, което днес наричаме "въздухообразно" или "
газообразно
", независимо дали става дума за кислород, водород или някакъв друг газ, окултистите наричат "въздух".
Това, което днес ние наричаме "твърдо", окултизмът винаги е обозначавал като "земно". Следователно, окултизмът обозначава като "земно" всички твърди тела, независимо дали става дума започва, планински кристал, олово или злато. А под "вода" се разбира не само днешното агрегатно състояние вода, а всяко течно състояние на материята. Ако например Вие вземете парче желязо и го разтопите в пещта, тогава, според Духовната наука, то е вече "вода". Всички метали, когато преминат в течно състояние, са "вода".
А всичко онова, което днес наричаме "въздухообразно" или "газообразно", независимо дали става дума за кислород, водород или някакъв друг газ, окултистите наричат "въздух".
Огънят представлява четвъртия елемент. Ако си припомните основните понятия на съвременната наука, Вие ще се съгласите, че тя не вижда никакъв смисъл да сравнява "огъня" с "въздуха", "водата" или "земята"; според нея тук става дума само за агрегатни състояния на материята. Обаче в "топлината", или "огъня", Духовната наука вижда нещо субстанциално, и то в още по-разреден вид, отколкото го срещаме, примерно, във "въздуха". Точно както "земята" и твърдите тела могат да преминат в течна форма, така и според Духовната наука, "въздухът" може да премине в "огън". Следователно, огънят е един извънредно фин елемент, който може да прониква в другите три елемента.
към текста >>
Ето същественото: Ние можем да възприемаме топлината и външно, когато докосваме един предмет, който е затоплен до определени градуси по Целзий; ние можем да възприемаме топлината външно, както и другите три елемента, обаче ние можем да почувствуваме топлината и като едно вътрешно
състояние
.
Тук съпротивлението е по-слабо, и все пак ние го усещаме. Така стоят нещата и с въздуха: налице е външно съпротивление. Обаче при огъня не е така. Сега ние трябва да изтъкнем нещо, което днешното мислене счита за несъществено, макар и то да е от изключителна важност, ако искаме действително да надникнем в загадките на съществуванието. Работата е там, че ние възприемаме топлината, но без да я докосваме външно.
Ето същественото: Ние можем да възприемаме топлината и външно, когато докосваме един предмет, който е затоплен до определени градуси по Целзий; ние можем да възприемаме топлината външно, както и другите три елемента, обаче ние можем да почувствуваме топлината и като едно вътрешно състояние.
Ето защо древната наука, още при индийците, казваше: Във външния свят ти възприемаш единствено земята, водата и въздуха; топлината е първият елемент, който може да бъде възприет и по вътрешен начин. Следователно, топлината, или огънят, имат две страни: една външна страна, която се проявява, когато възприемаме топлината външно, и една вътрешна страна, когато ние възприемаме себе си чрез определено вътрешно топлинно състояние. Да, човекът ясно усеща степените на своята вътрешна топлина; на него му е горещо или студено; напротив, той изобщо не се тревожи за всичко онова, което представляват въздушните, водни и земни субстанции в неговия организъм, с една дума, за "въздуха", "водата" и "земята" в самия себе си. Той започва да усеща себе си едва в елемента на топлината. Ето защо Древната наука, а заедно с нея и новата Духовна наука, казват.
към текста >>
Следователно, топлината, или огънят, имат две страни: една външна страна, която се проявява, когато възприемаме топлината външно, и една вътрешна страна, когато ние възприемаме себе си чрез определено вътрешно топлинно
състояние
.
Обаче при огъня не е така. Сега ние трябва да изтъкнем нещо, което днешното мислене счита за несъществено, макар и то да е от изключителна важност, ако искаме действително да надникнем в загадките на съществуванието. Работата е там, че ние възприемаме топлината, но без да я докосваме външно. Ето същественото: Ние можем да възприемаме топлината и външно, когато докосваме един предмет, който е затоплен до определени градуси по Целзий; ние можем да възприемаме топлината външно, както и другите три елемента, обаче ние можем да почувствуваме топлината и като едно вътрешно състояние. Ето защо древната наука, още при индийците, казваше: Във външния свят ти възприемаш единствено земята, водата и въздуха; топлината е първият елемент, който може да бъде възприет и по вътрешен начин.
Следователно, топлината, или огънят, имат две страни: една външна страна, която се проявява, когато възприемаме топлината външно, и една вътрешна страна, когато ние възприемаме себе си чрез определено вътрешно топлинно състояние.
Да, човекът ясно усеща степените на своята вътрешна топлина; на него му е горещо или студено; напротив, той изобщо не се тревожи за всичко онова, което представляват въздушните, водни и земни субстанции в неговия организъм, с една дума, за "въздуха", "водата" и "земята" в самия себе си. Той започва да усеща себе си едва в елемента на топлината. Ето защо Древната наука, а заедно с нея и новата Духовна наука, казват. Топлината, или огънят, е онзи елемент, който позволява на "материалното" да стане "душевно". И така, в истинския смисъл на думата, ние можем да говорим за един външен огън, който възприемаме наред с другите елементи, и за един вътрешен, душевен огън, който гори вътре в самите нас.
към текста >>
Ето защо във всичко, което е външно възприемаемо, Духовната наука вижда нещо, което произлиза от първичното
състояние
на огъня, или топлината.
Бихме могли да си послужим и с още по-фрапантно сравнение. Нека да си представим и технически това днес е напълно възможно че превръщаме въздуха в течност. Самият въздух не е нищо друго, освен сгъстена топлина; той възниква от топлината, като в същото време се образува и димът. Така че в дима бива омагьосано нещо, което всъщност би искало да живее в огъня. Определени духовни Същества, които наричаме още и с името елементарни Духове*12 биват омагьосани там, в пределите на всички въздухо-образни формации, а после биват, така да се каже, изпратени на заточение в една по-низша степен на съществуванието, а именно там, където "въздухът" преминава във "вода".
Ето защо във всичко, което е външно възприемаемо, Духовната наука вижда нещо, което произлиза от първичното състояние на огъня, или топлината.
Огънят се сгъстява във въздух, въздухът в течност, течността в твърда материя. Погледнете едно твърдо тяло, казва духовният изследовател: Преди време то е било течно, а е станало твърдо едва в хода на времето; течното преди време е било въздухообразно, а то на свой ред е възникнало от огъня. Обаче това сгъстяване, това втвърдяване винаги е свързано с едно омагьосване на духовни Същества. И така, вглеждайки се в заобикалящия ни свят, в скалите, във водните потоци, ние виждаме там сгъстения въздух и си даваме сметка, че всички твърди, течни и въздухообразни субстанции не са нищо друго освен огън. Всичко е огън, само че сгъстен до различна степен.
към текста >>
Благодарение на своите духовни усилия той освобождава елементарните Същества, които са проникнали в него; да, той ги връща към първоначалното им
състояние
и ги освобождава от угнетяващия плен на материята.
Нека да предположим и още нещо: Въпросният човек, който разглежда предметите, просто не е склонен да се замисля за тяхната природа и не пробужда в душата си никакъв интерес относно духовната им страна. Той крачи удобно по своя път и не се замисля върху духовната страна на света, не пробужда у себе си нито идеи, нито чувства, и остава, така да се каже, един прост зрител на всички материални събития, които се разиграват около него. Но дори и тогава елементарните Духове влизат и се настаняват в него, само че сега те не са придобили нищо в хода на мировия процес, освен че са влезли в съприкосновение с човека. Но да предположим и обратното, а именно, че човекът осмисля и духовно преработва своите сетивни впечатления от външния свят, внасяйки живот в своите идеи, понятия и представи, така че погледът му не бяга от предмет на предмет, а спирайки се, примерно върху парче метал, той започва да размишлява върху неговото естество и да изпитва чувства, свързани с неговата форма, цвят, красота и т.н. Какво прави човекът в този случай?
Благодарение на своите духовни усилия той освобождава елементарните Същества, които са проникнали в него; да, той ги връща към първоначалното им състояние и ги освобождава от угнетяващия плен на материята.
И така, чрез нашите духовни усилия, ние постигаме едно от двете: или да зазидаме в себе си онези елементарни Същества, които са омагьосани във въздуха, водата и земята, или благодарение на това, че все повече и повече облагородяваме себе си да ги освободим, да ги спасим и да ги върнем в тяхната естествена среда. В продължение на целия си земен живот човекът приема в себе си елементарните Духове. С беглия си, повърхностен поглед върху нещата той зазижда тези Духове в себе си и повече не променя истинската съдба; но със загрижения си, дълбок поглед върху нещата от външния свят, пробуждайки своите идеи, понятия и чувства, човекът освобождава и спасява елементарните Духове. Следователно, какво става сега с тези елементарни Същества, които са били във външния свят и са проникнали в човека? Първоначално те са там, вътре в човека.
към текста >>
А тези елементарни Същества, които проникват в намръщения, раздразнителен, винаги недоволен и раним от най-малкото нещо човек, те остават в онова
състояние
на омагьосаност, в което са се намирали през периода на намаляващата Луна.
Пред ясновиждащия поглед винаги се открива следното: Когато Луната расте, определени духовни Същества непрекъснато се издигат от едно по-долно в едно по-горно царство. За да има обаче порядък, когато Луната намалява, друга категория елементарни Същества се налага да бъдат омагьосани в едно по-долно духовно царство. Тази трета категория елементарни Същества също е в непрекъсната връзка с човека. Когато човекът е весел и се намира в добро разбирателство със света, когато със своя жизнерадостен нрав вижда най-вече добрата страна на нещата, тогава той непрекъснато освобождава онези елементарни Същества, които са оковани в намаляващата Луна. Елементарните Същества просто влизат в него и благодарение на своето душевно спокойствие, на своята приветливост и на своето хармонично светоусещане, той непрекъснато ги освобождава.
А тези елементарни Същества, които проникват в намръщения, раздразнителен, винаги недоволен и раним от най-малкото нещо човек, те остават в онова състояние на омагьосаност, в което са се намирали през периода на намаляващата Луна.
Да, има хора, които благодарение на своята вътрешна хармония и весел нрав, действуват като истински освободители спрямо голям брой елементарни Същества. А чрез своите мрачни настроения, чрез своето вечно недоволство и досада, хората стават един вид затворнически надзиратели на онези елементарни Същества, които те биха могли да освободят, ако можеха да изпитат поне малко веселост. И така, Вие виждате, че душевното настроение на отделния човек има значение не само за него, че неговият весел или мрачен нрав веднага предизвиква освобождаване или оковаване на цели войнства от елементарни Същества. Душевното настроение на човека веднага предизвиква промени и в най-отдалечените кътчета на духовния свят. Тук ние стигаме до третото важно място от Бхагавад Гита: Ето виж, когато с доброто си настроение един човек освобождава елементарните Духове, както това става във фазата на нарастващата Луна, тогава след като човекът мине през Портата на смъртта, тези освободени Духове вече могат да се върнат във висшите светове.
към текста >>
19.
3. Трета лекция, 13. Април 1909, преди обед
GA_110 Духовните йерархии
В хода на лекционния цикъл ще бъде хвърлена светлина и върху други области, обаче нека още днес да изтъкна нещо, за да имате ясен поглед относно душевното
състояние
, което е необходимо за разглеждането на подобни теми.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Дюселдорф, 13 Април 1909, преди обед Вероятно в края на вчерашната лекция у мнозина от Вас са възникнали редица въпроси, свързани е така наречената най-низша степен от духовните Йерархии. И това е напълно естествено, понеже тези неща звучат твърде съмнително за мисленето и представите на нашите съвременници.
В хода на лекционния цикъл ще бъде хвърлена светлина и върху други области, обаче нека още днес да изтъкна нещо, за да имате ясен поглед относно душевното състояние, което е необходимо за разглеждането на подобни теми.
Всеки от Вас би могъл, примерно, да постави въпрос: Добре, ако действително се замислим върху естеството на камъка и по този начин освобождаваме омагьосаните в него елементарни Същества, какво остава в камъка, след като те се издигнат нагоре в духовния свят? А какво става с другите елементарни Същества, които идват на тяхно място? Както казах, в тези лекции ще се опитам да отговоря на ред въпроси, обаче на първо място трябва да подчертая следното: Засега човекът изобщо не е в състояние да схване помощта, която той получава от Земята. Защото всичко на Земята е обгърнато от илюзии, от Майя, и в нашите мисли нещата изглеждат съвсем различни от това, което те представляват в действителност. Обаче не фактите са виновни, че ред въпроси остават без никакъв отговор.
към текста >>
Както казах, в тези лекции ще се опитам да отговоря на ред въпроси, обаче на първо място трябва да подчертая следното: Засега човекът изобщо не е в
състояние
да схване помощта, която той получава от Земята.
Вероятно в края на вчерашната лекция у мнозина от Вас са възникнали редица въпроси, свързани е така наречената най-низша степен от духовните Йерархии. И това е напълно естествено, понеже тези неща звучат твърде съмнително за мисленето и представите на нашите съвременници. В хода на лекционния цикъл ще бъде хвърлена светлина и върху други области, обаче нека още днес да изтъкна нещо, за да имате ясен поглед относно душевното състояние, което е необходимо за разглеждането на подобни теми. Всеки от Вас би могъл, примерно, да постави въпрос: Добре, ако действително се замислим върху естеството на камъка и по този начин освобождаваме омагьосаните в него елементарни Същества, какво остава в камъка, след като те се издигнат нагоре в духовния свят? А какво става с другите елементарни Същества, които идват на тяхно място?
Както казах, в тези лекции ще се опитам да отговоря на ред въпроси, обаче на първо място трябва да подчертая следното: Засега човекът изобщо не е в състояние да схване помощта, която той получава от Земята.
Защото всичко на Земята е обгърнато от илюзии, от Майя, и в нашите мисли нещата изглеждат съвсем различни от това, което те представляват в действителност. Обаче не фактите са виновни, че ред въпроси остават без никакъв отговор. Много често" самите въпроси са грешно поставени, и едва след време ние ще се научим да ги поставяме както трябва. Съвсем различно изглеждат нещата, ако сме успели да вдигнем булото на Майя. На Земята всички неща са вплетени едно в друго и поради тази причина човешкото мислене непрекъснато е застрашено от грешки и объркване.
към текста >>
Ние често сме споменавали и друго: Че всяко планетарно
състояние
има своята строго определена задача.
В нашите антропософски кръгове често сме обсъждали, че както в сегашната си инкарнация човекът е превъплъщение на един минал живот, така и Земята е превъплъщение на една древна планета, която е съществувала преди нея. Ние наричаме тази предшествуваща планета с името Старата Луна, без да имаме предвид днешната Луна, която е само един малък остатък от Старата Луна; Старата Луна е предишната планетарна инкарнация на нашата Земя; някога тя наистина е съществувала, после е навлязла в един период на чисто духовен живот, който обикновено наричаме Пралайя. На свой ред Старата Луна също е била предшествувана от една още по-древна планетарна инкарнация Cтapoтo Слънце. А това Старо Слънце, следователно, не днешното Слънце, е превъплъщение на последната планета, която можем да видим в миналото: Стария Сатурн. И така ние имаме четири последователни въплъщения: Сатурн, Слънце, Луна, Земя.
Ние често сме споменавали и друго: Че всяко планетарно състояние има своята строго определена задача.
И каква е задачата на нашата Земя? Задачата на нашата Земя е направи възможно съществуванието на човека, или поне на това което днес наричаме с името "човек". Всички планетни качества Земята са замислени така, че благодарение на тях той да се превърне в едно Азово същество*13. Естествено, човекът беше налице и в предишните планетарни състояния, но тогава тяхната задача беше съвсем друга. Следователно, човешкото същество става "човек" в сегашния смисъл на тази дума, едва на Земята.
към текста >>
И Вие не можете това, ако не сте в
състояние
да се разграничите като Аз от външния свят.
Духовете на Личността, така да се каже, предоставиха част от издишаната топлина на самата нея. Защо те постъпиха по този начин? Те трябваше да постъпят по този начин; иначе те не биха могли да станат "човеци" в условията на Стария Сатурн. Защото какво означава да си "човек"! Означава да се издигнеш до съзнанието за своя Аз.
И Вие не можете това, ако не сте в състояние да се разграничите като Аз от външния свят.
Букетът от цветя е там, аз съм тук; аз се разграничавам като Аз от обекта. И Духовете на Личността непрекъснато биха разпръсквали своя Аз, ако не бяха оставили "вън" нещо, което да им оказва известно съпротивление: Сега това нещо е "вън", и аз разграничавам себе си от обективирания топлинен елемент. Духовете на Личността се издигнаха до съзнанието за своя Аз, до своето себесъзнание, благодарение на това, че те изтласкаха част от Сатурновите Същества до степента на едно чисто външно топлинно съществувание. Те си казваха: Аз трябва да отделя нещо от себе си и да го оставя встрани от себе си, за да се различавам от него, за да се пробудя за моето Азово съзнание. Следователно, те създадоха едно царство редом със самите тях, и в негово лице те имаха отражението на самите себе си.
към текста >>
По този начин обаче, след като, така да се каже, животът на Стария Сатурн беше привършил, Духовете на Личността просто не бяха в
състояние
да допуснат изчезва нето на Стария Сатурн.
Букетът от цветя е там, аз съм тук; аз се разграничавам като Аз от обекта. И Духовете на Личността непрекъснато биха разпръсквали своя Аз, ако не бяха оставили "вън" нещо, което да им оказва известно съпротивление: Сега това нещо е "вън", и аз разграничавам себе си от обективирания топлинен елемент. Духовете на Личността се издигнаха до съзнанието за своя Аз, до своето себесъзнание, благодарение на това, че те изтласкаха част от Сатурновите Същества до степента на едно чисто външно топлинно съществувание. Те си казваха: Аз трябва да отделя нещо от себе си и да го оставя встрани от себе си, за да се различавам от него, за да се пробудя за моето Азово съзнание. Следователно, те създадоха едно царство редом със самите тях, и в негово лице те имаха отражението на самите себе си.
По този начин обаче, след като, така да се каже, животът на Стария Сатурн беше привършил, Духовете на Личността просто не бяха в състояние да допуснат изчезва нето на Стария Сатурн.
Той би изчезнал, само ако те биха вдишали цялата топлина; но те вече не бяха в състояние да вдишат всичко онова, което бяха изнесли извън себе си. Те трябваше да предоставят онова поле, което им позволи да се издигнат до самосъзнанието, на самото него. Състоянието Пралайя никога не би могло да възникне на Стария Сатурн, ако това зависеше само от Духовете на Личността. За тази цел трябваше да се намесят по-висши Същества; те трябваше, така да се каже, отново да разтворят всичко, създадено до този момент, за да настъпи междинното състояние, Пралайя. Да, по-висши Същества, чието име сега само споменаваме, Престолите, трябваше да се намесят и да разтворят, да заличат всичко.
към текста >>
Той би изчезнал, само ако те биха вдишали цялата топлина; но те вече не бяха в
състояние
да вдишат всичко онова, което бяха изнесли извън себе си.
И Духовете на Личността непрекъснато биха разпръсквали своя Аз, ако не бяха оставили "вън" нещо, което да им оказва известно съпротивление: Сега това нещо е "вън", и аз разграничавам себе си от обективирания топлинен елемент. Духовете на Личността се издигнаха до съзнанието за своя Аз, до своето себесъзнание, благодарение на това, че те изтласкаха част от Сатурновите Същества до степента на едно чисто външно топлинно съществувание. Те си казваха: Аз трябва да отделя нещо от себе си и да го оставя встрани от себе си, за да се различавам от него, за да се пробудя за моето Азово съзнание. Следователно, те създадоха едно царство редом със самите тях, и в негово лице те имаха отражението на самите себе си. По този начин обаче, след като, така да се каже, животът на Стария Сатурн беше привършил, Духовете на Личността просто не бяха в състояние да допуснат изчезва нето на Стария Сатурн.
Той би изчезнал, само ако те биха вдишали цялата топлина; но те вече не бяха в състояние да вдишат всичко онова, което бяха изнесли извън себе си.
Те трябваше да предоставят онова поле, което им позволи да се издигнат до самосъзнанието, на самото него. Състоянието Пралайя никога не би могло да възникне на Стария Сатурн, ако това зависеше само от Духовете на Личността. За тази цел трябваше да се намесят по-висши Същества; те трябваше, така да се каже, отново да разтворят всичко, създадено до този момент, за да настъпи междинното състояние, Пралайя. Да, по-висши Същества, чието име сега само споменаваме, Престолите, трябваше да се намесят и да разтворят, да заличат всичко. И така, когато животът на Стария Сатурн се приближи до своя край, се разиграха следните събития: Духовете на Личността бяха постигнали своето себесъзнание и отново погълнаха в себе си част от топлината; укрепвайки своето самосъзнание, те отделиха от себе си едно по-низше царство.
към текста >>
Състояние
то Пралайя никога не би могло да възникне на Стария Сатурн, ако това зависеше само от Духовете на Личността.
Те си казваха: Аз трябва да отделя нещо от себе си и да го оставя встрани от себе си, за да се различавам от него, за да се пробудя за моето Азово съзнание. Следователно, те създадоха едно царство редом със самите тях, и в негово лице те имаха отражението на самите себе си. По този начин обаче, след като, така да се каже, животът на Стария Сатурн беше привършил, Духовете на Личността просто не бяха в състояние да допуснат изчезва нето на Стария Сатурн. Той би изчезнал, само ако те биха вдишали цялата топлина; но те вече не бяха в състояние да вдишат всичко онова, което бяха изнесли извън себе си. Те трябваше да предоставят онова поле, което им позволи да се издигнат до самосъзнанието, на самото него.
Състоянието Пралайя никога не би могло да възникне на Стария Сатурн, ако това зависеше само от Духовете на Личността.
За тази цел трябваше да се намесят по-висши Същества; те трябваше, така да се каже, отново да разтворят всичко, създадено до този момент, за да настъпи междинното състояние, Пралайя. Да, по-висши Същества, чието име сега само споменаваме, Престолите, трябваше да се намесят и да разтворят, да заличат всичко. И така, когато животът на Стария Сатурн се приближи до своя край, се разиграха следните събития: Духовете на Личността бяха постигнали своето себесъзнание и отново погълнаха в себе си част от топлината; укрепвайки своето самосъзнание, те отделиха от себе си едно по-низше царство. Сега се намеси царството на Престолите, които разтвориха, заличиха всичко, и Старият Сатурн потъна в едни вид планетарна нощ. Но след нея настъпи планетарното утро.
към текста >>
За тази цел трябваше да се намесят по-висши Същества; те трябваше, така да се каже, отново да разтворят всичко, създадено до този момент, за да настъпи междинното
състояние
, Пралайя.
Следователно, те създадоха едно царство редом със самите тях, и в негово лице те имаха отражението на самите себе си. По този начин обаче, след като, така да се каже, животът на Стария Сатурн беше привършил, Духовете на Личността просто не бяха в състояние да допуснат изчезва нето на Стария Сатурн. Той би изчезнал, само ако те биха вдишали цялата топлина; но те вече не бяха в състояние да вдишат всичко онова, което бяха изнесли извън себе си. Те трябваше да предоставят онова поле, което им позволи да се издигнат до самосъзнанието, на самото него. Състоянието Пралайя никога не би могло да възникне на Стария Сатурн, ако това зависеше само от Духовете на Личността.
За тази цел трябваше да се намесят по-висши Същества; те трябваше, така да се каже, отново да разтворят всичко, създадено до този момент, за да настъпи междинното състояние, Пралайя.
Да, по-висши Същества, чието име сега само споменаваме, Престолите, трябваше да се намесят и да разтворят, да заличат всичко. И така, когато животът на Стария Сатурн се приближи до своя край, се разиграха следните събития: Духовете на Личността бяха постигнали своето себесъзнание и отново погълнаха в себе си част от топлината; укрепвайки своето самосъзнание, те отделиха от себе си едно по-низше царство. Сега се намеси царството на Престолите, които разтвориха, заличиха всичко, и Старият Сатурн потъна в едни вид планетарна нощ. Но след нея настъпи планетарното утро. Всичко онова, което някога съществуваше като "Стария Сатурн", трябваше отново да се пробуди, и това стана по силата на определени закони, с които ние ще се запознаем по-късно.
към текста >>
Така изглеждаше възкръсналият Сатурн: От една страна, от "топлинните яйца" възникна една нова планета, съставена от газ, въздух или дим все едно как ще го наречем, а от друга страна възникна светлината, и то така, сякаш топлината се издигна в по-висше
състояние
.
Ако биха отнесли всичко в духовния свят, те нямаше да се окажат свързани със Слънцето и нямаше да са принудени да слязат отново във второто планетарно въплъщение; но сега те трябваше да го сторят, понеже бяха оставили част от своята собствена същност и точно ти ги принуждаваше да слязат и да продължат своето съществувание. Тази беше именно Кармата на Сатурн, тази беше мировата Карма, космическата карма. Понеже на Стария Сатурн Духовете на Личността не бяха поели всичко в себе си, те си подготвиха една Карма, която ги принуди да се върнат долу; и долу те завариха като един вид наследство от Стария Сатурн онова, което бяха създали самите те. И какво стана сега, когато Духовете на Личността се срещнаха с подготвената от самите тях Карма? Стана онова, което вчера аз се опитах да охарактеризирам с най-общи думи: Топлината се раздели на две, като от едната страна се получи светлината, а от другата димът.
Така изглеждаше възкръсналият Сатурн: От една страна, от "топлинните яйца" възникна една нова планета, съставена от газ, въздух или дим все едно как ще го наречем, а от друга страна възникна светлината, и то така, сякаш топлината се издигна в по-висше състояние.
Вътре в преобразения Сатурн: Дим, газ, въздух, а от друга страна: Светлина! И ако сега бихте предприели едно пътешествие в пространството, където някога се намираше Старото Слънце, Вие щяхте да възприемате окова, което се носеше там като светлина, твърде отдалеч, понеже на преден план изпъкваше не друго, а димът. В този случай Вие бихте възприели не светлината, а едно светещо кълбо, също както на Сатурн бихте възприемали не друго, а едно топлинно кълбо. И ако Вие бихте пристъпили към повърхността на това светещо кълбо, щяхте да усетите не само топлина, а вихри, въздух, подвижни газообразни формации. Така топлинното кълбо се превърна в светлинно кълбо възникна едно Слънце.
към текста >>
Както днес Вие имате тяло и душа, така и Архангелите минавайки през своята "човешка" степен на Старото Слънце имаха една вътрешна природа, която беше в
състояние
да излъчва светлина, и една външна част, едно физическо тяло, съставено от газ, от въздух.
Обаче тези Архангели, така да се каже, трябваше да се примирят с нещо. На Сатурн старите Духове на Личността намериха чистия огън. На Слънцето, където можаха да станат "човеци", Архангелите намериха дима, газообразните формации. Какво трябваше да направят те, за да останат здраво свързани със Слънцето и да издигнат там своите обиталища? Да, те изградиха своята вътрешна същност, своята душа, от светлина, обаче към това душевно тяло те прибавиха газообразните формации.
Както днес Вие имате тяло и душа, така и Архангелите минавайки през своята "човешка" степен на Старото Слънце имаха една вътрешна природа, която беше в състояние да излъчва светлина, и една външна част, едно физическо тяло, съставено от газ, от въздух.
Както тялото на днешния човек е съставено от земя, вода, въздух и огън, така и Архангелите бяха съставени от въздух, а вътрешната им природа се състоеше от светлина. Естествено, тук беше и огненият елемент, защото тъкмо от него възникнаха димът и светлината. Да, в себе си Архангелите имаха също и огъня. Следователно, като цяло, те бяха съставени от светлина, дим и огън. Чрез светлината Архангелите изграждаха част от своя живот и го насочваха навън; в мировото пространство те разпращаха една светеща, лъчезаряща светлина.
към текста >>
И сега те вече можеха да различават своето собствено
газообразно
тяло от общата маса на Слънцето.
Да, в себе си Архангелите имаха също и огъня. Следователно, като цяло, те бяха съставени от светлина, дим и огън. Чрез светлината Архангелите изграждаха част от своя живот и го насочваха навън; в мировото пространство те разпращаха една светеща, лъчезаряща светлина. Чрез огъня те изграждаха друга част от своя живот и го насочваха навътре; в този случай те оставаха в уюта на топлината. Чрез живота в съставеното от газообразни формации тяло те участвуваха в живота на самата Слънчева планета.
И сега те вече можеха да различават своето собствено газообразно тяло от общата маса на Слънцето.
Сблъсквайки се с определени външни формации, те успяха да пробудят своето себесъзнание. Обаче това себесъзнание можа да се развие до все по-висши и по-висши степени само поради обстоятелството, че ако можем да си позволим този израз въпросните Архангели предпочитаха да останат в това газообразно тяло. Защото на Старото Слънце тези Архангели можеха както да поглъщат целите газообразни формации в себе си, така и да ги излъчват навън в околното пространство. Тук Вие имате един действителен процес на вдишване и издишване, един истински дихателен процес! Да, на Стария Сатурн Вие бихте могли да възприемете тези течения в газообразните формации като един дихателен процес.
към текста >>
Обаче това себесъзнание можа да се развие до все по-висши и по-висши степени само поради обстоятелството, че ако можем да си позволим този израз въпросните Архангели предпочитаха да останат в това
газообразно
тяло.
Чрез светлината Архангелите изграждаха част от своя живот и го насочваха навън; в мировото пространство те разпращаха една светеща, лъчезаряща светлина. Чрез огъня те изграждаха друга част от своя живот и го насочваха навътре; в този случай те оставаха в уюта на топлината. Чрез живота в съставеното от газообразни формации тяло те участвуваха в живота на самата Слънчева планета. И сега те вече можеха да различават своето собствено газообразно тяло от общата маса на Слънцето. Сблъсквайки се с определени външни формации, те успяха да пробудят своето себесъзнание.
Обаче това себесъзнание можа да се развие до все по-висши и по-висши степени само поради обстоятелството, че ако можем да си позволим този израз въпросните Архангели предпочитаха да останат в това газообразно тяло.
Защото на Старото Слънце тези Архангели можеха както да поглъщат целите газообразни формации в себе си, така и да ги излъчват навън в околното пространство. Тук Вие имате един действителен процес на вдишване и издишване, един истински дихателен процес! Да, на Стария Сатурн Вие бихте могли да възприемете тези течения в газообразните формации като един дихателен процес. Вие бихте могли, например, да попаднете в такива състояния, когато цари пълно затишие, и Вие бихте си казали: Ето, сега Архангелите вдишват всички газообразни формации. После обаче Архангелите отново ги издишват: Те стават вътрешно подвижни и в същото време, като последица от това, възниква светлината.
към текста >>
Да разгледаме
състояние
то на издишване: Светлината се носи по всички посоки, но за сметка на това Слънцето се изпълва с дим.
Тук Вие виждате и главните различия между Старото Слънце и нашето сегашно Слънце. Нашето сегашно Слънце свети непрекъснато, и тъмнината се появява само ако Слънцето бъде закрито от някакво непрозрачно тяло. На Старото Слънце положението беше друго. Самото то притежаваше в себе си силата да бъде ту светло, ту тъмно, да поражда или сияние, или мрак, защото тъкмо в тези различни смени се състоеше неговото вдишване и издишване. Нека сега да си представим нещата още по-нагледно.
Да разгледаме състоянието на издишване: Светлината се носи по всички посоки, но за сметка на това Слънцето се изпълва с дим.
Тези димни, газообразни течения имат правилна форма. Следователно, при всяко издишване определено количество от тези правилни форми се включват в Слънчева субстанция. Онова, което по-рано имаше просто яйцевидна форма, яйцата от топлина, сега се превръща във всевъзможни правилни форми. Възникнаха твърде странни газообразни форми, притежаващи свой вътрешен живот, своя вътрешна структура. И ако бих могъл да се изразя по този начин: "Яйцата се излюпиха." Наистина възникна нещо, което би могло да бъде сравнено с един процес на сгъстяване, на втвърдяване.
към текста >>
20.
4. Четвърта лекция, 14. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Ние вече обяснихме, че онези Същества от духовните Йерархии, които наричаме Архангели, Архангелои или Духове на Огъня, постигнаха своята "човешка" степен именно на Старото Слънце, и че топлинният елемент от една страна се сгъсти в дим, в газ, превръщайки Слънцето в едно
газообразно
кълбо, но от друга страна процесите на изгаряне обхванаха този газ по такъв начин, че в мировото пространство се появи не друго, а светлината.
И общо взето, тъкмо чрез силата, която упражняваха Духовете на Личността, стана възможно съхраняването на определени останки от Стария Сатурн, които се появяваха отново и отново, за да бъдат включени накрая в следващото планетарно въплъщение: Старото Слънце. Сега ние разбираме как едно същество, минаващо през своята "човешка" степен, извлича от своето обкръжение определени форми защото топлинните яйца възникнаха oт общата маса на Стария Сатурн като впоследствие тези топлинни тела бяха един вид омагьосани, запазени за една следваща степен от еволюцията. Следователно сега, когато съотношенията все още не са прекалено объркани, ние бихме могли да обобщим: Ето, нека отново да погледнем Сатурновия огън, нека да погледнем всичко онова, което беше непрекъснато одухотворявано от Стария Сатурн, онова, което беше непрекъснато връщано обратно в духовния свят като вътрешен огън, като душевен огън, като уют от топлината. И ако всичко би се изчерпало, свършило до тук, Старият Сатурн би се разтворил, просто би изчезнал в духовните светове. Но онова, което се сгъсти до сетивно възприеманата външна топлина, трябваше да се роди отново, и то наистина се появи отново във второто планетарно въплъщение: Старото Слънце.
Ние вече обяснихме, че онези Същества от духовните Йерархии, които наричаме Архангели, Архангелои или Духове на Огъня, постигнаха своята "човешка" степен именно на Старото Слънце, и че топлинният елемент от една страна се сгъсти в дим, в газ, превръщайки Слънцето в едно газообразно кълбо, но от друга страна процесите на изгаряне обхванаха този газ по такъв начин, че в мировото пространство се появи не друго, а светлината.
Именно Архангелите, или Духовете на Огъня, са тези, чийто живот протича в излъчването на светлината, именно те поглъщат, а после разпращат светлината в мировото пространство. Както вече казах, ако тогава бихте могли да предприемете едно пътешествие до Старото Слънце, Вие бихте видели неговите отблясъци още отдалеч. А във вътрешността на Старото Слънце Вие бихте доловили различни газови потоци, наподобяващи един процес на вдишване и издишване. Нека още веднъж да отправим душевен поглед към Стария Сатурн и Старото Слънце. Ние видяхме, че в тези две планетарни тела цари живот и подвижност, че там винаги нещо става.
към текста >>
На Старото Слънце възникнаха първите заложби на животинското царство, когато от сгъстената до
газообразно
състояние
топлинна субстанция, отразяваща формите на Херувимите, се появиха първите животински форми.
Нека още веднъж да си представим как от една страна цялото войнство от Херувими, кръжащи около Старото Слънце, посреща Архангелите с отворените обятия, и как от друга страна през Слънчевите нощи възникват първите физически заложби на животинското царство. Да, първите физически заложби на животинското царство израстват от "мъглите" и "облаците" на Старото Слънце. Ето защо онези наши предшественици, които в Мистериите бяха добре запознати с този толкова важен факт от духовната космогония, нарекоха Съществата, чиито влияния бяха насочени от всички страни към Старото Слънце, с името животински кръг или Зодиак. Ето откъде идва името Зодиак. На Стария Сатурн възникнаха първите наченки, първите заложби на човешкото физическо тяло, когато субстанцията, която днес наричаме "физическа", човекът получи като жертвен дар от Престолите.
На Старото Слънце възникнаха първите заложби на животинското царство, когато от сгъстената до газообразно състояние топлинна субстанция, отразяваща формите на Херувимите, се появиха първите животински форми.
И така, първоначално животните съществуваха като един вид Слънчеви отражения на Зодиака. Налице е дълбока вътрешна връзка между Зодиака и появилите се на Слънцето животни. Съвременните живот ни са едно карикатурно продължение на онези първоначални животински видове, които възникнаха на Слънцето. Естествено, имената на животните в Зодиака не са дадени случайно. Не бива да смятаме, че през онези далечни епохи към имената се подхождаше както днес.
към текста >>
21.
5. Пета лекция, 14. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Първите Същества, които са в непосредствена близост до Троицата и са в
състояние
, както добре се казва в западноевропейския езотеризъм, "да се радват, че направо могат да виждат Бога", това са Серафимите, Херувимите и Престолите.
Следователно, отвъд Серафимите ние откриваме най-висшите Божествени Същества, за които имат известна представа почти всички народи, като в един случай това са Брама, Шива и Вишну, а в друг случай Отец, Син и Свети Дух. Именно от най-висшата Божествена Троица идват плановете за всяка една нова мирова система. Ако погледнем назад към Стария Сатурн, ние си казваме: Преди да е съществувало каквото и да е на този Стар Сатурн, неговият план е бил, така да се каже, в ръцете на Божествената Троица. Обаче за да осъществи своя план, Троицата се нуждае от изпълнители и това са Съществата от висшите Йерархии. А те, от своя страна, трябва да са достатъчно узрели за тази цел.
Първите Същества, които са в непосредствена близост до Троицата и са в състояние, както добре се казва в западноевропейския езотеризъм, "да се радват, че направо могат да виждат Бога", това са Серафимите, Херувимите и Престолите.
От Божествената Троица от която произлизат те получават плановете за изграждането на една нова мирова система. Естествено, Вие разбирате, скъпи мои приятели, че се налага да говоря образно, и то в по-голяма степен, от колкото обикновено, защото тук с човешки думи трябва да бъде описана една толкова величествена дейност, за която фактически думи не съществуват. Човешките думи изобщо не са предвидени да описват, как примерно в началото на нашата Слънчева система Серафимите получават от Божествената Троица онези планове, които съдържат цялото бъдещо развитие на нашата Слънчева система през епохите на Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера и Вулкан. За онези, които имат верен поглед в древния европейски езотеризъм, името Серафими винаги е загатвало, че тези Същества, наричани Серафими, са натоварени с мисията да получат от Божествената Троица най-висшите идеи, същинските цели на една мирова система. Херувимите, които са една степен по-ниско от Серафимите, имат друга мисия: преизпълнени с мъдрост, те трябва да разработят в подробности висшите идеи и цели на Боговете.
към текста >>
Същественото в този преход е, че първичният огън преминава в
газообразно
състояние
, във въздух, така че всъщност Старото Слънце се състои от това, което е останало от първичния огън.
А Властите, или Ексузиаи, имат друга задача, която след време ще обсъдим в подробности: Доколкото е необходимо, те трябва да съхранят всичко, което беше изградено до този момент според намеренията на Божествената Троица. Те са "пазителите". Така в лицето на Господствата ние имаме "разпоредителите" на Стария Сатурн, в лицето на Силите ние имаме "изпълнителите" и в лицето на Властите, както казах, ние имаме "пазителите". Нека днес да не се занимаваме с дейността на следващата Йерархия: Духовете на Личността, Духовете на Огъня и Ангелите, а с помощта на новопридобитите познания да разгледаме още веднъж прехода от Стария Сатурн към Старото Слънце. Основните процеси аз описах още вчера.
Същественото в този преход е, че първичният огън преминава в газообразно състояние, във въздух, така че всъщност Старото Слънце се състои от това, което е останало от първичния огън.
Да, към този първичен огън се прибави това, което се сгъсти до газ или дим. Следователно, тук са налице две субстанции: първичният огън и част от първичния огън, която се сгъсти до газ, въздух или дим. Това е най-същественото за Старото Слънце и не се отнася за нашето Слънце. Нашето Слънце е минало през междинни състояния и е поело друг път на развитие, макар и днес мнозина да вярват, че вътрешността му е изпълнена с някакви химически газове.*20 Ако поне отчасти се вслушате във всевъзможните теории на нашата материалистическа наука, Вие ще се натъкнете на доста куриози.
към текста >>
Онези от Вас, които са проучвали данните от Хрониката Акаша знаят, че Старата Луна възниква след сгъстяване на Слънчевата субстанция, преминаващо от
състояние
то "въздух" в
състояние
то "вода".
Тя маркира външната граница на Старото Слънце. Добре е, ако периодически Вие си представяте планетарните орбити като външни граници на старите небесни тела. Както виждате, ние тръгнахме от дейността на Йерархиите и постепенно се приближаваме до теорията за възникването на днешните планети. Сега продължаваме нататък. Ние знаем, че следващата, трета степен от планетарната еволюция на нашата Земя е Старата Луна и че тук процесът на сгъстяване напредва още повече.
Онези от Вас, които са проучвали данните от Хрониката Акаша знаят, че Старата Луна възниква след сгъстяване на Слънчевата субстанция, преминаващо от състоянието "въздух" в състоянието "вода".
Старата Луна не е твърда планета; тя е съставена от огън, въздух и вода. Старата Луна просто включва водния елемент в своя състав. Кой предизвика това? Не друг, а втората категория на тази Йерархия, а именно Силите. Следователно, Силите, или Динамис, "свиха" Старото Слънце до предела на днешната Марсова орбита.
към текста >>
22.
6. Шеста лекция. Опитности на посвещението в северните Мистерии.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
до една дванадесета), така че накрая кандидатът всъщност беше в
състояние
, приличащо на смърт.
По тази причина в процеса на древното Посвещение беше съществено силата на Аз-усещането, Аз-съзнанието, да бъде смекчена. Азът трябваше, така да се каже, да бъде отдаден на духовния водач или учител. Това подчиняване на Аза бе осъществявано по такъв начин, че със сила произхождаща от духовния водач, Аз-съзнанието на кандидата за Посвещение бе намалявано, за начало, до една трета от обичайната му сила. Това е много значително намаляване, тъй като може да се каже, в общ смисъл, че с изключение на най-дълбоката фаза от всички, нашето съзнание в съня е намалено на близо една трета. Но в древните Мистерии процесът бе продължаван по-нататък; съзнанието бе намалявано до една четвърт от едната трета (т.е.
до една дванадесета), така че накрая кандидатът всъщност беше в състояние, приличащо на смърт.
За външното наблюдение той беше също като мъртвец. Но трябва да изтъкна, че това Аз-съзнание не умираше в небитието. Случаят не беше такъв. Напротив, само тогава беше възможно да се осъзнае чрез духовно възприятие силата на човешкия егоизъм; тъй като дори когато Аз-съзнанието беше намалявано до 1/12, духовно от индивида все още извираше мощна сила на егоизъм. И макар и да звучи странно, за да удържи този изливащ се егоизъм, за да не изпусне духовно човека, чиито Аз бе подчиняван по този начин, на учителя или водача бяха необходими 12 помощници.
към текста >>
Днес ще насочим вниманието си към другия път, по който човек може да поеме, не спускайки се във вътрешната си същност в момента на събуждането, а съзнателно изживявайки момента на заспиването, съзнателно изживявайки
състояние
то, на което е подложен в съня.
тайни на висшето Посвещение в определени древни Мистерии. Тя бе спомената тук само с цел човекът да узнае какво бива намерено, когато той се спусне в собственото си вътрешно същество. Наред със своите собствени способности той би развил черти, 12 пъти по-лоши от онези, притежавани в обикновения живот. Тези черти са били удържани в древните Мистерии от 12 помощници на жреца на Хермес. Това се казва само за да допълни обясненията, направени в края на вчерашната лекция.
Днес ще насочим вниманието си към другия път, по който човек може да поеме, не спускайки се във вътрешната си същност в момента на събуждането, а съзнателно изживявайки момента на заспиването, съзнателно изживявайки състоянието, на което е подложен в съня.
Ние чухме как тогава човек се разширява, така да се каже, в Макрокосмоса, докато в своето будно състояние той е потопен в собственото си същество, в Микрокосмоса. Ние чухме също, че онова което човек би изживял, ако неговият Аз се излееше съзнателно в Макрокосмоса, би било така заслепяващо, така разтърсващо, че може да се разгледа като мъдро предопределение факта, че в момента на заспиване човек забравя напълно своето съществуване и съзнанието се прекратява. Онова, което човек може да изживее в отварящия се пред него Макрокосмос, при условие че запазва определена степен на съзнание, бе описано като състояние на екстаз. Но в същото време бе казано, че в екстаза Азът е като мъничка капка, смесена с голям обем вода и изчезваща в него. Човек е в състоянието да бъде извън себе си, извън своята обикновена природа; той оставя своя Аз да изтече от него.
към текста >>
Ние чухме как тогава човек се разширява, така да се каже, в Макрокосмоса, докато в своето будно
състояние
той е потопен в собственото си същество, в Микрокосмоса.
Тя бе спомената тук само с цел човекът да узнае какво бива намерено, когато той се спусне в собственото си вътрешно същество. Наред със своите собствени способности той би развил черти, 12 пъти по-лоши от онези, притежавани в обикновения живот. Тези черти са били удържани в древните Мистерии от 12 помощници на жреца на Хермес. Това се казва само за да допълни обясненията, направени в края на вчерашната лекция. Днес ще насочим вниманието си към другия път, по който човек може да поеме, не спускайки се във вътрешната си същност в момента на събуждането, а съзнателно изживявайки момента на заспиването, съзнателно изживявайки състоянието, на което е подложен в съня.
Ние чухме как тогава човек се разширява, така да се каже, в Макрокосмоса, докато в своето будно състояние той е потопен в собственото си същество, в Микрокосмоса.
Ние чухме също, че онова което човек би изживял, ако неговият Аз се излееше съзнателно в Макрокосмоса, би било така заслепяващо, така разтърсващо, че може да се разгледа като мъдро предопределение факта, че в момента на заспиване човек забравя напълно своето съществуване и съзнанието се прекратява. Онова, което човек може да изживее в отварящия се пред него Макрокосмос, при условие че запазва определена степен на съзнание, бе описано като състояние на екстаз. Но в същото време бе казано, че в екстаза Азът е като мъничка капка, смесена с голям обем вода и изчезваща в него. Човек е в състоянието да бъде извън себе си, извън своята обикновена природа; той оставя своя Аз да изтече от него. Екстазът, следователно, не може по никакъв начин да се разглежда като желателен метод за преминаване в Макрокосмоса, защото човек би изгубил себе си и Азът би престанал да го контролира.
към текста >>
Онова, което човек може да изживее в отварящия се пред него Макрокосмос, при условие че запазва определена степен на съзнание, бе описано като
състояние
на екстаз.
Тези черти са били удържани в древните Мистерии от 12 помощници на жреца на Хермес. Това се казва само за да допълни обясненията, направени в края на вчерашната лекция. Днес ще насочим вниманието си към другия път, по който човек може да поеме, не спускайки се във вътрешната си същност в момента на събуждането, а съзнателно изживявайки момента на заспиването, съзнателно изживявайки състоянието, на което е подложен в съня. Ние чухме как тогава човек се разширява, така да се каже, в Макрокосмоса, докато в своето будно състояние той е потопен в собственото си същество, в Микрокосмоса. Ние чухме също, че онова което човек би изживял, ако неговият Аз се излееше съзнателно в Макрокосмоса, би било така заслепяващо, така разтърсващо, че може да се разгледа като мъдро предопределение факта, че в момента на заспиване човек забравя напълно своето съществуване и съзнанието се прекратява.
Онова, което човек може да изживее в отварящия се пред него Макрокосмос, при условие че запазва определена степен на съзнание, бе описано като състояние на екстаз.
Но в същото време бе казано, че в екстаза Азът е като мъничка капка, смесена с голям обем вода и изчезваща в него. Човек е в състоянието да бъде извън себе си, извън своята обикновена природа; той оставя своя Аз да изтече от него. Екстазът, следователно, не може по никакъв начин да се разглежда като желателен метод за преминаване в Макрокосмоса, защото човек би изгубил себе си и Азът би престанал да го контролира. Въпреки това в минали времена, особено в определени места на Европа кандидатът, който щеше да бъде посвещаван в загадките на Макрокосмоса, беше поставян в състояние, сравнимо с екстаз. Това вече не е част от съвременните методи за достигане на Посвещение, но в старите времена, особено в северните и западните области на Европа, включително и в нашата, беше изцяло в съгласие с развитието на живеещите там хора те да бъдат отвеждани в тайните на Макрокосмоса посредством форма на екстаз.
към текста >>
Човек е в
състояние
то да бъде извън себе си, извън своята обикновена природа; той оставя своя Аз да изтече от него.
Днес ще насочим вниманието си към другия път, по който човек може да поеме, не спускайки се във вътрешната си същност в момента на събуждането, а съзнателно изживявайки момента на заспиването, съзнателно изживявайки състоянието, на което е подложен в съня. Ние чухме как тогава човек се разширява, така да се каже, в Макрокосмоса, докато в своето будно състояние той е потопен в собственото си същество, в Микрокосмоса. Ние чухме също, че онова което човек би изживял, ако неговият Аз се излееше съзнателно в Макрокосмоса, би било така заслепяващо, така разтърсващо, че може да се разгледа като мъдро предопределение факта, че в момента на заспиване човек забравя напълно своето съществуване и съзнанието се прекратява. Онова, което човек може да изживее в отварящия се пред него Макрокосмос, при условие че запазва определена степен на съзнание, бе описано като състояние на екстаз. Но в същото време бе казано, че в екстаза Азът е като мъничка капка, смесена с голям обем вода и изчезваща в него.
Човек е в състоянието да бъде извън себе си, извън своята обикновена природа; той оставя своя Аз да изтече от него.
Екстазът, следователно, не може по никакъв начин да се разглежда като желателен метод за преминаване в Макрокосмоса, защото човек би изгубил себе си и Азът би престанал да го контролира. Въпреки това в минали времена, особено в определени места на Европа кандидатът, който щеше да бъде посвещаван в загадките на Макрокосмоса, беше поставян в състояние, сравнимо с екстаз. Това вече не е част от съвременните методи за достигане на Посвещение, но в старите времена, особено в северните и западните области на Европа, включително и в нашата, беше изцяло в съгласие с развитието на живеещите там хора те да бъдат отвеждани в тайните на Макрокосмоса посредством форма на екстаз. По този начин те бяха също изложени на онова, което може да бъде описано като загубата на Аза, но това състояние бе по-малко опасно в онези времена, защото хората още бяха пропити от определена здрава, елементарна сила; за разлика от хората днес техните душевни сили не бяха омаломощени от въздействията на високо развитата интелектуалност. Те можеха да изживяват с далеч по-голяма сила цялата надежда, свързана с пролетта, ликуването на лятото, меланхолията на есента, изтръпването от смъртта през зимата, докато още запазваха нещо от своя Аз макар и не за дълго.
към текста >>
Въпреки това в минали времена, особено в определени места на Европа кандидатът, който щеше да бъде посвещаван в загадките на Макрокосмоса, беше поставян в
състояние
, сравнимо с екстаз.
Ние чухме също, че онова което човек би изживял, ако неговият Аз се излееше съзнателно в Макрокосмоса, би било така заслепяващо, така разтърсващо, че може да се разгледа като мъдро предопределение факта, че в момента на заспиване човек забравя напълно своето съществуване и съзнанието се прекратява. Онова, което човек може да изживее в отварящия се пред него Макрокосмос, при условие че запазва определена степен на съзнание, бе описано като състояние на екстаз. Но в същото време бе казано, че в екстаза Азът е като мъничка капка, смесена с голям обем вода и изчезваща в него. Човек е в състоянието да бъде извън себе си, извън своята обикновена природа; той оставя своя Аз да изтече от него. Екстазът, следователно, не може по никакъв начин да се разглежда като желателен метод за преминаване в Макрокосмоса, защото човек би изгубил себе си и Азът би престанал да го контролира.
Въпреки това в минали времена, особено в определени места на Европа кандидатът, който щеше да бъде посвещаван в загадките на Макрокосмоса, беше поставян в състояние, сравнимо с екстаз.
Това вече не е част от съвременните методи за достигане на Посвещение, но в старите времена, особено в северните и западните области на Европа, включително и в нашата, беше изцяло в съгласие с развитието на живеещите там хора те да бъдат отвеждани в тайните на Макрокосмоса посредством форма на екстаз. По този начин те бяха също изложени на онова, което може да бъде описано като загубата на Аза, но това състояние бе по-малко опасно в онези времена, защото хората още бяха пропити от определена здрава, елементарна сила; за разлика от хората днес техните душевни сили не бяха омаломощени от въздействията на високо развитата интелектуалност. Те можеха да изживяват с далеч по-голяма сила цялата надежда, свързана с пролетта, ликуването на лятото, меланхолията на есента, изтръпването от смъртта през зимата, докато още запазваха нещо от своя Аз макар и не за дълго. В случая на онези, които щяха да станат Посветени и учители на хората, трябваше да се осигури това въвеждане в Макрокосмоса да се състои по различен начин. Причината за това ще стане ясна когато бъде напомнено, че главната особеност в този процес бе загубата на Аза.
към текста >>
По този начин те бяха също изложени на онова, което може да бъде описано като загубата на Аза, но това
състояние
бе по-малко опасно в онези времена, защото хората още бяха пропити от определена здрава, елементарна сила; за разлика от хората днес техните душевни сили не бяха омаломощени от въздействията на високо развитата интелектуалност.
Но в същото време бе казано, че в екстаза Азът е като мъничка капка, смесена с голям обем вода и изчезваща в него. Човек е в състоянието да бъде извън себе си, извън своята обикновена природа; той оставя своя Аз да изтече от него. Екстазът, следователно, не може по никакъв начин да се разглежда като желателен метод за преминаване в Макрокосмоса, защото човек би изгубил себе си и Азът би престанал да го контролира. Въпреки това в минали времена, особено в определени места на Европа кандидатът, който щеше да бъде посвещаван в загадките на Макрокосмоса, беше поставян в състояние, сравнимо с екстаз. Това вече не е част от съвременните методи за достигане на Посвещение, но в старите времена, особено в северните и западните области на Европа, включително и в нашата, беше изцяло в съгласие с развитието на живеещите там хора те да бъдат отвеждани в тайните на Макрокосмоса посредством форма на екстаз.
По този начин те бяха също изложени на онова, което може да бъде описано като загубата на Аза, но това състояние бе по-малко опасно в онези времена, защото хората още бяха пропити от определена здрава, елементарна сила; за разлика от хората днес техните душевни сили не бяха омаломощени от въздействията на високо развитата интелектуалност.
Те можеха да изживяват с далеч по-голяма сила цялата надежда, свързана с пролетта, ликуването на лятото, меланхолията на есента, изтръпването от смъртта през зимата, докато още запазваха нещо от своя Аз макар и не за дълго. В случая на онези, които щяха да станат Посветени и учители на хората, трябваше да се осигури това въвеждане в Макрокосмоса да се състои по различен начин. Причината за това ще стане ясна когато бъде напомнено, че главната особеност в този процес бе загубата на Аза. Азът прогресивно отслабваше, докато накрая човек стигаше да състоянието, когато изгубваше себе си като човешко същество. Как можеше това да се предотврати?
към текста >>
Азът прогресивно отслабваше, докато накрая човек стигаше да
състояние
то, когато изгубваше себе си като човешко същество.
Това вече не е част от съвременните методи за достигане на Посвещение, но в старите времена, особено в северните и западните области на Европа, включително и в нашата, беше изцяло в съгласие с развитието на живеещите там хора те да бъдат отвеждани в тайните на Макрокосмоса посредством форма на екстаз. По този начин те бяха също изложени на онова, което може да бъде описано като загубата на Аза, но това състояние бе по-малко опасно в онези времена, защото хората още бяха пропити от определена здрава, елементарна сила; за разлика от хората днес техните душевни сили не бяха омаломощени от въздействията на високо развитата интелектуалност. Те можеха да изживяват с далеч по-голяма сила цялата надежда, свързана с пролетта, ликуването на лятото, меланхолията на есента, изтръпването от смъртта през зимата, докато още запазваха нещо от своя Аз макар и не за дълго. В случая на онези, които щяха да станат Посветени и учители на хората, трябваше да се осигури това въвеждане в Макрокосмоса да се състои по различен начин. Причината за това ще стане ясна когато бъде напомнено, че главната особеност в този процес бе загубата на Аза.
Азът прогресивно отслабваше, докато накрая човек стигаше да състоянието, когато изгубваше себе си като човешко същество.
Как можеше това да се предотврати? Силата, която отслабваше в душата на кандидата, Аз-силата, трябваше да му бъде доставена отвън. В Северните Мистерии това се постигаше, като кандидатът бе предаван на помощници, които на свой ред поддържаха извършващия действията посвещаващ. Присъствието на духовен инициатор бе съществено, но също бяха необходими и помощници. Тези помощници бяха подготвяни по следния начин:
към текста >>
В по-ранни времена имаше индивидуалности, които с готовност развиваха една страна на своя Аз с цел да я поставят в служба на кандидата за Посвещение и така евентуално да могат да чуят от него описание на онова, което той е изживял в едно
състояние
, което не беше екстаз в обикновения смисъл, а понеже в него се е вляла външна Аз-сила съзнателно издигане в Макрокосмоса.
Неговата Аз-сила в противен случай би отслабвала прогресивно. Така онзи, който в процеса на Посвещение щеше да изживее целия годишен кръг, живееше през всички сезони с еднаква интензивност; Аз-силата на тези помощници на посвещаващия жрец се вливаше в него така ефективно, че той бе отвеждан до етапа, където му се разкриваха определени висши истини, свързани с Макрокосмоса. Онова, което другите можеха да предадат, се изливаше в душата на кандидата за Посвещение. За да разберем един такъв процес, ние трябва да можем да формираме идея за силната преданост и жертвоготовност, с които хората работеха в Мистериите в онези стари времена. Екзотеричният свят днес има много слаба представа за такава пламенна жертвоготовност.
В по-ранни времена имаше индивидуалности, които с готовност развиваха една страна на своя Аз с цел да я поставят в служба на кандидата за Посвещение и така евентуално да могат да чуят от него описание на онова, което той е изживял в едно състояние, което не беше екстаз в обикновения смисъл, а понеже в него се е вляла външна Аз-сила съзнателно издигане в Макрокосмоса.
Бяха необходими 12 индивидуалности трима пролетни помощници, трима летни помощници, трима есенни помощници и трима зимни помощници; те предаваха своите специализирани Аз-сили на кандидата за Посвещение и той, когато се бе издигнал във висшите светове, можеше да даде информация за тези светове от своите опитности. Екип или "колегия" от 12 мъже работеше заедно в Мистериите, за да помогнат на кандидата за Посвещение да се издигне във висшите светове. Нещо, напомнящо за това е било запазено в определени съществуващи и днес общества, но в изцяло упадъчна форма. Обикновено в такива общества някои особени церемонии също се изпълняват от 12 членове; но това е само последно и още повече, изцяло погрешно разбирано ехо на действия, изпълнявани някога в Северните Мистерии за целите на Посвещението. Ако тогава човек, надарен с Аз-сили, изкуствено поддържани в него, проникнеше в Макрокосмоса, той всъщност се издигаше във висшите светове.
към текста >>
Това се случва по следния начин: Човек чувства един вид блаженство и може да разграничи това
състояние
на блаженство съвсем ясно от обикновеното будно съзнание.
Ако тогава човек, надарен с Аз-сили, изкуствено поддържани в него, проникнеше в Макрокосмоса, той всъщност се издигаше във висшите светове. Първият свят, през който той преминаваше, бе онзи, който би му се разкрил ако той не губеше съзнанието си при заспиване. Ние следователно ще насочим вниманието си към този момент на заспиване, както направихме по-рано при онзи на събуждане. Този процес на заспиване е наистина едно издигане в Макрокосмоса. Дори в нормалното човешко съзнание понякога е възможно, при особено необичайни условия, то да стане съзнателно до определена степен за процесите, свързани със заспиването.
Това се случва по следния начин: Човек чувства един вид блаженство и може да разграничи това състояние на блаженство съвсем ясно от обикновеното будно съзнание.
Той сякаш става по-лек, като че ли израства извън себе си. После това изживяване е свързано с определено чувство да бъдеш измъчван от спомен за лични недостатъци, присъщи през живота на характера. Онова, което възниква тук като болезнен спомен за лични недостатъци, е много смътно отражение на чувството, което човек има когато преминава Малкия Пазач на Прага и може да възприеме колко е несъвършен и нищожен пред лицето на великите реалности и Същества на Макрокосмоса. Това изживяване е последвано от нещо като разтърсване – показващо, че вътрешният човек е преминал в Макрокосмоса. Такива изживявания са необичайни, но са познати на много хора, когато са били повече или по-малко съзнателни в момента на заспиването.
към текста >>
Нещата в ежедневния свят ни се разкриват в тези състояния: твърдо, течно, въздушно или
газообразно
, или като топлина.
Ако следователно духовният учен трябва да опише висшите светове, той трябва да вземе думи от езика, съчинен за нещата в обикновения живот. Той може да говори само в алегории, стараейки се така да подбере думите, че малко по малко да се предизвика идеята за възприеманото чрез духовно виждане. В обрисуването на Елементарния Свят ние трябва да вземаме не термините и изразите, използвани за отделни предмети във физическия свят, а онези, използвани за определени качества, общи за категория предмети. В противен случай ще се объркаме. Нещата във физическия свят ни се разкриват в определени състояния, които наричаме твърдо, течно, въздушно; и в допълнение го има също и онова, за което разбираме, когато докосваме повърхността на предметите или чувстваме струя въздух, която наричаме топлина.
Нещата в ежедневния свят ни се разкриват в тези състояния: твърдо, течно, въздушно или газообразно, или като топлина.
Това обаче винаги са качества на някакво външно тяло, защото едно външно тяло може да бъде твърдо под формата на лед или да бъде още течно или газообразно, когато ледът се стопи. Топлината прониква във всичките три състояния. Така че тя е във всичко съществуващо във външния свят на сетивата. Всъщност в Елементарния Свят няма такива предмети, каквито се намират във физическия свят, но в Елементарния Свят ние откриваме като реалности онова, което във физическия свят е само свойства. Ние възприемаме нещо там, за което чувстваме, че не можем да доближим.
към текста >>
Това обаче винаги са качества на някакво външно тяло, защото едно външно тяло може да бъде твърдо под формата на лед или да бъде още течно или
газообразно
, когато ледът се стопи.
Той може да говори само в алегории, стараейки се така да подбере думите, че малко по малко да се предизвика идеята за възприеманото чрез духовно виждане. В обрисуването на Елементарния Свят ние трябва да вземаме не термините и изразите, използвани за отделни предмети във физическия свят, а онези, използвани за определени качества, общи за категория предмети. В противен случай ще се объркаме. Нещата във физическия свят ни се разкриват в определени състояния, които наричаме твърдо, течно, въздушно; и в допълнение го има също и онова, за което разбираме, когато докосваме повърхността на предметите или чувстваме струя въздух, която наричаме топлина. Нещата в ежедневния свят ни се разкриват в тези състояния: твърдо, течно, въздушно или газообразно, или като топлина.
Това обаче винаги са качества на някакво външно тяло, защото едно външно тяло може да бъде твърдо под формата на лед или да бъде още течно или газообразно, когато ледът се стопи.
Топлината прониква във всичките три състояния. Така че тя е във всичко съществуващо във външния свят на сетивата. Всъщност в Елементарния Свят няма такива предмети, каквито се намират във физическия свят, но в Елементарния Свят ние откриваме като реалности онова, което във физическия свят е само свойства. Ние възприемаме нещо там, за което чувстваме, че не можем да доближим. Усещането може да се опише така: Пред себе си имам нещо същество или предмет в Елементарния Свят което мога да наблюдавам само обикаляйки го; то има вътрешна и външна страна.
към текста >>
Второто
състояние
се описва в Елементарния Свят като "вода".
Усещането може да се опише така: Пред себе си имам нещо същество или предмет в Елементарния Свят което мога да наблюдавам само обикаляйки го; то има вътрешна и външна страна. Такава единица на Елементарния Свят се нарича "земя". Също така има неща и същества, които могат да бъдат описани като "течни" или "флуидни". В Елементарния Свят ние можем да виждаме през тях, можем да проникнем в тях, имаме усещане подобно на усещането във физическия свят, когато потапяме ръката си във вода. Ние можем да се потопим в тях, докато онова наричано "земя" е нещо, което оказва съпротива като твърд предмет.
Второто състояние се описва в Елементарния Свят като "вода".
Всеки път, когато се споменава за "земя" или "вода" в книгите по Духовна Наука, се има предвид ето това; физическата вода е само външна алегория на онова, което се вижда на този етап на развитие. "Водата" е нещо, което тече през Елементарния Свят, разбира се, невъзприемаемо за физическите сетива, но достъпно за висшите сетива, за способността за духовно възприемане, за Посветения. След това в Елементарния Свят има нещо, сравнимо с онова, което във физическия свят наричаме "въздушно" или "газообразно". В Елементарния свят това се обозначава като "въздух". След това, по-нататък, има "огън" или "топлина", но трябва да се осъзнае, че наричаното огън във физическия свят е само алегория.
към текста >>
След това в Елементарния Свят има нещо, сравнимо с онова, което във физическия свят наричаме "въздушно" или "
газообразно
".
В Елементарния Свят ние можем да виждаме през тях, можем да проникнем в тях, имаме усещане подобно на усещането във физическия свят, когато потапяме ръката си във вода. Ние можем да се потопим в тях, докато онова наричано "земя" е нещо, което оказва съпротива като твърд предмет. Второто състояние се описва в Елементарния Свят като "вода". Всеки път, когато се споменава за "земя" или "вода" в книгите по Духовна Наука, се има предвид ето това; физическата вода е само външна алегория на онова, което се вижда на този етап на развитие. "Водата" е нещо, което тече през Елементарния Свят, разбира се, невъзприемаемо за физическите сетива, но достъпно за висшите сетива, за способността за духовно възприемане, за Посветения.
След това в Елементарния Свят има нещо, сравнимо с онова, което във физическия свят наричаме "въздушно" или "газообразно".
В Елементарния свят това се обозначава като "въздух". След това, по-нататък, има "огън" или "топлина", но трябва да се осъзнае, че наричаното огън във физическия свят е само алегория. "Огънят", какъвто е той в Елементарния Свят, е по-лесен за описване от другите три състояния, защото те всъщност могат да се опишат само с думите, че са подобни на водата, въздухът и земята. "Огънят" на Елементарния Свят е по-лесен за описване, защото всеки има представа за т.нар. "душевна топлина", за топлината, която се чувства, когато например сме заедно с някого когото обичаме.
към текста >>
23.
11. Единадесета лекция. Човекът и планетарната еволюция.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Ние също говорихме и за онова, което ясновидското съзнание вижда пророчески, а именно появяването на нова планета след едно
състояние
на здрач, след една Пралайя, след едно
състояние
на мрак.
Само имайки това в предвид, ние можем да видим в правилната светлина много от казаното в предишните лекции. Там трябва да има призив към всяка душа да види дали не може да намери в себе си възможността за разбиране на представеното тук. Под внимание бе взет фактът, че разбирането не може да бъде незабавно, а само когато импулсът е пуснал корени в сърцето, пониква там и става действена сила. В този смисъл сега ще бъдат направени определени допълнителни забележки. Вчера ние стигнахме до там да говорим за една опитност на ясновидското виждане, а именно, че нашата Земя е наследник на друга планетарна еволюция, че е произлязла от древно планетарно тяло, което наричаме Старата Луна (не сегашната Луна).
Ние също говорихме и за онова, което ясновидското съзнание вижда пророчески, а именно появяването на нова планета след едно състояние на здрач, след една Пралайя, след едно състояние на мрак.
Тогава Земята ще бъде преобразувана в друго планетарно тяло Юпитер (отново това не е онзи Юпитер, който познаваме днес, а бъдещото превъплъщение на настоящата Земя). Аз обясних, че Земята преминава през последователни въплъщения, точно както човешкото същество преминава от една инкарнация в друга. Ако разширим тази мисъл, възниква въпросът: Тази друга планета, Старата Луна, на свой ред не произлиза ли от някоя друга? Има ли Земята дори още по-предишно въплъщение? Това е съвсем естествен въпрос.
към текста >>
Ние трябва да си припомним най-напред как в своя всекидневен живот човек редува будно и спящо
състояние
.
Аз обясних, че Земята преминава през последователни въплъщения, точно както човешкото същество преминава от една инкарнация в друга. Ако разширим тази мисъл, възниква въпросът: Тази друга планета, Старата Луна, на свой ред не произлиза ли от някоя друга? Има ли Земята дори още по-предишно въплъщение? Това е съвсем естествен въпрос. За да можем да му отговорим, ние ще трябва да изследваме нещо доста далечно.
Ние трябва да си припомним най-напред как в своя всекидневен живот човек редува будно и спящо състояние.
Това бе водещ мотив през тези лекции. В съня човек е разделен, така да се каже, на две части. Физическото и етерното тяло са оставени да лежат в леглото, докато астралното тяло и Азът преминават в духовния свят, в Макрокосмоса. Така в спящо състояние го има тялото, което остава видимо на физически план, заедно с невидимото етерно тяло, и свръхсетивната част на човешкото същество, състояща се от астрално тяло и Аз. Тази втора част е отвъд обсега на външния изследовател и се разкрива само когато към човешкото същество в състояние на сън бъде отправено ясновидско виждане.
към текста >>
Така в спящо
състояние
го има тялото, което остава видимо на физически план, заедно с невидимото етерно тяло, и свръхсетивната част на човешкото същество, състояща се от астрално тяло и Аз.
За да можем да му отговорим, ние ще трябва да изследваме нещо доста далечно. Ние трябва да си припомним най-напред как в своя всекидневен живот човек редува будно и спящо състояние. Това бе водещ мотив през тези лекции. В съня човек е разделен, така да се каже, на две части. Физическото и етерното тяло са оставени да лежат в леглото, докато астралното тяло и Азът преминават в духовния свят, в Макрокосмоса.
Така в спящо състояние го има тялото, което остава видимо на физически план, заедно с невидимото етерно тяло, и свръхсетивната част на човешкото същество, състояща се от астрално тяло и Аз.
Тази втора част е отвъд обсега на външния изследовател и се разкрива само когато към човешкото същество в състояние на сън бъде отправено ясновидско виждане. Сега ще се запитаме дали във външния свят няма нещо, по някакъв начин аналогично на оставяното от човека по време на сън нощем, нещо, което да има физическо и етерно тяло? Ние знаем, че човешкото физическо тяло се подчинява на съвсем различни закони веднага щом етерното тяло го остави при смъртта. Тогава то се подчинява на чисто физичните и химични закони и накрая се разлага. Верният боец, който от раждането до смъртта поддържа физическото тяло цяло по време на сън, е етерното или жизнено тяло.
към текста >>
Тази втора част е отвъд обсега на външния изследовател и се разкрива само когато към човешкото същество в
състояние
на сън бъде отправено ясновидско виждане.
Ние трябва да си припомним най-напред как в своя всекидневен живот човек редува будно и спящо състояние. Това бе водещ мотив през тези лекции. В съня човек е разделен, така да се каже, на две части. Физическото и етерното тяло са оставени да лежат в леглото, докато астралното тяло и Азът преминават в духовния свят, в Макрокосмоса. Така в спящо състояние го има тялото, което остава видимо на физически план, заедно с невидимото етерно тяло, и свръхсетивната част на човешкото същество, състояща се от астрално тяло и Аз.
Тази втора част е отвъд обсега на външния изследовател и се разкрива само когато към човешкото същество в състояние на сън бъде отправено ясновидско виждане.
Сега ще се запитаме дали във външния свят няма нещо, по някакъв начин аналогично на оставяното от човека по време на сън нощем, нещо, което да има физическо и етерно тяло? Ние знаем, че човешкото физическо тяло се подчинява на съвсем различни закони веднага щом етерното тяло го остави при смъртта. Тогава то се подчинява на чисто физичните и химични закони и накрая се разлага. Верният боец, който от раждането до смъртта поддържа физическото тяло цяло по време на сън, е етерното или жизнено тяло. Но човекът притежава онова, което наричаме негов жизнен принцип, не само съвместно с животните, но също и с растителния свят като цяло.
към текста >>
А сега нека помислим за човека, преминаващ в
състояние
то на съня.
Но в земния свят ние сме зависими от растителния свят. Физически човекът не може да не усети тази зависимост. Доколкото е засегнато физическото тяло, той може да мине без животинската природа; той няма нужда, освен ако не е избрал това, да се изхранва с животинска субстанция, но той се нуждае от растенията за да може неговото физическо тяло да живее в този свят. Човешкото физическото тяло предполага съществуването на физическото тяло на растението. Физическото тяло на човека, каквото е то днес, не може да съществува без околната среда на растителното царство, осигурено за него от сегашната планета.
А сега нека помислим за човека, преминаващ в състоянието на съня.
Той може да направи това съвсем независимо от всяко външно отношение между Слънцето и Земята; той може да спи във всеки час от деня или нощта, независимо от Слънцето, въпреки че е най-добре, наистина, когато Слънцето не свети. Нека сега се осведомим за съответния процес в растителния свят. Там нещата са различни. Човекът може да поддържа връзката между физическото и етерното тяло независимо от въздействието на слънчевите лъчи и от относителното положение на Слънцето спрямо Земята. Растението не може да прави това.
към текста >>
Дори многогодишните растения се приближават до минерално
състояние
през зимата; те запазват своя живот, но в своите дървесни части те се приближават до умиращо
състояние
.
Човекът може да поддържа връзката между физическото и етерното тяло независимо от въздействието на слънчевите лъчи и от относителното положение на Слънцето спрямо Земята. Растението не може да прави това. Растението е зависимо в определено отношение от положението на Земята спрямо Слънцето. Наистина, има целогодишни растения, но те също, заедно с умиращата природа, губят нещо от съществените характеристики на растителния живот през есента и получават нови сили напролет. Когато напролет лъчите на Слънцето възстановят своята даряваща топлина сила, растителният живот се събужда; когато наесен Слънцето започва да губи своята сила, растителният живот преминава в един вид покой.
Дори многогодишните растения се приближават до минерално състояние през зимата; те запазват своя живот, но в своите дървесни части те се приближават до умиращо състояние.
Същинският живот на растението умира през зимата и се пробужда отново през пролетта, за да достигне най-високата си точка на разгръщане през лятото. На есен растението трябва да остави своето етерно тяло да излезе извън самото него, нещо което се получава в случая на човек при наближаването на смъртта. Връзката между физическото и етерното тяло е различна в растението и в човека. Растението е зависимо от отношението на Слънцето към Земята; човекът е направил себе си независим от това. Помнейки, че една част от неговото същество е устроена като растението, и че тази част е налице нощем, когато човек спи и Слънцето се е оттеглило, ние не можем да не осъзнаем, че растението е пример за това какво щяхме да бъдем като човешки същества, ако не бяхме успели в допълването на нашата растителна природа с астрално тяло и Аз.
към текста >>
Човекът като развиващо се същество не може да бъде винаги в
състояние
на сън, понеже тогава не би могъл да живее.
Тази загуба е една от тъмните страни на съвременната цивилизация, която може да бъде открита главно в големите градове. Ние знаем, че има хора, които едва могат да различат зърно овес от зърно пшеница; макар че да бъдеш способен да го направиш, принадлежи на здравата човешка природа. Това може да се разглежда като показателно. Всеки трябва да гледа със съжаление един изглед за бъдеще, когато човекът може да бъде изцяло лишен от непосредствен досег със света на растенията. Следното може да посочи дълбоката основа на това родство.
Човекът като развиващо се същество не може да бъде винаги в състояние на сън, понеже тогава не би могъл да живее.
Човекът има физическо и етерно тяло, но в своята сегашна форма той е възможен само бидейки проникнат в будно състояние от астрално тяло и Аз. От друга страна, в спящо състояние той няма съзнание за физическия свят и за да има съзнание там, той трябва да слезе във физическото и етерното си тяло. Той започва да има съзнание едва когато се потопи в тези тела. Също както формата, в която човекът стои пред нас днес, би била невъзможна без астрално тяло и Аз, също така можем да кажем, че със своя вътрешен живот, със съзнанието за своя Аза, за своите чувства и импулси на волята, човекът не би могъл да разгърне това съзнание, ако не притежаваше физическо и етерно тяло. Той се нуждае от тези тела като основа на своя вътрешен живот; от това следва, че те са необходими предпоставки за еволюцията на неговите астрално тяло и Аз.
към текста >>
Човекът има физическо и етерно тяло, но в своята сегашна форма той е възможен само бидейки проникнат в будно
състояние
от астрално тяло и Аз.
Ние знаем, че има хора, които едва могат да различат зърно овес от зърно пшеница; макар че да бъдеш способен да го направиш, принадлежи на здравата човешка природа. Това може да се разглежда като показателно. Всеки трябва да гледа със съжаление един изглед за бъдеще, когато човекът може да бъде изцяло лишен от непосредствен досег със света на растенията. Следното може да посочи дълбоката основа на това родство. Човекът като развиващо се същество не може да бъде винаги в състояние на сън, понеже тогава не би могъл да живее.
Човекът има физическо и етерно тяло, но в своята сегашна форма той е възможен само бидейки проникнат в будно състояние от астрално тяло и Аз.
От друга страна, в спящо състояние той няма съзнание за физическия свят и за да има съзнание там, той трябва да слезе във физическото и етерното си тяло. Той започва да има съзнание едва когато се потопи в тези тела. Също както формата, в която човекът стои пред нас днес, би била невъзможна без астрално тяло и Аз, също така можем да кажем, че със своя вътрешен живот, със съзнанието за своя Аза, за своите чувства и импулси на волята, човекът не би могъл да разгърне това съзнание, ако не притежаваше физическо и етерно тяло. Той се нуждае от тези тела като основа на своя вътрешен живот; от това следва, че те са необходими предпоставки за еволюцията на неговите астрално тяло и Аз. Първо трябва да ги има физическото тяло и етерно тяло, и тогава астрално тяло и Азът могат да влязат в тях.
към текста >>
От друга страна, в спящо
състояние
той няма съзнание за физическия свят и за да има съзнание там, той трябва да слезе във физическото и етерното си тяло.
Това може да се разглежда като показателно. Всеки трябва да гледа със съжаление един изглед за бъдеще, когато човекът може да бъде изцяло лишен от непосредствен досег със света на растенията. Следното може да посочи дълбоката основа на това родство. Човекът като развиващо се същество не може да бъде винаги в състояние на сън, понеже тогава не би могъл да живее. Човекът има физическо и етерно тяло, но в своята сегашна форма той е възможен само бидейки проникнат в будно състояние от астрално тяло и Аз.
От друга страна, в спящо състояние той няма съзнание за физическия свят и за да има съзнание там, той трябва да слезе във физическото и етерното си тяло.
Той започва да има съзнание едва когато се потопи в тези тела. Също както формата, в която човекът стои пред нас днес, би била невъзможна без астрално тяло и Аз, също така можем да кажем, че със своя вътрешен живот, със съзнанието за своя Аза, за своите чувства и импулси на волята, човекът не би могъл да разгърне това съзнание, ако не притежаваше физическо и етерно тяло. Той се нуждае от тези тела като основа на своя вътрешен живот; от това следва, че те са необходими предпоставки за еволюцията на неговите астрално тяло и Аз. Първо трябва да ги има физическото тяло и етерно тяло, и тогава астрално тяло и Азът могат да влязат в тях. Така нашето внимание е отведено не само към епохи, когато формата на човека е била различна от формата му на Старата Луна, но също и към епохи, когато той всъщност е нямал астрално тяло или Аз, а само физическо и етерно тяло.
към текста >>
Също както днес растението е дете на Земята, така и човекът и неговото физическо и етерно тяло са деца на едно предишно планетарно
състояние
на Земята.
Бъде ли човекът преместен от Земята, неговият живот не би могъл да продължи; той би загинал. Земята, носеща в себе си Слънцето, е крайно необходима за неговото съществуване. При настоящите условия на нашата Слънчева система Земята не причинява връзката на физическото и етерното тяло, която съществува в човека, а само онази, съществуваща в растението. Днес връзката в човека трябва да се получава косвено, но за да може изобщо да съществува, човекът има нужда от Слънцето, което е натрупано и концентрирано в Земята. Така ще намерим за разбираемо, че в една минала епоха не само е станало възможно за човешкото физическо и етерно тяло да съществуват, но и че тази възможност е дошла от Земята, че тези тела са се развили от планетарно съществуване, какъвто е случаят с растението днес.
Също както днес растението е дете на Земята, така и човекът и неговото физическо и етерно тяло са деца на едно предишно планетарно състояние на Земята.
По онова време трябва да са преобладавали съвсем различни условия. Духовната Наука насочва към тези различни условия когато разкрива, че състоянието на Старата Луна е било предшествано от друго състояние, такова, което правилно можем да наречем състояние на Старото Слънце. В това състояние на Старото Слънце, Слънцето не е могло да свети отвън; в противен случай човекът е щял да бъде способен да се развие не само като същество с физическо и етерно тяло, но също и с астрално тяло и Аз. Никаква слънчева активност не е могла да идва отвън по онова време; но без слънчева активност физическото и етерното тяло на човека не биха могли да бъдат формирани. Следователно слънчевата активност, която се запазва днес, трябва да е била вътре в самата Земя; самата Земя трябва да е пораждала въздействията, които днес се причиняват от Слънцето.
към текста >>
Духовната Наука насочва към тези различни условия когато разкрива, че
състояние
то на Старата Луна е било предшествано от друго
състояние
, такова, което правилно можем да наречем
състояние
на Старото Слънце.
При настоящите условия на нашата Слънчева система Земята не причинява връзката на физическото и етерното тяло, която съществува в човека, а само онази, съществуваща в растението. Днес връзката в човека трябва да се получава косвено, но за да може изобщо да съществува, човекът има нужда от Слънцето, което е натрупано и концентрирано в Земята. Така ще намерим за разбираемо, че в една минала епоха не само е станало възможно за човешкото физическо и етерно тяло да съществуват, но и че тази възможност е дошла от Земята, че тези тела са се развили от планетарно съществуване, какъвто е случаят с растението днес. Също както днес растението е дете на Земята, така и човекът и неговото физическо и етерно тяло са деца на едно предишно планетарно състояние на Земята. По онова време трябва да са преобладавали съвсем различни условия.
Духовната Наука насочва към тези различни условия когато разкрива, че състоянието на Старата Луна е било предшествано от друго състояние, такова, което правилно можем да наречем състояние на Старото Слънце.
В това състояние на Старото Слънце, Слънцето не е могло да свети отвън; в противен случай човекът е щял да бъде способен да се развие не само като същество с физическо и етерно тяло, но също и с астрално тяло и Аз. Никаква слънчева активност не е могла да идва отвън по онова време; но без слънчева активност физическото и етерното тяло на човека не биха могли да бъдат формирани. Следователно слънчевата активност, която се запазва днес, трябва да е била вътре в самата Земя; самата Земя трябва да е пораждала въздействията, които днес се причиняват от Слънцето. Самата Земя е била Слънце по онова време. Следователно, ако търсим предишен етап на нашата планета, ние можем да намерим един в епоха, когато Слънцето не е светило отвън; въздействията, които сега идват от Слънцето, трябва да са се причинявали от самата Земя.
към текста >>
В това
състояние
на Старото Слънце, Слънцето не е могло да свети отвън; в противен случай човекът е щял да бъде способен да се развие не само като същество с физическо и етерно тяло, но също и с астрално тяло и Аз.
Днес връзката в човека трябва да се получава косвено, но за да може изобщо да съществува, човекът има нужда от Слънцето, което е натрупано и концентрирано в Земята. Така ще намерим за разбираемо, че в една минала епоха не само е станало възможно за човешкото физическо и етерно тяло да съществуват, но и че тази възможност е дошла от Земята, че тези тела са се развили от планетарно съществуване, какъвто е случаят с растението днес. Също както днес растението е дете на Земята, така и човекът и неговото физическо и етерно тяло са деца на едно предишно планетарно състояние на Земята. По онова време трябва да са преобладавали съвсем различни условия. Духовната Наука насочва към тези различни условия когато разкрива, че състоянието на Старата Луна е било предшествано от друго състояние, такова, което правилно можем да наречем състояние на Старото Слънце.
В това състояние на Старото Слънце, Слънцето не е могло да свети отвън; в противен случай човекът е щял да бъде способен да се развие не само като същество с физическо и етерно тяло, но също и с астрално тяло и Аз.
Никаква слънчева активност не е могла да идва отвън по онова време; но без слънчева активност физическото и етерното тяло на човека не биха могли да бъдат формирани. Следователно слънчевата активност, която се запазва днес, трябва да е била вътре в самата Земя; самата Земя трябва да е пораждала въздействията, които днес се причиняват от Слънцето. Самата Земя е била Слънце по онова време. Следователно, ако търсим предишен етап на нашата планета, ние можем да намерим един в епоха, когато Слънцето не е светило отвън; въздействията, които сега идват от Слънцето, трябва да са се причинявали от самата Земя. Сега става разбираемо видимото за окото на ясновидството, а именно, че Земята е била предшествана от Старолунно състояние, а то на свой ред от състояние, когато самата Земя е била сияещо, даряващо топлина тяло; по онова време растенията, каквито ги познаваме, не биха могли да бъдат формирани, но физическото и етерното тяло на човека е можело да възникнат.
към текста >>
Сега става разбираемо видимото за окото на ясновидството, а именно, че Земята е била предшествана от Старолунно
състояние
, а то на свой ред от
състояние
, когато самата Земя е била сияещо, даряващо топлина тяло; по онова време растенията, каквито ги познаваме, не биха могли да бъдат формирани, но физическото и етерното тяло на човека е можело да възникнат.
В това състояние на Старото Слънце, Слънцето не е могло да свети отвън; в противен случай човекът е щял да бъде способен да се развие не само като същество с физическо и етерно тяло, но също и с астрално тяло и Аз. Никаква слънчева активност не е могла да идва отвън по онова време; но без слънчева активност физическото и етерното тяло на човека не биха могли да бъдат формирани. Следователно слънчевата активност, която се запазва днес, трябва да е била вътре в самата Земя; самата Земя трябва да е пораждала въздействията, които днес се причиняват от Слънцето. Самата Земя е била Слънце по онова време. Следователно, ако търсим предишен етап на нашата планета, ние можем да намерим един в епоха, когато Слънцето не е светило отвън; въздействията, които сега идват от Слънцето, трябва да са се причинявали от самата Земя.
Сега става разбираемо видимото за окото на ясновидството, а именно, че Земята е била предшествана от Старолунно състояние, а то на свой ред от състояние, когато самата Земя е била сияещо, даряващо топлина тяло; по онова време растенията, каквито ги познаваме, не биха могли да бъдат формирани, но физическото и етерното тяло на човека е можело да възникнат.
Вероятно някой в този момент ще каже, че ако Земята някога е била Слънце и човекът е имал физическо и етерно тяло, той неизбежно е щял да изгори. Да, несъмнено, ако човешкото физическо тяло е било такова, каквото е то сега! Но то е било съвсем различно. Физическото тяло на човека по онова време очевидно не би могло да има сегашните си земни или твърди съставки, нито дори течните си съставки, защото водата не би могла да съществува на тяло от такова естество. Но въздушното или газообразно състояние е било възможно, и разбира се онова, което наричаме "топлинен етер".
към текста >>
Но въздушното или
газообразно
състояние
е било възможно, и разбира се онова, което наричаме "топлинен етер".
Сега става разбираемо видимото за окото на ясновидството, а именно, че Земята е била предшествана от Старолунно състояние, а то на свой ред от състояние, когато самата Земя е била сияещо, даряващо топлина тяло; по онова време растенията, каквито ги познаваме, не биха могли да бъдат формирани, но физическото и етерното тяло на човека е можело да възникнат. Вероятно някой в този момент ще каже, че ако Земята някога е била Слънце и човекът е имал физическо и етерно тяло, той неизбежно е щял да изгори. Да, несъмнено, ако човешкото физическо тяло е било такова, каквото е то сега! Но то е било съвсем различно. Физическото тяло на човека по онова време очевидно не би могло да има сегашните си земни или твърди съставки, нито дори течните си съставки, защото водата не би могла да съществува на тяло от такова естество.
Но въздушното или газообразно състояние е било възможно, и разбира се онова, което наричаме "топлинен етер".
Така ние сме отведени към предишно планетарно въплъщение на Земята, в което откриваме човека представен в своето физическо и етерно тяло, но при условия напълно различни от днешните. Твърдо и течно вещество още не съществуват, но основата на физическото и етерното тяло присъства във въздушно и огнено състояние. Човекът е станал онова, което е днес, след преобразуването на Старото Слънце в Старата Луна и след това в Земята в настоящата и форма. В онези древни периоди човекът е бил приспособен към преобладаващите планетарни условия. Но вие може добре да си представите, че всичко в нашата Слънчева система е било различно.
към текста >>
Твърдо и течно вещество още не съществуват, но основата на физическото и етерното тяло присъства във въздушно и огнено
състояние
.
Да, несъмнено, ако човешкото физическо тяло е било такова, каквото е то сега! Но то е било съвсем различно. Физическото тяло на човека по онова време очевидно не би могло да има сегашните си земни или твърди съставки, нито дори течните си съставки, защото водата не би могла да съществува на тяло от такова естество. Но въздушното или газообразно състояние е било възможно, и разбира се онова, което наричаме "топлинен етер". Така ние сме отведени към предишно планетарно въплъщение на Земята, в което откриваме човека представен в своето физическо и етерно тяло, но при условия напълно различни от днешните.
Твърдо и течно вещество още не съществуват, но основата на физическото и етерното тяло присъства във въздушно и огнено състояние.
Човекът е станал онова, което е днес, след преобразуването на Старото Слънце в Старата Луна и след това в Земята в настоящата и форма. В онези древни периоди човекът е бил приспособен към преобладаващите планетарни условия. Но вие може добре да си представите, че всичко в нашата Слънчева система е било различно. Нищо от онова, което наричаме вода или течност, или земя или твърд още не е съществувало, а само въздух и топлина. Тук ние стигаме до състояние в нашата Слънчева система, така принципно различно от сегашните условия, че то е било подложено на закони, съвсем други спрямо онези на нашата Земя днес.
към текста >>
Тук ние стигаме до
състояние
в нашата Слънчева система, така принципно различно от сегашните условия, че то е било подложено на закони, съвсем други спрямо онези на нашата Земя днес.
Твърдо и течно вещество още не съществуват, но основата на физическото и етерното тяло присъства във въздушно и огнено състояние. Човекът е станал онова, което е днес, след преобразуването на Старото Слънце в Старата Луна и след това в Земята в настоящата и форма. В онези древни периоди човекът е бил приспособен към преобладаващите планетарни условия. Но вие може добре да си представите, че всичко в нашата Слънчева система е било различно. Нищо от онова, което наричаме вода или течност, или земя или твърд още не е съществувало, а само въздух и топлина.
Тук ние стигаме до състояние в нашата Слънчева система, така принципно различно от сегашните условия, че то е било подложено на закони, съвсем други спрямо онези на нашата Земя днес.
Но самото това състояние, което нарекохме състояние на Старото Слънце, предполага едно друго състояние. В състоянието на Старото Слънце вече има връзка между огъня (или топлината) и въздуха, и между физическото и етерното тяло. Физическото тяло не може да съществува в материална природа без свое етерно тяло, но етерното тяло също трябва да живее на основата на физическото тяло, ако ще съществува в материалния свят. Всяка тяло предполага другото. Следователно човекът е трябвало да има вече съществуващо физическо тяло, преди да може да направи връзката между физическото и етерното тяло.
към текста >>
Но самото това
състояние
, което нарекохме
състояние
на Старото Слънце, предполага едно друго
състояние
.
Човекът е станал онова, което е днес, след преобразуването на Старото Слънце в Старата Луна и след това в Земята в настоящата и форма. В онези древни периоди човекът е бил приспособен към преобладаващите планетарни условия. Но вие може добре да си представите, че всичко в нашата Слънчева система е било различно. Нищо от онова, което наричаме вода или течност, или земя или твърд още не е съществувало, а само въздух и топлина. Тук ние стигаме до състояние в нашата Слънчева система, така принципно различно от сегашните условия, че то е било подложено на закони, съвсем други спрямо онези на нашата Земя днес.
Но самото това състояние, което нарекохме състояние на Старото Слънце, предполага едно друго състояние.
В състоянието на Старото Слънце вече има връзка между огъня (или топлината) и въздуха, и между физическото и етерното тяло. Физическото тяло не може да съществува в материална природа без свое етерно тяло, но етерното тяло също трябва да живее на основата на физическото тяло, ако ще съществува в материалния свят. Всяка тяло предполага другото. Следователно човекът е трябвало да има вече съществуващо физическо тяло, преди да може да направи връзката между физическото и етерното тяло. Това сочи назад към още по-ранно въплъщение на Земята.
към текста >>
В
състояние
то на Старото Слънце вече има връзка между огъня (или топлината) и въздуха, и между физическото и етерното тяло.
В онези древни периоди човекът е бил приспособен към преобладаващите планетарни условия. Но вие може добре да си представите, че всичко в нашата Слънчева система е било различно. Нищо от онова, което наричаме вода или течност, или земя или твърд още не е съществувало, а само въздух и топлина. Тук ние стигаме до състояние в нашата Слънчева система, така принципно различно от сегашните условия, че то е било подложено на закони, съвсем други спрямо онези на нашата Земя днес. Но самото това състояние, което нарекохме състояние на Старото Слънце, предполага едно друго състояние.
В състоянието на Старото Слънце вече има връзка между огъня (или топлината) и въздуха, и между физическото и етерното тяло.
Физическото тяло не може да съществува в материална природа без свое етерно тяло, но етерното тяло също трябва да живее на основата на физическото тяло, ако ще съществува в материалния свят. Всяка тяло предполага другото. Следователно човекът е трябвало да има вече съществуващо физическо тяло, преди да може да направи връзката между физическото и етерното тяло. Това сочи назад към още по-ранно въплъщение на Земята. На Старото Слънце човекът е бил във въздушно състояние и още по-рано той се е състоял само от топлина.
към текста >>
На Старото Слънце човекът е бил във въздушно
състояние
и още по-рано той се е състоял само от топлина.
В състоянието на Старото Слънце вече има връзка между огъня (или топлината) и въздуха, и между физическото и етерното тяло. Физическото тяло не може да съществува в материална природа без свое етерно тяло, но етерното тяло също трябва да живее на основата на физическото тяло, ако ще съществува в материалния свят. Всяка тяло предполага другото. Следователно човекът е трябвало да има вече съществуващо физическо тяло, преди да може да направи връзката между физическото и етерното тяло. Това сочи назад към още по-ранно въплъщение на Земята.
На Старото Слънце човекът е бил във въздушно състояние и още по-рано той се е състоял само от топлина.
Предишна разновидност на физическото е била топлината (на Стария Сатурн). Трябва да считаме тази топлина като първо "физическо" състояние. И ние трябва да мислим за цялата Слънчева система като приспособена по онова време към това първо планетарно състояние, огненото или топлинно състояние на Земята. Сега ние стигаме до нещо много забележително. За ясновидеца е възможно да погледне назад към едно първоначално състояние на чиста топлина.
към текста >>
Трябва да считаме тази топлина като първо "физическо"
състояние
.
Всяка тяло предполага другото. Следователно човекът е трябвало да има вече съществуващо физическо тяло, преди да може да направи връзката между физическото и етерното тяло. Това сочи назад към още по-ранно въплъщение на Земята. На Старото Слънце човекът е бил във въздушно състояние и още по-рано той се е състоял само от топлина. Предишна разновидност на физическото е била топлината (на Стария Сатурн).
Трябва да считаме тази топлина като първо "физическо" състояние.
И ние трябва да мислим за цялата Слънчева система като приспособена по онова време към това първо планетарно състояние, огненото или топлинно състояние на Земята. Сега ние стигаме до нещо много забележително. За ясновидеца е възможно да погледне назад към едно първоначално състояние на чиста топлина. Ние наричаме това състояние на Земята Стария Сатурн. За ясновидското виждане то е непосредствена реалност.
към текста >>
И ние трябва да мислим за цялата Слънчева система като приспособена по онова време към това първо планетарно
състояние
, огненото или топлинно
състояние
на Земята.
Следователно човекът е трябвало да има вече съществуващо физическо тяло, преди да може да направи връзката между физическото и етерното тяло. Това сочи назад към още по-ранно въплъщение на Земята. На Старото Слънце човекът е бил във въздушно състояние и още по-рано той се е състоял само от топлина. Предишна разновидност на физическото е била топлината (на Стария Сатурн). Трябва да считаме тази топлина като първо "физическо" състояние.
И ние трябва да мислим за цялата Слънчева система като приспособена по онова време към това първо планетарно състояние, огненото или топлинно състояние на Земята.
Сега ние стигаме до нещо много забележително. За ясновидеца е възможно да погледне назад към едно първоначално състояние на чиста топлина. Ние наричаме това състояние на Земята Стария Сатурн. За ясновидското виждане то е непосредствена реалност. Ние можем също и да помислим за такова състояние.
към текста >>
За ясновидеца е възможно да погледне назад към едно първоначално
състояние
на чиста топлина.
На Старото Слънце човекът е бил във въздушно състояние и още по-рано той се е състоял само от топлина. Предишна разновидност на физическото е била топлината (на Стария Сатурн). Трябва да считаме тази топлина като първо "физическо" състояние. И ние трябва да мислим за цялата Слънчева система като приспособена по онова време към това първо планетарно състояние, огненото или топлинно състояние на Земята. Сега ние стигаме до нещо много забележително.
За ясновидеца е възможно да погледне назад към едно първоначално състояние на чиста топлина.
Ние наричаме това състояние на Земята Стария Сатурн. За ясновидското виждане то е непосредствена реалност. Ние можем също и да помислим за такова състояние. Но е било изтъквано, че трябва да мислим за всичко тогава като за пригодено към напълно различни условия. Ние чухме, че дори когато говорим за Елементарния Свят трябва да се придобие съвсем различно понятие за топлина.
към текста >>
Ние наричаме това
състояние
на Земята Стария Сатурн.
Предишна разновидност на физическото е била топлината (на Стария Сатурн). Трябва да считаме тази топлина като първо "физическо" състояние. И ние трябва да мислим за цялата Слънчева система като приспособена по онова време към това първо планетарно състояние, огненото или топлинно състояние на Земята. Сега ние стигаме до нещо много забележително. За ясновидеца е възможно да погледне назад към едно първоначално състояние на чиста топлина.
Ние наричаме това състояние на Земята Стария Сатурн.
За ясновидското виждане то е непосредствена реалност. Ние можем също и да помислим за такова състояние. Но е било изтъквано, че трябва да мислим за всичко тогава като за пригодено към напълно различни условия. Ние чухме, че дори когато говорим за Елементарния Свят трябва да се придобие съвсем различно понятие за топлина. Ние не можем дори да си представим нашия настоящ огън или топлина без съществуването на другите три състояния, газообразното, течното и твърдото.
към текста >>
Ние можем също и да помислим за такова
състояние
.
И ние трябва да мислим за цялата Слънчева система като приспособена по онова време към това първо планетарно състояние, огненото или топлинно състояние на Земята. Сега ние стигаме до нещо много забележително. За ясновидеца е възможно да погледне назад към едно първоначално състояние на чиста топлина. Ние наричаме това състояние на Земята Стария Сатурн. За ясновидското виждане то е непосредствена реалност.
Ние можем също и да помислим за такова състояние.
Но е било изтъквано, че трябва да мислим за всичко тогава като за пригодено към напълно различни условия. Ние чухме, че дори когато говорим за Елементарния Свят трябва да се придобие съвсем различно понятие за топлина. Ние не можем дори да си представим нашия настоящ огън или топлина без съществуването на другите три състояния, газообразното, течното и твърдото. Следователно ще бъде разбираемо, че топлината на Стария Сатурн е била принципно различна от нашата сегашна топлина или огън. С промяната на планетарните условия всичко се изменя и преобразява.
към текста >>
Ние не можем дори да си представим нашия настоящ огън или топлина без съществуването на другите три състояния,
газообразно
то, течното и твърдото.
Ние наричаме това състояние на Земята Стария Сатурн. За ясновидското виждане то е непосредствена реалност. Ние можем също и да помислим за такова състояние. Но е било изтъквано, че трябва да мислим за всичко тогава като за пригодено към напълно различни условия. Ние чухме, че дори когато говорим за Елементарния Свят трябва да се придобие съвсем различно понятие за топлина.
Ние не можем дори да си представим нашия настоящ огън или топлина без съществуването на другите три състояния, газообразното, течното и твърдото.
Следователно ще бъде разбираемо, че топлината на Стария Сатурн е била принципно различна от нашата сегашна топлина или огън. С промяната на планетарните условия всичко се изменя и преобразява. Днес огънят е горящ газ или някаква друга горяща субстанция. Но на Стария Сатурн не е имало въздух или газ. Представете си топлина, проникваща цялото пространство, и тогава ще почувствате как топлината става свойство на душата.
към текста >>
Той поглежда назад и вижда онова, което Земята е била някога, и може да опише например на какво е приличала Земята в
състояние
то на Старото Слънце.
" Тук ние стигаме до целта на водача което е последното нещо, за което трябва да се пита, защото никой не може да стигне отвъд него с въпроси. И така, когато се представят велики космически истини, на определена точка задаването на въпроси спира да има значение. Досега са давани указания как е възможно да се разбере онова, представяно от Духовната Наука. Трябва да бъдат събрани сведения от много широки области. Духовният изследовател обаче няма нужда да прави това.
Той поглежда назад и вижда онова, което Земята е била някога, и може да опише например на какво е приличала Земята в състоянието на Старото Слънце.
На своята настояща степен ние може да видим как Слънцето е могло да развие онова, което Земята трупа в самата себе си за нуждите на зимата. Ние помним, че наесен селяните заравят своите домати, защото въздействията на Слънцето са още в Земята. Трябва да бъдат събирани факти отвсякъде и когато всичко е взето в предвид ще се види, че Духовната Наука може да бъде проверена с факти само при условие, че сме способни да ги съберем всичките. Факти, широко разпръснати в Макрокосмоса, са били събрани заедно, и ние видяхме как в едно далечно минало самият човек, Микрокосмосът, се е развил през етапите на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна. На Земята той е достигнал временен завършек на своето настояще развитие.
към текста >>
24.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 май 1910 г. Двете сили в бъдещата еволюция на човечеството: свободната воля и Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Средствата на съвременната наука, с които тя превръща парчето лед в нещо „течно", а после в нещо „
газообразно
", никога няма да й позволят да издигне материята до последната възможна стенен, която тя достига на Земята.
Следователно, начинът по който изглежда една материя във външния свят, зависи не от това, което се намира в самата нея, а от условията, които предлага околната среда. Ако повишим температурата още повече, от определен момент нататък, водата се превръща в „пара". Така, повишавайки температурата на околната среда, ние получаваме последователно лед, вода и пара, или, както е прието да се изразяваме в научните среди, получаваме „различните форми на материя". Следователно, тези „форми на материята" се определят не от нейната вътрешна същност, а от цялостното устройство на Всемира и ние трябва да сме наясно, че в никакъв случай не можем да разграничим отделните „материи" от целостта на Всемира. Впрочем нещата стоят така, че методите на съвременната наука поначало са недостатъчни, за да обхванат макар и само част от изводите на Духовната Наука.
Средствата на съвременната наука, с които тя превръща парчето лед в нещо „течно", а после в нещо „газообразно", никога няма да й позволят да издигне материята до последната възможна стенен, която тя достига на Земята.
И наистина, немислимо е за съвременната наука да създаде условия, при които, например, да е възможно следното: „Ето, ти вземаш злато и започваш да го разреждаш все повече и повече, като накрая постигаш максималната степен на разреждане, която е възможна на Земята, и получаваш това или онова агрегатно състояние. После правиш същото със среброто, с медта, и получаваш накрая все едно и също агрегатно състояние". Духовната Наука може това, защото тя се опира на свръхсетивни или ясновидчески изследователски методи, които й позволяват да констатира следното: А именно, как, ако мога така да се изразя, навсякъде в междинните пространства на нашите материални субстанции се намира нещо еднакво, нещо идентично, което фактически представлява най-външната граница, до която изобщо може да достигне материята, каквато и да е тя в нашия земен свят. Свръхсетивното проучване наистина може да установи състоянието, при което цялата материя е напълно „разтворена" и различните материи стават еднакви, идентични; само че това, което се оказва там, вече е не материя, а нещо, което лежи отвъд всички разновидности на материята, която ни обгръща в нашия земен свят. И сега всяка отделна материя се представя пред погледа на ясновидецът като един вид екстракт от тази „универсална материя" (макар, че за „материя" повече не може да се говори), независимо дали става дума за злато, сребро и т.н.
към текста >>
И наистина, немислимо е за съвременната наука да създаде условия, при които, например, да е възможно следното: „Ето, ти вземаш злато и започваш да го разреждаш все повече и повече, като накрая постигаш максималната степен на разреждане, която е възможна на Земята, и получаваш това или онова агрегатно
състояние
.
Ако повишим температурата още повече, от определен момент нататък, водата се превръща в „пара". Така, повишавайки температурата на околната среда, ние получаваме последователно лед, вода и пара, или, както е прието да се изразяваме в научните среди, получаваме „различните форми на материя". Следователно, тези „форми на материята" се определят не от нейната вътрешна същност, а от цялостното устройство на Всемира и ние трябва да сме наясно, че в никакъв случай не можем да разграничим отделните „материи" от целостта на Всемира. Впрочем нещата стоят така, че методите на съвременната наука поначало са недостатъчни, за да обхванат макар и само част от изводите на Духовната Наука. Средствата на съвременната наука, с които тя превръща парчето лед в нещо „течно", а после в нещо „газообразно", никога няма да й позволят да издигне материята до последната възможна стенен, която тя достига на Земята.
И наистина, немислимо е за съвременната наука да създаде условия, при които, например, да е възможно следното: „Ето, ти вземаш злато и започваш да го разреждаш все повече и повече, като накрая постигаш максималната степен на разреждане, която е възможна на Земята, и получаваш това или онова агрегатно състояние.
После правиш същото със среброто, с медта, и получаваш накрая все едно и също агрегатно състояние". Духовната Наука може това, защото тя се опира на свръхсетивни или ясновидчески изследователски методи, които й позволяват да констатира следното: А именно, как, ако мога така да се изразя, навсякъде в междинните пространства на нашите материални субстанции се намира нещо еднакво, нещо идентично, което фактически представлява най-външната граница, до която изобщо може да достигне материята, каквато и да е тя в нашия земен свят. Свръхсетивното проучване наистина може да установи състоянието, при което цялата материя е напълно „разтворена" и различните материи стават еднакви, идентични; само че това, което се оказва там, вече е не материя, а нещо, което лежи отвъд всички разновидности на материята, която ни обгръща в нашия земен свят. И сега всяка отделна материя се представя пред погледа на ясновидецът като един вид екстракт от тази „универсална материя" (макар, че за „материя" повече не може да се говори), независимо дали става дума за злато, сребро и т.н. В планетарната еволюция на Земята има,един основен момент, от който нататък всяка материална субстанция възниква само под формата на сгъстяване, на кондензиране.
към текста >>
После правиш същото със среброто, с медта, и получаваш накрая все едно и също агрегатно
състояние
".
Така, повишавайки температурата на околната среда, ние получаваме последователно лед, вода и пара, или, както е прието да се изразяваме в научните среди, получаваме „различните форми на материя". Следователно, тези „форми на материята" се определят не от нейната вътрешна същност, а от цялостното устройство на Всемира и ние трябва да сме наясно, че в никакъв случай не можем да разграничим отделните „материи" от целостта на Всемира. Впрочем нещата стоят така, че методите на съвременната наука поначало са недостатъчни, за да обхванат макар и само част от изводите на Духовната Наука. Средствата на съвременната наука, с които тя превръща парчето лед в нещо „течно", а после в нещо „газообразно", никога няма да й позволят да издигне материята до последната възможна стенен, която тя достига на Земята. И наистина, немислимо е за съвременната наука да създаде условия, при които, например, да е възможно следното: „Ето, ти вземаш злато и започваш да го разреждаш все повече и повече, като накрая постигаш максималната степен на разреждане, която е възможна на Земята, и получаваш това или онова агрегатно състояние.
После правиш същото със среброто, с медта, и получаваш накрая все едно и също агрегатно състояние".
Духовната Наука може това, защото тя се опира на свръхсетивни или ясновидчески изследователски методи, които й позволяват да констатира следното: А именно, как, ако мога така да се изразя, навсякъде в междинните пространства на нашите материални субстанции се намира нещо еднакво, нещо идентично, което фактически представлява най-външната граница, до която изобщо може да достигне материята, каквато и да е тя в нашия земен свят. Свръхсетивното проучване наистина може да установи състоянието, при което цялата материя е напълно „разтворена" и различните материи стават еднакви, идентични; само че това, което се оказва там, вече е не материя, а нещо, което лежи отвъд всички разновидности на материята, която ни обгръща в нашия земен свят. И сега всяка отделна материя се представя пред погледа на ясновидецът като един вид екстракт от тази „универсална материя" (макар, че за „материя" повече не може да се говори), независимо дали става дума за злато, сребро и т.н. В планетарната еволюция на Земята има,един основен момент, от който нататък всяка материална субстанция възниква само под формата на сгъстяване, на кондензиране. И на въпросът: „Какво представлява материята в нашия земен свят?
към текста >>
Свръхсетивното проучване наистина може да установи
състояние
то, при което цялата материя е напълно „разтворена" и различните материи стават еднакви, идентични; само че това, което се оказва там, вече е не материя, а нещо, което лежи отвъд всички разновидности на материята, която ни обгръща в нашия земен свят.
Впрочем нещата стоят така, че методите на съвременната наука поначало са недостатъчни, за да обхванат макар и само част от изводите на Духовната Наука. Средствата на съвременната наука, с които тя превръща парчето лед в нещо „течно", а после в нещо „газообразно", никога няма да й позволят да издигне материята до последната възможна стенен, която тя достига на Земята. И наистина, немислимо е за съвременната наука да създаде условия, при които, например, да е възможно следното: „Ето, ти вземаш злато и започваш да го разреждаш все повече и повече, като накрая постигаш максималната степен на разреждане, която е възможна на Земята, и получаваш това или онова агрегатно състояние. После правиш същото със среброто, с медта, и получаваш накрая все едно и също агрегатно състояние". Духовната Наука може това, защото тя се опира на свръхсетивни или ясновидчески изследователски методи, които й позволяват да констатира следното: А именно, как, ако мога така да се изразя, навсякъде в междинните пространства на нашите материални субстанции се намира нещо еднакво, нещо идентично, което фактически представлява най-външната граница, до която изобщо може да достигне материята, каквато и да е тя в нашия земен свят.
Свръхсетивното проучване наистина може да установи състоянието, при което цялата материя е напълно „разтворена" и различните материи стават еднакви, идентични; само че това, което се оказва там, вече е не материя, а нещо, което лежи отвъд всички разновидности на материята, която ни обгръща в нашия земен свят.
И сега всяка отделна материя се представя пред погледа на ясновидецът като един вид екстракт от тази „универсална материя" (макар, че за „материя" повече не може да се говори), независимо дали става дума за злато, сребро и т.н. В планетарната еволюция на Земята има,един основен момент, от който нататък всяка материална субстанция възниква само под формата на сгъстяване, на кондензиране. И на въпросът: „Какво представлява материята в нашия земен свят? ", антропософската Наука за Духа отговаря: Всяка материя на Земята е кондензирана светлина*. В материалния свят не съществува нищо, което да не е под една или друга форма сгъстена, кондензирана светлина.
към текста >>
Защото лечителят предизвиква този процес не заради себе си; иначе не би възникнало противоположното
състояние
у другия.
В тази област, всичко има своя първоначален импулс в любовта от най-обикновените начини за лечебно повлияване, до това, което днес твърде лаически хората наричат „магнетизъм". А какво се пренася в действителност от лечителя към този, който трябва да бъде излекуван? Ако си послужим с един израз от физиката, тук става една „обмяна на напрежения". Това, което живее в лечителя, а именно определени процеси в неговото етерно тяло, влиза в известни отношения със страдащия и поражда един вид полярност спрямо него, както например Вие бихте могли да предизвикате полярните разновидности на положителното и отрицателното електричество. Но докато в единия случай нещата са абстрактни, в другия случай сме свидетели на един жертвен акт в най-висшия смисъл на думата.
Защото лечителят предизвиква този процес не заради себе си; иначе не би възникнало противоположното състояние у другия.
И тази противоположност, възникваща поради взаимните връзки между лечителя и страдащия, е не друго, а пожертвуваната сила на преобразената любов. При т.н. „психически лечения" същественото си остава едно: преобразената сила на любовта. Трябва да сме наясно: без силата на любовта ние никога не бихме постигнали истинската си цел. Обаче процесите на любовта далеч не протичат винаги така, че човекът да ги обхваща напълно в своето будно съзнание; те протичат с не по-малка сила и в подсъзнателните пластове на душата; така че дори „техниките" и „процедурите" на лечебните методи са един вид отражение на жертвения акт.
към текста >>
25.
2. СКАЗКА ВТОРА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Защото по отношение на този документ ни най-малко не е от значение, дали сме в
състояние
да поставим модерни думи на мястото на старите; напротив, важното е да можем чрез нашата антропософска подготовка да бъдем в
състояние
, да почувствуваме поне отчасти онова настроение предизвикало от съдържанието, което живееше в сърцето и душата на един древен еврейски ученик, когато в него оживяваха думите: "БЕРЕШИТ БАРА ЕЛОХИМ ЕТ ХАШАМАИМ В, ЕТ ХА-АРЕЦ".
ВТОРА СКАЗКА Когато, онзи, който стои на антропософска почва и е възприел нещо от това, което може да се каже от Антропософията върху развитието на нашия свят, когато такъв човек може да провикне до онези мощни слова, които се намират в началото на нашата Библията, пред неговия поглед би трябвало да може да израсне нещо като един съвършено нов духовен свят. Едва ли има някой документ на развитието на човечеството, по отношение на който да съществува по-голяма възможност, човек да се отдалечи от истинския смисъл, както при този документ, който обикновено се нарича сътворение /Генезис/, описание на така наречените сътворение на света в шест или седем дни. Когато модерният човек, служейки си с някой от езиците, които днес се говорят по света, като например немския език, когато този модерен човек извика в душата си на такъв съвременен език душите: "В начало Боговете създадоха небесата и Земята", това, което се съдържа в тези думи, едва ли би могло да се счита като един слаб отзвук, като сянков образ на това, което оживяваме в душите на онези, които в еврейската древност оставяха да действуват върху себе си началните думи на Библията.
Защото по отношение на този документ ни най-малко не е от значение, дали сме в състояние да поставим модерни думи на мястото на старите; напротив, важното е да можем чрез нашата антропософска подготовка да бъдем в състояние, да почувствуваме поне отчасти онова настроение предизвикало от съдържанието, което живееше в сърцето и душата на един древен еврейски ученик, когато в него оживяваха думите: "БЕРЕШИТ БАРА ЕЛОХИМ ЕТ ХАШАМАИМ В, ЕТ ХА-АРЕЦ".
Цял един свят оживяваше в момента, когато такива думи трепваха през душата. Какъв свят? С какво можем да сравним вътрешния свят, който оживяваше в душата на един такъв ученик? Ние можем да го сравним само с това, което може да стане в душата на човека, на когото се описват онези образи, които ясновидецът изживява, когато сам проглежда в духовните светове. Какво всъщност ни се описва в това, което наричаме антропософско учение?
към текста >>
Тогава към тъчащата топлина се прибавя един вид въздухообразен или газообразен елемент и ние си представяме образно правилно планетарното
състояние
на Слънцето, когато си го въобразим доколкото то е елементарно
състояние
като едно тъкане едни в други, и живот едни в други, на въздухообразни елементи и топлинни елементи.
Ако за малко хвърлим поглед върху стария Сатурн, той стои образно пред нашата душа като едно небесно тяло, което не притежава още нищо от това, което сме свикнали да наричаме материя в заобикалящия ни свят. Той е едно небесно тяло, което от всичко, което имаме в заобикалящия ни свят, съдържа в себе си всъщност само елемента на топлината. Топлина или огън, тъчащ в себе си топлинен елемент; още никакъв въздух, никаква вода, никаква твърда земя не може да се намери на стария Сатурн. Така щото там, където е най-сгъстен, той е жива, тъчаща топлина. И ние знаем, че съществуването напредва и достига така нароченото Слънчево съществуване.
Тогава към тъчащата топлина се прибавя един вид въздухообразен или газообразен елемент и ние си представяме образно правилно планетарното състояние на Слънцето, когато си го въобразим доколкото то е елементарно състояние като едно тъкане едни в други, и живот едни в други, на въздухообразни елементи и топлинни елементи.
След това като трето състояние в развитието на нашето Земно съществувание имаме така нареченото Лунно състояние. При това състояние към топлината и въздуха се прибавя онова, което можем да наречем водно елементарно състояние. През време на това Лунно състояние не съществува още нищо от това, което в днешния смисъл наричаме твърдия елемент, земния елемент. Обаче през време на това старо Лунно състояние настъпва нещо особено: предишното единство, в което е протичало нашето планетарно съществувание, се разделя. Когато поглеждаме към стария Сатурн, той ни се явява като едно единство на тъчаща в себе си топлина.
към текста >>
След това като трето
състояние
в развитието на нашето Земно съществувание имаме така нареченото Лунно
състояние
.
Той е едно небесно тяло, което от всичко, което имаме в заобикалящия ни свят, съдържа в себе си всъщност само елемента на топлината. Топлина или огън, тъчащ в себе си топлинен елемент; още никакъв въздух, никаква вода, никаква твърда земя не може да се намери на стария Сатурн. Така щото там, където е най-сгъстен, той е жива, тъчаща топлина. И ние знаем, че съществуването напредва и достига така нароченото Слънчево съществуване. Тогава към тъчащата топлина се прибавя един вид въздухообразен или газообразен елемент и ние си представяме образно правилно планетарното състояние на Слънцето, когато си го въобразим доколкото то е елементарно състояние като едно тъкане едни в други, и живот едни в други, на въздухообразни елементи и топлинни елементи.
След това като трето състояние в развитието на нашето Земно съществувание имаме така нареченото Лунно състояние.
При това състояние към топлината и въздуха се прибавя онова, което можем да наречем водно елементарно състояние. През време на това Лунно състояние не съществува още нищо от това, което в днешния смисъл наричаме твърдия елемент, земния елемент. Обаче през време на това старо Лунно състояние настъпва нещо особено: предишното единство, в което е протичало нашето планетарно съществувание, се разделя. Когато поглеждаме към стария Сатурн, той ни се явява като едно единство на тъчаща в себе си топлина. Също в старото Слънце ни се явява като тъчаща в себе си газови и топлинни елементи.
към текста >>
При това
състояние
към топлината и въздуха се прибавя онова, което можем да наречем водно елементарно
състояние
.
Топлина или огън, тъчащ в себе си топлинен елемент; още никакъв въздух, никаква вода, никаква твърда земя не може да се намери на стария Сатурн. Така щото там, където е най-сгъстен, той е жива, тъчаща топлина. И ние знаем, че съществуването напредва и достига така нароченото Слънчево съществуване. Тогава към тъчащата топлина се прибавя един вид въздухообразен или газообразен елемент и ние си представяме образно правилно планетарното състояние на Слънцето, когато си го въобразим доколкото то е елементарно състояние като едно тъкане едни в други, и живот едни в други, на въздухообразни елементи и топлинни елементи. След това като трето състояние в развитието на нашето Земно съществувание имаме така нареченото Лунно състояние.
При това състояние към топлината и въздуха се прибавя онова, което можем да наречем водно елементарно състояние.
През време на това Лунно състояние не съществува още нищо от това, което в днешния смисъл наричаме твърдия елемент, земния елемент. Обаче през време на това старо Лунно състояние настъпва нещо особено: предишното единство, в което е протичало нашето планетарно съществувание, се разделя. Когато поглеждаме към стария Сатурн, той ни се явява като едно единство на тъчаща в себе си топлина. Също в старото Слънце ни се явява като тъчаща в себе си газови и топлинни елементи. През време на Лунното съществуване настъпва едно разделяне на единството в две части, в две тела: едно от слънчево естество, другото от лунно естество.
към текста >>
През време на това Лунно
състояние
не съществува още нищо от това, което в днешния смисъл наричаме твърдия елемент, земния елемент.
Така щото там, където е най-сгъстен, той е жива, тъчаща топлина. И ние знаем, че съществуването напредва и достига така нароченото Слънчево съществуване. Тогава към тъчащата топлина се прибавя един вид въздухообразен или газообразен елемент и ние си представяме образно правилно планетарното състояние на Слънцето, когато си го въобразим доколкото то е елементарно състояние като едно тъкане едни в други, и живот едни в други, на въздухообразни елементи и топлинни елементи. След това като трето състояние в развитието на нашето Земно съществувание имаме така нареченото Лунно състояние. При това състояние към топлината и въздуха се прибавя онова, което можем да наречем водно елементарно състояние.
През време на това Лунно състояние не съществува още нищо от това, което в днешния смисъл наричаме твърдия елемент, земния елемент.
Обаче през време на това старо Лунно състояние настъпва нещо особено: предишното единство, в което е протичало нашето планетарно съществувание, се разделя. Когато поглеждаме към стария Сатурн, той ни се явява като едно единство на тъчаща в себе си топлина. Също в старото Слънце ни се явява като тъчаща в себе си газови и топлинни елементи. През време на Лунното съществуване настъпва едно разделяне на единството в две части, в две тела: едно от слънчево естество, другото от лунно естество. И едва когато стигаме до четвъртата степен на нашето планетарно развитие, виждаме, как към старите елементарни състояния, към топлинното, въздухообразното и течното се прибави земният, твърдият елемент.
към текста >>
Обаче през време на това старо Лунно
състояние
настъпва нещо особено: предишното единство, в което е протичало нашето планетарно съществувание, се разделя.
И ние знаем, че съществуването напредва и достига така нароченото Слънчево съществуване. Тогава към тъчащата топлина се прибавя един вид въздухообразен или газообразен елемент и ние си представяме образно правилно планетарното състояние на Слънцето, когато си го въобразим доколкото то е елементарно състояние като едно тъкане едни в други, и живот едни в други, на въздухообразни елементи и топлинни елементи. След това като трето състояние в развитието на нашето Земно съществувание имаме така нареченото Лунно състояние. При това състояние към топлината и въздуха се прибавя онова, което можем да наречем водно елементарно състояние. През време на това Лунно състояние не съществува още нищо от това, което в днешния смисъл наричаме твърдия елемент, земния елемент.
Обаче през време на това старо Лунно състояние настъпва нещо особено: предишното единство, в което е протичало нашето планетарно съществувание, се разделя.
Когато поглеждаме към стария Сатурн, той ни се явява като едно единство на тъчаща в себе си топлина. Също в старото Слънце ни се явява като тъчаща в себе си газови и топлинни елементи. През време на Лунното съществуване настъпва едно разделяне на единството в две части, в две тела: едно от слънчево естество, другото от лунно естество. И едва когато стигаме до четвъртата степен на нашето планетарно развитие, виждаме, как към старите елементарни състояния, към топлинното, въздухообразното и течното се прибави земният, твърдият елемент. За да се яви този твърд елемент в нашето планетарно съществуване, трябваше да се повтори разделянето, което беше станало през време на Лунното съществуване.
към текста >>
Така щото в развитието на цялата планета имаме един момент, когато от общото планетарно
състояние
, от общата планетарна маса, в която са втъкани един в друг елементите на огъня, въздуха и водата; гъстият земен елемент се отделя от по-тънкия въздухообразен слънчев елемент.
Също в старото Слънце ни се явява като тъчаща в себе си газови и топлинни елементи. През време на Лунното съществуване настъпва едно разделяне на единството в две части, в две тела: едно от слънчево естество, другото от лунно естество. И едва когато стигаме до четвъртата степен на нашето планетарно развитие, виждаме, как към старите елементарни състояния, към топлинното, въздухообразното и течното се прибави земният, твърдият елемент. За да се яви този твърд елемент в нашето планетарно съществуване, трябваше да се повтори разделянето, което беше станало през време на Лунното съществуване. Слънчевото естество трябваше още веднъж да излезе от нашето планетарно земно естество.
Така щото в развитието на цялата планета имаме един момент, когато от общото планетарно състояние, от общата планетарна маса, в която са втъкани един в друг елементите на огъня, въздуха и водата; гъстият земен елемент се отделя от по-тънкия въздухообразен слънчев елемент.
И само в това земно естество можеше да се образува, да се сгъсти това, което днес наричаме твърдия елемент. Нека задържим този момент, когато от общото планетарно отношение излиза слънчевото естество и от сега нататък изпраща отвън своите сили към земното естество. Нека запомним, че тогава е било дадено също и възможността на земното естество да се образува твърдият елемент, това, което днес в материален смисъл наричаме твърдото състояние на материята, като този процес постепенно се подготвя и се втвърдява. Нека задържим този момент и тогава ще имаме онзи момент, който започва Битието. За това състояние говори Битието.
към текста >>
Нека запомним, че тогава е било дадено също и възможността на земното естество да се образува твърдият елемент, това, което днес в материален смисъл наричаме твърдото
състояние
на материята, като този процес постепенно се подготвя и се втвърдява.
За да се яви този твърд елемент в нашето планетарно съществуване, трябваше да се повтори разделянето, което беше станало през време на Лунното съществуване. Слънчевото естество трябваше още веднъж да излезе от нашето планетарно земно естество. Така щото в развитието на цялата планета имаме един момент, когато от общото планетарно състояние, от общата планетарна маса, в която са втъкани един в друг елементите на огъня, въздуха и водата; гъстият земен елемент се отделя от по-тънкия въздухообразен слънчев елемент. И само в това земно естество можеше да се образува, да се сгъсти това, което днес наричаме твърдия елемент. Нека задържим този момент, когато от общото планетарно отношение излиза слънчевото естество и от сега нататък изпраща отвън своите сили към земното естество.
Нека запомним, че тогава е било дадено също и възможността на земното естество да се образува твърдият елемент, това, което днес в материален смисъл наричаме твърдото състояние на материята, като този процес постепенно се подготвя и се втвърдява.
Нека задържим този момент и тогава ще имаме онзи момент, който започва Битието. За това състояние говори Битието. Ние не трябва да свързваме с първата дума на Битието, на Библията онази отвлеченост, онази неясност, която днес се има предвид, когато се изговаря думата "В начало" или "В праначалото". С това ние бихме изразили нещо извънредно малко по отношение на това, което древният еврейски мъдрец е чувствувал. Всичко онова, което можем да си представим в онази двойност, която върна чрез отделяне на слънчевото естество и на земното естество, всичко онова, което съществуваше така да се каже в този момент, което се раздели именно на две части, всичко това трябва да възникне пред нашата душа, да изплува пред нашата душа, ако искаме правилно да поставим пред нея думата "Берешит", "В начало", "В праначалото".
към текста >>
За това
състояние
говори Битието.
Така щото в развитието на цялата планета имаме един момент, когато от общото планетарно състояние, от общата планетарна маса, в която са втъкани един в друг елементите на огъня, въздуха и водата; гъстият земен елемент се отделя от по-тънкия въздухообразен слънчев елемент. И само в това земно естество можеше да се образува, да се сгъсти това, което днес наричаме твърдия елемент. Нека задържим този момент, когато от общото планетарно отношение излиза слънчевото естество и от сега нататък изпраща отвън своите сили към земното естество. Нека запомним, че тогава е било дадено също и възможността на земното естество да се образува твърдият елемент, това, което днес в материален смисъл наричаме твърдото състояние на материята, като този процес постепенно се подготвя и се втвърдява. Нека задържим този момент и тогава ще имаме онзи момент, който започва Битието.
За това състояние говори Битието.
Ние не трябва да свързваме с първата дума на Битието, на Библията онази отвлеченост, онази неясност, която днес се има предвид, когато се изговаря думата "В начало" или "В праначалото". С това ние бихме изразили нещо извънредно малко по отношение на това, което древният еврейски мъдрец е чувствувал. Всичко онова, което можем да си представим в онази двойност, която върна чрез отделяне на слънчевото естество и на земното естество, всичко онова, което съществуваше така да се каже в този момент, което се раздели именно на две части, всичко това трябва да възникне пред нашата душа, да изплува пред нашата душа, ако искаме правилно да поставим пред нея думата "Берешит", "В начало", "В праначалото". И не само това трябва да изплува пред нашата душа, но трябва да имаме съзнанието, че в цялото това развитие, което наричаме развитие на Сатурн, на Слънцето и на Луната, направляващи, ръководещи, а също и носители на цялото развитие са били духовни Същества; че това, което наричаме топлина, въздухообразен, течен елемент, е винаги един външен израз, външна дреха за духовните Същества, които са действителността на развитието. Също и тогава, когато насочим поглед върху онова състояние, което съществуваше при отделяне на слънчевото естество от земното естество и си го представяме като един материален образ, също и тогава трябва да имаме съзнанието, че във всичко това, което си обрисувахме пред душата като образ на елементарната вода, въздух, огън, че във всичко това имаме само изразено средство за тъчащата духовност.
към текста >>
Също и тогава, когато насочим поглед върху онова
състояние
, което съществуваше при отделяне на слънчевото естество от земното естество и си го представяме като един материален образ, също и тогава трябва да имаме съзнанието, че във всичко това, което си обрисувахме пред душата като образ на елементарната вода, въздух, огън, че във всичко това имаме само изразено средство за тъчащата духовност.
За това състояние говори Битието. Ние не трябва да свързваме с първата дума на Битието, на Библията онази отвлеченост, онази неясност, която днес се има предвид, когато се изговаря думата "В начало" или "В праначалото". С това ние бихме изразили нещо извънредно малко по отношение на това, което древният еврейски мъдрец е чувствувал. Всичко онова, което можем да си представим в онази двойност, която върна чрез отделяне на слънчевото естество и на земното естество, всичко онова, което съществуваше така да се каже в този момент, което се раздели именно на две части, всичко това трябва да възникне пред нашата душа, да изплува пред нашата душа, ако искаме правилно да поставим пред нея думата "Берешит", "В начало", "В праначалото". И не само това трябва да изплува пред нашата душа, но трябва да имаме съзнанието, че в цялото това развитие, което наричаме развитие на Сатурн, на Слънцето и на Луната, направляващи, ръководещи, а също и носители на цялото развитие са били духовни Същества; че това, което наричаме топлина, въздухообразен, течен елемент, е винаги един външен израз, външна дреха за духовните Същества, които са действителността на развитието.
Също и тогава, когато насочим поглед върху онова състояние, което съществуваше при отделяне на слънчевото естество от земното естество и си го представяме като един материален образ, също и тогава трябва да имаме съзнанието, че във всичко това, което си обрисувахме пред душата като образ на елементарната вода, въздух, огън, че във всичко това имаме само изразено средство за тъчащата духовност.
Тази тъчаща духовност, тези духовни Същества бяха минали през трите предидущи степени Сатурнова, Слънчева и Лунна степен и се бяха издигнали до този момент, който току що охарактеризирах, бяха стигнали определена степен на развитие в тяхното съществуване. Нека поставил пред нашата душа този образ от тъчащи в себе си топлинен, въздухообразен или газообразен и огнен елементи като едно мощно небесно кълбо, което се разделя в един слънчев и един земен елемент; но нека си представим, че всичко това, което имаме в тази елементарна-веществена форма на представата, е само средство за нещо духовно. Да си представим, че от материалната мантия, която е изтъкана от течен, въздухообразен и огнен елемент, ни гледат лицата на духовни същества, които тъкат там вътре, които изявяват в този елемент представен за нас, за вашата душа, чрез материални представи. Да си представим, че имаме пред нас духовни Същества, които обръщат лицата си към нас и които работят там с помощта на топлината, на въздуха и на водата, за да организират небесни тела чрез силата на тяхното духовно-душевно естество. Нека си представим този образ!
към текста >>
Тези Същества, които тъчаха в елементарните степени на съществуването на огъня,
газообразно
то и течно
състояние
, които изтъкаха едно Сатурново, едно Слънчево, едно Лунно съществуване, които тъчеха в началото на Земното съществуване,как ще се научим ние най-добре да ги познаем в тяхната същност?
Нашето Земно развитие има смисъл, има една цел само тогава, когато пред него се появи нещо, което по-рано не е съществувало. Едно вечно повторение, едно възвръщане на това, което вече е съществувало, би било едно безсмислено съществуване и като такова безсмислено съществуване и почувствувал преди всичко древноеврейският мъдрец, създаването на Земята, ако би могъл да си представи, че Земята, след като се е развила от други състояния, трябва да донесе нещо ново по отношение на това, което по-рано е съществувало. Чрез това Земно съществуване стана възможно нещо ново, а именно, че човекът можа да стане такъв, какъвто той се показва сред Земното съществуване. Така както човекът се явява сред Земното съществуване като същество, каквото той е вече днес, като същество, до което ще се развие все повече и повече в бъдеще, този човек не е съществувал във всички предишни стадии на развитието, той не е бил възможен в предишните стадии на развитието. Устроено различно от човека сега не искаме да въведем понятието за висше и низше различно устроени в сравнение с човека бяха онези Същества, които ръководеха и крепяха външното развитие, което наричаме Сатурново, Слънчево и Лунно развитие.
Тези Същества, които тъчаха в елементарните степени на съществуването на огъня, газообразното и течно състояние, които изтъкаха едно Сатурново, едно Слънчево, едно Лунно съществуване, които тъчеха в началото на Земното съществуване,как ще се научим ние най-добре да ги познаем в тяхната същност?
Как можем да се приближим до тях? Без съмнение, ще трябва да опишем много, много неща, ако искаме да се приближим до известна степен до тези Същества. Но първо можем да се запознаем с една тяхна страна и това ще ни бъде достатъчно, за да можем поне да се приближим с една стъпка до мощния смисъл на първичните думи на Библията. Нека разгледаме тези Същества, които в известно отношение стояха най-близо до човека, когато той самият е бил образуван от това, което се беше развило от Сатурновото, Слънчевото и Лунното съществуване. Нека запитаме тези Същества, какво всъщност са искали те?
към текста >>
Следователно, нека първо забравим всичко, което един съвременен човек може да чувствува и да мисли, когато изговаря думите: "В начало Боговете създадоха Небето и Земята." Вземайки предвид всичко това, което днес бе казано, да се опитаме да поставим пред погледа си следния образ: Пред нас стои един тъчащ стихиен елемент, в него тъче огненото,
газообразно
то, течното.
А коя беше тази цел? Човекът, земния човек. Така земният човек живееше като цел в една от божествено-духовни Същества, които бяха решили да слеят своите различни изкуства, за да постигнат това, което всяко едно по отделно не можеше да направи, но което те можеха да произведат чрез обща работа. Ако вземете всичко това, което ви описах като елементарна черупка и в тази черупка като действуващо, космически мислещи духовни Същества, като два комплекса, единият от естеството на горещото желание, на нещо проявяващо вътрешно раздвижване, и другият изявяващ се навън; Ако вземете всичко това и след това онези духовни Същества, които някакси от тази елементарна маса гледат със своите лица, на които приписваме тази обща цел, която току що охарактеризирах, тогава ще имаме това, което живееше в сърцето на един древноеврейски мъдрец при думите "Елохим". Сега ние съчетахме по един образен начин това, което живее в тези извънредно силни първични думи.
Следователно, нека първо забравим всичко, което един съвременен човек може да чувствува и да мисли, когато изговаря думите: "В начало Боговете създадоха Небето и Земята." Вземайки предвид всичко това, което днес бе казано, да се опитаме да поставим пред погледа си следния образ: Пред нас стои един тъчащ стихиен елемент, в него тъче огненото, газообразното, течното.
След това елементарна маса, която проявяваше вътрешна дейност и тъкане, живеят духовни Същества, една група духовни Същества, които размислят. Те са обхванати в творческо мислене и чрез тяхното творческо мислене прозира целта, да насочат цялата си дейност към създаване на образа на човека. Първото нещо, което се явява при това мислене е представата за нещо изявяващо се навън, вестяващо се навън и на нещо вътрешно раздвижващо се, на нещо вътрешно оживено. В елементарната черупка първичните духове създадоха мислено това, което се явява навън и това, което има вътрешна подвижност. Постарайте се да си представите в тези думи това, което е казано в първите редове на Библията, тогава ще имате основата за това, което през следващите дни ще изнесем пред душата си като истински смисъл на тези всесилни първични думи, чрез които на човечеството се разкрива нещо много велико, а именно неговият собствен произход.
към текста >>
26.
3. СКАЗКА ТРЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
За съжаление трябва да кажем, че по отношение на въпросите, които трябва да разгледаме, съвременната наука не е в
състояние
да каже абсолютно нищо, че съвременния учен не са в
състояние
да знаят, защо техните изходни точки не могат да доведат до решение на въпроса.
Бих желал действително по този въпрос да не бъда криво разбран. Всички вие трябва да бъдете убедени, че за мене винаги представлява една остра борба, за да мога да надделея себе си, когато се налага да застана, в противоречие с това, което днес се нарича научно твърдение. Това аз не бих сторил при никой случай, освен там, където имам възможност да развия аз самият действително това, което днес науката има да каже относно възникнал даден въпрос. Аз имам, изпитвам дълбокото чувство на отговорност, да не изнасям нищо противоречащо на съвременната наука, ако не бих имал възможност да изнеса това, което тази съвременна наука има да каже върху дадения въпрос. И изхождайки от тази гледна точка, ние ще можем да се приближим към такива въпроси, каквито са тези, за които ще говорим тези дни, само тогава, когато вършим това с определено свещено благоговение и със съответното чувство на отговорност.
За съжаление трябва да кажем, че по отношение на въпросите, които трябва да разгледаме, съвременната наука не е в състояние да каже абсолютно нищо, че съвременния учен не са в състояние да знаят, защо техните изходни точки не могат да доведат до решение на въпроса.
Те не са в състояние да разберат, защо по отношение на действителните, велики въпроси на живота и на съществуването съвременната наука трябва да проявява такъв дилетантизъм, който е ненадминат. Следователно много ви моля да схващайте винаги това, което се казва, така, че на неговата основа стои едно пълно съзнание за всичко онова, което съвременната наука би имала да каже по дадения въпрос. Естествено в една кратка поредица от сказки не може да се изисква да се навлезе подробно в полемика по отношение на това, което би могло да се каже за опровержение на един или друг съвременен възглед върху съответния въпрос. Доколкото е възможно аз ще се огранича само в положителното и ще трябва да се доверя, че в един кръг от антропософи действително се взема предвид предпоставката, която току що изтъкнах, във всички подробности. Вчера аз се опитах да ви покажа, как онези съдържащи първична сила думи, които стоят в началото на Библията и които са дадени на един език от съвършено друго естество в сравнение с модерните езици, как тези думи съдържащи първична сила могат да бъдат изтълкувани правилно само тогава, когато се постараем да забравим всичко, което оживява нашите чувства и в нашите мисли при обикновените преводи и предавания на тези думи на един модерен език.
към текста >>
Те не са в
състояние
да разберат, защо по отношение на действителните, велики въпроси на живота и на съществуването съвременната наука трябва да проявява такъв дилетантизъм, който е ненадминат.
Всички вие трябва да бъдете убедени, че за мене винаги представлява една остра борба, за да мога да надделея себе си, когато се налага да застана, в противоречие с това, което днес се нарича научно твърдение. Това аз не бих сторил при никой случай, освен там, където имам възможност да развия аз самият действително това, което днес науката има да каже относно възникнал даден въпрос. Аз имам, изпитвам дълбокото чувство на отговорност, да не изнасям нищо противоречащо на съвременната наука, ако не бих имал възможност да изнеса това, което тази съвременна наука има да каже върху дадения въпрос. И изхождайки от тази гледна точка, ние ще можем да се приближим към такива въпроси, каквито са тези, за които ще говорим тези дни, само тогава, когато вършим това с определено свещено благоговение и със съответното чувство на отговорност. За съжаление трябва да кажем, че по отношение на въпросите, които трябва да разгледаме, съвременната наука не е в състояние да каже абсолютно нищо, че съвременния учен не са в състояние да знаят, защо техните изходни точки не могат да доведат до решение на въпроса.
Те не са в състояние да разберат, защо по отношение на действителните, велики въпроси на живота и на съществуването съвременната наука трябва да проявява такъв дилетантизъм, който е ненадминат.
Следователно много ви моля да схващайте винаги това, което се казва, така, че на неговата основа стои едно пълно съзнание за всичко онова, което съвременната наука би имала да каже по дадения въпрос. Естествено в една кратка поредица от сказки не може да се изисква да се навлезе подробно в полемика по отношение на това, което би могло да се каже за опровержение на един или друг съвременен възглед върху съответния въпрос. Доколкото е възможно аз ще се огранича само в положителното и ще трябва да се доверя, че в един кръг от антропософи действително се взема предвид предпоставката, която току що изтъкнах, във всички подробности. Вчера аз се опитах да ви покажа, как онези съдържащи първична сила думи, които стоят в началото на Библията и които са дадени на един език от съвършено друго естество в сравнение с модерните езици, как тези думи съдържащи първична сила могат да бъдат изтълкувани правилно само тогава, когато се постараем да забравим всичко, което оживява нашите чувства и в нашите мисли при обикновените преводи и предавания на тези думи на един модерен език. Защото езикът, на който са ни дадени първоначално тези първично-силни думи на Сътворението, има действително особеността, чрез който характерът на неговите звуци насочват сърцето и мисълта към образите, които възникват пред погледа на душата, когато той бива насочен към онази точка, където от свръхсетивното избликва нашият сетивен свят.
към текста >>
Казва не се, че това вътрешно раздвижващо се намираше в едно
състояние
, което се назовава като "Тоху-ва-боху", което на наш език е предадено с думите "пуста и неустроена".
Знаете, че в Библията според думите, които вчера се опитах да обрисувам образно пред вашите души, че според тези думи съществува един комплекс, който възниква от размисъла на Боговете, от тяхното творческо мислене. Както ви казах, трябва да си представите, че възникват два комплекса като от едно космическо възпоменание. Един комплекс беше този, който може да се сравни с характера на представите, както той възниква в нас; другият беше един комплекс, който може да се сравни с характера на горещото желание, или с характера на волята. Единият съдържа всичко онова, което иска да се изяви, да се вести навън, един вид да прояви външно своите сили: "Ха-шамаим"; другият комплекс: "ха-арец", съдържа вътрешно раздвижващото се, вътрешно проникнатото от желание, вътрешно оживяващото, раздвижващо се. След това ни се описва качества на това вътрешно оживяващото, раздвижващо се, и тези качества са посочени в Библията с много характерни буквени звуци.
Казва не се, че това вътрешно раздвижващо се намираше в едно състояние, което се назовава като "Тоху-ва-боху", което на наш език е предадено с думите "пуста и неустроена".
Но ние можем да разберем този израз само тогава когато отново си обрисуваме с точност пред очите образния характер на това, което се разбира с "тоху-ва-боху". И ние можем да разберем това, когато с помощта на антропософското познание си представим, какво всъщност се вълнуваше в пространството, когато всичко това, което беше минало чрез Сатурновото, Слънчевото и Лунното съществуване, се появи отново като Земно планетарно съществуване. Вчера аз обърнах вниманието ви на факта, че това, което наричаме твърдо състояние на материята, следователно това, което оказва съпротивление на нашите сетива, не съществуваше още през време на Сатурновото, Слънчевото и Лунното състояние, че тогава е съществувало само елементът на огъня или топлината, газообразният или въздухообразен елемент и водният или течен елемент. И всъщност твърдото състояние на материята се ражда едва с появяването на Земното планетарно състояние и се прибавя към предишните елементарни състояния. Следователно в онзи момент, когато в съществуването се появи това, което вчера описахме, когато също се проявява тенденцията слънчевото естество да се отдели от земното, тогава, вземайки предвид елементарното тъкане, ние имаме работа с едно взаимно проникване на елементите топлина, въздух и вода.
към текста >>
Вчера аз обърнах вниманието ви на факта, че това, което наричаме твърдо
състояние
на материята, следователно това, което оказва съпротивление на нашите сетива, не съществуваше още през време на Сатурновото, Слънчевото и Лунното
състояние
, че тогава е съществувало само елементът на огъня или топлината, газообразният или въздухообразен елемент и водният или течен елемент.
Единият съдържа всичко онова, което иска да се изяви, да се вести навън, един вид да прояви външно своите сили: "Ха-шамаим"; другият комплекс: "ха-арец", съдържа вътрешно раздвижващото се, вътрешно проникнатото от желание, вътрешно оживяващото, раздвижващо се. След това ни се описва качества на това вътрешно оживяващото, раздвижващо се, и тези качества са посочени в Библията с много характерни буквени звуци. Казва не се, че това вътрешно раздвижващо се намираше в едно състояние, което се назовава като "Тоху-ва-боху", което на наш език е предадено с думите "пуста и неустроена". Но ние можем да разберем този израз само тогава когато отново си обрисуваме с точност пред очите образния характер на това, което се разбира с "тоху-ва-боху". И ние можем да разберем това, когато с помощта на антропософското познание си представим, какво всъщност се вълнуваше в пространството, когато всичко това, което беше минало чрез Сатурновото, Слънчевото и Лунното съществуване, се появи отново като Земно планетарно съществуване.
Вчера аз обърнах вниманието ви на факта, че това, което наричаме твърдо състояние на материята, следователно това, което оказва съпротивление на нашите сетива, не съществуваше още през време на Сатурновото, Слънчевото и Лунното състояние, че тогава е съществувало само елементът на огъня или топлината, газообразният или въздухообразен елемент и водният или течен елемент.
И всъщност твърдото състояние на материята се ражда едва с появяването на Земното планетарно състояние и се прибавя към предишните елементарни състояния. Следователно в онзи момент, когато в съществуването се появи това, което вчера описахме, когато също се проявява тенденцията слънчевото естество да се отдели от земното, тогава, вземайки предвид елементарното тъкане, ние имаме работа с едно взаимно проникване на елементите топлина, въздух и вода. Това се вълнуваше и тъчеше едно през друго. Как това се вълнуваше и тъчеше едно през друго, как трябва да си го представим, когато си го обрисуваме пред духовното схващане, това означават тези думи, които на наш език са предадена с "пуста и неустроена", но разбира се по един много неточен начин. Но то е много силно изразено със съчетанието от думи "тоху-ва-боху".
към текста >>
И всъщност твърдото
състояние
на материята се ражда едва с появяването на Земното планетарно
състояние
и се прибавя към предишните елементарни състояния.
След това ни се описва качества на това вътрешно оживяващото, раздвижващо се, и тези качества са посочени в Библията с много характерни буквени звуци. Казва не се, че това вътрешно раздвижващо се намираше в едно състояние, което се назовава като "Тоху-ва-боху", което на наш език е предадено с думите "пуста и неустроена". Но ние можем да разберем този израз само тогава когато отново си обрисуваме с точност пред очите образния характер на това, което се разбира с "тоху-ва-боху". И ние можем да разберем това, когато с помощта на антропософското познание си представим, какво всъщност се вълнуваше в пространството, когато всичко това, което беше минало чрез Сатурновото, Слънчевото и Лунното съществуване, се появи отново като Земно планетарно съществуване. Вчера аз обърнах вниманието ви на факта, че това, което наричаме твърдо състояние на материята, следователно това, което оказва съпротивление на нашите сетива, не съществуваше още през време на Сатурновото, Слънчевото и Лунното състояние, че тогава е съществувало само елементът на огъня или топлината, газообразният или въздухообразен елемент и водният или течен елемент.
И всъщност твърдото състояние на материята се ражда едва с появяването на Земното планетарно състояние и се прибавя към предишните елементарни състояния.
Следователно в онзи момент, когато в съществуването се появи това, което вчера описахме, когато също се проявява тенденцията слънчевото естество да се отдели от земното, тогава, вземайки предвид елементарното тъкане, ние имаме работа с едно взаимно проникване на елементите топлина, въздух и вода. Това се вълнуваше и тъчеше едно през друго. Как това се вълнуваше и тъчеше едно през друго, как трябва да си го представим, когато си го обрисуваме пред духовното схващане, това означават тези думи, които на наш език са предадена с "пуста и неустроена", но разбира се по един много неточен начин. Но то е много силно изразено със съчетанието от думи "тоху-ва-боху". А що означава това "тоху-ва-боху"?
към текста >>
За да имате едно колкото е възможно добро сравнение, пренесете се в
състояние
то на събуждане.
Какво трябва всъщност да кажем? Нека още веднъж си спомним, че във всичко онова, което се разбира с глагола "бара" в начало Боговете "създадоха" ние имаме работа с една душевно-духовна работа. Вчера аз го сравних с това, че в душата се събуждат комплекси от представи .... Така ние си представяме Елохимите настанени в пространството и си представяме това, което е обозначено със "създадоха" "бара" един вид космическа психическа дейност на мислене. Това, което те мислят, е предадено после с думите "ха-шамаим" и "ха-арец", това което лъчезари навън и това, което е обхванато във вътрешно раздвижвано. Но сега ни се показва нещо друго.
За да имате едно колкото е възможно добро сравнение, пренесете се в състоянието на събуждане.
В душата ви нахлува комплекси от представи. Така в душата на Елохимите възникват; ха-шамаим и ха-арец. Но сега ние знаем още вчера изтъкнахме това -,че в своето развитие тези Елохими са минали през Сатурновото, Слънчевото и Лунното съществуване. Така това, което те мислят, беше действително в същото положение, в което са вашите комплекси от представи, когато се събуждате от сън и ги събуждате във вашата душа. Тогава вие можете да ги гледате един вид психически-духовно, можете да кажете, какви са те вие можете да кажете: Когато сутрин се събуждам и отново намирам това, което се е настанило в моята душа, аз мога да го опиша, как то изглежда.
към текста >>
Така щото, преминавайки от старият Сатурн към старото Слънце, ние трябва да кажем: Старият Сатурн е още изцяло в един процес на тъкане на топлинния елемент; през време на Слънчевото
състояние
се прибавя нещо сгъстено, газоообразното
състояние
, но същевременно и светлинният елемент, който прави щото топлината и газовата материя да могат да се изявят навън лъчезарящо.
Не само въздухообразният или газообразен елемент се прибавя към топлинния елемент. Това е така да се каже огрубяването на топлинния елемент. Тънкият топлинен елемент на стария Сатурн огрубява, сгъстява се и се получава газообразният елемент. Обаче всяко едно такова огрубяване, сгъстяване е свързано с възникването на нещо по-тънко. Ако огрубяването до газообразния елемент е така да се каже едно сливане, от другата страна се получава едно възлизане до светлинния елемент.
Така щото, преминавайки от старият Сатурн към старото Слънце, ние трябва да кажем: Старият Сатурн е още изцяло в един процес на тъкане на топлинния елемент; през време на Слънчевото състояние се прибавя нещо сгъстено, газоообразното състояние, но същевременно и светлинният елемент, който прави щото топлината и газовата материя да могат да се изявят навън лъчезарящо.
Ако сега вземем единия от комплексите, които се явяват, този, който е обозначен е "ха-арец", с това, което обикновено е преведено със Земя, и вземем под внимание, че след като си спомниха Елохимите го обгръщат с душевния поглед, тогава трябва да се запитаме: как трябваше да го назоват те? Те не можеха да го назоват там, че в него да е оживяло това, което е съществувало вече на старото Слънце. Липсваше светлинният елемент. Той се беше отделил. С това "ха-арец" беше станала едностранна.
към текста >>
Сега ние си изградихме до известна степен един образ, който изпъкваше пред душата на древноеврейския мъдрец, когато той мислеше върху това първично
състояние
.
Защото ние стигаме до правилното тълкуваме на този глагол "раха" само тогава, когато си представите /нека ми бъде позволено да употребя едно грубо, нагледно сравнение/ една квачка лежаща върху яйцата и топлината на люпенето се излъчва от квачката върху яйцата, които се намират под нея. И когато сега си представите тези люпеща топлина, която се излъчва от квачката върху яйцата, за да доведе яйцата до излюпване, тази дейност на топлината, това излъчване на топлина от квачката в яйцата, тогава имате една представа за смисъла на глагола, който се намира в Библията и ни казва, какво върши Духът в топлинния елемент. Естествено бихме се изразили неточно, ако бихме казали: Духът на Елохимите "люпи", защото не това трябва да се разбира, както те се схваща днес, когато се говори за сетивната дейност на люпенето; думата от Библията има повече смисъла на една дейност на излъчващата се топлина. Както от квачката се излъчва топлина, така в другите елементарни състояния, във въздухообразното и течното състояния, лъчезареше Духът на Елохимите чрез топлинния елемент. Когато си представите това, тогава имате образа на това, което трябва да се разбира, при думите: "и Духът на Елохимите мътеше над масите материя, или над водите".
Сега ние си изградихме до известна степен един образ, който изпъкваше пред душата на древноеврейския мъдрец, когато той мислеше върху това първично състояние.
Ние си изградихме един комплекс, който, според описанието, което ви направих за "тоху-ва-боху", представляваше една кълбовидна маса от вълнуващи се едни в други топлина, въздух и вода, от която се беше отделил всичкият светлинен елемент в "ха-шамаим"; и ние имаме това вълнуване едно в друго на трите елементарни състояния вътрешно проникнато от тъмнината. В единия от елементите, в топлинния, имаме вълнуващо и тъчащо духовното естество на Елохимите, Духът на Елохимите /Раух-Елохим/, което заедно с разширяващата се топлина сам се разширява на вълни във всички посоки и довежда до узряване това, което е още неузряло в тъмния елемент. Така, стигайки до края на това изречение, което обикновено е преведено с думите: "Духът на Елохимите се носеше над водите", ние имаме така да се каже една характеристика на това, което в първия стих на Библията е посочено в думата "ха-арец", в думата Земя. Ние охарактеризирахме това, което беше така да се каже оставало, след като се беше отделило "ха-шамаим". Нека сега още веднъж обгърнем с поглед предишните състояния.
към текста >>
От Земята ние можем да преминем назад до Лунното
състояние
, до Слънчевото и до Сатурновото
състояние
.
Ние си изградихме един комплекс, който, според описанието, което ви направих за "тоху-ва-боху", представляваше една кълбовидна маса от вълнуващи се едни в други топлина, въздух и вода, от която се беше отделил всичкият светлинен елемент в "ха-шамаим"; и ние имаме това вълнуване едно в друго на трите елементарни състояния вътрешно проникнато от тъмнината. В единия от елементите, в топлинния, имаме вълнуващо и тъчащо духовното естество на Елохимите, Духът на Елохимите /Раух-Елохим/, което заедно с разширяващата се топлина сам се разширява на вълни във всички посоки и довежда до узряване това, което е още неузряло в тъмния елемент. Така, стигайки до края на това изречение, което обикновено е преведено с думите: "Духът на Елохимите се носеше над водите", ние имаме така да се каже една характеристика на това, което в първия стих на Библията е посочено в думата "ха-арец", в думата Земя. Ние охарактеризирахме това, което беше така да се каже оставало, след като се беше отделило "ха-шамаим". Нека сега още веднъж обгърнем с поглед предишните състояния.
От Земята ние можем да преминем назад до Лунното състояние, до Слънчевото и до Сатурновото състояние.
Нека се спрем на състоянието на старото Слънце. Знаем, че тогава не можеше да става дума за едно отделяне на днешното земно естество от слънчевото естество, следователно не можеше още да става дума и за това, че Земята е осветявана отвън със светлина. Това е именно същественото в нашия земен живот, че светлината идва от вън, че земята е осветена отвън. Вие трябва да си представите земното кълбо включено в Слънцето, образуващо част от Слънцето, и следователно неполучаващо светлина отвън, а принадлежащо към онази същност, която излъчва светлина в пространството; тогава имате старото Слънчево състояние. Това старо Слънчево състояние може да бъде охарактеризирано само, когато казваме: всичко земно не е нещо получаващо светлина, а то принадлежи на това, което пръска светлина, то самото е източник на светлина.
към текста >>
Нека се спрем на
състояние
то на старото Слънце.
В единия от елементите, в топлинния, имаме вълнуващо и тъчащо духовното естество на Елохимите, Духът на Елохимите /Раух-Елохим/, което заедно с разширяващата се топлина сам се разширява на вълни във всички посоки и довежда до узряване това, което е още неузряло в тъмния елемент. Така, стигайки до края на това изречение, което обикновено е преведено с думите: "Духът на Елохимите се носеше над водите", ние имаме така да се каже една характеристика на това, което в първия стих на Библията е посочено в думата "ха-арец", в думата Земя. Ние охарактеризирахме това, което беше така да се каже оставало, след като се беше отделило "ха-шамаим". Нека сега още веднъж обгърнем с поглед предишните състояния. От Земята ние можем да преминем назад до Лунното състояние, до Слънчевото и до Сатурновото състояние.
Нека се спрем на състоянието на старото Слънце.
Знаем, че тогава не можеше да става дума за едно отделяне на днешното земно естество от слънчевото естество, следователно не можеше още да става дума и за това, че Земята е осветявана отвън със светлина. Това е именно същественото в нашия земен живот, че светлината идва от вън, че земята е осветена отвън. Вие трябва да си представите земното кълбо включено в Слънцето, образуващо част от Слънцето, и следователно неполучаващо светлина отвън, а принадлежащо към онази същност, която излъчва светлина в пространството; тогава имате старото Слънчево състояние. Това старо Слънчево състояние може да бъде охарактеризирано само, когато казваме: всичко земно не е нещо получаващо светлина, а то принадлежи на това, което пръска светлина, то самото е източник на светлина. А сега обгърнете с поглед разликата!
към текста >>
Вие трябва да си представите земното кълбо включено в Слънцето, образуващо част от Слънцето, и следователно неполучаващо светлина отвън, а принадлежащо към онази същност, която излъчва светлина в пространството; тогава имате старото Слънчево
състояние
.
Нека сега още веднъж обгърнем с поглед предишните състояния. От Земята ние можем да преминем назад до Лунното състояние, до Слънчевото и до Сатурновото състояние. Нека се спрем на състоянието на старото Слънце. Знаем, че тогава не можеше да става дума за едно отделяне на днешното земно естество от слънчевото естество, следователно не можеше още да става дума и за това, че Земята е осветявана отвън със светлина. Това е именно същественото в нашия земен живот, че светлината идва от вън, че земята е осветена отвън.
Вие трябва да си представите земното кълбо включено в Слънцето, образуващо част от Слънцето, и следователно неполучаващо светлина отвън, а принадлежащо към онази същност, която излъчва светлина в пространството; тогава имате старото Слънчево състояние.
Това старо Слънчево състояние може да бъде охарактеризирано само, когато казваме: всичко земно не е нещо получаващо светлина, а то принадлежи на това, което пръска светлина, то самото е източник на светлина. А сега обгърнете с поглед разликата! Старото Слънчево състояние: Земята участвува в излъчването, в разпръскването на светлината; новото състояние, Земното състояние: Земята не участвува вече в това излъчване. Земята е отделила от себе си това, което разпръсква светлина; сега тя е принудена да приема светлината отвън, светлината трябва да изпраща своите лъчи в нея. Тези е характерната разлика на новото Земно състояние в течение на развитието от старото Слънчево състояние насам.
към текста >>
Това старо Слънчево
състояние
може да бъде охарактеризирано само, когато казваме: всичко земно не е нещо получаващо светлина, а то принадлежи на това, което пръска светлина, то самото е източник на светлина.
От Земята ние можем да преминем назад до Лунното състояние, до Слънчевото и до Сатурновото състояние. Нека се спрем на състоянието на старото Слънце. Знаем, че тогава не можеше да става дума за едно отделяне на днешното земно естество от слънчевото естество, следователно не можеше още да става дума и за това, че Земята е осветявана отвън със светлина. Това е именно същественото в нашия земен живот, че светлината идва от вън, че земята е осветена отвън. Вие трябва да си представите земното кълбо включено в Слънцето, образуващо част от Слънцето, и следователно неполучаващо светлина отвън, а принадлежащо към онази същност, която излъчва светлина в пространството; тогава имате старото Слънчево състояние.
Това старо Слънчево състояние може да бъде охарактеризирано само, когато казваме: всичко земно не е нещо получаващо светлина, а то принадлежи на това, което пръска светлина, то самото е източник на светлина.
А сега обгърнете с поглед разликата! Старото Слънчево състояние: Земята участвува в излъчването, в разпръскването на светлината; новото състояние, Земното състояние: Земята не участвува вече в това излъчване. Земята е отделила от себе си това, което разпръсква светлина; сега тя е принудена да приема светлината отвън, светлината трябва да изпраща своите лъчи в нея. Тези е характерната разлика на новото Земно състояние в течение на развитието от старото Слънчево състояние насам. В отделянето на слънчевото естество, на "ха-шамаим", е отишло и естеството на светлината.
към текста >>
Старото Слънчево
състояние
: Земята участвува в излъчването, в разпръскването на светлината; новото
състояние
, Земното
състояние
: Земята не участвува вече в това излъчване.
Знаем, че тогава не можеше да става дума за едно отделяне на днешното земно естество от слънчевото естество, следователно не можеше още да става дума и за това, че Земята е осветявана отвън със светлина. Това е именно същественото в нашия земен живот, че светлината идва от вън, че земята е осветена отвън. Вие трябва да си представите земното кълбо включено в Слънцето, образуващо част от Слънцето, и следователно неполучаващо светлина отвън, а принадлежащо към онази същност, която излъчва светлина в пространството; тогава имате старото Слънчево състояние. Това старо Слънчево състояние може да бъде охарактеризирано само, когато казваме: всичко земно не е нещо получаващо светлина, а то принадлежи на това, което пръска светлина, то самото е източник на светлина. А сега обгърнете с поглед разликата!
Старото Слънчево състояние: Земята участвува в излъчването, в разпръскването на светлината; новото състояние, Земното състояние: Земята не участвува вече в това излъчване.
Земята е отделила от себе си това, което разпръсква светлина; сега тя е принудена да приема светлината отвън, светлината трябва да изпраща своите лъчи в нея. Тези е характерната разлика на новото Земно състояние в течение на развитието от старото Слънчево състояние насам. В отделянето на слънчевото естество, на "ха-шамаим", е отишло и естеството на светлината. Сега то се намира вън от Земята и елементарното съществуване, което се вълнова едно през друго в "ха-арец" като "тоху-ва-боху", няма вече никакво собствено светлинно състояние; то съдържа само нещо от това, което може да се нарече "пронизвано е с топлинните лъчи чрез Духа на Елохимите". Но това не го правеше светло в себе си, то го оставяше тъмно в себе си.
към текста >>
Тези е характерната разлика на новото Земно
състояние
в течение на развитието от старото Слънчево
състояние
насам.
Вие трябва да си представите земното кълбо включено в Слънцето, образуващо част от Слънцето, и следователно неполучаващо светлина отвън, а принадлежащо към онази същност, която излъчва светлина в пространството; тогава имате старото Слънчево състояние. Това старо Слънчево състояние може да бъде охарактеризирано само, когато казваме: всичко земно не е нещо получаващо светлина, а то принадлежи на това, което пръска светлина, то самото е източник на светлина. А сега обгърнете с поглед разликата! Старото Слънчево състояние: Земята участвува в излъчването, в разпръскването на светлината; новото състояние, Земното състояние: Земята не участвува вече в това излъчване. Земята е отделила от себе си това, което разпръсква светлина; сега тя е принудена да приема светлината отвън, светлината трябва да изпраща своите лъчи в нея.
Тези е характерната разлика на новото Земно състояние в течение на развитието от старото Слънчево състояние насам.
В отделянето на слънчевото естество, на "ха-шамаим", е отишло и естеството на светлината. Сега то се намира вън от Земята и елементарното съществуване, което се вълнова едно през друго в "ха-арец" като "тоху-ва-боху", няма вече никакво собствено светлинно състояние; то съдържа само нещо от това, което може да се нарече "пронизвано е с топлинните лъчи чрез Духа на Елохимите". Но това не го правеше светло в себе си, то го оставяше тъмно в себе си. Сега нека обгърнем с поглед целостта на елементарното съществуване! От сказки държани по-рано знаете, че когато изброяваме това, което наричаме елементарни състояния в нашето земно съществуване, ние започваме с твърдото, след това преминаваме към течния, после към газообразния или въздухообразен елемент и накрая към топлинния елемент.
към текста >>
Сега то се намира вън от Земята и елементарното съществуване, което се вълнова едно през друго в "ха-арец" като "тоху-ва-боху", няма вече никакво собствено светлинно
състояние
; то съдържа само нещо от това, което може да се нарече "пронизвано е с топлинните лъчи чрез Духа на Елохимите".
А сега обгърнете с поглед разликата! Старото Слънчево състояние: Земята участвува в излъчването, в разпръскването на светлината; новото състояние, Земното състояние: Земята не участвува вече в това излъчване. Земята е отделила от себе си това, което разпръсква светлина; сега тя е принудена да приема светлината отвън, светлината трябва да изпраща своите лъчи в нея. Тези е характерната разлика на новото Земно състояние в течение на развитието от старото Слънчево състояние насам. В отделянето на слънчевото естество, на "ха-шамаим", е отишло и естеството на светлината.
Сега то се намира вън от Земята и елементарното съществуване, което се вълнова едно през друго в "ха-арец" като "тоху-ва-боху", няма вече никакво собствено светлинно състояние; то съдържа само нещо от това, което може да се нарече "пронизвано е с топлинните лъчи чрез Духа на Елохимите".
Но това не го правеше светло в себе си, то го оставяше тъмно в себе си. Сега нека обгърнем с поглед целостта на елементарното съществуване! От сказки държани по-рано знаете, че когато изброяваме това, което наричаме елементарни състояния в нашето земно съществуване, ние започваме с твърдото, след това преминаваме към течния, после към газообразния или въздухообразен елемент и накрая към топлинния елемент. С това ние посочихме така да се каже най-гъстите състояния на материята. Но с това състоянията на материята не са изчерпени.
към текста >>
Следователно, когато от топлинното
състояние
слизаме надолу към по-гъстото
състояние
, стигаме до
газообразно
то, ако се издигнем по-нагоре стигаме до светлинното
състояние
.
С това ние посочихме така да се каже най-гъстите състояния на материята. Но с това състоянията на материята не са изчерпени. Ако отидем по-нагоре ние намираме по-тънки състояния, за които не казваме нещо особено много, когато ги наричаме по-тънка материя. Важното е да ги познаем като по-тънки състояния по отношение на по-грубите състояния на въздуха, топлината и т.н. Обикновено те се наричат етерни състояния и като първо в тези по-тънки състояния винаги сме различавали светлинното.
Следователно, когато от топлинното състояние слизаме надолу към по-гъстото състояние, стигаме до газообразното, ако се издигнем по-нагоре стигаме до светлинното състояние.
Ако се издигнем още по-нагоре от светлинното състояние, стигаме до едно още по-тънко етерно състояние. Тогава ние стигаме вече до нещо, което не е дадено непосредствено в обикновения сетивен свят. В сетивния сват ни е даден само един отблясък, едно отражение от това, което можем да наречем като по-тънко етерно състояние по отношение на светлинния етер. От окултна гледна точка можем да говорим за това, че силите в този по-тънък етер са едни и същи както онези, които регулират химическите процеси, които направляват съчетанията на веществата, организирането на материята така, както това може да бъде изразено, когато върху една плоча поставяме ситен прах, след това докосваме плочата теглейки с един лък и получаваме така наречените Кладниеви звукови фигури. Това, което грубият сетивен звук произвежда в праха, то става въобще в пространството.
към текста >>
Ако се издигнем още по-нагоре от светлинното
състояние
, стигаме до едно още по-тънко етерно
състояние
.
Но с това състоянията на материята не са изчерпени. Ако отидем по-нагоре ние намираме по-тънки състояния, за които не казваме нещо особено много, когато ги наричаме по-тънка материя. Важното е да ги познаем като по-тънки състояния по отношение на по-грубите състояния на въздуха, топлината и т.н. Обикновено те се наричат етерни състояния и като първо в тези по-тънки състояния винаги сме различавали светлинното. Следователно, когато от топлинното състояние слизаме надолу към по-гъстото състояние, стигаме до газообразното, ако се издигнем по-нагоре стигаме до светлинното състояние.
Ако се издигнем още по-нагоре от светлинното състояние, стигаме до едно още по-тънко етерно състояние.
Тогава ние стигаме вече до нещо, което не е дадено непосредствено в обикновения сетивен свят. В сетивния сват ни е даден само един отблясък, едно отражение от това, което можем да наречем като по-тънко етерно състояние по отношение на светлинния етер. От окултна гледна точка можем да говорим за това, че силите в този по-тънък етер са едни и същи както онези, които регулират химическите процеси, които направляват съчетанията на веществата, организирането на материята така, както това може да бъде изразено, когато върху една плоча поставяме ситен прах, след това докосваме плочата теглейки с един лък и получаваме така наречените Кладниеви звукови фигури. Това, което грубият сетивен звук произвежда в праха, то става въобще в пространството. Пространството е диференцирано в себе си, пронизано е като вълни от такива сили, които са по-тънки от светлинните сили и които в духовната област представляват това, което в сетивната област е звукът.
към текста >>
В сетивния сват ни е даден само един отблясък, едно отражение от това, което можем да наречем като по-тънко етерно
състояние
по отношение на светлинния етер.
Важното е да ги познаем като по-тънки състояния по отношение на по-грубите състояния на въздуха, топлината и т.н. Обикновено те се наричат етерни състояния и като първо в тези по-тънки състояния винаги сме различавали светлинното. Следователно, когато от топлинното състояние слизаме надолу към по-гъстото състояние, стигаме до газообразното, ако се издигнем по-нагоре стигаме до светлинното състояние. Ако се издигнем още по-нагоре от светлинното състояние, стигаме до едно още по-тънко етерно състояние. Тогава ние стигаме вече до нещо, което не е дадено непосредствено в обикновения сетивен свят.
В сетивния сват ни е даден само един отблясък, едно отражение от това, което можем да наречем като по-тънко етерно състояние по отношение на светлинния етер.
От окултна гледна точка можем да говорим за това, че силите в този по-тънък етер са едни и същи както онези, които регулират химическите процеси, които направляват съчетанията на веществата, организирането на материята така, както това може да бъде изразено, когато върху една плоча поставяме ситен прах, след това докосваме плочата теглейки с един лък и получаваме така наречените Кладниеви звукови фигури. Това, което грубият сетивен звук произвежда в праха, то става въобще в пространството. Пространството е диференцирано в себе си, пронизано е като вълни от такива сили, които са по-тънки от светлинните сили и които в духовната област представляват това, което в сетивната област е звукът. Така щото можем да говорим за химическия или звуков етер като за един по-тънък елемент, когато отиваме нагоре от топлината към светлината и от там до този по-тънък етер, който съдържа силите диференциращи, разделящи и съчетаващи материята, но който всъщност има отново, звуково естество. Сетивният звук, който чува сетивното ухо, е само един външен израз на този звуков етер, а именно един израз преминал през въздуха.
към текста >>
Също както от топлината отиваме надолу към
газообразно
то
състояние
и от него към течнообразното, така ние можем да отидем нагоре към от топлината към светлината, от светлината към звуковия етер, към етера регулиращ химическите процеси.
Пространството е диференцирано в себе си, пронизано е като вълни от такива сили, които са по-тънки от светлинните сили и които в духовната област представляват това, което в сетивната област е звукът. Така щото можем да говорим за химическия или звуков етер като за един по-тънък елемент, когато отиваме нагоре от топлината към светлината и от там до този по-тънък етер, който съдържа силите диференциращи, разделящи и съчетаващи материята, но който всъщност има отново, звуково естество. Сетивният звук, който чува сетивното ухо, е само един външен израз на този звуков етер, а именно един израз преминал през въздуха. Това ни довежда близо до този по-тънък елемент, който се намира над светлината. Следователно, когато говорим за това, че заедно с ха-шамаим се е отделило от ха-арец това, което се изявява навън, трябва да си представим не само това, което се изявява чрез светлината, но и това, което се изявява чрез по-тънкия етер на звука, на тона, който на свой ред прониква тази светлина.
Също както от топлината отиваме надолу към газообразното състояние и от него към течнообразното, така ние можем да отидем нагоре към от топлината към светлината, от светлината към звуковия етер, към етера регулиращ химическите процеси.
А от течното състояние можем да отидем надолу до земното или твърдо състояние. Но къде стигаме, когато от звуковия етер се издигам до един още по-тънък етер, който също се е отделил заедно с "ха-шамаим"? Тогава ние стигаме до нещо, което като най-тънко етерно състояние тъче в току що описания звуков или химически етер. Ако насочите духовното ухо към това етерно състояние, които току що описах, вие естествено не ще чуете един външен звук; но ще чуете звука, който диференцира пространството, който прониква това пространство и подрежда материята, както звукът произведен от лъка върху плочата подрежда Кладниевите звукови фигури. Но в това съществуване, което е подредено от звуковия етер се разлива именно по-висшето етерно състояние.
към текста >>
А от течното
състояние
можем да отидем надолу до земното или твърдо
състояние
.
Така щото можем да говорим за химическия или звуков етер като за един по-тънък елемент, когато отиваме нагоре от топлината към светлината и от там до този по-тънък етер, който съдържа силите диференциращи, разделящи и съчетаващи материята, но който всъщност има отново, звуково естество. Сетивният звук, който чува сетивното ухо, е само един външен израз на този звуков етер, а именно един израз преминал през въздуха. Това ни довежда близо до този по-тънък елемент, който се намира над светлината. Следователно, когато говорим за това, че заедно с ха-шамаим се е отделило от ха-арец това, което се изявява навън, трябва да си представим не само това, което се изявява чрез светлината, но и това, което се изявява чрез по-тънкия етер на звука, на тона, който на свой ред прониква тази светлина. Също както от топлината отиваме надолу към газообразното състояние и от него към течнообразното, така ние можем да отидем нагоре към от топлината към светлината, от светлината към звуковия етер, към етера регулиращ химическите процеси.
А от течното състояние можем да отидем надолу до земното или твърдо състояние.
Но къде стигаме, когато от звуковия етер се издигам до един още по-тънък етер, който също се е отделил заедно с "ха-шамаим"? Тогава ние стигаме до нещо, което като най-тънко етерно състояние тъче в току що описания звуков или химически етер. Ако насочите духовното ухо към това етерно състояние, които току що описах, вие естествено не ще чуете един външен звук; но ще чуете звука, който диференцира пространството, който прониква това пространство и подрежда материята, както звукът произведен от лъка върху плочата подрежда Кладниевите звукови фигури. Но в това съществуване, което е подредено от звуковия етер се разлива именно по-висшето етерно състояние. То прониква, пропива звуковия етер, така, както в нас смисълът на мисълта пронизва звука, който нашата уста изговаря, което прави от звука дума.
към текста >>
Тогава ние стигаме до нещо, което като най-тънко етерно
състояние
тъче в току що описания звуков или химически етер.
Това ни довежда близо до този по-тънък елемент, който се намира над светлината. Следователно, когато говорим за това, че заедно с ха-шамаим се е отделило от ха-арец това, което се изявява навън, трябва да си представим не само това, което се изявява чрез светлината, но и това, което се изявява чрез по-тънкия етер на звука, на тона, който на свой ред прониква тази светлина. Също както от топлината отиваме надолу към газообразното състояние и от него към течнообразното, така ние можем да отидем нагоре към от топлината към светлината, от светлината към звуковия етер, към етера регулиращ химическите процеси. А от течното състояние можем да отидем надолу до земното или твърдо състояние. Но къде стигаме, когато от звуковия етер се издигам до един още по-тънък етер, който също се е отделил заедно с "ха-шамаим"?
Тогава ние стигаме до нещо, което като най-тънко етерно състояние тъче в току що описания звуков или химически етер.
Ако насочите духовното ухо към това етерно състояние, които току що описах, вие естествено не ще чуете един външен звук; но ще чуете звука, който диференцира пространството, който прониква това пространство и подрежда материята, както звукът произведен от лъка върху плочата подрежда Кладниевите звукови фигури. Но в това съществуване, което е подредено от звуковия етер се разлива именно по-висшето етерно състояние. То прониква, пропива звуковия етер, така, както в нас смисълът на мисълта пронизва звука, който нашата уста изговаря, което прави от звука дума. Ето схванете това, което прави от звука една смислена дума: тогава ще имате една представа за това, което протъкава звуковия етер като по-тънък етерен елемент, което протъкава космически и предава смисъл на подреждащия миров звук, словото пронизващо със своите вълни пространството. И това слово, пронизваща със своите вълни пространството, което се влива в звуковия етер, то е същевременно източник на живота, то е действително тъчащ и вълнуващ се живот.
към текста >>
Ако насочите духовното ухо към това етерно
състояние
, които току що описах, вие естествено не ще чуете един външен звук; но ще чуете звука, който диференцира пространството, който прониква това пространство и подрежда материята, както звукът произведен от лъка върху плочата подрежда Кладниевите звукови фигури.
Следователно, когато говорим за това, че заедно с ха-шамаим се е отделило от ха-арец това, което се изявява навън, трябва да си представим не само това, което се изявява чрез светлината, но и това, което се изявява чрез по-тънкия етер на звука, на тона, който на свой ред прониква тази светлина. Също както от топлината отиваме надолу към газообразното състояние и от него към течнообразното, така ние можем да отидем нагоре към от топлината към светлината, от светлината към звуковия етер, към етера регулиращ химическите процеси. А от течното състояние можем да отидем надолу до земното или твърдо състояние. Но къде стигаме, когато от звуковия етер се издигам до един още по-тънък етер, който също се е отделил заедно с "ха-шамаим"? Тогава ние стигаме до нещо, което като най-тънко етерно състояние тъче в току що описания звуков или химически етер.
Ако насочите духовното ухо към това етерно състояние, които току що описах, вие естествено не ще чуете един външен звук; но ще чуете звука, който диференцира пространството, който прониква това пространство и подрежда материята, както звукът произведен от лъка върху плочата подрежда Кладниевите звукови фигури.
Но в това съществуване, което е подредено от звуковия етер се разлива именно по-висшето етерно състояние. То прониква, пропива звуковия етер, така, както в нас смисълът на мисълта пронизва звука, който нашата уста изговаря, което прави от звука дума. Ето схванете това, което прави от звука една смислена дума: тогава ще имате една представа за това, което протъкава звуковия етер като по-тънък етерен елемент, което протъкава космически и предава смисъл на подреждащия миров звук, словото пронизващо със своите вълни пространството. И това слово, пронизваща със своите вълни пространството, което се влива в звуковия етер, то е същевременно източник на живота, то е действително тъчащ и вълнуващ се живот. Следователно това, което се е отделило заедно с "ха-шамаим" от "ха-арец" което е преминала в слънчевото естество напускайки по-нисшето, земното, "тоху-ва-боху", това е нещо, което, може да се изяви навън под форма на светлина.
към текста >>
Но в това съществуване, което е подредено от звуковия етер се разлива именно по-висшето етерно
състояние
.
Също както от топлината отиваме надолу към газообразното състояние и от него към течнообразното, така ние можем да отидем нагоре към от топлината към светлината, от светлината към звуковия етер, към етера регулиращ химическите процеси. А от течното състояние можем да отидем надолу до земното или твърдо състояние. Но къде стигаме, когато от звуковия етер се издигам до един още по-тънък етер, който също се е отделил заедно с "ха-шамаим"? Тогава ние стигаме до нещо, което като най-тънко етерно състояние тъче в току що описания звуков или химически етер. Ако насочите духовното ухо към това етерно състояние, които току що описах, вие естествено не ще чуете един външен звук; но ще чуете звука, който диференцира пространството, който прониква това пространство и подрежда материята, както звукът произведен от лъка върху плочата подрежда Кладниевите звукови фигури.
Но в това съществуване, което е подредено от звуковия етер се разлива именно по-висшето етерно състояние.
То прониква, пропива звуковия етер, така, както в нас смисълът на мисълта пронизва звука, който нашата уста изговаря, което прави от звука дума. Ето схванете това, което прави от звука една смислена дума: тогава ще имате една представа за това, което протъкава звуковия етер като по-тънък етерен елемент, което протъкава космически и предава смисъл на подреждащия миров звук, словото пронизващо със своите вълни пространството. И това слово, пронизваща със своите вълни пространството, което се влива в звуковия етер, то е същевременно източник на живота, то е действително тъчащ и вълнуващ се живот. Следователно това, което се е отделило заедно с "ха-шамаим" от "ха-арец" което е преминала в слънчевото естество напускайки по-нисшето, земното, "тоху-ва-боху", това е нещо, което, може да се изяви навън под форма на светлина. Зад тази светлина стои нещо духовно звучащо; а зад това последното стои космическия говор, космическото слово.
към текста >>
С това имате дадем факта,
състояние
то на нещата, което е изразено във величествените думи" И Боговете рекоха: Да бъде Светлина!
То действува като една светлина говореща от слънчевото естество, като една светлина, зад която стои космическият говор, космическото Слово. Следователно да си представим всичко това, което ни е дадено в "тоху-ва-боху" в неговата тъмнина, в неговото вълнуване едно през друго на топлинния, въздухообразен, водния елементи, да си го представим в неговата така да се каже тъмнина, изгубила своята светлина. А сега да си представим, как чрез дейността на Елохимите отвън към него се насочват лъчите чрез творящото Слово, което стои на основата като най-висша същност на етера, да си го представим как то изпраща отвън своите лъчи със светлината. Как трябва да назовем това, което става тук? Ние не можем да го назовем по-сполучливо, освен използувайки величествените думи, които гласят: Съществата, които заедно с "ха-шамаим" бяха излъчили най-висшето си естество в етера, изпращаха на лъчи говореща светлина от мировото пространство към "тоху-ва-боху".
С това имате дадем факта, състоянието на нещата, което е изразено във величествените думи" И Боговете рекоха: Да бъде Светлина!
и бе Светлина в това, което беше тъмнина, в "тоху-ва-боху". Този е образът, който е възникнал пред древноеврейския мъдрец. Така ние трябва да си представим същността на Елохимите разпростряна над целия Космос, да си представим този Космос като тяло: това, което е елементарно съществуване в "тоху-ва-боху", като най-нисшата форма на тялото; топлинния елемент като нещо по-висше; като форма на най-висшето духовно естество "ха-шимаим", което се е отделило и сега действува творящо отвън върху цялото оформяне на "тоху-ва-боху". Сега вие можете да кажете: С това ти ни описа, че чрез космически изговореното светлозарно Слово тоху-ва-боху, това вълнуване едно през друго на елементарното съществуване, е било подредено, било е направено това, което по-късно е станало. Но от къде е организирана човешката форма?
към текста >>
Как можем да почувствуваме това, което аз описах пред вашата душа в образи, построих подробно образ по образ от елементарното
състояние
?
Нека поставим въпроса така: Да си представим една животинска форма и че трябва да провикнем тази форма с нещо, да я проникнем с едно дихание. Какво би трябвало да съдържа това дихание, щото чрез него тази форма да започне да говори? Тя би трябвало да се чувствува вътрешно така организирана, че да може да излъчва от себе си звучност, глас. Именно звучността създава от животинската форма човешката форма. Следователно, как можем да чувствуваме Космоса образно?
Как можем да почувствуваме това, което аз описах пред вашата душа в образи, построих подробно образ по образ от елементарното състояние?
Как можем да почувствуваме формата на макрокосмическия човек, да го почувствуваме вътрешно? Когато започнем да чувствуваме, как звукът преминава във форма. Когато звукът А прозвучава през въздуха, ние трябва да се научим да чувствуваме не само тона, но и как този тон приема форма, както прахът приема форма чрез тона произведен от лъка върху плочата. Трябва да се научим да чувствуваме А-то, Б-то, как те тъкат в пространството! Трябва да се научим да ги чувствуваме не само като звуков лъч, но и като нещо създаващо форма: тогава ние ще чувствуваме така, както е чувствувал древноеврейският мъдрец, когато звуците на думите събуждаха в него образа, които описах пред вашия духовен поглед.
към текста >>
И ние се научаваме да чувствуваме, как действително никак не е случайно, че този велик, мощен първичен документ е бил запазен за нас в това писание, в тази писменост; в една писменост, която със самите си букви е в
състояние
да събуди образно духа в душата и да доведе до това, което ясновидецът в наши дни отново може да открие.
Ето защо самите тези букви съдържат една висша школа, която довеждаше мъдреца до образите, които застават пред душата на ясновидеца, когато той прониква в свръхсетивния свят. Така звукът се превръща в духовна форма и извиква пред душата образи,които се съчетават така, както ви описах. Това е извънредно важното при този древен документ, че той е запазен на един език, който със своите звуци създава форми, чиито звуци кристализират в душата във форми. И тези форми са образите, които добиваме, когото проникнем в свръхсетивната област, от която се е образувала сетивният свят на нашето физическо съществуване. Когато обгърнем с поглед това, ние стигаме до там, да чувствуваме онова дълбоко благоговение пред това, как светът се развива.
И ние се научаваме да чувствуваме, как действително никак не е случайно, че този велик, мощен първичен документ е бил запазен за нас в това писание, в тази писменост; в една писменост, която със самите си букви е в състояние да събуди образно духа в душата и да доведе до това, което ясновидецът в наши дни отново може да открие.
Това е чувството, което антропософът би трябвало да усвои, когато приближава до този древен документ, който стои в началото на Стария Завет.
към текста >>
27.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Можем да кажем ..../липсва малко текст/.... ната наука" всичко е било в един вид минерално
състояние
.
Следователно с всичко това, което всъщност вписваме в смисъла на сътворението в шест дни, ние поглеждаме в известно отношение в една ясновидска област. Това, което е съществувало по-рано, възниква отново в етерна форма и в елементарна форма. Нека, добре запомним това, защото иначе не ще можем да се ориентираме достатъчно по отношение на всичко това, което се крие във величествените думи на Битието. Така следователно ние трябва да очакваме, да видим възникващо по един нов начин това, което през време на Сатурновото, Слънчевото и Лунното съществуване се е развило постепенно. Ето защо, нека първо се запитаме: Какви са били особените състояния, в които е било потопено развитието на тези три планетарни форми?
Можем да кажем ..../липсва малко текст/.... ната наука" всичко е било в един вид минерално състояние.
Това, което е съществувало там като първа заложба на човека, което е съставлявало въобще цялата маса на Стария Сатурн, е било в един вид минерално състояние. При това не трябва да си представяме днешната минерална форма; защото старият Сатурн не съществуваше още в течна или твърда форма, а беше съставен само от тъчаща едно в друго топлина. Обаче законите, които царуваха в тази планета от топлина, това следователно, което произвеждаше диференцирането, организираше тъкането едно в друго, бяха същите закони, които днес царуват в гъстото, в твърдото минерално царство. Следователно, когато казваме: старият Сатурн, а също и човекът се намираха в едно минерално състояние, трябва да имаме съзнанието, че това не е било едно минерално състояние като днешното, с твърди форми, а едно състояние сред тъчащата топлина, обаче с минерални закони. След това идва Слънчевото състояние.
към текста >>
Това, което е съществувало там като първа заложба на човека, което е съставлявало въобще цялата маса на Стария Сатурн, е било в един вид минерално
състояние
.
Това, което е съществувало по-рано, възниква отново в етерна форма и в елементарна форма. Нека, добре запомним това, защото иначе не ще можем да се ориентираме достатъчно по отношение на всичко това, което се крие във величествените думи на Битието. Така следователно ние трябва да очакваме, да видим възникващо по един нов начин това, което през време на Сатурновото, Слънчевото и Лунното съществуване се е развило постепенно. Ето защо, нека първо се запитаме: Какви са били особените състояния, в които е било потопено развитието на тези три планетарни форми? Можем да кажем ..../липсва малко текст/.... ната наука" всичко е било в един вид минерално състояние.
Това, което е съществувало там като първа заложба на човека, което е съставлявало въобще цялата маса на Стария Сатурн, е било в един вид минерално състояние.
При това не трябва да си представяме днешната минерална форма; защото старият Сатурн не съществуваше още в течна или твърда форма, а беше съставен само от тъчаща едно в друго топлина. Обаче законите, които царуваха в тази планета от топлина, това следователно, което произвеждаше диференцирането, организираше тъкането едно в друго, бяха същите закони, които днес царуват в гъстото, в твърдото минерално царство. Следователно, когато казваме: старият Сатурн, а също и човекът се намираха в едно минерално състояние, трябва да имаме съзнанието, че това не е било едно минерално състояние като днешното, с твърди форми, а едно състояние сред тъчащата топлина, обаче с минерални закони. След това идва Слънчевото състояние. Това състояние ние трябва да схващаме все още така, че от масата на Слънцето още не беше се отделило нищо подобно на това, което по-късно стана Земя.
към текста >>
Следователно, когато казваме: старият Сатурн, а също и човекът се намираха в едно минерално
състояние
, трябва да имаме съзнанието, че това не е било едно минерално
състояние
като днешното, с твърди форми, а едно
състояние
сред тъчащата топлина, обаче с минерални закони.
Ето защо, нека първо се запитаме: Какви са били особените състояния, в които е било потопено развитието на тези три планетарни форми? Можем да кажем ..../липсва малко текст/.... ната наука" всичко е било в един вид минерално състояние. Това, което е съществувало там като първа заложба на човека, което е съставлявало въобще цялата маса на Стария Сатурн, е било в един вид минерално състояние. При това не трябва да си представяме днешната минерална форма; защото старият Сатурн не съществуваше още в течна или твърда форма, а беше съставен само от тъчаща едно в друго топлина. Обаче законите, които царуваха в тази планета от топлина, това следователно, което произвеждаше диференцирането, организираше тъкането едно в друго, бяха същите закони, които днес царуват в гъстото, в твърдото минерално царство.
Следователно, когато казваме: старият Сатурн, а също и човекът се намираха в едно минерално състояние, трябва да имаме съзнанието, че това не е било едно минерално състояние като днешното, с твърди форми, а едно състояние сред тъчащата топлина, обаче с минерални закони.
След това идва Слънчевото състояние. Това състояние ние трябва да схващаме все още така, че от масата на Слънцето още не беше се отделило нищо подобно на това, което по-късно стана Земя. Всичко съставляваше едно общо тяло, в което беше включена и днешната Земя, едно общо космическо тяло беше това през стария Слънчев период. В сравнение е предишния Сатурн, в това старо Слънце се беше образувала една газообразна маса, така щото освен тъчащата едно в друго топлина имаме и една газообразна или въздухообразна форма, която се струи едно през друго, съчетава се закономерно едно през друго. Обаче в посока нагоре има едно ново образуване, един вид изтънчване на топлината към светлината, едно излъчване на светлина в пространството на всемира.
към текста >>
След това идва Слънчевото
състояние
.
Можем да кажем ..../липсва малко текст/.... ната наука" всичко е било в един вид минерално състояние. Това, което е съществувало там като първа заложба на човека, което е съставлявало въобще цялата маса на Стария Сатурн, е било в един вид минерално състояние. При това не трябва да си представяме днешната минерална форма; защото старият Сатурн не съществуваше още в течна или твърда форма, а беше съставен само от тъчаща едно в друго топлина. Обаче законите, които царуваха в тази планета от топлина, това следователно, което произвеждаше диференцирането, организираше тъкането едно в друго, бяха същите закони, които днес царуват в гъстото, в твърдото минерално царство. Следователно, когато казваме: старият Сатурн, а също и човекът се намираха в едно минерално състояние, трябва да имаме съзнанието, че това не е било едно минерално състояние като днешното, с твърди форми, а едно състояние сред тъчащата топлина, обаче с минерални закони.
След това идва Слънчевото състояние.
Това състояние ние трябва да схващаме все още така, че от масата на Слънцето още не беше се отделило нищо подобно на това, което по-късно стана Земя. Всичко съставляваше едно общо тяло, в което беше включена и днешната Земя, едно общо космическо тяло беше това през стария Слънчев период. В сравнение е предишния Сатурн, в това старо Слънце се беше образувала една газообразна маса, така щото освен тъчащата едно в друго топлина имаме и една газообразна или въздухообразна форма, която се струи едно през друго, съчетава се закономерно едно през друго. Обаче в посока нагоре има едно ново образуване, един вид изтънчване на топлината към светлината, едно излъчване на светлина в пространството на всемира. Това, което можем да наречем Същества на нашето планетарно развитие, е напреднало през време на старото Слънчево състояние до растителна форма.
към текста >>
Това
състояние
ние трябва да схващаме все още така, че от масата на Слънцето още не беше се отделило нищо подобно на това, което по-късно стана Земя.
Това, което е съществувало там като първа заложба на човека, което е съставлявало въобще цялата маса на Стария Сатурн, е било в един вид минерално състояние. При това не трябва да си представяме днешната минерална форма; защото старият Сатурн не съществуваше още в течна или твърда форма, а беше съставен само от тъчаща едно в друго топлина. Обаче законите, които царуваха в тази планета от топлина, това следователно, което произвеждаше диференцирането, организираше тъкането едно в друго, бяха същите закони, които днес царуват в гъстото, в твърдото минерално царство. Следователно, когато казваме: старият Сатурн, а също и човекът се намираха в едно минерално състояние, трябва да имаме съзнанието, че това не е било едно минерално състояние като днешното, с твърди форми, а едно състояние сред тъчащата топлина, обаче с минерални закони. След това идва Слънчевото състояние.
Това състояние ние трябва да схващаме все още така, че от масата на Слънцето още не беше се отделило нищо подобно на това, което по-късно стана Земя.
Всичко съставляваше едно общо тяло, в което беше включена и днешната Земя, едно общо космическо тяло беше това през стария Слънчев период. В сравнение е предишния Сатурн, в това старо Слънце се беше образувала една газообразна маса, така щото освен тъчащата едно в друго топлина имаме и една газообразна или въздухообразна форма, която се струи едно през друго, съчетава се закономерно едно през друго. Обаче в посока нагоре има едно ново образуване, един вид изтънчване на топлината към светлината, едно излъчване на светлина в пространството на всемира. Това, което можем да наречем Същества на нашето планетарно развитие, е напреднало през време на старото Слънчево състояние до растителна форма. Тук отново не трябва да си представяме, че през време на Старото Слънчево състояние растенията са съществували в тяхната днешна форма; а трябва, да ни бъде ясно, че сами законите, които действуват в днешното растително царство, онези закони, които обуславят да израства надолу една коренова система и нагоре една листна и цветна форма, тези закони се проявяват сред старото Слънчево състояние елементите на въздуха и топлината.
към текста >>
Това, което можем да наречем Същества на нашето планетарно развитие, е напреднало през време на старото Слънчево
състояние
до растителна форма.
След това идва Слънчевото състояние. Това състояние ние трябва да схващаме все още така, че от масата на Слънцето още не беше се отделило нищо подобно на това, което по-късно стана Земя. Всичко съставляваше едно общо тяло, в което беше включена и днешната Земя, едно общо космическо тяло беше това през стария Слънчев период. В сравнение е предишния Сатурн, в това старо Слънце се беше образувала една газообразна маса, така щото освен тъчащата едно в друго топлина имаме и една газообразна или въздухообразна форма, която се струи едно през друго, съчетава се закономерно едно през друго. Обаче в посока нагоре има едно ново образуване, един вид изтънчване на топлината към светлината, едно излъчване на светлина в пространството на всемира.
Това, което можем да наречем Същества на нашето планетарно развитие, е напреднало през време на старото Слънчево състояние до растителна форма.
Тук отново не трябва да си представяме, че през време на Старото Слънчево състояние растенията са съществували в тяхната днешна форма; а трябва, да ни бъде ясно, че сами законите, които действуват в днешното растително царство, онези закони, които обуславят да израства надолу една коренова система и нагоре една листна и цветна форма, тези закони се проявяват сред старото Слънчево състояние елементите на въздуха и топлината. Естествено при тези условия не можеше да се роди никаква твърда растителна форма, а трябва да си представим, че силите, които правеха да израсне надолу кореновата система и нагоре цветовете, са тъчали в една газообразна формация. Така щото трябва да си представим старото Слънчево състояние като едно светещо проблясване нагоре на цветни форми. Представете си едно газообразно кълбо и вътре в него тъчаща светлина, жива светлина, която покарва, пониква и израства нагоре и в това покарване нагоре газовете израстват като форми на цветя от светлина и отново проявяват стремеж да задържат надолу това, което иска да проблясва нагоре, което отново закрепва старото Слънце към центъра: тогава ще имате вътрешното тъкане на светлина, топлина и въздух при старото Слънце. Минералната закономерност се повтаря, към нея се прибавя растителната закономерност и това, което съществува от човека, се намира в едно растително състояние.
към текста >>
Тук отново не трябва да си представяме, че през време на Старото Слънчево
състояние
растенията са съществували в тяхната днешна форма; а трябва, да ни бъде ясно, че сами законите, които действуват в днешното растително царство, онези закони, които обуславят да израства надолу една коренова система и нагоре една листна и цветна форма, тези закони се проявяват сред старото Слънчево
състояние
елементите на въздуха и топлината.
Това състояние ние трябва да схващаме все още така, че от масата на Слънцето още не беше се отделило нищо подобно на това, което по-късно стана Земя. Всичко съставляваше едно общо тяло, в което беше включена и днешната Земя, едно общо космическо тяло беше това през стария Слънчев период. В сравнение е предишния Сатурн, в това старо Слънце се беше образувала една газообразна маса, така щото освен тъчащата едно в друго топлина имаме и една газообразна или въздухообразна форма, която се струи едно през друго, съчетава се закономерно едно през друго. Обаче в посока нагоре има едно ново образуване, един вид изтънчване на топлината към светлината, едно излъчване на светлина в пространството на всемира. Това, което можем да наречем Същества на нашето планетарно развитие, е напреднало през време на старото Слънчево състояние до растителна форма.
Тук отново не трябва да си представяме, че през време на Старото Слънчево състояние растенията са съществували в тяхната днешна форма; а трябва, да ни бъде ясно, че сами законите, които действуват в днешното растително царство, онези закони, които обуславят да израства надолу една коренова система и нагоре една листна и цветна форма, тези закони се проявяват сред старото Слънчево състояние елементите на въздуха и топлината.
Естествено при тези условия не можеше да се роди никаква твърда растителна форма, а трябва да си представим, че силите, които правеха да израсне надолу кореновата система и нагоре цветовете, са тъчали в една газообразна формация. Така щото трябва да си представим старото Слънчево състояние като едно светещо проблясване нагоре на цветни форми. Представете си едно газообразно кълбо и вътре в него тъчаща светлина, жива светлина, която покарва, пониква и израства нагоре и в това покарване нагоре газовете израстват като форми на цветя от светлина и отново проявяват стремеж да задържат надолу това, което иска да проблясва нагоре, което отново закрепва старото Слънце към центъра: тогава ще имате вътрешното тъкане на светлина, топлина и въздух при старото Слънце. Минералната закономерност се повтаря, към нея се прибавя растителната закономерност и това, което съществува от човека, се намира в едно растително състояние. Къде бихме могли да намерим днес нещо, което да можем да сравним, макар и не напълно, но все пак в известно отношение с това растително тъкане в кълбото на старото Слънце, съставено от газове, топлина и светлина?
към текста >>
Така щото трябва да си представим старото Слънчево
състояние
като едно светещо проблясване нагоре на цветни форми.
В сравнение е предишния Сатурн, в това старо Слънце се беше образувала една газообразна маса, така щото освен тъчащата едно в друго топлина имаме и една газообразна или въздухообразна форма, която се струи едно през друго, съчетава се закономерно едно през друго. Обаче в посока нагоре има едно ново образуване, един вид изтънчване на топлината към светлината, едно излъчване на светлина в пространството на всемира. Това, което можем да наречем Същества на нашето планетарно развитие, е напреднало през време на старото Слънчево състояние до растителна форма. Тук отново не трябва да си представяме, че през време на Старото Слънчево състояние растенията са съществували в тяхната днешна форма; а трябва, да ни бъде ясно, че сами законите, които действуват в днешното растително царство, онези закони, които обуславят да израства надолу една коренова система и нагоре една листна и цветна форма, тези закони се проявяват сред старото Слънчево състояние елементите на въздуха и топлината. Естествено при тези условия не можеше да се роди никаква твърда растителна форма, а трябва да си представим, че силите, които правеха да израсне надолу кореновата система и нагоре цветовете, са тъчали в една газообразна формация.
Така щото трябва да си представим старото Слънчево състояние като едно светещо проблясване нагоре на цветни форми.
Представете си едно газообразно кълбо и вътре в него тъчаща светлина, жива светлина, която покарва, пониква и израства нагоре и в това покарване нагоре газовете израстват като форми на цветя от светлина и отново проявяват стремеж да задържат надолу това, което иска да проблясва нагоре, което отново закрепва старото Слънце към центъра: тогава ще имате вътрешното тъкане на светлина, топлина и въздух при старото Слънце. Минералната закономерност се повтаря, към нея се прибавя растителната закономерност и това, което съществува от човека, се намира в едно растително състояние. Къде бихме могли да намерим днес нещо, което да можем да сравним, макар и не напълно, но все пак в известно отношение с това растително тъкане в кълбото на старото Слънце, съставено от газове, топлина и светлина? Ако със сетивата, които днес има човекът би се насочил навсякъде в мировото пространство, той не би намерил нищо, което да би могло да се сравни с това. В определено време на старото Слънце всичко това съществуваше и физически, физически сгъстено до газообразна форма.
към текста >>
Представете си едно
газообразно
кълбо и вътре в него тъчаща светлина, жива светлина, която покарва, пониква и израства нагоре и в това покарване нагоре газовете израстват като форми на цветя от светлина и отново проявяват стремеж да задържат надолу това, което иска да проблясва нагоре, което отново закрепва старото Слънце към центъра: тогава ще имате вътрешното тъкане на светлина, топлина и въздух при старото Слънце.
Обаче в посока нагоре има едно ново образуване, един вид изтънчване на топлината към светлината, едно излъчване на светлина в пространството на всемира. Това, което можем да наречем Същества на нашето планетарно развитие, е напреднало през време на старото Слънчево състояние до растителна форма. Тук отново не трябва да си представяме, че през време на Старото Слънчево състояние растенията са съществували в тяхната днешна форма; а трябва, да ни бъде ясно, че сами законите, които действуват в днешното растително царство, онези закони, които обуславят да израства надолу една коренова система и нагоре една листна и цветна форма, тези закони се проявяват сред старото Слънчево състояние елементите на въздуха и топлината. Естествено при тези условия не можеше да се роди никаква твърда растителна форма, а трябва да си представим, че силите, които правеха да израсне надолу кореновата система и нагоре цветовете, са тъчали в една газообразна формация. Така щото трябва да си представим старото Слънчево състояние като едно светещо проблясване нагоре на цветни форми.
Представете си едно газообразно кълбо и вътре в него тъчаща светлина, жива светлина, която покарва, пониква и израства нагоре и в това покарване нагоре газовете израстват като форми на цветя от светлина и отново проявяват стремеж да задържат надолу това, което иска да проблясва нагоре, което отново закрепва старото Слънце към центъра: тогава ще имате вътрешното тъкане на светлина, топлина и въздух при старото Слънце.
Минералната закономерност се повтаря, към нея се прибавя растителната закономерност и това, което съществува от човека, се намира в едно растително състояние. Къде бихме могли да намерим днес нещо, което да можем да сравним, макар и не напълно, но все пак в известно отношение с това растително тъкане в кълбото на старото Слънце, съставено от газове, топлина и светлина? Ако със сетивата, които днес има човекът би се насочил навсякъде в мировото пространство, той не би намерил нищо, което да би могло да се сравни с това. В определено време на старото Слънце всичко това съществуваше и физически, физически сгъстено до газообразна форма. Днес то въобще не може да съществува физически.
към текста >>
Минералната закономерност се повтаря, към нея се прибавя растителната закономерност и това, което съществува от човека, се намира в едно растително
състояние
.
Това, което можем да наречем Същества на нашето планетарно развитие, е напреднало през време на старото Слънчево състояние до растителна форма. Тук отново не трябва да си представяме, че през време на Старото Слънчево състояние растенията са съществували в тяхната днешна форма; а трябва, да ни бъде ясно, че сами законите, които действуват в днешното растително царство, онези закони, които обуславят да израства надолу една коренова система и нагоре една листна и цветна форма, тези закони се проявяват сред старото Слънчево състояние елементите на въздуха и топлината. Естествено при тези условия не можеше да се роди никаква твърда растителна форма, а трябва да си представим, че силите, които правеха да израсне надолу кореновата система и нагоре цветовете, са тъчали в една газообразна формация. Така щото трябва да си представим старото Слънчево състояние като едно светещо проблясване нагоре на цветни форми. Представете си едно газообразно кълбо и вътре в него тъчаща светлина, жива светлина, която покарва, пониква и израства нагоре и в това покарване нагоре газовете израстват като форми на цветя от светлина и отново проявяват стремеж да задържат надолу това, което иска да проблясва нагоре, което отново закрепва старото Слънце към центъра: тогава ще имате вътрешното тъкане на светлина, топлина и въздух при старото Слънце.
Минералната закономерност се повтаря, към нея се прибавя растителната закономерност и това, което съществува от човека, се намира в едно растително състояние.
Къде бихме могли да намерим днес нещо, което да можем да сравним, макар и не напълно, но все пак в известно отношение с това растително тъкане в кълбото на старото Слънце, съставено от газове, топлина и светлина? Ако със сетивата, които днес има човекът би се насочил навсякъде в мировото пространство, той не би намерил нищо, което да би могло да се сравни с това. В определено време на старото Слънце всичко това съществуваше и физически, физически сгъстено до газообразна форма. Днес то въобще не може да съществува физически. Формата на действие, която тогава е съществувала и физически, за днешния човек съществува само тогава, когато ясновидската възприемателна способност се насочва в областта на свръхсетивния свят, там където се намират основните духовни същности на нашите физически растения, това, което ние в течение на годините познавахме като групови души на растенията.
към текста >>
Доколкото човекът съществуваше тогава, той се намираше в едно растително
състояние
.
За ясновидското съзнание целият този спор няма никакъв смисъл, защото когато се насочва върху растителната покривка на нашата Земя, то прониква през външната физическа форма на растенията в една духовна област. И в тази духовна област живеят като действителни същества груповите души на растенията. Тези групови души имат една и съща действителност както това, което наричаме видове на растенията. По времето, когато кълбото на старото Слънце, съставено от въздух, топлина и светлина, се намираше в своя пълен разцвет, когато действуващата там светлина изкарваше на повърхността на газовете светлоискрящите цветни форми на растителното съществувание, тогава тези форми бяха същото нещо, а именно във физическа форма, което и днес можем да намерим в духовната област като видове на растенията. Нека добре запомним това, че тогава, през време на старото Слънчево съществуване видовете на растенията, видовете на това, което покрива нашата Земя като зеленина, като цъфтяща растителност, като дървета и храсти, изпълваха и проникваха старото Слънце, изцяло в смисъла на груповите души, в смисъла на видовете.
Доколкото човекът съществуваше тогава, той се намираше в едно растително състояние.
Той не беше в състояние да събуди в себе си като представи, като състояния на съзнанието това, което ставаше около него, както и днес растението не може да събуди в състояния на съзнанието това, което става около него. Самият човек беше в едно растително състояние, и към възникващите и изчезващи светлинни форми, които се явяваха в газовото Слънчево кълбо, принадлежеше и тялото на тогавашния човек. За да се роди и най-първобитната форма на съзнанието в Космоса е необходимо нещо твърде особено. Докато нашата Земя беше още свързана със Слънцето, следователно докато грубо казано светлината на Слънцето не падаше върху земното кълбо отвън, това, което може да се нарече съзнание, не можеше още да се образува сред земното съществувание. Дотогава не можеше също едно астрално тяло, което е основа на съзнанието, да проникне физическото и етерно тяло.
към текста >>
Той не беше в
състояние
да събуди в себе си като представи, като състояния на съзнанието това, което ставаше около него, както и днес растението не може да събуди в състояния на съзнанието това, което става около него.
И в тази духовна област живеят като действителни същества груповите души на растенията. Тези групови души имат една и съща действителност както това, което наричаме видове на растенията. По времето, когато кълбото на старото Слънце, съставено от въздух, топлина и светлина, се намираше в своя пълен разцвет, когато действуващата там светлина изкарваше на повърхността на газовете светлоискрящите цветни форми на растителното съществувание, тогава тези форми бяха същото нещо, а именно във физическа форма, което и днес можем да намерим в духовната област като видове на растенията. Нека добре запомним това, че тогава, през време на старото Слънчево съществуване видовете на растенията, видовете на това, което покрива нашата Земя като зеленина, като цъфтяща растителност, като дървета и храсти, изпълваха и проникваха старото Слънце, изцяло в смисъла на груповите души, в смисъла на видовете. Доколкото човекът съществуваше тогава, той се намираше в едно растително състояние.
Той не беше в състояние да събуди в себе си като представи, като състояния на съзнанието това, което ставаше около него, както и днес растението не може да събуди в състояния на съзнанието това, което става около него.
Самият човек беше в едно растително състояние, и към възникващите и изчезващи светлинни форми, които се явяваха в газовото Слънчево кълбо, принадлежеше и тялото на тогавашния човек. За да се роди и най-първобитната форма на съзнанието в Космоса е необходимо нещо твърде особено. Докато нашата Земя беше още свързана със Слънцето, следователно докато грубо казано светлината на Слънцето не падаше върху земното кълбо отвън, това, което може да се нарече съзнание, не можеше още да се образува сред земното съществувание. Дотогава не можеше също едно астрално тяло, което е основа на съзнанието, да проникне физическото и етерно тяло. Ако трябва да се яви нещо съзнателно, тогава трябва да стане едно отделяне, едно отцепване, тогава от слънчевото естество трябва да се отдели нещо друго.
към текста >>
Самият човек беше в едно растително
състояние
, и към възникващите и изчезващи светлинни форми, които се явяваха в газовото Слънчево кълбо, принадлежеше и тялото на тогавашния човек.
Тези групови души имат една и съща действителност както това, което наричаме видове на растенията. По времето, когато кълбото на старото Слънце, съставено от въздух, топлина и светлина, се намираше в своя пълен разцвет, когато действуващата там светлина изкарваше на повърхността на газовете светлоискрящите цветни форми на растителното съществувание, тогава тези форми бяха същото нещо, а именно във физическа форма, което и днес можем да намерим в духовната област като видове на растенията. Нека добре запомним това, че тогава, през време на старото Слънчево съществуване видовете на растенията, видовете на това, което покрива нашата Земя като зеленина, като цъфтяща растителност, като дървета и храсти, изпълваха и проникваха старото Слънце, изцяло в смисъла на груповите души, в смисъла на видовете. Доколкото човекът съществуваше тогава, той се намираше в едно растително състояние. Той не беше в състояние да събуди в себе си като представи, като състояния на съзнанието това, което ставаше около него, както и днес растението не може да събуди в състояния на съзнанието това, което става около него.
Самият човек беше в едно растително състояние, и към възникващите и изчезващи светлинни форми, които се явяваха в газовото Слънчево кълбо, принадлежеше и тялото на тогавашния човек.
За да се роди и най-първобитната форма на съзнанието в Космоса е необходимо нещо твърде особено. Докато нашата Земя беше още свързана със Слънцето, следователно докато грубо казано светлината на Слънцето не падаше върху земното кълбо отвън, това, което може да се нарече съзнание, не можеше още да се образува сред земното съществувание. Дотогава не можеше също едно астрално тяло, което е основа на съзнанието, да проникне физическото и етерно тяло. Ако трябва да се яви нещо съзнателно, тогава трябва да стане едно отделяне, едно отцепване, тогава от слънчевото естество трябва да се отдели нещо друго. И това стана през време на третото състояние на нашата Земя, през време на състоянието на старата Луна.
към текста >>
И това стана през време на третото
състояние
на нашата Земя, през време на
състояние
то на старата Луна.
Самият човек беше в едно растително състояние, и към възникващите и изчезващи светлинни форми, които се явяваха в газовото Слънчево кълбо, принадлежеше и тялото на тогавашния човек. За да се роди и най-първобитната форма на съзнанието в Космоса е необходимо нещо твърде особено. Докато нашата Земя беше още свързана със Слънцето, следователно докато грубо казано светлината на Слънцето не падаше върху земното кълбо отвън, това, което може да се нарече съзнание, не можеше още да се образува сред земното съществувание. Дотогава не можеше също едно астрално тяло, което е основа на съзнанието, да проникне физическото и етерно тяло. Ако трябва да се яви нещо съзнателно, тогава трябва да стане едно отделяне, едно отцепване, тогава от слънчевото естество трябва да се отдели нещо друго.
И това стана през време на третото състояние на нашата Земя, през време на състоянието на старата Луна.
Когато отмина старото Слънчево състояние и всичко премина през един вид космическа нощ, тогава отново възникна цялата формация, сега обаче така, че тя беше узряла да се яви в двойствена форма: тогава слънчевото естество се отдели като едно небесно тяло и старата Луна, на която от нашите елементарни състояния съществуваха само течното, въздухообразното и топлинното, остана да съществува като едно тяло намиращо се вън от Слънцето. Старата Луна беше тогавашната Земя и само благодарение на това, че съществата на нея можеха да приемат отвън силата на Слънцето, те можаха да приемат в себе си едно астрално тяло и да развият в себе си съзнание, т.е.: да отразяват във вътрешно изживяване това, което ставаше около тях. Следователно явяването на животинското естество, на животинското, което живее вътрешно, явяването на едно същество, което носи в себе си съзнание, е свързано с това, че става едно разделяне на земното и слънчевото. Животинското естество се появи през време на старата Луна и самият човек се беше развил по отношение на своето тяло до животинското. По-точно описание на това ще намерите в моята книга "Тайната наука".
към текста >>
Когато отмина старото Слънчево
състояние
и всичко премина през един вид космическа нощ, тогава отново възникна цялата формация, сега обаче така, че тя беше узряла да се яви в двойствена форма: тогава слънчевото естество се отдели като едно небесно тяло и старата Луна, на която от нашите елементарни състояния съществуваха само течното, въздухообразното и топлинното, остана да съществува като едно тяло намиращо се вън от Слънцето.
За да се роди и най-първобитната форма на съзнанието в Космоса е необходимо нещо твърде особено. Докато нашата Земя беше още свързана със Слънцето, следователно докато грубо казано светлината на Слънцето не падаше върху земното кълбо отвън, това, което може да се нарече съзнание, не можеше още да се образува сред земното съществувание. Дотогава не можеше също едно астрално тяло, което е основа на съзнанието, да проникне физическото и етерно тяло. Ако трябва да се яви нещо съзнателно, тогава трябва да стане едно отделяне, едно отцепване, тогава от слънчевото естество трябва да се отдели нещо друго. И това стана през време на третото състояние на нашата Земя, през време на състоянието на старата Луна.
Когато отмина старото Слънчево състояние и всичко премина през един вид космическа нощ, тогава отново възникна цялата формация, сега обаче така, че тя беше узряла да се яви в двойствена форма: тогава слънчевото естество се отдели като едно небесно тяло и старата Луна, на която от нашите елементарни състояния съществуваха само течното, въздухообразното и топлинното, остана да съществува като едно тяло намиращо се вън от Слънцето.
Старата Луна беше тогавашната Земя и само благодарение на това, че съществата на нея можеха да приемат отвън силата на Слънцето, те можаха да приемат в себе си едно астрално тяло и да развият в себе си съзнание, т.е.: да отразяват във вътрешно изживяване това, което ставаше около тях. Следователно явяването на животинското естество, на животинското, което живее вътрешно, явяването на едно същество, което носи в себе си съзнание, е свързано с това, че става едно разделяне на земното и слънчевото. Животинското естество се появи през време на старата Луна и самият човек се беше развил по отношение на своето тяло до животинското. По-точно описание на това ще намерите в моята книга "Тайната наука". Така следователно ние виждаме, как тези три състояния, който са предходили развитието на нашата Земя и са условията на това развитие, са свързани закономерно.
към текста >>
А в Лунното
състояние
към
газообразно
то
състояние
се прибави течното или водното
състояние
на материята от едната страна, а от другата се роди тонът, звукът в неговата духовна форма, както ви го описах вчера като едно по-тънко
състояние
на светлината.
Старата Луна беше тогавашната Земя и само благодарение на това, че съществата на нея можеха да приемат отвън силата на Слънцето, те можаха да приемат в себе си едно астрално тяло и да развият в себе си съзнание, т.е.: да отразяват във вътрешно изживяване това, което ставаше около тях. Следователно явяването на животинското естество, на животинското, което живее вътрешно, явяването на едно същество, което носи в себе си съзнание, е свързано с това, че става едно разделяне на земното и слънчевото. Животинското естество се появи през време на старата Луна и самият човек се беше развил по отношение на своето тяло до животинското. По-точно описание на това ще намерите в моята книга "Тайната наука". Така следователно ние виждаме, как тези три състояния, който са предходили развитието на нашата Земя и са условията на това развитие, са свързани закономерно.
А в Лунното състояние към газообразното състояние се прибави течното или водното състояние на материята от едната страна, а от другата се роди тонът, звукът в неговата духовна форма, както ви го описах вчера като едно по-тънко състояние на светлината.
Това е приблизително едно предаване на развитието. Това, което беше станало минавайки през тези три състояния, сега отново възникна като спомен на Елохимите, възникна както видяхме вчера първо в разбъркано състояние, което в Библията е охарактеризирано с думите, които вчера обясних, в думите "тоху-ва-боху". В силовите лъчи, които излизаха от един център насочвайки се навън и се връщаха от окръжността към центъра, бяха включени в действие едно в друго първо трите елементарни състояние, въздухът, топлината и водното състояние. Сега те бяха размесени, а по-рано са били разделени. Още на Слънцето те бяха отделени едно на друго, когато газообразното естество се беше отделили от топлинното, а и през време на старото Лунно състояние бяха отделени, като форми на топлината, на въздухообразното или газообразното и на течното или водното.
към текста >>
Това, което беше станало минавайки през тези три състояния, сега отново възникна като спомен на Елохимите, възникна както видяхме вчера първо в разбъркано
състояние
, което в Библията е охарактеризирано с думите, които вчера обясних, в думите "тоху-ва-боху".
Животинското естество се появи през време на старата Луна и самият човек се беше развил по отношение на своето тяло до животинското. По-точно описание на това ще намерите в моята книга "Тайната наука". Така следователно ние виждаме, как тези три състояния, който са предходили развитието на нашата Земя и са условията на това развитие, са свързани закономерно. А в Лунното състояние към газообразното състояние се прибави течното или водното състояние на материята от едната страна, а от другата се роди тонът, звукът в неговата духовна форма, както ви го описах вчера като едно по-тънко състояние на светлината. Това е приблизително едно предаване на развитието.
Това, което беше станало минавайки през тези три състояния, сега отново възникна като спомен на Елохимите, възникна както видяхме вчера първо в разбъркано състояние, което в Библията е охарактеризирано с думите, които вчера обясних, в думите "тоху-ва-боху".
В силовите лъчи, които излизаха от един център насочвайки се навън и се връщаха от окръжността към центъра, бяха включени в действие едно в друго първо трите елементарни състояние, въздухът, топлината и водното състояние. Сега те бяха размесени, а по-рано са били разделени. Още на Слънцето те бяха отделени едно на друго, когато газообразното естество се беше отделили от топлинното, а и през време на старото Лунно състояние бяха отделени, като форми на топлината, на въздухообразното или газообразното и на течното или водното. А сега през времето охарактеризирано с "тоху-ва-боху" те бяха разбъркани, клокочеха едно в друго, така през онзи първи период на Земното развитие не можеше да се различи между течното или водното, между газообразното и топлинното. Всичко действуваше разбъркано едно в друго.
към текста >>
В силовите лъчи, които излизаха от един център насочвайки се навън и се връщаха от окръжността към центъра, бяха включени в действие едно в друго първо трите елементарни
състояние
, въздухът, топлината и водното
състояние
.
По-точно описание на това ще намерите в моята книга "Тайната наука". Така следователно ние виждаме, как тези три състояния, който са предходили развитието на нашата Земя и са условията на това развитие, са свързани закономерно. А в Лунното състояние към газообразното състояние се прибави течното или водното състояние на материята от едната страна, а от другата се роди тонът, звукът в неговата духовна форма, както ви го описах вчера като едно по-тънко състояние на светлината. Това е приблизително едно предаване на развитието. Това, което беше станало минавайки през тези три състояния, сега отново възникна като спомен на Елохимите, възникна както видяхме вчера първо в разбъркано състояние, което в Библията е охарактеризирано с думите, които вчера обясних, в думите "тоху-ва-боху".
В силовите лъчи, които излизаха от един център насочвайки се навън и се връщаха от окръжността към центъра, бяха включени в действие едно в друго първо трите елементарни състояние, въздухът, топлината и водното състояние.
Сега те бяха размесени, а по-рано са били разделени. Още на Слънцето те бяха отделени едно на друго, когато газообразното естество се беше отделили от топлинното, а и през време на старото Лунно състояние бяха отделени, като форми на топлината, на въздухообразното или газообразното и на течното или водното. А сега през времето охарактеризирано с "тоху-ва-боху" те бяха разбъркани, клокочеха едно в друго, така през онзи първи период на Земното развитие не можеше да се различи между течното или водното, между газообразното и топлинното. Всичко действуваше разбъркано едно в друго. Първото нещо, което настъпи сега, беше, че в тази разбърканост проникна светлината.
към текста >>
Още на Слънцето те бяха отделени едно на друго, когато
газообразно
то естество се беше отделили от топлинното, а и през време на старото Лунно
състояние
бяха отделени, като форми на топлината, на въздухообразното или
газообразно
то и на течното или водното.
А в Лунното състояние към газообразното състояние се прибави течното или водното състояние на материята от едната страна, а от другата се роди тонът, звукът в неговата духовна форма, както ви го описах вчера като едно по-тънко състояние на светлината. Това е приблизително едно предаване на развитието. Това, което беше станало минавайки през тези три състояния, сега отново възникна като спомен на Елохимите, възникна както видяхме вчера първо в разбъркано състояние, което в Библията е охарактеризирано с думите, които вчера обясних, в думите "тоху-ва-боху". В силовите лъчи, които излизаха от един център насочвайки се навън и се връщаха от окръжността към центъра, бяха включени в действие едно в друго първо трите елементарни състояние, въздухът, топлината и водното състояние. Сега те бяха размесени, а по-рано са били разделени.
Още на Слънцето те бяха отделени едно на друго, когато газообразното естество се беше отделили от топлинното, а и през време на старото Лунно състояние бяха отделени, като форми на топлината, на въздухообразното или газообразното и на течното или водното.
А сега през времето охарактеризирано с "тоху-ва-боху" те бяха разбъркани, клокочеха едно в друго, така през онзи първи период на Земното развитие не можеше да се различи между течното или водното, между газообразното и топлинното. Всичко действуваше разбъркано едно в друго. Първото нещо, което настъпи сега, беше, че в тази разбърканост проникна светлината. И тогава от онази душевна, духовна дейност която ви описах като космическо мислене, се разви една такава дейност, която първо отдели газообразното състояние от течното, които действуваха разбъркано едно в друго. Този момент, които последва явяването на светлината, моля ви да запомните много точно.
към текста >>
А сега през времето охарактеризирано с "тоху-ва-боху" те бяха разбъркани, клокочеха едно в друго, така през онзи първи период на Земното развитие не можеше да се различи между течното или водното, между
газообразно
то и топлинното.
Това е приблизително едно предаване на развитието. Това, което беше станало минавайки през тези три състояния, сега отново възникна като спомен на Елохимите, възникна както видяхме вчера първо в разбъркано състояние, което в Библията е охарактеризирано с думите, които вчера обясних, в думите "тоху-ва-боху". В силовите лъчи, които излизаха от един център насочвайки се навън и се връщаха от окръжността към центъра, бяха включени в действие едно в друго първо трите елементарни състояние, въздухът, топлината и водното състояние. Сега те бяха размесени, а по-рано са били разделени. Още на Слънцето те бяха отделени едно на друго, когато газообразното естество се беше отделили от топлинното, а и през време на старото Лунно състояние бяха отделени, като форми на топлината, на въздухообразното или газообразното и на течното или водното.
А сега през времето охарактеризирано с "тоху-ва-боху" те бяха разбъркани, клокочеха едно в друго, така през онзи първи период на Земното развитие не можеше да се различи между течното или водното, между газообразното и топлинното.
Всичко действуваше разбъркано едно в друго. Първото нещо, което настъпи сега, беше, че в тази разбърканост проникна светлината. И тогава от онази душевна, духовна дейност която ви описах като космическо мислене, се разви една такава дейност, която първо отдели газообразното състояние от течното, които действуваха разбъркано едно в друго. Този момент, които последва явяването на светлината, моля ви да запомните много точно. Ако бихме го превели прозаично, ако бихме предали прозаично това, което е станало, би трябвало да кажем: След като Светлината проникна в "тоху-ва-боху", Елохимите отделиха това, което и по-рано беше газообразно, от това, което по-рано беше течно, така щото отново можеше да се различи това, което имаше газообразно състояние, от това, което в предишния смисъл беше течно.
към текста >>
И тогава от онази душевна, духовна дейност която ви описах като космическо мислене, се разви една такава дейност, която първо отдели
газообразно
то
състояние
от течното, които действуваха разбъркано едно в друго.
Сега те бяха размесени, а по-рано са били разделени. Още на Слънцето те бяха отделени едно на друго, когато газообразното естество се беше отделили от топлинното, а и през време на старото Лунно състояние бяха отделени, като форми на топлината, на въздухообразното или газообразното и на течното или водното. А сега през времето охарактеризирано с "тоху-ва-боху" те бяха разбъркани, клокочеха едно в друго, така през онзи първи период на Земното развитие не можеше да се различи между течното или водното, между газообразното и топлинното. Всичко действуваше разбъркано едно в друго. Първото нещо, което настъпи сега, беше, че в тази разбърканост проникна светлината.
И тогава от онази душевна, духовна дейност която ви описах като космическо мислене, се разви една такава дейност, която първо отдели газообразното състояние от течното, които действуваха разбъркано едно в друго.
Този момент, които последва явяването на светлината, моля ви да запомните много точно. Ако бихме го превели прозаично, ако бихме предали прозаично това, което е станало, би трябвало да кажем: След като Светлината проникна в "тоху-ва-боху", Елохимите отделиха това, което и по-рано беше газообразно, от това, което по-рано беше течно, така щото отново можеше да се различи това, което имаше газообразно състояние, от това, което в предишния смисъл беше течно. Следователно в масата, която беше една разбърканост от трите елементарни състояния, сега бе извършено едно разделяне, а именно така, че се явиха две неща: едното с характера на въздуха, с характера стремящ да се разшири по всички посоки, и другото е характер на нещо задържащо се заедно, събиращо се заедно. Това е водното, течното. Но във времето, за което се говори тук, двете състояния не бяха такива, че да можем да ги сравним с това, което днес наричаме газ или въздух и вода или течност.
към текста >>
Ако бихме го превели прозаично, ако бихме предали прозаично това, което е станало, би трябвало да кажем: След като Светлината проникна в "тоху-ва-боху", Елохимите отделиха това, което и по-рано беше
газообразно
, от това, което по-рано беше течно, така щото отново можеше да се различи това, което имаше
газообразно
състояние
, от това, което в предишния смисъл беше течно.
А сега през времето охарактеризирано с "тоху-ва-боху" те бяха разбъркани, клокочеха едно в друго, така през онзи първи период на Земното развитие не можеше да се различи между течното или водното, между газообразното и топлинното. Всичко действуваше разбъркано едно в друго. Първото нещо, което настъпи сега, беше, че в тази разбърканост проникна светлината. И тогава от онази душевна, духовна дейност която ви описах като космическо мислене, се разви една такава дейност, която първо отдели газообразното състояние от течното, които действуваха разбъркано едно в друго. Този момент, които последва явяването на светлината, моля ви да запомните много точно.
Ако бихме го превели прозаично, ако бихме предали прозаично това, което е станало, би трябвало да кажем: След като Светлината проникна в "тоху-ва-боху", Елохимите отделиха това, което и по-рано беше газообразно, от това, което по-рано беше течно, така щото отново можеше да се различи това, което имаше газообразно състояние, от това, което в предишния смисъл беше течно.
Следователно в масата, която беше една разбърканост от трите елементарни състояния, сега бе извършено едно разделяне, а именно така, че се явиха две неща: едното с характера на въздуха, с характера стремящ да се разшири по всички посоки, и другото е характер на нещо задържащо се заедно, събиращо се заедно. Това е водното, течното. Но във времето, за което се говори тук, двете състояния не бяха такива, че да можем да ги сравним с това, което днес наричаме газ или въздух и вода или течност. Водата беше нещо значително по-гъсто ние скоро ще видим защо. Напротив въздухообразното беше такова, че, ако искаме да налучкаме точно неговия тогавашен състав, не бихме намерили по-добър пример от този, когато ние насочим поглед нагоре от Земята, виждаме как във въздуха водата се превръща в газообразно състояние, образува парите и има стремеж да се издигне под форма на облаци, за да падне след това отново като дъжд: следователно единият елемент като нещо издигащо се, възлизащо, другият елемент като нещо слизащо.
към текста >>
Напротив въздухообразното беше такова, че, ако искаме да налучкаме точно неговия тогавашен състав, не бихме намерили по-добър пример от този, когато ние насочим поглед нагоре от Земята, виждаме как във въздуха водата се превръща в
газообразно
състояние
, образува парите и има стремеж да се издигне под форма на облаци, за да падне след това отново като дъжд: следователно единият елемент като нещо издигащо се, възлизащо, другият елемент като нещо слизащо.
Ако бихме го превели прозаично, ако бихме предали прозаично това, което е станало, би трябвало да кажем: След като Светлината проникна в "тоху-ва-боху", Елохимите отделиха това, което и по-рано беше газообразно, от това, което по-рано беше течно, така щото отново можеше да се различи това, което имаше газообразно състояние, от това, което в предишния смисъл беше течно. Следователно в масата, която беше една разбърканост от трите елементарни състояния, сега бе извършено едно разделяне, а именно така, че се явиха две неща: едното с характера на въздуха, с характера стремящ да се разшири по всички посоки, и другото е характер на нещо задържащо се заедно, събиращо се заедно. Това е водното, течното. Но във времето, за което се говори тук, двете състояния не бяха такива, че да можем да ги сравним с това, което днес наричаме газ или въздух и вода или течност. Водата беше нещо значително по-гъсто ние скоро ще видим защо.
Напротив въздухообразното беше такова, че, ако искаме да налучкаме точно неговия тогавашен състав, не бихме намерили по-добър пример от този, когато ние насочим поглед нагоре от Земята, виждаме как във въздуха водата се превръща в газообразно състояние, образува парите и има стремеж да се издигне под форма на облаци, за да падне след това отново като дъжд: следователно единият елемент като нещо издигащо се, възлизащо, другият елемент като нещо слизащо.
И двете са от водно естество; само че едното водно естество има стремеж да се превърне в пара, да се издигне нагоре като облаци, а другото показва стремеж да се разлее надолу, да се наслои в повърхностна форма. Естествено това е само едно сравнение, защото това, което описвам тук, е станало в елементарно състояние. Ако искаме да опишем това, което е станало по-нататък, трябва да кажем: Чрез тяхното космическо мислене Елохимите направиха, щото в "тоху-ва-боху" да стане едно разделяне на два елементарни състояния. Едното имаше стремеж да проникне нагоре, да стане параобразно това е водното превръщащо се в газообразно -, другото имаше тенденция да се разлее надолу това е нещо водно, което все повече и повече се сгъстява. Това е състоянието на нещата, което обикновено на нашите модерни езици е предадено приблизително както следва: "Боговете направиха нещо между водите горе и водите долу.
към текста >>
Естествено това е само едно сравнение, защото това, което описвам тук, е станало в елементарно
състояние
.
Това е водното, течното. Но във времето, за което се говори тук, двете състояния не бяха такива, че да можем да ги сравним с това, което днес наричаме газ или въздух и вода или течност. Водата беше нещо значително по-гъсто ние скоро ще видим защо. Напротив въздухообразното беше такова, че, ако искаме да налучкаме точно неговия тогавашен състав, не бихме намерили по-добър пример от този, когато ние насочим поглед нагоре от Земята, виждаме как във въздуха водата се превръща в газообразно състояние, образува парите и има стремеж да се издигне под форма на облаци, за да падне след това отново като дъжд: следователно единият елемент като нещо издигащо се, възлизащо, другият елемент като нещо слизащо. И двете са от водно естество; само че едното водно естество има стремеж да се превърне в пара, да се издигне нагоре като облаци, а другото показва стремеж да се разлее надолу, да се наслои в повърхностна форма.
Естествено това е само едно сравнение, защото това, което описвам тук, е станало в елементарно състояние.
Ако искаме да опишем това, което е станало по-нататък, трябва да кажем: Чрез тяхното космическо мислене Елохимите направиха, щото в "тоху-ва-боху" да стане едно разделяне на два елементарни състояния. Едното имаше стремеж да проникне нагоре, да стане параобразно това е водното превръщащо се в газообразно -, другото имаше тенденция да се разлее надолу това е нещо водно, което все повече и повече се сгъстява. Това е състоянието на нещата, което обикновено на нашите модерни езици е предадено приблизително както следва: "Боговете направиха нещо между водите горе и водите долу. Сега аз ви описах именно това, което направиха Боговете. Те произведоха сред водите едно такова действие, че едното елементарно състояние доби стремеж да отиде нагоре, а другото стремежът да се събира към вътрешността, към един център.
към текста >>
Едното имаше стремеж да проникне нагоре, да стане параобразно това е водното превръщащо се в
газообразно
-, другото имаше тенденция да се разлее надолу това е нещо водно, което все повече и повече се сгъстява.
Водата беше нещо значително по-гъсто ние скоро ще видим защо. Напротив въздухообразното беше такова, че, ако искаме да налучкаме точно неговия тогавашен състав, не бихме намерили по-добър пример от този, когато ние насочим поглед нагоре от Земята, виждаме как във въздуха водата се превръща в газообразно състояние, образува парите и има стремеж да се издигне под форма на облаци, за да падне след това отново като дъжд: следователно единият елемент като нещо издигащо се, възлизащо, другият елемент като нещо слизащо. И двете са от водно естество; само че едното водно естество има стремеж да се превърне в пара, да се издигне нагоре като облаци, а другото показва стремеж да се разлее надолу, да се наслои в повърхностна форма. Естествено това е само едно сравнение, защото това, което описвам тук, е станало в елементарно състояние. Ако искаме да опишем това, което е станало по-нататък, трябва да кажем: Чрез тяхното космическо мислене Елохимите направиха, щото в "тоху-ва-боху" да стане едно разделяне на два елементарни състояния.
Едното имаше стремеж да проникне нагоре, да стане параобразно това е водното превръщащо се в газообразно -, другото имаше тенденция да се разлее надолу това е нещо водно, което все повече и повече се сгъстява.
Това е състоянието на нещата, което обикновено на нашите модерни езици е предадено приблизително както следва: "Боговете направиха нещо между водите горе и водите долу. Сега аз ви описах именно това, което направиха Боговете. Те произведоха сред водите едно такова действие, че едното елементарно състояние доби стремеж да отиде нагоре, а другото стремежът да се събира към вътрешността, към един център. И с това, което остава помежду, не трябва да се разбира нещо, което би могло да се улови с ръка, а е извършено едно разделяне по отношение на две силови особености, които току що ви охарактеризирах. Ако за това търсим едно външно сравнение, можем да кажем: Елохимите произведоха, щото от една страна водите да отидат нагоре, да се стремят към облачни форми, да се разпростират лъчеобразно в мировото пространство; а от друга страна да се събират върху повърхността на Земята.
към текста >>
Това е
състояние
то на нещата, което обикновено на нашите модерни езици е предадено приблизително както следва: "Боговете направиха нещо между водите горе и водите долу.
Напротив въздухообразното беше такова, че, ако искаме да налучкаме точно неговия тогавашен състав, не бихме намерили по-добър пример от този, когато ние насочим поглед нагоре от Земята, виждаме как във въздуха водата се превръща в газообразно състояние, образува парите и има стремеж да се издигне под форма на облаци, за да падне след това отново като дъжд: следователно единият елемент като нещо издигащо се, възлизащо, другият елемент като нещо слизащо. И двете са от водно естество; само че едното водно естество има стремеж да се превърне в пара, да се издигне нагоре като облаци, а другото показва стремеж да се разлее надолу, да се наслои в повърхностна форма. Естествено това е само едно сравнение, защото това, което описвам тук, е станало в елементарно състояние. Ако искаме да опишем това, което е станало по-нататък, трябва да кажем: Чрез тяхното космическо мислене Елохимите направиха, щото в "тоху-ва-боху" да стане едно разделяне на два елементарни състояния. Едното имаше стремеж да проникне нагоре, да стане параобразно това е водното превръщащо се в газообразно -, другото имаше тенденция да се разлее надолу това е нещо водно, което все повече и повече се сгъстява.
Това е състоянието на нещата, което обикновено на нашите модерни езици е предадено приблизително както следва: "Боговете направиха нещо между водите горе и водите долу.
Сега аз ви описах именно това, което направиха Боговете. Те произведоха сред водите едно такова действие, че едното елементарно състояние доби стремеж да отиде нагоре, а другото стремежът да се събира към вътрешността, към един център. И с това, което остава помежду, не трябва да се разбира нещо, което би могло да се улови с ръка, а е извършено едно разделяне по отношение на две силови особености, които току що ви охарактеризирах. Ако за това търсим едно външно сравнение, можем да кажем: Елохимите произведоха, щото от една страна водите да отидат нагоре, да се стремят към облачни форми, да се разпростират лъчеобразно в мировото пространство; а от друга страна да се събират върху повърхността на Земята. Следователно отделянето беше един вид мисленно, идейно.
към текста >>
Те произведоха сред водите едно такова действие, че едното елементарно
състояние
доби стремеж да отиде нагоре, а другото стремежът да се събира към вътрешността, към един център.
Естествено това е само едно сравнение, защото това, което описвам тук, е станало в елементарно състояние. Ако искаме да опишем това, което е станало по-нататък, трябва да кажем: Чрез тяхното космическо мислене Елохимите направиха, щото в "тоху-ва-боху" да стане едно разделяне на два елементарни състояния. Едното имаше стремеж да проникне нагоре, да стане параобразно това е водното превръщащо се в газообразно -, другото имаше тенденция да се разлее надолу това е нещо водно, което все повече и повече се сгъстява. Това е състоянието на нещата, което обикновено на нашите модерни езици е предадено приблизително както следва: "Боговете направиха нещо между водите горе и водите долу. Сега аз ви описах именно това, което направиха Боговете.
Те произведоха сред водите едно такова действие, че едното елементарно състояние доби стремеж да отиде нагоре, а другото стремежът да се събира към вътрешността, към един център.
И с това, което остава помежду, не трябва да се разбира нещо, което би могло да се улови с ръка, а е извършено едно разделяне по отношение на две силови особености, които току що ви охарактеризирах. Ако за това търсим едно външно сравнение, можем да кажем: Елохимите произведоха, щото от една страна водите да отидат нагоре, да се стремят към облачни форми, да се разпростират лъчеобразно в мировото пространство; а от друга страна да се събират върху повърхността на Земята. Следователно отделянето беше един вид мисленно, идейно. Ето защо душата, която в Битието се употребява за обозначение на това отделяне, трябва да се схваща идейно. Знаете, че в латинската Библия на това място се намира думата "небесна твърд".
към текста >>
Такова е и съвсем точното предаване на това, което трябва да се разбира: стремящото се във въздуха, което естествено обхваща в себе си водните пари, и събиращото се в по-твърдо
състояние
.
Знаете, че в латинската Библия на това място се намира думата "небесна твърд". В оригиналния текст думата е "ракиах". Тази дума съвсем не означава нещо, което може да се тълкува по един външен сетивен начин, а тя означава именно разделянето на две силови направления. Така ние обяснихме това, което е описано в Битието като един втори момент. Превеждайки го на наш език, би трябвало да кажем: Във водовъртежната смесица от елементарни състояния Елохимите разделиха първо въздуха от водния елемент.
Такова е и съвсем точното предаване на това, което трябва да се разбира: стремящото се във въздуха, което естествено обхваща в себе си водните пари, и събиращото се в по-твърдо състояние.
Това разделиха Елохимите. Този е вторият момент в разказа за сътворението на света. А сега да преминем към следващия момент. Какво се случва там? Това, което бе изпратено навън, което се насочва лъчеобразно навън, което се стреми към образоването на облаци, беше достигнали едно състояние, което в известен смисъл е повторение на едно предишно състояние, на едно състояние в една по-груба форма, отколкото беше на старото Слънце.
към текста >>
Това, което бе изпратено навън, което се насочва лъчеобразно навън, което се стреми към образоването на облаци, беше достигнали едно
състояние
, което в известен смисъл е повторение на едно предишно
състояние
, на едно
състояние
в една по-груба форма, отколкото беше на старото Слънце.
Такова е и съвсем точното предаване на това, което трябва да се разбира: стремящото се във въздуха, което естествено обхваща в себе си водните пари, и събиращото се в по-твърдо състояние. Това разделиха Елохимите. Този е вторият момент в разказа за сътворението на света. А сега да преминем към следващия момент. Какво се случва там?
Това, което бе изпратено навън, което се насочва лъчеобразно навън, което се стреми към образоването на облаци, беше достигнали едно състояние, което в известен смисъл е повторение на едно предишно състояние, на едно състояние в една по-груба форма, отколкото беше на старото Слънце.
Това, което се стремеше навътре, което в известно отношение възпроизвежда сгъстената до водно състояние материя на старата Луна, сега е диференцирано по-нататък. И това по-нататъшно разделяне образува това, което се явява като трети момент в развитието на Земята. Можем да кажем, че във втория момент Елохимите отделиха въздухообразното от течното, от водното. В третия момент те отделят сред водното състояние това, което сега познаваме като вода, и нещо, което по-рано не съществуваше, едно сгъстяване: твърдото състояние на материята. Едва сега се появява твърдото състояние.
към текста >>
Това, което се стремеше навътре, което в известно отношение възпроизвежда сгъстената до водно
състояние
материя на старата Луна, сега е диференцирано по-нататък.
Това разделиха Елохимите. Този е вторият момент в разказа за сътворението на света. А сега да преминем към следващия момент. Какво се случва там? Това, което бе изпратено навън, което се насочва лъчеобразно навън, което се стреми към образоването на облаци, беше достигнали едно състояние, което в известен смисъл е повторение на едно предишно състояние, на едно състояние в една по-груба форма, отколкото беше на старото Слънце.
Това, което се стремеше навътре, което в известно отношение възпроизвежда сгъстената до водно състояние материя на старата Луна, сега е диференцирано по-нататък.
И това по-нататъшно разделяне образува това, което се явява като трети момент в развитието на Земята. Можем да кажем, че във втория момент Елохимите отделиха въздухообразното от течното, от водното. В третия момент те отделят сред водното състояние това, което сега познаваме като вода, и нещо, което по-рано не съществуваше, едно сгъстяване: твърдото състояние на материята. Едва сега се появява твърдото състояние. То не съществува още през време на старата Луна.
към текста >>
В третия момент те отделят сред водното
състояние
това, което сега познаваме като вода, и нещо, което по-рано не съществуваше, едно сгъстяване: твърдото
състояние
на материята.
Какво се случва там? Това, което бе изпратено навън, което се насочва лъчеобразно навън, което се стреми към образоването на облаци, беше достигнали едно състояние, което в известен смисъл е повторение на едно предишно състояние, на едно състояние в една по-груба форма, отколкото беше на старото Слънце. Това, което се стремеше навътре, което в известно отношение възпроизвежда сгъстената до водно състояние материя на старата Луна, сега е диференцирано по-нататък. И това по-нататъшно разделяне образува това, което се явява като трети момент в развитието на Земята. Можем да кажем, че във втория момент Елохимите отделиха въздухообразното от течното, от водното.
В третия момент те отделят сред водното състояние това, което сега познаваме като вода, и нещо, което по-рано не съществуваше, едно сгъстяване: твърдото състояние на материята.
Едва сега се появява твърдото състояние. То не съществува още през време на старата Луна. Сега то бива отделено от течното състояние. Следователно в третия момент от развитието на Земята имаме един процес на сгъстяване и би трябвало да кажем: Както във втория момент Елохимите бяха отделили въздухообразния елемент от водния, от течния елемент, така сега в третия момент сред веществото от старата Луна те отделиха новия воден елемент от земния, от твърдия елемент, който съвършено ново. Изобщо всичко това, което ви описал до сега, е съществувало и по-рано /на старата Луна/.
към текста >>
Едва сега се появява твърдото
състояние
.
Това, което бе изпратено навън, което се насочва лъчеобразно навън, което се стреми към образоването на облаци, беше достигнали едно състояние, което в известен смисъл е повторение на едно предишно състояние, на едно състояние в една по-груба форма, отколкото беше на старото Слънце. Това, което се стремеше навътре, което в известно отношение възпроизвежда сгъстената до водно състояние материя на старата Луна, сега е диференцирано по-нататък. И това по-нататъшно разделяне образува това, което се явява като трети момент в развитието на Земята. Можем да кажем, че във втория момент Елохимите отделиха въздухообразното от течното, от водното. В третия момент те отделят сред водното състояние това, което сега познаваме като вода, и нещо, което по-рано не съществуваше, едно сгъстяване: твърдото състояние на материята.
Едва сега се появява твърдото състояние.
То не съществува още през време на старата Луна. Сега то бива отделено от течното състояние. Следователно в третия момент от развитието на Земята имаме един процес на сгъстяване и би трябвало да кажем: Както във втория момент Елохимите бяха отделили въздухообразния елемент от водния, от течния елемент, така сега в третия момент сред веществото от старата Луна те отделиха новия воден елемент от земния, от твърдия елемент, който съвършено ново. Изобщо всичко това, което ви описал до сега, е съществувало и по-рано /на старата Луна/. Нещо ново е само земното, твърдото състояние, което се явява сега в третия момент на Битието; Отделянето от течното състояние земно състояние, това е новото.
към текста >>
Сега то бива отделено от течното
състояние
.
И това по-нататъшно разделяне образува това, което се явява като трети момент в развитието на Земята. Можем да кажем, че във втория момент Елохимите отделиха въздухообразното от течното, от водното. В третия момент те отделят сред водното състояние това, което сега познаваме като вода, и нещо, което по-рано не съществуваше, едно сгъстяване: твърдото състояние на материята. Едва сега се появява твърдото състояние. То не съществува още през време на старата Луна.
Сега то бива отделено от течното състояние.
Следователно в третия момент от развитието на Земята имаме един процес на сгъстяване и би трябвало да кажем: Както във втория момент Елохимите бяха отделили въздухообразния елемент от водния, от течния елемент, така сега в третия момент сред веществото от старата Луна те отделиха новия воден елемент от земния, от твърдия елемент, който съвършено ново. Изобщо всичко това, което ви описал до сега, е съществувало и по-рано /на старата Луна/. Нещо ново е само земното, твърдото състояние, което се явява сега в третия момент на Битието; Отделянето от течното състояние земно състояние, това е новото. Едва това дава възможност съществуващото по-рано да се покаже в една възобновена форма. Какво се образува сега на първо място?
към текста >>
Нещо ново е само земното, твърдото
състояние
, което се явява сега в третия момент на Битието; Отделянето от течното
състояние
земно
състояние
, това е новото.
Едва сега се появява твърдото състояние. То не съществува още през време на старата Луна. Сега то бива отделено от течното състояние. Следователно в третия момент от развитието на Земята имаме един процес на сгъстяване и би трябвало да кажем: Както във втория момент Елохимите бяха отделили въздухообразния елемент от водния, от течния елемент, така сега в третия момент сред веществото от старата Луна те отделиха новия воден елемент от земния, от твърдия елемент, който съвършено ново. Изобщо всичко това, което ви описал до сега, е съществувало и по-рано /на старата Луна/.
Нещо ново е само земното, твърдото състояние, което се явява сега в третия момент на Битието; Отделянето от течното състояние земно състояние, това е новото.
Едва това дава възможност съществуващото по-рано да се покаже в една възобновена форма. Какво се образува сега на първо място? То е това, което се беше образовало още на старото Слънце, което описахме в редкия газов елемент на старото Слънце като израстващи растения; то се беше повторило след това в течното състояние на старата Луна, където разбира се растителните форми не съществуваха още в днешния смисъл. И едва в третия момент се повтаря то в Земното развитие. Значи първо в Земното състояние, в твърдите състояние се повтаря растителното царство.
към текста >>
То е това, което се беше образовало още на старото Слънце, което описахме в редкия газов елемент на старото Слънце като израстващи растения; то се беше повторило след това в течното
състояние
на старата Луна, където разбира се растителните форми не съществуваха още в днешния смисъл.
Следователно в третия момент от развитието на Земята имаме един процес на сгъстяване и би трябвало да кажем: Както във втория момент Елохимите бяха отделили въздухообразния елемент от водния, от течния елемент, така сега в третия момент сред веществото от старата Луна те отделиха новия воден елемент от земния, от твърдия елемент, който съвършено ново. Изобщо всичко това, което ви описал до сега, е съществувало и по-рано /на старата Луна/. Нещо ново е само земното, твърдото състояние, което се явява сега в третия момент на Битието; Отделянето от течното състояние земно състояние, това е новото. Едва това дава възможност съществуващото по-рано да се покаже в една възобновена форма. Какво се образува сега на първо място?
То е това, което се беше образовало още на старото Слънце, което описахме в редкия газов елемент на старото Слънце като израстващи растения; то се беше повторило след това в течното състояние на старата Луна, където разбира се растителните форми не съществуваха още в днешния смисъл.
И едва в третия момент се повтаря то в Земното развитие. Значи първо в Земното състояние, в твърдите състояние се повтаря растителното царство. Това е описано по чудесен начин в Библията. Какво означават дните, върху това ще говоря по-късно сега говоря за явяването на светлината, за явяването на въздуха, за отделянето на водата от твърдото състояние. Твърдият елемент произвежда сега из себе си едно повторение на растителното естество.
към текста >>
Значи първо в Земното
състояние
, в твърдите
състояние
се повтаря растителното царство.
Нещо ново е само земното, твърдото състояние, което се явява сега в третия момент на Битието; Отделянето от течното състояние земно състояние, това е новото. Едва това дава възможност съществуващото по-рано да се покаже в една възобновена форма. Какво се образува сега на първо място? То е това, което се беше образовало още на старото Слънце, което описахме в редкия газов елемент на старото Слънце като израстващи растения; то се беше повторило след това в течното състояние на старата Луна, където разбира се растителните форми не съществуваха още в днешния смисъл. И едва в третия момент се повтаря то в Земното развитие.
Значи първо в Земното състояние, в твърдите състояние се повтаря растителното царство.
Това е описано по чудесен начин в Библията. Какво означават дните, върху това ще говоря по-късно сега говоря за явяването на светлината, за явяването на въздуха, за отделянето на водата от твърдото състояние. Твърдият елемент произвежда сега из себе си едно повторение на растителното естество. Това ни се описва по един чудесен, нагледен начин, като ни се казва, че от земята израстват растенията, след като Елохимите отделиха земния, твърдия елемент от водния, от течния елемент. Израстването на растенията в така наречения ден трети на сътворението е следователно едно повторение в твърдия елемент на това, което съществуваше вече на старото Слънце, един вид космическо възпоменание.
към текста >>
Какво означават дните, върху това ще говоря по-късно сега говоря за явяването на светлината, за явяването на въздуха, за отделянето на водата от твърдото
състояние
.
Какво се образува сега на първо място? То е това, което се беше образовало още на старото Слънце, което описахме в редкия газов елемент на старото Слънце като израстващи растения; то се беше повторило след това в течното състояние на старата Луна, където разбира се растителните форми не съществуваха още в днешния смисъл. И едва в третия момент се повтаря то в Земното развитие. Значи първо в Земното състояние, в твърдите състояние се повтаря растителното царство. Това е описано по чудесен начин в Библията.
Какво означават дните, върху това ще говоря по-късно сега говоря за явяването на светлината, за явяването на въздуха, за отделянето на водата от твърдото състояние.
Твърдият елемент произвежда сега из себе си едно повторение на растителното естество. Това ни се описва по един чудесен, нагледен начин, като ни се казва, че от земята израстват растенията, след като Елохимите отделиха земния, твърдия елемент от водния, от течния елемент. Израстването на растенията в така наречения ден трети на сътворението е следователно едно повторение в твърдия елемент на това, което съществуваше вече на старото Слънце, един вид космическо възпоменание. В космическото мислене на Елохимите възникна това, което на старото Слънце съществуваше в газообразно състояние, а сега се появи в твърдото състояние като растения. Всичко се повтаря в една друга форма.
към текста >>
В космическото мислене на Елохимите възникна това, което на старото Слънце съществуваше в
газообразно
състояние
, а сега се появи в твърдото
състояние
като растения.
Това е описано по чудесен начин в Библията. Какво означават дните, върху това ще говоря по-късно сега говоря за явяването на светлината, за явяването на въздуха, за отделянето на водата от твърдото състояние. Твърдият елемент произвежда сега из себе си едно повторение на растителното естество. Това ни се описва по един чудесен, нагледен начин, като ни се казва, че от земята израстват растенията, след като Елохимите отделиха земния, твърдия елемент от водния, от течния елемент. Израстването на растенията в така наречения ден трети на сътворението е следователно едно повторение в твърдия елемент на това, което съществуваше вече на старото Слънце, един вид космическо възпоменание.
В космическото мислене на Елохимите възникна това, което на старото Слънце съществуваше в газообразно състояние, а сега се появи в твърдото състояние като растения.
Всичко се повтаря в една друга форма. То все още се намира в такова състояние, при което не е в индивидуална форма, както на днешната Земя. Ето защо аз изрично обърнах вниманието, че отделните индивидуални растителни форми, които виждаме днес вън в сетивния свят, не съществуваха още през време на старото Слънчево състояние, те не съществуваха е през време на старото Лунно състояние, нито пък сега в Земното състояние, където растителните форми се повтарят в земния, в твърдия елемент. Това, което съществуваше тогава, бяха груповите души на растенията, което днес наричаме видовете на растенията, което за ясновидското съзнание не е нещо отвлечено, а нещо съществуващо действително в духовната област. Тогава то се показа като повторение в една свръхсетивна област.
към текста >>
То все още се намира в такова
състояние
, при което не е в индивидуална форма, както на днешната Земя.
Твърдият елемент произвежда сега из себе си едно повторение на растителното естество. Това ни се описва по един чудесен, нагледен начин, като ни се казва, че от земята израстват растенията, след като Елохимите отделиха земния, твърдия елемент от водния, от течния елемент. Израстването на растенията в така наречения ден трети на сътворението е следователно едно повторение в твърдия елемент на това, което съществуваше вече на старото Слънце, един вид космическо възпоменание. В космическото мислене на Елохимите възникна това, което на старото Слънце съществуваше в газообразно състояние, а сега се появи в твърдото състояние като растения. Всичко се повтаря в една друга форма.
То все още се намира в такова състояние, при което не е в индивидуална форма, както на днешната Земя.
Ето защо аз изрично обърнах вниманието, че отделните индивидуални растителни форми, които виждаме днес вън в сетивния свят, не съществуваха още през време на старото Слънчево състояние, те не съществуваха е през време на старото Лунно състояние, нито пък сега в Земното състояние, където растителните форми се повтарят в земния, в твърдия елемент. Това, което съществуваше тогава, бяха груповите души на растенията, което днес наричаме видовете на растенията, което за ясновидското съзнание не е нещо отвлечено, а нещо съществуващо действително в духовната област. Тогава то се показа като повторение в една свръхсетивна област. Затова то и така ни се описва. Странно е, колко малко тълкувалите на Библията могат да разберат думите, които на наш език са преведени така: Земята произведе всякакъв вид треви и израстъци според вида им.
към текста >>
Ето защо аз изрично обърнах вниманието, че отделните индивидуални растителни форми, които виждаме днес вън в сетивния свят, не съществуваха още през време на старото Слънчево
състояние
, те не съществуваха е през време на старото Лунно
състояние
, нито пък сега в Земното
състояние
, където растителните форми се повтарят в земния, в твърдия елемент.
Това ни се описва по един чудесен, нагледен начин, като ни се казва, че от земята израстват растенията, след като Елохимите отделиха земния, твърдия елемент от водния, от течния елемент. Израстването на растенията в така наречения ден трети на сътворението е следователно едно повторение в твърдия елемент на това, което съществуваше вече на старото Слънце, един вид космическо възпоменание. В космическото мислене на Елохимите възникна това, което на старото Слънце съществуваше в газообразно състояние, а сега се появи в твърдото състояние като растения. Всичко се повтаря в една друга форма. То все още се намира в такова състояние, при което не е в индивидуална форма, както на днешната Земя.
Ето защо аз изрично обърнах вниманието, че отделните индивидуални растителни форми, които виждаме днес вън в сетивния свят, не съществуваха още през време на старото Слънчево състояние, те не съществуваха е през време на старото Лунно състояние, нито пък сега в Земното състояние, където растителните форми се повтарят в земния, в твърдия елемент.
Това, което съществуваше тогава, бяха груповите души на растенията, което днес наричаме видовете на растенията, което за ясновидското съзнание не е нещо отвлечено, а нещо съществуващо действително в духовната област. Тогава то се показа като повторение в една свръхсетивна област. Затова то и така ни се описва. Странно е, колко малко тълкувалите на Библията могат да разберат думите, които на наш език са преведени така: Земята произведе всякакъв вид треви и израстъци според вида им. Би трябвало да се каже във формата на вид.
към текста >>
Така ние намираме, че в момента, когато в така наречения трети ден на сътворението се описва, как Елохимите отделят твърдия, земния елемент от течния, от водния елемент, в това твърдо
състояние
, което обаче не би било видимо в неговата елементарна основна форма за едно външно око, а само за ясновиждащото око, в това
състояние
се повториха видовите форми на растенията.
Би трябвало да се каже във формата на вид. Тук имате обяснението на това. Растенията съществуваха под формата на груповите души, като видове, а не в една индивидуална форма както днес. Вие не ще разберете цялото описание на израстването на растенията в така наречения трети ден на сътворението, ако не вземете на помощ това понятие за груповите души. Трябва да ви бъде ясно, че не растяха никакви растения в днешния смисъл, а от една душевна, космически мислителна дейност израснаха формите на самите видове, с други думи, израснаха формите отговарящи на груповите души.
Така ние намираме, че в момента, когато в така наречения трети ден на сътворението се описва, как Елохимите отделят твърдия, земния елемент от течния, от водния елемент, в това твърдо състояние, което обаче не би било видимо в неговата елементарна основна форма за едно външно око, а само за ясновиждащото око, в това състояние се повториха видовите форми на растенията.
Животинското царство не може да се повтори. Ние обяснихме, че то можа да се яви през време на старото Лунно състояние, когато беше настъпило едно раздвояване на първоначалното единно небесно тяло, когато Слънцето действуваше отвън. Следователно първо трябваше да настъпи едно повторение на този процес на разделяне на старата Луна, преди развитието да може да се издигне от растителното към животинското. Ето защо сега, след третия ден на сътворението, ни се показва, как в окръжността на Земята започват да действуват отвън, което изпраща своите сили отвън, как то започва да действува. Докато пред това трябваше да видим действието като едно израстване от самото планетарно състояние, сега към това действие се прибавя нещо изпращащо своите лъчи отвън, нещо, което иде от небесното пространство.
към текста >>
Ние обяснихме, че то можа да се яви през време на старото Лунно
състояние
, когато беше настъпило едно раздвояване на първоначалното единно небесно тяло, когато Слънцето действуваше отвън.
Растенията съществуваха под формата на груповите души, като видове, а не в една индивидуална форма както днес. Вие не ще разберете цялото описание на израстването на растенията в така наречения трети ден на сътворението, ако не вземете на помощ това понятие за груповите души. Трябва да ви бъде ясно, че не растяха никакви растения в днешния смисъл, а от една душевна, космически мислителна дейност израснаха формите на самите видове, с други думи, израснаха формите отговарящи на груповите души. Така ние намираме, че в момента, когато в така наречения трети ден на сътворението се описва, как Елохимите отделят твърдия, земния елемент от течния, от водния елемент, в това твърдо състояние, което обаче не би било видимо в неговата елементарна основна форма за едно външно око, а само за ясновиждащото око, в това състояние се повториха видовите форми на растенията. Животинското царство не може да се повтори.
Ние обяснихме, че то можа да се яви през време на старото Лунно състояние, когато беше настъпило едно раздвояване на първоначалното единно небесно тяло, когато Слънцето действуваше отвън.
Следователно първо трябваше да настъпи едно повторение на този процес на разделяне на старата Луна, преди развитието да може да се издигне от растителното към животинското. Ето защо сега, след третия ден на сътворението, ни се показва, как в окръжността на Земята започват да действуват отвън, което изпраща своите сили отвън, как то започва да действува. Докато пред това трябваше да видим действието като едно израстване от самото планетарно състояние, сега към това действие се прибавя нещо изпращащо своите лъчи отвън, нещо, което иде от небесното пространство. С други думи, съответният процес би трябвало да бъде описан по-нататък приблизително както следва: Към силите на земното кълбо, което можеше да повтори от своето единство само толкова, колкото беше произвело и по-рано като единство, към самите тези сили на земното кълбо Елохимите и тяхното космическо мислене направиха да действуват онези сили, които се разливаха върху планетата идвайки от външното мирово пространство. Към земното съществуване бе прибавено космическото.
към текста >>
Докато пред това трябваше да видим действието като едно израстване от самото планетарно
състояние
, сега към това действие се прибавя нещо изпращащо своите лъчи отвън, нещо, което иде от небесното пространство.
Така ние намираме, че в момента, когато в така наречения трети ден на сътворението се описва, как Елохимите отделят твърдия, земния елемент от течния, от водния елемент, в това твърдо състояние, което обаче не би било видимо в неговата елементарна основна форма за едно външно око, а само за ясновиждащото око, в това състояние се повториха видовите форми на растенията. Животинското царство не може да се повтори. Ние обяснихме, че то можа да се яви през време на старото Лунно състояние, когато беше настъпило едно раздвояване на първоначалното единно небесно тяло, когато Слънцето действуваше отвън. Следователно първо трябваше да настъпи едно повторение на този процес на разделяне на старата Луна, преди развитието да може да се издигне от растителното към животинското. Ето защо сега, след третия ден на сътворението, ни се показва, как в окръжността на Земята започват да действуват отвън, което изпраща своите сили отвън, как то започва да действува.
Докато пред това трябваше да видим действието като едно израстване от самото планетарно състояние, сега към това действие се прибавя нещо изпращащо своите лъчи отвън, нещо, което иде от небесното пространство.
С други думи, съответният процес би трябвало да бъде описан по-нататък приблизително както следва: Към силите на земното кълбо, което можеше да повтори от своето единство само толкова, колкото беше произвело и по-рано като единство, към самите тези сили на земното кълбо Елохимите и тяхното космическо мислене направиха да действуват онези сили, които се разливаха върху планетата идвайки от външното мирово пространство. Към земното съществуване бе прибавено космическото. Нека предварително не виждаме нищо друго в това, което е описано в така наречения ден четвърти на сътворението. Какво стана сега чрез това облъчване отвън? Сега естествено можаха да се повторят процесите, които съществуваха още през време на старото Лунно състояние, само че в една изменена форма.
към текста >>
Сега естествено можаха да се повторят процесите, които съществуваха още през време на старото Лунно
състояние
, само че в една изменена форма.
Докато пред това трябваше да видим действието като едно израстване от самото планетарно състояние, сега към това действие се прибавя нещо изпращащо своите лъчи отвън, нещо, което иде от небесното пространство. С други думи, съответният процес би трябвало да бъде описан по-нататък приблизително както следва: Към силите на земното кълбо, което можеше да повтори от своето единство само толкова, колкото беше произвело и по-рано като единство, към самите тези сили на земното кълбо Елохимите и тяхното космическо мислене направиха да действуват онези сили, които се разливаха върху планетата идвайки от външното мирово пространство. Към земното съществуване бе прибавено космическото. Нека предварително не виждаме нищо друго в това, което е описано в така наречения ден четвърти на сътворението. Какво стана сега чрез това облъчване отвън?
Сега естествено можаха да се повторят процесите, които съществуваха още през време на старото Лунно състояние, само че в една изменена форма.
През време на старото Лунно състояние можа да се развие това, което беше възможно като животинско царство във въздухообразния и водообразния елемент. Това, което можеше да живее във въздуха и водата, то се разви като животинско царство; а сега на Земята то можа да се повтори. Ето защо в така наречения ден пети на сътворението в Битието се разказва по един чудно обективен начин, как започва брожението на животните във въздух и във водата. Тук ние имаме повторението на стария Лунен период, само че на една по-висока степен, от земното естество, в една нова форма. Ето, виждате ли, обични мои антропософски приятели, такива неща принадлежат към онези, при които нашият антропософски стремеж се превръща в едно огромно благоговение пред тези древни документи, при които изхождайки от антропософските възгледи се поражда чувството на вътрешно уважение и поклонение пред тези древни документи.
към текста >>
През време на старото Лунно
състояние
можа да се развие това, което беше възможно като животинско царство във въздухообразния и водообразния елемент.
С други думи, съответният процес би трябвало да бъде описан по-нататък приблизително както следва: Към силите на земното кълбо, което можеше да повтори от своето единство само толкова, колкото беше произвело и по-рано като единство, към самите тези сили на земното кълбо Елохимите и тяхното космическо мислене направиха да действуват онези сили, които се разливаха върху планетата идвайки от външното мирово пространство. Към земното съществуване бе прибавено космическото. Нека предварително не виждаме нищо друго в това, което е описано в така наречения ден четвърти на сътворението. Какво стана сега чрез това облъчване отвън? Сега естествено можаха да се повторят процесите, които съществуваха още през време на старото Лунно състояние, само че в една изменена форма.
През време на старото Лунно състояние можа да се развие това, което беше възможно като животинско царство във въздухообразния и водообразния елемент.
Това, което можеше да живее във въздуха и водата, то се разви като животинско царство; а сега на Земята то можа да се повтори. Ето защо в така наречения ден пети на сътворението в Битието се разказва по един чудно обективен начин, как започва брожението на животните във въздух и във водата. Тук ние имаме повторението на стария Лунен период, само че на една по-висока степен, от земното естество, в една нова форма. Ето, виждате ли, обични мои антропософски приятели, такива неща принадлежат към онези, при които нашият антропософски стремеж се превръща в едно огромно благоговение пред тези древни документи, при които изхождайки от антропософските възгледи се поражда чувството на вътрешно уважение и поклонение пред тези древни документи. Това, което ясновидското съзнание намира, е предадено на един величествен, мощен език в тези духовни документи.
към текста >>
Ние знаем, че всичко онова, през което човекът беше минал през време на старото Сатурново, Слънчево и Лунно
състояние
, са били само подготвителни стадии за създаването на същинския човек.
Онези животни, за които отново се казва, че те били създадени в света в шестия ден на сътворението, те са свързани със земния, твърдия елемент, те се явяват като нещо ново. Така ние виждаме, че до петия ден на сътворението имаме едно повторение на по-висока степен на съществувалото по-рано, което се явява в една нова форма, обаче една в шестия ден на сътворението се явява всъщност онова, което отговаря на земния елемент, че то се прибавя към другото и е станало възможно едва чрез явяването на земния елемент. С това аз ви дадох така да се каже една скица на шестте дни на сътворението. Показах ви, как онези, които са вложили своята велика мъдрост в тези шест дни на сътворението, трябва да са имали съзнание за това, което възниква като нещо ново. И по-нататък те са имали съзнанието, че едва сред този земен елемент можеше да се яви това, което съставлява същността на човека.
Ние знаем, че всичко онова, през което човекът беше минал през време на старото Сатурново, Слънчево и Лунно състояние, са били само подготвителни стадии за създаването на същинския човек.
Знаем, че през време на старото Сатурново съществуване от човека беше създадена само заложбата за неговото физическо тяло. През време на старото Слънчево съществуване се прибави заложбата за етерното или жизнено тяло и през време на старото Лунно съществуване тази на астралното тяло. Това, което се повтори до края на така наречения ден пети на сътворението, имаше астрално тяло. Всички същества имаха астрално тяло в себе си. Да се влее Азът, четвъртият член на човешкото същество, да се влее този аз в едно същество, в целия този комплекс на развитието, това беше възможно само след като бяха напълно създадени условията на земното естество.
към текста >>
Ако би си получило само едно повторение, всичко би могли да напредне в своето развитие само до астрално-животинското
състояние
.
Това, което се повтори до края на така наречения ден пети на сътворението, имаше астрално тяло. Всички същества имаха астрално тяло в себе си. Да се влее Азът, четвъртият член на човешкото същество, да се влее този аз в едно същество, в целия този комплекс на развитието, това беше възможно само след като бяха напълно създадени условията на земното естество. Така в течение на тези така наречени пет дена на сътворението Елохимите повториха на една по-висока степен съществувалите по-рано състояния и в това повторение подготвиха земното. Едва тогава, след като получиха повторението в нова форма, те имаха на разположение едно същество-съсъд, в което можеха да влеят човешката форма, и това беше увенчанието на цялото развитие.
Ако би си получило само едно повторение, всичко би могли да напредне в своето развитие само до астрално-животинското състояние.
Но понеже винаги, от самото начало, в повтарящите се моменти бе влято нещо, което в крайна сметка се яви като земен елемент, накрая се получи нещо, в което Елохимите можеха да влеят всичко онова, което живееше в тях. Аз вече описах, как то живееше в тях: така, както например бихме имали седем човека в една група, всеки един от които е научил да прави нещо различно от другите, различават се по това, което могат, но всички работят върху една и съща цел. Всички искат да направят едно единствено нещо. Всеки един трябва да даде това, което може най-добре да направи. Чрез това се ражда едно общо дело.
към текста >>
28.
5. СКАЗКА ПЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Когато още веднъж поставим пред погледа на душата това, което сме добили върху състоянията на развитието през онези епохи, когато от нашата Земя не съществуваше още нищо, ние показваме, че това, което по-късно се е превърнало в нашата слънчева система, преди това се е намирало в едно планетарно
състояние
, което наричаме стария Сатурн.
СКАЗКА ПЕТА Ние можахме да обърнем внимание, че в описанието, което така нареченото Битие дава за развитието на Земята, е дадено първо едно повторение на онези минали състояния на развитието, които днес могат да се открият само чрез ясновидското изследване, т.е. чрез това, което наричаме източник на антропософския светоглед.
Когато още веднъж поставим пред погледа на душата това, което сме добили върху състоянията на развитието през онези епохи, когато от нашата Земя не съществуваше още нищо, ние показваме, че това, което по-късно се е превърнало в нашата слънчева система, преди това се е намирало в едно планетарно състояние, което наричаме стария Сатурн.
И ние добре трябва да помним, че този стар Сатурн представляваше само едно тъкане едно в друго на чисто топлинни състояния, едно тъкане едно в друго на топлинни отношения. Онзи, който въз основа на съвременните понятия във физиката би открил противоречие в това, че говорим за едно небесно тяло състоящо се само от топлина, него аз бих насочил към онова, което казах завчера, а именно, че всички възражения на така наречената модерна научност, които могат да се повдигнат против казаното днес и въобще против казаното тук, всички тези възражения биха могли да бъдат повдигнати и от самия мене. Само че не е време сега, в тези сказки да засегнем действително всичко онова, което наивната модерна наука може да каже. Това, което от цялата област на модерната наука би могло да се каже, то изглежда пред източниците на антропософското изследване като истински дилетантизъм. За да вземем под внимание някои неща, които възникват от тази страна, аз ще започна някога /а именно първо в моя цикъл в Прага, който ще държа през следващата пролет/ да говоря не само за това, с което може да бъде обоснована Антропософията, но /за да могат да се успокоят модерните чувства/ и за това, как може да бъде оборена Антропософията.
към текста >>
Относно онова топлинно
състояние
на стария Сатурн бих могъл да изтъкна още някои забележки, които направих в моята книга "Тайната наука", с които могат да се успокоят и онези,които се чувствуват принудени да направят възражения против това изхождайки от тяхното научно възпитание.
Ето защо моят цикъл в Прага ще бъде предшествуван от две публични сказки, от които едната е назована: Как се оборва Антропософията? и втората: Как се обосновава Антропософията? Тези сказки аз ще изнеса след това и на други места и хората ще видят тогава, че ние самите можем да кажем всичко, че имаме съзнание за всичко, което може да се възрази от този или онази страна против това, което се учи на антропософска почва. Антропософията е здраво обоснована в себе си и онези, които мислят, че могат да я опровергаят, съвсем не я познават. Това достатъчно ще бъде показано с течение на времето.
Относно онова топлинно състояние на стария Сатурн бих могъл да изтъкна още някои забележки, които направих в моята книга "Тайната наука", с които могат да се успокоят и онези,които се чувствуват принудени да направят възражения против това изхождайки от тяхното научно възпитание.
След като казахме това, искам отново да говоря откровено и свободно от антропософска гледна точка, без да обръщам внимание на това, което, доброжелателно, може да се каже против тези неща. Следователно в старото Сатурново съществуване царуваше едно тъкане едно в друго на топлинни състояния. Това трябва добре да запомним. В смисъла на Битието това старо Сатурново състояние, което, както казахме, беше едно тъкане едно в друго на топлинни или огнени отношения, се повтаря сред развитието на Земята. Това е първото, което трябва да запомним в елементарното съществуване.
към текста >>
В смисъла на Битието това старо Сатурново
състояние
, което, както казахме, беше едно тъкане едно в друго на топлинни или огнени отношения, се повтаря сред развитието на Земята.
Това достатъчно ще бъде показано с течение на времето. Относно онова топлинно състояние на стария Сатурн бих могъл да изтъкна още някои забележки, които направих в моята книга "Тайната наука", с които могат да се успокоят и онези,които се чувствуват принудени да направят възражения против това изхождайки от тяхното научно възпитание. След като казахме това, искам отново да говоря откровено и свободно от антропософска гледна точка, без да обръщам внимание на това, което, доброжелателно, може да се каже против тези неща. Следователно в старото Сатурново съществуване царуваше едно тъкане едно в друго на топлинни състояния. Това трябва добре да запомним.
В смисъла на Битието това старо Сатурново състояние, което, както казахме, беше едно тъкане едно в друго на топлинни или огнени отношения, се повтаря сред развитието на Земята.
Това е първото, което трябва да запомним в елементарното съществуване. И при това ви моля абсолютно да имате предвид, в какъв смисъл говорим тук за топлина или огън при едно такова състояние на съществуването, каквото беше старият Сатурн. Ние не можем да разберем това, което тук наричаме топлина или огън, като вземем например една клечка кибрит или свещ и ги запалим и изучаваме топлината или огъня във физическото съществуване. Напротив, ние трябва да си представим много по-духовно или по-добре казано по-душевно това, което тук наричаме топлина или огън. Когато почувствувате себе си, че носите в себе си топлина, че сте такова същество носещо в себе си топлина, когато почувствувате така да се каже собствената топлина, когато изживявате душевно собствена топлина, тогава ще бъде добре, ако разглеждате това собствено изживяване като нещо, което може да ви даде една приблизителна представа за тъкането едно в друго на топлинни отношения в стария Сатурн.
към текста >>
И при това ви моля абсолютно да имате предвид, в какъв смисъл говорим тук за топлина или огън при едно такова
състояние
на съществуването, каквото беше старият Сатурн.
След като казахме това, искам отново да говоря откровено и свободно от антропософска гледна точка, без да обръщам внимание на това, което, доброжелателно, може да се каже против тези неща. Следователно в старото Сатурново съществуване царуваше едно тъкане едно в друго на топлинни състояния. Това трябва добре да запомним. В смисъла на Битието това старо Сатурново състояние, което, както казахме, беше едно тъкане едно в друго на топлинни или огнени отношения, се повтаря сред развитието на Земята. Това е първото, което трябва да запомним в елементарното съществуване.
И при това ви моля абсолютно да имате предвид, в какъв смисъл говорим тук за топлина или огън при едно такова състояние на съществуването, каквото беше старият Сатурн.
Ние не можем да разберем това, което тук наричаме топлина или огън, като вземем например една клечка кибрит или свещ и ги запалим и изучаваме топлината или огъня във физическото съществуване. Напротив, ние трябва да си представим много по-духовно или по-добре казано по-душевно това, което тук наричаме топлина или огън. Когато почувствувате себе си, че носите в себе си топлина, че сте такова същество носещо в себе си топлина, когато почувствувате така да се каже собствената топлина, когато изживявате душевно собствена топлина, тогава ще бъде добре, ако разглеждате това собствено изживяване като нещо, което може да ви даде една приблизителна представа за тъкането едно в друго на топлинни отношения в стария Сатурн. След това отиваме напред до старото Слънчево състояние, второто от състоянията на развитие на нашата планета, и сред елементарното съществуване говорим за това, че топлината се е сгъстила и превърнала в това, което можем да наречем газообразно или въздухообразно. Следователно в елементарното съществуване на старото Слънце имаме топлина и газообразна или въздухообразна материя.
към текста >>
След това отиваме напред до старото Слънчево
състояние
, второто от състоянията на развитие на нашата планета, и сред елементарното съществуване говорим за това, че топлината се е сгъстила и превърнала в това, което можем да наречем
газообразно
или въздухообразно.
Това е първото, което трябва да запомним в елементарното съществуване. И при това ви моля абсолютно да имате предвид, в какъв смисъл говорим тук за топлина или огън при едно такова състояние на съществуването, каквото беше старият Сатурн. Ние не можем да разберем това, което тук наричаме топлина или огън, като вземем например една клечка кибрит или свещ и ги запалим и изучаваме топлината или огъня във физическото съществуване. Напротив, ние трябва да си представим много по-духовно или по-добре казано по-душевно това, което тук наричаме топлина или огън. Когато почувствувате себе си, че носите в себе си топлина, че сте такова същество носещо в себе си топлина, когато почувствувате така да се каже собствената топлина, когато изживявате душевно собствена топлина, тогава ще бъде добре, ако разглеждате това собствено изживяване като нещо, което може да ви даде една приблизителна представа за тъкането едно в друго на топлинни отношения в стария Сатурн.
След това отиваме напред до старото Слънчево състояние, второто от състоянията на развитие на нашата планета, и сред елементарното съществуване говорим за това, че топлината се е сгъстила и превърнала в това, което можем да наречем газообразно или въздухообразно.
Следователно в елементарното съществуване на старото Слънце имаме топлина и газообразна или въздухообразна материя. Но ние вече обърнахме внимание на това, че със сгъстявянето на топлината във въздух, следователно със влизането на елементарните състояния към по-гъстото състояние , е свързано едно възлизане ако можем така да го наречем към по-разредено състояние, към етерно състояние. Така щото, наричайки следващото елементарно състояние под топлината като въздух, ние трябва да наречем следващото състояние над топлината като светлинно, като светлинен етер. Следователно, когато обхванем с поглед общите елементарни отношения през време на старото Слънчево състояние, ще кажем: на старото Слънце е съществувало едно тъкане едно в друго на топлина, светлина и въздух. И всичко, което е живеело през време на това старо Слънчево състояние, се е изявявало сред тези състояния на топлина, светлина и въздух.
към текста >>
Но ние вече обърнахме внимание на това, че със сгъстявянето на топлината във въздух, следователно със влизането на елементарните състояния към по-гъстото
състояние
, е свързано едно възлизане ако можем така да го наречем към по-разредено
състояние
, към етерно
състояние
.
Ние не можем да разберем това, което тук наричаме топлина или огън, като вземем например една клечка кибрит или свещ и ги запалим и изучаваме топлината или огъня във физическото съществуване. Напротив, ние трябва да си представим много по-духовно или по-добре казано по-душевно това, което тук наричаме топлина или огън. Когато почувствувате себе си, че носите в себе си топлина, че сте такова същество носещо в себе си топлина, когато почувствувате така да се каже собствената топлина, когато изживявате душевно собствена топлина, тогава ще бъде добре, ако разглеждате това собствено изживяване като нещо, което може да ви даде една приблизителна представа за тъкането едно в друго на топлинни отношения в стария Сатурн. След това отиваме напред до старото Слънчево състояние, второто от състоянията на развитие на нашата планета, и сред елементарното съществуване говорим за това, че топлината се е сгъстила и превърнала в това, което можем да наречем газообразно или въздухообразно. Следователно в елементарното съществуване на старото Слънце имаме топлина и газообразна или въздухообразна материя.
Но ние вече обърнахме внимание на това, че със сгъстявянето на топлината във въздух, следователно със влизането на елементарните състояния към по-гъстото състояние , е свързано едно възлизане ако можем така да го наречем към по-разредено състояние, към етерно състояние.
Така щото, наричайки следващото елементарно състояние под топлината като въздух, ние трябва да наречем следващото състояние над топлината като светлинно, като светлинен етер. Следователно, когато обхванем с поглед общите елементарни отношения през време на старото Слънчево състояние, ще кажем: на старото Слънце е съществувало едно тъкане едно в друго на топлина, светлина и въздух. И всичко, което е живеело през време на това старо Слънчево състояние, се е изявявало сред тези състояния на топлина, светлина и въздух. Сега още веднъж трябва да си изясним, че когато насочим поглед само върху тези елементарни изяви от топлина, светлина и въздух, ние имаме само така да се каже външната страна, майя, илюзията на това, което всъщност съществува. В действителност това са духовни Същества, които се изявят навън посредством топлината, светлината и въздуха.
към текста >>
Така щото, наричайки следващото елементарно
състояние
под топлината като въздух, ние трябва да наречем следващото
състояние
над топлината като светлинно, като светлинен етер.
Напротив, ние трябва да си представим много по-духовно или по-добре казано по-душевно това, което тук наричаме топлина или огън. Когато почувствувате себе си, че носите в себе си топлина, че сте такова същество носещо в себе си топлина, когато почувствувате така да се каже собствената топлина, когато изживявате душевно собствена топлина, тогава ще бъде добре, ако разглеждате това собствено изживяване като нещо, което може да ви даде една приблизителна представа за тъкането едно в друго на топлинни отношения в стария Сатурн. След това отиваме напред до старото Слънчево състояние, второто от състоянията на развитие на нашата планета, и сред елементарното съществуване говорим за това, че топлината се е сгъстила и превърнала в това, което можем да наречем газообразно или въздухообразно. Следователно в елементарното съществуване на старото Слънце имаме топлина и газообразна или въздухообразна материя. Но ние вече обърнахме внимание на това, че със сгъстявянето на топлината във въздух, следователно със влизането на елементарните състояния към по-гъстото състояние , е свързано едно възлизане ако можем така да го наречем към по-разредено състояние, към етерно състояние.
Така щото, наричайки следващото елементарно състояние под топлината като въздух, ние трябва да наречем следващото състояние над топлината като светлинно, като светлинен етер.
Следователно, когато обхванем с поглед общите елементарни отношения през време на старото Слънчево състояние, ще кажем: на старото Слънце е съществувало едно тъкане едно в друго на топлина, светлина и въздух. И всичко, което е живеело през време на това старо Слънчево състояние, се е изявявало сред тези състояния на топлина, светлина и въздух. Сега още веднъж трябва да си изясним, че когато насочим поглед само върху тези елементарни изяви от топлина, светлина и въздух, ние имаме само така да се каже външната страна, майя, илюзията на това, което всъщност съществува. В действителност това са духовни Същества, които се изявят навън посредством топлината, светлината и въздуха. Положението би било също така, както ако прострем ръката си в едно затоплено пространство и бихме си казали: Че в това пространство има топлина, причината е, че там има едно същество, което разпръсква топлина и в разпръскването на топлината то има едно средство да се изяви.
към текста >>
Следователно, когато обхванем с поглед общите елементарни отношения през време на старото Слънчево
състояние
, ще кажем: на старото Слънце е съществувало едно тъкане едно в друго на топлина, светлина и въздух.
Когато почувствувате себе си, че носите в себе си топлина, че сте такова същество носещо в себе си топлина, когато почувствувате така да се каже собствената топлина, когато изживявате душевно собствена топлина, тогава ще бъде добре, ако разглеждате това собствено изживяване като нещо, което може да ви даде една приблизителна представа за тъкането едно в друго на топлинни отношения в стария Сатурн. След това отиваме напред до старото Слънчево състояние, второто от състоянията на развитие на нашата планета, и сред елементарното съществуване говорим за това, че топлината се е сгъстила и превърнала в това, което можем да наречем газообразно или въздухообразно. Следователно в елементарното съществуване на старото Слънце имаме топлина и газообразна или въздухообразна материя. Но ние вече обърнахме внимание на това, че със сгъстявянето на топлината във въздух, следователно със влизането на елементарните състояния към по-гъстото състояние , е свързано едно възлизане ако можем така да го наречем към по-разредено състояние, към етерно състояние. Така щото, наричайки следващото елементарно състояние под топлината като въздух, ние трябва да наречем следващото състояние над топлината като светлинно, като светлинен етер.
Следователно, когато обхванем с поглед общите елементарни отношения през време на старото Слънчево състояние, ще кажем: на старото Слънце е съществувало едно тъкане едно в друго на топлина, светлина и въздух.
И всичко, което е живеело през време на това старо Слънчево състояние, се е изявявало сред тези състояния на топлина, светлина и въздух. Сега още веднъж трябва да си изясним, че когато насочим поглед само върху тези елементарни изяви от топлина, светлина и въздух, ние имаме само така да се каже външната страна, майя, илюзията на това, което всъщност съществува. В действителност това са духовни Същества, които се изявят навън посредством топлината, светлината и въздуха. Положението би било също така, както ако прострем ръката си в едно затоплено пространство и бихме си казали: Че в това пространство има топлина, причината е, че там има едно същество, което разпръсква топлина и в разпръскването на топлината то има едно средство да се изяви. Ако сега пристъпим към старата Луна, там отново средното състояние е топлината, надолу имаме сгъстената топлина във въздухообразно или газообразна материя и още по-надолу сгъстяването в течна материя.
към текста >>
И всичко, което е живеело през време на това старо Слънчево
състояние
, се е изявявало сред тези състояния на топлина, светлина и въздух.
След това отиваме напред до старото Слънчево състояние, второто от състоянията на развитие на нашата планета, и сред елементарното съществуване говорим за това, че топлината се е сгъстила и превърнала в това, което можем да наречем газообразно или въздухообразно. Следователно в елементарното съществуване на старото Слънце имаме топлина и газообразна или въздухообразна материя. Но ние вече обърнахме внимание на това, че със сгъстявянето на топлината във въздух, следователно със влизането на елементарните състояния към по-гъстото състояние , е свързано едно възлизане ако можем така да го наречем към по-разредено състояние, към етерно състояние. Така щото, наричайки следващото елементарно състояние под топлината като въздух, ние трябва да наречем следващото състояние над топлината като светлинно, като светлинен етер. Следователно, когато обхванем с поглед общите елементарни отношения през време на старото Слънчево състояние, ще кажем: на старото Слънце е съществувало едно тъкане едно в друго на топлина, светлина и въздух.
И всичко, което е живеело през време на това старо Слънчево състояние, се е изявявало сред тези състояния на топлина, светлина и въздух.
Сега още веднъж трябва да си изясним, че когато насочим поглед само върху тези елементарни изяви от топлина, светлина и въздух, ние имаме само така да се каже външната страна, майя, илюзията на това, което всъщност съществува. В действителност това са духовни Същества, които се изявят навън посредством топлината, светлината и въздуха. Положението би било също така, както ако прострем ръката си в едно затоплено пространство и бихме си казали: Че в това пространство има топлина, причината е, че там има едно същество, което разпръсква топлина и в разпръскването на топлината то има едно средство да се изяви. Ако сега пристъпим към старата Луна, там отново средното състояние е топлината, надолу имаме сгъстената топлина във въздухообразно или газообразна материя и още по-надолу сгъстяването в течна материя. По посока нагоре над топлината имаме светлината.
към текста >>
Ако сега пристъпим към старата Луна, там отново средното
състояние
е топлината, надолу имаме сгъстената топлина във въздухообразно или газообразна материя и още по-надолу сгъстяването в течна материя.
Следователно, когато обхванем с поглед общите елементарни отношения през време на старото Слънчево състояние, ще кажем: на старото Слънце е съществувало едно тъкане едно в друго на топлина, светлина и въздух. И всичко, което е живеело през време на това старо Слънчево състояние, се е изявявало сред тези състояния на топлина, светлина и въздух. Сега още веднъж трябва да си изясним, че когато насочим поглед само върху тези елементарни изяви от топлина, светлина и въздух, ние имаме само така да се каже външната страна, майя, илюзията на това, което всъщност съществува. В действителност това са духовни Същества, които се изявят навън посредством топлината, светлината и въздуха. Положението би било също така, както ако прострем ръката си в едно затоплено пространство и бихме си казали: Че в това пространство има топлина, причината е, че там има едно същество, което разпръсква топлина и в разпръскването на топлината то има едно средство да се изяви.
Ако сега пристъпим към старата Луна, там отново средното състояние е топлината, надолу имаме сгъстената топлина във въздухообразно или газообразна материя и още по-надолу сгъстяването в течна материя.
По посока нагоре над топлината имаме светлината. А над светлината имаме онова по-тънко етерно състояние, което вече описах, като казах: Това, което действува сред материята като подреждащ принцип, което произвежда химическите съединения и разединения, това, което човекът познава със своите външни сетива само тогава, когато то се предава чрез инструмента на въздуха, но което под една духовна форма стои на основата на всяко съществуване, това можем да наречем тонов или звуков етер; или също, понеже този духовен звук подрежда материалното съществуване според мярка и число можем да го наречем също числов етер. Следователно ние казваме: от светлината се издигаме до звука, но не бива да смесваме този звук с външния звук, който възприемаме посредством въздуха, а трябва да виждаме в него нещо, което може да бъде възприето само тогава, когато ясновидските сетива на човека са пробудени в известен смисъл. Следователно сред старата Луна, във всичко което се намира в старата Луна и което действува там отвън, във всичко това трябва да виждаме елементарни състояния: топлина, въздух, вода, светлина, звук. Когато преминем към четвъртото състояние, към същинското Земно развитие, прибавят се като нови сгъстявания и разредявания към тези елементарни състояния надолу и нагоре земното или твърдото състояние и това, което наричаме същинския жизнен етер, едно още тънко етерно състояние в сравнение с тоновия етер.
към текста >>
А над светлината имаме онова по-тънко етерно
състояние
, което вече описах, като казах: Това, което действува сред материята като подреждащ принцип, което произвежда химическите съединения и разединения, това, което човекът познава със своите външни сетива само тогава, когато то се предава чрез инструмента на въздуха, но което под една духовна форма стои на основата на всяко съществуване, това можем да наречем тонов или звуков етер; или също, понеже този духовен звук подрежда материалното съществуване според мярка и число можем да го наречем също числов етер.
Сега още веднъж трябва да си изясним, че когато насочим поглед само върху тези елементарни изяви от топлина, светлина и въздух, ние имаме само така да се каже външната страна, майя, илюзията на това, което всъщност съществува. В действителност това са духовни Същества, които се изявят навън посредством топлината, светлината и въздуха. Положението би било също така, както ако прострем ръката си в едно затоплено пространство и бихме си казали: Че в това пространство има топлина, причината е, че там има едно същество, което разпръсква топлина и в разпръскването на топлината то има едно средство да се изяви. Ако сега пристъпим към старата Луна, там отново средното състояние е топлината, надолу имаме сгъстената топлина във въздухообразно или газообразна материя и още по-надолу сгъстяването в течна материя. По посока нагоре над топлината имаме светлината.
А над светлината имаме онова по-тънко етерно състояние, което вече описах, като казах: Това, което действува сред материята като подреждащ принцип, което произвежда химическите съединения и разединения, това, което човекът познава със своите външни сетива само тогава, когато то се предава чрез инструмента на въздуха, но което под една духовна форма стои на основата на всяко съществуване, това можем да наречем тонов или звуков етер; или също, понеже този духовен звук подрежда материалното съществуване според мярка и число можем да го наречем също числов етер.
Следователно ние казваме: от светлината се издигаме до звука, но не бива да смесваме този звук с външния звук, който възприемаме посредством въздуха, а трябва да виждаме в него нещо, което може да бъде възприето само тогава, когато ясновидските сетива на човека са пробудени в известен смисъл. Следователно сред старата Луна, във всичко което се намира в старата Луна и което действува там отвън, във всичко това трябва да виждаме елементарни състояния: топлина, въздух, вода, светлина, звук. Когато преминем към четвъртото състояние, към същинското Земно развитие, прибавят се като нови сгъстявания и разредявания към тези елементарни състояния надолу и нагоре земното или твърдото състояние и това, което наричаме същинския жизнен етер, едно още тънко етерно състояние в сравнение с тоновия етер. Така щото можем да опишем елементарното съществуване на Земята: топлината отново е средното състояние; като сгъстени състояния надолу имаме въздухообразното, водното или течното и твърдото, а като разредени състояния нагоре светлинния етер, звуковия етер и жизнения етер. За да не остане нещо неясно в това обяснение, аз изрично още веднъж подчертавам, че това, което наричаме земно или твърдо състояние, не трябва да се смесва с това, което днешната наука нарича земно.
към текста >>
Когато преминем към четвъртото
състояние
, към същинското Земно развитие, прибавят се като нови сгъстявания и разредявания към тези елементарни състояния надолу и нагоре земното или твърдото
състояние
и това, което наричаме същинския жизнен етер, едно още тънко етерно
състояние
в сравнение с тоновия етер.
Ако сега пристъпим към старата Луна, там отново средното състояние е топлината, надолу имаме сгъстената топлина във въздухообразно или газообразна материя и още по-надолу сгъстяването в течна материя. По посока нагоре над топлината имаме светлината. А над светлината имаме онова по-тънко етерно състояние, което вече описах, като казах: Това, което действува сред материята като подреждащ принцип, което произвежда химическите съединения и разединения, това, което човекът познава със своите външни сетива само тогава, когато то се предава чрез инструмента на въздуха, но което под една духовна форма стои на основата на всяко съществуване, това можем да наречем тонов или звуков етер; или също, понеже този духовен звук подрежда материалното съществуване според мярка и число можем да го наречем също числов етер. Следователно ние казваме: от светлината се издигаме до звука, но не бива да смесваме този звук с външния звук, който възприемаме посредством въздуха, а трябва да виждаме в него нещо, което може да бъде възприето само тогава, когато ясновидските сетива на човека са пробудени в известен смисъл. Следователно сред старата Луна, във всичко което се намира в старата Луна и което действува там отвън, във всичко това трябва да виждаме елементарни състояния: топлина, въздух, вода, светлина, звук.
Когато преминем към четвъртото състояние, към същинското Земно развитие, прибавят се като нови сгъстявания и разредявания към тези елементарни състояния надолу и нагоре земното или твърдото състояние и това, което наричаме същинския жизнен етер, едно още тънко етерно състояние в сравнение с тоновия етер.
Така щото можем да опишем елементарното съществуване на Земята: топлината отново е средното състояние; като сгъстени състояния надолу имаме въздухообразното, водното или течното и твърдото, а като разредени състояния нагоре светлинния етер, звуковия етер и жизнения етер. За да не остане нещо неясно в това обяснение, аз изрично още веднъж подчертавам, че това, което наричаме земно или твърдо състояние, не трябва да се смесва с това, което днешната наука нарича земно. Това, което тук в нашите разяснения наричаме по този начин, е нещо, което не можем да видим непосредствено в нашата околност. В смисъла на окултизма това, върху което стъпваме, когато ходим върху почвата на нашата Земя, е без съмнение "Земя" но също златото, среброто, медта и цинкът са земя. Всичко, което е твърда материя, за окултиста то е земя.
към текста >>
Така щото можем да опишем елементарното съществуване на Земята: топлината отново е средното
състояние
; като сгъстени състояния надолу имаме въздухообразното, водното или течното и твърдото, а като разредени състояния нагоре светлинния етер, звуковия етер и жизнения етер.
По посока нагоре над топлината имаме светлината. А над светлината имаме онова по-тънко етерно състояние, което вече описах, като казах: Това, което действува сред материята като подреждащ принцип, което произвежда химическите съединения и разединения, това, което човекът познава със своите външни сетива само тогава, когато то се предава чрез инструмента на въздуха, но което под една духовна форма стои на основата на всяко съществуване, това можем да наречем тонов или звуков етер; или също, понеже този духовен звук подрежда материалното съществуване според мярка и число можем да го наречем също числов етер. Следователно ние казваме: от светлината се издигаме до звука, но не бива да смесваме този звук с външния звук, който възприемаме посредством въздуха, а трябва да виждаме в него нещо, което може да бъде възприето само тогава, когато ясновидските сетива на човека са пробудени в известен смисъл. Следователно сред старата Луна, във всичко което се намира в старата Луна и което действува там отвън, във всичко това трябва да виждаме елементарни състояния: топлина, въздух, вода, светлина, звук. Когато преминем към четвъртото състояние, към същинското Земно развитие, прибавят се като нови сгъстявания и разредявания към тези елементарни състояния надолу и нагоре земното или твърдото състояние и това, което наричаме същинския жизнен етер, едно още тънко етерно състояние в сравнение с тоновия етер.
Така щото можем да опишем елементарното съществуване на Земята: топлината отново е средното състояние; като сгъстени състояния надолу имаме въздухообразното, водното или течното и твърдото, а като разредени състояния нагоре светлинния етер, звуковия етер и жизнения етер.
За да не остане нещо неясно в това обяснение, аз изрично още веднъж подчертавам, че това, което наричаме земно или твърдо състояние, не трябва да се смесва с това, което днешната наука нарича земно. Това, което тук в нашите разяснения наричаме по този начин, е нещо, което не можем да видим непосредствено в нашата околност. В смисъла на окултизма това, върху което стъпваме, когато ходим върху почвата на нашата Земя, е без съмнение "Земя" но също златото, среброто, медта и цинкът са земя. Всичко, което е твърда материя, за окултиста то е земя. Естествено от своето гледище днешният физик ще каже: цялото това различаване на материята не означава нищо; ние различаваме нашите различни елементи, но не знаем нищо за това, което стои на основата на тези елементи като един вид първично вещество, като земя.
към текста >>
За да не остане нещо неясно в това обяснение, аз изрично още веднъж подчертавам, че това, което наричаме земно или твърдо
състояние
, не трябва да се смесва с това, което днешната наука нарича земно.
А над светлината имаме онова по-тънко етерно състояние, което вече описах, като казах: Това, което действува сред материята като подреждащ принцип, което произвежда химическите съединения и разединения, това, което човекът познава със своите външни сетива само тогава, когато то се предава чрез инструмента на въздуха, но което под една духовна форма стои на основата на всяко съществуване, това можем да наречем тонов или звуков етер; или също, понеже този духовен звук подрежда материалното съществуване според мярка и число можем да го наречем също числов етер. Следователно ние казваме: от светлината се издигаме до звука, но не бива да смесваме този звук с външния звук, който възприемаме посредством въздуха, а трябва да виждаме в него нещо, което може да бъде възприето само тогава, когато ясновидските сетива на човека са пробудени в известен смисъл. Следователно сред старата Луна, във всичко което се намира в старата Луна и което действува там отвън, във всичко това трябва да виждаме елементарни състояния: топлина, въздух, вода, светлина, звук. Когато преминем към четвъртото състояние, към същинското Земно развитие, прибавят се като нови сгъстявания и разредявания към тези елементарни състояния надолу и нагоре земното или твърдото състояние и това, което наричаме същинския жизнен етер, едно още тънко етерно състояние в сравнение с тоновия етер. Така щото можем да опишем елементарното съществуване на Земята: топлината отново е средното състояние; като сгъстени състояния надолу имаме въздухообразното, водното или течното и твърдото, а като разредени състояния нагоре светлинния етер, звуковия етер и жизнения етер.
За да не остане нещо неясно в това обяснение, аз изрично още веднъж подчертавам, че това, което наричаме земно или твърдо състояние, не трябва да се смесва с това, което днешната наука нарича земно.
Това, което тук в нашите разяснения наричаме по този начин, е нещо, което не можем да видим непосредствено в нашата околност. В смисъла на окултизма това, върху което стъпваме, когато ходим върху почвата на нашата Земя, е без съмнение "Земя" но също златото, среброто, медта и цинкът са земя. Всичко, което е твърда материя, за окултиста то е земя. Естествено от своето гледище днешният физик ще каже: цялото това различаване на материята не означава нищо; ние различаваме нашите различни елементи, но не знаем нищо за това, което стои на основата на тези елементи като един вид първично вещество, като земя. Едва когато погледът на ясновидеца прониква това, което е дадено във външните елементи на науката, в онези около 70 елемента, и търси основата на твърдите елементи, търси силите, които сглобяват материята в твърдото състояние следователно едва когато проникне зад физическото съществуване, той намира онези сили, които устройват твърдото, течното, въздухообразното в смисъла на окултизма, А именно за това става тук дума.
към текста >>
Едва когато погледът на ясновидеца прониква това, което е дадено във външните елементи на науката, в онези около 70 елемента, и търси основата на твърдите елементи, търси силите, които сглобяват материята в твърдото
състояние
следователно едва когато проникне зад физическото съществуване, той намира онези сили, които устройват твърдото, течното, въздухообразното в смисъла на окултизма, А именно за това става тук дума.
За да не остане нещо неясно в това обяснение, аз изрично още веднъж подчертавам, че това, което наричаме земно или твърдо състояние, не трябва да се смесва с това, което днешната наука нарича земно. Това, което тук в нашите разяснения наричаме по този начин, е нещо, което не можем да видим непосредствено в нашата околност. В смисъла на окултизма това, върху което стъпваме, когато ходим върху почвата на нашата Земя, е без съмнение "Земя" но също златото, среброто, медта и цинкът са земя. Всичко, което е твърда материя, за окултиста то е земя. Естествено от своето гледище днешният физик ще каже: цялото това различаване на материята не означава нищо; ние различаваме нашите различни елементи, но не знаем нищо за това, което стои на основата на тези елементи като един вид първично вещество, като земя.
Едва когато погледът на ясновидеца прониква това, което е дадено във външните елементи на науката, в онези около 70 елемента, и търси основата на твърдите елементи, търси силите, които сглобяват материята в твърдото състояние следователно едва когато проникне зад физическото съществуване, той намира онези сили, които устройват твърдото, течното, въздухообразното в смисъла на окултизма, А именно за това става тук дума.
И за същото нещо става дума и в Битието, когато то правилно се разбира. Тогава за разбирането на Битието /Генезиса/ ние трябва да кажем за тези четири състояния, че първите три от тях трябваше да се повторят по някакъв начин в нашето Земно съществуване, а четвъртото се яви като нещо нова в това Земно съществуване. Нека се опитаме да проверим Генезиса по този въпрос. Да се опитаме да го проверим със средствата, които вече усвоихме през изминалите дни. Следователно в нашето Земно развитие трябва да намерим един вид повторение на старото Сатурново състояние.
към текста >>
Следователно в нашето Земно развитие трябва да намерим един вид повторение на старото Сатурново
състояние
.
Едва когато погледът на ясновидеца прониква това, което е дадено във външните елементи на науката, в онези около 70 елемента, и търси основата на твърдите елементи, търси силите, които сглобяват материята в твърдото състояние следователно едва когато проникне зад физическото съществуване, той намира онези сили, които устройват твърдото, течното, въздухообразното в смисъла на окултизма, А именно за това става тук дума. И за същото нещо става дума и в Битието, когато то правилно се разбира. Тогава за разбирането на Битието /Генезиса/ ние трябва да кажем за тези четири състояния, че първите три от тях трябваше да се повторят по някакъв начин в нашето Земно съществуване, а четвъртото се яви като нещо нова в това Земно съществуване. Нека се опитаме да проверим Генезиса по този въпрос. Да се опитаме да го проверим със средствата, които вече усвоихме през изминалите дни.
Следователно в нашето Земно развитие трябва да намерим един вид повторение на старото Сатурново състояние.
С други думи трябва да намерим топлината на стария Сатурн, как тя действува като израз на нещо духовно-душевно. И ние я намираме, когато правилно разбираме Генезиса /Битието/. Казах ви, че думите, които обикновено са преведени: Духът на Елохимите се носеше над водите, означават всъщност, че духовно-душеното естество на Елохимите се разпростира и онзи топлинен елемент, който при люпенето се отделя от квачката и прониква яйцата, че този елемент прониква тогава това, което съществува като елементарно съществуване. В думите: "Духът на Елохимите прониква със своите лъчи, пронизвайки с топлина елементарното съществуване или водите" ни е показано едно повторение на старата Сатурнова топлина. Нека отидем по-нататък.
към текста >>
Следващото
състояние
би трябвало да бъде онова, което е едно повторение на старото Слънчево съществуване.
С други думи трябва да намерим топлината на стария Сатурн, как тя действува като израз на нещо духовно-душевно. И ние я намираме, когато правилно разбираме Генезиса /Битието/. Казах ви, че думите, които обикновено са преведени: Духът на Елохимите се носеше над водите, означават всъщност, че духовно-душеното естество на Елохимите се разпростира и онзи топлинен елемент, който при люпенето се отделя от квачката и прониква яйцата, че този елемент прониква тогава това, което съществува като елементарно съществуване. В думите: "Духът на Елохимите прониква със своите лъчи, пронизвайки с топлина елементарното съществуване или водите" ни е показано едно повторение на старата Сатурнова топлина. Нека отидем по-нататък.
Следващото състояние би трябвало да бъде онова, което е едно повторение на старото Слънчево съществуване.
Нека сега не вземаме под внимание това, което имаме в елементарното Слънчево съществуване като състояние на сгъстяване, което от топлина стана въздух, а да вземем под внимание това, което настъпи като разредяване, да вземем под внимание светлинния елемент. Следователно да вземем факта, че през време на старото Слънчево съществуване светлината се явява в нашето космическо пространство. Тогава повторението на това старо Слънчево състояние в Земното развитие ще бъде явяването на светлината. Това е дадено в мощните първични думи: "И рекоха Елохимите: да бъде Светлина и бе Светлини." Третото повторение трябва да бъде дадено с това, че по отношение на по-тънките елементарни състояния това, което изричаме тонов или звуков етер, прониква със своите лъчи Земното развитие. Нека се запитаме, дали и това Лунно състояние ни е посочено по някакъв начин в неговото повторение.
към текста >>
Нека сега не вземаме под внимание това, което имаме в елементарното Слънчево съществуване като
състояние
на сгъстяване, което от топлина стана въздух, а да вземем под внимание това, което настъпи като разредяване, да вземем под внимание светлинния елемент.
И ние я намираме, когато правилно разбираме Генезиса /Битието/. Казах ви, че думите, които обикновено са преведени: Духът на Елохимите се носеше над водите, означават всъщност, че духовно-душеното естество на Елохимите се разпростира и онзи топлинен елемент, който при люпенето се отделя от квачката и прониква яйцата, че този елемент прониква тогава това, което съществува като елементарно съществуване. В думите: "Духът на Елохимите прониква със своите лъчи, пронизвайки с топлина елементарното съществуване или водите" ни е показано едно повторение на старата Сатурнова топлина. Нека отидем по-нататък. Следващото състояние би трябвало да бъде онова, което е едно повторение на старото Слънчево съществуване.
Нека сега не вземаме под внимание това, което имаме в елементарното Слънчево съществуване като състояние на сгъстяване, което от топлина стана въздух, а да вземем под внимание това, което настъпи като разредяване, да вземем под внимание светлинния елемент.
Следователно да вземем факта, че през време на старото Слънчево съществуване светлината се явява в нашето космическо пространство. Тогава повторението на това старо Слънчево състояние в Земното развитие ще бъде явяването на светлината. Това е дадено в мощните първични думи: "И рекоха Елохимите: да бъде Светлина и бе Светлини." Третото повторение трябва да бъде дадено с това, че по отношение на по-тънките елементарни състояния това, което изричаме тонов или звуков етер, прониква със своите лъчи Земното развитие. Нека се запитаме, дали и това Лунно състояние ни е посочено по някакъв начин в неговото повторение. Как трябва да бъде то посочено в Генезиса?
към текста >>
Тогава повторението на това старо Слънчево
състояние
в Земното развитие ще бъде явяването на светлината.
В думите: "Духът на Елохимите прониква със своите лъчи, пронизвайки с топлина елементарното съществуване или водите" ни е показано едно повторение на старата Сатурнова топлина. Нека отидем по-нататък. Следващото състояние би трябвало да бъде онова, което е едно повторение на старото Слънчево съществуване. Нека сега не вземаме под внимание това, което имаме в елементарното Слънчево съществуване като състояние на сгъстяване, което от топлина стана въздух, а да вземем под внимание това, което настъпи като разредяване, да вземем под внимание светлинния елемент. Следователно да вземем факта, че през време на старото Слънчево съществуване светлината се явява в нашето космическо пространство.
Тогава повторението на това старо Слънчево състояние в Земното развитие ще бъде явяването на светлината.
Това е дадено в мощните първични думи: "И рекоха Елохимите: да бъде Светлина и бе Светлини." Третото повторение трябва да бъде дадено с това, че по отношение на по-тънките елементарни състояния това, което изричаме тонов или звуков етер, прониква със своите лъчи Земното развитие. Нека се запитаме, дали и това Лунно състояние ни е посочено по някакъв начин в неговото повторение. Как трябва да бъде то посочено в Генезиса? То трябва да бъде посочено така, че в елементарните отношения на материята при Земното развитие звукът влиза в действие подреждащ тези състояние по начин подобен на този, който виждаме, когато с цигулков лък теглим по края на една плоча покрита с фин прашец и тогава се получават така наречените Кладниеви фигури. В състоянието на повторение трябва да се яви нещо, което да ни каже: Тоновият или звуков етер влезе в действие и подреди материята по определен начин.
към текста >>
Нека се запитаме, дали и това Лунно
състояние
ни е посочено по някакъв начин в неговото повторение.
Следващото състояние би трябвало да бъде онова, което е едно повторение на старото Слънчево съществуване. Нека сега не вземаме под внимание това, което имаме в елементарното Слънчево съществуване като състояние на сгъстяване, което от топлина стана въздух, а да вземем под внимание това, което настъпи като разредяване, да вземем под внимание светлинния елемент. Следователно да вземем факта, че през време на старото Слънчево съществуване светлината се явява в нашето космическо пространство. Тогава повторението на това старо Слънчево състояние в Земното развитие ще бъде явяването на светлината. Това е дадено в мощните първични думи: "И рекоха Елохимите: да бъде Светлина и бе Светлини." Третото повторение трябва да бъде дадено с това, че по отношение на по-тънките елементарни състояния това, което изричаме тонов или звуков етер, прониква със своите лъчи Земното развитие.
Нека се запитаме, дали и това Лунно състояние ни е посочено по някакъв начин в неговото повторение.
Как трябва да бъде то посочено в Генезиса? То трябва да бъде посочено така, че в елементарните отношения на материята при Земното развитие звукът влиза в действие подреждащ тези състояние по начин подобен на този, който виждаме, когато с цигулков лък теглим по края на една плоча покрита с фин прашец и тогава се получават така наречените Кладниеви фигури. В състоянието на повторение трябва да се яви нещо, което да ни каже: Тоновият или звуков етер влезе в действие и подреди материята по определен начин. А какво ни се казва за онзи момент в развитието на нашата Земя, който последва явяването на светлината? Там ни се казва, че нещо бе възбудено от Елохимите сред веществените елементарни маси, чрез което тези елементарни маси както ви описах вчера това се подредиха, като една част се насочи нагоре, а друга част надолу, едната част разширяваща се нагоре другата събирайки се надолу.
към текста >>
То трябва да бъде посочено така, че в елементарните отношения на материята при Земното развитие звукът влиза в действие подреждащ тези
състояние
по начин подобен на този, който виждаме, когато с цигулков лък теглим по края на една плоча покрита с фин прашец и тогава се получават така наречените Кладниеви фигури.
Следователно да вземем факта, че през време на старото Слънчево съществуване светлината се явява в нашето космическо пространство. Тогава повторението на това старо Слънчево състояние в Земното развитие ще бъде явяването на светлината. Това е дадено в мощните първични думи: "И рекоха Елохимите: да бъде Светлина и бе Светлини." Третото повторение трябва да бъде дадено с това, че по отношение на по-тънките елементарни състояния това, което изричаме тонов или звуков етер, прониква със своите лъчи Земното развитие. Нека се запитаме, дали и това Лунно състояние ни е посочено по някакъв начин в неговото повторение. Как трябва да бъде то посочено в Генезиса?
То трябва да бъде посочено така, че в елементарните отношения на материята при Земното развитие звукът влиза в действие подреждащ тези състояние по начин подобен на този, който виждаме, когато с цигулков лък теглим по края на една плоча покрита с фин прашец и тогава се получават така наречените Кладниеви фигури.
В състоянието на повторение трябва да се яви нещо, което да ни каже: Тоновият или звуков етер влезе в действие и подреди материята по определен начин. А какво ни се казва за онзи момент в развитието на нашата Земя, който последва явяването на светлината? Там ни се казва, че нещо бе възбудено от Елохимите сред веществените елементарни маси, чрез което тези елементарни маси както ви описах вчера това се подредиха, като една част се насочи нагоре, а друга част надолу, едната част разширяваща се нагоре другата събирайки се надолу. Един подреждащ силов елемент прониква и подрежда елементарните маси; също както звукът прониква в прашните маси и произвежда Кладниевите фигури. Както прашецът се подрежда във фигури, така се подреждат и елементарните маси, като една част се пръскат на лъчи, а друга се събира.
към текста >>
В
състояние
то на повторение трябва да се яви нещо, което да ни каже: Тоновият или звуков етер влезе в действие и подреди материята по определен начин.
Тогава повторението на това старо Слънчево състояние в Земното развитие ще бъде явяването на светлината. Това е дадено в мощните първични думи: "И рекоха Елохимите: да бъде Светлина и бе Светлини." Третото повторение трябва да бъде дадено с това, че по отношение на по-тънките елементарни състояния това, което изричаме тонов или звуков етер, прониква със своите лъчи Земното развитие. Нека се запитаме, дали и това Лунно състояние ни е посочено по някакъв начин в неговото повторение. Как трябва да бъде то посочено в Генезиса? То трябва да бъде посочено така, че в елементарните отношения на материята при Земното развитие звукът влиза в действие подреждащ тези състояние по начин подобен на този, който виждаме, когато с цигулков лък теглим по края на една плоча покрита с фин прашец и тогава се получават така наречените Кладниеви фигури.
В състоянието на повторение трябва да се яви нещо, което да ни каже: Тоновият или звуков етер влезе в действие и подреди материята по определен начин.
А какво ни се казва за онзи момент в развитието на нашата Земя, който последва явяването на светлината? Там ни се казва, че нещо бе възбудено от Елохимите сред веществените елементарни маси, чрез което тези елементарни маси както ви описах вчера това се подредиха, като една част се насочи нагоре, а друга част надолу, едната част разширяваща се нагоре другата събирайки се надолу. Един подреждащ силов елемент прониква и подрежда елементарните маси; също както звукът прониква в прашните маси и произвежда Кладниевите фигури. Както прашецът се подрежда във фигури, така се подреждат и елементарните маси, като една част се пръскат на лъчи, а друга се събира. Думата "ракиах", която се намира там в еврейския текст, за да покаже това, което Елохимите внесоха в елементарните маси на веществото, е едно трудно преведима дума и обикновените преводи не могат да я преведат по правилен начин.
към текста >>
Сега трябва да очакваме, щото след онзи момент в Земното развитие, когато звуковият етер беше подредил материята, така, че една част се устремява на лъчи нагоре и друга се събера надолу, трябва да очакваме, щото тук да влезе в действие нещо, което нарекохме едно по-тънко
състояние
, нещо присъщо само на Земното развитие, което нарекохме живот или жизнен етер.
Както върху плочата прашецът се подрежда, така в така наречения ден втори на сътворението елементарните маси на материята се подреждаха, насочвайки се нагоре и надолу. Така и в Битието ние виждаме действието на звуковия етер след светлинния етер и с втория ден на сътворението ние имаме съвсем обективно пред себе си това, което трябва да схващаме в известно отношение като едно повторение на Лунното съществуване. Вие ще видите вече, че повторенията не могат да станат по съвършено ясен начин, а някакси се застават едни други. И това, което в днешните обяснения ще изглежда, че се намира в противоречие с онова, което бе казано вчера, то ще се изясни допълнително. Повторенията станат така, че първо става едно повторение, както го описвам сега, и след това става едно по-обхватно повторение, както вече описах това вчера.
Сега трябва да очакваме, щото след онзи момент в Земното развитие, когато звуковият етер беше подредил материята, така, че една част се устремява на лъчи нагоре и друга се събера надолу, трябва да очакваме, щото тук да влезе в действие нещо, което нарекохме едно по-тънко състояние, нещо присъщо само на Земното развитие, което нарекохме живот или жизнен етер.
Следователно така нареченият ден втори на сътворението трябваше да бъде последван от нещо, което би ни показало, че в елементарните маси на нашата Земя се вля жизненият етер, както бяха се влели първо светлината и подреждащият звуков етер. В Генезиса би трябвало да имаме нещо, което да ни покаже: в Земното развитие се вля жизнен етер и възбуди, разви живота. Разгледайте третия момент в Земното развитие, така както го описва Генезисът. Там ни се разказва, как Земята направи да израсне от нея зеленина, живото, тревните и дървесни растения както вчера казах: във формата на видовете. Тук имате живо описано вливането на жизнения етер, който предизвиква всичко това, което е казано за третия ден.
към текста >>
Следователно, когато разглеждаме повече по-тънките елементи на нашето Земно развитие, тогава в това, което е наречено трите първи дни на сътворението, ние виждаме едно последователно действие на топлина, светлина, звуков етер и жизнен етер, а в това, което е възбудено в себе си, което е оживено в себе си, виждаме едновременно да се развиват състоянията на сгъстяване от топлината въздухът, после водата /течното
състояние
/ и земното или твърдо
състояние
, по начини, който вече ви описах.
Чудно е, как това, което изследваме независимо от всеки религиозен документ, ние намираме потвърдено чрез Генезиса. Мога да ви уверя, че начинът, по който в моята "Тайна наука" Земното развитие бе описано като едно повторение на стария Сатурн, на старото Слънце, на старата Луна, че това описание съвсем нарочно и съвестно бе държано настрана всичко онова, което би могло да бъде взето някакси от Генезисът. Там са описани само онези резултати, които могат да бъдат намерени независимо от всеки външен документ. Но когато после сравните това намерено независимо от документите с Генезисът, тогава ще откриете, че този Генезис, това Битие, стои пред нас като един документ, който ни казва същото нещо, което и ние открили чрез нашето изследване. Това е онази чудесна хармония, на която загатнах вчера, където това, което ние самите можем да кажем, е било открито от ясновидски органи, които са ни говорили преди хилядолетия.
Следователно, когато разглеждаме повече по-тънките елементи на нашето Земно развитие, тогава в това, което е наречено трите първи дни на сътворението, ние виждаме едно последователно действие на топлина, светлина, звуков етер и жизнен етер, а в това, което е възбудено в себе си, което е оживено в себе си, виждаме едновременно да се развиват състоянията на сгъстяване от топлината въздухът, после водата /течното състояние/ и земното или твърдо състояние, по начини, който вече ви описах.
Така тъкат едни в други състоянията на сгъстяване и на разредяване и по този начин ние добиваме един единен миров образ на нашето Земно развитие. И когато говорим така за по-гъстите състояния, за топлина, въздух, вода, земя, или за по-разредените състояния, за светлинен, звуков, жизнен етер, ние имаме работа с форми на изява, с външни одежди на духовно-душевни Същества. От тези духовно-душевни Същества в смисъла на Генезиса на първо място пред нашите душевни очи застават Елохимите. И в смисъла на нашата антропософска мъдрост за нас трябва да възникне въпросът: какво естество са били всъщност Елохимите, какви същества са били те? За да се ориентираме напълно, ние трябва да можем да подредим така да се каже тези Същества в реда на йерархиите.
към текста >>
През време на старото Слънчево
състояние
Архангелите се намираха на човешката степен, а през време на старото Лунно съществуване Ангелите се намираха на тези човешка степен.
Едва тогава в реда на йерархиите стигаме до човека като десети член в нашия йерархичен ред. А сега трябва да се запитаме: на кое място в този ред стоят Елохимите? За да си отговорим на тези въпрос, трябва да насочим нашия поглед върху втората от троицата, върху онези Същества, които наричаме Ексузиаи, Власти или Духове на Формата. Тези Същества отговарят в реда на йерархиите на Елохимите от Библията. От това, което сме описвали в течение на годините, знаем, че през време на старото Сатурново съществуване Архаите или Духовете на Личността се намираха на онази човешка степен, на която се намираме ние днес.
През време на старото Слънчево състояние Архангелите се намираха на човешката степен, а през време на старото Лунно съществуване Ангелите се намираха на тези човешка степен.
Сега през време на Земното съществуване човекът се намира на човешката степен. Една степен над Духовете на Личността имаме Духовете на Формата или Ексузиаи, същите, които в Библията се наричат Елохими. Следователно това са духовна Същества, които през време, когато нашето планетарно съществуване беше започнало със стария Сатурн, бяха преминали вече своята човешка степен; това бяха висши духовни Същества, които бяха изминали своята човешка степен още преди времето на стария Сатурн. Представяйки си това, ние добиваме едно понятие за възвишеността на Елохимите и знаем, че те стоят с четири степени в йерархическия ред на човешката степен. Следователно това, което тъчеше, което ако мога да употребя тази дума мислеше космически и от това космическо мислене произведе Земното съществуване, то стои с четири степени по-горе от човека в йерархическия ред.
към текста >>
Какъв смисъл е вложен с тази дума, могат да оценят само онези, които са в
състояние
да се пренесат с цялото си чувствуване в начина, по който древните са давали имена.
Следователно онзи, който иска да продължава да вярва наивно, че в Генезиса имаме работа с 24-часови дни, той би съгрешил против самия Генезис. Може да има такива хора; но на тях трябва да отговорим, че щом твърдят, какво имаме работа с дни в нашия днешен смисъл, те без съмнение не се опират на откровението. Не си заслужава също труда да разглеждаме всички онези произволности, които са възникнали в онези, търсещи едно изразно средство, за да изтълкуват тези дни на Генезиса в смисъла на геологията. Защото в цялата обширна област на литературата никъде не може да се намери и най-малкият повод, който би послужил като доказателство, че там, където в Библията се употребява, думата "Йом", имаме работа с нещо подобно, като една геологическа епоха. Но за нас възниква сега въпрос: Какво значи тази дума "Йом", която обикновено е преведена с "ден"?
Какъв смисъл е вложен с тази дума, могат да оценят само онези, които са в състояние да се пренесат с цялото си чувствуване в начина, по който древните са давали имена.
Когато човек иска да стори това, той трябва да има съвършено друго чувствуване, друго усещане. Но за да не ви изненадам твърде силно, бих искал да ви пренеса в миналото стъпка по стъпка. Бих искал първо да ви пренеса в миналото в едно старо учение, което съществува в смисъла на гностиците. Там се говорило за същества, които участвуват в развитието на нашето съществуване, които се включват в това развитие едно след друго. Тези същества се наричали "Еони".
към текста >>
А с това беше свързано онова, което може да се опише като едно сменящо се
състояние
на "ереб" и "бокер".
В момента, когато бяха разлели Светлината и съществуването, те предадоха по-нататъшното обработване на това, което бяха подредили, на тези Същества. Така ние можем да кажем: След като Елохимите създадоха Светлината, те поставиха на течното място първия от служещите им Духове на Времето. Това се крие зад обикновено употребената дума: ден първи. Обаче ние ще разберем това, което е вложено в още по-дълбок смисъл в тази дума "ден първи" едва тогава, когато ще разберем другото, което се намира в изречението: "и стана вечер, и стана утро, първи ден". Следователно в действие влезе първият от Духовете на Времето.
А с това беше свързано онова, което може да се опише като едно сменящо се състояние на "ереб" и "бокер".
Ереб не е едно и също с това, което е предадено с вечер, и бокер не отговаря на това, което е преведено с утро. Ако бихме искали да намерим по-подходящи думи, би трябвало да кажем: и стана ереб: разбърканост, безпорядък; и после последва бокер: подреждане, порядък. Би трябвало да кажем: И явява се безпорядък, разбърканост и последва подреждане, порядък, хармония и в това действуваше първият от Духовете на Времето.
към текста >>
29.
6. СКАЗКА ШЕСТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Често сме казвали, че трябва да считаме старото Сатурново съществуване като чисто топлинно съществуване, че след това при преминаването към старото Слънчево съществуване от една страна се получи едно сгъстяване към въздухообразното, към
газообразно
то, а от друга страна едно разредяване към етерното, към светлинния етер.
И така не ще бъде неоправдано, когато възникне въпросът: Какво трябва да мислим за това, което се крие например зад израза: И вътрешно раздвиженото беше "тоху-ва-боху", както ви го описах: Тъмнина беше върху елементарното съществуване на материята. Трябва ли може би да виждаме и зад това, което се нарича тъмнина, нещо като живи същества? Не ще можем да разберем Генезиса, ако не можем да отговорим на такива въпроси. Както зад всичко, което иначе ни се показват така да се каже като положително в елементарното съществуване, като светлина, въздух, земя, топлина, както всичко това трябва да виждаме изяви на нещо духовно, така и в повече отрицателни изрази трябва да виждаме една външна изява на нещо по-дълбоко съществено, изява на същества. За да проникнем зад тези неща, отново ще бъде необходимо да хвърлим поглед назад в най-старите състояния на нашето планетарно развитие, които могат да се проследят.
Често сме казвали, че трябва да считаме старото Сатурново съществуване като чисто топлинно съществуване, че след това при преминаването към старото Слънчево съществуване от една страна се получи едно сгъстяване към въздухообразното, към газообразното, а от друга страна едно разредяване към етерното, към светлинния етер.
Видяхме, че се получи един вид повторение на това етерообразно състояние, когато прозвучеха думите: И Елохимите рекоха: Да бъде Светлина и бе Светлина. Сега можем да запитаме: Тъмнината от само себе си ли съществуваше тя, или и зад нея се крие нещо като духовни същества? Когато четете съответната глава от моята книга "Тайната наука", ще ви направи впечатление нещо, което е извънредно важно за разбирането на всяко развитие, а именно, че на всяка степен на развитието определени същества изостават назад. Само определен брой същества достигат своята цел. Аз често пъти изтъквах това с баналното, рязко сравнение, като казвах: за тревога на родителите не само в нашите училища изостават ученици да повтарят същия клас, а фактически и в космическото развитие определени същества изостават на предишни степени на тяхното развитие, не достигат така да се кажа определената цел.
към текста >>
Видяхме, че се получи един вид повторение на това етерообразно
състояние
, когато прозвучеха думите: И Елохимите рекоха: Да бъде Светлина и бе Светлина.
Трябва ли може би да виждаме и зад това, което се нарича тъмнина, нещо като живи същества? Не ще можем да разберем Генезиса, ако не можем да отговорим на такива въпроси. Както зад всичко, което иначе ни се показват така да се каже като положително в елементарното съществуване, като светлина, въздух, земя, топлина, както всичко това трябва да виждаме изяви на нещо духовно, така и в повече отрицателни изрази трябва да виждаме една външна изява на нещо по-дълбоко съществено, изява на същества. За да проникнем зад тези неща, отново ще бъде необходимо да хвърлим поглед назад в най-старите състояния на нашето планетарно развитие, които могат да се проследят. Често сме казвали, че трябва да считаме старото Сатурново съществуване като чисто топлинно съществуване, че след това при преминаването към старото Слънчево съществуване от една страна се получи едно сгъстяване към въздухообразното, към газообразното, а от друга страна едно разредяване към етерното, към светлинния етер.
Видяхме, че се получи един вид повторение на това етерообразно състояние, когато прозвучеха думите: И Елохимите рекоха: Да бъде Светлина и бе Светлина.
Сега можем да запитаме: Тъмнината от само себе си ли съществуваше тя, или и зад нея се крие нещо като духовни същества? Когато четете съответната глава от моята книга "Тайната наука", ще ви направи впечатление нещо, което е извънредно важно за разбирането на всяко развитие, а именно, че на всяка степен на развитието определени същества изостават назад. Само определен брой същества достигат своята цел. Аз често пъти изтъквах това с баналното, рязко сравнение, като казвах: за тревога на родителите не само в нашите училища изостават ученици да повтарят същия клас, а фактически и в космическото развитие определени същества изостават на предишни степени на тяхното развитие, не достигат така да се кажа определената цел. Така следователно трябва да кажем, че през време не старото Сатурново съществуване определени духовни същества не достигаха целта на своето развитие, че те изоставаха, че когато настъпи старото Слънчево съществуване, те в известно отношение още стояха на Сатурновата степен.
към текста >>
Те са се изявявали чрез това, че преди всичко не бяха се развили до същественото на старото Слънчево
състояние
, не бяха стигнали до светлината.
Когато четете съответната глава от моята книга "Тайната наука", ще ви направи впечатление нещо, което е извънредно важно за разбирането на всяко развитие, а именно, че на всяка степен на развитието определени същества изостават назад. Само определен брой същества достигат своята цел. Аз често пъти изтъквах това с баналното, рязко сравнение, като казвах: за тревога на родителите не само в нашите училища изостават ученици да повтарят същия клас, а фактически и в космическото развитие определени същества изостават на предишни степени на тяхното развитие, не достигат така да се кажа определената цел. Така следователно трябва да кажем, че през време не старото Сатурново съществуване определени духовни същества не достигаха целта на своето развитие, че те изоставаха, че когато настъпи старото Слънчево съществуване, те в известно отношение още стояха на Сатурновата степен. Как такива същества, които всъщност бяха още Сатурнови същества, са се изявявало през време на старото Слънчево съществуване.
Те са се изявявали чрез това, че преди всичко не бяха се развили до същественото на старото Слънчево състояние, не бяха стигнали до светлината.
Но понеже тези изостанали на Сатурновата степен същества съществуваха, старото Слънчево съществуване, което ви описах като едно тъкане едно в друго на светлина, топлина и въздух, имаше наред със светлината, като един вид впръскана в тази светлина, втъкана в себе си тъмнината. И тази тъмнина също беше израз на изостаналите на Сатурновата степен същества, както тъчащата светлина беше израз на онези Същества, които бяха вървели редовно в тяхното развитие в бяха достигнали слънчевата степен. Така във външното Слънчево съществуване тъчаха едни в други сатурнови същества, които бяха изостанали назад, и слънчеви Същества, които бяха се развали редовно. Следователно погледнато вътрешно, тези същества тъчаха едни в други, а външно се изявяваха като светлина и тъмнина, като действуващи една в друга светлина и тъмнина. Следователно, когато поглеждаме към светлината, ние трябва да си кажем: това е откровение, изява на напредналите до Слънчевото съществуване Същества; а когато поглеждаме към тъмнината, тя ни се представя като външно откровение, като външна изява на изостаналите на сатурновата степен същества.
към текста >>
И понеже съществата, които бяха изостанали на старото сатурново
състояние
, представляват така да се каже една предишна степен на развитието, те и при повторението ще могат да се явяват по-рано от светлината.
И тази тъмнина също беше израз на изостаналите на Сатурновата степен същества, както тъчащата светлина беше израз на онези Същества, които бяха вървели редовно в тяхното развитие в бяха достигнали слънчевата степен. Така във външното Слънчево съществуване тъчаха едни в други сатурнови същества, които бяха изостанали назад, и слънчеви Същества, които бяха се развали редовно. Следователно погледнато вътрешно, тези същества тъчаха едни в други, а външно се изявяваха като светлина и тъмнина, като действуващи една в друга светлина и тъмнина. Следователно, когато поглеждаме към светлината, ние трябва да си кажем: това е откровение, изява на напредналите до Слънчевото съществуване Същества; а когато поглеждаме към тъмнината, тя ни се представя като външно откровение, като външна изява на изостаналите на сатурновата степен същества. Познавайки това, ние ще можем да очакваме и за повторението на старото Сатурново и Слънчево съществуване през време на Земното развитие, щото тези отношения между напредналите и изостаналите същества отново да си явят.
И понеже съществата, които бяха изостанали на старото сатурново състояние, представляват така да се каже една предишна степен на развитието, те и при повторението ще могат да се явяват по-рано от светлината.
Ето защо ние виждаме, как много правилно още в първия стих на Генезиса /Битието/ се казва, че над елементарните маси царуваше тъмнина. Това е повторението на Сатурновото съществуване, обаче на изостаналото назад в развитието Сатурново съществуване. Другото, Слънчевото съществуване, трябва да чака още; то се явява след това, явява се в момента, който е посочен с думите: Да бъде светлина. Така ние виждаме, че Генезисът по един съвсем сполучлив начин описва правилно тези повторения. Ако въобще искаме да разберем съществуването, ние трябва да бъдем на ясно, че това, което се е явило на една предишна степен, не е съществувало само тогава и след това е преминало.
към текста >>
Това, което душата развива като наш вътрешен живот, то изразходва през време на будното
състояние
постоянно силите на нашето външно физическо тяло, което е получило своите първоначални заложби за развитие през време на старото Сатурново
състояние
.
И за да се запознаем с това друго, трябва да обгърнем с поглед смяната на състоянията будност и сън по отношение на нашето физическо и етерно тяло. Какво значи, разбрано в неговия по-дълбок смисъл, да бодърствува човек? Какво правим ние като човеци, когато бодърствуваме? Всъщност цялата наша психическа дейност, всичко това, което развиваме в нашия живот на представите /мисленето/, в нашия живот на усещанията и чувствата, във вълнуващите се нагоре и надолу страсти, накратко всичко, което става в това вълнуване и силови действия на нашето астрално тяло и на нашия аз, всъщност всичко това е едно постоянно изхабяване на нашето физическо тяло през време на дневния живот. Това е една престара окултна истина, една истина, до която стига днес и официалната физиология, когато право тълкува своите резултати.
Това, което душата развива като наш вътрешен живот, то изразходва през време на будното състояние постоянно силите на нашето външно физическо тяло, което е получило своите първоначални заложби за развитие през време на старото Сатурново състояние.
Съвършено друг е животът на това физическо тяло през време на състоянието на сън, когато астралното тяло с неговия вълнуващ се нагоре и надолу вътрешен живот е излязло вън. Също както бодърствуващият живот е едно постоянно изхабяване, бихме могли да кажем едно разрушение на силите на физическото тяло, така и животът през време на съня е едно постоянно превъзстановяване, едно регенериране, едно изграждане. Така щото ние трябва да различаваме в нашето физическо тяло и в нашето етерно тяло разрушителни процеси и съграждащи процеси, разрушителни процеси, които стават през време на будния дневен живот, и съграждащи процеси, които стават през време, когато спим. Но всичко това, което става някъде в пространството, не е изолирано в света, а е свързано с общото съществуване. И когато обгърнем с поглед разрешителните процеси, които стават в нашето физическо тяло от събуждането до заспиването, ние не трябва да ги разглеждаме така, като че те се извършват изолирано в границите на нашата кожа.
към текста >>
Съвършено друг е животът на това физическо тяло през време на
състояние
то на сън, когато астралното тяло с неговия вълнуващ се нагоре и надолу вътрешен живот е излязло вън.
Какво значи, разбрано в неговия по-дълбок смисъл, да бодърствува човек? Какво правим ние като човеци, когато бодърствуваме? Всъщност цялата наша психическа дейност, всичко това, което развиваме в нашия живот на представите /мисленето/, в нашия живот на усещанията и чувствата, във вълнуващите се нагоре и надолу страсти, накратко всичко, което става в това вълнуване и силови действия на нашето астрално тяло и на нашия аз, всъщност всичко това е едно постоянно изхабяване на нашето физическо тяло през време на дневния живот. Това е една престара окултна истина, една истина, до която стига днес и официалната физиология, когато право тълкува своите резултати. Това, което душата развива като наш вътрешен живот, то изразходва през време на будното състояние постоянно силите на нашето външно физическо тяло, което е получило своите първоначални заложби за развитие през време на старото Сатурново състояние.
Съвършено друг е животът на това физическо тяло през време на състоянието на сън, когато астралното тяло с неговия вълнуващ се нагоре и надолу вътрешен живот е излязло вън.
Също както бодърствуващият живот е едно постоянно изхабяване, бихме могли да кажем едно разрушение на силите на физическото тяло, така и животът през време на съня е едно постоянно превъзстановяване, едно регенериране, едно изграждане. Така щото ние трябва да различаваме в нашето физическо тяло и в нашето етерно тяло разрушителни процеси и съграждащи процеси, разрушителни процеси, които стават през време на будния дневен живот, и съграждащи процеси, които стават през време, когато спим. Но всичко това, което става някъде в пространството, не е изолирано в света, а е свързано с общото съществуване. И когато обгърнем с поглед разрешителните процеси, които стават в нашето физическо тяло от събуждането до заспиването, ние не трябва да ги разглеждаме така, като че те се извършват изолирано в границите на нашата кожа. Те са вътрешно свързани с космическите процеси.
към текста >>
Ние трябва да имаме една смяна на
състояние
то, едно взаимодействие на слънчеви и на сатурнови същества, на същества на светлината и на такива на тъмнината.
Следователно дейността на Сатурн беше една съграждаща дейност за нашето физическо тяло. Но тази съграждаща дейност трябваше да се запази поне през време на определен период, също и тогава когато по-късно, през време на старото Слънчево съществуване, се яви светлината. Това може да се постигне благодарение на факта, че бяха изостанали сатурнови същества, които се грижеха за съграждането. Виждате следователно, че в космическото развитие, беше необходимо, щото за времето, когато спим, да изостанат назад сатурнови същества, за да могат те, когато няма никаква светлина, да се грижат за възстановяването на разрушеното физическо тяло. Така в нашето съществуване трябва да бъдат вплетени изостанали назад сатурнови същества, защото без тях ние въобще бихме били разрушени.
Ние трябва да имаме една смяна на състоянието, едно взаимодействие на слънчеви и на сатурнови същества, на същества на светлината и на такива на тъмнината.
Следователно, ако дейността на съществата на светлината трябваше да бъде правилно насочена от Елохимите, тогава в тяхната работа редовно трябваше да се втъкава работата на тъмните същества, на съществата на тъмнината. В космическата дейност не съществува никаква възможност на съществуването, ако навсякъде в силата на светлината не бъде вплетена силата на тъмнината. И във втъкаването в друго, един вид изтъкаването на мрежа от силата на светлината и от силата на тъмнината се крие една от тайните на космическото съществуване, на космическата алхимия. Тази тайни е засегната там, където в розенкройцерската драма Йоханес Томасиус се издига в Девакана и където една от дружките на Мария, Астрид, получава задачата да втъче силата на тъмнината в силата на светлината. Въобще в тези изречения в разговора на Мария с трите дружки имате безброй космически тайни, които трябва да се изучават дълго, дълго време, за да бъдат разкрити.
към текста >>
Така ние вчера видяхме, как топлинното
състояние
се повтаря в Духа на Елохимите, които упражняваха своето зазоряващо действие над водите; как Светлината се повтаря в момента, когато са произнесени думите: Да бъде Светлина; видяхме, че
състояние
то на звуковия етер се повтаря там, където влизат в действие тези сили на звуковия етер и разделят горното от долното.
До така наречения трети ден на сътворението в Генезиса не ни се съобщава, че е съществувало някакво действие отвън. И именно при превода от така наречения ден трети към ден четвърти на сътворението има голямо значение това, което ни се казва: че от ден четвърти започваха да действуват отвън силите изпращащи светлина, съществата изпращащи светлина. Следователно както през време на старото Лунно съществуване Слънцето огряваше Луната отвън, така сега Слънцето и Луната огряват Земята отвън. А с това не е казано нито по-малко освен, че до този момент са могли да действуват всички онези сили, които се намирали в самата Земя. До тогава можа да бъде повторено всичко, което представляваше предишни степени; като нещо ново можа да се роди това, което имаше своите централни сили в Земното естество.
Така ние вчера видяхме, как топлинното състояние се повтаря в Духа на Елохимите, които упражняваха своето зазоряващо действие над водите; как Светлината се повтаря в момента, когато са произнесени думите: Да бъде Светлина; видяхме, че състоянието на звуковия етер се повтаря там, където влизат в действие тези сили на звуковия етер и разделят горното от долното.
Това е представено в описанието на така наречения ден втори на сътворението. След това видяхме, как жизненият етер влива в действие в така наречения ден трети на сътворението, когато от Земното естество, от новото състояние възниква всичко онова, което може до бъде произведено от жизнения етер покарващата зелена растителност. Обаче за да може да се яви нещо животинско върху нашата Земя, трябва да се повтори това, което можем да наречем осветление отвън, действие на силите отвън. Ето защо Генезисът съвсем обективно не ни разказва нищо за съществуване на нещо животинско за периодите, през които още няма действие на сили отвън, от космическото пространство върху Земята. Той ни разказва само за растителността; всички същества, които се съдържат в образуването на Земята, бяха на степента на растителността.
към текста >>
След това видяхме, как жизненият етер влива в действие в така наречения ден трети на сътворението, когато от Земното естество, от новото
състояние
възниква всичко онова, което може до бъде произведено от жизнения етер покарващата зелена растителност.
Следователно както през време на старото Лунно съществуване Слънцето огряваше Луната отвън, така сега Слънцето и Луната огряват Земята отвън. А с това не е казано нито по-малко освен, че до този момент са могли да действуват всички онези сили, които се намирали в самата Земя. До тогава можа да бъде повторено всичко, което представляваше предишни степени; като нещо ново можа да се роди това, което имаше своите централни сили в Земното естество. Така ние вчера видяхме, как топлинното състояние се повтаря в Духа на Елохимите, които упражняваха своето зазоряващо действие над водите; как Светлината се повтаря в момента, когато са произнесени думите: Да бъде Светлина; видяхме, че състоянието на звуковия етер се повтаря там, където влизат в действие тези сили на звуковия етер и разделят горното от долното. Това е представено в описанието на така наречения ден втори на сътворението.
След това видяхме, как жизненият етер влива в действие в така наречения ден трети на сътворението, когато от Земното естество, от новото състояние възниква всичко онова, което може до бъде произведено от жизнения етер покарващата зелена растителност.
Обаче за да може да се яви нещо животинско върху нашата Земя, трябва да се повтори това, което можем да наречем осветление отвън, действие на силите отвън. Ето защо Генезисът съвсем обективно не ни разказва нищо за съществуване на нещо животинско за периодите, през които още няма действие на сили отвън, от космическото пространство върху Земята. Той ни разказва само за растителността; всички същества, които се съдържат в образуването на Земята, бяха на степента на растителността. Животинското съществуване можа да започне една тогава, когато от окръжността започнаха да действуват Съществата на светлината. А сега погледнете в многобройните преводи на Библията!
към текста >>
30.
7. СКАЗКА СЕДМА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Ние се стараем да добием представи върху земното /твърдото/
състояние
, върху водното, въздухообразното
състояние
и т.н.
И не трябва да се задоволяваме само да си казваме това само теоретически, а чувството трябва да се превърне така да се каже в плът и кръв, че ние се подаваме на илюзии, когато се придържаме само към външното съществуване. Да се пренебрегне някак външното съществуване, да го ценим по-малко, това естествено би било също една от големите илюзии, на които хората могат да се подадат. Да вземем това, което така често ни занимаваше през тези дни, елементарното съществуване, непосредствено граничащо и намиращо се над физическото съществуване, което се намира зад това, което възприемаме с нашите сетива. Да вземем онова елементарно съществуване, което Духовната наука характеризира като елемент на Земята, водата, въздуха, огъня или топлината, светлината, на звуковия етер, на жизнения етер, да вземем този елемент, който стои на основата на всички тези форми на съществуването. Да вземем това елементарно съществуване.
Ние се стараем да добием представи върху земното /твърдото/ състояние, върху водното, въздухообразното състояние и т.н.
Стараем се добре да запазим тези представи. Ние нищо не сме направили с това, когато изхождайки от известно интелектуално високомерие, което често може да се прояви от хора занимаващи с духовните въпроси и вярващи в тях, казваме: "Е що, всичко това е майя, илюзия! " Но чрез тази майя се изявяват именно истинските същества. И когато пренебрегваме да обгръщаме с поглед изявите, откровенията, когато пренебрегваме документите и средствата, чрез които се изявяват тези същества, ние изгубваме всякакво съдържание, чрез което искаме съществуването да стане разбираемо за нас. Трябва да ни бъде ясно, че когато казваме "вода", "въздух" и т.н., ние обгръщаме с поглед изявите, проявленията на истинските духовни същности, но когато казваме: Не искаме за тази "майя", ние не можем да стигнем до никакви понятия върху онова, което стои на основата на всичко това.
към текста >>
Знаем, че развитието трябваше да изчака до нашето Земно планетарно съществуване, за да може земното /твърдото/
състояние
да се прибави към топлинното
състояние
на стария Сатурн, към въздухообразното
състояние
на старото Слънце и към водното
състояние
на старат6а Луна.
Трябва да ни бъде ясно, че когато казваме "вода", "въздух" и т.н., ние обгръщаме с поглед изявите, проявленията на истинските духовни същности, но когато казваме: Не искаме за тази "майя", ние не можем да стигнем до никакви понятия върху онова, което стои на основата на всичко това. Следователно от друга страна ние трябва да бъдем наясно, че в земния, течния и т.н. елементи имаме изяви, откровения, проявления на духовни същества. Нека сега обгърнем с поглед от гледището на Духовната наука нещо подобно като земния елемент! Сега знаем много добре, че през време на старото Сатурново съществуване не може да става дума за такъв земен елемент, също и през време на старото Слънчево и Лунно съществуване.
Знаем, че развитието трябваше да изчака до нашето Земно планетарно съществуване, за да може земното /твърдото/ състояние да се прибави към топлинното състояние на стария Сатурн, към въздухообразното състояние на старото Слънце и към водното състояние на старат6а Луна.
Знаем, че всяка степен на развитието може да се осъществи само благодарение на това, че работя духовни Същества. За това, което днес наричаме физическо тяло, най-нисшият член на човешкото същество, трябва да кажем когато поставим това физическо тяло изцяло в елементарното съществуване: Това физическо тяло се е развило от своята първа заложба, която получи на Стария Сатурн, развило се от топлинното състояние, минавайки през въздухообразното състояние на старото Слънце, през водното състояние на старата Луна и е стигнало до настоящето Земно състояние. Следователно нашето собствено външно физическо тяло имаме нещо, за което можем да кажем: то е минало през едно съществуване в чистото тъкане на топлината, едно съществуване като въздухообразно тяло, през едно съществуване като водно /течно/ тяло и се е издигнало до земното съществуване /съществуване в твърдо състояние/. Ние познаваме, също Съществата, които, са взели участие в работата на стария Сатурн, в работата за развитие на човешкото физическо тяло. Спомнете си за това, което е описано в моята книга "Тайната наука", което също постоянно съм повтарял: На стария Сатурн действуваха първо определени духовни същества, които бяха изминали своите по-нисши степен на развитие в едно прадалечно минало и което през време на старото сатурново съществуване бяха стигнали толкова далече, че можаха да пожертвуват един вид тяхното собствено тяло, можаха да пожертвуват тяхното собствено вещество, за да доставят основния материал, основното вещество за стария Сатурн.
към текста >>
За това, което днес наричаме физическо тяло, най-нисшият член на човешкото същество, трябва да кажем когато поставим това физическо тяло изцяло в елементарното съществуване: Това физическо тяло се е развило от своята първа заложба, която получи на Стария Сатурн, развило се от топлинното
състояние
, минавайки през въздухообразното
състояние
на старото Слънце, през водното
състояние
на старата Луна и е стигнало до настоящето Земно
състояние
.
елементи имаме изяви, откровения, проявления на духовни същества. Нека сега обгърнем с поглед от гледището на Духовната наука нещо подобно като земния елемент! Сега знаем много добре, че през време на старото Сатурново съществуване не може да става дума за такъв земен елемент, също и през време на старото Слънчево и Лунно съществуване. Знаем, че развитието трябваше да изчака до нашето Земно планетарно съществуване, за да може земното /твърдото/ състояние да се прибави към топлинното състояние на стария Сатурн, към въздухообразното състояние на старото Слънце и към водното състояние на старат6а Луна. Знаем, че всяка степен на развитието може да се осъществи само благодарение на това, че работя духовни Същества.
За това, което днес наричаме физическо тяло, най-нисшият член на човешкото същество, трябва да кажем когато поставим това физическо тяло изцяло в елементарното съществуване: Това физическо тяло се е развило от своята първа заложба, която получи на Стария Сатурн, развило се от топлинното състояние, минавайки през въздухообразното състояние на старото Слънце, през водното състояние на старата Луна и е стигнало до настоящето Земно състояние.
Следователно нашето собствено външно физическо тяло имаме нещо, за което можем да кажем: то е минало през едно съществуване в чистото тъкане на топлината, едно съществуване като въздухообразно тяло, през едно съществуване като водно /течно/ тяло и се е издигнало до земното съществуване /съществуване в твърдо състояние/. Ние познаваме, също Съществата, които, са взели участие в работата на стария Сатурн, в работата за развитие на човешкото физическо тяло. Спомнете си за това, което е описано в моята книга "Тайната наука", което също постоянно съм повтарял: На стария Сатурн действуваха първо определени духовни същества, които бяха изминали своите по-нисши степен на развитие в едно прадалечно минало и което през време на старото сатурново съществуване бяха стигнали толкова далече, че можаха да пожертвуват един вид тяхното собствено тяло, можаха да пожертвуват тяхното собствено вещество, за да доставят основния материал, основното вещество за стария Сатурн. В реда на йерархиите тези същества не са други освен онези, които наричаме Духове на Волята /Престоли/. Това, което съществуваше така като основно вещество, което бяха пожертвували тези Духове на Волята, в него работеха след това другите духовни Същества, другите йерархии; в него работеха и самите Духове на Личността, които отпечатаха в това волево вещество своята собствена човечност.
към текста >>
Следователно нашето собствено външно физическо тяло имаме нещо, за което можем да кажем: то е минало през едно съществуване в чистото тъкане на топлината, едно съществуване като въздухообразно тяло, през едно съществуване като водно /течно/ тяло и се е издигнало до земното съществуване /съществуване в твърдо
състояние
/.
Нека сега обгърнем с поглед от гледището на Духовната наука нещо подобно като земния елемент! Сега знаем много добре, че през време на старото Сатурново съществуване не може да става дума за такъв земен елемент, също и през време на старото Слънчево и Лунно съществуване. Знаем, че развитието трябваше да изчака до нашето Земно планетарно съществуване, за да може земното /твърдото/ състояние да се прибави към топлинното състояние на стария Сатурн, към въздухообразното състояние на старото Слънце и към водното състояние на старат6а Луна. Знаем, че всяка степен на развитието може да се осъществи само благодарение на това, че работя духовни Същества. За това, което днес наричаме физическо тяло, най-нисшият член на човешкото същество, трябва да кажем когато поставим това физическо тяло изцяло в елементарното съществуване: Това физическо тяло се е развило от своята първа заложба, която получи на Стария Сатурн, развило се от топлинното състояние, минавайки през въздухообразното състояние на старото Слънце, през водното състояние на старата Луна и е стигнало до настоящето Земно състояние.
Следователно нашето собствено външно физическо тяло имаме нещо, за което можем да кажем: то е минало през едно съществуване в чистото тъкане на топлината, едно съществуване като въздухообразно тяло, през едно съществуване като водно /течно/ тяло и се е издигнало до земното съществуване /съществуване в твърдо състояние/.
Ние познаваме, също Съществата, които, са взели участие в работата на стария Сатурн, в работата за развитие на човешкото физическо тяло. Спомнете си за това, което е описано в моята книга "Тайната наука", което също постоянно съм повтарял: На стария Сатурн действуваха първо определени духовни същества, които бяха изминали своите по-нисши степен на развитие в едно прадалечно минало и което през време на старото сатурново съществуване бяха стигнали толкова далече, че можаха да пожертвуват един вид тяхното собствено тяло, можаха да пожертвуват тяхното собствено вещество, за да доставят основния материал, основното вещество за стария Сатурн. В реда на йерархиите тези същества не са други освен онези, които наричаме Духове на Волята /Престоли/. Това, което съществуваше така като основно вещество, което бяха пожертвували тези Духове на Волята, в него работеха след това другите духовни Същества, другите йерархии; в него работеха и самите Духове на Личността, които отпечатаха в това волево вещество своята собствена човечност. Волевото вещество беше също това, което действуваше в старото Сатурново съществуване като топлинен елемент и в което бе образувана първата заложба за човешкото физическо тяло.
към текста >>
След това през време на старото Слънчево съществуване те втвърдиха този техен огън до
газообразно
състояние
.
Такъв един процес, който външно можем да проследим като едно сгъстяване на топлината във въздух, този процес е само привидно, само илюзорно един процес на сгъстяване. В самото това сгъстяване се крие едно духовно тъкане, един духовен живот. И онзи, който иска да стигне до основата на нещата, трябва да запита: Кой от чиновете на йерархиите направи, щото от по-рядкото топлинно вещество ако мога да се изразя така да се получи по-гъстото въздухообразно вещество? Никой друг, освен пак същите Духове на Волята, които бяха пожертвували топлинното вещество от себе си. Така щото можем да схванем тази дейност на Духовете на Волята така, че да кажем: През време на старото Сатурново съществуване те бяха толкова далече в своето развитие, че направиха да се разлее тяхното собствено вещество като топлина, пожертвуваха го веществено, техният огън се вля в планетарното съществуване на стария Сатурн.
След това през време на старото Слънчево съществуване те втвърдиха този техен огън до газообразно състояние.
Също така самите те бяха онези, които през време на старото Лунно съществуване втвърдиха газообразното състояние до течно или водно състояние. А през време на Земното съществуване те втвърдиха по-нататък водното състояние в земно или твърдо състояние. Следователно, когато днес хвърлим поглед наоколо в света и виждаме твърдата материя, ние трябва да си кажем: В тази твърда материя действуват сили, които единствено правят възможно да съществува твърдото състояние, които го разляха от своето собствено същество като топлина на стария Сатурн, които все повече сгъстиха това вещество, докато се стигна до твърдото състояние, което сега те мощно задържат в сцепление. И когато искаме да знаем, кой върши това, когато насочим поглед на илюзията на твърдата материя, ние трябва да кажем: Зад всичко, което срещаме като твърда материя, действуват и тъкат Духовете на Волята, Престолите. Следователно Духовете на Волята съществуват и в Земното съществуване.
към текста >>
Също така самите те бяха онези, които през време на старото Лунно съществуване втвърдиха
газообразно
то
състояние
до течно или водно
състояние
.
В самото това сгъстяване се крие едно духовно тъкане, един духовен живот. И онзи, който иска да стигне до основата на нещата, трябва да запита: Кой от чиновете на йерархиите направи, щото от по-рядкото топлинно вещество ако мога да се изразя така да се получи по-гъстото въздухообразно вещество? Никой друг, освен пак същите Духове на Волята, които бяха пожертвували топлинното вещество от себе си. Така щото можем да схванем тази дейност на Духовете на Волята така, че да кажем: През време на старото Сатурново съществуване те бяха толкова далече в своето развитие, че направиха да се разлее тяхното собствено вещество като топлина, пожертвуваха го веществено, техният огън се вля в планетарното съществуване на стария Сатурн. След това през време на старото Слънчево съществуване те втвърдиха този техен огън до газообразно състояние.
Също така самите те бяха онези, които през време на старото Лунно съществуване втвърдиха газообразното състояние до течно или водно състояние.
А през време на Земното съществуване те втвърдиха по-нататък водното състояние в земно или твърдо състояние. Следователно, когато днес хвърлим поглед наоколо в света и виждаме твърдата материя, ние трябва да си кажем: В тази твърда материя действуват сили, които единствено правят възможно да съществува твърдото състояние, които го разляха от своето собствено същество като топлина на стария Сатурн, които все повече сгъстиха това вещество, докато се стигна до твърдото състояние, което сега те мощно задържат в сцепление. И когато искаме да знаем, кой върши това, когато насочим поглед на илюзията на твърдата материя, ние трябва да кажем: Зад всичко, което срещаме като твърда материя, действуват и тъкат Духовете на Волята, Престолите. Следователно Духовете на Волята съществуват и в Земното съществуване. И сега това, което ни се съобщава в Генезиса, ни се явява още в една нова светлина.
към текста >>
А през време на Земното съществуване те втвърдиха по-нататък водното
състояние
в земно или твърдо
състояние
.
И онзи, който иска да стигне до основата на нещата, трябва да запита: Кой от чиновете на йерархиите направи, щото от по-рядкото топлинно вещество ако мога да се изразя така да се получи по-гъстото въздухообразно вещество? Никой друг, освен пак същите Духове на Волята, които бяха пожертвували топлинното вещество от себе си. Така щото можем да схванем тази дейност на Духовете на Волята така, че да кажем: През време на старото Сатурново съществуване те бяха толкова далече в своето развитие, че направиха да се разлее тяхното собствено вещество като топлина, пожертвуваха го веществено, техният огън се вля в планетарното съществуване на стария Сатурн. След това през време на старото Слънчево съществуване те втвърдиха този техен огън до газообразно състояние. Също така самите те бяха онези, които през време на старото Лунно съществуване втвърдиха газообразното състояние до течно или водно състояние.
А през време на Земното съществуване те втвърдиха по-нататък водното състояние в земно или твърдо състояние.
Следователно, когато днес хвърлим поглед наоколо в света и виждаме твърдата материя, ние трябва да си кажем: В тази твърда материя действуват сили, които единствено правят възможно да съществува твърдото състояние, които го разляха от своето собствено същество като топлина на стария Сатурн, които все повече сгъстиха това вещество, докато се стигна до твърдото състояние, което сега те мощно задържат в сцепление. И когато искаме да знаем, кой върши това, когато насочим поглед на илюзията на твърдата материя, ние трябва да кажем: Зад всичко, което срещаме като твърда материя, действуват и тъкат Духовете на Волята, Престолите. Следователно Духовете на Волята съществуват и в Земното съществуване. И сега това, което ни се съобщава в Генезиса, ни се явява още в една нова светлина. Когато там се казва, че това, което е назовано с думата "бара", е един вид вътрешна мислителна дейност на Елохимите, ние трябва да кажем: Да, чрез своето мислене Елохимите създадоха като от памет нещо, което аз нарекох комплекси на съществуването.
към текста >>
Следователно, когато днес хвърлим поглед наоколо в света и виждаме твърдата материя, ние трябва да си кажем: В тази твърда материя действуват сили, които единствено правят възможно да съществува твърдото
състояние
, които го разляха от своето собствено същество като топлина на стария Сатурн, които все повече сгъстиха това вещество, докато се стигна до твърдото
състояние
, което сега те мощно задържат в сцепление.
Никой друг, освен пак същите Духове на Волята, които бяха пожертвували топлинното вещество от себе си. Така щото можем да схванем тази дейност на Духовете на Волята така, че да кажем: През време на старото Сатурново съществуване те бяха толкова далече в своето развитие, че направиха да се разлее тяхното собствено вещество като топлина, пожертвуваха го веществено, техният огън се вля в планетарното съществуване на стария Сатурн. След това през време на старото Слънчево съществуване те втвърдиха този техен огън до газообразно състояние. Също така самите те бяха онези, които през време на старото Лунно съществуване втвърдиха газообразното състояние до течно или водно състояние. А през време на Земното съществуване те втвърдиха по-нататък водното състояние в земно или твърдо състояние.
Следователно, когато днес хвърлим поглед наоколо в света и виждаме твърдата материя, ние трябва да си кажем: В тази твърда материя действуват сили, които единствено правят възможно да съществува твърдото състояние, които го разляха от своето собствено същество като топлина на стария Сатурн, които все повече сгъстиха това вещество, докато се стигна до твърдото състояние, което сега те мощно задържат в сцепление.
И когато искаме да знаем, кой върши това, когато насочим поглед на илюзията на твърдата материя, ние трябва да кажем: Зад всичко, което срещаме като твърда материя, действуват и тъкат Духовете на Волята, Престолите. Следователно Духовете на Волята съществуват и в Земното съществуване. И сега това, което ни се съобщава в Генезиса, ни се явява още в една нова светлина. Когато там се казва, че това, което е назовано с думата "бара", е един вид вътрешна мислителна дейност на Елохимите, ние трябва да кажем: Да, чрез своето мислене Елохимите създадоха като от памет нещо, което аз нарекох комплекси на съществуването. Но и с тези Елохими стана същото нещо, което става и с нас, когато създаваме нещо от паметта без съмнение такава една дейност ние развиваме само на една много по-ниска степен.
към текста >>
Той преминава в сънно
състояние
.
Когато там се казва, че това, което е назовано с думата "бара", е един вид вътрешна мислителна дейност на Елохимите, ние трябва да кажем: Да, чрез своето мислене Елохимите създадоха като от памет нещо, което аз нарекох комплекси на съществуването. Но и с тези Елохими стана същото нещо, което става и с нас, когато създаваме нещо от паметта без съмнение такава една дейност ние развиваме само на една много по-ниска степен. Бих искал да говоря с едно сравнение. Представете си един човек, който заспива вечер. Неговият свят от чувства и представи потъва в забрава за неговото субективно съзнание.
Той преминава в сънно състояние.
Да предположим, че неговата последна мисъл, която е имал вечерта преди заспиването, е тази за една роза нека вземем този пример за една роза, която се е намирала близо до него, когато е заспал. Тази мисъл потъва в забравата. На утринта мисълта за розата отново изплува в съзнанието. Ако розата не беше останала, би останала само тази мисъл за нея. Направете сега разлика между тези два факта: единият е използването на представата ви за розата в спомена, която би могла да се яви и тогава, когато розата не би съществувала вечер, следователно мисълта, споменът за розата.
към текста >>
" Онзи, който мисли така, не взима под внимание, че в това, което той би позволил така много да презира, са работили в течение на безброй епохи, възвишени духовни Същества, за да го доведат до това
състояние
.
Твърде лесно и евтино е, при това, което срещаме като твърда материя, да кажем: "Но това е просто материя! " и някому може си прави удоволствие да каже: "Духовният изследовател съвсем не иска да знае за това! Материята е само едно низше съществуване! Какво ни интересува нас това вещество? Ние се издигаме над материята в духовното!
" Онзи, който мисли така, не взима под внимание, че в това, което той би позволил така много да презира, са работили в течение на безброй епохи, възвишени духовни Същества, за да го доведат до това състояние.
И действително, ако бихме чувствували нормално, нашето чувство би трябвало да изпадне в дълбоко благоговение, когато от външната материя, така да се каже от елементарната земна покривка проникнем на това, което е втвърдило тази земна покривка. Ние би трябвало да изпаднем в дълбоко благоговение пред тези възвишени духовни Същества, които наричаме Духове на Волята, както чрез една продължителна дейност са изградили твърдостта в земната материя, върху която ние стъпваме и която носим в самите нас в земните съставни части на нашето физическо тяло. Тези Духове на Волята, които в християнския езотеризъм наричаме също Престоли, те са изградили или по-добре казано сгъстили се твърдата почва, върху която ходим. Онези, които като езотерици са дали имена на произведенията на Духовете на Волята в нашето Земно съществуване, са нарекли тези духове Престоли, защото те действително са ни изградили престолите, върху които ние постоянно се опираме като върху една здрава основа и върху което всяко друго земно съществуване стъпва по-нататък като върху здрави престоли. Тези стари изрази добиват извънредно голяма стойност и заслужават уважение, което трябва да изпълни цялото наше чувствуване.
към текста >>
Когато сега от твърдото или земното в елементарното
състояние
отново се издигнем до водното, до течното, трябва да кажем: Върху заемното е трябвало да се гради и уплътнява много по-дълго време отколкото върху водното; ето защо ще трябва да търсим основните сили на водното или течно
състояние
в Същества от една по-ниска йерархия.
И действително, ако бихме чувствували нормално, нашето чувство би трябвало да изпадне в дълбоко благоговение, когато от външната материя, така да се каже от елементарната земна покривка проникнем на това, което е втвърдило тази земна покривка. Ние би трябвало да изпаднем в дълбоко благоговение пред тези възвишени духовни Същества, които наричаме Духове на Волята, както чрез една продължителна дейност са изградили твърдостта в земната материя, върху която ние стъпваме и която носим в самите нас в земните съставни части на нашето физическо тяло. Тези Духове на Волята, които в християнския езотеризъм наричаме също Престоли, те са изградили или по-добре казано сгъстили се твърдата почва, върху която ходим. Онези, които като езотерици са дали имена на произведенията на Духовете на Волята в нашето Земно съществуване, са нарекли тези духове Престоли, защото те действително са ни изградили престолите, върху които ние постоянно се опираме като върху една здрава основа и върху което всяко друго земно съществуване стъпва по-нататък като върху здрави престоли. Тези стари изрази добиват извънредно голяма стойност и заслужават уважение, което трябва да изпълни цялото наше чувствуване.
Когато сега от твърдото или земното в елементарното състояние отново се издигнем до водното, до течното, трябва да кажем: Върху заемното е трябвало да се гради и уплътнява много по-дълго време отколкото върху водното; ето защо ще трябва да търсим основните сили на водното или течно състояние в Същества от една по-ниска йерархия.
Така както водният елемент действува в окръжаващата ни среда като елементарно съществуване, за неговото сгъстяване е била необходима само дейността на Духовете на Мъдростта Кириотетес или Господства на следната степен на йерархиите. Така зад твърдата материя ние виждаме Духовете на Волята, а зад това, което не е физическа вода, а което са силите съставляващи течното, трябва да виждаме дейността на Духовете на Мъдростта или Кириотетес. Ако отидем по-нагоре до въздухообразното състояние, в него трябва да виждаме следващата, по-ниско стояща йерархия. Също и във въздухообразното състояние, което тъче и царува около нас, доколкото то е произведено чрез стоящите зад него сили, ние имаме излияние на действието на определени духове от реда на йерархиите. Както във водното състояние действуват Духовете на Мъдростта, така във въздухообразното състояние действуват Духовете на Движението Динамис, Сили, както те са наречени в езотеричното Християнство.
към текста >>
Ако отидем по-нагоре до въздухообразното
състояние
, в него трябва да виждаме следващата, по-ниско стояща йерархия.
Онези, които като езотерици са дали имена на произведенията на Духовете на Волята в нашето Земно съществуване, са нарекли тези духове Престоли, защото те действително са ни изградили престолите, върху които ние постоянно се опираме като върху една здрава основа и върху което всяко друго земно съществуване стъпва по-нататък като върху здрави престоли. Тези стари изрази добиват извънредно голяма стойност и заслужават уважение, което трябва да изпълни цялото наше чувствуване. Когато сега от твърдото или земното в елементарното състояние отново се издигнем до водното, до течното, трябва да кажем: Върху заемното е трябвало да се гради и уплътнява много по-дълго време отколкото върху водното; ето защо ще трябва да търсим основните сили на водното или течно състояние в Същества от една по-ниска йерархия. Така както водният елемент действува в окръжаващата ни среда като елементарно съществуване, за неговото сгъстяване е била необходима само дейността на Духовете на Мъдростта Кириотетес или Господства на следната степен на йерархиите. Така зад твърдата материя ние виждаме Духовете на Волята, а зад това, което не е физическа вода, а което са силите съставляващи течното, трябва да виждаме дейността на Духовете на Мъдростта или Кириотетес.
Ако отидем по-нагоре до въздухообразното състояние, в него трябва да виждаме следващата, по-ниско стояща йерархия.
Също и във въздухообразното състояние, което тъче и царува около нас, доколкото то е произведено чрез стоящите зад него сили, ние имаме излияние на действието на определени духове от реда на йерархиите. Както във водното състояние действуват Духовете на Мъдростта, така във въздухообразното състояние действуват Духовете на Движението Динамис, Сили, както те са наречени в езотеричното Християнство. И когато се издигнем до топлинното състояние, до следващото по-разредено състояние, в него живеят и тъкат Духовете на следващата по-нискостояща йерархия, Духовете на Формата Ексузиаи -, същите онези Духове, които в Генезиса носят името Елохими. До сега ние описахме Духовете на Формата от една съвършено друга страна като онези, които произвеждаха "мътещото", "люпещото", "узряващото" действие в топлинния елемент. Проследявайки реда на йерархиите от Духовете на Волята надолу минавайки през Духовете на Мъдростта и на Движението, ние отново стигаме до нашите Елохими, до нашите Духове на Формата.
към текста >>
Също и във въздухообразното
състояние
, което тъче и царува около нас, доколкото то е произведено чрез стоящите зад него сили, ние имаме излияние на действието на определени духове от реда на йерархиите.
Тези стари изрази добиват извънредно голяма стойност и заслужават уважение, което трябва да изпълни цялото наше чувствуване. Когато сега от твърдото или земното в елементарното състояние отново се издигнем до водното, до течното, трябва да кажем: Върху заемното е трябвало да се гради и уплътнява много по-дълго време отколкото върху водното; ето защо ще трябва да търсим основните сили на водното или течно състояние в Същества от една по-ниска йерархия. Така както водният елемент действува в окръжаващата ни среда като елементарно съществуване, за неговото сгъстяване е била необходима само дейността на Духовете на Мъдростта Кириотетес или Господства на следната степен на йерархиите. Така зад твърдата материя ние виждаме Духовете на Волята, а зад това, което не е физическа вода, а което са силите съставляващи течното, трябва да виждаме дейността на Духовете на Мъдростта или Кириотетес. Ако отидем по-нагоре до въздухообразното състояние, в него трябва да виждаме следващата, по-ниско стояща йерархия.
Също и във въздухообразното състояние, което тъче и царува около нас, доколкото то е произведено чрез стоящите зад него сили, ние имаме излияние на действието на определени духове от реда на йерархиите.
Както във водното състояние действуват Духовете на Мъдростта, така във въздухообразното състояние действуват Духовете на Движението Динамис, Сили, както те са наречени в езотеричното Християнство. И когато се издигнем до топлинното състояние, до следващото по-разредено състояние, в него живеят и тъкат Духовете на следващата по-нискостояща йерархия, Духовете на Формата Ексузиаи -, същите онези Духове, които в Генезиса носят името Елохими. До сега ние описахме Духовете на Формата от една съвършено друга страна като онези, които произвеждаха "мътещото", "люпещото", "узряващото" действие в топлинния елемент. Проследявайки реда на йерархиите от Духовете на Волята надолу минавайки през Духовете на Мъдростта и на Движението, ние отново стигаме до нашите Елохими, до нашите Духове на Формата. Вие виждате, как всичко се обединява в едно, когато веднъж се хване по един правилен начин нишката на нещата.
към текста >>
Както във водното
състояние
действуват Духовете на Мъдростта, така във въздухообразното
състояние
действуват Духовете на Движението Динамис, Сили, както те са наречени в езотеричното Християнство.
Когато сега от твърдото или земното в елементарното състояние отново се издигнем до водното, до течното, трябва да кажем: Върху заемното е трябвало да се гради и уплътнява много по-дълго време отколкото върху водното; ето защо ще трябва да търсим основните сили на водното или течно състояние в Същества от една по-ниска йерархия. Така както водният елемент действува в окръжаващата ни среда като елементарно съществуване, за неговото сгъстяване е била необходима само дейността на Духовете на Мъдростта Кириотетес или Господства на следната степен на йерархиите. Така зад твърдата материя ние виждаме Духовете на Волята, а зад това, което не е физическа вода, а което са силите съставляващи течното, трябва да виждаме дейността на Духовете на Мъдростта или Кириотетес. Ако отидем по-нагоре до въздухообразното състояние, в него трябва да виждаме следващата, по-ниско стояща йерархия. Също и във въздухообразното състояние, което тъче и царува около нас, доколкото то е произведено чрез стоящите зад него сили, ние имаме излияние на действието на определени духове от реда на йерархиите.
Както във водното състояние действуват Духовете на Мъдростта, така във въздухообразното състояние действуват Духовете на Движението Динамис, Сили, както те са наречени в езотеричното Християнство.
И когато се издигнем до топлинното състояние, до следващото по-разредено състояние, в него живеят и тъкат Духовете на следващата по-нискостояща йерархия, Духовете на Формата Ексузиаи -, същите онези Духове, които в Генезиса носят името Елохими. До сега ние описахме Духовете на Формата от една съвършено друга страна като онези, които произвеждаха "мътещото", "люпещото", "узряващото" действие в топлинния елемент. Проследявайки реда на йерархиите от Духовете на Волята надолу минавайки през Духовете на Мъдростта и на Движението, ние отново стигаме до нашите Елохими, до нашите Духове на Формата. Вие виждате, как всичко се обединява в едно, когато веднъж се хване по един правилен начин нишката на нещата. Опитайте се сега да внесете във всичко това, което е описано, едно разбиране чрез чувствата, чрез усета, и тогава ще си кажете: На основата на това, което нашите сетива виждат в окръжаващия ни свят, стои едно елементарно състояние, едно земно състояние; но в това земно състояние живеят в действителност Духовете на Волята; на неговата основа стои също така един течен елемент; не в този течен елемент живеят Духовете на Мъдростта; на основата на сетивния свят стои един въздухообразен елемент; но в него живеят в действителност Духовете на Движението; и най-после имаме един топлинен елемент, но в него живеят в действителност Духовете на Формата, Елохимите.
към текста >>
И когато се издигнем до топлинното
състояние
, до следващото по-разредено
състояние
, в него живеят и тъкат Духовете на следващата по-нискостояща йерархия, Духовете на Формата Ексузиаи -, същите онези Духове, които в Генезиса носят името Елохими.
Така както водният елемент действува в окръжаващата ни среда като елементарно съществуване, за неговото сгъстяване е била необходима само дейността на Духовете на Мъдростта Кириотетес или Господства на следната степен на йерархиите. Така зад твърдата материя ние виждаме Духовете на Волята, а зад това, което не е физическа вода, а което са силите съставляващи течното, трябва да виждаме дейността на Духовете на Мъдростта или Кириотетес. Ако отидем по-нагоре до въздухообразното състояние, в него трябва да виждаме следващата, по-ниско стояща йерархия. Също и във въздухообразното състояние, което тъче и царува около нас, доколкото то е произведено чрез стоящите зад него сили, ние имаме излияние на действието на определени духове от реда на йерархиите. Както във водното състояние действуват Духовете на Мъдростта, така във въздухообразното състояние действуват Духовете на Движението Динамис, Сили, както те са наречени в езотеричното Християнство.
И когато се издигнем до топлинното състояние, до следващото по-разредено състояние, в него живеят и тъкат Духовете на следващата по-нискостояща йерархия, Духовете на Формата Ексузиаи -, същите онези Духове, които в Генезиса носят името Елохими.
До сега ние описахме Духовете на Формата от една съвършено друга страна като онези, които произвеждаха "мътещото", "люпещото", "узряващото" действие в топлинния елемент. Проследявайки реда на йерархиите от Духовете на Волята надолу минавайки през Духовете на Мъдростта и на Движението, ние отново стигаме до нашите Елохими, до нашите Духове на Формата. Вие виждате, как всичко се обединява в едно, когато веднъж се хване по един правилен начин нишката на нещата. Опитайте се сега да внесете във всичко това, което е описано, едно разбиране чрез чувствата, чрез усета, и тогава ще си кажете: На основата на това, което нашите сетива виждат в окръжаващия ни свят, стои едно елементарно състояние, едно земно състояние; но в това земно състояние живеят в действителност Духовете на Волята; на неговата основа стои също така един течен елемент; не в този течен елемент живеят Духовете на Мъдростта; на основата на сетивния свят стои един въздухообразен елемент; но в него живеят в действителност Духовете на Движението; и най-после имаме един топлинен елемент, но в него живеят в действителност Духовете на Формата, Елохимите. Но не трябва да мислим, че можем строго да разграничим тези области една от друга, че можем да теглим строги граници между тях.
към текста >>
Опитайте се сега да внесете във всичко това, което е описано, едно разбиране чрез чувствата, чрез усета, и тогава ще си кажете: На основата на това, което нашите сетива виждат в окръжаващия ни свят, стои едно елементарно
състояние
, едно земно
състояние
; но в това земно
състояние
живеят в действителност Духовете на Волята; на неговата основа стои също така един течен елемент; не в този течен елемент живеят Духовете на Мъдростта; на основата на сетивния свят стои един въздухообразен елемент; но в него живеят в действителност Духовете на Движението; и най-после имаме един топлинен елемент, но в него живеят в действителност Духовете на Формата, Елохимите.
Както във водното състояние действуват Духовете на Мъдростта, така във въздухообразното състояние действуват Духовете на Движението Динамис, Сили, както те са наречени в езотеричното Християнство. И когато се издигнем до топлинното състояние, до следващото по-разредено състояние, в него живеят и тъкат Духовете на следващата по-нискостояща йерархия, Духовете на Формата Ексузиаи -, същите онези Духове, които в Генезиса носят името Елохими. До сега ние описахме Духовете на Формата от една съвършено друга страна като онези, които произвеждаха "мътещото", "люпещото", "узряващото" действие в топлинния елемент. Проследявайки реда на йерархиите от Духовете на Волята надолу минавайки през Духовете на Мъдростта и на Движението, ние отново стигаме до нашите Елохими, до нашите Духове на Формата. Вие виждате, как всичко се обединява в едно, когато веднъж се хване по един правилен начин нишката на нещата.
Опитайте се сега да внесете във всичко това, което е описано, едно разбиране чрез чувствата, чрез усета, и тогава ще си кажете: На основата на това, което нашите сетива виждат в окръжаващия ни свят, стои едно елементарно състояние, едно земно състояние; но в това земно състояние живеят в действителност Духовете на Волята; на неговата основа стои също така един течен елемент; не в този течен елемент живеят Духовете на Мъдростта; на основата на сетивния свят стои един въздухообразен елемент; но в него живеят в действителност Духовете на Движението; и най-после имаме един топлинен елемент, но в него живеят в действителност Духовете на Формата, Елохимите.
Но не трябва да мислим, че можем строго да разграничим тези области една от друга, че можем да теглим строги граници между тях. Целият наш Земен живот почива, на това, че въздухообразният, воденият /течният/ и твърдият елементи действуват един в други, че топлината прониква и пропива всичко. Не съществува нищо твърдо, което да не се намира в определено топлинно състояние; ние намираме топлината навсякъде в другите елементарни степени на съществуването. Ето защо можем да кажем: Ние намираме действието на Елохимите,същинският силов елемент на топлинното състояние навсякъде; то се е вляло навсякъде. Въпреки че като предпоставки той трябваше да има дейността на Духовете на Волята, на Мъдростта, на Движението, този елемент на топлината прониква през време на Земното съществуване като проява на Духовете на Формата всички по-нисши степени на съществуването.
към текста >>
Не съществува нищо твърдо, което да не се намира в определено топлинно
състояние
; ние намираме топлината навсякъде в другите елементарни степени на съществуването.
Проследявайки реда на йерархиите от Духовете на Волята надолу минавайки през Духовете на Мъдростта и на Движението, ние отново стигаме до нашите Елохими, до нашите Духове на Формата. Вие виждате, как всичко се обединява в едно, когато веднъж се хване по един правилен начин нишката на нещата. Опитайте се сега да внесете във всичко това, което е описано, едно разбиране чрез чувствата, чрез усета, и тогава ще си кажете: На основата на това, което нашите сетива виждат в окръжаващия ни свят, стои едно елементарно състояние, едно земно състояние; но в това земно състояние живеят в действителност Духовете на Волята; на неговата основа стои също така един течен елемент; не в този течен елемент живеят Духовете на Мъдростта; на основата на сетивния свят стои един въздухообразен елемент; но в него живеят в действителност Духовете на Движението; и най-после имаме един топлинен елемент, но в него живеят в действителност Духовете на Формата, Елохимите. Но не трябва да мислим, че можем строго да разграничим тези области една от друга, че можем да теглим строги граници между тях. Целият наш Земен живот почива, на това, че въздухообразният, воденият /течният/ и твърдият елементи действуват един в други, че топлината прониква и пропива всичко.
Не съществува нищо твърдо, което да не се намира в определено топлинно състояние; ние намираме топлината навсякъде в другите елементарни степени на съществуването.
Ето защо можем да кажем: Ние намираме действието на Елохимите,същинският силов елемент на топлинното състояние навсякъде; то се е вляло навсякъде. Въпреки че като предпоставки той трябваше да има дейността на Духовете на Волята, на Мъдростта, на Движението, този елемент на топлината прониква през време на Земното съществуване като проява на Духовете на Формата всички по-нисши степени на съществуването. И така във веществената основа на твърдото състояние ние ще намерим не само тялото на Духовете на Волята, а виждаме това тяло на Духовете на Волята проникнато и протакано от самите Елохими, от Духовете на Формата. А сега да се опитаме да намерим в сетивното съществуване външния израз на това, за което току що говорихме. Ние описахме това, което се намира в свръхсетивната област, едно тъкане едно в друго на Духовете на Волята на Престолите и на Духовете на Формата на Елохимите -; това се намира в свръхсетивната област.
към текста >>
Ето защо можем да кажем: Ние намираме действието на Елохимите,същинският силов елемент на топлинното
състояние
навсякъде; то се е вляло навсякъде.
Вие виждате, как всичко се обединява в едно, когато веднъж се хване по един правилен начин нишката на нещата. Опитайте се сега да внесете във всичко това, което е описано, едно разбиране чрез чувствата, чрез усета, и тогава ще си кажете: На основата на това, което нашите сетива виждат в окръжаващия ни свят, стои едно елементарно състояние, едно земно състояние; но в това земно състояние живеят в действителност Духовете на Волята; на неговата основа стои също така един течен елемент; не в този течен елемент живеят Духовете на Мъдростта; на основата на сетивния свят стои един въздухообразен елемент; но в него живеят в действителност Духовете на Движението; и най-после имаме един топлинен елемент, но в него живеят в действителност Духовете на Формата, Елохимите. Но не трябва да мислим, че можем строго да разграничим тези области една от друга, че можем да теглим строги граници между тях. Целият наш Земен живот почива, на това, че въздухообразният, воденият /течният/ и твърдият елементи действуват един в други, че топлината прониква и пропива всичко. Не съществува нищо твърдо, което да не се намира в определено топлинно състояние; ние намираме топлината навсякъде в другите елементарни степени на съществуването.
Ето защо можем да кажем: Ние намираме действието на Елохимите,същинският силов елемент на топлинното състояние навсякъде; то се е вляло навсякъде.
Въпреки че като предпоставки той трябваше да има дейността на Духовете на Волята, на Мъдростта, на Движението, този елемент на топлината прониква през време на Земното съществуване като проява на Духовете на Формата всички по-нисши степени на съществуването. И така във веществената основа на твърдото състояние ние ще намерим не само тялото на Духовете на Волята, а виждаме това тяло на Духовете на Волята проникнато и протакано от самите Елохими, от Духовете на Формата. А сега да се опитаме да намерим в сетивното съществуване външния израз на това, за което току що говорихме. Ние описахме това, което се намира в свръхсетивната област, едно тъкане едно в друго на Духовете на Волята на Престолите и на Духовете на Формата на Елохимите -; това се намира в свръхсетивната област. Но свръхсетивното хвърля своя сянков образ в нашия сетивен свят.
към текста >>
И така във веществената основа на твърдото
състояние
ние ще намерим не само тялото на Духовете на Волята, а виждаме това тяло на Духовете на Волята проникнато и протакано от самите Елохими, от Духовете на Формата.
Но не трябва да мислим, че можем строго да разграничим тези области една от друга, че можем да теглим строги граници между тях. Целият наш Земен живот почива, на това, че въздухообразният, воденият /течният/ и твърдият елементи действуват един в други, че топлината прониква и пропива всичко. Не съществува нищо твърдо, което да не се намира в определено топлинно състояние; ние намираме топлината навсякъде в другите елементарни степени на съществуването. Ето защо можем да кажем: Ние намираме действието на Елохимите,същинският силов елемент на топлинното състояние навсякъде; то се е вляло навсякъде. Въпреки че като предпоставки той трябваше да има дейността на Духовете на Волята, на Мъдростта, на Движението, този елемент на топлината прониква през време на Земното съществуване като проява на Духовете на Формата всички по-нисши степени на съществуването.
И така във веществената основа на твърдото състояние ние ще намерим не само тялото на Духовете на Волята, а виждаме това тяло на Духовете на Волята проникнато и протакано от самите Елохими, от Духовете на Формата.
А сега да се опитаме да намерим в сетивното съществуване външния израз на това, за което току що говорихме. Ние описахме това, което се намира в свръхсетивната област, едно тъкане едно в друго на Духовете на Волята на Престолите и на Духовете на Формата на Елохимите -; това се намира в свръхсетивната област. Но свръхсетивното хвърля своя сянков образ в нашия сетивен свят. Как се представя това? Това, което е субстанциално, така да се каже тялото, същността на Духовете на Волята, то е простиращата се материя, твърдата материя.
към текста >>
състояние
на материята, кой, според днешните понятия на физиката, би се съмнявал, че същите сили действуват и тогава, когато например в атмосферата се образуват облаците, когато изпарената вода се събира в облаци?
Като такава тя е факт; но ние не я разбираме, когато оставаме, когато спираме при нейната илюзорност. Ние можем да я ценим като илюзия едва тогава, когато не оставаме, не спираме при нейната илюзорност. Според царуващия днес отвлечен възглед всичко е разбъркано. Това не са допускали древните ясновидци; те не са се задоволявали да виждат навсякъде същите тривиални сили, както върши това един съвременен физик, който иска да бъде не само физик, но например същевременно и метеоролог. Кой днес ще се съмнява, че същите сили, които, да речем, действуват в елементарното съществуване, в твърдото, в течното и т.н.
състояние на материята, кой, според днешните понятия на физиката, би се съмнявал, че същите сили действуват и тогава, когато например в атмосферата се образуват облаците, когато изпарената вода се събира в облаци?
Зная много добре, че днес физикът съвсем не може да мисли по друг начин, че като физик той иска да бъде същевременно и метеоролог и че за него има само смисъл, когато разпростира същите закони, които установява за земното съществуване, и върху образуването на водните маси, които заобикалят нашата Земя като облаци ясновидецът не постъпва така удобно щом човек проникне до духовните основи, той не може да вижда навсякъде същото нещо; други Духовни Същества действуват, когато да речем от нещо газообразно се образува непосредствено на земната почва нещо течно, или когато в окръжността на Земята газообразното се събира а нещо течно. Следователно, когато погледнем раждането на водното, на течното в нашата атмосфера, тогава ясновидецът не може да каже: Водното, течното се ражда там по съвсем същия начин както върху земната почва, той не може да каже, че плаващата форма се ражда по същия начин, както водата се кондензира върху земната почва или в земната почва, защото едни Същества участвуват в образуването на облаците, други в образуването на водата върху земната почва. Това, което казах за участието на йерархиите в нашето елементарно съществуване, то се отнася само за Земната, започвайки от нейния център и стигайки нагоре до мястото, където ние самите стойте; но същите сили не се достатъчни, за да образуват например облаците. За това работят други Същества. Натурфилософията, която се образува от днешната физика, постъпва според един твърде прост принцип.
към текста >>
Зная много добре, че днес физикът съвсем не може да мисли по друг начин, че като физик той иска да бъде същевременно и метеоролог и че за него има само смисъл, когато разпростира същите закони, които установява за земното съществуване, и върху образуването на водните маси, които заобикалят нашата Земя като облаци ясновидецът не постъпва така удобно щом човек проникне до духовните основи, той не може да вижда навсякъде същото нещо; други Духовни Същества действуват, когато да речем от нещо
газообразно
се образува непосредствено на земната почва нещо течно, или когато в окръжността на Земята
газообразно
то се събира а нещо течно.
Ние можем да я ценим като илюзия едва тогава, когато не оставаме, не спираме при нейната илюзорност. Според царуващия днес отвлечен възглед всичко е разбъркано. Това не са допускали древните ясновидци; те не са се задоволявали да виждат навсякъде същите тривиални сили, както върши това един съвременен физик, който иска да бъде не само физик, но например същевременно и метеоролог. Кой днес ще се съмнява, че същите сили, които, да речем, действуват в елементарното съществуване, в твърдото, в течното и т.н. състояние на материята, кой, според днешните понятия на физиката, би се съмнявал, че същите сили действуват и тогава, когато например в атмосферата се образуват облаците, когато изпарената вода се събира в облаци?
Зная много добре, че днес физикът съвсем не може да мисли по друг начин, че като физик той иска да бъде същевременно и метеоролог и че за него има само смисъл, когато разпростира същите закони, които установява за земното съществуване, и върху образуването на водните маси, които заобикалят нашата Земя като облаци ясновидецът не постъпва така удобно щом човек проникне до духовните основи, той не може да вижда навсякъде същото нещо; други Духовни Същества действуват, когато да речем от нещо газообразно се образува непосредствено на земната почва нещо течно, или когато в окръжността на Земята газообразното се събира а нещо течно.
Следователно, когато погледнем раждането на водното, на течното в нашата атмосфера, тогава ясновидецът не може да каже: Водното, течното се ражда там по съвсем същия начин както върху земната почва, той не може да каже, че плаващата форма се ражда по същия начин, както водата се кондензира върху земната почва или в земната почва, защото едни Същества участвуват в образуването на облаците, други в образуването на водата върху земната почва. Това, което казах за участието на йерархиите в нашето елементарно съществуване, то се отнася само за Земната, започвайки от нейния център и стигайки нагоре до мястото, където ние самите стойте; но същите сили не се достатъчни, за да образуват например облаците. За това работят други Същества. Натурфилософията, която се образува от днешната физика, постъпва според един твърде прост принцип. Тя намира първо няколко физически закона и казва, че те царуват над цялото съществуване.
към текста >>
Така това обединение в човека е едно развитие нагоре до едно по-висше
състояние
.
Нека изходим от развитието на човека! Когато виждаме човека да навлиза в съществуването като съвсем малко дете, ние знаем, че в него не е още развито това, което наричаме едно единно съзнание. Детето произнася думата "аз", която обединява неговото съзнание, едва след известно време. Тогава това, което се намира в неговия душевен живот, се свързва в единството на съзнанието. Човекът нараства по-високо, когато обгръща в едно цяло различните дейности, които у детето са децентрализирани.
Така това обединение в човека е едно развитие нагоре до едно по-висше състояние.
По аналогичен начин можем да си представим по-нататъшното развитие на Елохимите. През време на подготвително развитие към създаване на човека те бяха разгърнали определена дейност. Благодарение на това, че бяха извършили тази дейност, те самите бяха научили нещо, сами бяха допринесли, за да се издигнат на една по-висока степен. Като група те бяха достигнали сега едно единно съзнание, един вид не са останали само като група, а са станали едно единство. Единството беше като един вид Същество.
към текста >>
От цялото това
състояние
на нещата, което сега ви описах от окултните извори, тълкуванието на Библията е направило следното.
Тук вие имате по един още по-задълбочен начин, отколкото беше възможно по-рано, понятието за Яхве, за Йехова. Ето защо отначало Библията говори в своето разказване само за Явех-Елохим там, където самите Елохими са напреднали до една по-висока степен, до едно единство. Тази е дълбоката причина, поради която в края на сътворението внезапно се явява името Явех. Ето сега виждате, как трябва да се проникне до окултните извори, когато искаме да разберем нещо подобно. А какво е направило тълкуването на Библията през 19-я век от всичко това?
От цялото това състояние на нещата, което сега ви описах от окултните извори, тълкуванието на Библията е направило следното.
То е казало: Ето, на едно място се явява името "Елохим", на друго място името "Явех". Самопонятно, това е доказателство, че двата документа произхождат от две различни религиозни предания; и ние трябва да различаваме това, което е било донесено от един народ, който е обожавал Елохим, от онова, което донесло един друг народ, който е обожавал Явех. И този, който е написал това, е слял двете имена, Елохим и Явех-Елохим и така ние имаме сега един документ, който съдържа името Елохим, и друг документ, който съдържа името Явех. Ние трябва отново да разделим тези имена. В това изследване на Библията се е достигнало толкова далече, че днес имаме така наречени библии на дъгата, библии написани с цветовете на дъгата, в които всичко, което се предполага да е било донесено от една страна, е запечатано със сини букви, и всичко, което се счита да е било донесено от другата страна, е напечатано с червен цвят.
към текста >>
31.
8. СКАЗКА ОСМА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Във всеки случай в начало това не е правилното
състояние
на нещата; то ще бъде нещо съвършено друго.
Видите ли, на първата степен на ясновиждането това съвсем не са изрази за външни духовни същества: той вижда образи. И ние трябва да се запитаме: Какво означават тези образи, които възникват там? Видите ли, на първата степен на ясновиждането това съвсем не са изрази за външни действителни духовни същества, а това, което се явява първо е ако мога така да се изразя един вид органическо съзнание; то е едно образно представяне, едно прожектиране навън в пространството на това, което става в самия наш организъм. И когато ясновидецът започва да развива в себе си силите, тогава той може за да посочим сега един действителен пример да чувствува така, като че възприема далече вън в пространството две ярко светещи кълба. Ако ясновидецът би казал сега: Там вън се намират накъде две същества, той по всяка вероятност би си представил нещо погрешно.
Във всеки случай в начало това не е правилното състояние на нещата; то ще бъде нещо съвършено друго.
То ще бъде така, че ясновидството прожектира навън сили в пространството, които работят в самия него, и възприема две кълба. А тези две кълба могат да представляват например това, което работи в астралното тяло на ясновидеца и произвежда вътрешно силата на виждането в неговите две очи. Тази сила на виждането може да се прожектира за него навън във формата на две кълба. Следователно всъщност това са вътрешни сили, които се представят като намиращи се вън явления на астралното пространство. Най-голямата възможна измама би била тази, когато някой би считал това за някаква проява на външни духовни същества.
към текста >>
Същественото в онази дейност, която е била извършена през време на старото Лунно
състояние
, е, че органите така да се каже са изтеглени навън от съществата.
Като чисто физични органи нашите сетивни органи са били изградени още през време на старата Сатурнова епоха; окото е било изградено като една "камера обскура", каквато използуват фотографите. Нашите сетивни органи са съставени според законите на физиката. Но такива физични апарати не могат да възприемат. През време на старата Лунна епоха тези органи са били овътрешнени. Следователно, когато разглеждаме окото, трябва да кажем: На стария Сатурн то е било така изградено, че е било най-много един физичен апарат; за Лунната степен чрез падащата отвън светлина то е било преобразувано в един възприемателен орган, в един орган на съзнанието.
Същественото в онази дейност, която е била извършена през време на старото Лунно състояние, е, че органите така да се каже са изтеглени навън от съществата.
През време на Земната работа същественото е, че например светлината действува върху растенията, подържа развитието на растенията. Ние виждаме резултатът от това действие на светлината във външната растителност. Светлината не е действувала по този начин на Старата Луна; тя е изтеглила органите навън. И това, което човекът е възприемал тогава, е било тази работа над неговите органи. Следователно това е било едно възприемане на образи, които обаче изглеждали като че изпълват мировото пространство.
към текста >>
Следователно, за да може да се роди веднъж това
състояние
на съзнанието, което днес наричаме съзнание на земния човек, бяха необходими всички процеси, които са произвели тази Земя, беше необходим човекът като човек.
И не само човекът не е имал такова съзнание: не са го имали и всички други Същества, които описахме като принадлежащи на тези или онази йерархии. Би било твърде повърхностно, ако бихме си представили, понеже например Ангелите са минали на старата Луна своята човешка степен на развитие, че поради това то е трябвало да имат на старата Луна едно такова съзнание, каквото днес човеците имат на Земята. Те не са имали такова съзнание и това ги отличава от човека, че те са минали своето човешко развитие с едно друго съзнание. Никога не става едно пряко повторение на това, което вече е съществувало. Всичко, което представлява един момент на развитието, става само веднъж и те става, за да съществува, а не за да повтаря нещо друго.
Следователно, за да може да се роди веднъж това състояние на съзнанието, което днес наричаме съзнание на земния човек, бяха необходими всички процеси, които са произвели тази Земя, беше необходим човекът като човек.
И невъзможно беше земният човек, земните същества да развият едно такова съзнание на предишните степени на развитието. Когато пред нас застава един предмет, той се намира тогава вън от нас, явява ни се като същество вън от нас. Всяко предишно съзнание на съществата, за които можем да говорим, е такова, че то не прави разлика между вътрешно и външно, че би било безсмислие да се каже: на нас ни се явява нещо, което се намира вън от нас. Това не можеха да кажат и Елохимите; то не съществуваше и за тях. Те можеха само да кажат: Ние живеем и тъчем във Вселената; ние творим, и в творението възприемаме това наше творчество.
към текста >>
Такова положение не е съществувало през време на старото Лунно
състояние
; това е било един съвършено нов земен факт.
Те можеха само да кажат: Ние живеем и тъчем във Вселената; ние творим, и в творението възприемаме това наше творчество. Пред нас не стоят предмети; пред нас не се явяват предмети. Този факт, които се съдържа в изречението: "Пред нас се явяват предмети", "Същества се изразяват в една външна пространствена форма, от която ние сме отделени, тя стои пред нас и, този факт, който се съдържа в това изречение, настъпва и за Елохимите едва през време на Земната епоха. Когато на старата Луна тези Елохими са чувствували, че тъкат и действуват в светлината, която се е разливала от Слънцето върху Луната, те можели да си кажат: Ние се чувствуваме вътре в тази Светлина; ние чувствуваме как заедно с тази Светлина се потопяваме в съществата, които живеят като човеци върху стара Луна; ние пробягваме някакси пространството заедно с тази Светлина. Но те не биха могли да кажат: Ние виждаме тази Светлина вън от нас.
Такова положение не е съществувало през време на старото Лунно състояние; това е било един съвършено нов земен факт.
Когато на определена степен на развитието в Генезиса срещаме величествените думи: "И рекоха Елохимите: Да бъде Светлина", към това трябва да се прибави един нов факт: че те не се чувствуват само да се разливат заедно със светлината, а светлината се отразява към тях от предметите, че предметите им се явяват отвън. Авторът на Генезиса /Битието/ изразява това, като към думите: "И рекоха Елохимите: Да бъде Светлина"! прибавя: "И Елохимите видяха Светлината". Да, в този документ не е записано нищо ненужно; това не е една фраза, там нищо не е само фраза. И желателно би било, между другите неща, които хората биха могли да научат от този документ, да научат също и това: да не прибавят в своето писане нищо, което да не бъде пълносочно съдържание, да не пишат нищо, което да бъде само една фраза.
към текста >>
Видяхме, че характерното за Лунното
състояние
може да се роди само благодарение на това, че Слънцето се отдели от Луната.
на преводача./ Така следователно ние можем да кажем, когато срещаме в Генезиса думите: "Елохимите видяха Светлината", че в това се посочва това, което е специфично за Земното развитие, но че и това, което по-рано е можело да се изживее само субективно, сега се явява отвън; че духът се представя в своето външно явление. Следователно думите, които обикновено са преведени: "И Елохимите погледнаха Светлината и видяха, че тя беше добра", ние можем да ги изразим така: "И Елохимите изживяха /изпитаха/ съзнанието, че това, в което по-рано те се чувствуваха, застана пред тях като нещо външно; и в това явление те изживява, че Духът стоеше зад него и се изразяваше във външното",защото това се крие зад думата: че то беше "добро" /хубаво/. Вие най-добре ще разберете такъв един документ като Генезиса едва тогава, когато никъде не ще търсете някакво запълваме с думи, а навсякъде ще търсите да откриете тайните, които действително се крият зад думите. Тогава вашето изследване вие ще напредвате; в противен случай цял куп обяснения не са нищо друго освен обикновено филистерство. Но нека отидем по-нататък.
Видяхме, че характерното за Лунното състояние може да се роди само благодарение на това, че Слънцето се отдели от Луната.
Видяхме след това, че се яви необходимостта през време на Земното развитие отново Слънцето да се отдели от Земята; че така да се каже за живота на това, което има съзнание, е необходима една двойственост. Трябваше да настъпи едно отделяне на Земното. Но такова едно отделяне, такова едно излизане е свързано и с нещо друго. То е свързано с това, че елементарните състояния в това, което става Луна, и в това, което става Слънце, така да се каже изменят своята природа, стават нещо друго. Когато разглеждате дневното Слънце също само физически, вие трябва да си кажете: Състоянията, които имаме на Земята и които наричаме твърдо и течно, не трябва да ги търсим на физическото Слънце.
към текста >>
Най-много ще можете да кажете, че материята на Слънцето стига до
газообразно
то
състояние
.
Видяхме след това, че се яви необходимостта през време на Земното развитие отново Слънцето да се отдели от Земята; че така да се каже за живота на това, което има съзнание, е необходима една двойственост. Трябваше да настъпи едно отделяне на Земното. Но такова едно отделяне, такова едно излизане е свързано и с нещо друго. То е свързано с това, че елементарните състояния в това, което става Луна, и в това, което става Слънце, така да се каже изменят своята природа, стават нещо друго. Когато разглеждате дневното Слънце също само физически, вие трябва да си кажете: Състоянията, които имаме на Земята и които наричаме твърдо и течно, не трябва да ги търсим на физическото Слънце.
Най-много ще можете да кажете, че материята на Слънцето стига до газообразното състояние.
Така вижда Слънцето и нашата физика. Такова едно разграничение става въобще при разделянето на това, което по-рано е било едно единство. Видяхме, че Земното естество се развива така, че става един вид сгъстяване надолу от топлинното състояние до това, което представлява елементарното състояние нагоре от топлината: светлинният етер, звуковия етер. жизнения етер. Но у това, което излиза като Слънчево естество, не трябва да предполагаме същото нещо.
към текста >>
Видяхме, че Земното естество се развива така, че става един вид сгъстяване надолу от топлинното
състояние
до това, което представлява елементарното
състояние
нагоре от топлината: светлинният етер, звуковия етер.
То е свързано с това, че елементарните състояния в това, което става Луна, и в това, което става Слънце, така да се каже изменят своята природа, стават нещо друго. Когато разглеждате дневното Слънце също само физически, вие трябва да си кажете: Състоянията, които имаме на Земята и които наричаме твърдо и течно, не трябва да ги търсим на физическото Слънце. Най-много ще можете да кажете, че материята на Слънцето стига до газообразното състояние. Така вижда Слънцето и нашата физика. Такова едно разграничение става въобще при разделянето на това, което по-рано е било едно единство.
Видяхме, че Земното естество се развива така, че става един вид сгъстяване надолу от топлинното състояние до това, което представлява елементарното състояние нагоре от топлината: светлинният етер, звуковия етер.
жизнения етер. Но у това, което излиза като Слънчево естество, не трябва да предполагаме същото нещо. Напротив трябва да кажем: Като първо най-тънко състояние имаме онова, което включва в себе си и произвежда живота; после това, което можем да наречем числов или звуков етер, после светлинния етер и след това топлинен етер; след това имаме въздух или газообразно състояние, водно или течно състояние и земно или твърдо състояние. Това са седемте състояния на елементарното съществуване. В областта на земното ние ще можем да търсим главно това, което отива до топлинното състояние.
към текста >>
Напротив трябва да кажем: Като първо най-тънко
състояние
имаме онова, което включва в себе си и произвежда живота; после това, което можем да наречем числов или звуков етер, после светлинния етер и след това топлинен етер; след това имаме въздух или
газообразно
състояние
, водно или течно
състояние
и земно или твърдо
състояние
.
Така вижда Слънцето и нашата физика. Такова едно разграничение става въобще при разделянето на това, което по-рано е било едно единство. Видяхме, че Земното естество се развива така, че става един вид сгъстяване надолу от топлинното състояние до това, което представлява елементарното състояние нагоре от топлината: светлинният етер, звуковия етер. жизнения етер. Но у това, което излиза като Слънчево естество, не трябва да предполагаме същото нещо.
Напротив трябва да кажем: Като първо най-тънко състояние имаме онова, което включва в себе си и произвежда живота; после това, което можем да наречем числов или звуков етер, после светлинния етер и след това топлинен етер; след това имаме въздух или газообразно състояние, водно или течно състояние и земно или твърдо състояние.
Това са седемте състояния на елементарното съществуване. В областта на земното ние ще можем да търсим главно това, което отива до топлинното състояние. Топлината прониква нашата Земя; докато за светлинния етер трябва да кажем, че Земята го притежава дотолкова, доколкото в земния живот участвуват Съществата от окръжността, ако щете можете да кажете небесните тела от окръжността. Светлината лъчезари от Слънцето към Земята, Когато бихме искали така да се каже да локализираме трите по-висши елементарни състояния светлинния етер, звуковия етер, жизнения етер -, тогава би трябвало да кажем: тях ние трябва да търсим по местонахождението повече в Слънчевото естество; обаче топлината е разпределена върху двете, върху Земята и върху Слънцето. На Слънцето ние ще поставим повече естеството на Светлината, на духовния звук и на живота.
към текста >>
В областта на земното ние ще можем да търсим главно това, което отива до топлинното
състояние
.
Видяхме, че Земното естество се развива така, че става един вид сгъстяване надолу от топлинното състояние до това, което представлява елементарното състояние нагоре от топлината: светлинният етер, звуковия етер. жизнения етер. Но у това, което излиза като Слънчево естество, не трябва да предполагаме същото нещо. Напротив трябва да кажем: Като първо най-тънко състояние имаме онова, което включва в себе си и произвежда живота; после това, което можем да наречем числов или звуков етер, после светлинния етер и след това топлинен етер; след това имаме въздух или газообразно състояние, водно или течно състояние и земно или твърдо състояние. Това са седемте състояния на елементарното съществуване.
В областта на земното ние ще можем да търсим главно това, което отива до топлинното състояние.
Топлината прониква нашата Земя; докато за светлинния етер трябва да кажем, че Земята го притежава дотолкова, доколкото в земния живот участвуват Съществата от окръжността, ако щете можете да кажете небесните тела от окръжността. Светлината лъчезари от Слънцето към Земята, Когато бихме искали така да се каже да локализираме трите по-висши елементарни състояния светлинния етер, звуковия етер, жизнения етер -, тогава би трябвало да кажем: тях ние трябва да търсим по местонахождението повече в Слънчевото естество; обаче топлината е разпределена върху двете, върху Земята и върху Слънцето. На Слънцето ние ще поставим повече естеството на Светлината, на духовния звук и на живота. Това, което произвежда живота, трябва да го търсим повече на Слънцето. За първи път това слънчево естество се е отделило през време на старата Лунна епоха.
към текста >>
Това, което съществуваше в светлината през време на старата Лунна епоха, за него беше твърде естествено, че през време на Земното развитие трябваше да се получи едно по-висше
състояние
.
Тогава, през време на старата Лунна епоха, Светлината е действувала първо, обаче не като светлина. Аз вече казах, че изречението, което се намира в Генезиса: "И Елохимите видяха Светлината", това изречение би било невъзможно да бъде произнесено по отношение развитието на Лунната епоха. Там би трябвало да се каже: И Елохимите тъчаха през пространството със светлината, бяха вътре в светлината, но не я видяха. Както например днес някой би плувал във водата и всъщност не би виждал водата, а се движи напред в нея, така и светлината не е била виждана, а е била носител на работата в космическото пространство. С развитието на Земята започна да се явява светлината, да бъде отразявана от предметите.
Това, което съществуваше в светлината през време на старата Лунна епоха, за него беше твърде естествено, че през време на Земното развитие трябваше да се получи едно по-висше състояние.
Трябва следователно да очакваме, щото това, което съществуваше за светлината през време на старото Лунно развитие, то да съществува през време на Земното развитие за звуковия етер. С други думи: През време на Земното развитие със звуковия етер става същото, което през време на Лунното развитие стана за светлината. Това би трябвало да бъде причина, щото за Елохимите това, което наричаме духовен звук, да не бъде възприемаемо както светлината в нейното отражение. Следователно, ако Генезисът би искал да ни покаже, че развитието напредва от действеността на светлинния етер към тази на звуковия етер, тогава то би трябвало да ни каже: "И Елохимите гледаха в развитието на Земята Светлината и видяха, че тя бе добро", но сега не би трябвало да продължи по същия начин: "През време на тази фаза Елохимите възприемаха звуковия етер", а би трябвало да каже: "Те живееха и тъчаха в този звуков етер". Тогава за така наречения ден втори на сътворението не би могло да се каже, че Елохимите възприемаха онова възбуждане, което разделя материята по посока нагоре и надолу, тук за тази работа на Елохимите не би могло да се каже например: Те я възприемат, имат възприятие за нея, виждат я, а тази дума за възприемане и проявяване на красота би трябвало да бъде изпусната; тогава то би отговаряло на това, което констатираме чрез Духовната наука.
към текста >>
32.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Много естествено, ние не ще намерим човека в предидущите така наречени дни на сътворението в областта на онова, което първо се изразява свръхсетивно като физически отпадъци или като закони на физическите отпадъци, но ние трябва да търсим по-рано човека в едно духовно-душевно
състояние
.
Но всичко, което накрая се събира и проявява в плода, съществува още от по-рано в цялото същество на растението /ако искаме да говорим образно/. Ние не ще намерим човека в предидущите дни на сътворението, ако не си изясним, че в действителност не физическото естество на човека предхожда духовно-душевното, а обратно, духовно-душевното предхожда физическото. Това, което днес имаме като физически земен човек пред нас, което наричаме първо човек, трябва да си го представим приблизително така, като че бихме имали малко количество вода, което чрез изстудяване правим да се превърне в лед. Както водата се втвърдява и превръща в лед, така приблизително трябва да си представим в шестия ден на сътворението душевно-духовния човек втвърдяващ се, един вид сгъстяващ се и превръщаш се в земния човек чрез действието на Елохимите. Следователно преминаването към шестия ден на сътворението е един вид втвърдяване на духовно-душевния човек и превръщането му в твърдия земен човек.
Много естествено, ние не ще намерим човека в предидущите така наречени дни на сътворението в областта на онова, което първо се изразява свръхсетивно като физически отпадъци или като закони на физическите отпадъци, но ние трябва да търсим по-рано човека в едно духовно-душевно състояние.
Следователно, когато в смисъла на Генезиса говорим за това, че в първия ден съществуваше вътрешно раздвижваното и външно изявяващото /небето и земята в обикновения превод/, ние не трябва да търсим за този първи ден на сътворението човека в земното, а в окръжността на Земята като духовно-душевно същество. Трябва да кажем: Неговото земно съществуване се подготвя като духовно-душевно същество. Днес аз искам да свържа резултатите на духовно-научното изследване с Генезиса. Кое се подготвя в най-първата заложба на човека, когато Генезисът ни съобщава, че чрез космическото мислене се раждат двата комплекса вътрешно раздвижващото се и външно-изживяващото се, когато Духът на Елохимите тъче, пронизва с топлина тези комплекси, какво се подготвя там от човека? Това, което можем да наречем Сетивна душа в смисъла на нашите днешни обяснения в областта на Духовната наука: това, което днес трябва да считаме като нещо вътрешно, то се подготвя в смисъла на Генезиса в така наречения ден първи на сътворението до момента когато се казва: Да бъде Светлина, и бе Светлина.
към текста >>
Спомнете си сега за някои неща, които съм ви казал през миналите години върху особения живот на това астрално тяло в спящото
състояние
.
Сред тези духовно-душевни сфери човекът трябва да приеме първо дрехата на астралното тяло. Нека се опитаме да си представим, що казваме с това: Сега, след този трети ден да сътворението човекът трябва да се облече с астралното тяло. Къде у човека в днешния живот имаме неговото астрално тяло така да се каже отделено пред нас, щото да можем да изследваме неговите закони? Ние имаме това астрално тяло отделено, макар и в една съвършено друга форма, отколкото тази във времето, за което ни говори Генезисът, ние имаме това астрално тяло на човека отделено през времето, когато той спи. Тогава то изостава физическото тяло и етерното тяло в леглото и човекът съществува тогава само в астралното тяло, в което се намира неговият Аз.
Спомнете си сега за някои неща, които съм ви казал през миналите години върху особения живот на това астрално тяло в спящото състояние.
Спомнете и това, което можете да намерите по този въпрос и в моята книга "Тайната наука". Тогава ще си кажете: Когато това астрално тяло е излязло от физическото и етерното тяло, тогава започват да се образуват връзки, един вид течения от това астрално тяло насочени към окръжаващия космически свят. Когато сутринта отново се връщате от спящото състояние към будното състояние, вие сте всмукали така да се каже през време на спящото състояние укрепващите сили от целия Космос. В известно отношение през време на нощта вашето астрално тяло е било включено чрез неговите течения в целия окръжаващ Космос. То е било във връзка с всички планетарни същества, които принадлежат към нашата Земя.
към текста >>
Когато сутринта отново се връщате от спящото
състояние
към будното
състояние
, вие сте всмукали така да се каже през време на спящото
състояние
укрепващите сили от целия Космос.
Ние имаме това астрално тяло отделено, макар и в една съвършено друга форма, отколкото тази във времето, за което ни говори Генезисът, ние имаме това астрално тяло на човека отделено през времето, когато той спи. Тогава то изостава физическото тяло и етерното тяло в леглото и човекът съществува тогава само в астралното тяло, в което се намира неговият Аз. Спомнете си сега за някои неща, които съм ви казал през миналите години върху особения живот на това астрално тяло в спящото състояние. Спомнете и това, което можете да намерите по този въпрос и в моята книга "Тайната наука". Тогава ще си кажете: Когато това астрално тяло е излязло от физическото и етерното тяло, тогава започват да се образуват връзки, един вид течения от това астрално тяло насочени към окръжаващия космически свят.
Когато сутринта отново се връщате от спящото състояние към будното състояние, вие сте всмукали така да се каже през време на спящото състояние укрепващите сили от целия Космос.
В известно отношение през време на нощта вашето астрално тяло е било включено чрез неговите течения в целия окръжаващ Космос. То е било във връзка с всички планетарни същества, които принадлежат към нашата Земя. То е изпращало своите течения към Меркурий, Марс, Юпитер и т.н., а в тази планетарни същества се намират укрепващите сили, които изпращат в астралното тяло това, от което ние се нуждаем, за да можем при нашето завръщане във физическото и етерно тяло да продължим будното състояние. През нощта нашето астрално тяло е един вид разлято и разширено до едно мирово съществуване. При заспиването на човека ясновидското съзнание вижда как в известно отношение астралното тяло се излъчва от физическото тяло.
към текста >>
То е изпращало своите течения към Меркурий, Марс, Юпитер и т.н., а в тази планетарни същества се намират укрепващите сили, които изпращат в астралното тяло това, от което ние се нуждаем, за да можем при нашето завръщане във физическото и етерно тяло да продължим будното
състояние
.
Спомнете и това, което можете да намерите по този въпрос и в моята книга "Тайната наука". Тогава ще си кажете: Когато това астрално тяло е излязло от физическото и етерното тяло, тогава започват да се образуват връзки, един вид течения от това астрално тяло насочени към окръжаващия космически свят. Когато сутринта отново се връщате от спящото състояние към будното състояние, вие сте всмукали така да се каже през време на спящото състояние укрепващите сили от целия Космос. В известно отношение през време на нощта вашето астрално тяло е било включено чрез неговите течения в целия окръжаващ Космос. То е било във връзка с всички планетарни същества, които принадлежат към нашата Земя.
То е изпращало своите течения към Меркурий, Марс, Юпитер и т.н., а в тази планетарни същества се намират укрепващите сили, които изпращат в астралното тяло това, от което ние се нуждаем, за да можем при нашето завръщане във физическото и етерно тяло да продължим будното състояние.
През нощта нашето астрално тяло е един вид разлято и разширено до едно мирово съществуване. При заспиването на човека ясновидското съзнание вижда как в известно отношение астралното тяло се излъчва от физическото тяло. Естествено това е един неточен израз. Астралното тяло се обвива около физическото като една спирала; то виси като един спираловиден облак. Но това, което се вижда тук, е само начало на теченията, които се образуват от това астрално тяло.
към текста >>
То е така да се каже във връзка с планетарните същества през време на спящото
състояние
.
Естествено това е един неточен израз. Астралното тяло се обвива около физическото като една спирала; то виси като един спираловиден облак. Но това, което се вижда тук, е само начало на теченията, които се образуват от това астрално тяло. Фактически те излизат навън в мировото пространство и черпят сили, пропиват се със силите на планетите. И когато някой би искал да ви каже, че астралното тяло е това, което грубото ясновидство вижда да виси като един облак в съседство на физическото тяло, той съвсем не ви казва истината; защото това астрално тяло е разлято над цялата наша слънчева система през нощта.
То е така да се каже във връзка с планетарните същества през време на спящото състояние.
Ето защо ние говорим за едно "астрално" /звездно/ тяло. Всички други обяснения на израза "астрално" тяло, който е бил създаден през Средновековието, не са правилни. Ние говорим за "астрално" тяло поради това, защото през време на спящото състояние на човека то се намира в един вид вътрешна връзка със звездите, с астралния свят, защото почива в него, защото приема в себе си неговите сили. Когато вземете под внимание това състояние на нещата,което е достъпно и днес за ясновидското изследване, вие ще си кажете: Но тогава и първите течения, които са образували това астрално тяло, би трябвало да се влеят в човека от звездния свят. Следователно при Земното развитие този звезден свят трябваше да съществува.
към текста >>
Ние говорим за "астрално" тяло поради това, защото през време на спящото
състояние
на човека то се намира в един вид вътрешна връзка със звездите, с астралния свят, защото почива в него, защото приема в себе си неговите сили.
Фактически те излизат навън в мировото пространство и черпят сили, пропиват се със силите на планетите. И когато някой би искал да ви каже, че астралното тяло е това, което грубото ясновидство вижда да виси като един облак в съседство на физическото тяло, той съвсем не ви казва истината; защото това астрално тяло е разлято над цялата наша слънчева система през нощта. То е така да се каже във връзка с планетарните същества през време на спящото състояние. Ето защо ние говорим за едно "астрално" /звездно/ тяло. Всички други обяснения на израза "астрално" тяло, който е бил създаден през Средновековието, не са правилни.
Ние говорим за "астрално" тяло поради това, защото през време на спящото състояние на човека то се намира в един вид вътрешна връзка със звездите, с астралния свят, защото почива в него, защото приема в себе си неговите сили.
Когато вземете под внимание това състояние на нещата,което е достъпно и днес за ясновидското изследване, вие ще си кажете: Но тогава и първите течения, които са образували това астрално тяло, би трябвало да се влеят в човека от звездния свят. Следователно при Земното развитие този звезден свят трябваше да съществува. Следователно, когато казваме: В така наречения ден четвърти на сътворението това, което беше духовно-душевно естество на човека, се облече със законите и силите на астралното тяло, тогава в този ден четвърти на сътворението звездите /астра/ трябва да са развивали своята дейност в окръжността на Земята. Когато в така наречения ден четвърти на сътворението ни се описва това, което можем да наречем "астралното тяло на човека се образува с неговите закони", Генезисът парализира много правилно това обличане на човешкото същество с астралното тяло, когато това човешко същество все още плува в духовната или астралната окръжност на Земята, с дейността на звездния свят, който принадлежи на нашата Земя. Следователно и тук в разказа на Генезиса се крие един дълбок смисъл, който е в пълно съгласие с това, което днес ясновидското изследване може да ни каже за съвременния човек.
към текста >>
Когато вземете под внимание това
състояние
на нещата,което е достъпно и днес за ясновидското изследване, вие ще си кажете: Но тогава и първите течения, които са образували това астрално тяло, би трябвало да се влеят в човека от звездния свят.
И когато някой би искал да ви каже, че астралното тяло е това, което грубото ясновидство вижда да виси като един облак в съседство на физическото тяло, той съвсем не ви казва истината; защото това астрално тяло е разлято над цялата наша слънчева система през нощта. То е така да се каже във връзка с планетарните същества през време на спящото състояние. Ето защо ние говорим за едно "астрално" /звездно/ тяло. Всички други обяснения на израза "астрално" тяло, който е бил създаден през Средновековието, не са правилни. Ние говорим за "астрално" тяло поради това, защото през време на спящото състояние на човека то се намира в един вид вътрешна връзка със звездите, с астралния свят, защото почива в него, защото приема в себе си неговите сили.
Когато вземете под внимание това състояние на нещата,което е достъпно и днес за ясновидското изследване, вие ще си кажете: Но тогава и първите течения, които са образували това астрално тяло, би трябвало да се влеят в човека от звездния свят.
Следователно при Земното развитие този звезден свят трябваше да съществува. Следователно, когато казваме: В така наречения ден четвърти на сътворението това, което беше духовно-душевно естество на човека, се облече със законите и силите на астралното тяло, тогава в този ден четвърти на сътворението звездите /астра/ трябва да са развивали своята дейност в окръжността на Земята. Когато в така наречения ден четвърти на сътворението ни се описва това, което можем да наречем "астралното тяло на човека се образува с неговите закони", Генезисът парализира много правилно това обличане на човешкото същество с астралното тяло, когато това човешко същество все още плува в духовната или астралната окръжност на Земята, с дейността на звездния свят, който принадлежи на нашата Земя. Следователно и тук в разказа на Генезиса се крие един дълбок смисъл, който е в пълно съгласие с това, което днес ясновидското изследване може да ни каже за съвременния човек. Ние ще видим още, че все пак в онова време, за което ни говори Генезисът, това астрално тяло не е била такова, каквото е нашето днешно астрално тяло през нощта.
към текста >>
Този беше така да се каже напредъкът на Престолите, че те се издигнаха, като все повече и повече втвърдяваха своята същност от топлинното
състояние
до земното или твърдо
състояние
.
Когато накрая на онзи ход на развитието, който ни е описан от Генезиса, Елохимите се развиха по-нататък така, че можем да говорим за едно единно съзнание, за един Явех-Елохим, тогава се получи една промяна със същността на тези Елохими. И тази промяна е в същата линия, в която е и промяната на останалите Същества на йерархиите. Спомнете си, че говорихме например за тялото на Престолите. Казахме, че в началото на нашето планетарно съществуване това тяло бе пожертвувано, за да се създаде топлинният елемент на стария Сатурн. По-нататък казахме, че трябва да търсим тялото на Престолите: през време на старото Слънце във въздушния елемент, през време на старата Луна в течния или воден елемент и през време на нашата Земна епоха в земния или твърд елемент.
Този беше така да се каже напредъкът на Престолите, че те се издигнаха, като все повече и повече втвърдяваха своята същност от топлинното състояние до земното или твърдо състояние.
Нека сега се запитаме: щом Елохимите минават през един такъв напредък, щом като отплата за тяхното творение те трябваше да се издигнат с една степен по-горе, какво трябваше да стане с тях в това отношение? Съобразно царуващата закономерност, те трябваше да напреднат до следващото сгъстяване. Напълно по същата закономерност, по която в прадревни времена при преминаването от стария Сатурн към старото Слънце Престолите бяха напреднали от топлинния елемент до въздухообразния елемент, трябва да очакваме, щото там, където Елохимите достигнаха своето единно съзнание, те да напреднат и по отношение на тяхното външно проявление, по отношение на тяхното тъкане в едно тяло, от топлинния елемент към въздухообразния елемент. Но не беше такъв случаят още при петия ден на сътворението, а това стане едва на края на онази линия на развитието, за която ни се говори в Генезиса. Ако човекът би трябвало да слезе в по-тънките елементи на въздуха още на петия ден на сътворението, с него би се случило това, което се случи с онези същества, които в този момент потърсиха своето тяло във въздухообразния елемент.
към текста >>
Човекът не беше още едно
газообразно
същество.
Ние трябва да го търсим като земно същество във физическата област сега именно трябва да го търсим във физическата област, обаче само в най-тънкото физическо проявление, като човек от топлина. Когато настъпи онзи момент, който е обозначен с хубавите думи: Елохимите рекоха: Да направим човека! тогава едно същество, което би било способно да възприема топлинните състояния, би намерило определени диференцирания в топлинното вещество. Когато би ходило по Земята, която тогава е била покрита с видовите форми на растителното царство, на животинското царство във въздухообразния и водния елемент, то би могло да си каже: Тук аз възприемам странни неща; на определени места аз възприемам топлинни впечатления, но още не газообразни впечатления, само чисти топлинни впечатления. В окръжността на Земята се намират определени топлинни диференцирания, там преминават бързо насам и натам топлинни същества.
Човекът не беше още едно газообразно същество.
Представете си, че всичката твърда материя, която съставлява вашето тяло е изчезнала, всичката течна и газообразна материя изчезнала и от това, което сте днес като човек, е останало само това, което пулсира като топлина във вашата кръв; представете си вашата кръвна топлина; абстрахирайте се от всичко друго: тогава ще имате това, което се роди през онова време, когато Елохимите изговориха творческите думи: Да направим човека! И следващото състояние на втвърдяване настъпва едва след дните на сътворението. Вливането на това, Което Явех-Елохим можеше да даде, въздухът, то идва едва като този шести ден беше минал. Хората не ще могат да разберат своя собствен произход до тогава, докато не се решат да си представят този произход така, че първоначално в Земното естество е съществувало едно духовно-душевно същество, след това едно астрално същество, после едно етерно същество; че след това от физическите състояния е съществувало първо топлинното състояние и едва след това въздухообразното състояние. Даже и в момента, за който ни се разказва след шестте дни на сътворението: "И Явех-Елохим вдъхна на човека живото дихание", докато хората не ще могат да си представят, че този човек се е състоял физически само от топлина и въздух, докато те вярват, че тогава е съществувал един човек от плът, те не ще могат да разберат себе своя собствен произход.
към текста >>
И следващото
състояние
на втвърдяване настъпва едва след дните на сътворението.
тогава едно същество, което би било способно да възприема топлинните състояния, би намерило определени диференцирания в топлинното вещество. Когато би ходило по Земята, която тогава е била покрита с видовите форми на растителното царство, на животинското царство във въздухообразния и водния елемент, то би могло да си каже: Тук аз възприемам странни неща; на определени места аз възприемам топлинни впечатления, но още не газообразни впечатления, само чисти топлинни впечатления. В окръжността на Земята се намират определени топлинни диференцирания, там преминават бързо насам и натам топлинни същества. Човекът не беше още едно газообразно същество. Представете си, че всичката твърда материя, която съставлява вашето тяло е изчезнала, всичката течна и газообразна материя изчезнала и от това, което сте днес като човек, е останало само това, което пулсира като топлина във вашата кръв; представете си вашата кръвна топлина; абстрахирайте се от всичко друго: тогава ще имате това, което се роди през онова време, когато Елохимите изговориха творческите думи: Да направим човека!
И следващото състояние на втвърдяване настъпва едва след дните на сътворението.
Вливането на това, Което Явех-Елохим можеше да даде, въздухът, то идва едва като този шести ден беше минал. Хората не ще могат да разберат своя собствен произход до тогава, докато не се решат да си представят този произход така, че първоначално в Земното естество е съществувало едно духовно-душевно същество, след това едно астрално същество, после едно етерно същество; че след това от физическите състояния е съществувало първо топлинното състояние и едва след това въздухообразното състояние. Даже и в момента, за който ни се разказва след шестте дни на сътворението: "И Явех-Елохим вдъхна на човека живото дихание", докато хората не ще могат да си представят, че този човек се е състоял физически само от топлина и въздух, докато те вярват, че тогава е съществувал един човек от плът, те не ще могат да разберат себе своя собствен произход. По-грубото се ражда от по-тънкото, а не по-тънкото от по-грубото. Естествено за днешното съзнание е твърде чуждо да се мисли така, но тази е истината.
към текста >>
Хората не ще могат да разберат своя собствен произход до тогава, докато не се решат да си представят този произход така, че първоначално в Земното естество е съществувало едно духовно-душевно същество, след това едно астрално същество, после едно етерно същество; че след това от физическите състояния е съществувало първо топлинното
състояние
и едва след това въздухообразното
състояние
.
В окръжността на Земята се намират определени топлинни диференцирания, там преминават бързо насам и натам топлинни същества. Човекът не беше още едно газообразно същество. Представете си, че всичката твърда материя, която съставлява вашето тяло е изчезнала, всичката течна и газообразна материя изчезнала и от това, което сте днес като човек, е останало само това, което пулсира като топлина във вашата кръв; представете си вашата кръвна топлина; абстрахирайте се от всичко друго: тогава ще имате това, което се роди през онова време, когато Елохимите изговориха творческите думи: Да направим човека! И следващото състояние на втвърдяване настъпва едва след дните на сътворението. Вливането на това, Което Явех-Елохим можеше да даде, въздухът, то идва едва като този шести ден беше минал.
Хората не ще могат да разберат своя собствен произход до тогава, докато не се решат да си представят този произход така, че първоначално в Земното естество е съществувало едно духовно-душевно същество, след това едно астрално същество, после едно етерно същество; че след това от физическите състояния е съществувало първо топлинното състояние и едва след това въздухообразното състояние.
Даже и в момента, за който ни се разказва след шестте дни на сътворението: "И Явех-Елохим вдъхна на човека живото дихание", докато хората не ще могат да си представят, че този човек се е състоял физически само от топлина и въздух, докато те вярват, че тогава е съществувал един човек от плът, те не ще могат да разберат себе своя собствен произход. По-грубото се ражда от по-тънкото, а не по-тънкото от по-грубото. Естествено за днешното съзнание е твърде чуждо да се мисли така, но тази е истината. Когато обгърнем с поглед това, ще ни стане също обяснимо, защо в толкова много писания върху сътворението се говори за това, че развитието на човека трябва да се схваща като едно слизане от окръжността на Земята. И когато самата Библия, след като ни е говорила за дните на сътворението, ни говори за така наречения рай, и зад това предание ние трябва да търсим нещо по-дълбоко; и ние ще открием истината, когато върху този въпрос се разберем в светлината на Духовната наука.
към текста >>
Как човекът е стигнал от окръжността върху почвата на Земята, как е станало по-нататъшното сгъстяване от онова
състояние
, а което го беше поставил Явех-Елохим?
И когато самата Библия, след като ни е говорила за дните на сътворението, ни говори за така наречения рай, и зад това предание ние трябва да търсим нещо по-дълбоко; и ние ще открием истината, когато върху този въпрос се разберем в светлината на Духовната наука. За този, който познава нещата, е действително странно, когато между тълкувателите на Библията се спори, дали раят е бил разположен на това или онова място на Земята, от което място след това хората са се изселили. Твърде ясно е показано в някои писания върху сътворението, а и в Библията също, че реят като такъв не е съществувал върху земната почва, че напротив той е бил високо над земната почва, така да се каже във висините на облаците, и че човекът, когато той е живеел в рая, е бил още едно топлинно-духовно същество. Действително тогава човекът не е ходел на два крака по лицето на Земята; това е само материалистична фантазия. Следователно, трябва да си представим, че и след изтичането на дните на сътворението, както те са наречени обикновено, човекът е едно същество, което принадлежи не на земната почва, а на земната окръжност.
Как човекът е стигнал от окръжността върху почвата на Земята, как е станало по-нататъшното сгъстяване от онова състояние, а което го беше поставил Явех-Елохим?
Тук ние стигаме сега до онова, което ще намерите точно описано в моята книга "Тайната наука"; тук ние стигаме до онова, което наричаме влияние на Луцифер искаме да охарактеризираме по-точно това, което се разбира под това луциферическо влияние, трябва да си представим, че същества, а именно онези същества, които наричаме луциферически, са се влели така да се каже в човешкото астрално тяло. Така щото човекът, такъв, какъвто той е бил образуван чрез всички онези сили, които описахме до сега в Земното развитие, е приел след това в себе си луциферическото влияние. Ние ще разберем това влияние, когато кажем: Животът от желания на човека, въобще всичко, което се корени в астралното тяло, бе пропито от луциферическия елемент е чрез това стана ако мога така да изразя по-буйно, по-страстно, по-наситено с горещи желания, по-затворено в себе си; накратко това, което днес наричаме с израза егоизъм, този стремеж за затваряне вътре в себе си, това насочване на погледа към самия себе си, така щото човек да изпитва колкото е възможно повече приятност вътре в себе си, това прониква в човека с луциферическия елемент. Всичко добро и лошо, което може да се разбира под това проникване от вътрешно удоволствие, прониква в човека чрез луциферическото влияние. Следователно това беше отначало един чужд елемент внесен в човешкото същество.
към текста >>
И съвсем не се говори образно, а
състояние
то на нещата се назовава почти ясно и правилно, когато казвам: Чрез това свиване на човешкото тяло, причинено от влиянието на Луцифер човекът стана по-тежък и потъна надолу от окръжността върху земната почва.
Следователно това беше отначало един чужд елемент внесен в човешкото същество. Астралното тяло, каквото то беше по-рано през времето, когато бе образувано от теченията, който се вливаха в него; формата, която това астрално тяло беше приело, се превърна сега в едно друго астрално тяло, в едно такова астрално тяло, което беше проникнато от луциферическото влияние. Тогава възникна първо това, което наричаме човек от плът, тогава се получи по-нататъшното сгъстяване на човека. Така щото можем да кажем: Преди луциферическия човек се съдържаше в елементарното съществуване на топлината и въздуха, а във водното /течното/ и твърдото съществуване на човека се вмъкна луциферическото влияние; там проникна то; там живее то вътре. Във всичко, което е твърдо, което е течно, живее луциферическото влияние.
И съвсем не се говори образно, а състоянието на нещата се назовава почти ясно и правилно, когато казвам: Чрез това свиване на човешкото тяло, причинено от влиянието на Луцифер човекът стана по-тежък и потъна надолу от окръжността върху земната почва.
Това беше излизането от рая, което е описано образно. Човекът доби така да се каже тежест, гравитационна сила, за да потъне от окръжността на Земята върху земната почва. Това е слизането на човека върху физическата земна почва; това е, което смъкна човека до земята, докато по-рано той обитаваше в нейната окръжност. Следователно ние трябва да числим това луциферическо влияние към истинските формиращи сили на човека. Ето защо ние срещаме едва чудесен паралелизъм между описанията, които ни дава чисто духовно-научният изследовател и тези на Библията.
към текста >>
33.
3. Трета лекция, 3. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Аз посочих как в процесите на общочовешката еволюция, а именно в забележителните и велики процеси на нашето битие, можем да доловим нещо, което сме в
състояние
да изразим с помощта на един език, изведим от процесите в Космоса.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Берн, 3 Септември 1910 Преди да преминем днес към нашата тема, бих искал да направя едно малко допълнение към казаното вчера.
Аз посочих как в процесите на общочовешката еволюция, а именно в забележителните и велики процеси на нашето битие, можем да доловим нещо, което сме в състояние да изразим с помощта на един език, изведим от процесите в Космоса.
Аз споменах колко невъзможно е да облечем в думите на говоримия език при това ясно и подробно нещата, които се отнасят до големите тайни на битието. Ако искаме да охарактеризираме онзи забележителен процес, а именно взаимодействието между двамата големи ученици на Заратустра, между Хермес или Тот и Мойсей, ние бихме могли да сторим това най-добре, ако го представим като повторение на един велик космически процес, според източниците, с които разполагаме в лицето на окултната мъдрост, на Духовната Наука. За да си представим нагледно този космически процес, нека отново да обърнем поглед назад към онази епоха, когато нашата Земя се отдели от своето Слънце и, така да се каже, двете небесни тела продължиха своя живот в Космоса, разполагайки със свой самостоятелен център. Ще онагледим този процес още по-пълно, ако си представим как в прадалечното минало, цялата маса на Земята и на Слънцето са образували едно цяло, едно огромно небесно тяло, което в последствие се раздели на две. Нека да не забравяме, че наред с отделянето на Земята и Слънцето, се разиграват и други космически процеси, свързани с отделянето на другите планети от нашата Слънчева система.
към текста >>
Следователно, това което наричаме „отделяне на Слънцето", а също и предишното
състояние
, когато Слънцето и Земята представляваха едно тяло, са предшествувани от други еволюционни процеси, които са от съвсем друго естество, а именно Сатурновото развитие, Слънчевото развитие и Лунното развитие.
Това стана едва по-късно, когато Земята отдели от себе си това, което е днешната Луна, а наред с нея и духовните Същества, които бяха свързани с Луната; Земята ги отдели от себе си, също както отдели и физическите субстанции на Луната. Обаче с това отделяне на Луната от Земята е свързано и нещо друго. Следва да сме наясно, че всичко, което наричаме „живот", е възникнало бавно и постепенно на нашата планета. Духовната Наука точно описва отделните състояния, които позволиха възникването на живота. Многократно сме говорили за Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и за сегашната Земя*14.
Следователно, това което наричаме „отделяне на Слънцето", а също и предишното състояние, когато Слънцето и Земята представляваха едно тяло, са предшествувани от други еволюционни процеси, които са от съвсем друго естество, а именно Сатурновото развитие, Слънчевото развитие и Лунното развитие.
Когато Земята се появи в днешната си форма, тя продължаваше да е свързана със субстанциите на всички планети, които спадат към нашата Слънчева система и които ще се отделят и обособят едва по-късно. Тази диференциация е резултат от определени сили, които се проявяваха на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна. Обаче ние знаем, че по време на Стария Сатурн, конфигурацията и съставът на материята бяха съвсем различни от днешните. На Стария Сатурн все още не съществуваха твърди, течни, газообразни или въздухообразни тела. Целият Сатурн беше съставен само от топлина.
към текста >>
Сега няма защо да повтарям, че всеки, който изказва подобни твърдения, е напълно убеден: за съвременната физика е невъзможно да си представи тяло, състоящо се от топлина, понеже за съвременната физика „топлината" е само едно
състояние
, а не нещо субстанциално.
Обаче ние знаем, че по време на Стария Сатурн, конфигурацията и съставът на материята бяха съвсем различни от днешните. На Стария Сатурн все още не съществуваха твърди, течни, газообразни или въздухообразни тела. Целият Сатурн беше съставен само от топлина. Там всичко се състоеше от топлинна диференциация, от топлинна структура. Или с други думи: Старият Сатурн притежаваше само едно топлинно тяло и всички Сатурнови процеси протичаха в топлинния елемент.
Сега няма защо да повтарям, че всеки, който изказва подобни твърдения, е напълно убеден: за съвременната физика е невъзможно да си представи тяло, състоящо се от топлина, понеже за съвременната физика „топлината" е само едно състояние, а не нещо субстанциално.
Обаче за нас е важна истината, а не какво си въобразява съвременната физика. Но еволюцията напредва и от топлинното тяло на Сатурн, ние се пренасяме в следващото планетарно състояние Старото Слънце. Както знаем от „Тайната Наука", топлинното тяло на Сатурн се сгъстява. Естествено, част от топлината остава; но друга част от него се сгъстява до газообразното, въздухообразно състояние на Старото Слънце. Обаче наред с това сгъстяване, настъпва и едно разреждане едно развитие в посока на горе, към това, което наричаме „светлина".
към текста >>
Но еволюцията напредва и от топлинното тяло на Сатурн, ние се пренасяме в следващото планетарно
състояние
Старото Слънце.
Целият Сатурн беше съставен само от топлина. Там всичко се състоеше от топлинна диференциация, от топлинна структура. Или с други думи: Старият Сатурн притежаваше само едно топлинно тяло и всички Сатурнови процеси протичаха в топлинния елемент. Сега няма защо да повтарям, че всеки, който изказва подобни твърдения, е напълно убеден: за съвременната физика е невъзможно да си представи тяло, състоящо се от топлина, понеже за съвременната физика „топлината" е само едно състояние, а не нещо субстанциално. Обаче за нас е важна истината, а не какво си въобразява съвременната физика.
Но еволюцията напредва и от топлинното тяло на Сатурн, ние се пренасяме в следващото планетарно състояние Старото Слънце.
Както знаем от „Тайната Наука", топлинното тяло на Сатурн се сгъстява. Естествено, част от топлината остава; но друга част от него се сгъстява до газообразното, въздухообразно състояние на Старото Слънце. Обаче наред с това сгъстяване, настъпва и едно разреждане едно развитие в посока на горе, към това, което наричаме „светлина". Накратко: когато напреднем от топлинното тяло на Стария Сатурн към Слънчевото състояние, ние стигаме до едно небесно тяло, съставено от въздух, топлина и светлина. А когато по-късно преминем от Старото Слънце към Старата Луна, която е предишната планетарна инкарнация на нашата Земя, ние откриваме, че отново е настъпило едно сгъстяване.
към текста >>
Естествено, част от топлината остава; но друга част от него се сгъстява до
газообразно
то, въздухообразно
състояние
на Старото Слънце.
Или с други думи: Старият Сатурн притежаваше само едно топлинно тяло и всички Сатурнови процеси протичаха в топлинния елемент. Сега няма защо да повтарям, че всеки, който изказва подобни твърдения, е напълно убеден: за съвременната физика е невъзможно да си представи тяло, състоящо се от топлина, понеже за съвременната физика „топлината" е само едно състояние, а не нещо субстанциално. Обаче за нас е важна истината, а не какво си въобразява съвременната физика. Но еволюцията напредва и от топлинното тяло на Сатурн, ние се пренасяме в следващото планетарно състояние Старото Слънце. Както знаем от „Тайната Наука", топлинното тяло на Сатурн се сгъстява.
Естествено, част от топлината остава; но друга част от него се сгъстява до газообразното, въздухообразно състояние на Старото Слънце.
Обаче наред с това сгъстяване, настъпва и едно разреждане едно развитие в посока на горе, към това, което наричаме „светлина". Накратко: когато напреднем от топлинното тяло на Стария Сатурн към Слънчевото състояние, ние стигаме до едно небесно тяло, съставено от въздух, топлина и светлина. А когато по-късно преминем от Старото Слънце към Старата Луна, която е предишната планетарна инкарнация на нашата Земя, ние откриваме, че отново е настъпило едно сгъстяване. Сега намираме не само газообразното или въздухообразно състояние, а наред с него и едно течно състояние. Обаче от друга страна, от към одухотворяването и етеризирането, също е настъпила една промяна.
към текста >>
Накратко: когато напреднем от топлинното тяло на Стария Сатурн към Слънчевото
състояние
, ние стигаме до едно небесно тяло, съставено от въздух, топлина и светлина.
Обаче за нас е важна истината, а не какво си въобразява съвременната физика. Но еволюцията напредва и от топлинното тяло на Сатурн, ние се пренасяме в следващото планетарно състояние Старото Слънце. Както знаем от „Тайната Наука", топлинното тяло на Сатурн се сгъстява. Естествено, част от топлината остава; но друга част от него се сгъстява до газообразното, въздухообразно състояние на Старото Слънце. Обаче наред с това сгъстяване, настъпва и едно разреждане едно развитие в посока на горе, към това, което наричаме „светлина".
Накратко: когато напреднем от топлинното тяло на Стария Сатурн към Слънчевото състояние, ние стигаме до едно небесно тяло, съставено от въздух, топлина и светлина.
А когато по-късно преминем от Старото Слънце към Старата Луна, която е предишната планетарна инкарнация на нашата Земя, ние откриваме, че отново е настъпило едно сгъстяване. Сега намираме не само газообразното или въздухообразно състояние, а наред с него и едно течно състояние. Обаче от друга страна, от към одухотворяването и етеризирането, също е настъпила една промяна. Ние установяваме, че по време на Лунното състояние съществува не само светлина, но че възниква и нещо друго: Звуковият eтeр*15, който е идентичен с днешния химически етер. Това, което тук наричаме „звуков етер", не е едно и също с това, което обозначаваме като физически звук или тон; последният е само едно отражение на това, което ясновидството възприема като хармония на сферите, като етерен тон, пулсиращ през целия свят.
към текста >>
Сега намираме не само
газообразно
то или въздухообразно
състояние
, а наред с него и едно течно
състояние
.
Както знаем от „Тайната Наука", топлинното тяло на Сатурн се сгъстява. Естествено, част от топлината остава; но друга част от него се сгъстява до газообразното, въздухообразно състояние на Старото Слънце. Обаче наред с това сгъстяване, настъпва и едно разреждане едно развитие в посока на горе, към това, което наричаме „светлина". Накратко: когато напреднем от топлинното тяло на Стария Сатурн към Слънчевото състояние, ние стигаме до едно небесно тяло, съставено от въздух, топлина и светлина. А когато по-късно преминем от Старото Слънце към Старата Луна, която е предишната планетарна инкарнация на нашата Земя, ние откриваме, че отново е настъпило едно сгъстяване.
Сега намираме не само газообразното или въздухообразно състояние, а наред с него и едно течно състояние.
Обаче от друга страна, от към одухотворяването и етеризирането, също е настъпила една промяна. Ние установяваме, че по време на Лунното състояние съществува не само светлина, но че възниква и нещо друго: Звуковият eтeр*15, който е идентичен с днешния химически етер. Това, което тук наричаме „звуков етер", не е едно и също с това, което обозначаваме като физически звук или тон; последният е само едно отражение на това, което ясновидството възприема като хармония на сферите, като етерен тон, пулсиращ през целия свят. Ето защо когато говорим за този етер и за този звук, ние имаме предвид нещо много по-духовно. След като от Старата Луна развитието напредва и стига до нашата Земя, ние установяваме още една степен на сгъстяване: образуват се твърдите „земни" вещества.
към текста >>
Ние установяваме, че по време на Лунното
състояние
съществува не само светлина, но че възниква и нещо друго: Звуковият eтeр*15, който е идентичен с днешния химически етер.
Обаче наред с това сгъстяване, настъпва и едно разреждане едно развитие в посока на горе, към това, което наричаме „светлина". Накратко: когато напреднем от топлинното тяло на Стария Сатурн към Слънчевото състояние, ние стигаме до едно небесно тяло, съставено от въздух, топлина и светлина. А когато по-късно преминем от Старото Слънце към Старата Луна, която е предишната планетарна инкарнация на нашата Земя, ние откриваме, че отново е настъпило едно сгъстяване. Сега намираме не само газообразното или въздухообразно състояние, а наред с него и едно течно състояние. Обаче от друга страна, от към одухотворяването и етеризирането, също е настъпила една промяна.
Ние установяваме, че по време на Лунното състояние съществува не само светлина, но че възниква и нещо друго: Звуковият eтeр*15, който е идентичен с днешния химически етер.
Това, което тук наричаме „звуков етер", не е едно и също с това, което обозначаваме като физически звук или тон; последният е само едно отражение на това, което ясновидството възприема като хармония на сферите, като етерен тон, пулсиращ през целия свят. Ето защо когато говорим за този етер и за този звук, ние имаме предвид нещо много по-духовно. След като от Старата Луна развитието напредва и стига до нашата Земя, ние установяваме още една степен на сгъстяване: образуват се твърдите „земни" вещества. На Старата Луна такива твърди тела, каквито имаме на Земята, все още не съществуваха; те станаха възможни едва на Земята. И така, сега на Земята има ме топлина, газообразни или въздухообразни, течни или водни, и твърди тела, а от друга страна имаме: Светлинен етер, звуков етер и жизнен етер.
към текста >>
Следователно, на Земята ние имаме седем състояния от елементарно естество, докато на стария Сатурн имахме едно единствено
състояние
: Топлината.
Това, което тук наричаме „звуков етер", не е едно и също с това, което обозначаваме като физически звук или тон; последният е само едно отражение на това, което ясновидството възприема като хармония на сферите, като етерен тон, пулсиращ през целия свят. Ето защо когато говорим за този етер и за този звук, ние имаме предвид нещо много по-духовно. След като от Старата Луна развитието напредва и стига до нашата Земя, ние установяваме още една степен на сгъстяване: образуват се твърдите „земни" вещества. На Старата Луна такива твърди тела, каквито имаме на Земята, все още не съществуваха; те станаха възможни едва на Земята. И така, сега на Земята има ме топлина, газообразни или въздухообразни, течни или водни, и твърди тела, а от друга страна имаме: Светлинен етер, звуков етер и жизнен етер.
Следователно, на Земята ние имаме седем състояния от елементарно естество, докато на стария Сатурн имахме едно единствено състояние: Топлината.
Ето защо, когато Земята се появи от космическия мрак и беше все още свързана със Слънцето и с другите планети, ние би трябвало да си представим, че тя включва в себе си тези седем елементарни състояния. Обаче след отделянето на Слънцето настъпва нещо забележително. В условията на днешния сетивен живот, Слънчевите въздействия се проявяват най-вече като „топлина" и „светлина"; обаче проявленията на звуковия етер и жизнения етер не попадат в областта на сетивните възприятия. Тъкмо поради тази причина ние откриваме проявленията на звуковия етер само в химическите съединения и процеси, следователно, в чисто материалните взаимодействия. А проявленията на жизнения етер така, както те струят от Слънцето изобщо не могат да бъдат непосредствено възприемани от човека по същия начин, както например той различава светлото и тъмното с помощта на своите сетивни възприятия.
към текста >>
Ние възприемаме живота чрез проявленията му в живите същества, обаче не сме в
състояние
непосредствено да възприемаме струящия от Слънцето жизнен етер.
Ето защо, когато Земята се появи от космическия мрак и беше все още свързана със Слънцето и с другите планети, ние би трябвало да си представим, че тя включва в себе си тези седем елементарни състояния. Обаче след отделянето на Слънцето настъпва нещо забележително. В условията на днешния сетивен живот, Слънчевите въздействия се проявяват най-вече като „топлина" и „светлина"; обаче проявленията на звуковия етер и жизнения етер не попадат в областта на сетивните възприятия. Тъкмо поради тази причина ние откриваме проявленията на звуковия етер само в химическите съединения и процеси, следователно, в чисто материалните взаимодействия. А проявленията на жизнения етер така, както те струят от Слънцето изобщо не могат да бъдат непосредствено възприемани от човека по същия начин, както например той различава светлото и тъмното с помощта на своите сетивни възприятия.
Ние възприемаме живота чрез проявленията му в живите същества, обаче не сме в състояние непосредствено да възприемаме струящия от Слънцето жизнен етер.
Ето защо науката също е принудена да заяви, че животът, като такъв, е една голяма загадка за нея. И така, ние виждаме, че двата най-висши вида етер, жизненият етер и звуковият етер, въпреки че се излъчват от Слънцето и принадлежат към неговите най-висши еманации, не се изявяват непосредствено в условията на Земния свят. Тук ние сме изправени пред нещо, което въпреки че се излъчва от Слънцето остава скрито за обикновеното възприятие. От всичко, което живее в звуковия етер и в жизнения етер, на Земята може да бъде възприето само нещо, което е скрито във вътрешността на човешкото тяло. Тук, на Земята, е невъзможно да бъдат непосредствено възприети проявленията на живота или на хармонията на сферите, обаче може да бъде възприето онова, което действува в цялата организация на човешкото същество.
към текста >>
Това беше възможно благодарение на факта, че за хората от онези епохи съществуваше едно междинно
състояние
на съзнанието, разположено между нашето будно съзнание, каквото е то от пробуждането до заспиване то, и онова, което наричаме сънно или спящо съзнание.
От всичко, което живее в звуковия етер и в жизнения етер, на Земята може да бъде възприето само нещо, което е скрито във вътрешността на човешкото тяло. Тук, на Земята, е невъзможно да бъдат непосредствено възприети проявленията на живота или на хармонията на сферите, обаче може да бъде възприето онова, което действува в цялата организация на човешкото същество. За мен е най-лесно да опиша тези неща пред Вас, ако още веднъж насоча вниманието Ви върху развитието, което човекът пое на Земята. Ние знаем, че от най-древни времена, включително и през Атлантската епоха, човекът беше надарен с едно непосредствено ясновидство, благодарение на което той възприемаше не само сетивния свят, както това става днес, а и неговите скрити духовни причини. Как беше възможно това?
Това беше възможно благодарение на факта, че за хората от онези епохи съществуваше едно междинно състояние на съзнанието, разположено между нашето будно съзнание, каквото е то от пробуждането до заспиване то, и онова, което наричаме сънно или спящо съзнание.
В будното състояние човекът възприема сетивно-физическите предмети; в сънното състояние той или поне повечето хора не възприема нищо; той е само биологически жив и нищо повече. Но ако проследите с ясновиждащ поглед състоянието на спящия човек, Вие бихте открили изумителни подробности, впрочем изумителни само за хората, които гледат на света единствено откъм неговата външна страна. Ние знаем, че докато човекът спи, неговото астрално тяло и Азът са извън физическото му и етерно тяло. Аз многократно съм подчертавал: не бива да си представяме отделянето на астралното тяло и Азът извън физическото и етерно тяло така, сякаш те висят като някакъв облак в непосредствена близост над физическото тяло. Това, което може да се вижда под формата на „облак" при низшето астрално ясновидство, и което наричаме „астрално тяло", е само далечното преддверие на онова, което представлява спящият човек.
към текста >>
В будното
състояние
човекът възприема сетивно-физическите предмети; в сънното
състояние
той или поне повечето хора не възприема нищо; той е само биологически жив и нищо повече.
Тук, на Земята, е невъзможно да бъдат непосредствено възприети проявленията на живота или на хармонията на сферите, обаче може да бъде възприето онова, което действува в цялата организация на човешкото същество. За мен е най-лесно да опиша тези неща пред Вас, ако още веднъж насоча вниманието Ви върху развитието, което човекът пое на Земята. Ние знаем, че от най-древни времена, включително и през Атлантската епоха, човекът беше надарен с едно непосредствено ясновидство, благодарение на което той възприемаше не само сетивния свят, както това става днес, а и неговите скрити духовни причини. Как беше възможно това? Това беше възможно благодарение на факта, че за хората от онези епохи съществуваше едно междинно състояние на съзнанието, разположено между нашето будно съзнание, каквото е то от пробуждането до заспиване то, и онова, което наричаме сънно или спящо съзнание.
В будното състояние човекът възприема сетивно-физическите предмети; в сънното състояние той или поне повечето хора не възприема нищо; той е само биологически жив и нищо повече.
Но ако проследите с ясновиждащ поглед състоянието на спящия човек, Вие бихте открили изумителни подробности, впрочем изумителни само за хората, които гледат на света единствено откъм неговата външна страна. Ние знаем, че докато човекът спи, неговото астрално тяло и Азът са извън физическото му и етерно тяло. Аз многократно съм подчертавал: не бива да си представяме отделянето на астралното тяло и Азът извън физическото и етерно тяло така, сякаш те висят като някакъв облак в непосредствена близост над физическото тяло. Това, което може да се вижда под формата на „облак" при низшето астрално ясновидство, и което наричаме „астрално тяло", е само далечното преддверие на онова, което представлява спящият човек. И ако някой би твърдял, че този „облак" в непосредствена близост до физическото и етерното тяло е единствената формация у спящия човек, той само би доказал, че владее единствено низшите форми на астрално ясновидство.
към текста >>
Но ако проследите с ясновиждащ поглед
състояние
то на спящия човек, Вие бихте открили изумителни подробности, впрочем изумителни само за хората, които гледат на света единствено откъм неговата външна страна.
За мен е най-лесно да опиша тези неща пред Вас, ако още веднъж насоча вниманието Ви върху развитието, което човекът пое на Земята. Ние знаем, че от най-древни времена, включително и през Атлантската епоха, човекът беше надарен с едно непосредствено ясновидство, благодарение на което той възприемаше не само сетивния свят, както това става днес, а и неговите скрити духовни причини. Как беше възможно това? Това беше възможно благодарение на факта, че за хората от онези епохи съществуваше едно междинно състояние на съзнанието, разположено между нашето будно съзнание, каквото е то от пробуждането до заспиване то, и онова, което наричаме сънно или спящо съзнание. В будното състояние човекът възприема сетивно-физическите предмети; в сънното състояние той или поне повечето хора не възприема нищо; той е само биологически жив и нищо повече.
Но ако проследите с ясновиждащ поглед състоянието на спящия човек, Вие бихте открили изумителни подробности, впрочем изумителни само за хората, които гледат на света единствено откъм неговата външна страна.
Ние знаем, че докато човекът спи, неговото астрално тяло и Азът са извън физическото му и етерно тяло. Аз многократно съм подчертавал: не бива да си представяме отделянето на астралното тяло и Азът извън физическото и етерно тяло така, сякаш те висят като някакъв облак в непосредствена близост над физическото тяло. Това, което може да се вижда под формата на „облак" при низшето астрално ясновидство, и което наричаме „астрално тяло", е само далечното преддверие на онова, което представлява спящият човек. И ако някой би твърдял, че този „облак" в непосредствена близост до физическото и етерното тяло е единствената формация у спящия човек, той само би доказал, че владее единствено низшите форми на астрално ясновидство. Това, което човекът представлява по време на съня, е нещо много по-обширно.
към текста >>
Като Земно създание, човекът усещаше в себе си един капсулиран живот и не беше в
състояние
да го възприема като директно идващ от Слънцето; днес той усеща в себе си само един далечен и слаб отблясък от могъщия космически живот, от жизнения етер.
Следователно, наред с угасването на старото ясновидство, на преден план излезе сетивното възприемане на физическия свят. Да обобщим: Във вътрешните области на човешкото същество се развива нещо, което е слаб отзвук от онова, което наричаме хармония на сферите и жизнен етер. Но в същата степен, в която човекът се чувствува вътрешно изпълнен с усещания, с възприятия, които отразяват външния свят и формират съвременния душевен живот, в същата степен за него изчезва и хармонията на сферите. Доколкото усещаше нарастващата сила на своя Аз, дотолкова угасна за него и непосредственото възприятие на пулсиращия през света божествен жизнен етер. Човекът извоюва своята сегашна степен за сметка на това, че загуби известна част от външния живот.
Като Земно създание, човекът усещаше в себе си един капсулиран живот и не беше в състояние да го възприема като директно идващ от Слънцето; днес той усеща в себе си само един далечен и слаб отблясък от могъщия космически живот, от жизнения етер.
В областта на човешкото познание също се разви един вид повторение на това, което се случи на самата Земя. След отделянето си от Слънцето, тя би се втвърдила и капсулирала, ако би останала и по-нататък свързана с онези субстанции, които носеше от Слънцето. Първоначално Слънчевите въздействия не можеха да обхванат Земята и това продължи до отделянето на Луната от Земята. Ето защо в това, което Земята отхвърли от себе си като „Луна", ние имаме едно отхвърляне на всички онези субстанции, които пречеха на Земята да поема директните Слънчеви въздействия. Отделяйки Луната от себе си, тя се отвори за въздействията на отделеното от нея Слънце и, така да се каже, застана срещу Слънцето.
към текста >>
Искаме ли да преведем неговите думи на съвременен език, бихме могли да кажем, че той се обръщаше към учениците си примерно по следния начин: Когато поглеждате нагоре към Слънцето, вие възприемате неговата благотворна топлина и светлина, които струят към Земята; но развивайки по-висшите възприемателни органи, вие сте в
състояние
да възприемете самото Слънчево Същество, което се намира зад физическото Слънце; тогава вие възприемате звуковия етер.
Ето защо през втората половина на Атлантската епоха, там, в Атлантида, възникнаха онези мистерийни центрове, с право наричани „оракули", всред които от общата човешка маса която беше лишена от възможността да възприема по нормален начин непосредствените въздействия на звуковия и жизнения етер бяха обучени такива ученици и последователи, които чрез едно първоначално подтискане на сетивните възприятия, можеха да долавят откровенията на звуковия и жизнения етер. Тази способност беше съхранена тъкмо в споменатите центрове на тайната наука, и то до такава степен, че дори официалната наука, без самата тя да е наясно, запази нещо от традициите на Питагоровата школа, според която човек може да чуе хармонията на сферите. Само че официалната наука превърна такива понятия като „хармония на сферите" в нещо напълно абстрактно. Но в действителност под „хармония на сферите" Питагоровата школа разбираше истинската възприемчивост на човека за звуковия етер, за хармонията на сферите, за обективния, божествен жизнен етер. И онзи, който по неповторим и величествен начин твърдеше, че зад Слънчевите въздействия, така, както те струят към Земята под формата на светлина и топлина, има и нещо друго, а именно звукова деятелност, жизнена деятелност, проявяващи се в човешкия живот като едва доловим полъх, беше именно Заратустра или Зороастър.
Искаме ли да преведем неговите думи на съвременен език, бихме могли да кажем, че той се обръщаше към учениците си примерно по следния начин: Когато поглеждате нагоре към Слънцето, вие възприемате неговата благотворна топлина и светлина, които струят към Земята; но развивайки по-висшите възприемателни органи, вие сте в състояние да възприемете самото Слънчево Същество, което се намира зад физическото Слънце; тогава вие възприемате звуковия етер.
И така, онази духовна същност, скрита зад физическото Слънце, Заратустра нарече Ормузд, Аура Маздао, или великата Слънчева аура. Ето защо за нас е напълно разбираемо, когато „Аура Маздао" се означава и като „великата мъдрост", за разлика от това, което днешният човек развива у себе си като „малка мъдрост". Великата мъдрост е тази, която той възприема, когато се обръща към духовната същност на Слънцето, към великата Слънчева аура. И не случайно, един велик поет, обгръщайки с поглед най-далечните епохи от еволюцията на човека, можа да потвърди нещо, което за духовния изследовател е самата истина: И Слънцето пее своята древна песен
към текста >>
И тези образи бяха в
състояние
да пробудят ако не съзнанието, то поне чувство на преклонение пред великите събития и факти.
Нимрод се уплашил и заповядал той да бъде убит. Така гласи легендата; а нейното съдържание напълно се потвърждава от окултното изследване. Бащата на Авраам прибягва до хитрост и показва на Нимрод едно чуждо дете; а неговото собствено дете, Авраам, бива отгледано в една пещера, фактът, че Авраам действително е първият, който насочва старите ясновидчески сили навътре, за да развие там онази организираща сила, която ще го издигне до вътрешното съзнание за Бога; трансформацията на целия сбор от сили: Ето за какво говори легендата, когато разказва, че в продължение на три години, там в пещерата, по силата на Божията благодат, детето сукало мляко от пръста на дясната си ръка. Тъкмо това себе-изхранване, тази интровертираност на силите, които по-рано осигуряваха ясновидството, са представени от легендата по един чуден начин в лицето на родоначалника Авраам. Когато се докоснем до истинската същност на подобни легенди, ние си казваме: Да, за нас е ясно, че древните разказвачи не са можели да изразят това, което е скрито зад легендите, освен с помощта на образи.
И тези образи бяха в състояние да пробудят ако не съзнанието, то поне чувство на преклонение пред великите събития и факти.
А за онези времена това беше достатъчно. И така, Авраам е онзи, който пръв пробуди един вътрешен отблясък на божествената мъдрост, на астралното виждане, но вече по един чисто човешки начин, а именно под формата на човешкото мислене. Аврам или Авраам, както беше наречен по-късно, фактически притежаваше както окултното изследване винаги е твърдяло една съвършено друга физическа организация, за разлика от всички останали около него. Хората около него далеч не разполагаха с необходимите качества, за да развият у себе си вътрешното мислене, с помощта на един специален орган. Те можеха да развиват мисленето, само когато бяха свободни от тялото и, така да се каже, пробуждаха отделни сили в своето етерно тяло; но когато се намираха вътре във физическото тяло, те все още не разполагаха с необходимия за мисленето орган, фактически Авраам е първият, който изгради по един образцов начин физическия инструмент на мисленето.
към текста >>
По-рано в окултните школи мисълта за Бога се пораждаше от божествената мъдрост и тя можеше да бъде предавана на онези, които също бяха в
състояние
да имат възприятия в своето етерно тяло, независимо от органите на физическото тяло.
По-рано човекът стигаше до Бога и до божественото съществувание единствено по пътя на ясновидството. През старите времена цялото познание за Бога и за божествения свят, идваше единствено от ясновидството. Но за да се издигне до Бога с помощта на мисленето, човекът се нуждаеше от подходящия физически инструмент. Тъкмо той беше вложен за пръв път във физическия организъм на Авраам. И понеже тук става дума именно за физически орган, той изцяло промени нагласата към физически възприемания обективен свят, както и самите субективни възгледи на човека.
По-рано в окултните школи мисълта за Бога се пораждаше от божествената мъдрост и тя можеше да бъде предавана на онези, които също бяха в състояние да имат възприятия в своето етерно тяло, независимо от органите на физическото тяло.
Ако обаче един физически инструмент трябва да бъде предаден на друг човек, за тази цел съществува само едно средство: Неговото наследяване. Следователно, това, което беше най-важно и най-съществено за Авраам, т.е. физическият орган, трябваше да бъде съхранен чрез физическата наследственост в хода на отделните поколения. И така, за нас става ясно, защо цялата наследственост и пренасянето на физическите качества чрез кръвта на поколенията, беше нещо толкова важно за еврейския народ. Обаче това, което у Авраам беше първоначално една физическа предразположба, а именно формирането на един физически орган за обхващане на божествения свят, трябваше най-напред да укрепне.
към текста >>
34.
12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Сатурновото
състояние
протичаше в огън или в топлина.
Ето мигът, когато Заратустра е развил астралното тяло и носителя на Аза до такава степен, че сега вече може да пожертвува всичко, за да могат напуснатите от него тела да бъдат завладени от Слънчевия Дух, слизащ от духовните сфери. Точно това става по време на Кръщението в реката Йордан. Ако още веднъж си припомним отделянето на Земята от Слънцето, както и обстоятелството, че от Земята се оттеглиха и онези Същества, чийто върховен предводител е Христос, ние трябва да допълним: Има и такива Същества, които едва занапред ще разпростират своите въздействия върху Земята, както стана и в случая с Христос. Обаче с отделянето на Слънцето беше свързано и нещо друго. Сега трябва да си припомним една важна подробност, за която често е ставало дума, а именно, че по отношение на субстанциалността, Старият Сатурн беше устроен сравнително просто.
Сатурновото състояние протичаше в огън или в топлина.
На Стария Сатурн не съществуваше нито въздух, нито вода, нито пък светлинен етер. Част от тези неща се появиха едва по времето на Старото Слънце. После, в условията на Старата Луна, „сгъстяването" на материята продължи: появи се водният елемент, а от друга страна, т.е. откъм „разреждането" на материята, възникна звуковият етер. Още по-нататък, по време на Земното съществувание, в резултат на „сгъстяването" се появи твърдият или земен елемент, а в посока на „разреждането" възникна това, което ние наричаме жизнен етер.
към текста >>
И така, в условията на Земята от една страна ние имаме топлинно, въздушно или
газообразно
, водно или течно, и твърдо или земно
състояние
, а в посока на „разреждането" светлинен етер, тонов или звуков етер и жизнен етер, най-финото етерно
състояние
, което ние познаваме.
На Стария Сатурн не съществуваше нито въздух, нито вода, нито пък светлинен етер. Част от тези неща се появиха едва по времето на Старото Слънце. После, в условията на Старата Луна, „сгъстяването" на материята продължи: появи се водният елемент, а от друга страна, т.е. откъм „разреждането" на материята, възникна звуковият етер. Още по-нататък, по време на Земното съществувание, в резултат на „сгъстяването" се появи твърдият или земен елемент, а в посока на „разреждането" възникна това, което ние наричаме жизнен етер.
И така, в условията на Земята от една страна ние имаме топлинно, въздушно или газообразно, водно или течно, и твърдо или земно състояние, а в посока на „разреждането" светлинен етер, тонов или звуков етер и жизнен етер, най-финото етерно състояние, което ние познаваме.
Обаче с отделянето на Слънцето, от Земята се отделят не само материалните Слънчеви субстанции, но и определени духовни Същества. Техните въздействия продължават да заливат Земята, макар и по един не толкова всеобхватен начин. Аз се спрях на тези неща още в Мюнхен, по време на моя лекционен цикъл върху Библейската история за Сътворението; ето защо сега ще допълня само следното. От висшите или етерни състояния, земният човек възприема само топлината, топлинния етер, както и светлината. А това, което той въз приемаше като звуци, е само едно далечно отражение, едно материализиране на истинските звуци, които се носят из етерния свят.
към текста >>
Нека още веднъж да повторим: В спящо
състояние
, ние обгръщаме с поглед нашите външни обвивки, нашето физическо и етерно тяло.
Ето защо от самото начало Лука отправя своя поглед към състрадателната душа на Христос Исус, понеже той носеше в себе си тъкмо това астрално тяло. А накрая евангелистът Йоан отправя своя поглед към факта, че чрез Исус, на Земята слиза най-висшата макрокосмическа сила: самият Слънчев Дух. Йоан се интересува не толкова от физическото тяло; той отправя поглед към най-висшата макрокосмическа сила, към чистия Слънчев Логос. За него физическият Исус е само едно средство, чрез което той проследява как Слънчевият Логос навлиза в човечеството. И посоката, към която първоначално е насочен неговият поглед, остава неизменна.
Нека още веднъж да повторим: В спящо състояние, ние обгръщаме с поглед нашите външни обвивки, нашето физическо и етерно тяло.
В тези две съставни части живеят всички онези сили, които идват от божествено-духовните същества, чиято задача от милиони години е да изградят храма на физическото тяло. Ние живеем в този храм от началото на Лемурийската епоха и оттогава насам непрекъснато го рушим, непрекъснато го разваляме. Обаче в неговия чист и първичен вид, ние имаме този храм благодарение на грандиозните космически процеси, разиграли се последователно на Стария Сатурн, на Старото Слънце и на Старата Луна. А тези космически процеси са само външният израз на безкрайно сложните взаимодействия, в които влизат цяла плеяда от божествени Същества, така че когато отправим поглед към нашето физическо тяло, ние трябва да заявим: Да, това тяло е наистина един храм, подготвен за нас от Боговете, от онези Богове, които са по стигнали власт над твърдата физическа материя. А в етерното тяло ние имаме пред себе си един жив организъм, изграден от най-фините субстанции на човешкото същество; само че то остава невидимо за човека, понеже неговият поглед е вече помрачен от намесата на Луцифер и Ариман.
към текста >>
И сега, разполагайки с този ключ, ние сме в
състояние
да разберем всяко място от Евангелието на Матей.
Такива са поне филологическите изводи. Разбира се, Вие трябва да се доверите на хората, които са видели тези ръкописи. И така, по отношение на обсъжданите тук пасажи от Евангелията, ние не бихме могли да твърдим, че съществуват други версии. Да, според официалната филология, достоверността на тези думи е извън всякакво съмнение и ние добре разбираме защо те се намират в такова дълбоко съответствие с вътрешната природа на Матеевото Евангелие. Тук ние откриваме най-човешкото описание на Христос Исус.
И сега, разполагайки с този ключ, ние сме в състояние да разберем всяко място от Евангелието на Матей.
Сега ние разбираме не само притчите, които Христос Исус даде на своите ученици, но и притчите, които бяха предпазначени за обикновените хора. Вчера посочихме как човекът се развива в посока отдолу нагоре, как той израства до т.нар. Съзнателна Душа, която се отваря, образно казано, като цвете, към което се спуска Христовият Принцип. Да, тези пет съставни части на човешкото същество етерното тяло, астралното тяло, Сетивната Душа, Разсъдъчната Душа и Съзнателната Душа се развиват през петте културни епохи, така да се каже, отдолу нагоре. И човекът може да си послужи с тях, като непрекъснато ги развива, така че те да постигнат онова вътрешно съдържание, което ще им позволи, след като времето е дошло, да бъдат изцяло проникнати от Христовия Импулс.
към текста >>
Но ако в хода на своите прераждания те не се погрижат за тези съставни части, ако не продължават да ги развиват в името на Христос, тогава дори и Христос да дойде, те няма да са в
състояние
да се свържат с него, понеже „не са налели масло в своите лампи".
Да, тези пет съставни части на човешкото същество етерното тяло, астралното тяло, Сетивната Душа, Разсъдъчната Душа и Съзнателната Душа се развиват през петте културни епохи, така да се каже, отдолу нагоре. И човекът може да си послужи с тях, като непрекъснато ги развива, така че те да постигнат онова вътрешно съдържание, което ще им позволи, след като времето е дошло, да бъдат изцяло проникнати от Христовия Импулс. Човечеството наистина може да се издигне до онази степен, при която в далечното бъдеще всички хора ще бъдат свързани с Христос. Обаче за тази цел те трябва да изградят споменатите пет съставни части. Не направят ли това, те няма да се окажат достатъчно зрели, за да приемат в себе си Христос.
Но ако в хода на своите прераждания те не се погрижат за тези съставни части, ако не продължават да ги развиват в името на Христос, тогава дори и Христос да дойде, те няма да са в състояние да се свържат с него, понеже „не са налели масло в своите лампи".
Вярно е, че тези пет съставни части могат да бъдат оставени и без масло. И всички онези, които не са налели масло в своите лампи, са представени в чудната притча за „петте неразумни девици": Те не са намерили време, оставили са своите лампи без масло и не могат да се свържат с Христос; обаче другите девици са се погрижили за своите лампи и в подходящия час могат да се свържат с Христос. Всички притчи, които се опират на числа, са дълбоко свързани с онзи импулс, който Христос можа да вложи в душите на хората. Нека да продължим нататък. На онези, които разглеждаха неговото учение като нещо външно, той обясняваше, че някои външни признаци не бива да се приемат само в материален смисъл, а като знаци, отнасящи се за нещо друго.
към текста >>
Може би все още е твърде рано дори и в ограничен кръг слушатели, да бъде споделено всичко, което съм в
състояние
да кажа относно Мистерията на Голгота.
Но човечеството напредва най-добре, когато хората се опитват да разберат своите Богове, когато те се опитват да постигнат същия напредък, както и този на Боговете, докато те, ако мога така да се изразя, гледат надолу към тях. И всичко това следва да поражда у нас едно живо усещане, едно живо разбиране за основните моменти, на които се спряхме при обсъждането на различните Евангелие. Вие се уверихте, че всяко едно от Евангелията съдържа нещо различно. И когато един ден пристъпим към Евангелието на Марко*29, пред нас ще се открие една интимна космология, защото Аура Маздао, който пронизва всички пространства, може да бъде правилно описан най-вече с оглед на Марковото Евангелие, както от друга страна Евангелието на Матей ни дава най-точна представа за тайните на човешката кръв, за наследствените отношения между индивида и народа. Разглеждайте това, което описах през последните дни, само като една от страните на макрокосмическото Христово Събитие и не забравяйте, че тя в никакъв случай не дава цялостна представа за него.
Може би все още е твърде рано дори и в ограничен кръг слушатели, да бъде споделено всичко, което съм в състояние да кажа относно Мистерията на Голгота.
И все пак най-добрата последица от така изложените факти е, че ние сме в състояние да ги възприемаме не само с нашия разум, с нашия интелект, но и с цялата си душа, с цялото си сърце, така че вложените в тях жизнени сили да нараснат още повече. Защото всяка от думите на Евангелията стига да я приемем в сърцето си с истинско разбиране се превръща в една могъща жизнена сила, която занапред ние ще извличаме и прилагаме навън, във видимия физически свят. А сега, когато се налага да кажа няколко заключителни думи относно Евангелието на Матей, бих искал специално да подчертая това, с което обикновено привършвам летните лекционни цикли, но и да прибавя още нещо към този толкова човешки и толкова прекрасен религиозен източник, какъвто е Евангелието на Матей. Какво застава пред нас, когато вземем Евангелието на Матей и се изправим пред човешките измерения на Христос Исус? Колкото и голяма да изглежда разликата между обикновения земен човек и онзи човек, кой то приема Христос в себе си, разлистим ли Евангелието на Матей с необходимото смирение, пред нас застава не друго, а самата стойност на човека, както и отговорът на големия въпрос: В какво точно се състои достойнството на човека?
към текста >>
И все пак най-добрата последица от така изложените факти е, че ние сме в
състояние
да ги възприемаме не само с нашия разум, с нашия интелект, но и с цялата си душа, с цялото си сърце, така че вложените в тях жизнени сили да нараснат още повече.
И всичко това следва да поражда у нас едно живо усещане, едно живо разбиране за основните моменти, на които се спряхме при обсъждането на различните Евангелие. Вие се уверихте, че всяко едно от Евангелията съдържа нещо различно. И когато един ден пристъпим към Евангелието на Марко*29, пред нас ще се открие една интимна космология, защото Аура Маздао, който пронизва всички пространства, може да бъде правилно описан най-вече с оглед на Марковото Евангелие, както от друга страна Евангелието на Матей ни дава най-точна представа за тайните на човешката кръв, за наследствените отношения между индивида и народа. Разглеждайте това, което описах през последните дни, само като една от страните на макрокосмическото Христово Събитие и не забравяйте, че тя в никакъв случай не дава цялостна представа за него. Може би все още е твърде рано дори и в ограничен кръг слушатели, да бъде споделено всичко, което съм в състояние да кажа относно Мистерията на Голгота.
И все пак най-добрата последица от така изложените факти е, че ние сме в състояние да ги възприемаме не само с нашия разум, с нашия интелект, но и с цялата си душа, с цялото си сърце, така че вложените в тях жизнени сили да нараснат още повече.
Защото всяка от думите на Евангелията стига да я приемем в сърцето си с истинско разбиране се превръща в една могъща жизнена сила, която занапред ние ще извличаме и прилагаме навън, във видимия физически свят. А сега, когато се налага да кажа няколко заключителни думи относно Евангелието на Матей, бих искал специално да подчертая това, с което обикновено привършвам летните лекционни цикли, но и да прибавя още нещо към този толкова човешки и толкова прекрасен религиозен източник, какъвто е Евангелието на Матей. Какво застава пред нас, когато вземем Евангелието на Матей и се изправим пред човешките измерения на Христос Исус? Колкото и голяма да изглежда разликата между обикновения земен човек и онзи човек, кой то приема Христос в себе си, разлистим ли Евангелието на Матей с необходимото смирение, пред нас застава не друго, а самата стойност на човека, както и отговорът на големия въпрос: В какво точно се състои достойнството на човека? Защото колкото и по-ниско да стои нашата човешка природа от природата на Исус от Назарет, все пак трябва да заявим: Ние носим тази човешка природа в себе си и тъкмо тя е в състояние да приеме Божия Син, Сина на живия Бог, в резултат на което идва обещанието: Отсега нататък Божият Син може да остане свързан с духовното съществуване на Земята, и ако един ден Земята достигне крайната си цел, всички хора доколкото самите те го желаят ще бъдат проникнати от Христос.
към текста >>
Защото колкото и по-ниско да стои нашата човешка природа от природата на Исус от Назарет, все пак трябва да заявим: Ние носим тази човешка природа в себе си и тъкмо тя е в
състояние
да приеме Божия Син, Сина на живия Бог, в резултат на което идва обещанието: Отсега нататък Божият Син може да остане свързан с духовното съществуване на Земята, и ако един ден Земята достигне крайната си цел, всички хора доколкото самите те го желаят ще бъдат проникнати от Христос.
И все пак най-добрата последица от така изложените факти е, че ние сме в състояние да ги възприемаме не само с нашия разум, с нашия интелект, но и с цялата си душа, с цялото си сърце, така че вложените в тях жизнени сили да нараснат още повече. Защото всяка от думите на Евангелията стига да я приемем в сърцето си с истинско разбиране се превръща в една могъща жизнена сила, която занапред ние ще извличаме и прилагаме навън, във видимия физически свят. А сега, когато се налага да кажа няколко заключителни думи относно Евангелието на Матей, бих искал специално да подчертая това, с което обикновено привършвам летните лекционни цикли, но и да прибавя още нещо към този толкова човешки и толкова прекрасен религиозен източник, какъвто е Евангелието на Матей. Какво застава пред нас, когато вземем Евангелието на Матей и се изправим пред човешките измерения на Христос Исус? Колкото и голяма да изглежда разликата между обикновения земен човек и онзи човек, кой то приема Христос в себе си, разлистим ли Евангелието на Матей с необходимото смирение, пред нас застава не друго, а самата стойност на човека, както и отговорът на големия въпрос: В какво точно се състои достойнството на човека?
Защото колкото и по-ниско да стои нашата човешка природа от природата на Исус от Назарет, все пак трябва да заявим: Ние носим тази човешка природа в себе си и тъкмо тя е в състояние да приеме Божия Син, Сина на живия Бог, в резултат на което идва обещанието: Отсега нататък Божият Син може да остане свързан с духовното съществуване на Земята, и ако един ден Земята достигне крайната си цел, всички хора доколкото самите те го желаят ще бъдат проникнати от Христос.
Но за да се борим за този идеал, ние имаме нужда от смирение. Липсва ли смирението, този идеал ще ни прави горди и високомерни, а тогава ние ще разсъждаваме само върху това, което бихме могли да постигнем като човешки същества, без да оценяваме колко малък е бил всъщност личния ни принос в нашата досегашна еволюция. Да, всички тези неща ние трябва да изживеем в пълно смирение. Изградим ли за тях необходимото разбиране, те ни се откриват в такова величие и в такъв блясък, че смирението е неизбежно. Само че това смирение няма да ни подтиска, понеже ние вече сме съзрели цялата истинност, цялото величие на този идеал.
към текста >>
35.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Ако в ежедневния живот можеше да прави това, тогава той нямаше да бъде в
състояние
да възприема външния свят.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 22 Декември 1922 Скъпи мои приятели! Знаем че човекът възприема света чрез своите сетива; обаче с обикновеното съзнание той далеч не възприема това, което се разиграва вътре в неговите сетива.
Ако в ежедневния живот можеше да прави това, тогава той нямаше да бъде в състояние да възприема външния свят.
И ако сетивата даваха на човека нещо от заобикалящия го свръхсетивен свят, това би означавало сетивата да се отрекат от самите себе си. Ако нашите уши можеха да говорят, ако нашите очи можеха да говорят, с други думи, ако можехме да възприемаме процесите, които се разиграват в нашите уши и очи, тогава ние нямаше да можем да възприемаме това, което е външно доловимо чрез ухото, нито пък това, което е външно доловимо чрез окото. Тъкмо по този начин човекът доколкото той е едно Земно същество се научава да познава света; светът да, но не и себе си. Себепознанието изисква едно важно условие: докато човек го „осъществява", той трябва да прекрати всяко сетивно и външно познание. Още от самото си начало духовно-научното изследване откри такива методи, които гарантират в една или друга степен човешкото себепознание, и от различните ми лекции, скъпи мои приятели, Вие знаете, че под това себепознание аз имах предвид не едно грубо нахлуване в ежедневните ни мисли и чувства, съвсем не защото по този начин може да се стигне само до един вид огледален образ на външния свят.
към текста >>
Ако окултният кандидат правилно усвои тази душевна практика, и ако изобщо усвои имагинативното виждане, той вече е в
състояние
да тръгне по следите на онези процеси, които се разиграват в човешките сетивни органи.
Истинското себепознание, както Вие добре знаете, се гради с помощта на съвсем други методи, които изискват отстраняване не само на външния сетивен свят, но и отстранява не на всички ежедневни душевни опитности; защото в обикновеното съзнание ние имаме всъщност само един огледален образ на външния свят. От онези методи, които са описани в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове? " Вие знаете че на първо място духовното изследване се стреми да постигне т.нар. имагинативно познание. И ако един човек е напреднал до имагинативно познание, той има пред се бе си именно тази част от свръхсетивния свят, която може да се облече в образите на имагинативното познание.
Ако окултният кандидат правилно усвои тази душевна практика, и ако изобщо усвои имагинативното виждане, той вече е в състояние да тръгне по следите на онези процеси, които се разиграват в човешките сетивни органи.
А докато човек възприема външния свят, той изобщо не би могъл да проучи това, което се разиграва в сетивните органи. Ако аз наблюдавам един предмет от физическия свят, моите очи запазват пълно мълчание. Ако долавям определен звук от физическия свят, моите уши също запазват пълно мълчание. Това означава: Чрез ухото аз съвсем не възприемам някакъв процес от вътрешните структури на ухото, аз възприемам нещо което от външния свят продължава в човешкото ухо, възприемам, тъй да се каже, „продължението" на външния свят. Ако обаче ухото съществуваше единствено като съобщителна връзка с външния свят, ние никога не бихме могли да достигнем до наблюдението на онзи процес, който се разиграва в ухото независимо от физическия свят.
към текста >>
И в същото време нашите удивени души проумяват, че ако сме в
състояние
да живеем в сетивата, а не в сетивния външен свят, пред нас ще се открие един цял вълшебен свят от различни имагинации.
Нека да проследим например как отзвучава и замира едно зрително впечатление, което външният свят е упражнявал известно време върху окото. Ако човек е нап-реднал в имагинативното познание, той разбира, че тук става дума за един процес, който макар да е ангажирал съответния сетивен орган в този момент протича без да има непосредствен контакт между сетивния орган и външния свят. Или да проследим някой, който мисли образно и живо; как за да онагледи нещата той включва и цветовете. Така можем да изброим всички сетива. Важното е едно: онова което протича в сетивата на човека, може да бъде предмет единствено на имагинативното познание.
И в същото време нашите удивени души проумяват, че ако сме в състояние да живеем в сетивата, а не в сетивния външен свят, пред нас ще се открие един цял вълшебен свят от различни имагинации.
И тогава ние забелязваме, че в действителност нашите сетива принадлежат на един друг свят, а не на този свят, който ние възприемаме в хода на нашия земен живот. Всеки човек, стигнал чрез имагинативното познание до поглед върху своята собствена сетивна дейност, ще потвърди безусловно: Дори и само като сетивно същество, човекът принадлежи на свръхсетивния свят. По този начин а именно като се „отдръпваме" от външния свят ние се научаваме да познаваме света на нашите собствени сетива; впрочем в „Тайната Наука" този свят е описан като света на Ангелои, света на онези Същества, които стоят с една степен над човека. И какво става всъщност в нашите сетива? Ние ще отговорим на този въпрос само ако успеем да прозрем в дълбоките вътрешни процеси на сетивата, също и по време, когато сме изключили всякакви сетивни възприятия.
към текста >>
Подобно разглеждане на човека се сблъсква и с един друг забележителен факт: Че човекът съществува не като една фигура в твърдо агрегатно
състояние
, а в почти 90% е една водна фигура, една изправена водна колона, която е подложена на ритмичното въздушно проникване в нейните вътрешни процеси, така че човекът е също и един въздушен организъм.
Това, което се разиграва в сетивата, е възможно само поради обстоятелството, че астралното тяло на човека влиза в досег с дихателния ритъм. Ако Вие чувате един звук, това е възможно само поради обстоятелството, че във Вашия слухов орган астралното тяло влиза в съприкосновение с напиращия въздушен фронт. Астрално тяло не може да постигне това съприкосновение в други органи на човешкия организъм, освен в сетивата. Изобщо предназначението на човешките сетива се състои в това, че те се явяват като арената, където астралното тяло може да срещне процесите, които възникват в човешкото тяло чрез дихателния ритъм. Този факт е налице не само в слуховия оран, а изобщо във всеки сетивен орган на човека; да, дори и в тактилния усет, който е изнесен в цялата кожна обвивка, астралното тяло се среща с дихателния ритъм, или с други думи с действията на въздуха в на шия организъм.
Подобно разглеждане на човека се сблъсква и с един друг забележителен факт: Че човекът съществува не като една фигура в твърдо агрегатно състояние, а в почти 90% е една водна фигура, една изправена водна колона, която е подложена на ритмичното въздушно проникване в нейните вътрешни процеси, така че човекът е също и един въздушен организъм.
И този пулсиращ и жив въздушен организъм се среща с астралното тяло на човека именно в сетивните органи. Разбира се, в сетивните органи се разиграват много по-сложни и разнообразни процеси, но същественото е точно в тази среща между въздушния организъм и астралното тяло. Външното наблюдение изключва подобни резултати; за да се стигне до тази среща между въздуха и астралните сили, човек трябва да навлезе в имагинативния свят. Впрочем ако напредне до имагинативно познание, човек започва да различава и определени процеси в непосредственото обкръжение на Земята, например той започва да вижда как астралните сили проникват в Земната атмосфера, в Земния въздух; но що се отнася до човешкия организъм, там най-същественото е срещата между астралните сили и дихателния процес. По този начин ние започваме да опознаваме характера и естеството на онези Същества, които принадлежат към Йерархията на Ангелои.
към текста >>
И ние трябва да сме в
състояние
да си представим, че в несъзнателния процес, разиграващ се в сетивните възприятия, се подвизават точно тези свръхсетивни Същества, които, тъй да се каже, влизат и излизат през „вратите" на нашите сетива.
И този пулсиращ и жив въздушен организъм се среща с астралното тяло на човека именно в сетивните органи. Разбира се, в сетивните органи се разиграват много по-сложни и разнообразни процеси, но същественото е точно в тази среща между въздушния организъм и астралното тяло. Външното наблюдение изключва подобни резултати; за да се стигне до тази среща между въздуха и астралните сили, човек трябва да навлезе в имагинативния свят. Впрочем ако напредне до имагинативно познание, човек започва да различава и определени процеси в непосредственото обкръжение на Земята, например той започва да вижда как астралните сили проникват в Земната атмосфера, в Земния въздух; но що се отнася до човешкия организъм, там най-същественото е срещата между астралните сили и дихателния процес. По този начин ние започваме да опознаваме характера и естеството на онези Същества, които принадлежат към Йерархията на Ангелои.
И ние трябва да сме в състояние да си представим, че в несъзнателния процес, разиграващ се в сетивните възприятия, се подвизават точно тези свръхсетивни Същества, които, тъй да се каже, влизат и излизат през „вратите" на нашите сетива.
Независимо дали чуваме или виждаме нещо, това е един процес, който се осъществява не само поради нашата произволна намеса, този процес е включен в обективния свят; да, този процес се осъществява в един свят, където като хора ние изобщо не сме стъпвали, макар и да ставаме мислещи хора именно в условията на този свят. Нали разбирате, когато между пробуждането сутрин и заспиването вечер нашето астрално тяло се среща в зоната на сетивните органи с дихателния ритъм, тогава ние вникваме ако мога така да се изразят в най-външната периферия на човека. Обаче нашите възможности не спират до тук. Ние можем да опознаем и други области от човека. Това става с помощта на по-висшата степен от свръхсетивното познание, а именно с помощта на инспиративното познание.
към текста >>
Ако не бяхме в
състояние
постоянно да прекъсваме нашите възприятия, те нямаше да имат никаква познавателна стойност за нашето съзнание.
Ние можем да опознаем и други области от човека. Това става с помощта на по-висшата степен от свръхсетивното познание, а именно с помощта на инспиративното познание. В тази връзка е необходимо да си изясним и ритмичната смяна между състоянията на сън и будност. Тази ритмична смяна може да бъде обхваната от сетивното наблюдение. Обаче нашите сетивни възприятия също са подложени на определена смяна, на определен ритъм.
Ако не бяхме в състояние постоянно да прекъсваме нашите възприятия, те нямаше да имат никаква познавателна стойност за нашето съзнание.
От личен опит Вие сигурно знаете, че продължителното съсредоточаване върху едно сетивно впечатление се отразява зле на съзнанието. Ние трябва просто да „скачаме" от едно сетиво към друго, от едно сетивно впечатление, към състояния при които липсват сетивни впечатления. За да опазим яснотата на нашето съзнание по отношение на сетивните впечатления, ние сме длъжни постоянно да „отдръпваме" сетивата от техните впечатления, или с други думи да упражняваме сетивната дейност на смени, с „прехвърляне" от едно сетиво на друго при значителна бързина на ритъма. Но ние постигаме това и в много по-големите интервали на денонощието, каквито са будността и съня. Вие знаете, че когато заспим, нашето астрално тяло и нашият Аз напускат физическото ни и етерно тяло.
към текста >>
А момента на пробуждането макар и не в толкова интензивна и силна форма е близък до
състояние
то, при което човек за миг затваря очите си.
Ако то изцяло се изнесе вън от Вашия организъм, тогава Вие заспивате. Доколкото сетивното изживяване на външния свят е част от характеристиката на съзнанието, то съвсем не е това, за каквото обикновено го мислим; сетивното изживяване по своята същност е по-скоро един етап по пътя към заспиването. По този начин при сетивното възприемане човек е частично потопен във външния свят, докато при съня той е напълно потопен във външния свят. Така че със своето астрално тяло по време на съня човек се докосва именно до инспиративното познание. Обаче наред с много други неща, чрез инспиративното познание човек може да възприема и момента на пробуждането.
А момента на пробуждането макар и не в толкова интензивна и силна форма е близък до състоянието, при което човек за миг затваря очите си.
Когато заставам пред един цвят, аз насочвам моето астрално тяло към очите и по точно към онзи процес, който възниква поради външното въздействие на цвета върху моите очи. Затворя ли очи, аз прибирам моето астрално тяло обратно в себе си. Буден ли съм, аз прибирам моето астрално тяло от целия външен свят, от целия Космос. В хода на дневното бодърствуване независимо дали по отношение на очите, ушите или останалите сетива аз извършвам безброй пъти с моето астрално тяло същия този процес, който извършвам и при събуждането. Естествено, в последния случай аз го правя тотално и по отношение на целия организъм.
към текста >>
Обаче ако ние бяхме лишени от
състояние
то на сън, тези сетивни впечатления нямаше да продължават по-дълго от няколко дни.
И ето че докато проникваме в тези процеси, пред нас се откриват съвсем неочаквани страни от човешкия живот и от човешката душа. Виждате ли, ако имахме един живот, непрекъсван от състоянията на сън, ние бихме получавали съвсем бегли и кратки впечатления от външния свят. Ние не бихме могли да развием никакви трайни паметови възможности. Вие добре знаете колко бързопреходни са последействията от нашите сетивни впечатления. Впрочем това, което засега по-дълбоките структури на организма трае по-дълго.
Обаче ако ние бяхме лишени от състоянието на сън, тези сетивни впечатления нямаше да продължават по-дълго от няколко дни.
Какво става всъщност по време на сън? Припомнете си впрочем едно указание, което наскоро дадох тук, в Дорнах: В него описах как със своето астрално тяло и със своя Аз, между заспиването и пробуждането човек изживява макар и в обратна посока това, което той изживява буден с физическото си тяло в околния физически свят. Нека да си представим едно нормално редуване на будност и сън... впрочем така изглеждат нещата и при неправилната смяна на тези състояния... нека да си представим, че една сутрин се пробуждаме, занимаваме се с нещо целия ден, вечерта лягаме и спим приблизително през една третина от времето, през което сме бодърствували. По този начин, между пробуждането и заспиването човек има поредица от изживявания, а именно неговите дневни изживявания. По време на съня човек изживява макар и в обратна посока това, което е изживял през деня.
към текста >>
Представете си някакво
газообразно
вещество, затворено отвсякъде в един съд.
Така че когато се пробуждате на 23 Декември, този вътрешен процес Ви отвежда в утрото на 22 Декември. Вие се пробуждате. И в същия момент докато Вашето астрално тяло, в противовес на законите, които го управляват между заспиването и пробуждането, навлиза чрез Вашия организъм в обикновения физически свят Вие сте принудени да пренесете бързо Вашите най-дълбоки и интимни душевни процеси в утрото на 23 Декември. Това пренасяне става благодарение на Вашия Аз и Вашето астрално тяло. Настойчиво Ви моля да вникнете в голямата сериозност и в огромното значение на тези неща.
Представете си някакво газообразно вещество, затворено отвсякъде в един съд.
Ако упражните натиск, това вещество ще става все по-плътно и по-гъсто. Пред нас имаме един пространствен процес. Но той може да бъде сравнен, естествено само сравнен, и с това, за което сега става дума. Вие се връщате във Вашето астрално тяло и във Вашия Аз до утрото на 22 Декември, и след това бързо се пренасяте в утрото на 23. Да, Вие пренасяте напред във времето основните си душевни процеси.
към текста >>
36.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 30 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Тогава той е в
състояние
сякаш да се срасне в своето мислене с камъните.
Наистина напълно можем да разберем Гьоте, когато в едно красиво съчинение[1], което сме цитирали, разказва за своя опит сред тези древни планини. Той говори за това, колко самотен се чувства, когато седи на гранитната планина, получавайки впечатления от тези скали, твърдо и плътно накамарили се над Земята. И като към вечния син на Земята се обръща Гьоте към гранита, състоящ се от кварц, силициев двуокис, слюда и фелдшпат. Когато човек с обикновено съзнание подхожда към тези прадревни скали, отначало може външно да се възхищава от техните впечатляващи форми, от съвършено удивителната проста пластика, която обаче въпреки това говори твърде много. Когато след това човек с имагинативно съзнание подходи към тези най-твърди скали, той прониква под повърхността на минералното царство.
Тогава той е в състояние сякаш да се срасне в своето мислене с камъните.
Може да се каже: навсякъде в дълбините на скалите намира продължение душевното същество на човека и в духа той навлиза тук като в свещен божи храм. За имагинативното съзерцание вътрешната природа се оказва проницаема, а външните повърхности са сякаш стените на този дворец на боговете. Но в същото време той разбира, че вътре в тази скала живее едно вътрешно отражение на всичко, което се намира извън Земята, в космоса. Още веднъж светът на звездите израства пред душата на човека, отразен в тези твърди скали. Накрая той получава впечатлението, че във всяка от кварцовите скали съществува нещо като око на Земята, отворено за Вселената.
към текста >>
Със сигурност самият Овидий не е бил в
състояние
пряко да разбира езика на металите и това, което той описва в неговите «Метаморфози», не отговаря съвсем на впечатлението, което човек получава от металите.
И биха могли да се получат изгаряния, ако ги докоснеш. Но би било погрешно да се мисли, че температурата на тези същества е била милиони градуси. Не е било така, но те са имали такава вътрешна температура, че при съприкосновение с тях, би се появил мехур на кожата от изгарянето. След това може да се разкаже за Слънчевия период, когато в образуванията, описани във «Въведение в тайната наука» във връзка с този период, се появяват други същества, показващи чудни преобразувания, метаморфози. И при съзерцанието на тези метаморфозиращи същества човек получава впечатлението, че например метаморфозите, описани от класици като Овидий, имат нещо общо със съобщенията от металите; разбира се, има се предвид не пряка, непосредствена връзка.
Със сигурност самият Овидий не е бил в състояние пряко да разбира езика на металите и това, което той описва в неговите «Метаморфози», не отговаря съвсем на впечатлението, което човек получава от металите.
Но в известен смисъл те се извеждат от този източник. И даже можем до голяма степен да посочим процеса, стоящ в основата на това. Даже Парацелз - личност, живяла много по-късно от тези, за които говорих по-горе, - за да научи най-важното от това, което е искал да научи, не е отишъл във висшето училище; не казвам, че не е учил във висше училище, защото е учил и няма да кажа нищо против следването във висше училище. Но за да научи най-важните неща, които е искал да знае, той не е ходил във висшето училище, а там, където са можели да му разкажат за по-важните неща. Ходил е например при хора като миньори в рудниците и по този начин е придобил голяма част от своето познание.
към текста >>
Какво би бил човек, ако оловото не действаше върху него от космоса, от атмосферата, ако в безкрайно фино, разредено
състояние
не проникваше в него чрез неговите очи със слънчевия лъч, ако не проникваше в тялото чрез дишането, в безкрайно фино
състояние
не навлизаше в него чрез храната?
Определена роля имат и други метали като калий, калций, натрий, магнезий - следователно определен брой метали. Обаче голяма част от най-важните метали, най-важни за Земята, за функционирането на Земята, видимо не играят никаква роля в човешкия организъм според грубото външно наблюдение. Но това е само привидно. Прониквайки в недрата на Земята и научавайки там езика на металите, научаваме също, че металите не просто се намират в недрата на Земята, а са навсякъде в обкръжението на Земята, макар и в изключително разредена форма, може да се каже - в свръххомеопатично разредена форма. Грубо казано, ние не можем да имаме олово в себе си, но по-точно казано - не можем да съществуваме без олово.
Какво би бил човек, ако оловото не действаше върху него от космоса, от атмосферата, ако в безкрайно фино, разредено състояние не проникваше в него чрез неговите очи със слънчевия лъч, ако не проникваше в тялото чрез дишането, в безкрайно фино състояние не навлизаше в него чрез храната?
Какъв би бил човекът, ако оловото не действаше в него? Човек би имал сетивни възприятия и без оловото. Щеше да възприема цветовете, щеше да възприема звуците, но със всяко възприятие щеше да изпада в леко безсъзнание, да бъде безсилен при всяко възприятие. Той никога нямаше да може да се отдръпне от възприятията си и да размишлява върху тях или да образува представи за това, което е възприел. Ако не приемахме олово, както казах, в свръххомеопатично разреждане в своята нервна система и преди всичко в мозъка, тогава бихме се отдавали на всяко сетивно възприятие като на нещо външно за нас.
към текста >>
Можем да наблюдаваме всички метали, когато биват подложени на огън и видим как с покачващата се температура преминават в това свръххомеопатично
състояние
, за което говорих по-горе.
Той е съставен от отделни игли, които показват, че когато е бил формиран, е следвал определени силови течения, които действат в Космоса. Този антимон има също и свойството, при определени процеси да се превръща в антимоново огледало, когато след обработка с огън, след топлинния процес, се присъединява към стъклото, превръща се в огледало и има голяма сила в огледалното отразяване. Има и други свойства, например експлодира, когато е обработен с електричество по определен начин и се свърже с катода. Всички тези свойства на антимона показват как се държи подобна метална субстанция в обкръжението на земните сили. Това може да се наблюдава по отношение на всички метали.
Можем да наблюдаваме всички метали, когато биват подложени на огън и видим как с покачващата се температура преминават в това свръххомеопатично състояние, за което говорих по-горе.
Освен това те не остават същите при високи температури, а приемат съвсем различна форма. Това, което в тази връзка си представят физиците, е възможно най-схематичното, което можете да си представите. Физикът, разтапяйки оловото, си въобразява, че то става все по-меко и по-меко. Отначало, разбира се, това наистина е така: то става все по-меко и по-меко, температурата все по-висока и по-висока, а оловото все по-горещо и по-горещо, а после все по-газообразно, получават се оловни пари и т. н. Но не се знае, че през цялото време нещо се отделя, нещо излиза, нещо, което не преминава отвъд определена температура.
към текста >>
Отначало, разбира се, това наистина е така: то става все по-меко и по-меко, температурата все по-висока и по-висока, а оловото все по-горещо и по-горещо, а после все по-
газообразно
, получават се оловни пари и т. н.
Това може да се наблюдава по отношение на всички метали. Можем да наблюдаваме всички метали, когато биват подложени на огън и видим как с покачващата се температура преминават в това свръххомеопатично състояние, за което говорих по-горе. Освен това те не остават същите при високи температури, а приемат съвсем различна форма. Това, което в тази връзка си представят физиците, е възможно най-схематичното, което можете да си представите. Физикът, разтапяйки оловото, си въобразява, че то става все по-меко и по-меко.
Отначало, разбира се, това наистина е така: то става все по-меко и по-меко, температурата все по-висока и по-висока, а оловото все по-горещо и по-горещо, а после все по-газообразно, получават се оловни пари и т. н.
Но не се знае, че през цялото време нещо се отделя, нещо излиза, нещо, което не преминава отвъд определена температура. Това е най-финото, свръххомеопатичното от оловото, което непрекъснато преминава в общия невидим живот и е това, което въздейства върху човека. Така стоят нещата през цялото време. Представете си Земята: тук долу имате различни метали, но тези метали съществуват във фино, разредено състояние също навсякъде над нея, бих могъл да кажа, че те се изпаряват. Тук долу, т.
към текста >>
Представете си Земята: тук долу имате различни метали, но тези метали съществуват във фино, разредено
състояние
също навсякъде над нея, бих могъл да кажа, че те се изпаряват.
Физикът, разтапяйки оловото, си въобразява, че то става все по-меко и по-меко. Отначало, разбира се, това наистина е така: то става все по-меко и по-меко, температурата все по-висока и по-висока, а оловото все по-горещо и по-горещо, а после все по-газообразно, получават се оловни пари и т. н. Но не се знае, че през цялото време нещо се отделя, нещо излиза, нещо, което не преминава отвъд определена температура. Това е най-финото, свръххомеопатичното от оловото, което непрекъснато преминава в общия невидим живот и е това, което въздейства върху човека. Така стоят нещата през цялото време.
Представете си Земята: тук долу имате различни метали, но тези метали съществуват във фино, разредено състояние също навсякъде над нея, бих могъл да кажа, че те се изпаряват.
Тук долу, т. е. под Земята, металите са ограничени от контури, имат затворена форма; по-надолу те се намират в огнено-течно състояние; а в обкръжението на Земята те са във фино разпрашено състояние и тук те се проявяват като непрекъснато сияние, което се разпространява в космоса. Металите сияят в мировото пространство. Но в мировото пространство има известна вътрешна еластичност.
към текста >>
Земята, металите са ограничени от контури, имат затворена форма; по-надолу те се намират в огнено-течно
състояние
; а в обкръжението на Земята те са във фино разпрашено
състояние
и тук те се проявяват като непрекъснато сияние, което се разпространява в космоса.
Това е най-финото, свръххомеопатичното от оловото, което непрекъснато преминава в общия невидим живот и е това, което въздейства върху човека. Така стоят нещата през цялото време. Представете си Земята: тук долу имате различни метали, но тези метали съществуват във фино, разредено състояние също навсякъде над нея, бих могъл да кажа, че те се изпаряват. Тук долу, т. е. под
Земята, металите са ограничени от контури, имат затворена форма; по-надолу те се намират в огнено-течно състояние; а в обкръжението на Земята те са във фино разпрашено състояние и тук те се проявяват като непрекъснато сияние, което се разпространява в космоса.
Металите сияят в мировото пространство. Но в мировото пространство има известна вътрешна еластичност. Изходящите сили не проникват навсякъде, както физиците си представят, а стигат до определена граница и после се връщат назад. Силите на отразеното сияние на металите трябва да се разглежда така, че те се връщат от периферията на Вселената назад от всички направления. И можем да отбележим, че тези обратно сияещи сили са активни в тази сфера на човешкия живот, която е наистина най-красивата и най-чудната, а това са първите години от живота, когато детето се учи да ходи, говори и мисли.
към текста >>
37.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Но оловото фактически е разсеяно по целия физически Космос в
състояние
на много фин разтвор и човешкото същество извлича оловото от Космоса с помощта на процес, който е в пъти по-фин от процеса на дишане.
Предишният естествоизпитател е отивал по-нататък. На него му е било ясно, че когато човек гледа предметите, той не само вижда с очите, но по време на процеса на възприятие той получава чрез очите в безкрайно малки дози нещо от субстанциите на Вселената. И не само чрез очите, но и чрез ушите и чрез другите части на организма. И средновековният естествоизпитател напълно е осъзнавал огромното значение на тези субстанции, които се срещат в нищожни количества в човешкия организъм (такива, например, като оловото), които човек възприема в безкрайно малки дози, - субстанциите на които могат да бъдат намерени там, където не очакваме да ги намерим. Оловото, това е метал, наличието на който в човека не може непосредствено да се продемонстрира.
Но оловото фактически е разсеяно по целия физически Космос в състояние на много фин разтвор и човешкото същество извлича оловото от Космоса с помощта на процес, който е в пъти по-фин от процеса на дишане.
Човешкото същество непрестанно отделя субстанции, изхвърляйки ги по направление на периферията. Вие не само си режете ноктите: вие непрестанно изхвърляте субстанции от вашата кожа. Но по силата на това, че едни субстанции по такъв начин се изхвърлят, други се придобиват и възприемат от организма. Такъв е бил начинът на мислене, в който е живеел естествоизпитателят в средните векове - в IX, X, XI или XII век. Той не е имал везни, не е имал никакви груби измервателни уреди, които измерват, как действат веществата и силите; неговата задача е била дълбоко да проникне във вътрешните качества на природата, да разбере нейните вътрешни импулси и нейната връзка с човешкото същество.
към текста >>
Белтъкът, който в други случаи се съдържа в тялото, до известна степен е още организиран, но белтъкът, образуващ основата за размножение, се отличава именно с тази особеност, че се намира в
състояние
на пълна дезорганизация.
Така, че атомистът вижда в белтъка образ на химическа комбинация. Атомите и молекулите е прието да се представят устроени по най-сложен начин. И тази сложна молекула на белтъка, или както ви е угодно да я наречете, възниква в майчиния организъм на животното или растението; тя се развива по-нататък, от нея се ражда ново животно, което възниква изключително благодарение на наследствеността. От духовна гледна точка всичко това е явна нелепица. Истината е там, че белтъкът в майчиното животно съвсем не е сложно химическо съединение: той се разкъсва, разрушава и се свежда до хаоса.
Белтъкът, който в други случаи се съдържа в тялото, до известна степен е още организиран, но белтъкът, образуващ основата за размножение, се отличава именно с тази особеност, че се намира в състояние на пълна дезорганизация.
Материята, съдържаща се в него, се свежда до хаоса и не влиза в никакви съединения; тя присъства във вид на проста буца, без ред и съразмерност; и по тази причина белтъкът не е подчинен на земята. До момента, до когато белтъкът може по един или друг начин да се удържа в състояние на вътрешно сцепление, дотогава той е подчинен на силите, действащи от центъра на Земята. От момента, в който белтъкът вътрешно се разруши и разпадне, той преминава под влиянието на цялата сфера на Космоса. Силите действат върху него отвсякъде. И тогава ние получаваме мъничка бучка белтък, която образува основата за размножението.
към текста >>
До момента, до когато белтъкът може по един или друг начин да се удържа в
състояние
на вътрешно сцепление, дотогава той е подчинен на силите, действащи от центъра на Земята.
И тази сложна молекула на белтъка, или както ви е угодно да я наречете, възниква в майчиния организъм на животното или растението; тя се развива по-нататък, от нея се ражда ново животно, което възниква изключително благодарение на наследствеността. От духовна гледна точка всичко това е явна нелепица. Истината е там, че белтъкът в майчиното животно съвсем не е сложно химическо съединение: той се разкъсва, разрушава и се свежда до хаоса. Белтъкът, който в други случаи се съдържа в тялото, до известна степен е още организиран, но белтъкът, образуващ основата за размножение, се отличава именно с тази особеност, че се намира в състояние на пълна дезорганизация. Материята, съдържаща се в него, се свежда до хаоса и не влиза в никакви съединения; тя присъства във вид на проста буца, без ред и съразмерност; и по тази причина белтъкът не е подчинен на земята.
До момента, до когато белтъкът може по един или друг начин да се удържа в състояние на вътрешно сцепление, дотогава той е подчинен на силите, действащи от центъра на Земята.
От момента, в който белтъкът вътрешно се разруши и разпадне, той преминава под влиянието на цялата сфера на Космоса. Силите действат върху него отвсякъде. И тогава ние получаваме мъничка бучка белтък, която образува основата за размножението. Тази мъничка бучка белтък е образ на целия Космос, защото белтъчната субстанция е била разкъсана, разрушена и сведена до хаос, тоест превърната в космически прах и благодарение на това станала пригодна за въздействията на целия Космос. За всичко това хората в наши дни просто нямат никаква представа.
към текста >>
Силите на Вселената започват да действат върху него в неговото дезорганизирано
състояние
.
Ако етерното тяло ги получава отвсякъде от периферията, то астралното тяло ги получава отвъд пространството. Можем да намерим в природата определени места, където физическите сили на Земята влизат направо в средоточието на етерните сили, които се устремяват там от всички страни. Можете да си представите белтък, който поначало се намира във физическата земя. Докато сярата, въглеродът, кислородът, водородът и азотът могат да бъдат разпознати в него по някакъв химичен способ, белтъкът фактически е подчинен на земните сили. Но от момента, в който той влиза в сферата на възпроизводствения процес, се изключва от физическите сили.
Силите на Вселената започват да действат върху него в неговото дезорганизирано състояние.
Възниква нов белтък като образ на цялата Вселена. Но, видите ли, понякога неочаквано възниква следното положение: дезорганизацията, разрушението на белтъка не може да отиде достатъчно далеко. Вие можете да наблюдавате белтъчна субстанция от такъв вид, например, при някои животни. За да се осъществи размножение, е необходимо, белтъчната субстанция да бъде разкъсана, напълно разрушена, - така, че да може да бъде подложена на действието на силите на целия Космос. Но нещо може да попречи на животното да образува за целите на размножението такава белтъчна субстанция, която би могла непосредствено да се отдаде на целия макрокосмос; за да бъде способна за размножение, белтъчната субстанция трябва да се подложи на действието на целия макрокосмос.
към текста >>
Разказах ви всичко това за да можете да разберете, колко необходимо е не просто да имате в предвид наличието на въглерод, азот, кислород и водород, подлагайки всичко на безпомощно-абстрактен анализ, а да наблюдавате и отбелязвате удивителните формообразуващи процеси,
състояние
то на вътрешно родство, присъстващи в природата и нейните процеси.
Това, което сте намерили в твърдите кристали, вие отново намирате като кухи форми – като кухи обеми - във восъчните клетки на питата. Защото какво става? Пчелата взема от цвета това, което някога е довело кристала на кварца до съществуване. Пчелата извлича това от цвета и произвежда от субстанциите на собственото си тяло подобие на кристала на кварца. Процесът, който става между пчелата и цвета е подобен на този, който е станал някога в макрокосмоса.
Разказах ви всичко това за да можете да разберете, колко необходимо е не просто да имате в предвид наличието на въглерод, азот, кислород и водород, подлагайки всичко на безпомощно-абстрактен анализ, а да наблюдавате и отбелязвате удивителните формообразуващи процеси, състоянието на вътрешно родство, присъстващи в природата и нейните процеси.
Някога в миналите времена науката инстинктивно се е градила на подобни наблюдения. Но всичко това е изгубено в хода на историческото развитие на човечеството, приблизително в XV век. Ние трябва да го върнем. Трябва отново да проникнем във вътрешните връзки на природата в нейното отношение към човека. Само когато съумеем отново да опознаем подобни връзки, ще можем отново да придобием истинско проникновение както в болното, така и в здравото човешко същество.
към текста >>
В
състояние
на сън човешкото същество, разбира се, като цяло няма в себе си астрално тяло и аз.
Всичко заобикалящо представлява мировото цяло и в най-малкият зародиш присъства резултатът на влиянията, идващи към него от всички направления на мировото цяло. В човешкото същество можем да видим съвместната деятелност на първо място на сили, явяващи се физически, центростремителни сили на Земята; те действат във всички органи на човека. А в противоположно направление действат сили, втичащи се в него от всички страни, - етерните сили. Вижте, например, черния дроб или белия дроб: ще ги разберете само тогава, когато знаете, че в тях съвместно действат сили, идващи от центъра на Земята, и сили, идващи от всички направления от Вселената. След това също имаме определени органи, които са пронизани от астралното тяло или от аза, докато други са по-малко проникнати от тези висши членове.
В състояние на сън човешкото същество, разбира се, като цяло няма в себе си астрално тяло и аз.
Сега си представете, че някой орган, да кажем, белите дробове, при някакви обстоятелства твърде силно се подложат на въздействието на силите, идващи отвсякъде от космическото цяло (стрелките). Дробът в резултат заболява, защото са необходими определена хармония и равновесие между това, което действа в дроба от центъра на Земята и това, което се влива в него от обкръжението. Ако ви се отдаде да намерите минерални субстанции, които да осигурят на дроба противовес на излишно силната дейност на етерните сили, тогава вие ще успеете да укротите тяхната прекомерна активност. Но може да се случи и обратното. Етерните сили могат да станат прекалено слаби, а физическите сили, действащи от центъра на Земята, съответно, да станат твърде силни.
към текста >>
Ако чрез науката за посвещението сме достигнали до имагинативно познание и можем да възприемем аза на човека, то можем да се запитаме: с коя част на човешкия организъм (в неговото съвременно
състояние
) стои този аз в особено тясна връзка?
В това време моята задача е просто да ви представя тези неща в техния исторически аспект и в техните връзки. Но трябва да отбележим, че с постепенното отслабване и угасване на това, което е било пренесено от миналите времена, всяко истинско знание за човешкото същество просто отмирало. И сега, в наши дни, ние сме поставени пред необходимостта отново да добием знание за човешкото същество. Такова знание ще бъде достигнато, когато отново разберем отношението на човешкото същество към заобикалящото царство на природата. Да вземем в качеството на изходна точка азът на човешкото същество.
Ако чрез науката за посвещението сме достигнали до имагинативно познание и можем да възприемем аза на човека, то можем да се запитаме: с коя част на човешкия организъм (в неговото съвременно състояние) стои този аз в особено тясна връзка?
Той стои в особена връзка с всичко, което в човешкото същество е минерално. Така, когато приемате в себе си някакво специфично минерално вещество, - например, когато сложите на езика си малко сол, - то този ваш аз незабавно прониква в тази минерална субстанция. И докато веществото преминава по нататък в тялото, през цялото време - даже когато солената субстанция се намира в стомаха – азът остава с тази субстанция. Солта преминава още по-нататък, тя претърпява разни промени, тя преминава през червата, - нито на едно място азът не изпуска солта. Те напомнят на две тясно свързани неща, две неща, принадлежащи едно на друго: азът и солта, която влиза в човешкото същество.
към текста >>
Ако на човек му минават тръпки, това
състояние
е следствие от факта, че той не просто е позволил да бъде стимулиран за създаване на своя собствена топлина, но е позволил на външния хлад до известна степен да проникне под кожата.
В този момент, когато вие се явявате просто, така да се каже, обект и не създавате сами вашата собствена топлина или хлад, а позволявате на външната топлина да ви оказва въздействие по същия начин, както на някакъв външен предмет, - в същия този момент вие заболявате. Външната топлина - даже не вещество, а топлината - сама ви прави болни. Да допуснем, че имаме тук над огъня някаква кърпа. Кърпата само предава по-нататък топлината, излъчвана от огъня. Но когато топлината от огъня достига кожата на човешкото същество и действа върху сетивните органи, стимулирайки ги, тогава тя не трябва повече да се разпространява по такъв начин: тогава трябва да настъпи реакция, вътрешната топлина би трябвало да бъде произведена отвътре.
Ако на човек му минават тръпки, това състояние е следствие от факта, че той не просто е позволил да бъде стимулиран за създаване на своя собствена топлина, но е позволил на външния хлад до известна степен да проникне под кожата.
Значи, той не е заел своето място в света в качеството си на напълно активно човешко същество, което се изпълва със своя собствена активност и свои собствени импулси, но е изиграл, по-скоро, роля на обект, позволяващ през него да протичат дейности и влияния от външния свят. В това се заключава основната природа на аза, че той включва в себе си това, което е минерално и напълно го преобразува отвътре, като го превръща в нещо съвсем друго. Само когато умрем, минералното в нас се връща обратно в минералното на външната природа. Докато живеем на Земята и в нас има минерално, затворено в границите на нашата кожа, до тогава азът непрекъснато продължава да го преобразува. Аналогично, всичко прието в нас от растителната природа непрекъснато се преобразува от дейността на астралното тяло.
към текста >>
Във всичко това, което има минерална природа, азът предизвиква пълна метаморфоза, - не само в твърдото минерално, но също и в течното и
газообразно
то минерално и в минералното на топлината.
Значи, той не е заел своето място в света в качеството си на напълно активно човешко същество, което се изпълва със своя собствена активност и свои собствени импулси, но е изиграл, по-скоро, роля на обект, позволяващ през него да протичат дейности и влияния от външния свят. В това се заключава основната природа на аза, че той включва в себе си това, което е минерално и напълно го преобразува отвътре, като го превръща в нещо съвсем друго. Само когато умрем, минералното в нас се връща обратно в минералното на външната природа. Докато живеем на Земята и в нас има минерално, затворено в границите на нашата кожа, до тогава азът непрекъснато продължава да го преобразува. Аналогично, всичко прието в нас от растителната природа непрекъснато се преобразува от дейността на астралното тяло.
Във всичко това, което има минерална природа, азът предизвиква пълна метаморфоза, - не само в твърдото минерално, но също и в течното и газообразното минерално и в минералното на топлината.
Разбира се, по навик ние можем да кажем: ето вода, аз я пия. Сега тази вода е вътре в мен. Но истината е, че от момента, в който моят организъм приеме водата, поради действието на аза ми, тази вода вътре в мен повече не е същата тази вода, която е навън. Тя отново става същата, когато я отделя под формата на пот или по някакъв друг начин. В границите на кожата ми водата не е вода, а жива течност.
към текста >>
38.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Тази ритмична система в човека не се изразява в едно спокойно
състояние
, а в постоянна и непрекъсната подвижност и тази разлика трябва точно да се има предвид.
Когато отидете по-нататък, стигате дотам да видите в човека нещо, което всъщност е много по-трудно за разглеждане - само че обикновено хората считат това за лесно, - това е да добием едно схващане за това, как човек приема своето дишане, как той поставя в движение своята ритмична система, как след това той пренася дишането в кръвообращението. Тази извънредно жива игра, която прониква цялото тяло, е даже много по-сложна, отколкото хората си представят, защото първо човек поема своя дъх /виж рис. жълто/, дъхът се поема в кръвообращението, /червено/ но от другата страна дъхът преминава отново в главата и се намира в определено отношение с цялата дейност на мозъка /зелено/. Мисленето е просто едно префинено дишане. А кръвообращението от своя страна отново преминава в онова, което са импулсите в движението на крайниците /синьо-зелено/.
Тази ритмична система в човека не се изразява в едно спокойно състояние, а в постоянна и непрекъсната подвижност и тази разлика трябва точно да се има предвид.
Ние най-добре разглеждаме главата на човека като една завършена, затворена, спокойна форма, ние разглеждаме също и нейната вътрешност, например отделните части в мозъка, как те стоят спокойно една до друга. Ние не научаваме нищо за главата, когато например чрез анатомията или физиологията се запознаваме с кръвообращението в главата, защото това, което кръвообращението извършва в главата, съвсем не се отнася към главата, то се отнася само към това, което главата използва като ритъм. В това отношение главата е точно такава, каквото е кръвообращението. По отношение на това, което можем да видим, когато повдигнем една част от костния строеж на главата и погледнем там кръвообращението, виждаме, че то съвсем не се отнася към главата, а главата трябва да бъде разглеждана като почиващ орган, където едното лежи до другото. Ние не можем да направим това, когато преминем към ритмичната система, която е локализирана предимно в гърдите.
към текста >>
В дишането живее
газообразно
то.
Този процес трябва да се разглежда даже много по-далеч навътре във физическото. Ако разгледате процеса на дишането, когато той преминава в процеса на кръвта и въздейства също и в мозъка, там първо се образува въглероден двуокис, една киселина в човешкия организъм. Когато обаче процесът на дишането премине в мозъка, въобще в нервната система, от киселините се образуват соли; там се отлагат соли. Така че можем да кажем: Когато човекът мисли, се отделя земно /твърдо/ вещество. В самото кръвообращение живее течното.
В дишането живее газообразното.
А в движението, когато влезе в действие, живее огненото естество. Във всичко това се съдържат елементите /стихиите/, но елементите са в подвижност, в непрекъснато раждане и умиране. Този процес не може всъщност да бъде обхванат чрез сетивното наблюдение. Онези, които искат да го обхванат чрез сетивното наблюдение в анатомията, всъщност никога не го разбират. За целта човек трябва много да напрегне вътрешната продуктивна сила на духа си, за да разбере този процес.
към текста >>
39.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 26 ноември 1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Но според окултиста това не е орна почва, а
състояние
на твърдостта.
Както сабята се вмъква в ножницата, така душата на усещането се вмъква в тялото на усещането. В този смисъл се разбират думите в Библията[2]: „Бог вдъхна дихание в човека и той стана жива душа.“ Но ако човек иска да разбере напълно тези думи, трябва да е наясно с различните видове състояния на материята, които съществуват на земята. Първо имаме твърдост. Тя се нарича окултно Земя.
Но според окултиста това не е орна почва, а състояние на твърдостта.
Всички твърди налични части на физическото тяло се наричат също Земя. Например костите, мускулите и т. н. После идва течността, която се нарича окултно Вода. Всичко, което е течно, се нарича Вода. Например кръвта.
към текста >>
На трето място имаме
газообразно
състояние
, наречено окултно Въздух.
Всички твърди налични части на физическото тяло се наричат също Земя. Например костите, мускулите и т. н. После идва течността, която се нарича окултно Вода. Всичко, което е течно, се нарича Вода. Например кръвта.
На трето място имаме газообразно състояние, наречено окултно Въздух.
След това окултистът отива нагоре към по-висшите и фини тела; над Въздуха той се издига към по-фини състояния. Ако искаме да си изясним това, трябва да разгледаме някой метал, например оловото. Оловото е окултна Земя. Ако се нажежи достатъчно, за да се разтопи, тогава то се превръща окултно във Вода. Когато започне да се изпарява, в окултен смисъл то се превръща във Въздух.
към текста >>
Ако Въздухът се разшири още повече, той става все по-фин и тогава настъпва едно ново
състояние
.
Ако искаме да си изясним това, трябва да разгледаме някой метал, например оловото. Оловото е окултна Земя. Ако се нажежи достатъчно, за да се разтопи, тогава то се превръща окултно във Вода. Когато започне да се изпарява, в окултен смисъл то се превръща във Въздух. Въздухът е това, което може да се получи от всяко тяло.
Ако Въздухът се разшири още повече, той става все по-фин и тогава настъпва едно ново състояние.
Окултистът го нарича Огън. Това е първото етерно състояние. Огънят е това, което се отнася към въздуха така, както водата към скалата. По-финото състояние от Огъня се нарича от окултиста Светлинен етер. Още по-нагоре отиваме към това, което в окултизма се нарича Химически етер.
към текста >>
Това е първото етерно
състояние
.
Ако се нажежи достатъчно, за да се разтопи, тогава то се превръща окултно във Вода. Когато започне да се изпарява, в окултен смисъл то се превръща във Въздух. Въздухът е това, което може да се получи от всяко тяло. Ако Въздухът се разшири още повече, той става все по-фин и тогава настъпва едно ново състояние. Окултистът го нарича Огън.
Това е първото етерно състояние.
Огънят е това, което се отнася към въздуха така, както водата към скалата. По-финото състояние от Огъня се нарича от окултиста Светлинен етер. Още по-нагоре отиваме към това, което в окултизма се нарича Химически етер. Силата, която действа така, че например кислородът и водородът да могат да се свържат, е Химическият етер. По-фин от Химическия етер е Жизненият етер.
към текста >>
По-финото
състояние
от Огъня се нарича от окултиста Светлинен етер.
Въздухът е това, което може да се получи от всяко тяло. Ако Въздухът се разшири още повече, той става все по-фин и тогава настъпва едно ново състояние. Окултистът го нарича Огън. Това е първото етерно състояние. Огънят е това, което се отнася към въздуха така, както водата към скалата.
По-финото състояние от Огъня се нарича от окултиста Светлинен етер.
Още по-нагоре отиваме към това, което в окултизма се нарича Химически етер. Силата, която действа така, че например кислородът и водородът да могат да се свържат, е Химическият етер. По-фин от Химическия етер е Жизненият етер. Така в окултизма имаме седем различни състояния. Това, че в една субстанция нещо е живот, се обяснява с Жизнения етер.
към текста >>
Те не са били още в
състояние
да развият топла кръв.
Физическото от своя страна може да се издигне до Огъня. Да си изясним как физическото се издига към Огъня в пара или окултно във Въздух. В парата усещаме разпростиращия се Огън. Физическото се издига към Огъня, астралното слиза към Огъня, в средата се намира етерното тяло. В лемурийската епоха, много преди да се свържат седемте съставни части на човека, са съществували същества, които са били долу и които още не са носели физическото тяло нагоре към Огъня.
Те не са били още в състояние да развият топла кръв.
А едва когато едно физическо тяло е в състояние да развие топла кръв, едва тогава приема душата. Веднага щом онези същества стигат толкова далече, че да се развият до Огнения етер, азовата душа (Ich-Seele) е в състояние да се свърже с Физическото тяло. Всички онези животни, които са изостанали в развитието си, амфибиите, имат кръв с променлива температура. Трябва да запомним този момент от лемурийската епоха. От най-голяма важност е фактът, че съществото, което се състои от физическо тяло, етерно тяло и тяло на усещането, посредством топлата кръв може да бъде оплодено с човешката душа.
към текста >>
А едва когато едно физическо тяло е в
състояние
да развие топла кръв, едва тогава приема душата.
Да си изясним как физическото се издига към Огъня в пара или окултно във Въздух. В парата усещаме разпростиращия се Огън. Физическото се издига към Огъня, астралното слиза към Огъня, в средата се намира етерното тяло. В лемурийската епоха, много преди да се свържат седемте съставни части на човека, са съществували същества, които са били долу и които още не са носели физическото тяло нагоре към Огъня. Те не са били още в състояние да развият топла кръв.
А едва когато едно физическо тяло е в състояние да развие топла кръв, едва тогава приема душата.
Веднага щом онези същества стигат толкова далече, че да се развият до Огнения етер, азовата душа (Ich-Seele) е в състояние да се свърже с Физическото тяло. Всички онези животни, които са изостанали в развитието си, амфибиите, имат кръв с променлива температура. Трябва да запомним този момент от лемурийската епоха. От най-голяма важност е фактът, че съществото, което се състои от физическо тяло, етерно тяло и тяло на усещането, посредством топлата кръв може да бъде оплодено с човешката душа. По-нататъшното развитие преминава от лемурийската епоха към атлантската епоха.
към текста >>
Веднага щом онези същества стигат толкова далече, че да се развият до Огнения етер, азовата душа (Ich-Seele) е в
състояние
да се свърже с Физическото тяло.
В парата усещаме разпростиращия се Огън. Физическото се издига към Огъня, астралното слиза към Огъня, в средата се намира етерното тяло. В лемурийската епоха, много преди да се свържат седемте съставни части на човека, са съществували същества, които са били долу и които още не са носели физическото тяло нагоре към Огъня. Те не са били още в състояние да развият топла кръв. А едва когато едно физическо тяло е в състояние да развие топла кръв, едва тогава приема душата.
Веднага щом онези същества стигат толкова далече, че да се развият до Огнения етер, азовата душа (Ich-Seele) е в състояние да се свърже с Физическото тяло.
Всички онези животни, които са изостанали в развитието си, амфибиите, имат кръв с променлива температура. Трябва да запомним този момент от лемурийската епоха. От най-голяма важност е фактът, че съществото, което се състои от физическо тяло, етерно тяло и тяло на усещането, посредством топлата кръв може да бъде оплодено с човешката душа. По-нататъшното развитие преминава от лемурийската епоха към атлантската епоха. През лемурийската епоха съществува само елементът на топлината, в който душата и тялото само се докосват.
към текста >>
В току-що описаната епоха човекът е в
състояние
да излее душата си звуково навън.
Би могло да се възрази, че студенокръвното насекомо също звучи. Но това не е в смисъла, в който се образува словото от звученето на душата отвътре навън. Звуците, които издава насекомото, са чисто физически. Цвърченето на щурците, свистенето на крилете са външни звуци, те не са душата, която звучи. Става въпрос за звуковия израз на душата.
В току-що описаната епоха човекът е в състояние да излее душата си звуково навън.
Той може вече да изпраща отвътре навън това, което идва в него отвън навътре. Човек приема звука отвън чрез ухото и го връща като такъв във външната среда. Ухото като такова е един от най-старите органи, а ларинксът е един от най-младите. Ухо и ларинкс се отнасят помежду си много по-различно от всички други органи. Ухото само трепти, то представлява нещо като пиано.
към текста >>
40.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Септември 14, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
Ако това
състояние
би продължавало, щеше да бъде невъзможно за човека да се сдобие с настоящето си тяло.
Той все още е имал ясновидско съзнание и то бе свързано с обстановката, в която той е живял, в изпълнената с мъгли атмосфера. Поради тази атмосфера, нещата не са му се явявали със строго определени контури. Фактически, за него те са били цветни картини: неговите възприятия са били вълнуващи се, преплитащи се цветове. И всред това, постепенно са се проявявали контурите. Предметите му са се разкривали като фенери всред мъглата, заобиколени с цветовете на дъгата и съответно с това са се развивали неговите духовни способности.
Ако това състояние би продължавало, щеше да бъде невъзможно за човека да се сдобие с настоящето си тяло.
Предметите трябваше да възприемат настоящите си контури, за което въздухът се освободи от водата. Този процес е продължавал в течение на хиляди години. Съвсем постепенно нещата са започнали ясно да се очертават. Човешката душа е трябвало да получи други впечатления, нови впечатления и да оформи съответно своето тяло, защото твоето тяло се оформя, съответно на онова, което мислиш и чувствуваш. Каква форма е трябвало да си оформи душата, когато се е освободила от водния, влажен пейзаж на Атлантида и е навлязла в новия въздушен пейзаж?
към текста >>
Човешкото физическо тяло е съществувало, но в едно по-тънко
състояние
.
Нека отново да си спомним, че Земята е имала толкова различни въплъщения, колкото и човека. Човешката форма, винаги е била налице през различните прераждания на Земята на Сатурн, Слънце и Луна. Неговото Себе обаче, е било придобито за първи път на Земята. Сега ще обърнем нашето внимание накратко към вида на Земята, какъвто вид тя е имала през първото си въплъщение, докато тя е била все още Сатурн. По онова време скали и полета за копаене, все още не са съществували.
Човешкото физическо тяло е съществувало, но в едно по-тънко състояние.
Постепенно то се е сгъстило до настоящата месеста форма. Когато огледате материалите наоколо Ви днес, ще видите, че те съществуват в различни състояния. Първо: твърдото, наричано Земя в Окултизма: след това течното, наричано Вода в Окултизма не се разбира само водата по Земята, но и всичко течно. След това: всичко газообразно наричано Въздух в Окултизма. Има едно още по-финно състояние Огън.
към текста >>
След това: всичко
газообразно
наричано Въздух в Окултизма.
По онова време скали и полета за копаене, все още не са съществували. Човешкото физическо тяло е съществувало, но в едно по-тънко състояние. Постепенно то се е сгъстило до настоящата месеста форма. Когато огледате материалите наоколо Ви днес, ще видите, че те съществуват в различни състояния. Първо: твърдото, наричано Земя в Окултизма: след това течното, наричано Вода в Окултизма не се разбира само водата по Земята, но и всичко течно.
След това: всичко газообразно наричано Въздух в Окултизма.
Има едно още по-финно състояние Огън. Разбира се, днешните физици не приемат това, но окултистът знае, че Огънят може да бъде сравнен с Земята, Водата и Въздуха, че Огънят е първото етерно състояние, че е по-фин от Въздуха. Където намирате Огън, или Топлина, нещо присъствува, което е по-финно от Въздух. Ако трябва да си представим една субстанция по-финна от Топлина, ще дойдем до Светлината. Онова, което в окултен смисъл, наричаме Земя, Вода и Въздух още не е съществувало на Сатурн.
към текста >>
Има едно още по-финно
състояние
Огън.
Човешкото физическо тяло е съществувало, но в едно по-тънко състояние. Постепенно то се е сгъстило до настоящата месеста форма. Когато огледате материалите наоколо Ви днес, ще видите, че те съществуват в различни състояния. Първо: твърдото, наричано Земя в Окултизма: след това течното, наричано Вода в Окултизма не се разбира само водата по Земята, но и всичко течно. След това: всичко газообразно наричано Въздух в Окултизма.
Има едно още по-финно състояние Огън.
Разбира се, днешните физици не приемат това, но окултистът знае, че Огънят може да бъде сравнен с Земята, Водата и Въздуха, че Огънят е първото етерно състояние, че е по-фин от Въздуха. Където намирате Огън, или Топлина, нещо присъствува, което е по-финно от Въздух. Ако трябва да си представим една субстанция по-финна от Топлина, ще дойдем до Светлината. Онова, което в окултен смисъл, наричаме Земя, Вода и Въздух още не е съществувало на Сатурн. Тези телесни състояния възникват на Слънцето, Луната и Земята.
към текста >>
Разбира се, днешните физици не приемат това, но окултистът знае, че Огънят може да бъде сравнен с Земята, Водата и Въздуха, че Огънят е първото етерно
състояние
, че е по-фин от Въздуха.
Постепенно то се е сгъстило до настоящата месеста форма. Когато огледате материалите наоколо Ви днес, ще видите, че те съществуват в различни състояния. Първо: твърдото, наричано Земя в Окултизма: след това течното, наричано Вода в Окултизма не се разбира само водата по Земята, но и всичко течно. След това: всичко газообразно наричано Въздух в Окултизма. Има едно още по-финно състояние Огън.
Разбира се, днешните физици не приемат това, но окултистът знае, че Огънят може да бъде сравнен с Земята, Водата и Въздуха, че Огънят е първото етерно състояние, че е по-фин от Въздуха.
Където намирате Огън, или Топлина, нещо присъствува, което е по-финно от Въздух. Ако трябва да си представим една субстанция по-финна от Топлина, ще дойдем до Светлината. Онова, което в окултен смисъл, наричаме Земя, Вода и Въздух още не е съществувало на Сатурн. Тези телесни състояния възникват на Слънцето, Луната и Земята. Най-гъстото състояние на Сатурн е било Топлина, или Огън.
към текста >>
Най-гъстото
състояние
на Сатурн е било Топлина, или Огън.
Разбира се, днешните физици не приемат това, но окултистът знае, че Огънят може да бъде сравнен с Земята, Водата и Въздуха, че Огънят е първото етерно състояние, че е по-фин от Въздуха. Където намирате Огън, или Топлина, нещо присъствува, което е по-финно от Въздух. Ако трябва да си представим една субстанция по-финна от Топлина, ще дойдем до Светлината. Онова, което в окултен смисъл, наричаме Земя, Вода и Въздух още не е съществувало на Сатурн. Тези телесни състояния възникват на Слънцето, Луната и Земята.
Най-гъстото състояние на Сатурн е било Топлина, или Огън.
Човек е живял вътре в него, неговото тяло е било фактически един вид отразен образ. За да си представим това в по-големи подробности, би ни отвело твърде далеч. Сатурн се е променил в Слънце. Към Огъня е бил прибавен и Въздух и той е бил най-гъстото състояние на Слънцето. Когато физическото тяло е достигнало въздушния стадий, то е било импрегнирано с етерното тяло.
към текста >>
Към Огъня е бил прибавен и Въздух и той е бил най-гъстото
състояние
на Слънцето.
Тези телесни състояния възникват на Слънцето, Луната и Земята. Най-гъстото състояние на Сатурн е било Топлина, или Огън. Човек е живял вътре в него, неговото тяло е било фактически един вид отразен образ. За да си представим това в по-големи подробности, би ни отвело твърде далеч. Сатурн се е променил в Слънце.
Към Огъня е бил прибавен и Въздух и той е бил най-гъстото състояние на Слънцето.
Когато физическото тяло е достигнало въздушния стадий, то е било импрегнирано с етерното тяло. Не е имало други същества, освен въздушни същества. Както човек е сега, той е могъл да проникне през тези въздушни същества, защото те са били в състояние да бъдат /проникнати/ прониквани, както въздухът е днес. Те биха могли да сравнят с една Фата Моргана, толкова леки и летливи са били. Обаче въздухът на Слънцето е бил малко нещо по-гъст, отколкото е нашият днес.
към текста >>
Както човек е сега, той е могъл да проникне през тези въздушни същества, защото те са били в
състояние
да бъдат /проникнати/ прониквани, както въздухът е днес.
За да си представим това в по-големи подробности, би ни отвело твърде далеч. Сатурн се е променил в Слънце. Към Огъня е бил прибавен и Въздух и той е бил най-гъстото състояние на Слънцето. Когато физическото тяло е достигнало въздушния стадий, то е било импрегнирано с етерното тяло. Не е имало други същества, освен въздушни същества.
Както човек е сега, той е могъл да проникне през тези въздушни същества, защото те са били в състояние да бъдат /проникнати/ прониквани, както въздухът е днес.
Те биха могли да сравнят с една Фата Моргана, толкова леки и летливи са били. Обаче въздухът на Слънцето е бил малко нещо по-гъст, отколкото е нашият днес. Водното състояние най-напред е възникнало на Луната и всичко, което е живяло на тази Луна е било кондеизация на Вода. Медузите и други мекотели същества, каквито все още могат да се видят днес, ни дават някаква представа за тези водни същества. Само такъв вид физически тела са били способни да поемат астралните тела.
към текста >>
Водното
състояние
най-напред е възникнало на Луната и всичко, което е живяло на тази Луна е било кондеизация на Вода.
Когато физическото тяло е достигнало въздушния стадий, то е било импрегнирано с етерното тяло. Не е имало други същества, освен въздушни същества. Както човек е сега, той е могъл да проникне през тези въздушни същества, защото те са били в състояние да бъдат /проникнати/ прониквани, както въздухът е днес. Те биха могли да сравнят с една Фата Моргана, толкова леки и летливи са били. Обаче въздухът на Слънцето е бил малко нещо по-гъст, отколкото е нашият днес.
Водното състояние най-напред е възникнало на Луната и всичко, което е живяло на тази Луна е било кондеизация на Вода.
Медузите и други мекотели същества, каквито все още могат да се видят днес, ни дават някаква представа за тези водни същества. Само такъв вид физически тела са били способни да поемат астралните тела. Развитието постепенно продължило. В края на Лунния период, някои водни части са били достатъчно втвърдени, така че нещо като твърда почва, като торф, тиня се е оформила. Най-голямото втвърдяване е представлявало твърдостта на настоящите ни дървета.
към текста >>
След това Луната се превърналата настоящата наша, днешна Земя:
състояние
то на твърдите тела, на минералите е било прибавено.
Медузите и други мекотели същества, каквито все още могат да се видят днес, ни дават някаква представа за тези водни същества. Само такъв вид физически тела са били способни да поемат астралните тела. Развитието постепенно продължило. В края на Лунния период, някои водни части са били достатъчно втвърдени, така че нещо като твърда почва, като торф, тиня се е оформила. Най-голямото втвърдяване е представлявало твърдостта на настоящите ни дървета.
След това Луната се превърналата настоящата наша, днешна Земя: състоянието на твърдите тела, на минералите е било прибавено.
Външната кора станала твърда: съответно и постепенно, всички същества станали по-твърди, по-гъсти. Постепенно човекът се развил в същества от плът първо на Сатурн: същество от Топлина, въздушно същество на Слънцето, водно същество на Луната, на Земята той е станал същество от плът. Нека сега да разгледаме значението на това развитие. На Сатурн, зародишните основи на физическото тяло били формирани, на Слънцето е било прибавено етерното тяло: на Луната астралното тяло. Човешкото същество, което останало на старата Луна, тогава е имало много по-ниско развитие, отколкото е сега, защото астралното тяло през Лунния период е било изпълнено с бушуващи страсти.
към текста >>
Слънчевите същества са онези, които дали силата на съществата от нашата Земя, да се издигнат над змията, материалната чистота на Слънчевото
състояние
на онези висши същества се изразява в рибната форма, защото това е най-висшата материална форма, до която Старото Слънчево естество е могло да достигне.
Ако старата Луна е продължала по своя собствен път сама и не и се бе дало възможност от ново присъединяване към Слънцето, за да почерпи нови сили, то тогава най-висшето същество, което би могло да бъде създадено на Луната, би приличало на змия. Слънчевите същества от друга страна които били толкова духовни, че нямали Физическо тяло, но притежавали етерно тяло, като свой най-нисш носител, биха получили физическо тяло, чиято най-висша форма, би била тази на рибата. Естествено, рибната форма, би била само един външен израз на души, които биха достигнали една по-висша степен на развитие, така както настоящата рибна групова душа е нещо възвишено. Луната отново паднала вътре в Слънцето и по-късно нашата Земя изхвърлила настоящата Луна, която отнесла със себе си най-лошите субстанции. Тогава станало възможно за съществата на нашата планета, да се развият над змиевидния стадий, до оня на човека.
Слънчевите същества са онези, които дали силата на съществата от нашата Земя, да се издигнат над змията, материалната чистота на Слънчевото състояние на онези висши същества се изразява в рибната форма, защото това е най-висшата материална форма, до която Старото Слънчево естество е могло да достигне.
Христос е Слънчевият Герой, който е присадил цялата сила на Слънцето, на Земята. Сега ще можете да разберете с каква дълбока интуиция езотеричното Християнство е схванало рибената форма, защото тя означава външният символ на силата на Слънцето, на силата на Христос. Наистина, външно рибата е едно несъвършено същество, но тя е слязла толкова дълбоко в материя и съвсем малко е проникната от егоизъм. Окултистът казва, че змията е символ на Земята, когато тя е еволюирала от Луната. Рибата е символ на духовно същество, когато то еволюира от Слънцето.
към текста >>
След последната си промяна, то се е върнало в първото
състояние
.
Тялото на тази душа е било подчинено на други закони на растеж и умиране, а не на закони на днешните. То загуби известни свои части, но пък си прибави други такива. През дълги периоди от време, душата е живяла непроменена, докато тялото се е променяло. Нейното тяло се е трансформирало в редуващи се състояния. Най-напред е било произведено тяло с определена форма, след това тази форма се е променила в други такива, след това и още по-друга и накрая в една четвърта форма.
След последната си промяна, то се е върнало в първото състояние.
Човешкото същество си е задържало същото съзнание, докато са ставали тези промени с тялото. Когато настанало отново първото състояние на тялото, след като били преминали /първите/ предишни три, човешкото същество се е почувствало възродено. Тази трансформация се е запазила за наше наблюдение в пеперудата, която преминава през четири форми: яйце, лавра, какавида и пеперуда. Това е йероглифът, знакът на въздушното състояние на човешкото същество на Слънцето. При пеперудата днес, при нашите напълно променени условия, това състояние, разбира се е декаданс.
към текста >>
Когато настанало отново първото
състояние
на тялото, след като били преминали /първите/ предишни три, човешкото същество се е почувствало възродено.
През дълги периоди от време, душата е живяла непроменена, докато тялото се е променяло. Нейното тяло се е трансформирало в редуващи се състояния. Най-напред е било произведено тяло с определена форма, след това тази форма се е променила в други такива, след това и още по-друга и накрая в една четвърта форма. След последната си промяна, то се е върнало в първото състояние. Човешкото същество си е задържало същото съзнание, докато са ставали тези промени с тялото.
Когато настанало отново първото състояние на тялото, след като били преминали /първите/ предишни три, човешкото същество се е почувствало възродено.
Тази трансформация се е запазила за наше наблюдение в пеперудата, която преминава през четири форми: яйце, лавра, какавида и пеперуда. Това е йероглифът, знакът на въздушното състояние на човешкото същество на Слънцето. При пеперудата днес, при нашите напълно променени условия, това състояние, разбира се е декаданс. Човешкото същество се е развило, отвъд това състояние, но за окултиста, пеперудата е негов символ. Той я означава като въздушно същество, както змията е земно същество, а рибата – водно.
към текста >>
Това е йероглифът, знакът на въздушното
състояние
на човешкото същество на Слънцето.
Най-напред е било произведено тяло с определена форма, след това тази форма се е променила в други такива, след това и още по-друга и накрая в една четвърта форма. След последната си промяна, то се е върнало в първото състояние. Човешкото същество си е задържало същото съзнание, докато са ставали тези промени с тялото. Когато настанало отново първото състояние на тялото, след като били преминали /първите/ предишни три, човешкото същество се е почувствало възродено. Тази трансформация се е запазила за наше наблюдение в пеперудата, която преминава през четири форми: яйце, лавра, какавида и пеперуда.
Това е йероглифът, знакът на въздушното състояние на човешкото същество на Слънцето.
При пеперудата днес, при нашите напълно променени условия, това състояние, разбира се е декаданс. Човешкото същество се е развило, отвъд това състояние, но за окултиста, пеперудата е негов символ. Той я означава като въздушно същество, както змията е земно същество, а рибата – водно. Защо птиците не са взети като символ за въздушни същества, ще се разкрива друг път. Сега нека да се върнем към първото Сатурново състояние, когато човешкото същество е било душевно-духовно същество, което винаги е имало едно и също тяло, това същество се е осъзнавало за безсмъртно на едно по-ниско равнище и непрекъснато е изменяло тялото си.
към текста >>
При пеперудата днес, при нашите напълно променени условия, това
състояние
, разбира се е декаданс.
След последната си промяна, то се е върнало в първото състояние. Човешкото същество си е задържало същото съзнание, докато са ставали тези промени с тялото. Когато настанало отново първото състояние на тялото, след като били преминали /първите/ предишни три, човешкото същество се е почувствало възродено. Тази трансформация се е запазила за наше наблюдение в пеперудата, която преминава през четири форми: яйце, лавра, какавида и пеперуда. Това е йероглифът, знакът на въздушното състояние на човешкото същество на Слънцето.
При пеперудата днес, при нашите напълно променени условия, това състояние, разбира се е декаданс.
Човешкото същество се е развило, отвъд това състояние, но за окултиста, пеперудата е негов символ. Той я означава като въздушно същество, както змията е земно същество, а рибата – водно. Защо птиците не са взети като символ за въздушни същества, ще се разкрива друг път. Сега нека да се върнем към първото Сатурново състояние, когато човешкото същество е било душевно-духовно същество, което винаги е имало едно и също тяло, това същество се е осъзнавало за безсмъртно на едно по-ниско равнище и непрекъснато е изменяло тялото си. Това състояние, също така е запазено физически за нас в едно странно същество, което разглеждано като цялостна групова душа, стои по-високо от човека в известно отношение.
към текста >>
Човешкото същество се е развило, отвъд това
състояние
, но за окултиста, пеперудата е негов символ.
Човешкото същество си е задържало същото съзнание, докато са ставали тези промени с тялото. Когато настанало отново първото състояние на тялото, след като били преминали /първите/ предишни три, човешкото същество се е почувствало възродено. Тази трансформация се е запазила за наше наблюдение в пеперудата, която преминава през четири форми: яйце, лавра, какавида и пеперуда. Това е йероглифът, знакът на въздушното състояние на човешкото същество на Слънцето. При пеперудата днес, при нашите напълно променени условия, това състояние, разбира се е декаданс.
Човешкото същество се е развило, отвъд това състояние, но за окултиста, пеперудата е негов символ.
Той я означава като въздушно същество, както змията е земно същество, а рибата – водно. Защо птиците не са взети като символ за въздушни същества, ще се разкрива друг път. Сега нека да се върнем към първото Сатурново състояние, когато човешкото същество е било душевно-духовно същество, което винаги е имало едно и също тяло, това същество се е осъзнавало за безсмъртно на едно по-ниско равнище и непрекъснато е изменяло тялото си. Това състояние, също така е запазено физически за нас в едно странно същество, което разглеждано като цялостна групова душа, стои по-високо от човека в известно отношение. Това е пчелата.
към текста >>
Сега нека да се върнем към първото Сатурново
състояние
, когато човешкото същество е било душевно-духовно същество, което винаги е имало едно и също тяло, това същество се е осъзнавало за безсмъртно на едно по-ниско равнище и непрекъснато е изменяло тялото си.
Това е йероглифът, знакът на въздушното състояние на човешкото същество на Слънцето. При пеперудата днес, при нашите напълно променени условия, това състояние, разбира се е декаданс. Човешкото същество се е развило, отвъд това състояние, но за окултиста, пеперудата е негов символ. Той я означава като въздушно същество, както змията е земно същество, а рибата – водно. Защо птиците не са взети като символ за въздушни същества, ще се разкрива друг път.
Сега нека да се върнем към първото Сатурново състояние, когато човешкото същество е било душевно-духовно същество, което винаги е имало едно и също тяло, това същество се е осъзнавало за безсмъртно на едно по-ниско равнище и непрекъснато е изменяло тялото си.
Това състояние, също така е запазено физически за нас в едно странно същество, което разглеждано като цялостна групова душа, стои по-високо от човека в известно отношение. Това е пчелата. Когато проучвате целия кошер, то Вие откривате нещо съвсем по-различно от една отделна пчела. Целият кошер има духовен живот, който по някой начин съответствува на живота на Сатурн, но на един по-нисш стадий, който пък на Венера ще достигне един по-висок стадий. Тялото на пчелата, обаче, е останало на нивото на Стария Сатурн.
към текста >>
Това
състояние
, също така е запазено физически за нас в едно странно същество, което разглеждано като цялостна групова душа, стои по-високо от човека в известно отношение.
При пеперудата днес, при нашите напълно променени условия, това състояние, разбира се е декаданс. Човешкото същество се е развило, отвъд това състояние, но за окултиста, пеперудата е негов символ. Той я означава като въздушно същество, както змията е земно същество, а рибата – водно. Защо птиците не са взети като символ за въздушни същества, ще се разкрива друг път. Сега нека да се върнем към първото Сатурново състояние, когато човешкото същество е било душевно-духовно същество, което винаги е имало едно и също тяло, това същество се е осъзнавало за безсмъртно на едно по-ниско равнище и непрекъснато е изменяло тялото си.
Това състояние, също така е запазено физически за нас в едно странно същество, което разглеждано като цялостна групова душа, стои по-високо от човека в известно отношение.
Това е пчелата. Когато проучвате целия кошер, то Вие откривате нещо съвсем по-различно от една отделна пчела. Целият кошер има духовен живот, който по някой начин съответствува на живота на Сатурн, но на един по-нисш стадий, който пък на Венера ще достигне един по-висок стадий. Тялото на пчелата, обаче, е останало на нивото на Стария Сатурн. Ние наистина трябва да правим разлика между душата на целия кошер, която не е обикновена групова душа, по същество само по себе си и отделната пчела, която е запазила формата, през която човешкото тяло е преминало на Сатурн.
към текста >>
Когато човекът е бил с такава духовност нашата планета е била в огнено
състояние
.
Тялото на пчелата, обаче, е останало на нивото на Стария Сатурн. Ние наистина трябва да правим разлика между душата на целия кошер, която не е обикновена групова душа, по същество само по себе си и отделната пчела, която е запазила формата, през която човешкото тяло е преминало на Сатурн. Понеже пчелата е забавена в развитието си, като външно същество, тя е могла да придобие едно по-високо духовно съзнание. От тук и чудесния социален ред в кошера! Пчелата е символ на духовния човек, който не познава смъртност.
Когато човекът е бил с такава духовност нашата планета е била в огнено състояние.
Когато, като Венера, Земята ще стане доста огнена, човек отново ще стане духовно същество. Така, в пчелата ние имаме същество, което е огнено същество за окултистът. Тук би било интересно да спомена за един паралелизъм /прилика/, за който обикновената наука почти нищо не казва. Какво у човека днес е останало от Сатурновата топлина? Топлината на неговата кръв.
към текста >>
41.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
И така, скъпи мои приятели, когато един древен посветен е описвал своето посвещение, той е казвал: след като преминал прага той бил запознат с действието на елементите, а с елементи в древни времена било обозначено това, което ние днес бихме нарекли агрегатни състояния: твърдото
състояние
, което било определено като земя, всичко течно, което било определяно като вода, всичко въздухообразно, което било определяно като въздух, и което включвало и всичко
газообразно
, и всичко топлообразно, което било приписвано на топлинния етер, всичко това хората описвали като елементи.
предимно в живота между смъртта и едно ново раждане. Човекът бива насочен по пътя на Слънцето, от онези души, които тук на Земята са били лекари и жреци. Първото упътване за да бъде намерен пътя към Слънцето след смъртта, който път всеки човек трябва да открие, защото там /на Слънцето/ трябва да бъде приключена една част, онази част, която трябва да бъде приключена между смъртта и едно ново раждане, първите крачки, така са си представяли това хората в древни времена, в тези първи крачки човекът, преминал през Портата на смъртта, е трябвало да бъде насочен от лекаря или от жреца. Ала всичко това е било потопено в най-дълбока мистерийна мъдрост. Мистерийната мъдрост, на която ние днес трябва да погледнем по друг начин, защото древните методи вече не са пригодни за нас, но които методи в днешно време напълно могат да бъдат обновени, обновени така, както се опитваме да сторим това тук.
И така, скъпи мои приятели, когато един древен посветен е описвал своето посвещение, той е казвал: след като преминал прага той бил запознат с действието на елементите, а с елементи в древни времена било обозначено това, което ние днес бихме нарекли агрегатни състояния: твърдото състояние, което било определено като земя, всичко течно, което било определяно като вода, всичко въздухообразно, което било определяно като въздух, и което включвало и всичко газообразно, и всичко топлообразно, което било приписвано на топлинния етер, всичко това хората описвали като елементи.
Това е нещо, за което модерният физик казва: такова нещо изобщо не съществува. За него тези четири елемента не съществуват. За него съществуват само една поредица от 70-80 елемента, имащи своите свойства. При определени условия в света едното е течно, другото е твърдо или газообразно. Топлинното състояние е характерно за всички.
към текста >>
При определени условия в света едното е течно, другото е твърдо или
газообразно
.
Мистерийната мъдрост, на която ние днес трябва да погледнем по друг начин, защото древните методи вече не са пригодни за нас, но които методи в днешно време напълно могат да бъдат обновени, обновени така, както се опитваме да сторим това тук. И така, скъпи мои приятели, когато един древен посветен е описвал своето посвещение, той е казвал: след като преминал прага той бил запознат с действието на елементите, а с елементи в древни времена било обозначено това, което ние днес бихме нарекли агрегатни състояния: твърдото състояние, което било определено като земя, всичко течно, което било определяно като вода, всичко въздухообразно, което било определяно като въздух, и което включвало и всичко газообразно, и всичко топлообразно, което било приписвано на топлинния етер, всичко това хората описвали като елементи. Това е нещо, за което модерният физик казва: такова нещо изобщо не съществува. За него тези четири елемента не съществуват. За него съществуват само една поредица от 70-80 елемента, имащи своите свойства.
При определени условия в света едното е течно, другото е твърдо или газообразно.
Топлинното състояние е характерно за всички. Но това, което в древни времена е било описвано като елементи, това не съществува. Това са само свойства на реалности, но това не са реалности. Да, но това, което днес наричаме елементи, това всъщност са само реалности в рамките на съвсем грубия физически свят, а това, което в древни времена е било назовавано елементи, то е било възприемано по такъв начин, че през него човекът е навлизал не в материята, но е навлизал в живото движение на материята. Виждате ли, за един древен лекар е имало малко значение, дали нещо е една или друга субстанция, с това или онова външно наименование.
към текста >>
Топлинното
състояние
е характерно за всички.
И така, скъпи мои приятели, когато един древен посветен е описвал своето посвещение, той е казвал: след като преминал прага той бил запознат с действието на елементите, а с елементи в древни времена било обозначено това, което ние днес бихме нарекли агрегатни състояния: твърдото състояние, което било определено като земя, всичко течно, което било определяно като вода, всичко въздухообразно, което било определяно като въздух, и което включвало и всичко газообразно, и всичко топлообразно, което било приписвано на топлинния етер, всичко това хората описвали като елементи. Това е нещо, за което модерният физик казва: такова нещо изобщо не съществува. За него тези четири елемента не съществуват. За него съществуват само една поредица от 70-80 елемента, имащи своите свойства. При определени условия в света едното е течно, другото е твърдо или газообразно.
Топлинното състояние е характерно за всички.
Но това, което в древни времена е било описвано като елементи, това не съществува. Това са само свойства на реалности, но това не са реалности. Да, но това, което днес наричаме елементи, това всъщност са само реалности в рамките на съвсем грубия физически свят, а това, което в древни времена е било назовавано елементи, то е било възприемано по такъв начин, че през него човекът е навлизал не в материята, но е навлизал в живото движение на материята. Виждате ли, за един древен лекар е имало малко значение, дали нещо е една или друга субстанция, с това или онова външно наименование. Това разбира се притежава известна важност, но тя става явна едва кога то прозрем друга една важност, отнасяща се до живото движение на материалното.
към текста >>
Да вземем другото, което в смисъла на това, което показах на границата на патологичното с нормалното, може да ни отведе областта на едни свят живот, където духовно-душевният елемент излиза навън, излиза в по-силна степен навън, отколкото това би трябвало да става, и така да се каже внася живот в
състояние
на сън.
В мига, в който ние нахлуем по-дълбоко, по-интензивно в нашата физическа телесност, ние влизаме във връзка с подестественото /с разположеното под Природата/. Тук ние влизаме във връзка с това, чрез което елементарните същества, съществата от по-висшите йерархии на различни стъпала от своето развитие, въздействуват върху човека. И това е просто факт: тук ние влизаме във връзка с Боговете, разгръщащи своята дейност под сферата на природните въздействия. И така, какво друго би могъл да каже един древен посветен, ако би желала да използува един по-неутрален израз, който да представи нещата забулено, тъй като някой друг не го е разбрал освен отново посветените; какво друго би могъл да каже, освен: че е бил отведен надолу при долните Богове? Той би могъл да каже: аз опознах природата на човешките болести, защото тя ни отвежда при долните Богове.
Да вземем другото, което в смисъла на това, което показах на границата на патологичното с нормалното, може да ни отведе областта на едни свят живот, където духовно-душевният елемент излиза навън, излиза в по-силна степен навън, отколкото това би трябвало да става, и така да се каже внася живот в състояние на сън.
Опознаването на това състояние древният посветен определя като събитие, съвместно битие с горните богове. И така, схематично представено, имаме следното, което е правилно: природа, подприрода, свръхприрода, естество, подестество, свръхестество /виж схемата/. Но когато по този начин говорим за горните и за долните богове, тогава, скъпи мои приятели, човек лесно получава една погрешна представа за йерархичното подреждане. Виждате ли, нещата Вие трябва да си представите по следния начин. Когато просто казвам: природа, подприрода, свръхприрода, болест, ясновидски живот, тогава аз съм изложен на изкушението, долните богове и да ги разглеждам като подчинени, като йерархически по-ниско поставени.
към текста >>
Опознаването на това
състояние
древният посветен определя като събитие, съвместно битие с горните богове.
Тук ние влизаме във връзка с това, чрез което елементарните същества, съществата от по-висшите йерархии на различни стъпала от своето развитие, въздействуват върху човека. И това е просто факт: тук ние влизаме във връзка с Боговете, разгръщащи своята дейност под сферата на природните въздействия. И така, какво друго би могъл да каже един древен посветен, ако би желала да използува един по-неутрален израз, който да представи нещата забулено, тъй като някой друг не го е разбрал освен отново посветените; какво друго би могъл да каже, освен: че е бил отведен надолу при долните Богове? Той би могъл да каже: аз опознах природата на човешките болести, защото тя ни отвежда при долните Богове. Да вземем другото, което в смисъла на това, което показах на границата на патологичното с нормалното, може да ни отведе областта на едни свят живот, където духовно-душевният елемент излиза навън, излиза в по-силна степен навън, отколкото това би трябвало да става, и така да се каже внася живот в състояние на сън.
Опознаването на това състояние древният посветен определя като събитие, съвместно битие с горните богове.
И така, схематично представено, имаме следното, което е правилно: природа, подприрода, свръхприрода, естество, подестество, свръхестество /виж схемата/. Но когато по този начин говорим за горните и за долните богове, тогава, скъпи мои приятели, човек лесно получава една погрешна представа за йерархичното подреждане. Виждате ли, нещата Вие трябва да си представите по следния начин. Когато просто казвам: природа, подприрода, свръхприрода, болест, ясновидски живот, тогава аз съм изложен на изкушението, долните богове и да ги разглеждам като подчинени, като йерархически по-ниско поставени. Ала виждате ли, нещата не стоят така.
към текста >>
И така, скъпи мои приятели, ние разглеждаме човека, разглеждаме човек в неговото дневно-будно
състояние
, разглеждаме го в неговото нощно-сънно
състояние
, и ние сравняваме двете състояния.
Един начин да се вникне в духовния свят е този: човек истински да опознае болестта и ясновидството. Разбрали това, ние същевременно добиваме възможността, това, което в древни времена е съществувало в съзнанието на хората, да го внесем в нашето по-ново време. Защото нека да се запитаме в рамките на модерното съзнание: какво в нашето модерно съзнание може да бъде отъждествено с областта на долните Богове? Виждате ли, това, което ние, представяйки си Божествената Троица, наричаме Отец, това е, което в най-висш смисъл принадлежи на Подприродата. Отецът, Той принадлежи на Подприродата и как, в смисъла на едно действително духовно възприемане на познанието, трябва да поставим себе си спрямо този Бог-Отец?
И така, скъпи мои приятели, ние разглеждаме човека, разглеждаме човек в неговото дневно-будно състояние, разглеждаме го в неговото нощно-сънно състояние, и ние сравняваме двете състояния.
Разгледаме ли човека в състоянието на неговата пълна будност, тогава ние знаем, човекът е такъв, какъвто е бидейки включен във физическия свят, в порядъка на този физически свят. Защото така, както Земята някога се е откъснала от предходните си стадии, и както сега е на пътя към една по-нататъшна еволюция, така и човекът трябва да бъде опознат изхождайки от Сатурн, Слънце, Луна. В това отношение в будно състояние човекът принадлежи на Земята, природосъобразно той е поставен в Земята. В будно състояние човекът е на нивото на Природата. Не е така, когато човекът е в състояние на сън.
към текста >>
Разгледаме ли човека в
състояние
то на неговата пълна будност, тогава ние знаем, човекът е такъв, какъвто е бидейки включен във физическия свят, в порядъка на този физически свят.
Разбрали това, ние същевременно добиваме възможността, това, което в древни времена е съществувало в съзнанието на хората, да го внесем в нашето по-ново време. Защото нека да се запитаме в рамките на модерното съзнание: какво в нашето модерно съзнание може да бъде отъждествено с областта на долните Богове? Виждате ли, това, което ние, представяйки си Божествената Троица, наричаме Отец, това е, което в най-висш смисъл принадлежи на Подприродата. Отецът, Той принадлежи на Подприродата и как, в смисъла на едно действително духовно възприемане на познанието, трябва да поставим себе си спрямо този Бог-Отец? И така, скъпи мои приятели, ние разглеждаме човека, разглеждаме човек в неговото дневно-будно състояние, разглеждаме го в неговото нощно-сънно състояние, и ние сравняваме двете състояния.
Разгледаме ли човека в състоянието на неговата пълна будност, тогава ние знаем, човекът е такъв, какъвто е бидейки включен във физическия свят, в порядъка на този физически свят.
Защото така, както Земята някога се е откъснала от предходните си стадии, и както сега е на пътя към една по-нататъшна еволюция, така и човекът трябва да бъде опознат изхождайки от Сатурн, Слънце, Луна. В това отношение в будно състояние човекът принадлежи на Земята, природосъобразно той е поставен в Земята. В будно състояние човекът е на нивото на Природата. Не е така, когато човекът е в състояние на сън. Когато човек е в състояние на сън, скъпи мои приятели, тогава в леглото остават физическото тяло и етерното тяло, и вън от физическото и етерното тяло се намират астралното тяло и Аза.
към текста >>
В това отношение в будно
състояние
човекът принадлежи на Земята, природосъобразно той е поставен в Земята.
Виждате ли, това, което ние, представяйки си Божествената Троица, наричаме Отец, това е, което в най-висш смисъл принадлежи на Подприродата. Отецът, Той принадлежи на Подприродата и как, в смисъла на едно действително духовно възприемане на познанието, трябва да поставим себе си спрямо този Бог-Отец? И така, скъпи мои приятели, ние разглеждаме човека, разглеждаме човек в неговото дневно-будно състояние, разглеждаме го в неговото нощно-сънно състояние, и ние сравняваме двете състояния. Разгледаме ли човека в състоянието на неговата пълна будност, тогава ние знаем, човекът е такъв, какъвто е бидейки включен във физическия свят, в порядъка на този физически свят. Защото така, както Земята някога се е откъснала от предходните си стадии, и както сега е на пътя към една по-нататъшна еволюция, така и човекът трябва да бъде опознат изхождайки от Сатурн, Слънце, Луна.
В това отношение в будно състояние човекът принадлежи на Земята, природосъобразно той е поставен в Земята.
В будно състояние човекът е на нивото на Природата. Не е така, когато човекът е в състояние на сън. Когато човек е в състояние на сън, скъпи мои приятели, тогава в леглото остават физическото тяло и етерното тяло, и вън от физическото и етерното тяло се намират астралното тяло и Аза. Но нека разгледаме физическото тяло и етерното тяло. Какво съдържа в себе си тази част от човека, легнала тук във физическото тяло и в етерното тяло?
към текста >>
В будно
състояние
човекът е на нивото на Природата.
Отецът, Той принадлежи на Подприродата и как, в смисъла на едно действително духовно възприемане на познанието, трябва да поставим себе си спрямо този Бог-Отец? И така, скъпи мои приятели, ние разглеждаме човека, разглеждаме човек в неговото дневно-будно състояние, разглеждаме го в неговото нощно-сънно състояние, и ние сравняваме двете състояния. Разгледаме ли човека в състоянието на неговата пълна будност, тогава ние знаем, човекът е такъв, какъвто е бидейки включен във физическия свят, в порядъка на този физически свят. Защото така, както Земята някога се е откъснала от предходните си стадии, и както сега е на пътя към една по-нататъшна еволюция, така и човекът трябва да бъде опознат изхождайки от Сатурн, Слънце, Луна. В това отношение в будно състояние човекът принадлежи на Земята, природосъобразно той е поставен в Земята.
В будно състояние човекът е на нивото на Природата.
Не е така, когато човекът е в състояние на сън. Когато човек е в състояние на сън, скъпи мои приятели, тогава в леглото остават физическото тяло и етерното тяло, и вън от физическото и етерното тяло се намират астралното тяло и Аза. Но нека разгледаме физическото тяло и етерното тяло. Какво съдържа в себе си тази част от човека, легнала тук във физическото тяло и в етерното тяло? В себе си, но в едно по-напреднало състояние, тя носи в себе си това, което е приела през времето на старото сатурново развитие, във времето на старото слънчево развитие.
към текста >>
Не е така, когато човекът е в
състояние
на сън.
И така, скъпи мои приятели, ние разглеждаме човека, разглеждаме човек в неговото дневно-будно състояние, разглеждаме го в неговото нощно-сънно състояние, и ние сравняваме двете състояния. Разгледаме ли човека в състоянието на неговата пълна будност, тогава ние знаем, човекът е такъв, какъвто е бидейки включен във физическия свят, в порядъка на този физически свят. Защото така, както Земята някога се е откъснала от предходните си стадии, и както сега е на пътя към една по-нататъшна еволюция, така и човекът трябва да бъде опознат изхождайки от Сатурн, Слънце, Луна. В това отношение в будно състояние човекът принадлежи на Земята, природосъобразно той е поставен в Земята. В будно състояние човекът е на нивото на Природата.
Не е така, когато човекът е в състояние на сън.
Когато човек е в състояние на сън, скъпи мои приятели, тогава в леглото остават физическото тяло и етерното тяло, и вън от физическото и етерното тяло се намират астралното тяло и Аза. Но нека разгледаме физическото тяло и етерното тяло. Какво съдържа в себе си тази част от човека, легнала тук във физическото тяло и в етерното тяло? В себе си, но в едно по-напреднало състояние, тя носи в себе си това, което е приела през времето на старото сатурново развитие, във времето на старото слънчево развитие. Но това е напреднало.
към текста >>
Когато човек е в
състояние
на сън, скъпи мои приятели, тогава в леглото остават физическото тяло и етерното тяло, и вън от физическото и етерното тяло се намират астралното тяло и Аза.
Разгледаме ли човека в състоянието на неговата пълна будност, тогава ние знаем, човекът е такъв, какъвто е бидейки включен във физическия свят, в порядъка на този физически свят. Защото така, както Земята някога се е откъснала от предходните си стадии, и както сега е на пътя към една по-нататъшна еволюция, така и човекът трябва да бъде опознат изхождайки от Сатурн, Слънце, Луна. В това отношение в будно състояние човекът принадлежи на Земята, природосъобразно той е поставен в Земята. В будно състояние човекът е на нивото на Природата. Не е така, когато човекът е в състояние на сън.
Когато човек е в състояние на сън, скъпи мои приятели, тогава в леглото остават физическото тяло и етерното тяло, и вън от физическото и етерното тяло се намират астралното тяло и Аза.
Но нека разгледаме физическото тяло и етерното тяло. Какво съдържа в себе си тази част от човека, легнала тук във физическото тяло и в етерното тяло? В себе си, но в едно по-напреднало състояние, тя носи в себе си това, което е приела през времето на старото сатурново развитие, във времето на старото слънчево развитие. Но това е напреднало. Ала тук, в съня, човекът носи в себе си продължилото в своето развитие сатурново и слънчево съществувание; в това, което те в леглото не се съдържа нищо от неговото лунно съществувание.
към текста >>
В себе си, но в едно по-напреднало
състояние
, тя носи в себе си това, което е приела през времето на старото сатурново развитие, във времето на старото слънчево развитие.
В будно състояние човекът е на нивото на Природата. Не е така, когато човекът е в състояние на сън. Когато човек е в състояние на сън, скъпи мои приятели, тогава в леглото остават физическото тяло и етерното тяло, и вън от физическото и етерното тяло се намират астралното тяло и Аза. Но нека разгледаме физическото тяло и етерното тяло. Какво съдържа в себе си тази част от човека, легнала тук във физическото тяло и в етерното тяло?
В себе си, но в едно по-напреднало състояние, тя носи в себе си това, което е приела през времето на старото сатурново развитие, във времето на старото слънчево развитие.
Но това е напреднало. Ала тук, в съня, човекът носи в себе си продължилото в своето развитие сатурново и слънчево съществувание; в това, което те в леглото не се съдържа нищо от неговото лунно съществувание. От него нищо не се съдържа вътре. Така че ние трябва да кажем: напредвайки в своето развитие природата от лунното състояние е преминала към земното съществувание. Но чрез това, че човекът се нуждае от сън, в лицето на спящия човек Природата съхранява в себе си една Подприрода, една природа, която всъщност е съществувала само по времето на Сатурн и на Слънцето.
към текста >>
Така че ние трябва да кажем: напредвайки в своето развитие природата от лунното
състояние
е преминала към земното съществувание.
Какво съдържа в себе си тази част от човека, легнала тук във физическото тяло и в етерното тяло? В себе си, но в едно по-напреднало състояние, тя носи в себе си това, което е приела през времето на старото сатурново развитие, във времето на старото слънчево развитие. Но това е напреднало. Ала тук, в съня, човекът носи в себе си продължилото в своето развитие сатурново и слънчево съществувание; в това, което те в леглото не се съдържа нищо от неговото лунно съществувание. От него нищо не се съдържа вътре.
Така че ние трябва да кажем: напредвайки в своето развитие природата от лунното състояние е преминала към земното съществувание.
Но чрез това, че човекът се нуждае от сън, в лицето на спящия човек Природата съхранява в себе си една Подприрода, една природа, която всъщност е съществувала само по времето на Сатурн и на Слънцето. Това е Подприродата. Това е заложено във всички същества благодарение на обстоятелството, че съществува човешкият род. В състояние на сън човекът наистина потъва в Под природата, и от това потъване, аз вече Ви показах това през изтеклите дни на този курс, от това потъва не от своя страна изплуват болестите. Това е областта на Бог-Отец.
към текста >>
В
състояние
на сън човекът наистина потъва в Под природата, и от това потъване, аз вече Ви показах това през изтеклите дни на този курс, от това потъва не от своя страна изплуват болестите.
От него нищо не се съдържа вътре. Така че ние трябва да кажем: напредвайки в своето развитие природата от лунното състояние е преминала към земното съществувание. Но чрез това, че човекът се нуждае от сън, в лицето на спящия човек Природата съхранява в себе си една Подприрода, една природа, която всъщност е съществувала само по времето на Сатурн и на Слънцето. Това е Подприродата. Това е заложено във всички същества благодарение на обстоятелството, че съществува човешкият род.
В състояние на сън човекът наистина потъва в Под природата, и от това потъване, аз вече Ви показах това през изтеклите дни на този курс, от това потъва не от своя страна изплуват болестите.
Това е областта на Бог-Отец. Когато спим ние потъваме в областта на Бог-Отец, ние потъваме в Подприродата, в областта на Отеца. Ако вземе ясновидството на човека, то всъщност представлява едно просветляване на онези части на човешкото същество, които в състояние на сън се намират вън от физическото и от етерното тяло, просветляване на Аза и на астралното тяло Ако човек прогледне в това състояние, тогава това е противоположното състояние на болестта, това е противоположният полюс на болестта. И тогава със своето астрално тяло и със своя Аз човекът се потапя в областта на Духа. Така виждаме, че чрез своето земно устройство човекът може да се изтръгне от Природата в две посоки, по посока на Подприродата към Отца, по посока на Свръхприродата към Духа, и от Мистерията на Голгота насам Христос е посредника между двата свята, той е одухотворителят на природното съществувание, одухотворителят на нормалното човешко съществувание, който непрекъснато трябва да установява хармония между Подприродата и Свръхприродата.
към текста >>
Ако вземе ясновидството на човека, то всъщност представлява едно просветляване на онези части на човешкото същество, които в
състояние
на сън се намират вън от физическото и от етерното тяло, просветляване на Аза и на астралното тяло Ако човек прогледне в това
състояние
, тогава това е противоположното
състояние
на болестта, това е противоположният полюс на болестта.
Това е Подприродата. Това е заложено във всички същества благодарение на обстоятелството, че съществува човешкият род. В състояние на сън човекът наистина потъва в Под природата, и от това потъване, аз вече Ви показах това през изтеклите дни на този курс, от това потъва не от своя страна изплуват болестите. Това е областта на Бог-Отец. Когато спим ние потъваме в областта на Бог-Отец, ние потъваме в Подприродата, в областта на Отеца.
Ако вземе ясновидството на човека, то всъщност представлява едно просветляване на онези части на човешкото същество, които в състояние на сън се намират вън от физическото и от етерното тяло, просветляване на Аза и на астралното тяло Ако човек прогледне в това състояние, тогава това е противоположното състояние на болестта, това е противоположният полюс на болестта.
И тогава със своето астрално тяло и със своя Аз човекът се потапя в областта на Духа. Така виждаме, че чрез своето земно устройство човекът може да се изтръгне от Природата в две посоки, по посока на Подприродата към Отца, по посока на Свръхприродата към Духа, и от Мистерията на Голгота насам Христос е посредника между двата свята, той е одухотворителят на природното съществувание, одухотворителят на нормалното човешко съществувание, който непрекъснато трябва да установява хармония между Подприродата и Свръхприродата. Нали в хода на нормалното протичане на съня и на бодърствуването Подприродата бива непрекъснато уравновесена. Свръхприродата бива уравновесена при онези ясновидци, които винаги имат възможността да се завръщат обратно в обикновения човешки живот според своята воля. Ако пробуждайки се човекът не е в състояние да уравновеси това, което е изживял в Подприродата, тогава идва болестта, изживявайки себе си във физическото и в етерното тяло.
към текста >>
Ако пробуждайки се човекът не е в
състояние
да уравновеси това, което е изживял в Подприродата, тогава идва болестта, изживявайки себе си във физическото и в етерното тяло.
Ако вземе ясновидството на човека, то всъщност представлява едно просветляване на онези части на човешкото същество, които в състояние на сън се намират вън от физическото и от етерното тяло, просветляване на Аза и на астралното тяло Ако човек прогледне в това състояние, тогава това е противоположното състояние на болестта, това е противоположният полюс на болестта. И тогава със своето астрално тяло и със своя Аз човекът се потапя в областта на Духа. Така виждаме, че чрез своето земно устройство човекът може да се изтръгне от Природата в две посоки, по посока на Подприродата към Отца, по посока на Свръхприродата към Духа, и от Мистерията на Голгота насам Христос е посредника между двата свята, той е одухотворителят на природното съществувание, одухотворителят на нормалното човешко съществувание, който непрекъснато трябва да установява хармония между Подприродата и Свръхприродата. Нали в хода на нормалното протичане на съня и на бодърствуването Подприродата бива непрекъснато уравновесена. Свръхприродата бива уравновесена при онези ясновидци, които винаги имат възможността да се завръщат обратно в обикновения човешки живот според своята воля.
Ако пробуждайки се човекът не е в състояние да уравновеси това, което е изживял в Подприродата, тогава идва болестта, изживявайки себе си във физическото и в етерното тяло.
Ако човекът не е в състояние това, което ясновидски може да изживее в областта на Духа, да го пренесе в състоянието на пълна будност, в природосъобразния ход на земния живот, тогава възникват душевните заболявания или болестите на духа и с това възниква противоположният полюс. Да вземем сега физическата болест. Какво става, когато настъпи оздравителният процес? От изживяването на Подприродата човекът бива отведен към изживяване на Природата, от Отца, към Христа, защото Христос е духовният живот в Природната. От Отца, към Христа, и в съществената част това бива извършено от лекаря.
към текста >>
Ако човекът не е в
състояние
това, което ясновидски може да изживее в областта на Духа, да го пренесе в
състояние
то на пълна будност, в природосъобразния ход на земния живот, тогава възникват душевните заболявания или болестите на духа и с това възниква противоположният полюс.
И тогава със своето астрално тяло и със своя Аз човекът се потапя в областта на Духа. Така виждаме, че чрез своето земно устройство човекът може да се изтръгне от Природата в две посоки, по посока на Подприродата към Отца, по посока на Свръхприродата към Духа, и от Мистерията на Голгота насам Христос е посредника между двата свята, той е одухотворителят на природното съществувание, одухотворителят на нормалното човешко съществувание, който непрекъснато трябва да установява хармония между Подприродата и Свръхприродата. Нали в хода на нормалното протичане на съня и на бодърствуването Подприродата бива непрекъснато уравновесена. Свръхприродата бива уравновесена при онези ясновидци, които винаги имат възможността да се завръщат обратно в обикновения човешки живот според своята воля. Ако пробуждайки се човекът не е в състояние да уравновеси това, което е изживял в Подприродата, тогава идва болестта, изживявайки себе си във физическото и в етерното тяло.
Ако човекът не е в състояние това, което ясновидски може да изживее в областта на Духа, да го пренесе в състоянието на пълна будност, в природосъобразния ход на земния живот, тогава възникват душевните заболявания или болестите на духа и с това възниква противоположният полюс.
Да вземем сега физическата болест. Какво става, когато настъпи оздравителният процес? От изживяването на Подприродата човекът бива отведен към изживяване на Природата, от Отца, към Христа, защото Христос е духовният живот в Природната. От Отца, към Христа, и в съществената част това бива извършено от лекаря. В съществената част, това е задача на лекаря, да разбере как нападнатият от Подприродата човек може да бъде върнат обратно към Христа, след като Отецът, изразявайки се образно, е предал властта на Христос, на Сина.
към текста >>
Да приемем, че постепенно, тъй както набелязах в този курс, лекарят изучи отделните лечебни процеси, опознавайки за целта дефектните органи, запознавайки се с това, което, съответно на органите и съдържайки в себе си Духа, действува навън в царството на Природата; така че да бъде в
състояние
да въведе Духа в човешкото тяло в ролята на лечител.
Това е, което мистерийната мъдрост би изразила на едни по-модерен език. Тя би казала: след като тук на Земята е придобил едно правилно Христово Съзнание, посветеният от една страна бива отведен към Отца, от друга страна бива отведен към Духа. И започвайки от Отца, след като е осъзнал, какъв е пътят, по който човекът трябва да бъде отведен от Отца към Христа, на този път са разположени всички оздравителни процеси. И тук, скъпи мои приятели, започва модерната мистерия, мистерията, която е голямото световно изпитание за истинската лечебна наука. И на края на курса върху пасторска медицина аз искам да подчертая точно това, за да може от него да произлезе нещо, което по един оздравителен начин да нахлуе в лекаря.
Да приемем, че постепенно, тъй както набелязах в този курс, лекарят изучи отделните лечебни процеси, опознавайки за целта дефектните органи, запознавайки се с това, което, съответно на органите и съдържайки в себе си Духа, действува навън в царството на Природата; така че да бъде в състояние да въведе Духа в човешкото тяло в ролята на лечител.
Лекарят се научава, как става това в единия случай, как, в другия случай. Всичко това в него се обединява до едно общо познание. Но да напредне в действителното познание, за лекаря това е нещо различно от това да напредне в днешното познание. Когато днес вземете в ръце някаква патологическа анатомия или някакво учение за лечебните средства и основно ги изучавате, накрая Вие сте напреднали в сравнение с началото само доколкото сте приели цялата тази работа в себе си, ако наистина сте я приели, но с всяка една глава Вие не напредвате във Вашето общо човешко поведение. А това е същността на цялостното познание, човек да напредне в своето цялостно човешко поведение.
към текста >>
42.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 октомври 1923 г. За циановодородната киселина и азота, въглеродния двуокис и кислорода
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Самият той представлява
газообразно
тяло.
Би трябвало да се запитаме с какво би могъл да се сблъска този, който с помощта на летателен апарат се издигне там. При всичко това трябва да се ориентираме към самия човек, да изхождаме от човека. Ние отново и отново говорим за това, че човек зависи от цялата обкръжаваща среда: вие вдишвате въздух, издишвате въздух. Когато вдишвате въздух, вкарвате в тялото си това, което се намира извън вас в обкръжаващата среда. Външният въздух се състои от кислород и азот.
Самият той представлява газообразно тяло.
Кислородът безусловно е необходим за нашия живот, ние употребяваме кислород. При това го употребяваме по такъв начин, че през нощта го вдишваме, когато е тъмен, а през деня го вдишваме, пронизан от светлинните лъчи. Ние употребяваме всичко това. Така че може да се каже: ние не бихме могли да живеем, ако във въздуха нямаше кислород. Но този кислород във въздуха е смесен с друг газ, с азот.
към текста >>
Следователно, ако тръгнем назад по пътя на еволюцията, ще стигнем до такава точка във времето, когато работата е стояла така: ако вие, господа, бяхте изключително могъщи, ако всички ние бяхме толкова могъщи, че да можем тук, както сме събрани, да опаковаме цялата Земя и да я натоварим в някакъв миров вагон, бързо да я придвижим към Луната - към Луната, която бихме поставили в Земята, в Тихия океан, и след това със Земята и Луната, опакована от нас в Тихия океан, да се отправим нагоре и да влетим в Слънцето: ето тогава ние бихме се върнали в това
състояние
, което е съществувало някога.
Но знаейки това, което току-що ви казах, бихте могли да попитате: а как това е било в ранните епохи? За ранните времена съм ви казвал: тогава Слънцето, Луната и Земята са били съединени в едно небесно тяло и са се разделили в течение на времето. Днес нещата са така, че имаме Слънце, Земя и Луна като три тела, разделени в мировото пространство. Преди сме имали огромно Слънце; вътре се е намирала Земята, а вътре в Земята пък се е намирала Луната. Те са били поставени една в друга (вж. рис.).
Следователно, ако тръгнем назад по пътя на еволюцията, ще стигнем до такава точка във времето, когато работата е стояла така: ако вие, господа, бяхте изключително могъщи, ако всички ние бяхме толкова могъщи, че да можем тук, както сме събрани, да опаковаме цялата Земя и да я натоварим в някакъв миров вагон, бързо да я придвижим към Луната - към Луната, която бихме поставили в Земята, в Тихия океан, и след това със Земята и Луната, опакована от нас в Тихия океан, да се отправим нагоре и да влетим в Слънцето: ето тогава ние бихме се върнали в това състояние, което е съществувало някога.
Само че всички вещества на Земята и всички вещества на Луната биха приели различна форма от тази, която имат сега. Но някога е било така! Тогава на Земята не е имало такъв въздух, като сега, тогава на Земята е имало синилна киселина. Навсякъде вътре в Слънцето е имало синилна киселина и въглероден двуокис. Тук ще кажете: но там не е имало истински кислород, а в синилна киселина и въглероден двуокис човек не може да живее!
към текста >>
Така че можем да кажем: нашият въздух, нашият обикновен въздух, който се състои от кислород и азот, не винаги е бил в това
състояние
; той съществува само от времето, когато Слънцето и Земята са се разделили; тогава се е появил азотът.
Днес от всичко това е останал само азотът във въздуха, при който също не можем да живеем. Той е останал от синилната киселина. Азотът ни е останал от исполинската въздушна атмосфера на Слънцето, състояща се от синилна киселина; това е станало при разделянето на Слънцето и Земята. И така, азотът е останал от синилната киселина. А кислородът е останал от въглеродния двуокис, след като е излязла Луната.
Така че можем да кажем: нашият въздух, нашият обикновен въздух, който се състои от кислород и азот, не винаги е бил в това състояние; той съществува само от времето, когато Слънцето и Земята са се разделили; тогава се е появил азотът.
Когато Луната се е отделила от Земята, се е появил кислородът. Но процесът продължил и по-нататък! Казвал съм ви, че кислородът във въздуха не е много, само 21%, и много повече е азотът, около 78%. Но съм ви казвал също, че Слънцето е по-голямо, а Луната - малка; кислорода имаме от Луната, затова във въздуха той е по-малко; азота имаме от Слънцето, затова и той е повече във въздуха: защото Слънцето е много по-голямо от Луната. Даже в процентното съдържание на азота във въздуха се отразява това, че Слънцето е по-голямо от Луната, тъй като азота имаме от Слънцето, а кислорода - от Луната.
към текста >>
Но на свой ред, ако човек не е в
състояние
по-правилен начин да се бори с това, което като цианкалий иска да се появи в тялото му, в костите му се отлага твърде много варовик; костите стават чупливи, и малко по малко варовикът прониква в кръвоносните съдове; всичко в човека става чупливо, крехко.
Истинската наука взема за помощници другите небесни тела. А иначе човек гледа нагоре към звездите през своя телескоп, само изчислява, но не знае, че например между всяка частичка желязо, милиони от които циркулират, плуват в нашата кръв, между всяка частичка желязо в нашата кръв и всичко това, което става на Луната, съществува вътрешна връзка. Така например анемичната млада девойка не може да установи правилно отношение към Луната и поради това съвсем отпада от мировата връзка. Поради това такава млада анемична девойка може да изгуби памет и всичко, което функционално се отнася към главата; поради това не възниква живото взаимодействие, което, както ви разказвах, трябва да възникне между желязото и въглеродния двуокис. Всичко това не става при анемичната млада девойка: главата се опустошава от мисли.
Но на свой ред, ако човек не е в състояние по-правилен начин да се бори с това, което като цианкалий иска да се появи в тялото му, в костите му се отлага твърде много варовик; костите стават чупливи, и малко по малко варовикът прониква в кръвоносните съдове; всичко в човека става чупливо, крехко.
Човек не може повече да развива правилно отношение към Слънцето. Но него трябва да го има. Човек трябва с помощта на това, което живее в движенията му, при които костите вземат доста значително участие, да развива правилно отношение към Слънцето. И човек трябва, благодарение на това, което живее в неговата глава, да установи правилно отношение към Луната. Да, господа, работата е там, че ако човек не мисли, ако го мързи да мисли, тогава Луната малко по малко престава да се грижи за такъв човек!
към текста >>
43.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 януари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Към всичко, намиращо се в полутечно
състояние
, има достъп човешкото етерно тяло.
Всичко това показва, че за проблемите, в които е задействано духовното начало, ясни представи по този път не могат да се намерят. За тези, които истински се занимават с дадения проблем, това, разбира се, дава повод да изследват духовното начало, за да разберат процеса, протичащ в човека при приемането на белтъчини. Последните представляват този вид хранителни продукти, които безусловно трябва да се преработят в червата, в долната част на тялото, в корема, при това самата тази долна част на тялото трябва да притежава силата за преработката на белтъчините. Знаете, че белтъкът, особено ако става дума за пресен яйчен белтък, е наполовина течен. Всеки белтък е наполовина течен.
Към всичко, намиращо се в полутечно състояние, има достъп човешкото етерно тяло.
Човешкото етерно тяло не може да има работа с това, което е твърдо, а само с това, което е течно. Следователно човек трябва да приведе в течна форма всички тези продукти, които приема. Ще кажете: ако човек яде сол, захар или нещо подобно, те са твърди. Но пък веднага се разтварят! Именно за това имаме слюнка, отделяна от жлезите в устната кухина.
към текста >>
И този висок духовно-свръхсетивен член, който се намесва в този процес, активно действайки в
газообразно
то, е човешкото астрално тяло.
Ние преработваме въздух. В гръдния кош въздухът е на мястото си. В други части на човешкото тяло въздух се образува рядко. Ако в червата се образуват прекалено много газове, възникват болезнени явления: подуване, метеоризъм, а това е нездраво. За производството на газове като такива, за газообмена е предназначена средната част на човешкото тяло.
И този висок духовно-свръхсетивен член, който се намесва в този процес, активно действайки в газообразното, е човешкото астрално тяло.
Това човешко астрално тяло по вътрешен начин се бори с гранясването на мазнините; както етерното тяло се бори със загниването на белтъчините, така и астралното тяло се бори с гранясването на мазнините. Човек постоянно би имал горчиви оригвания от собствените си мазнини, би почнал да се усеща вътрешно на вкус гранясал, ако астралното тяло не се бореше постоянно с процеса на гранясване. И така, намиращото се в нас астрално тяло служи за борба с гранясването на мазнините. Виждате, господа, колко удивително е всичко това; защото от този пример можете да видите и това, че навън, в обикновения физически материален свят всичко протича съвсем различно, отколкото вътре в нас. Навън, във физическия свят мазнините обезателно гранясват.
към текста >>
Почва да гранясва само в случай, че яде прекалено много мазнини, така че астралното му тяло не е в
състояние
да се справи с тях, или ако по някаква причина той произвежда твърде много мазнини: людоедите знаят за това по-добре от нас.
И така, намиращото се в нас астрално тяло служи за борба с гранясването на мазнините. Виждате, господа, колко удивително е всичко това; защото от този пример можете да видите и това, че навън, в обикновения физически материален свят всичко протича съвсем различно, отколкото вътре в нас. Навън, във физическия свят мазнините обезателно гранясват. Човек, за своя радост, не гранясва постоянно, а само в случай на вътрешна болест. Работата е там, че като е здрав, човек притежава такова астрално тяло, че не може да граняса.
Почва да гранясва само в случай, че яде прекалено много мазнини, така че астралното му тяло не е в състояние да се справи с тях, или ако по някаква причина той произвежда твърде много мазнини: людоедите знаят за това по-добре от нас.
Човек възприема вътрешно своята гранивост. Може да се каже така: ако човек се намира в състояние на гранивост, това означава, че въздействието на астралното му тяло рязко намалява. В този случай той постоянно усеща в устата си неприятен привкус. Този неприятен привкус на свой ред действа на стомаха. Така, по околен път човек придобива стомашно-чревни заболявания от гранясалите в него самия мазнини.
към текста >>
Може да се каже така: ако човек се намира в
състояние
на гранивост, това означава, че въздействието на астралното му тяло рязко намалява.
Навън, във физическия свят мазнините обезателно гранясват. Човек, за своя радост, не гранясва постоянно, а само в случай на вътрешна болест. Работата е там, че като е здрав, човек притежава такова астрално тяло, че не може да граняса. Почва да гранясва само в случай, че яде прекалено много мазнини, така че астралното му тяло не е в състояние да се справи с тях, или ако по някаква причина той произвежда твърде много мазнини: людоедите знаят за това по-добре от нас. Човек възприема вътрешно своята гранивост.
Може да се каже така: ако човек се намира в състояние на гранивост, това означава, че въздействието на астралното му тяло рязко намалява.
В този случай той постоянно усеща в устата си неприятен привкус. Този неприятен привкус на свой ред действа на стомаха. Така, по околен път човек придобива стомашно-чревни заболявания от гранясалите в него самия мазнини. Ако при човек се появят симптоми на това вътрешно гранясване, причина са непреработените мазнини; добро лекарство за това е арсенът. Арсенът противодейства на омазняването и усилва астралното тяло.
към текста >>
И ако на следващия ден ви се наложи да чуете описание на
състояние
то им от хора, които -разбира се, за разлика от вас - вчера са се натряскали, на всички ще се наложи да чуят оплаквания основно за главата.
Сега идваме до нещо различно. Всички сте запознати, не казвам, че от собствен опит, а виждайки при други хора, вие сте запознати с действието на алкохола; знаете, че алкохолът оказва специфично въздействие върху човека, което се проявява отначало в опиянение - но разговорът ни не е за това. Знаете, че на следващия ден - вече сме говорили по темата - в главата ви шуми и имате махмурлук. Какво означава този шум в главата при махмурлук? Господа, още от самия термин, от названието можете да установите, че «шумът в главата» действително има пряко отношение към главата на човека.
И ако на следващия ден ви се наложи да чуете описание на състоянието им от хора, които -разбира се, за разлика от вас - вчера са се натряскали, на всички ще се наложи да чуят оплаквания основно за главата.
Главата боли, а ако не боли, им се струва, че тя е готова да се махне от рамената - или нещо от сорта. Какво всъщност става? Задачата на главата се състои преимуществено в това, да се бори с тенденциите на захарта и нишестето. Какво искат захарта и нишестето? Тук ще трябва да погледнете към гроздето.
към текста >>
Работата е там, че този «аз» като такъв има отношение с топлинния елемент точно както физическото тяло има отношение към твърдото, етерното тяло - с течното, а астралното тяло - с
газообразно
-то.
Знае се, че ако човек говори твърде много глупости, в него има прекалено много ферментация. Ако някой е пил алкохол, а после има махмурлук, шум в главата, той вече не дрънка глупости, а се държи кротко, но глупостта присъства в него, тя шуми в него. Това е, което се проявява, за да преодолее почналите да ферментират нишесте и захар, това е, което противостои на размирното действие на алкохола. Може да се каже така: в човешката глава се намира нещо, непрекъснато полагащо усилия да преодолее ферментацията на намиращите се в главата нишесте и захар. Както в корема на човека «седи» етерното тяло, както в средната част на човека «седи» астралното тяло, така в човешката глава «седи», помещава се «азът», «азът» като такъв; последното няма да го отрече нито един човек.
Работата е там, че този «аз» като такъв има отношение с топлинния елемент точно както физическото тяло има отношение към твърдото, етерното тяло - с течното, а астралното тяло - с газообразно-то.
Всичко, което зависи от собствения «аз», привежда в движение топлинното начало. Това в подробности може конкретно да се проследи в човешкия организъм. «Азът» като такъв е свързан също с кръвта и затова кръвта произвежда топлина. Обаче «азът» като такъв, това, което човек преживява в съзнанието си, е свързано също и с отделяното от жлезите с вътрешна секреция. Затова хормоналните секрети, секретите на жлезите са свързани с топлината.
към текста >>
През пролетта всичко покълва и расте и човек може отново да стане силен от това, че вътре, в корема му, настъпва
състояние
на пролет.
Разбира се, който си запушва носа, няма този противополюс, той не преживява това пролетно въздействие в корема, което може да изпита този, който се прониква от тази миризма на развалени яйца. Мирисът на развалени яйца, даже произведен изкуствено, е изключително добро лекарствено средство. Той например дава сила на тялото, укрепваща отслабналите мускули, сила, правеща ги по-твърди. Хората не харесват такива курорти, но те въпреки това са изключително полезни в известно отношение. Защото, виждате ли, ако миризмата на развалени яйца идва към човека отвън, вътре, в неговия корем, настъпва пролет.
През пролетта всичко покълва и расте и човек може отново да стане силен от това, че вътре, в корема му, настъпва състояние на пролет.
Това става с хората, които са развалили корема си, като са се хранили неумерено през зимата. Виждате ли, човек, който не е развалил стомаха и червата си със зимна лакомия, вътрешно участва в настъпването на пролетта във външния свят. Именно долната част на тялото, коремът, извънредно силно реагира на настъпването на пролетта, участва в нея. Но ако човек иска по правилен начин да съпреживее пролетта, настъпваща във външната природа, той трябва по възможност да яде колкото се може по-малко от такива деликатеси, като пастет от гъши дроб и други подобни. Ако той е ял много пастет от гъши дроб, в корема му пролет не настъпва, коремът му в този случай остава в такова състояние, каквото е през зимата под земята - и така, състояние не над земята, а недълбоко под земята.
към текста >>
Ако той е ял много пастет от гъши дроб, в корема му пролет не настъпва, коремът му в този случай остава в такова
състояние
, каквото е през зимата под земята - и така,
състояние
не над земята, а недълбоко под земята.
През пролетта всичко покълва и расте и човек може отново да стане силен от това, че вътре, в корема му, настъпва състояние на пролет. Това става с хората, които са развалили корема си, като са се хранили неумерено през зимата. Виждате ли, човек, който не е развалил стомаха и червата си със зимна лакомия, вътрешно участва в настъпването на пролетта във външния свят. Именно долната част на тялото, коремът, извънредно силно реагира на настъпването на пролетта, участва в нея. Но ако човек иска по правилен начин да съпреживее пролетта, настъпваща във външната природа, той трябва по възможност да яде колкото се може по-малко от такива деликатеси, като пастет от гъши дроб и други подобни.
Ако той е ял много пастет от гъши дроб, в корема му пролет не настъпва, коремът му в този случай остава в такова състояние, каквото е през зимата под земята - и така, състояние не над земята, а недълбоко под земята.
Там е топло, там даже картофите ги съхраняват в зимници. Но в човека всичко това (съдържанието на червата) загнива поради натрупващата се в корема топлина; в този случай никаква пролет в човека не настъпва. И тогава му се налага да си създава изкуствена пролет с помощта на мириса на развалени яйца. Такава e противоположността между «аза» и етерното тяло. В човека «азът» и етерното тяло трябва взаимно да се компенсират, да се уравновесяват помежду си.
към текста >>
44.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 юни 1924 г.
GA_354 Сътворението на света и човека
И първоначалното
състояние
на света е възникнало от факта, че вътре в материята се е намирало духовното.
На нас това не ни е нужно, тъй като можем да се въртим и сами. А ето такава първична мъглявина би трябвало да се приведе във въртене от някакъв учител. Но ако тя би била жива, можела е да усеща и мисли, нямаше да има нужда от всемирен учител, тъй като тя сама щеше да се върти. И така, трябва да си представим следното: това, което ни обкръжава, е мъртво, но някога е било живо, било е усещащо, било е мирово същество, а ако го разглеждаме по-нататък - даже голямо количество мирови същества. И тези мирови същества са оживявали цялото.
И първоначалното състояние на света е възникнало от факта, че вътре в материята се е намирало духовното.
Преди всичко какво стои в основата на материалното? Представете си, че държа в ръката си парче олово, къс олово. Това е твърдо вещество, истински твърдо вещество. Но ако аз сложа оловото върху нагорещено желязо или върху нещо друго нагорещено, сложа го в огън, то ще се втечни. Ако продължа да го държа в огъня, оловото ще изчезне, ще се изпари и повече няма да го видя.
към текста >>
Неговият вид и
състояние
зависят само от това, колко топлина има в него.
Но ако аз сложа оловото върху нагорещено желязо или върху нещо друго нагорещено, сложа го в огън, то ще се втечни. Ако продължа да го държа в огъня, оловото ще изчезне, ще се изпари и повече няма да го видя. Така стои работата с всички вещества. От какво зависи едно вещество да е твърдо? Зависи от съдържащата се в него топлина.
Неговият вид и състояние зависят само от това, колко топлина има в него.
Знаете, че днес превръщат въздуха в течност и така се получава течен въздух. В обкръжаващата ни среда въздухът се намира в газообразна форма, защото в него се съдържа определено количество топлина. А водата - тя е течна, но може да бъде и лед, може да бъде и твърда. Ако на нашата Земя бихме имали абсолютна ниска температура, вода не би имало, би имало, но като лед. Но ако отидем в планината, там ще намерим твърди гранитни скали или други скални видове.
към текста >>
И така, какво е първичното начало, благодарение на което всичко става твърдо или течно, или
газообразно
?
В обкръжаващата ни среда въздухът се намира в газообразна форма, защото в него се съдържа определено количество топлина. А водата - тя е течна, но може да бъде и лед, може да бъде и твърда. Ако на нашата Земя бихме имали абсолютна ниска температура, вода не би имало, би имало, но като лед. Но ако отидем в планината, там ще намерим твърди гранитни скали или други скални видове. Ако би станало много топло, нямаше да има никакви твърди скали, а само нещо течно, като водата в нашите реки.
И така, какво е първичното начало, благодарение на което всичко става твърдо или течно, или газообразно?
Всичко това прави топлината! Топлината е първоначална и без нея не би могло да има ни течно, ни твърдо. Топлината трябва да проявява някаква активност. Затова можем да кажем: каквото изначално стои в основата на всичко, е топлината или огънят. Същото показват духовната наука и антропософските изследвания.
към текста >>
В моята книга «Въведение в тайната наука» нарекох това първично
състояние
- тук работата не е в наименованията, нали така, защото всичко трябва някак да го наричаме, - както са го наричали в древността:
състояние
Сатурн.
Затова можем да кажем: каквото изначално стои в основата на всичко, е топлината или огънят. Същото показват духовната наука и антропософските изследвания. Тази духовна наука, тези антропософски изследвания показват, че изначално е имало не първична мъглявина, а жива топлина, просто топлина, която е била жива. И така, искам да маркирам едно първоначално мирово тяло - топлина, която е била жива (вж. рис.1, червеното).
В моята книга «Въведение в тайната наука» нарекох това първично състояние - тук работата не е в наименованията, нали така, защото всичко трябва някак да го наричаме, - както са го наричали в древността: състояние Сатурн.
То има определено отношение към мировото тяло Сатурн, но засега няма да го разглеждаме. В това първоначално състояние още не е имало никакви твърди тела, не е имало въздух, а само топлина, при това тази топлина е била жива. Ако днес вие мръзнете, мръзне вашият «Аз». Ако днес се потите, ако истински ви е горещо, вашият «Аз» започва да се поти, става му горещо. По такъв начин се намирате в елемента топлина, където е ту горещо, ту хладно, но вие постоянно се намирате в някакво топлинно състояние.
към текста >>
В това първоначално
състояние
още не е имало никакви твърди тела, не е имало въздух, а само топлина, при това тази топлина е била жива.
Тази духовна наука, тези антропософски изследвания показват, че изначално е имало не първична мъглявина, а жива топлина, просто топлина, която е била жива. И така, искам да маркирам едно първоначално мирово тяло - топлина, която е била жива (вж. рис.1, червеното). В моята книга «Въведение в тайната наука» нарекох това първично състояние - тук работата не е в наименованията, нали така, защото всичко трябва някак да го наричаме, - както са го наричали в древността: състояние Сатурн. То има определено отношение към мировото тяло Сатурн, но засега няма да го разглеждаме.
В това първоначално състояние още не е имало никакви твърди тела, не е имало въздух, а само топлина, при това тази топлина е била жива.
Ако днес вие мръзнете, мръзне вашият «Аз». Ако днес се потите, ако истински ви е горещо, вашият «Аз» започва да се поти, става му горещо. По такъв начин се намирате в елемента топлина, където е ту горещо, ту хладно, но вие постоянно се намирате в някакво топлинно състояние. Виждаме го и днес при човека: той живее в топлинния елемент. Човек изцяло и напълно живее в тази топлина.
към текста >>
По такъв начин се намирате в елемента топлина, където е ту горещо, ту хладно, но вие постоянно се намирате в някакво топлинно
състояние
.
В моята книга «Въведение в тайната наука» нарекох това първично състояние - тук работата не е в наименованията, нали така, защото всичко трябва някак да го наричаме, - както са го наричали в древността: състояние Сатурн. То има определено отношение към мировото тяло Сатурн, но засега няма да го разглеждаме. В това първоначално състояние още не е имало никакви твърди тела, не е имало въздух, а само топлина, при това тази топлина е била жива. Ако днес вие мръзнете, мръзне вашият «Аз». Ако днес се потите, ако истински ви е горещо, вашият «Аз» започва да се поти, става му горещо.
По такъв начин се намирате в елемента топлина, където е ту горещо, ту хладно, но вие постоянно се намирате в някакво топлинно състояние.
Виждаме го и днес при човека: той живее в топлинния елемент. Човек изцяло и напълно живее в тази топлина. И ако днес науката казва: първоначално тук е имало високо ниво на топлина, в известен смисъл тя е права. Но когато науката предполага, че тази топлина е била мъртва, че тази високоорганизирана топлина е била мъртва, това е невярно, доколкото тук е имало живо мирово същество, наистина живо мирово същество. И първото, което станало с това, което тук е било живо мирово същество, е било охлаждане.
към текста >>
Въздухът е бил първото нещо, което е възникнало:
газообразно
то.
Но когато науката предполага, че тази топлина е била мъртва, че тази високоорганизирана топлина е била мъртва, това е невярно, доколкото тук е имало живо мирово същество, наистина живо мирово същество. И първото, което станало с това, което тук е било живо мирово същество, е било охлаждане. Нещата постоянно са подложени на охлаждане. Какво възниква, когато нещо, в което не може да се различи нищо друго освен топлина, се охлажда? Възниква въздух.
Въздухът е бил първото нещо, което е възникнало: газообразното.
Ако нагряваме твърдо тяло все по-силно и по-силно, в тази топлина се образува газ. Ако нещо, което още не е станало вещество, спускайки се отгоре надолу, се охлажда, преди всичко се образува въздух. Следователно бихме могли да кажем: второто, което тук се е образувало, е въздушното начало (вж. рис.1, зеленото), истинското въздушно начало. И в него, тоест в това, което е било образувано като мирово тяло, всичко е било от въздух.
към текста >>
Сега ние имаме второ
състояние
, възникнало в хода на времето.
Следователно бихме могли да кажем: второто, което тук се е образувало, е въздушното начало (вж. рис.1, зеленото), истинското въздушно начало. И в него, тоест в това, което е било образувано като мирово тяло, всичко е било от въздух. Там още не е имало никаква вода, там още не е имало никакви твърди тела. Там всичко е било въздух.
Сега ние имаме второ състояние, възникнало в хода на времето.
И във второто състояние, наред с това, което е било там първоначално, вече възниква нещо друго. Макар днешното Слънце да не е същото, в книгата си «Въведение в тайната наука» нарекох това състояние Слънце. Това е било своего рода слънчево състояние, доколкото то е представлявало гореща въздушна мъглявина. Вече съм ви казвал: съвременното Слънце не е същото. То също не е и това, което второто мирово тяло е било първоначално.
към текста >>
И във второто
състояние
, наред с това, което е било там първоначално, вече възниква нещо друго.
рис.1, зеленото), истинското въздушно начало. И в него, тоест в това, което е било образувано като мирово тяло, всичко е било от въздух. Там още не е имало никаква вода, там още не е имало никакви твърди тела. Там всичко е било въздух. Сега ние имаме второ състояние, възникнало в хода на времето.
И във второто състояние, наред с това, което е било там първоначално, вече възниква нещо друго.
Макар днешното Слънце да не е същото, в книгата си «Въведение в тайната наука» нарекох това състояние Слънце. Това е било своего рода слънчево състояние, доколкото то е представлявало гореща въздушна мъглявина. Вече съм ви казвал: съвременното Слънце не е същото. То също не е и това, което второто мирово тяло е било първоначално. И така, ние получихме второ мирово тяло, което се образувало от първото; първото е било само топлинно, а второто вече е било газообразно.
към текста >>
Макар днешното Слънце да не е същото, в книгата си «Въведение в тайната наука» нарекох това
състояние
Слънце.
И в него, тоест в това, което е било образувано като мирово тяло, всичко е било от въздух. Там още не е имало никаква вода, там още не е имало никакви твърди тела. Там всичко е било въздух. Сега ние имаме второ състояние, възникнало в хода на времето. И във второто състояние, наред с това, което е било там първоначално, вече възниква нещо друго.
Макар днешното Слънце да не е същото, в книгата си «Въведение в тайната наука» нарекох това състояние Слънце.
Това е било своего рода слънчево състояние, доколкото то е представлявало гореща въздушна мъглявина. Вече съм ви казвал: съвременното Слънце не е същото. То също не е и това, което второто мирово тяло е било първоначално. И така, ние получихме второ мирово тяло, което се образувало от първото; първото е било само топлинно, а второто вече е било газообразно. Но в тази топлина човек е можел да живее като душа.
към текста >>
Това е било своего рода слънчево
състояние
, доколкото то е представлявало гореща въздушна мъглявина.
Там още не е имало никаква вода, там още не е имало никакви твърди тела. Там всичко е било въздух. Сега ние имаме второ състояние, възникнало в хода на времето. И във второто състояние, наред с това, което е било там първоначално, вече възниква нещо друго. Макар днешното Слънце да не е същото, в книгата си «Въведение в тайната наука» нарекох това състояние Слънце.
Това е било своего рода слънчево състояние, доколкото то е представлявало гореща въздушна мъглявина.
Вече съм ви казвал: съвременното Слънце не е същото. То също не е и това, което второто мирово тяло е било първоначално. И така, ние получихме второ мирово тяло, което се образувало от първото; първото е било само топлинно, а второто вече е било газообразно. Но в тази топлина човек е можел да живее като душа. Топлината поражда в душата усещания, но тя не разрушава душата.
към текста >>
И така, ние получихме второ мирово тяло, което се образувало от първото; първото е било само топлинно, а второто вече е било
газообразно
.
И във второто състояние, наред с това, което е било там първоначално, вече възниква нещо друго. Макар днешното Слънце да не е същото, в книгата си «Въведение в тайната наука» нарекох това състояние Слънце. Това е било своего рода слънчево състояние, доколкото то е представлявало гореща въздушна мъглявина. Вече съм ви казвал: съвременното Слънце не е същото. То също не е и това, което второто мирово тяло е било първоначално.
И така, ние получихме второ мирово тяло, което се образувало от първото; първото е било само топлинно, а второто вече е било газообразно.
Но в тази топлина човек е можел да живее като душа. Топлината поражда в душата усещания, но тя не разрушава душата. Обаче тя разрушава телесното. Следователно, ако аз се хвърля в огън, само моето тяло ще бъде разрушено. Моята душа няма да се разруши, ако се хвърля в огъня.
към текста >>
Така че човек е могъл да живее като душа още тогава, когато е било налице първичното
състояние
Сатурн.
Топлината поражда в душата усещания, но тя не разрушава душата. Обаче тя разрушава телесното. Следователно, ако аз се хвърля в огън, само моето тяло ще бъде разрушено. Моята душа няма да се разруши, ако се хвърля в огъня. За това ще говорим по-подробно, тъй като този въпрос, разбира се, изисква разяснения.
Така че човек е могъл да живее като душа още тогава, когато е било налице първичното състояние Сатурн.
Тук вече е можел да живее човекът. Животното още не е можело да живее тук, но човекът е можел. Животното още не е можело да живее тук, защото при него разрушаването на телесността донася вреда за душата. В случая на животното огънят оказва влияние върху душевното. Така че за това първично състояние ще отбележим: човека вече го е имало, а животното още не го е имало.
към текста >>
Така че за това първично
състояние
ще отбележим: човека вече го е имало, а животното още не го е имало.
Така че човек е могъл да живее като душа още тогава, когато е било налице първичното състояние Сатурн. Тук вече е можел да живее човекът. Животното още не е можело да живее тук, но човекът е можел. Животното още не е можело да живее тук, защото при него разрушаването на телесността донася вреда за душата. В случая на животното огънят оказва влияние върху душевното.
Така че за това първично състояние ще отбележим: човека вече го е имало, а животното още не го е имало.
Когато настъпило това преобразуване (слънчевото състояние), човека и животното вече ги е имало. Тук трябва да обърнем внимание на факта, че не животното го е имало първоначално и човекът е възникнал от него, а първоначално го е имало именно човека и едва по-късно е възникнало животното, възникнало от това, че не е успяло да стане човек. От само себе си се разбира, че човекът не е можел тогава като някакво двуного същество да ходи насам-натам, доколкото тогава е имало само топлина. Той е живеел в топлината, бил е реещо се същество и е живеел само в топлинно състояние. След като всичко това се преобразувало и възникнало газообразното топлинно тяло, наред с човека се образували и животните, тогава се появили животните.
към текста >>
Когато настъпило това преобразуване (слънчевото
състояние
), човека и животното вече ги е имало.
Тук вече е можел да живее човекът. Животното още не е можело да живее тук, но човекът е можел. Животното още не е можело да живее тук, защото при него разрушаването на телесността донася вреда за душата. В случая на животното огънят оказва влияние върху душевното. Така че за това първично състояние ще отбележим: човека вече го е имало, а животното още не го е имало.
Когато настъпило това преобразуване (слънчевото състояние), човека и животното вече ги е имало.
Тук трябва да обърнем внимание на факта, че не животното го е имало първоначално и човекът е възникнал от него, а първоначално го е имало именно човека и едва по-късно е възникнало животното, възникнало от това, че не е успяло да стане човек. От само себе си се разбира, че човекът не е можел тогава като някакво двуного същество да ходи насам-натам, доколкото тогава е имало само топлина. Той е живеел в топлината, бил е реещо се същество и е живеел само в топлинно състояние. След като всичко това се преобразувало и възникнало газообразното топлинно тяло, наред с човека се образували и животните, тогава се появили животните. Следователно животните, макар и да имат родство с човека, в хода на мировото развитие са възникнали всъщност значително по-късно от човека.
към текста >>
Той е живеел в топлината, бил е реещо се същество и е живеел само в топлинно
състояние
.
В случая на животното огънят оказва влияние върху душевното. Така че за това първично състояние ще отбележим: човека вече го е имало, а животното още не го е имало. Когато настъпило това преобразуване (слънчевото състояние), човека и животното вече ги е имало. Тук трябва да обърнем внимание на факта, че не животното го е имало първоначално и човекът е възникнал от него, а първоначално го е имало именно човека и едва по-късно е възникнало животното, възникнало от това, че не е успяло да стане човек. От само себе си се разбира, че човекът не е можел тогава като някакво двуного същество да ходи насам-натам, доколкото тогава е имало само топлина.
Той е живеел в топлината, бил е реещо се същество и е живеел само в топлинно състояние.
След като всичко това се преобразувало и възникнало газообразното топлинно тяло, наред с човека се образували и животните, тогава се появили животните. Следователно животните, макар и да имат родство с човека, в хода на мировото развитие са възникнали всъщност значително по-късно от човека. Какво станало по-нататък? Станало това, че нивото на топлина се понижило още. Когато топлината намалява още повече, тогава се образува не само въздух, но и вода.
към текста >>
След като всичко това се преобразувало и възникнало
газообразно
то топлинно тяло, наред с човека се образували и животните, тогава се появили животните.
Така че за това първично състояние ще отбележим: човека вече го е имало, а животното още не го е имало. Когато настъпило това преобразуване (слънчевото състояние), човека и животното вече ги е имало. Тук трябва да обърнем внимание на факта, че не животното го е имало първоначално и човекът е възникнал от него, а първоначално го е имало именно човека и едва по-късно е възникнало животното, възникнало от това, че не е успяло да стане човек. От само себе си се разбира, че човекът не е можел тогава като някакво двуного същество да ходи насам-натам, доколкото тогава е имало само топлина. Той е живеел в топлината, бил е реещо се същество и е живеел само в топлинно състояние.
След като всичко това се преобразувало и възникнало газообразното топлинно тяло, наред с човека се образували и животните, тогава се появили животните.
Следователно животните, макар и да имат родство с човека, в хода на мировото развитие са възникнали всъщност значително по-късно от човека. Какво станало по-нататък? Станало това, че нивото на топлина се понижило още. Когато топлината намалява още повече, тогава се образува не само въздух, но и вода. Следователно така имаме трето мирово тяло (вж.
към текста >>
Също така трябва да си представите животните по-голямата им част именно като плаващи животни, а тук, във второто
състояние
- повече като летящи животни.
Но ако Земята не съдържаше вода, никакви растения нямаше да израстват. За своя растеж растението се нуждае именно от вода. Има също така и чисто водни растения. Така че трябва да си представите първоначалните растения като днешните водни растения. Те са плували във водата.
Също така трябва да си представите животните по-голямата им част именно като плаващи животни, а тук, във второто състояние - повече като летящи животни.
От всичко, което е било първоначално, нещо оставало. Доколкото в течение на слънчевото състояние, когато ги е имало само човека и животното, всички са можели само да летят - защото тогава още не е можело да се плува, всички са можели само да летят, - и доколкото въздухът е останал и съществува досега, са възникнали потомци на тези летящи същества. Всевъзможните разновидности на нашите птици, съществуващи днес, се явяват пряко продължение на тези първоначални животни, които са възникнали в течение на слънчевото състояние. Само че тогава те не са били такива, каквито са сега. Тогава те са се състояли само от въздух.
към текста >>
Доколкото в течение на слънчевото
състояние
, когато ги е имало само човека и животното, всички са можели само да летят - защото тогава още не е можело да се плува, всички са можели само да летят, - и доколкото въздухът е останал и съществува досега, са възникнали потомци на тези летящи същества.
Има също така и чисто водни растения. Така че трябва да си представите първоначалните растения като днешните водни растения. Те са плували във водата. Също така трябва да си представите животните по-голямата им част именно като плаващи животни, а тук, във второто състояние - повече като летящи животни. От всичко, което е било първоначално, нещо оставало.
Доколкото в течение на слънчевото състояние, когато ги е имало само човека и животното, всички са можели само да летят - защото тогава още не е можело да се плува, всички са можели само да летят, - и доколкото въздухът е останал и съществува досега, са възникнали потомци на тези летящи същества.
Всевъзможните разновидности на нашите птици, съществуващи днес, се явяват пряко продължение на тези първоначални животни, които са възникнали в течение на слънчевото състояние. Само че тогава те не са били такива, каквито са сега. Тогава те са се състояли само от въздух. Тези животни са били своего рода въздушни облаци. Сега (лунното състояние) те включили в себе си и водата.
към текста >>
Всевъзможните разновидности на нашите птици, съществуващи днес, се явяват пряко продължение на тези първоначални животни, които са възникнали в течение на слънчевото
състояние
.
Така че трябва да си представите първоначалните растения като днешните водни растения. Те са плували във водата. Също така трябва да си представите животните по-голямата им част именно като плаващи животни, а тук, във второто състояние - повече като летящи животни. От всичко, което е било първоначално, нещо оставало. Доколкото в течение на слънчевото състояние, когато ги е имало само човека и животното, всички са можели само да летят - защото тогава още не е можело да се плува, всички са можели само да летят, - и доколкото въздухът е останал и съществува досега, са възникнали потомци на тези летящи същества.
Всевъзможните разновидности на нашите птици, съществуващи днес, се явяват пряко продължение на тези първоначални животни, които са възникнали в течение на слънчевото състояние.
Само че тогава те не са били такива, каквито са сега. Тогава те са се състояли само от въздух. Тези животни са били своего рода въздушни облаци. Сега (лунното състояние) те включили в себе си и водата. И днес, господа, нека поне веднъж да погледнем птицата!
към текста >>
Сега (лунното
състояние
) те включили в себе си и водата.
Доколкото в течение на слънчевото състояние, когато ги е имало само човека и животното, всички са можели само да летят - защото тогава още не е можело да се плува, всички са можели само да летят, - и доколкото въздухът е останал и съществува досега, са възникнали потомци на тези летящи същества. Всевъзможните разновидности на нашите птици, съществуващи днес, се явяват пряко продължение на тези първоначални животни, които са възникнали в течение на слънчевото състояние. Само че тогава те не са били такива, каквито са сега. Тогава те са се състояли само от въздух. Тези животни са били своего рода въздушни облаци.
Сега (лунното състояние) те включили в себе си и водата.
И днес, господа, нека поне веднъж да погледнем птицата! В по-голямата си част днес тази птица изглежда необмислена. Ако трябва да си представим животните, които са съществували по време на слънчевото състояние, трябва да кажем: те са се състояли само от въздух, били са подвижни въздушни облаци. Ако днес погледнем птица, тази птица има кухи кости и вътре в тези кухи кости навсякъде се намира именно въздух! Това е много интересно - да разгледаме съвременната птица в този аспект (изобразява го на дъската).
към текста >>
Ако трябва да си представим животните, които са съществували по време на слънчевото
състояние
, трябва да кажем: те са се състояли само от въздух, били са подвижни въздушни облаци.
Тогава те са се състояли само от въздух. Тези животни са били своего рода въздушни облаци. Сега (лунното състояние) те включили в себе си и водата. И днес, господа, нека поне веднъж да погледнем птицата! В по-голямата си част днес тази птица изглежда необмислена.
Ако трябва да си представим животните, които са съществували по време на слънчевото състояние, трябва да кажем: те са се състояли само от въздух, били са подвижни въздушни облаци.
Ако днес погледнем птица, тази птица има кухи кости и вътре в тези кухи кости навсякъде се намира именно въздух! Това е много интересно - да разгледаме съвременната птица в този аспект (изобразява го на дъската). Вътре в тази птица, в костите, навсякъде се намира въздух. Мислено отстранете всичко, което не е въздух, и вие ще получите нещо само въздушно - тази птица. И ако този въздух го нямаше, тя въобще не би могла да лети.
към текста >>
Това напомня за
състояние
то, което е било преди.
Това е много интересно - да разгледаме съвременната птица в този аспект (изобразява го на дъската). Вътре в тази птица, в костите, навсякъде се намира въздух. Мислено отстранете всичко, което не е въздух, и вие ще получите нещо само въздушно - тази птица. И ако този въздух го нямаше, тя въобще не би могла да лети. Птиците имат кухи кости и вътре в тях тя се явява въздушна птица.
Това напомня за състоянието, което е било преди.
Останалото се е образувало вече в по-късните времена. Птиците наистина наследяват това състояние. Погледнете съвременния човек: той може да живее във въздуха, но не може да лети, тъй като е твърде тежък за това. Не е образувал кухи кости, подобно на птицата, иначе той също би могъл да лети. И тогава при него биха могли да се открият не само лопатки.
към текста >>
Птиците наистина наследяват това
състояние
.
Мислено отстранете всичко, което не е въздух, и вие ще получите нещо само въздушно - тази птица. И ако този въздух го нямаше, тя въобще не би могла да лети. Птиците имат кухи кости и вътре в тях тя се явява въздушна птица. Това напомня за състоянието, което е било преди. Останалото се е образувало вече в по-късните времена.
Птиците наистина наследяват това състояние.
Погледнете съвременния човек: той може да живее във въздуха, но не може да лети, тъй като е твърде тежък за това. Не е образувал кухи кости, подобно на птицата, иначе той също би могъл да лети. И тогава при него биха могли да се открият не само лопатки. Тези лопатки биха прераснали в крила. Човекът има само зачатъци на крила, тук, горе, в тези лопатки.
към текста >>
Но има все пак и такова
състояние
, в което човек не може да живее във въздуха:
състояние
то на зачатъчния период, ембрионалното
състояние
.
Ако те биха пораснали, човекът щеше да лети. И така, човек живее в обкръжаващия го въздух. Но този въздух трябва да съдържа в себе си водни изпарения. В изключително сух въздух човек не би могъл да живее. Така че трябва да има влажност и т. н.
Но има все пак и такова състояние, в което човек не може да живее във въздуха: състоянието на зачатъчния период, ембрионалното състояние.
Трябва само правилно да се видят тези неща. В ембрионалното състояние всичко това, което се явява човешки зародиш - наричат го човешки ембрион, - въздухът и всичко, от което той се нуждае, го получава от тялото на майката. На този стадий той трябва да се намира вътре в живия организъм. Тук, виждате ли, работата стои така: ако човек още като зародиш се намира в тялото на майката и го извлекат оттам при операция, той още не може да живее във въздуха. В течение на ембрионалното състояние човек е предразположен към това да живее в жива обкръжаваща среда.
към текста >>
В ембрионалното
състояние
всичко това, което се явява човешки зародиш - наричат го човешки ембрион, - въздухът и всичко, от което той се нуждае, го получава от тялото на майката.
Но този въздух трябва да съдържа в себе си водни изпарения. В изключително сух въздух човек не би могъл да живее. Така че трябва да има влажност и т. н. Но има все пак и такова състояние, в което човек не може да живее във въздуха: състоянието на зачатъчния период, ембрионалното състояние. Трябва само правилно да се видят тези неща.
В ембрионалното състояние всичко това, което се явява човешки зародиш - наричат го човешки ембрион, - въздухът и всичко, от което той се нуждае, го получава от тялото на майката.
На този стадий той трябва да се намира вътре в живия организъм. Тук, виждате ли, работата стои така: ако човек още като зародиш се намира в тялото на майката и го извлекат оттам при операция, той още не може да живее във въздуха. В течение на ембрионалното състояние човек е предразположен към това да живее в жива обкръжаваща среда. И при това състояние, когато вече ги е имало човека, животното и растението, те всички още са били не такива, каквито са в днешния свят, доколкото тогава още не е имало никакви камъни, никакви минерали. Тогава всичко още е било живо и в това живо човек е живеел точно така, както той живее днес в майчиното тяло.
към текста >>
В течение на ембрионалното
състояние
човек е предразположен към това да живее в жива обкръжаваща среда.
Но има все пак и такова състояние, в което човек не може да живее във въздуха: състоянието на зачатъчния период, ембрионалното състояние. Трябва само правилно да се видят тези неща. В ембрионалното състояние всичко това, което се явява човешки зародиш - наричат го човешки ембрион, - въздухът и всичко, от което той се нуждае, го получава от тялото на майката. На този стадий той трябва да се намира вътре в живия организъм. Тук, виждате ли, работата стои така: ако човек още като зародиш се намира в тялото на майката и го извлекат оттам при операция, той още не може да живее във въздуха.
В течение на ембрионалното състояние човек е предразположен към това да живее в жива обкръжаваща среда.
И при това състояние, когато вече ги е имало човека, животното и растението, те всички още са били не такива, каквито са в днешния свят, доколкото тогава още не е имало никакви камъни, никакви минерали. Тогава всичко още е било живо и в това живо човек е живеел точно така, както той живее днес в майчиното тяло. Само че е пораствал, разбира се, повече. Представете си, ако не би трябвало да се раждаме, не би трябвало да живеем във въздуха, даже не би трябвало да дишаме, тогава времето на нашия живот би свършвало с раждането. Като ембрион, като зародиш ние можем да живеем само десет лунни месеца.
към текста >>
И при това
състояние
, когато вече ги е имало човека, животното и растението, те всички още са били не такива, каквито са в днешния свят, доколкото тогава още не е имало никакви камъни, никакви минерали.
Трябва само правилно да се видят тези неща. В ембрионалното състояние всичко това, което се явява човешки зародиш - наричат го човешки ембрион, - въздухът и всичко, от което той се нуждае, го получава от тялото на майката. На този стадий той трябва да се намира вътре в живия организъм. Тук, виждате ли, работата стои така: ако човек още като зародиш се намира в тялото на майката и го извлекат оттам при операция, той още не може да живее във въздуха. В течение на ембрионалното състояние човек е предразположен към това да живее в жива обкръжаваща среда.
И при това състояние, когато вече ги е имало човека, животното и растението, те всички още са били не такива, каквито са в днешния свят, доколкото тогава още не е имало никакви камъни, никакви минерали.
Тогава всичко още е било живо и в това живо човек е живеел точно така, както той живее днес в майчиното тяло. Само че е пораствал, разбира се, повече. Представете си, ако не би трябвало да се раждаме, не би трябвало да живеем във въздуха, даже не би трябвало да дишаме, тогава времето на нашия живот би свършвало с раждането. Като ембрион, като зародиш ние можем да живеем само десет лунни месеца. Това е такова същество, което може да живее десет лунни месеца, то не може да излиза на открит въздух, но го получава отвътре от живия организъм.
към текста >>
Ако това
състояние
беше останало, той все още би живял вътре.
Представете си, ако не би трябвало да се раждаме, не би трябвало да живеем във въздуха, даже не би трябвало да дишаме, тогава времето на нашия живот би свършвало с раждането. Като ембрион, като зародиш ние можем да живеем само десет лунни месеца. Това е такова същество, което може да живее десет лунни месеца, то не може да излиза на открит въздух, но го получава отвътре от живия организъм. Така е било с човека в далечното минало. Макар и да е ставал по-стар, той не е излизал навън от живия организъм.
Ако това състояние беше останало, той все още би живял вътре.
Човек още не би достигал до стадия на раждането, той би живял като ембрион. Тогава още не би имало ни камъни, ни минерали. Ако днес направите дисекция на човека, ще намерите неговите кости: вътре в тях ще откриете същите калциеви соли, каквито ще намерите тук, в Юра (планина в северна Швейцария - бел. пр.). Това, което се намира вътре, е минерал - него тогава, в миналото, още не го е имало, но и в ембриона именно в първите месеци също нищо минерално не се отлага, всичко още представлява течност, приела форма и малко уплътнила се. По времето на това състояние човек още не е имал кости, а в най-добрия случай нещо като хрущял.
към текста >>
По времето на това
състояние
човек още не е имал кости, а в най-добрия случай нещо като хрущял.
Ако това състояние беше останало, той все още би живял вътре. Човек още не би достигал до стадия на раждането, той би живял като ембрион. Тогава още не би имало ни камъни, ни минерали. Ако днес направите дисекция на човека, ще намерите неговите кости: вътре в тях ще откриете същите калциеви соли, каквито ще намерите тук, в Юра (планина в северна Швейцария - бел. пр.). Това, което се намира вътре, е минерал - него тогава, в миналото, още не го е имало, но и в ембриона именно в първите месеци също нищо минерално не се отлага, всичко още представлява течност, приела форма и малко уплътнила се.
По времето на това състояние човек още не е имал кости, а в най-добрия случай нещо като хрущял.
Така че тук имаме такъв човек, за който ни напомня само това, което днес е човешкият зародиш. Защо човешкият зародиш не може веднага да излезе навън от тялото на майката? Защото днес светът е станал различен. По времето на древната Луна - наричам я древна Луна, защото това не е днешната Луна, а състояние, в което е била Земята по-рано, - по време на древната Луна цялата Земя е била майчино тяло, вътрешно живо, истинско майчино тяло. Така че можем да кажем: нашата днешна Земя е възникнала от това гигантско майчино тяло.
към текста >>
По времето на древната Луна - наричам я древна Луна, защото това не е днешната Луна, а
състояние
, в което е била Земята по-рано, - по време на древната Луна цялата Земя е била майчино тяло, вътрешно живо, истинско майчино тяло.
Това, което се намира вътре, е минерал - него тогава, в миналото, още не го е имало, но и в ембриона именно в първите месеци също нищо минерално не се отлага, всичко още представлява течност, приела форма и малко уплътнила се. По времето на това състояние човек още не е имал кости, а в най-добрия случай нещо като хрущял. Така че тук имаме такъв човек, за който ни напомня само това, което днес е човешкият зародиш. Защо човешкият зародиш не може веднага да излезе навън от тялото на майката? Защото днес светът е станал различен.
По времето на древната Луна - наричам я древна Луна, защото това не е днешната Луна, а състояние, в което е била Земята по-рано, - по време на древната Луна цялата Земя е била майчино тяло, вътрешно живо, истинско майчино тяло.
Така че можем да кажем: нашата днешна Земя е възникнала от това гигантско майчино тяло. Още по-рано не го е имало и това древно гигантско майчино тяло. Какво е съществувало тогава? Тогава е имало място, бих казал, едно по-ранно състояние. Сега да помислим, какво е представлявало това по-ранно състояние.
към текста >>
Тогава е имало място, бих казал, едно по-ранно
състояние
.
Защото днес светът е станал различен. По времето на древната Луна - наричам я древна Луна, защото това не е днешната Луна, а състояние, в което е била Земята по-рано, - по време на древната Луна цялата Земя е била майчино тяло, вътрешно живо, истинско майчино тяло. Така че можем да кажем: нашата днешна Земя е възникнала от това гигантско майчино тяло. Още по-рано не го е имало и това древно гигантско майчино тяло. Какво е съществувало тогава?
Тогава е имало място, бих казал, едно по-ранно състояние.
Сега да помислим, какво е представлявало това по-ранно състояние. Виждате ли, ако на човек му предстои да възникне от майчиното тяло, ако му предстои да бъде ембрион, той трябва отначало да бъде заченат. Трябва да се осъществи оплождане, зачатие. Но нима нищо не обуславя това зачатие от по-рано? Зачатието е обусловено от факта, че при жените има месечни периоди, цикли.
към текста >>
Сега да помислим, какво е представлявало това по-ранно
състояние
.
По времето на древната Луна - наричам я древна Луна, защото това не е днешната Луна, а състояние, в което е била Земята по-рано, - по време на древната Луна цялата Земя е била майчино тяло, вътрешно живо, истинско майчино тяло. Така че можем да кажем: нашата днешна Земя е възникнала от това гигантско майчино тяло. Още по-рано не го е имало и това древно гигантско майчино тяло. Какво е съществувало тогава? Тогава е имало място, бих казал, едно по-ранно състояние.
Сега да помислим, какво е представлявало това по-ранно състояние.
Виждате ли, ако на човек му предстои да възникне от майчиното тяло, ако му предстои да бъде ембрион, той трябва отначало да бъде заченат. Трябва да се осъществи оплождане, зачатие. Но нима нищо не обуславя това зачатие от по-рано? Зачатието е обусловено от факта, че при жените има месечни периоди, цикли. В женския организъм трябва да съществува напълно определен процес, който е свързан с отделяне на кръв.
към текста >>
Това, което става по този начин преди зачатието, е ставало по време на слънчевото
състояние
!
Зачатието е обусловено от факта, че при жените има месечни периоди, цикли. В женския организъм трябва да съществува напълно определен процес, който е свързан с отделяне на кръв. Но това не е единственото. Ако става отделяне на кръв, това е само физическо явление. Всеки път, когато се отделя кръв, едновременно става раждане на нещо духовно-душевно, нещо такова, което остава на духовно-душевно ниво, което не стига до стадия на физическо тяло, тъй като зачатие няма, а си остава на стадия на духовно-душевното.
Това, което става по този начин преди зачатието, е ставало по време на слънчевото състояние!
Тогава Слънцето като цяло, всичко предшестващо Земята като цяло, още е било мирово същество, което от време на време е изхвърляло нещо духовно. Така човекът и животното са живеели в газообразно, въздушно състояние, бидейки изтласкани от това единно тяло. Следователно между това състояние (вж. рис.), Слънцето, и състоянието Луна човек е станал физическо същество във водата. По-рано той е бил физическо същество само във въздуха.
към текста >>
Така човекът и животното са живеели в
газообразно
, въздушно
състояние
, бидейки изтласкани от това единно тяло.
Но това не е единственото. Ако става отделяне на кръв, това е само физическо явление. Всеки път, когато се отделя кръв, едновременно става раждане на нещо духовно-душевно, нещо такова, което остава на духовно-душевно ниво, което не стига до стадия на физическо тяло, тъй като зачатие няма, а си остава на стадия на духовно-душевното. Това, което става по този начин преди зачатието, е ставало по време на слънчевото състояние! Тогава Слънцето като цяло, всичко предшестващо Земята като цяло, още е било мирово същество, което от време на време е изхвърляло нещо духовно.
Така човекът и животното са живеели в газообразно, въздушно състояние, бидейки изтласкани от това единно тяло.
Следователно между това състояние (вж. рис.), Слънцето, и състоянието Луна човек е станал физическо същество във водата. По-рано той е бил физическо същество само във въздуха. По време на състоянието Луна също е имало нещо подобно на зачатие, но още не е имало нищо подобно на раждане. Как е ставало това зачатие по време на древното лунно състояние?
към текста >>
Следователно между това
състояние
(вж.
Ако става отделяне на кръв, това е само физическо явление. Всеки път, когато се отделя кръв, едновременно става раждане на нещо духовно-душевно, нещо такова, което остава на духовно-душевно ниво, което не стига до стадия на физическо тяло, тъй като зачатие няма, а си остава на стадия на духовно-душевното. Това, което става по този начин преди зачатието, е ставало по време на слънчевото състояние! Тогава Слънцето като цяло, всичко предшестващо Земята като цяло, още е било мирово същество, което от време на време е изхвърляло нещо духовно. Така човекът и животното са живеели в газообразно, въздушно състояние, бидейки изтласкани от това единно тяло.
Следователно между това състояние (вж.
рис.), Слънцето, и състоянието Луна човек е станал физическо същество във водата. По-рано той е бил физическо същество само във въздуха. По време на състоянието Луна също е имало нещо подобно на зачатие, но още не е имало нищо подобно на раждане. Как е ставало това зачатие по време на древното лунно състояние? Господа, Луната е напълно женско същество.
към текста >>
рис.), Слънцето, и
състояние
то Луна човек е станал физическо същество във водата.
Всеки път, когато се отделя кръв, едновременно става раждане на нещо духовно-душевно, нещо такова, което остава на духовно-душевно ниво, което не стига до стадия на физическо тяло, тъй като зачатие няма, а си остава на стадия на духовно-душевното. Това, което става по този начин преди зачатието, е ставало по време на слънчевото състояние! Тогава Слънцето като цяло, всичко предшестващо Земята като цяло, още е било мирово същество, което от време на време е изхвърляло нещо духовно. Така човекът и животното са живеели в газообразно, въздушно състояние, бидейки изтласкани от това единно тяло. Следователно между това състояние (вж.
рис.), Слънцето, и състоянието Луна човек е станал физическо същество във водата.
По-рано той е бил физическо същество само във въздуха. По време на състоянието Луна също е имало нещо подобно на зачатие, но още не е имало нищо подобно на раждане. Как е ставало това зачатие по време на древното лунно състояние? Господа, Луната е напълно женско същество. Но срещу това изцяло и напълно женско същество отначало не е имало мъжко същество, а срещу него е стояло всичко, което в същото време още се е намирало извън това мирово тяло.
към текста >>
По време на
състояние
то Луна също е имало нещо подобно на зачатие, но още не е имало нищо подобно на раждане.
Тогава Слънцето като цяло, всичко предшестващо Земята като цяло, още е било мирово същество, което от време на време е изхвърляло нещо духовно. Така човекът и животното са живеели в газообразно, въздушно състояние, бидейки изтласкани от това единно тяло. Следователно между това състояние (вж. рис.), Слънцето, и състоянието Луна човек е станал физическо същество във водата. По-рано той е бил физическо същество само във въздуха.
По време на състоянието Луна също е имало нещо подобно на зачатие, но още не е имало нищо подобно на раждане.
Как е ставало това зачатие по време на древното лунно състояние? Господа, Луната е напълно женско същество. Но срещу това изцяло и напълно женско същество отначало не е имало мъжко същество, а срещу него е стояло всичко, което в същото време още се е намирало извън това мирово тяло. Това мирово тяло се е намирало тук, но и извън него е имало много други мирови тела. Те са оказвали влияние върху него.
към текста >>
Как е ставало това зачатие по време на древното лунно
състояние
?
Така човекът и животното са живеели в газообразно, въздушно състояние, бидейки изтласкани от това единно тяло. Следователно между това състояние (вж. рис.), Слънцето, и състоянието Луна човек е станал физическо същество във водата. По-рано той е бил физическо същество само във въздуха. По време на състоянието Луна също е имало нещо подобно на зачатие, но още не е имало нищо подобно на раждане.
Как е ставало това зачатие по време на древното лунно състояние?
Господа, Луната е напълно женско същество. Но срещу това изцяло и напълно женско същество отначало не е имало мъжко същество, а срещу него е стояло всичко, което в същото време още се е намирало извън това мирово тяло. Това мирово тяло се е намирало тук, но и извън него е имало много други мирови тела. Те са оказвали влияние върху него. Сега следва да се обърна към рисунката, която съм правил тук.
към текста >>
Тук (
състояние
то Луна) ние още сме имали работа само с водата и в краен случай с по-късното втвърдяване поради охлаждането.
Така че тогава оплождането е имало всемирен характер. Но човек не се е раждал, той е ставал само оплоден. Благодарение на оплождането той се е извиквал към живот и хората са произлизали от единното земно тяло, което е съществувало тогава като лунно тяло. Точно така е ставало оплождането за растенията и животните - от цялото мирово обкръжение. Сега вие виждате, от всичко, което живее тук като човек, животно и растение, от всичко това вследствие на охлаждането възниква последващото втвърдяване.
Тук (състоянието Луна) ние още сме имали работа само с водата и в краен случай с по-късното втвърдяване поради охлаждането.
Но тук (Земя) възниква твърдото, минералното. Така че ние имаме вече четвърта степен (вж. рис., синьото): това е нашата Земя, каквато тя е сега, на нея са човекът, животното, растението и минералът. Сега да видим, господа, как са били нещата на Земята, да кажем, с птиците. Тук, по това време (слънчевото състояние) птицата е била още изключително въздушно същество, тя се е състояла само от въздух, реела се е като някаква въздушна маса.
към текста >>
Тук, по това време (слънчевото
състояние
) птицата е била още изключително въздушно същество, тя се е състояла само от въздух, реела се е като някаква въздушна маса.
Тук (състоянието Луна) ние още сме имали работа само с водата и в краен случай с по-късното втвърдяване поради охлаждането. Но тук (Земя) възниква твърдото, минералното. Така че ние имаме вече четвърта степен (вж. рис., синьото): това е нашата Земя, каквато тя е сега, на нея са човекът, животното, растението и минералът. Сега да видим, господа, как са били нещата на Земята, да кажем, с птиците.
Тук, по това време (слънчевото състояние) птицата е била още изключително въздушно същество, тя се е състояла само от въздух, реела се е като някаква въздушна маса.
Сега, в течение на това време (лунното състояние) тя е станала течна, уплътнено течна и подобно на студен облак се е реела там - само че този облак не е бил като нашите, а вече е носил в себе си облик. Това, което в наше време се явява безформено облачно образувание, е било по онова време оформено водно образувание. Това е била скелетна форма, но е била само водно образувание. А по-късно се появяват минералите. Сега в това, което отначало е било само течно образувание, се включват минералните образувания, карбонатите, фосфатите и т. н.
към текста >>
Сега, в течение на това време (лунното
състояние
) тя е станала течна, уплътнено течна и подобно на студен облак се е реела там - само че този облак не е бил като нашите, а вече е носил в себе си облик.
Но тук (Земя) възниква твърдото, минералното. Така че ние имаме вече четвърта степен (вж. рис., синьото): това е нашата Земя, каквато тя е сега, на нея са човекът, животното, растението и минералът. Сега да видим, господа, как са били нещата на Земята, да кажем, с птиците. Тук, по това време (слънчевото състояние) птицата е била още изключително въздушно същество, тя се е състояла само от въздух, реела се е като някаква въздушна маса.
Сега, в течение на това време (лунното състояние) тя е станала течна, уплътнено течна и подобно на студен облак се е реела там - само че този облак не е бил като нашите, а вече е носил в себе си облик.
Това, което в наше време се явява безформено облачно образувание, е било по онова време оформено водно образувание. Това е била скелетна форма, но е била само водно образувание. А по-късно се появяват минералите. Сега в това, което отначало е било само течно образувание, се включват минералните образувания, карбонатите, фосфатите и т. н. Отлагането става в долната част на скелета, тук се образуват твърдите кости.
към текста >>
Виждате ли, птицата е получила своя въздушен облик тук (слънчевото
състояние
); след това тя е живяла в периода на водното
състояние
.
Така че отначало ние имаме въздушната птица, после течната птица и накрая твърдата, земна птица. При човека нещата не са можели да станат по този начин. Човек не е можел просто да включи в себе си в периода на своето ембрионално състояния това, което се е композирало изключително като минерал. Птицата е можела това. Защо го е можела?
Виждате ли, птицата е получила своя въздушен облик тук (слънчевото състояние); след това тя е живяла в периода на водното състояние.
Сега на нея й е било необходимо, бидейки още в зародиш, да не позволи на минералното твърде силно да я завладее. Защото ако минералното би навлязло в нея много рано, тя би започнала да се минерализира, би се втвърдила. И така, при своето възникване птицата още носи в някаква степен течен и въздушен характер, но минералното вече се стреми да навлезе в нея. Какво прави птицата? Тя първо го отклонява, обкръжава се с него, създава около себе си яйце, обвивка от черупка!
към текста >>
Обвивката на яйцето се запазва дотогава, докато птицата трябва вътрешно да отдели от себе си минералното, следователно трябва да остане в течно
състояние
.
Защото ако минералното би навлязло в нея много рано, тя би започнала да се минерализира, би се втвърдила. И така, при своето възникване птицата още носи в някаква степен течен и въздушен характер, но минералното вече се стреми да навлезе в нея. Какво прави птицата? Тя първо го отклонява, обкръжава се с него, създава около себе си яйце, обвивка от черупка! Минералното се намира тук.
Обвивката на яйцето се запазва дотогава, докато птицата трябва вътрешно да отдели от себе си минералното, следователно трябва да остане в течно състояние.
Поради какво става това при птицата? При птицата това става поради възникването й едва във второто състояние на Земята. Ако бе възникнала още в първото състояние, тя би била много по-чувствителна по отношение на топлината, отколкото е в действителност. По отношение на топлината тя не е така чувствителна, доколкото по време на първото топлинно състояние нея още не я е имало. И вследствие на факта, че тогава нея още не я е имало, тя може да си изгражда обвивка на яйцето.
към текста >>
При птицата това става поради възникването й едва във второто
състояние
на Земята.
Какво прави птицата? Тя първо го отклонява, обкръжава се с него, създава около себе си яйце, обвивка от черупка! Минералното се намира тук. Обвивката на яйцето се запазва дотогава, докато птицата трябва вътрешно да отдели от себе си минералното, следователно трябва да остане в течно състояние. Поради какво става това при птицата?
При птицата това става поради възникването й едва във второто състояние на Земята.
Ако бе възникнала още в първото състояние, тя би била много по-чувствителна по отношение на топлината, отколкото е в действителност. По отношение на топлината тя не е така чувствителна, доколкото по време на първото топлинно състояние нея още не я е имало. И вследствие на факта, че тогава нея още не я е имало, тя може да си изгражда обвивка на яйцето. Човека вече го е имало по време на първото топлинно състояние, затова на него не му е нужно да отблъсква минералното, когато се намира в ембрионално състояние; той може да не си гради обвивка на яйцето. Затова той трябва да бъде организиран различно.
към текста >>
Ако бе възникнала още в първото
състояние
, тя би била много по-чувствителна по отношение на топлината, отколкото е в действителност.
Тя първо го отклонява, обкръжава се с него, създава около себе си яйце, обвивка от черупка! Минералното се намира тук. Обвивката на яйцето се запазва дотогава, докато птицата трябва вътрешно да отдели от себе си минералното, следователно трябва да остане в течно състояние. Поради какво става това при птицата? При птицата това става поради възникването й едва във второто състояние на Земята.
Ако бе възникнала още в първото състояние, тя би била много по-чувствителна по отношение на топлината, отколкото е в действителност.
По отношение на топлината тя не е така чувствителна, доколкото по време на първото топлинно състояние нея още не я е имало. И вследствие на факта, че тогава нея още не я е имало, тя може да си изгражда обвивка на яйцето. Човека вече го е имало по време на първото топлинно състояние, затова на него не му е нужно да отблъсква минералното, когато се намира в ембрионално състояние; той може да не си гради обвивка на яйцето. Затова той трябва да бъде организиран различно. Той трябва да възприеме от майчиното тяло нещо минерално.
към текста >>
По отношение на топлината тя не е така чувствителна, доколкото по време на първото топлинно
състояние
нея още не я е имало.
Минералното се намира тук. Обвивката на яйцето се запазва дотогава, докато птицата трябва вътрешно да отдели от себе си минералното, следователно трябва да остане в течно състояние. Поради какво става това при птицата? При птицата това става поради възникването й едва във второто състояние на Земята. Ако бе възникнала още в първото състояние, тя би била много по-чувствителна по отношение на топлината, отколкото е в действителност.
По отношение на топлината тя не е така чувствителна, доколкото по време на първото топлинно състояние нея още не я е имало.
И вследствие на факта, че тогава нея още не я е имало, тя може да си изгражда обвивка на яйцето. Човека вече го е имало по време на първото топлинно състояние, затова на него не му е нужно да отблъсква минералното, когато се намира в ембрионално състояние; той може да не си гради обвивка на яйцето. Затова той трябва да бъде организиран различно. Той трябва да възприеме от майчиното тяло нещо минерално. Ето защо в края на ембрионалното състояние ние вече имаме в себе си минерални образувания.
към текста >>
Човека вече го е имало по време на първото топлинно
състояние
, затова на него не му е нужно да отблъсква минералното, когато се намира в ембрионално
състояние
; той може да не си гради обвивка на яйцето.
Поради какво става това при птицата? При птицата това става поради възникването й едва във второто състояние на Земята. Ако бе възникнала още в първото състояние, тя би била много по-чувствителна по отношение на топлината, отколкото е в действителност. По отношение на топлината тя не е така чувствителна, доколкото по време на първото топлинно състояние нея още не я е имало. И вследствие на факта, че тогава нея още не я е имало, тя може да си изгражда обвивка на яйцето.
Човека вече го е имало по време на първото топлинно състояние, затова на него не му е нужно да отблъсква минералното, когато се намира в ембрионално състояние; той може да не си гради обвивка на яйцето.
Затова той трябва да бъде организиран различно. Той трябва да възприеме от майчиното тяло нещо минерално. Ето защо в края на ембрионалното състояние ние вече имаме в себе си минерални образувания. Той трябва да всмуче от майчиното тяло нещо минерално. Обаче за това самото майчино тяло трябва да съдържа в себе си минералното, което би могло да се отделя.
към текста >>
Ето защо в края на ембрионалното
състояние
ние вече имаме в себе си минерални образувания.
По отношение на топлината тя не е така чувствителна, доколкото по време на първото топлинно състояние нея още не я е имало. И вследствие на факта, че тогава нея още не я е имало, тя може да си изгражда обвивка на яйцето. Човека вече го е имало по време на първото топлинно състояние, затова на него не му е нужно да отблъсква минералното, когато се намира в ембрионално състояние; той може да не си гради обвивка на яйцето. Затова той трябва да бъде организиран различно. Той трябва да възприеме от майчиното тяло нещо минерално.
Ето защо в края на ембрионалното състояние ние вече имаме в себе си минерални образувания.
Той трябва да всмуче от майчиното тяло нещо минерално. Обаче за това самото майчино тяло трябва да съдържа в себе си минералното, което би могло да се отделя. При човека минералното трябва да се включи по съвсем различен начин, отколкото при птиците. Птицата има кости, пълни с въздух, а ние имаме кости, пълни с костен мозък. Ние имаме костен мозък в костите - това съвсем не е така, както при птиците, костите не са запълнени с въздух, както при птиците.
към текста >>
Можем да кажем: това, което в сегашното
състояние
на Земята човек получава чрез майчиното тяло, в по-ранното
състояние
той е получавал чрез въздуха и чрез обкръжаващата среда.
Разликата се основава на това, че човек е по-стар например от рода на птиците, и много по-стар от минералното. Ето защо той, намирайки се в съвсем ранен стадий в ембрионалния период, трябва да бъде защитен в майчиното тяло от минералната природа. Тогава той може да получава достъп само до това минерално, което е било подготвено чрез преминаване през майчиното тяло. Даже известно време след раждането той трябва да получава под формата на майчино мляко това минерално, което вече е било преработено вследствие на преминаването му през майчиното тяло! Докато птицата може веднага да се храни с вещества от външния свят, човекът и висшите животни трябва да се захранват с вече преминалото през майчиното тяло.
Можем да кажем: това, което в сегашното състояние на Земята човек получава чрез майчиното тяло, в по-ранното състояние той е получавал чрез въздуха и чрез обкръжаващата среда.
Просто тогава човек в течение на целия си живот е имал около себе си нещо като млечна среда. Днес нашият външен въздух съдържа кислород и азот, а също така съдържа относително немного въглерод и водород и много малко сяра. Тя е изчезнала. Когато e било по-ранното състояние (лунното състояние), работата е била по-различна. Тогава в обкръжаващата среда е имало не само въздух, състоящ се от кислород и азот, но е имало също водород, въглерод и сяра.
към текста >>
Когато e било по-ранното
състояние
(лунното
състояние
), работата е била по-различна.
Докато птицата може веднага да се храни с вещества от външния свят, човекът и висшите животни трябва да се захранват с вече преминалото през майчиното тяло. Можем да кажем: това, което в сегашното състояние на Земята човек получава чрез майчиното тяло, в по-ранното състояние той е получавал чрез въздуха и чрез обкръжаващата среда. Просто тогава човек в течение на целия си живот е имал около себе си нещо като млечна среда. Днес нашият външен въздух съдържа кислород и азот, а също така съдържа относително немного въглерод и водород и много малко сяра. Тя е изчезнала.
Когато e било по-ранното състояние (лунното състояние), работата е била по-различна.
Тогава в обкръжаващата среда е имало не само въздух, състоящ се от кислород и азот, но е имало също водород, въглерод и сяра. Около Луната, около тази древна Луна се е намирала своего рода млечна кашица, доста разредена млечна кашица, в която се е налагало да живее. Но в нещо като разредена млечна кашица човек живее и днес, докато не се роди! Защото едва след като човек се роди, млякото започва да тече от гърдите. Дотогава то се отделя в женското тяло в тази негова част, където се намира зародишът на човека.
към текста >>
По такъв начин днес откриваме в човека запазено лунното
състояние
- в ембрионалния период.
Около Луната, около тази древна Луна се е намирала своего рода млечна кашица, доста разредена млечна кашица, в която се е налагало да живее. Но в нещо като разредена млечна кашица човек живее и днес, докато не се роди! Защото едва след като човек се роди, млякото започва да тече от гърдите. Дотогава то се отделя в женското тяло в тази негова част, където се намира зародишът на човека. Особеността е в това, че процесите, протичащи преди раждането в женския организъм в матката, след раждането преминават нагоре и протичат в гърдите.
По такъв начин днес откриваме в човека запазено лунното състояние - в ембрионалния период.
Земното състояние настъпва от момента, когато човек се роди, като тогава нещо от лунното състояния прозира отчасти в процеса на кърменето. Така следва да се обясняват нещата, свързани с възникването на света и възникването на човека. Днес на човек, който не е проникнат от духовната наука, няма да му се удаде да разреши загадката, защо птицата се излюпва от яйце и веднага може да се храни с външни вещества, докато човека не се излюпва от яйце и трябва сам да излиза от майчиното тяло и да се храни с майчино мляко. Защо? Защото птицата е възникнала значително по-късно, тя се явява по-външно същество. Човекът е възникнал по-рано и в течение на предходното състояние втвърдяването му не е стигнало толкова далеч, както при птиците.
към текста >>
Земното
състояние
настъпва от момента, когато човек се роди, като тогава нещо от лунното състояния прозира отчасти в процеса на кърменето.
Но в нещо като разредена млечна кашица човек живее и днес, докато не се роди! Защото едва след като човек се роди, млякото започва да тече от гърдите. Дотогава то се отделя в женското тяло в тази негова част, където се намира зародишът на човека. Особеността е в това, че процесите, протичащи преди раждането в женския организъм в матката, след раждането преминават нагоре и протичат в гърдите. По такъв начин днес откриваме в човека запазено лунното състояние - в ембрионалния период.
Земното състояние настъпва от момента, когато човек се роди, като тогава нещо от лунното състояния прозира отчасти в процеса на кърменето.
Така следва да се обясняват нещата, свързани с възникването на света и възникването на човека. Днес на човек, който не е проникнат от духовната наука, няма да му се удаде да разреши загадката, защо птицата се излюпва от яйце и веднага може да се храни с външни вещества, докато човека не се излюпва от яйце и трябва сам да излиза от майчиното тяло и да се храни с майчино мляко. Защо? Защото птицата е възникнала значително по-късно, тя се явява по-външно същество. Човекът е възникнал по-рано и в течение на предходното състояние втвърдяването му не е стигнало толкова далеч, както при птиците. Затова и днес неговото втвърдяване не стига толкова далеч, той още трябва да бъде защитен и още носи в себе си много от първоначалното състояние.
към текста >>
Човекът е възникнал по-рано и в течение на предходното
състояние
втвърдяването му не е стигнало толкова далеч, както при птиците.
По такъв начин днес откриваме в човека запазено лунното състояние - в ембрионалния период. Земното състояние настъпва от момента, когато човек се роди, като тогава нещо от лунното състояния прозира отчасти в процеса на кърменето. Така следва да се обясняват нещата, свързани с възникването на света и възникването на човека. Днес на човек, който не е проникнат от духовната наука, няма да му се удаде да разреши загадката, защо птицата се излюпва от яйце и веднага може да се храни с външни вещества, докато човека не се излюпва от яйце и трябва сам да излиза от майчиното тяло и да се храни с майчино мляко. Защо? Защото птицата е възникнала значително по-късно, тя се явява по-външно същество.
Човекът е възникнал по-рано и в течение на предходното състояние втвърдяването му не е стигнало толкова далеч, както при птиците.
Затова и днес неговото втвърдяване не стига толкова далеч, той още трябва да бъде защитен и още носи в себе си много от първоначалното състояние. Виждате ли, доколкото днес въобще не могат по правилен начин да размишляват за такива неща, е възникнало неправилно разбиране за това, което се намира на Земята като растение, като животно и като човек. Възникнал е материалистичният дарвинизъм, който предполага, че първо са възникнали животните и едва после човекът, развил се от животното. Вярно е, че човек във външния си облик има родство с животните. Но човекът е възникнал по-рано, животното се е развило значително по-късно, когато вече е настъпило преобразеното състояние на света.
към текста >>
Затова и днес неговото втвърдяване не стига толкова далеч, той още трябва да бъде защитен и още носи в себе си много от първоначалното
състояние
.
Земното състояние настъпва от момента, когато човек се роди, като тогава нещо от лунното състояния прозира отчасти в процеса на кърменето. Така следва да се обясняват нещата, свързани с възникването на света и възникването на човека. Днес на човек, който не е проникнат от духовната наука, няма да му се удаде да разреши загадката, защо птицата се излюпва от яйце и веднага може да се храни с външни вещества, докато човека не се излюпва от яйце и трябва сам да излиза от майчиното тяло и да се храни с майчино мляко. Защо? Защото птицата е възникнала значително по-късно, тя се явява по-външно същество. Човекът е възникнал по-рано и в течение на предходното състояние втвърдяването му не е стигнало толкова далеч, както при птиците.
Затова и днес неговото втвърдяване не стига толкова далеч, той още трябва да бъде защитен и още носи в себе си много от първоначалното състояние.
Виждате ли, доколкото днес въобще не могат по правилен начин да размишляват за такива неща, е възникнало неправилно разбиране за това, което се намира на Земята като растение, като животно и като човек. Възникнал е материалистичният дарвинизъм, който предполага, че първо са възникнали животните и едва после човекът, развил се от животното. Вярно е, че човек във външния си облик има родство с животните. Но човекът е възникнал по-рано, животното се е развило значително по-късно, когато вече е настъпило преобразеното състояние на света. Така че ние можем да кажем: животните са потомци на тези, които са били тук по-рано, когато животните още са имали родство с човека.
към текста >>
Но човекът е възникнал по-рано, животното се е развило значително по-късно, когато вече е настъпило преобразеното
състояние
на света.
Човекът е възникнал по-рано и в течение на предходното състояние втвърдяването му не е стигнало толкова далеч, както при птиците. Затова и днес неговото втвърдяване не стига толкова далеч, той още трябва да бъде защитен и още носи в себе си много от първоначалното състояние. Виждате ли, доколкото днес въобще не могат по правилен начин да размишляват за такива неща, е възникнало неправилно разбиране за това, което се намира на Земята като растение, като животно и като човек. Възникнал е материалистичният дарвинизъм, който предполага, че първо са възникнали животните и едва после човекът, развил се от животното. Вярно е, че човек във външния си облик има родство с животните.
Но човекът е възникнал по-рано, животното се е развило значително по-късно, когато вече е настъпило преобразеното състояние на света.
Така че ние можем да кажем: животните са потомци на тези, които са били тук по-рано, когато животните още са имали родство с човека. Но ние нямаме никакво основание да смятаме, че от днешните животни би могъл да произлезе човек. Това би била съвсем невярна представа. Сега да погледнем не към клас птици, а към клас риби. Птиците са били предназначени за въздуха, а рибите - за водата.
към текста >>
Само че по време на
състояние
то, което нарекох лунно, някои ранни въздухообразни същества се преобразили така, че благодарение на водата станали подобни на риби.
Така че ние можем да кажем: животните са потомци на тези, които са били тук по-рано, когато животните още са имали родство с човека. Но ние нямаме никакво основание да смятаме, че от днешните животни би могъл да произлезе човек. Това би била съвсем невярна представа. Сега да погледнем не към клас птици, а към клас риби. Птиците са били предназначени за въздуха, а рибите - за водата.
Само че по време на състоянието, което нарекох лунно, някои ранни въздухообразни същества се преобразили така, че благодарение на водата станали подобни на риби.
Така към това, което тук (показва го на дъската) е било птицеподобно, се присъединили рибите. Рибите - това са, така да се каже, приводнили се птици, птици, приети във водната стихия. За това, че рибите са възникнали по-късно от птиците, ние можем да се досетим поради факта, че рибите са възникнали едва тогава, когато се е появил водният елемент. Следователно рибите са възникнали в течение на древните лунни времена. И сега вече вас няма да ви удиви следното: всичко, което в течение на древното лунно време е плувало навсякъде във водата, е изглеждало подобно на риба.
към текста >>
Този облик, който човек действително е имал в течение на лунното време, още го има през третата седмица на вътреутробното
състояние
.
И сега вече вас няма да ви удиви следното: всичко, което в течение на древното лунно време е плувало навсякъде във водата, е изглеждало подобно на риба. Даже птиците, въпреки че им се е налагало да летят във въздуха, са изглеждали по-рано подобни на риби, само че са били доста по-леки. В течение на древното лунно време всички са изглеждали подобни на рибите. Интересно е, господа, ако ние днес разглеждаме зародиша на човека, например през двадесет и първия, двадесет и втория ден след оплождането, как изглежда той. Тогава той плува във водния елемент, който се намира в тялото на майката и изглежда ето така (изобразява го на дъската): действително като малка рибка!
Този облик, който човек действително е имал в течение на лунното време, още го има през третата седмица на вътреутробното състояние.
Той е съхранил този облик. Следователно може да се каже: отначало човек се преустройва, изхождайки от този древнолунен облик и ние и днес можем да видим с примера за рибешкия вид, който притежава в тялото на майката, как той се реорганизира. Във всичко, което наблюдаваме в днешния свят, ние можем да видим как е протичал предишният живот, както и в случая с трупа знаем, че той е имал предишен живот. Днес аз ви описах това, което е възникнало на Земята в минерален вид, описах ви какво е било преди. Наблюдавайки трупа, виждаме, че той не може повече да движи краката си, не може повече да движи ръцете си, не може повече да отвори уста, не може повече да отвори очи, станал е неподвижен, но този факт ни води назад към състоянието, когато всичко е било подвижно, краката са се движили, ръцете са се движили, очите са можели да се отворят.
към текста >>
Наблюдавайки трупа, виждаме, че той не може повече да движи краката си, не може повече да движи ръцете си, не може повече да отвори уста, не може повече да отвори очи, станал е неподвижен, но този факт ни води назад към
състояние
то, когато всичко е било подвижно, краката са се движили, ръцете са се движили, очите са можели да се отворят.
Този облик, който човек действително е имал в течение на лунното време, още го има през третата седмица на вътреутробното състояние. Той е съхранил този облик. Следователно може да се каже: отначало човек се преустройва, изхождайки от този древнолунен облик и ние и днес можем да видим с примера за рибешкия вид, който притежава в тялото на майката, как той се реорганизира. Във всичко, което наблюдаваме в днешния свят, ние можем да видим как е протичал предишният живот, както и в случая с трупа знаем, че той е имал предишен живот. Днес аз ви описах това, което е възникнало на Земята в минерален вид, описах ви какво е било преди.
Наблюдавайки трупа, виждаме, че той не може повече да движи краката си, не може повече да движи ръцете си, не може повече да отвори уста, не може повече да отвори очи, станал е неподвижен, но този факт ни води назад към състоянието, когато всичко е било подвижно, краката са се движили, ръцете са се движили, очите са можели да се отворят.
По същия начин гледаме на трупа на Земята, който е изключен от състоянието на живот и по който ходят хора и животни. Ние поглеждаме назад, когато Земята като цяло е била още жива. Но това отива още по-далеч, господа. Както ви казах, ако се осъществи зачатие, тоест предпоставката за развитието на физическия човек, постепенно се образува ембрион. Предшестващото всичко това вече съм ви описвал: всичко, което става в женския организъм, всичко, което периодически се изхвърля, както и всичко, което се случва с изхвърленото в духа.
към текста >>
По същия начин гледаме на трупа на Земята, който е изключен от
състояние
то на живот и по който ходят хора и животни.
Той е съхранил този облик. Следователно може да се каже: отначало човек се преустройва, изхождайки от този древнолунен облик и ние и днес можем да видим с примера за рибешкия вид, който притежава в тялото на майката, как той се реорганизира. Във всичко, което наблюдаваме в днешния свят, ние можем да видим как е протичал предишният живот, както и в случая с трупа знаем, че той е имал предишен живот. Днес аз ви описах това, което е възникнало на Земята в минерален вид, описах ви какво е било преди. Наблюдавайки трупа, виждаме, че той не може повече да движи краката си, не може повече да движи ръцете си, не може повече да отвори уста, не може повече да отвори очи, станал е неподвижен, но този факт ни води назад към състоянието, когато всичко е било подвижно, краката са се движили, ръцете са се движили, очите са можели да се отворят.
По същия начин гледаме на трупа на Земята, който е изключен от състоянието на живот и по който ходят хора и животни.
Ние поглеждаме назад, когато Земята като цяло е била още жива. Но това отива още по-далеч, господа. Както ви казах, ако се осъществи зачатие, тоест предпоставката за развитието на физическия човек, постепенно се образува ембрион. Предшестващото всичко това вече съм ви описвал: всичко, което става в женския организъм, всичко, което периодически се изхвърля, както и всичко, което се случва с изхвърленото в духа. При този процес винаги става нещо - макар при здравите жени да не е толкова забележимо, при тези, които се грижат за себе си, които са здрави, - при жените винаги се появяват топли вълни, повишаване на температурата, трескаво състояние.
към текста >>
При този процес винаги става нещо - макар при здравите жени да не е толкова забележимо, при тези, които се грижат за себе си, които са здрави, - при жените винаги се появяват топли вълни, повишаване на температурата, трескаво
състояние
.
По същия начин гледаме на трупа на Земята, който е изключен от състоянието на живот и по който ходят хора и животни. Ние поглеждаме назад, когато Земята като цяло е била още жива. Но това отива още по-далеч, господа. Както ви казах, ако се осъществи зачатие, тоест предпоставката за развитието на физическия човек, постепенно се образува ембрион. Предшестващото всичко това вече съм ви описвал: всичко, което става в женския организъм, всичко, което периодически се изхвърля, както и всичко, което се случва с изхвърленото в духа.
При този процес винаги става нещо - макар при здравите жени да не е толкова забележимо, при тези, които се грижат за себе си, които са здрави, - при жените винаги се появяват топли вълни, повишаване на температурата, трескаво състояние.
Защо става това? Защото тук е задействано топлинно състояние; при него жената живее в елемента на топлината. Що за топлинно състояние е това? Това е същото състояние, което се е запазило от първичното състояние, което нарекох Сатурн! Това състояние на трескава топлина продължава да живее и сега.
към текста >>
Защото тук е задействано топлинно
състояние
; при него жената живее в елемента на топлината.
Но това отива още по-далеч, господа. Както ви казах, ако се осъществи зачатие, тоест предпоставката за развитието на физическия човек, постепенно се образува ембрион. Предшестващото всичко това вече съм ви описвал: всичко, което става в женския организъм, всичко, което периодически се изхвърля, както и всичко, което се случва с изхвърленото в духа. При този процес винаги става нещо - макар при здравите жени да не е толкова забележимо, при тези, които се грижат за себе си, които са здрави, - при жените винаги се появяват топли вълни, повишаване на температурата, трескаво състояние. Защо става това?
Защото тук е задействано топлинно състояние; при него жената живее в елемента на топлината.
Що за топлинно състояние е това? Това е същото състояние, което се е запазило от първичното състояние, което нарекох Сатурн! Това състояние на трескава топлина продължава да живее и сега. Така че ние можем да кажем: цялата еволюция изхожда от своего рода състояние на повишена температура, от трескавата топлина на нашата Земя и от охлаждането, преустановило топлинното състояние. Сега повечето хора не проявяват разпаленост, те са сухи и трезви.
към текста >>
Що за топлинно
състояние
е това?
Както ви казах, ако се осъществи зачатие, тоест предпоставката за развитието на физическия човек, постепенно се образува ембрион. Предшестващото всичко това вече съм ви описвал: всичко, което става в женския организъм, всичко, което периодически се изхвърля, както и всичко, което се случва с изхвърленото в духа. При този процес винаги става нещо - макар при здравите жени да не е толкова забележимо, при тези, които се грижат за себе си, които са здрави, - при жените винаги се появяват топли вълни, повишаване на температурата, трескаво състояние. Защо става това? Защото тук е задействано топлинно състояние; при него жената живее в елемента на топлината.
Що за топлинно състояние е това?
Това е същото състояние, което се е запазило от първичното състояние, което нарекох Сатурн! Това състояние на трескава топлина продължава да живее и сега. Така че ние можем да кажем: цялата еволюция изхожда от своего рода състояние на повишена температура, от трескавата топлина на нашата Земя и от охлаждането, преустановило топлинното състояние. Сега повечето хора не проявяват разпаленост, те са сухи и трезви. Но ако нещо, несвързано с външната топлина, настъпи по вътрешен начин, така че ние повече се уподобим на вътрешния живот, протичащ в топлината, ако вътре стане нещо, свързано с топлината, стигаме до състояние на трескава топлина, вдигаме температура.
към текста >>
Това е същото
състояние
, което се е запазило от първичното
състояние
, което нарекох Сатурн!
Предшестващото всичко това вече съм ви описвал: всичко, което става в женския организъм, всичко, което периодически се изхвърля, както и всичко, което се случва с изхвърленото в духа. При този процес винаги става нещо - макар при здравите жени да не е толкова забележимо, при тези, които се грижат за себе си, които са здрави, - при жените винаги се появяват топли вълни, повишаване на температурата, трескаво състояние. Защо става това? Защото тук е задействано топлинно състояние; при него жената живее в елемента на топлината. Що за топлинно състояние е това?
Това е същото състояние, което се е запазило от първичното състояние, което нарекох Сатурн!
Това състояние на трескава топлина продължава да живее и сега. Така че ние можем да кажем: цялата еволюция изхожда от своего рода състояние на повишена температура, от трескавата топлина на нашата Земя и от охлаждането, преустановило топлинното състояние. Сега повечето хора не проявяват разпаленост, те са сухи и трезви. Но ако нещо, несвързано с външната топлина, настъпи по вътрешен начин, така че ние повече се уподобим на вътрешния живот, протичащ в топлината, ако вътре стане нещо, свързано с топлината, стигаме до състояние на трескава топлина, вдигаме температура. Работата стои така, господа: във всяко от състоянията на съвременния човек може да се забележи връщане на човека към древното състояние.
към текста >>
Това
състояние
на трескава топлина продължава да живее и сега.
При този процес винаги става нещо - макар при здравите жени да не е толкова забележимо, при тези, които се грижат за себе си, които са здрави, - при жените винаги се появяват топли вълни, повишаване на температурата, трескаво състояние. Защо става това? Защото тук е задействано топлинно състояние; при него жената живее в елемента на топлината. Що за топлинно състояние е това? Това е същото състояние, което се е запазило от първичното състояние, което нарекох Сатурн!
Това състояние на трескава топлина продължава да живее и сега.
Така че ние можем да кажем: цялата еволюция изхожда от своего рода състояние на повишена температура, от трескавата топлина на нашата Земя и от охлаждането, преустановило топлинното състояние. Сега повечето хора не проявяват разпаленост, те са сухи и трезви. Но ако нещо, несвързано с външната топлина, настъпи по вътрешен начин, така че ние повече се уподобим на вътрешния живот, протичащ в топлината, ако вътре стане нещо, свързано с топлината, стигаме до състояние на трескава топлина, вдигаме температура. Работата стои така, господа: във всяко от състоянията на съвременния човек може да се забележи връщане на човека към древното състояние. И така, днес ви описах как постепенно, стъпка по стъпка са се развили човекът, животното, растението и минералът, при което мировото тяло, на което те са се развивали, е ставало все по-твърдо и по-твърдо.
към текста >>
Така че ние можем да кажем: цялата еволюция изхожда от своего рода
състояние
на повишена температура, от трескавата топлина на нашата Земя и от охлаждането, преустановило топлинното
състояние
.
Защо става това? Защото тук е задействано топлинно състояние; при него жената живее в елемента на топлината. Що за топлинно състояние е това? Това е същото състояние, което се е запазило от първичното състояние, което нарекох Сатурн! Това състояние на трескава топлина продължава да живее и сега.
Така че ние можем да кажем: цялата еволюция изхожда от своего рода състояние на повишена температура, от трескавата топлина на нашата Земя и от охлаждането, преустановило топлинното състояние.
Сега повечето хора не проявяват разпаленост, те са сухи и трезви. Но ако нещо, несвързано с външната топлина, настъпи по вътрешен начин, така че ние повече се уподобим на вътрешния живот, протичащ в топлината, ако вътре стане нещо, свързано с топлината, стигаме до състояние на трескава топлина, вдигаме температура. Работата стои така, господа: във всяко от състоянията на съвременния човек може да се забележи връщане на човека към древното състояние. И така, днес ви описах как постепенно, стъпка по стъпка са се развили човекът, животното, растението и минералът, при което мировото тяло, на което те са се развивали, е ставало все по-твърдо и по-твърдо. Ще поговорим за това по-нататък - днес е понеделник, - в близката сряда[2] в девет часа.
към текста >>
Но ако нещо, несвързано с външната топлина, настъпи по вътрешен начин, така че ние повече се уподобим на вътрешния живот, протичащ в топлината, ако вътре стане нещо, свързано с топлината, стигаме до
състояние
на трескава топлина, вдигаме температура.
Що за топлинно състояние е това? Това е същото състояние, което се е запазило от първичното състояние, което нарекох Сатурн! Това състояние на трескава топлина продължава да живее и сега. Така че ние можем да кажем: цялата еволюция изхожда от своего рода състояние на повишена температура, от трескавата топлина на нашата Земя и от охлаждането, преустановило топлинното състояние. Сега повечето хора не проявяват разпаленост, те са сухи и трезви.
Но ако нещо, несвързано с външната топлина, настъпи по вътрешен начин, така че ние повече се уподобим на вътрешния живот, протичащ в топлината, ако вътре стане нещо, свързано с топлината, стигаме до състояние на трескава топлина, вдигаме температура.
Работата стои така, господа: във всяко от състоянията на съвременния човек може да се забележи връщане на човека към древното състояние. И така, днес ви описах как постепенно, стъпка по стъпка са се развили човекът, животното, растението и минералът, при което мировото тяло, на което те са се развивали, е ставало все по-твърдо и по-твърдо. Ще поговорим за това по-нататък - днес е понеделник, - в близката сряда[2] в девет часа. [1] «Пред тях провеждат малък експеримент...» – така наречения опит на Плато, използван от физика Й. А .Е.
към текста >>
Работата стои така, господа: във всяко от състоянията на съвременния човек може да се забележи връщане на човека към древното
състояние
.
Това е същото състояние, което се е запазило от първичното състояние, което нарекох Сатурн! Това състояние на трескава топлина продължава да живее и сега. Така че ние можем да кажем: цялата еволюция изхожда от своего рода състояние на повишена температура, от трескавата топлина на нашата Земя и от охлаждането, преустановило топлинното състояние. Сега повечето хора не проявяват разпаленост, те са сухи и трезви. Но ако нещо, несвързано с външната топлина, настъпи по вътрешен начин, така че ние повече се уподобим на вътрешния живот, протичащ в топлината, ако вътре стане нещо, свързано с топлината, стигаме до състояние на трескава топлина, вдигаме температура.
Работата стои така, господа: във всяко от състоянията на съвременния човек може да се забележи връщане на човека към древното състояние.
И така, днес ви описах как постепенно, стъпка по стъпка са се развили човекът, животното, растението и минералът, при което мировото тяло, на което те са се развивали, е ставало все по-твърдо и по-твърдо. Ще поговорим за това по-нататък - днес е понеделник, - в близката сряда[2] в девет часа. [1] «Пред тях провеждат малък експеримент...» – така наречения опит на Плато, използван от физика Й. А .Е. Плато, 1801–1883.
към текста >>
45.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 31 юли 1924 г. Съотношения в храната на хората. Суровоядство и вегетарианство
GA_354 Сътворението на света и човека
Въглеродният двуокис също ви е много добре известен: вие употребявате газирана вода, там вътре има перлички, мехурчета - и това е въглероден двуокис, двуокис на въглерода в
газообразно
състояние
.
Тъмният въглерод, графитът в молива и диамантът са едно и също вещество. Ако въглищата, които извличаме от Земята, с помощта на някакво изкуство бихме могли да направим прозрачни, те биха били диаманти. Следователно вътре в нас имаме отлагания на диаманти. Ние сме истински въглищен склад. Но когато чрез кръвта кислородът встъпва в съединение с въглерода, се образува двуокис на въглерода, въглероден двуокис.
Въглеродният двуокис също ви е много добре известен: вие употребявате газирана вода, там вътре има перлички, мехурчета - и това е въглероден двуокис, двуокис на въглерода в газообразно състояние.
Така че вие можете да си представите: въздухът дава възможност на човека да вдишва кислород; чрез кръвта кислородът се разпространява, в кръвта той се съединява с въглерода и човек издишва въглероден двуокис. Вие вдишвате кислород и издишвате въглероден двуокис. Господа, поради описания от мен процес в хода на еволюцията на Земята всичко отдавна би трябвало да бъде отровено от този въглероден двуокис, който издишват хората и животните. Защото еволюцията на Земята протича в течение на много дълго време. И както виждате, на Земята отдавна не би трябвало да има останали живи нито животни, нито хора, ако растенията не притежаваха противоположното свойство: растенията поглъщат не кислород, а именно въглена киселина, този въглероден двуокис, който издишват човекът и животното.
към текста >>
Всичко, което правя при варенето, сваля натоварването от тялото и аз привеждам хранителния продукт в такова
състояние
, в което тялото по-лесно да го преработи.
Какво означава мелене? Да се направи нещо съвсем малко. Виждате ли, това, което правя със зърното - раздробяване и смилане, - аз би трябвало да направя в собственото си тяло! Благодарение на меленето аз освобождавам тялото от част от работата. Същото правя и при варенето.
Всичко, което правя при варенето, сваля натоварването от тялото и аз привеждам хранителния продукт в такова състояние, в което тялото по-лесно да го преработи.
Представете си разликата между употребяването на суров и варен картоф. Ако човек би почнал да яде суров картоф, на стомаха му би се наложило да похарчи извънредно много топлина за да превърне суровия картоф в скорбяла, макар картофът почти да представлява скорбяла. Но такова изменение въпреки това би било недостатъчно. След това картофът се отправя към червата. И те трябва отново да изразходват много сили.
към текста >>
Следователно, ако се ядат картофи в суров вид, просто или ще се напълни стомахът - и червата тогава даже няма да са в
състояние
да започнат своята работа, - или ще се напълнят червата; но по-нататък процесът няма да продължи.
Ако човек би почнал да яде суров картоф, на стомаха му би се наложило да похарчи извънредно много топлина за да превърне суровия картоф в скорбяла, макар картофът почти да представлява скорбяла. Но такова изменение въпреки това би било недостатъчно. След това картофът се отправя към червата. И те трябва отново да изразходват много сили. Вследствие на това обаче картофът въобще остава в червата; силите, действащи по-късно, не са способни повече да направляват този картоф по-нататък в останалото тяло.
Следователно, ако се ядат картофи в суров вид, просто или ще се напълни стомахът - и червата тогава даже няма да са в състояние да започнат своята работа, - или ще се напълнят червата; но по-нататък процесът няма да продължи.
Но ако картофите са сготвени - сварени или по друг начин, - на стомаха не му се налага да има твърде много работа с тях, както и на червата. Картофите преминават в кръвта и след това постъпват даже в главата. И така, виждате, че при варенето на храна, която се смята за въглехидратна, се създава възможност да се помогне на хранителния процес. Знаете, че в по-ново време се появиха всевъзможни глупости, особено по отношение на храненето. Тези глупости днес са на мода.
към текста >>
Защото материалистичната наука не е в
състояние
да помогне на хората да се узнаят такива неща, да се узнае как стои тук работата; а да се запознаят с духовната наука те просто не желаят.
Знаете, че в по-ново време се появиха всевъзможни глупости, особено по отношение на храненето. Тези глупости днес са на мода. Съществува така нареченото суровоядство. При него не искат въобще нищо да готвят, а ядат всичко в суров вид. Защо възникват такива неща?
Защото материалистичната наука не е в състояние да помогне на хората да се узнаят такива неща, да се узнае как стои тук работата; а да се запознаят с духовната наука те просто не желаят.
Затова и измислят такива неща. Цялото суровоядство не е нищо друго освен фантазия. В течение на известно време може да се подложи тялото на това, бих казал, изтезание - доколкото на тялото ще му се наложи да изгуби твърде много сили, - употребявайки само сурова храна; но в толкова по-голяма степен то ще се окаже обезсилено след това. Сега, господа, ще преминем към мазнините въобще. Растенията, почти всички растения, съдържат мазнини, растителни масла, които те изработват от минерални вещества.
към текста >>
Така че можем да кажем: зелените листа действат преимуществено върху белите дробове и сърцето, докато коренът укрепва главата; картофът също така е в
състояние
да работи в главата.
Тук работата не е в това, намира ли се нещо във въздуха, горе, а в това, има ли в него кореново начало. Но листът, зеленият лист не притежава кореново начало. Зеленият лист никога не възниква под земята. В края на лятото и есента, когато слънчевите лъчи действат не така силно, стъблото може да узрее. Но най-силните производителни сили на Слънцето са нужни на листа, който трябва да узрее; него го отхранва Слънцето.
Така че можем да кажем: зелените листа действат преимуществено върху белите дробове и сърцето, докато коренът укрепва главата; картофът също така е в състояние да работи в главата.
Ако ядем листа, които главно могат да ни дадат растителни мазнини, ние укрепваме нашите бели дробове и сърце, укрепваме средния човек, човека-гърди. Такава е тайната на човешкото хранене. Ако искам да въздействам върху главата си, аз си готвя за ядене кореноплоди, или стъбла, или нещо подобно. Ако искам да въздействам върху сърцето и белите дробове, аз си готвя зелени салати и т. н. Но доколкото тези салати ще бъдат унищожени още в червата и в действие ще бъдат приведени само сили, не следва салатите да се варят много.
към текста >>
Трябва да кажем следното: има хора, които даже с помощта на всички получени от тях по наследство сили не са в
състояние
да развият достатъчно усилия за изпълнение на работата, необходима, за да се унищожат растителните мазнини и чрез това да способстват за новото възникване в тялото на тези сили, посредством които се произвежда собствена мазнина.
Затова винаги са си приготвяли смесена храна, използвайки корени, листа и плодове. Те са ядели всички тези неща, при това в пропорции, които са били необходими в един или друг случай и са действали при това по инстинкт. Но, както знаете, човек яде не само растения, а и животни, яде месо от животни, мазнини от животни и т. н. Виждате ли, антропософията не е предназначена за фанатични или сектантски прояви, а само за това, да казва как стои работата. Не би следвало да се казва, че човек трябва да яде само растения или трябва да яде животинска храна и т. н.
Трябва да кажем следното: има хора, които даже с помощта на всички получени от тях по наследство сили не са в състояние да развият достатъчно усилия за изпълнение на работата, необходима, за да се унищожат растителните мазнини и чрез това да способстват за новото възникване в тялото на тези сили, посредством които се произвежда собствена мазнина.
Виждате ли, този, който употребява за храна само растителни мазнини, той, господа, е такъв човек, който или се опасява да не стане твърде дебел - защото растителната мазнина се унищожава и в процеса на унищожението и възникват сили, - или трябва да има изключително здраво храносмилане, позволяващо му лесно да унищожава растителната мазнина. Чрез това той получава сили за отлагане на собствена мазнина. Но мнозинството от хората са такива, че ако те унищожават само растителни мазнини, няма да могат в достатъчна степен да произведат своя собствена мазнина. Ако човек яде животинска мазнина или месо, тази мазнина не се унищожава напълно. Растителната мазнина не излиза вън от червата, тя се унищожава в тях.
към текста >>
Белтъкът също може да се преобразува, ако човек е в
състояние
да унищожава в червата си това, което той приема в качеството му на растителен белтък: тогава човек получава сили.
Защото това, което човек, бидейки вегетарианец, трябва сам да изработва за себе си, се отнема от този, който прехвърля тази работа на животното. Ето как стоят нещата. Но не би трябвало да си мислите, че аз по някакъв начин агитирам за вегетарианството, доколкото винаги е необходимо отначало да се пробва, може ли въобще даденият човек да стане вегетарианец или не. Това е обусловено от неговата предразположеност. Виждате ли, господа, това е особено важно по отношение на белтъка.
Белтъкът също може да се преобразува, ако човек е в състояние да унищожава в червата си това, което той приема в качеството му на растителен белтък: тогава човек получава сили.
Но ако червата отслабнат, човек трябва да приготвя този белтък по външен начин, следователно трябва да приема истински белтък, например белтък от животински произход. Кокошките, снасящи яйца, също са животни. Сам по себе си този белтък представлява нещо, за което се мисли съвсем невярно, ако съждението за него се изнася не от гледна точка на духовната наука. Ако ям корени, техните соли проникват чак до моята глава. Ако ям салата, силите - не самите мазнините, а силите, намиращи се в растението, благодарение на мазнините - проникват в моите гърди, бели дробове и сърце.
към текста >>
46.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 август 1924 г. За миризмите
GA_354 Сътворението на света и човека
Господин докторът вече ни е разказвал за развитието на човека, започвайки от първобитното
състояние
.
Не тревожи ли нечие сърце някакъв въпрос? Известно време не можахме да се срещаме, така че някой има ли въпрос? Господин Ербсмел: На мен не ми е ясно нещо. Разглеждайки растенията, забелязваме, че те миришат различно. Даже представителите на различните човешки раси се различават по миризмата.
Господин докторът вече ни е разказвал за развитието на човека, започвайки от първобитното състояние.
Работата тук би трябвало да стои по такъв начин, че всеки вид същества придобива свойствата, които са благоприятни за него. Така например различните раси са получили присъщата им миризма. Тук трябва да има някаква духовна връзка; подобно на това, както растенията получават своите миризми от Земята, така и хората, принадлежащи към различните раси, притежават различни миризми. Как това е свързано с развитието, започвайки от първобитното състояние? Доктор Щайнер: Виждате ли, нека отначало да формулираме въпроса така, че да съответства на това, от което изхождате.
към текста >>
Как това е свързано с развитието, започвайки от първобитното
състояние
?
Даже представителите на различните човешки раси се различават по миризмата. Господин докторът вече ни е разказвал за развитието на човека, започвайки от първобитното състояние. Работата тук би трябвало да стои по такъв начин, че всеки вид същества придобива свойствата, които са благоприятни за него. Така например различните раси са получили присъщата им миризма. Тук трябва да има някаква духовна връзка; подобно на това, както растенията получават своите миризми от Земята, така и хората, принадлежащи към различните раси, притежават различни миризми.
Как това е свързано с развитието, започвайки от първобитното състояние?
Доктор Щайнер: Виждате ли, нека отначало да формулираме въпроса така, че да съответства на това, от което изхождате. Преди всичко обръщате внимание на различните произведения на природата, на растенията, на животните и на човека, нали така? Впрочем различни миризми има също така и при минералите. Миризмата - това е преди всичко сетивно възприятие. Има най-различни възприятия на сетивните органи.
към текста >>
Само тогава, когато течността отделя от себе си въздух, отделя нещо
газообразно
, можем да я помиришем.
Тя възниква, защото от миришещото тяло винаги излиза нещо такова, което може да се отдели от него в газообразна, въздушна форма. Ако от нашето тяло не излиза нищо, което би се отделило в газообразна форма, нашето тяло няма да мирише. Следователно, за да можем да помиришем тялото, от него винаги трябва да излизат газообразни, въздушни вещества. Тези газообразни вещества трябва да дойдат във вътрешно съприкосновение с нашите органи за обоняние, с нашите носове. Течността като такава ние не можем да миришем, можем само да усещаме вкуса й.
Само тогава, когато течността отделя от себе си въздух, отделя нещо газообразно, можем да я помиришем.
Ние усещаме миризмата на нашата храна не защото тя е течна, а защото отделя от себе си въздух, който през носа постъпва вътре в нас. Знаете, че има малко хора, които въобще не усещат миризма: за тях целият свят на нищо не мирише. Неотдавна срещнах човек, който действително силно страда от това, че не може да усеща миризми, доколкото професията му е такава, че там е необходимо обоняние, там трябва да различава предмети именно по миризмата. И фактът, че няма обоняние, му създава професионални трудности. Това, разбира се, е свързано с неправилно формирани съответстващи обонятелни нерви при него.
към текста >>
Освен това има още въздушно или
газообразно
тяло.
Това, разбира се, е свързано с неправилно формирани съответстващи обонятелни нерви при него. За да се доближим до този въпрос, първо трябва да се запитаме: защо става така, че тялото отделя газ, благодарение на което човек може да излъчва миризма? Виждате ли, разглеждайки тялото, винаги намираме, че може да се подраздели на твърдо тяло, което преди са наричали земно тяло, и на течно тяло, което преди са наричали водно тяло. Но под вода тук се е разбирало също така и това, което сега вече не се смята за вода. Преди за вода се е смятало всичко, което тече, даже живакът.
Освен това има още въздушно или газообразно тяло.
Ако вземем тези три вида тела - твърдо, течно и газообразно, - преди всичко ще се прояви следното. Водата е нещо течно, но тя застива, превръща се в лед, тогава става твърдо тяло. Кой да е метал, например оловото, се намира в твърдо състояние, но ако го нагреете достатъчно, ще стане течно, ще стане като вода. Всички тези различни състояния - твърдо, течно и газообразно - преминават едно в друго. Днес даже въздуха могат да го направят твърдо тяло или поне течност.
към текста >>
Ако вземем тези три вида тела - твърдо, течно и
газообразно
, - преди всичко ще се прояви следното.
За да се доближим до този въпрос, първо трябва да се запитаме: защо става така, че тялото отделя газ, благодарение на което човек може да излъчва миризма? Виждате ли, разглеждайки тялото, винаги намираме, че може да се подраздели на твърдо тяло, което преди са наричали земно тяло, и на течно тяло, което преди са наричали водно тяло. Но под вода тук се е разбирало също така и това, което сега вече не се смята за вода. Преди за вода се е смятало всичко, което тече, даже живакът. Освен това има още въздушно или газообразно тяло.
Ако вземем тези три вида тела - твърдо, течно и газообразно, - преди всичко ще се прояви следното.
Водата е нещо течно, но тя застива, превръща се в лед, тогава става твърдо тяло. Кой да е метал, например оловото, се намира в твърдо състояние, но ако го нагреете достатъчно, ще стане течно, ще стане като вода. Всички тези различни състояния - твърдо, течно и газообразно - преминават едно в друго. Днес даже въздуха могат да го направят твърдо тяло или поне течност. Можем да се надяваме, че в това отношение ще успеем да се придвижим все по далеч и по-далеч.
към текста >>
Кой да е метал, например оловото, се намира в твърдо
състояние
, но ако го нагреете достатъчно, ще стане течно, ще стане като вода.
Но под вода тук се е разбирало също така и това, което сега вече не се смята за вода. Преди за вода се е смятало всичко, което тече, даже живакът. Освен това има още въздушно или газообразно тяло. Ако вземем тези три вида тела - твърдо, течно и газообразно, - преди всичко ще се прояви следното. Водата е нещо течно, но тя застива, превръща се в лед, тогава става твърдо тяло.
Кой да е метал, например оловото, се намира в твърдо състояние, но ако го нагреете достатъчно, ще стане течно, ще стане като вода.
Всички тези различни състояния - твърдо, течно и газообразно - преминават едно в друго. Днес даже въздуха могат да го направят твърдо тяло или поне течност. Можем да се надяваме, че в това отношение ще успеем да се придвижим все по далеч и по-далеч. Всяко тяло може да бъде твърдо, течно или газообразно. Сега да вземем тяло, притежаващо миризма, съдържащо в себе си по някакъв начин задушлив газ.
към текста >>
Всички тези различни състояния - твърдо, течно и
газообразно
- преминават едно в друго.
Преди за вода се е смятало всичко, което тече, даже живакът. Освен това има още въздушно или газообразно тяло. Ако вземем тези три вида тела - твърдо, течно и газообразно, - преди всичко ще се прояви следното. Водата е нещо течно, но тя застива, превръща се в лед, тогава става твърдо тяло. Кой да е метал, например оловото, се намира в твърдо състояние, но ако го нагреете достатъчно, ще стане течно, ще стане като вода.
Всички тези различни състояния - твърдо, течно и газообразно - преминават едно в друго.
Днес даже въздуха могат да го направят твърдо тяло или поне течност. Можем да се надяваме, че в това отношение ще успеем да се придвижим все по далеч и по-далеч. Всяко тяло може да бъде твърдо, течно или газообразно. Сега да вземем тяло, притежаващо миризма, съдържащо в себе си по някакъв начин задушлив газ. Ако имаме твърдо тяло, не усещаме миризма.
към текста >>
Всяко тяло може да бъде твърдо, течно или
газообразно
.
Водата е нещо течно, но тя застива, превръща се в лед, тогава става твърдо тяло. Кой да е метал, например оловото, се намира в твърдо състояние, но ако го нагреете достатъчно, ще стане течно, ще стане като вода. Всички тези различни състояния - твърдо, течно и газообразно - преминават едно в друго. Днес даже въздуха могат да го направят твърдо тяло или поне течност. Можем да се надяваме, че в това отношение ще успеем да се придвижим все по далеч и по-далеч.
Всяко тяло може да бъде твърдо, течно или газообразно.
Сега да вземем тяло, притежаващо миризма, съдържащо в себе си по някакъв начин задушлив газ. Ако имаме твърдо тяло, не усещаме миризма. Ако имаме течно тяло, също не усещаме миризма. При газа можем да усетим миризма, винаги можем да усетим миризма. Но теменужката не е газообразно тяло и все пак усещаме миризмата й.
към текста >>
Но теменужката не е
газообразно
тяло и все пак усещаме миризмата й.
Всяко тяло може да бъде твърдо, течно или газообразно. Сега да вземем тяло, притежаващо миризма, съдържащо в себе си по някакъв начин задушлив газ. Ако имаме твърдо тяло, не усещаме миризма. Ако имаме течно тяло, също не усещаме миризма. При газа можем да усетим миризма, винаги можем да усетим миризма.
Но теменужката не е газообразно тяло и все пак усещаме миризмата й.
Как стои работата с такива тела, които видимо са плътни, като теменужката, но въпреки това усещаме миризмата им? Такова тяло, господа, не трябва да си го представяме като това (изобразява го на дъската), а като съдържащо в себе си плътни съставни части, между които се намират също така и такива, които се изпаряват подобно на газ. Следователно ще кажем така: теменужката съдържа газ, който може да се изпарява. Затова е необходимо теменужката да привлече към себе си някои сили. Така че ако скъсате теменужка, всъщност скъсвате само плътната част на тази теменужка.
към текста >>
Докато асафетидата много фино възприема това, което струи от Сатурн и в съответствие с това образува своето
газообразно
тяло, тя вони, мирише ужасно.
Това са растенията. Растенията помирисват мировото пространство и в съответствие с това изграждат сами себе си. Какво прави теменужката? Виждате ли, тя представлява сама по себе си своеобразен нос, при това необичайно фин, чувствителен нос. Теменужката прекрасно възприема това, което струи, например от Меркурий, и в съответствие с това тя образува своята ароматна телесност.
Докато асафетидата много фино възприема това, което струи от Сатурн и в съответствие с това образува своето газообразно тяло, тя вони, мирише ужасно.
Така всяко същество от растителния свят, помирисвайки, възприема това, което се предава тук като миризма от света на планетите. Но има растения, които не миришат. Защо те не миришат? Виждате ли, чувствителният нос усеща миризмата на всички растения. Най-малкото той ще усети това, което може да се нарече освежаващ мирис.
към текста >>
Но ако асафетидата, чието чувствително обоняние е настроено на Сатурн, го обърне нагоре към него, тя ще го мирише и в съответствие с това ще изработва своето
газообразно
съдържание.
Така че, помирисвайки например теменужката, можем с пълно право да кажем: ах, носът на тази теменужка е много чувствителен. Тя цялата се явява нос; той възприема вселенската миризма на Меркурий, удържа я, както вече съм ви казвал, удържа я по такъв начин, че последната се задържа между плътните съставни части и струи към нас. Тогава миризмата става толкова плътна, че и ние можем да я помиришем. Следователно, когато Меркурий се проявява срещу нас от теменужката, ние го помирисваме. Ако ние с нашия чудовищно груб нос насочим обонянието си нагоре към Сатурн, нищо няма да усетим.
Но ако асафетидата, чието чувствително обоняние е настроено на Сатурн, го обърне нагоре към него, тя ще го мирише и в съответствие с това ще изработва своето газообразно съдържание.
Тогава тя ще вони. Представете си, че вървим по алея, където има кестени; познавате миризмата на конския кестен, или миризмата на цъфтящи липи, нали? Такава миризма конският кестен, а също и липата притежават, защото цветовете им служат като много чувствителни носове, настроени на всичко, което в мировото битие струи от Венера. Така от растенията срещу нас реално идват ароматите на небето. Сега от растенията да преминем към това, за което зададе своя въпрос господин Ербсмел, към расите.
към текста >>
Както виждате, това ни свидетелства, че човек е задължен за своето съвършенство на факта, че способностите, които притежават животните и растенията, той ги има в несъвършено
състояние
, те са трансформирани.
Тогава той ще разбере добро ли е обонянието при даденото животно. Да вземем растението. Носът му продължава до корена, стоящ под Земята. Всичко това е нос. Само че към този нос, за разлика от това, което става при човека, постъпва усещане за вкус, свят на вкусови усещания.
Както виждате, това ни свидетелства, че човек е задължен за своето съвършенство на факта, че способностите, които притежават животните и растенията, той ги има в несъвършено състояние, те са трансформирани.
Така че можем да кажем: поради какво човек е по-съвършен от останалите природни същества? Поради факта, че при него се намира в несъвършен вид това, което при другите същества е съвършено. С лекота бихте могли да признаете това. Погледнете пиленцето. Едва излюпило се от яйцето, то моментално може да прави това, което му е нужно.
към текста >>
47.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 септември 1924 г. За времето и причините за него
GA_354 Сътворението на света и човека
Това става поради свойството на топлината, на топлия въздух, на всяко въздушно,
газообразно
тяло, при нагряване да става по-леко и да се издига нагоре.
Всички това навярно сте го чели в описанията на полярните изследвания. Трябва само да отчетете как става разпределянето на топлината и студа в стая, която сте започнали да отоплявате. Ако сте започнали да топлите стаята, ще забележите, че веднага не става топло, а минава известно време, докато в стаята се затопли. Но ако вземете стълба и се качите горе, ще откриете, че макар долу още да е много студено, горе, под тавана, вече е топло. Защо става така?
Това става поради свойството на топлината, на топлия въздух, на всяко въздушно, газообразно тяло, при нагряване да става по-леко и да се издига нагоре.
Студеният въздух се задържа долу, защото той е по-тежък. Всеки топъл въздух се издига нагоре, защото е по-лек. Топлият въздух постоянно се намира тук (изобразява го на дъската), а студеният - тук. Топлината постоянно се издига нагоре, така че тук, в средната част на Земята, топлият въздух постоянно се стреми нагоре. Но издигнал се горе, той духа към Северния полюс и така възникват ветровете, насочени от екваториалната зона на Земята към Северния полюс.
към текста >>
Можете да ускорите въртенето: тогава, макар и трудно, вие все пак сте в
състояние
да различите цветовете.
Може да се каже, че не така много от звездите и небесните тела оказват влияние върху това. Повечето от тях се намират далеч и влиянието им върху света е само от духовен характер. Но по отношение на метеорологичните условия можем да кажем следното. Представете си, че имате разноцветен диск и вие го въртите. Докато го въртите бавно, още напълно можете да различите всички цветове, да допуснем, че там има четири цвята: червен, жълт, зелен и син.
Можете да ускорите въртенето: тогава, макар и трудно, вие все пак сте в състояние да различите цветовете.
Ако завъртите диска много бързо, тогава всички цветове се сливат, вие нищо повече не можете да различите. Нещо подобно става и тук, така че можем да кажем: при голямомащабни явления, такива като пролетта, лятото, есента и зимата, още може да се види, от какво зависи това. Но съществуват толкова много фактори, от които зависи състоянието на времето, че вече не ни се удава да ги обхванем мислено. Всички тези неща, касаещи климата, е невъзможно да се впишат в календара, подобно на пролетта, лятото и т. н. Работата става по-сложна и леко се обърква.
към текста >>
Но съществуват толкова много фактори, от които зависи
състояние
то на времето, че вече не ни се удава да ги обхванем мислено.
Представете си, че имате разноцветен диск и вие го въртите. Докато го въртите бавно, още напълно можете да различите всички цветове, да допуснем, че там има четири цвята: червен, жълт, зелен и син. Можете да ускорите въртенето: тогава, макар и трудно, вие все пак сте в състояние да различите цветовете. Ако завъртите диска много бързо, тогава всички цветове се сливат, вие нищо повече не можете да различите. Нещо подобно става и тук, така че можем да кажем: при голямомащабни явления, такива като пролетта, лятото, есента и зимата, още може да се види, от какво зависи това.
Но съществуват толкова много фактори, от които зависи състоянието на времето, че вече не ни се удава да ги обхванем мислено.
Всички тези неща, касаещи климата, е невъзможно да се впишат в календара, подобно на пролетта, лятото и т. н. Работата става по-сложна и леко се обърква. По въпроса обаче съществуват старинни народни възгледи. Те не следва априори да се отричат, защото са основани на много по-големия интерес на хората към тези неща, когато условията на живот са били по-прости. Днес, когато се интересуваме от някой предмет, в най-добрия случай е за двадесет и четири часа, защото след двадесет и четири часа идват новите вестници и нашият интерес се насочва към нещо ново - днес бързо забравяме за това, което става.
към текста >>
Те сядали в стаята до печката, седели заедно и разказвали, разказвали за миналите времена; знаели какво е било времето преди, тъй като умело са обвързвали климата със съзвездията и планетите и благодарение на това виждали, отбелязвали, че известни закономерности в
състояние
то на климата все пак има.
Те не следва априори да се отричат, защото са основани на много по-големия интерес на хората към тези неща, когато условията на живот са били по-прости. Днес, когато се интересуваме от някой предмет, в най-добрия случай е за двадесет и четири часа, защото след двадесет и четири часа идват новите вестници и нашият интерес се насочва към нещо ново - днес бързо забравяме за това, което става. Наистина е така! И освен това, условията на живота ни станаха по-сложни, те направо здраво се усложниха. Това не го е имало даже при нашите дядовци, да не говорим вече за нашите пра-прадядовци.
Те сядали в стаята до печката, седели заедно и разказвали, разказвали за миналите времена; знаели какво е било времето преди, тъй като умело са обвързвали климата със съзвездията и планетите и благодарение на това виждали, отбелязвали, че известни закономерности в състоянието на климата все пак има.
Виждате ли, сред тези прадядовци е имало и от тъй наречените «стари кримки»; знаете, че под «стара кримка» се подразбира такъв, който съвсем не е глупав, даже е малко по-умен от другите. И така, имало е такива стари кримки и слушайки ги, е можело да се чуе нещо доста интересно! Да чуем какво е казвал такъв вече остарял многознайко на своя пра-правнук или праплеменник. Той казвал така: гледай по-добре, когато гледаш към Луната, знай, че Луната влияе на времето. Следователно хората просто са виждали това.
към текста >>
Защо да не може, така казвал прадядото, да стават такива повторения в
състояние
то на времето, ако то зависи от Луната?
Обръщай внимание и на това, каква е Луната, защото на всеки осемнадесет, деветнадесет години всичко, което става с Луната, се повтаря отново. Например имаме в определена година и ден слънчево затъмнение, а в друг определен ден - лунно затъмнение. Това редовно се повтаря през всеки осемнадесет, деветнадесет години. Такъв е кръгооборотът. Така се повтарят всички явления в съответствие с положението на небесните тела във Вселената.
Защо да не може, така казвал прадядото, да стават такива повторения в състоянието на времето, ако то зависи от Луната?
Времето след осемнадесет, деветнадесет години би трябвало да прилича на това, което е било преди осемнадесет или деветнадесет години. Виждате ли, ако всичко се повтаря, отчитайки тези и други повторения, хората отбелязвали в календара климатичните особености в предишните години и очаквали, че подобно ще бъде времето след осемнадесет или деветнадесет години. Този календар се е наричал стогодишен календар, защото сто - това е такова число, с което е по-лесно да имаш работа, но е имало и други числа, в съответствие с които са предсказвали състоянието на времето. Напълно естествено е, че пълно съвпадение тук не би могло да има, тъй като съотношенията са по-сложни. Но в практическия живот това все пак е можело да служи на хората, те са можели да се ориентират по този календар и чрез това действително да подобрят плодородието на земята.
към текста >>
Този календар се е наричал стогодишен календар, защото сто - това е такова число, с което е по-лесно да имаш работа, но е имало и други числа, в съответствие с които са предсказвали
състояние
то на времето.
Такъв е кръгооборотът. Така се повтарят всички явления в съответствие с положението на небесните тела във Вселената. Защо да не може, така казвал прадядото, да стават такива повторения в състоянието на времето, ако то зависи от Луната? Времето след осемнадесет, деветнадесет години би трябвало да прилича на това, което е било преди осемнадесет или деветнадесет години. Виждате ли, ако всичко се повтаря, отчитайки тези и други повторения, хората отбелязвали в календара климатичните особености в предишните години и очаквали, че подобно ще бъде времето след осемнадесет или деветнадесет години.
Този календар се е наричал стогодишен календар, защото сто - това е такова число, с което е по-лесно да имаш работа, но е имало и други числа, в съответствие с които са предсказвали състоянието на времето.
Напълно естествено е, че пълно съвпадение тук не би могло да има, тъй като съотношенията са по-сложни. Но в практическия живот това все пак е можело да служи на хората, те са можели да се ориентират по този календар и чрез това действително да подобрят плодородието на земята. Така че може да се каже: на основата на такива наблюдения е можело нещо да се направи по отношение на плодородието. По такъв начин тези метеорологични условия показвали зависимост от Слънцето и Луната, доколкото повторенията на посочените лунни констелации изразяват отношението между Слънцето и Луната. За другите небесни тела в техните констелации е налице повторяемост от друг вид.
към текста >>
Но от друга страна, доколкото тук Венера оказва влияние върху Слънцето, доколкото тя задържа светлината, това влияе на свой ред и на
състояние
то на времето.
Тъй като те стават приблизително един път на столетие, може да се каже: по отношение на това явление науката трябва да признае, че вярва не само в това, което вече е видяла. Защото ако учените казват, че вярват само в това, което са виждали, астрономът, родил се през 1890 г. и изнасящ лекции днес, никога не би трябвало да се изказва за пасажа на Венера, защото докато това явление е ставало, той не е можел да го наблюдава и вероятно ще умре преди да настъпи следващото преминаване на Венера, защото то вероятно ще се състои чак през 2004 година! Тук на учения се налага да вярва в това, което той не вижда. Него той няма да успее да възприеме.
Но от друга страна, доколкото тук Венера оказва влияние върху Слънцето, доколкото тя задържа светлината, това влияе на свой ред и на състоянието на времето.
Такова влияние се осъществява примерно един път на сто години. Това преминаване на Венера, особено в древността, са го смятали във висша степен интересно. Тук има нещо, достойно за внимание. Виждате ли, господа, когато гледате Луната, намирате, че тя ту е подобна на диск, когато е пълнолуние, ту на кифличка, ту на половин диск и т. н. - при това сияе в излизащата от нея светлина.
към текста >>
Ето защо те още в дълбока древност стигнали до извода, че доколкото Венера оказва влияние върху слънчевата светлина, същото влияние възниква отново примерно след сто години; тогава и
състояние
то на времето ще бъде същото.
Докато човек е виждал всичко по-добре от сега - а хората по-рано са виждали всичко по-добре, очите преди са били по-силни, - той също е можел да види това. Знаете, че очилата са се появили едва през XVI век; те вероятно биха се появили значително по-рано, ако човек се е нуждаел от тях! Изобретенията и откритията винаги се появяват, когато са нужни на хората. Очите на хората са били по-силни и те са виждали фосфоресцирането на Венера. Но освен това, те също така са възприемали и промените, които са ставали, когато фосфоресциращата Венера е минавала пред Слънцето.
Ето защо те още в дълбока древност стигнали до извода, че доколкото Венера оказва влияние върху слънчевата светлина, същото влияние възниква отново примерно след сто години; тогава и състоянието на времето ще бъде същото.
Така че в такива местности, където пасажът на Венера става видим - навярно знаете, че слънчевите затъмнения също могат да се видят не във всички области, а само в някои, - отново в продължение на сто години трябва да се повторят подобни климатични условия. Виждате ли, във връзка с това хората в определени години съставяли календари за столетие. След това стогодишни календари започнали да правят тези, които вече нищо не разбирали по дадения въпрос. После почнали ежегодно да отчитат, че предсказанията на стогодишния календар не се сбъдват! И тук работата станала според поговорката: ако петелът кукурига, кацнал на стобора, времето няма да се промени, а може да стане и по-хубаво!
към текста >>
Въобще работата е там, че в началото това е било съвсем правилно: хората са виждали, че ако Венера преминава пред Слънцето, това обуславя
състояние
на времето, което след това в една или друга форма се повтаря примерно след сто години.
Така че в такива местности, където пасажът на Венера става видим - навярно знаете, че слънчевите затъмнения също могат да се видят не във всички области, а само в някои, - отново в продължение на сто години трябва да се повторят подобни климатични условия. Виждате ли, във връзка с това хората в определени години съставяли календари за столетие. След това стогодишни календари започнали да правят тези, които вече нищо не разбирали по дадения въпрос. После почнали ежегодно да отчитат, че предсказанията на стогодишния календар не се сбъдват! И тук работата станала според поговорката: ако петелът кукурига, кацнал на стобора, времето няма да се промени, а може да стане и по-хубаво!
Въобще работата е там, че в началото това е било съвсем правилно: хората са виждали, че ако Венера преминава пред Слънцето, това обуславя състояние на времето, което след това в една или друга форма се повтаря примерно след сто години.
С времето работата е била така, че това явление е оказвало въздействие цяла година; влиянието се създавало не само в течение на деня, по време на който е ставало преминаването на Венера, а е продължавало в течение на дълго време. И така, вие виждате: отчитайки това, което вече ви говорих и желаейки да узнаем за климатичните условия за седмица или за ден, би следвало да обърнем внимание на следното. Преди колко години е станал пасажът на Венера? В каква фаза е и къде стои Луната? Преди колко години е имало слънчево затъмнение, такова, като сега?
към текста >>
На всички тези въпроси е необходимо да се отговори при желание да се установи закономерност в
състояние
то на времето.
Преди колко години е станал пасажът на Венера? В каква фаза е и къде стои Луната? Преди колко години е имало слънчево затъмнение, такова, като сега? Но аз ви изброих съвсем малко фактори. Трябва също така да се знае какво влияние ще оказват електромагнитните явления върху пасатите.
На всички тези въпроси е необходимо да се отговори при желание да се установи закономерност в състоянието на времето.
Да, господа, това е нещо такова, където ние встъпваме в безкрайността! Ето защо човек не е в състояние да каже нещо точно и определено за това, какво ще бъде времето. Колкото редовно протичат всички явления, с които работи астрономията, тоест учените, занимаващи се с изследване положението на небесните тела и звезди, толкова неопределена се явява науката, която изследва многостранните условия, под влияние на които се формира състоянието на времето - така наречената метеорология. В днешно време нещата в метеорологията стоят така, че ако вземете в ръце книга, касаеща метеорологията, ще кажете: дявол да го вземе! Какво има тук да се уча: един казва едно, друг - съвсем друго.
към текста >>
Ето защо човек не е в
състояние
да каже нещо точно и определено за това, какво ще бъде времето.
Преди колко години е имало слънчево затъмнение, такова, като сега? Но аз ви изброих съвсем малко фактори. Трябва също така да се знае какво влияние ще оказват електромагнитните явления върху пасатите. На всички тези въпроси е необходимо да се отговори при желание да се установи закономерност в състоянието на времето. Да, господа, това е нещо такова, където ние встъпваме в безкрайността!
Ето защо човек не е в състояние да каже нещо точно и определено за това, какво ще бъде времето.
Колкото редовно протичат всички явления, с които работи астрономията, тоест учените, занимаващи се с изследване положението на небесните тела и звезди, толкова неопределена се явява науката, която изследва многостранните условия, под влияние на които се формира състоянието на времето - така наречената метеорология. В днешно време нещата в метеорологията стоят така, че ако вземете в ръце книга, касаеща метеорологията, ще кажете: дявол да го вземе! Какво има тук да се уча: един казва едно, друг - съвсем друго. В астрономията нещата стоят съвсем различно. Затова аз направих общ обзор на това, в какъв смисъл може да се говори за закономерности, ако става дума за вятър, за време и т. н.
към текста >>
Колкото редовно протичат всички явления, с които работи астрономията, тоест учените, занимаващи се с изследване положението на небесните тела и звезди, толкова неопределена се явява науката, която изследва многостранните условия, под влияние на които се формира
състояние
то на времето - така наречената метеорология.
Но аз ви изброих съвсем малко фактори. Трябва също така да се знае какво влияние ще оказват електромагнитните явления върху пасатите. На всички тези въпроси е необходимо да се отговори при желание да се установи закономерност в състоянието на времето. Да, господа, това е нещо такова, където ние встъпваме в безкрайността! Ето защо човек не е в състояние да каже нещо точно и определено за това, какво ще бъде времето.
Колкото редовно протичат всички явления, с които работи астрономията, тоест учените, занимаващи се с изследване положението на небесните тела и звезди, толкова неопределена се явява науката, която изследва многостранните условия, под влияние на които се формира състоянието на времето - така наречената метеорология.
В днешно време нещата в метеорологията стоят така, че ако вземете в ръце книга, касаеща метеорологията, ще кажете: дявол да го вземе! Какво има тук да се уча: един казва едно, друг - съвсем друго. В астрономията нещата стоят съвсем различно. Затова аз направих общ обзор на това, в какъв смисъл може да се говори за закономерности, ако става дума за вятър, за време и т. н. Към това също така има отношение и изключително силното влияние, което оказват на времето силите, възникващи в самата атмосфера.
към текста >>
Тук вие отново имате работа с проява на влиянието върху
състояние
то на времето, което е обусловено от непосредствената близост на Земята.
Какво има тук да се уча: един казва едно, друг - съвсем друго. В астрономията нещата стоят съвсем различно. Затова аз направих общ обзор на това, в какъв смисъл може да се говори за закономерности, ако става дума за вятър, за време и т. н. Към това също така има отношение и изключително силното влияние, което оказват на времето силите, възникващи в самата атмосфера. Помислете само за лятото, за това горещо лято, когато от облаците падат мълнии и звучат гръмотевици.
Тук вие отново имате работа с проява на влиянието върху състоянието на времето, което е обусловено от непосредствената близост на Земята.
Възгледите на съвременната наука по този въпрос са доста занимателни. Тя казва: електричеството несъмнено се явява причина за това, че от облаците удря мълния. Може би знаете, че в училище започват разговора за електричеството с това, че вземат стъклена пръчица, натриват я в парче плат, топнато малко в амалгама. След това демонстрират, че стъклената пръчка привлича малки късчета хартия и т. н. Триенето може да продължи дотогава, докато не се появят искри.
към текста >>
Всички тези неща се откриват на човек, когато той наблюдава причинно-следствените връзки в хода на годината, причинно-следствените връзки в
състояние
то на времето и т. н.
Ако някои неща се устройват в съответствие с мировите закономерности, те биха изглеждали по друг начин. Тогава даже в училище, например през зимата биха се предлагали за изучаване предмети, различни от тези през лятото; във Валдорфското училище това вече в известен смисъл се отчита. Работата не е само там, с ботаника да се занимаваме, когато се появяват растенията; работата е там, че предметите, по-достъпни за разбиране, трябва да се изучават през зимата, а това, което трудно се разбира, трябва да се отлага за пролетта или есента, защото разбирането само по себе си зависи от това. Това е следствие от по-твърдия ни мозък, докато предишните хора са имали по-мек мозък. Това, което ние можем да обмисляме само през лятото, древните египтяни са можели да обмислят в произволно време на годината.
Всички тези неща се откриват на човек, когато той наблюдава причинно-следствените връзки в хода на годината, причинно-следствените връзки в състоянието на времето и т. н.
Може би на някого все още не всичко му е ясно? Удовлетвори ли ви това изложение? Аз, разбира се, се постарах да отговоря колкото се може по-обстойно. Светът представлява нещо цялостно и ако искаш да обясниш отделна негова част, се разбира от само себе си, че се налага да се засегнат и други неща, доколкото всички те зависят едно от друго. Въпрос: Господин Бурле каза, че той би искал да попита за нещо.
към текста >>
И така, представете си господин Бурле, че нещата стояха така, че вие с помощта на финото сетиво, разположено именно в краищата на пръстите - и никъде другаде, - не знаейки за това, бихте предчувствали настъпващото
състояние
на времето, подобно на дървесната жаба; тогава в дните, когато вие, благодарение на благоприятното време сте настроени по-добре, смесвате кафето със захарта с по-голяма интензивност, а в други дни - с по-малка.
Да, господа, така е, в човека има извънредно много неща, за които той не знае! Той просто не ги забелязва. Ако в прекрасен летен ден станем и погледнем през прозореца, получаваме съвсем друго настроение, отколкото в лошо време. Не забелязваме, че това ни действа чак до върховете на пръстите. Каквото могат животните, го можем и ние, но то не стига до съзнанието ни.
И така, представете си господин Бурле, че нещата стояха така, че вие с помощта на финото сетиво, разположено именно в краищата на пръстите - и никъде другаде, - не знаейки за това, бихте предчувствали настъпващото състояние на времето, подобно на дървесната жаба; тогава в дните, когато вие, благодарение на благоприятното време сте настроени по-добре, смесвате кафето със захарта с по-голяма интензивност, а в други дни - с по-малка.
Така че самото кафе и захар тук нямат значение; работата е в силата, с която ги смесвате. Но силата, която имам предвид сега, не е тази, която съзнателно прилагате повече или по-малко интензивно при смесването, а тази, която се намира в краищата на вашите пръсти. В краищата на вашите пръсти е заключено това, което при настъпването на благоприятно време действа по-различно, отколкото в други дни, когато времето е мрачно. Това зависи не от силата, с която по-силно или по-слабо правите смесването, а от това, как вашите краища на пръстите съпреживяват състоянието на времето. Ето от какво зависи това, а не дали съзнателно правите смесването.
към текста >>
Това зависи не от силата, с която по-силно или по-слабо правите смесването, а от това, как вашите краища на пръстите съпреживяват
състояние
то на времето.
Каквото могат животните, го можем и ние, но то не стига до съзнанието ни. И така, представете си господин Бурле, че нещата стояха така, че вие с помощта на финото сетиво, разположено именно в краищата на пръстите - и никъде другаде, - не знаейки за това, бихте предчувствали настъпващото състояние на времето, подобно на дървесната жаба; тогава в дните, когато вие, благодарение на благоприятното време сте настроени по-добре, смесвате кафето със захарта с по-голяма интензивност, а в други дни - с по-малка. Така че самото кафе и захар тук нямат значение; работата е в силата, с която ги смесвате. Но силата, която имам предвид сега, не е тази, която съзнателно прилагате повече или по-малко интензивно при смесването, а тази, която се намира в краищата на вашите пръсти. В краищата на вашите пръсти е заключено това, което при настъпването на благоприятно време действа по-различно, отколкото в други дни, когато времето е мрачно.
Това зависи не от силата, с която по-силно или по-слабо правите смесването, а от това, как вашите краища на пръстите съпреживяват състоянието на времето.
Ето от какво зависи това, а не дали съзнателно правите смесването. То зависи от това, което се намира в краищата на вашите пръсти! А това е съвсем друга сила, друго движение. Защото, виждате ли, да допуснем следното: събрало се е някакво общество и седят около масата; първо правят нещо сантиментално, например пеят псалми и това настройва хората по определен начин. Тогава се появяват - и това става по много фин, а не по груб начин - вътрешни колебателни движения.
към текста >>
[6] В немския език думата Witterung означава «
състояние
на времето» и в същото време «предчувствие».
«Селскостопански курс», лекция 1. - Бел. пр. [5] Пасаж на Венера - Общият ритъм, стоящ в основата на пасажа на Венера, е период от 234 години и 2 дни; интервалите между отделните пасажи са 8, 121 и половина, 8 и 105 и половина години. Последният пасаж на Венера се е състоял на 6 декември 1882 г. По астрономични изчисления най-близкият пасаж на Венера ще се състои на 8 юни 2004 година.
[6] В немския език думата Witterung означава «състояние на времето» и в същото време «предчувствие».
- Бел. пр. [7] «...в близката сряда...» - отложено за вторник, 18 септември.
към текста >>
НАГОРЕ